Черил Аргайл
Светът е пълен с хубави жени (11)

XI

Тод пристигна по тъмно в Свети Ийвс. Пътуването беше дълго и изтощително, но той не чувстваше ни следа от умора. Прекоси няколко пъти с колата града, докато най-сетне откри вилата на Джонатан. Спря пред малката спретната градинка и изключи двигателя. Постоя за миг нерешително, после бавно се отправи по алеята към малкия котидж. Беше нервен и неспокоен.

Внимателно похлопа на вратата, изчака малко и похлопа повторно — вече по-силно. Никакъв отговор. Започна да удря с юмруци по вратата, после отново с месинговото чукче. Изминаха почти десет минути, преди да чуе приближаващите отвътре стъпки.

— Кой е там? — беше нейният глас. Дълбока въздишка на облекчение се откърти от гърдите му.

— Аз съм! — извика високо с предрезгавял глас. Вратата се отвори и пред него застана тя.

Дълго се гледаха мълчаливо. Мариза имаше чувството, че сънува. Без да чака покана, Тод влезе покрай нея и затвори вратата.

— Какво правиш тук? — най-сетне успя да проговори тя.

— Дойдох да поговорим — внимателно каза Тод и бавно протегна ръце към нея.

Тя го отблъсна.

— Няма какво повече да си кажем. Ти вече веднъж ме прати по дяволите, това е достатъчно — при спомена за последните му думи в онази ужасна нощ Мариза отново изпита горчивина и болка.

— Мариза! — ръцете на Тод обгърнаха раменете й и той предпазливо я привлече към себе си. — О, любима, тогава бях изгубил разсъдъка си. Току-що се бях върнал от много изморително пътуване, а имах зад гърба си четири седмици напрегната работа. По време на престоя си там работех до изнемога, както никога допреди, само и само да мога по-скоро да се върна при теб. Още не влязъл вкъщи и се домъкна Сюзън. Трябваше да си послужа с грубост, за да я прогоня. И в този момент дойде ти и започна да ме ругаеш.

Тя се опита да се изплъзне от ръцете му, не искаше да понася докосването му.

— Не! — отчаяно извика той. — Ти трябва да ме изслушаш. Нямаше да има никакви проблеми между нас, ако ми се беше доверила!

Очите й диво заблестяха.

— Нали точно това ме докара до тук! Доверих ти се и ти ме измами! — думите сами излизаха от устата й, не беше в състояние да подреди мислите си. — Всичко стана по твоя вина! Ти ми каза да не се безпокоя, каза ми, че нищо няма да ми се случи. Излъга ме по най-долния начин!

— Любов моя, обичам те от първия миг, в който те видях — нежно каза Тод и се вгледа в очите й, плувнали в сълзи. Усети, че тялото й трепери, чу я как дълбоко си пое дъх, а после избухна в горчиви ридания.

— Моля те, мила, моля те, не плачи! Аз те обичам — шепнеше тихо той в ухото й, притискайки скъпата глава към гърдите си. Най-сетне хълцанията й престанаха и Тод нежно я погали по бузата. После тихо попита:

— Мариза, ще родиш ли детето?

Тя сепнато го погледна, после сведе очи.

— Да. Но това не те засяга. Аз ти се доверих, мислех, че ще внимаваш. Но ти не го направи. Дълбоко съм обидена и унизена, защото ме излъга.

— Не съм те излъгал! — горещо се защити той. — Аз бях твърдо убеден, че не можеш да забременееш от мен.

— Но…

Тод сложи пръст на устните й.

— Чуй ме. Почти две години живях с една жена. Когато се разделихме, тя ми каза, че през цялото време се е опитвала да забременее от мен. Не беше се получило и аз реших, че причината е в мен, защото тя имаше дете от друг мъж. Аз наистина мислех, че няма никаква опасност.

Двамата дълго мълчаха.

— Откъде знаеш за моята бременност? — попита го Мариза.

— Ема ме изпрати в твоята стая, за да потърся адреса ти тук. Там открих брошурата за бременните и бях като ударен от гръм. Трябваше ми малко време, за да проумея какво се е случило. Аз не съм се подлагал на преглед, а ние спахме само два пъти заедно. Изобщо не ми е минавала през ума възможността за такова нещо. Но когато проумях, че си бременна, нито за миг не се усъмних, че детето не е от мен. Искам да станеш моя жена. Веднага. Още утре.

Мариза слабо се усмихна.

— О, Тод, сигурен ли си, че искаш това? Наистина ли си сигурен? Не е нужно да се женим, само защото ще имам бебе.

— Мариза, аз те обичам. Дойдох тази сутрин в хотела, за да се помирим. Не мога да живея без теб! Единствената причина да не те потърся веднага след скарването ни беше наранената ми гордост. След като успях да я преодолея, реших, че имаме нужда от малко време, за да се успокоим. Никога не съм се чувствал толкова зле, колкото в последните дни. Седмиците без теб бяха истински ад. Моля те, любима, нека се оженим. Обичам те, обичам нашето бебе!…

Той зарови лице в косите й.

— О, Тод, скъпи, не вярвах, че мечтите ми могат някога да се осъществят. И на мен ми се струваше ужасна мисълта, че може никога повече да не се видим — Мариза обви ръце около него и зацелува шията му, милвайки с устни и коси топлата му кожа. Той простена леко и двамата неусетно се свлякоха на канапето.

— Нека да те докосвам, да те милвам, скъпа! Толкова копнеех за теб — шепнеше Тод, а в това време ръцете на Мариза нетърпеливо се плъзнаха под ризата му.

— Тод…

— Няма да ти причиня болка, кълна ти се. Ще бъда много внимателен. Трябва да се любя с теб, разбираш ли ме? Искам да съм сигурен, че още ме желаеш.

Гласът му трепереше от желание, в очите му се отразяваше любовта, която изпитваше към нея. С припрени движения Тод смъкна дрехите й, а след секунди и двамата бяха голи и взаимно се наслаждаваха от гледката на телата си. Мариза усети как мускулите на корема и бедрата му се повдигат и пълзят по нея, усети силната му възбуда и се задъха. Разтворените й устни се движеха като някакво животинче под неговите. Той я целуваше по устата, по очите, косите, гърлото и раменете. Кожата й настръхваше от допира му. Ръцете му, топли и ласкави, обхождаха меката извивка на корема й, после пръстите му обхванаха зърното на гръдта й нежно и внимателно, сякаш бе капчици роса, и Тод дълго го смукна. Мариза стенеше тихо, обвила с ръце главата му и краката й помръдваха под него. Другата му ръка се придвижи надолу по бедрото й, после се плъзна към дълбоката гънка между русите снопчета тънки къдрави косъмчета. Нейните ръце също го докосваха нежно, разпалвайки го до краен предел. И двамата бяха прекалено възбудени, за да изчакват повече. Тод постепенно отпусна раменете и гърдите си върху нея, докато започна да й се струва, че тежестта му ще я смачка и за миг остротата на желанието й се загуби. Но пръстите и езикът му блуждаеха по цялото й тяло и той събуди отново страстта у нея толкова бавно и така я възпламени, че й се искаше да закрещи. Бавно разтвори, подобно цветовете на лотос, бедрата си и беше готова да го приеме. Тод се надигна и предпазливо проникна в нея.

Мариза усещаше опитите му да обуздава страстното си желание, засмя се тихо и раздвижи хълбоците си, за да го окуражи. Постепенно той се включи в нейния ритъм и застена от удоволствие:

— Обичам те, обичам те, обичам те! — шепнеха неспирно устните му, докато дълбокият й спазъм не му подсказа, че оргазмът й ще изпревари с части от секундата неговия…

Задъхани, те постояха неподвижно, докато възстановят дишането си. После Тод неохотно я освободи от тежестта на тялото си, обърна се на единия си хълбок и положи леко ръка върху повдигащия й се все още в насечен ритъм корем. Наведе глава и я целуна точно под дълбоката трапчинка на пъпа й.

— Добре ли се чувствуваш? — с лека загриженост в гласа прошепна той, вперил поглед в полузатворените и очи.

— Много повече от добре. Направо фантастично! — Мариза се усмихна. — Не се безпокой, бебето не може да го заболи.

Тод колебливо кимна и въздъхна.

— Толкова много те желаех, че не можех да се спра.

— Тод! — Мариза седна на канапето. — Имам коледен подарък за теб. В хотела е. Можем ли утре рано да се приберем? Искам да ти го дам и да разкажа на Ема за нашите намерения.

— Разбира се. Щом искаш, тръгваме веднага след като станем — той отново я привлече в обятията си и я целуна по челото. Досещаше се, че тя ще му подари портрета, който бе видял в гардероба й. Но не искаше да се издаде, за да не й разваля удоволствието от изненадата. — Мариза?

— Хм-м…

— Щеше ли да ме потърсиш, ако не бях дошъл? Щеше ли да ми кажеш, че ще ставам баща?

— Не знам. Бях толкова объркана и ядосана, че не можех да разсъждавам. Вероятно след като си възвърнех донякъде душевното равновесие, щях да си дам сметка, че имаш право да го научиш.

При вида на разтапящата нежност в погледа му Мариза се запита, защо се бе зарекла да скрие от него истината. Едва сега разбираше, какво означава за Тод бащинството.

Той я притисна още веднъж силно в прегръдките си, после я пусна и затърси по пода якето си.

— Като се заговорихме за коледни подаръци…

— О, и аз ли ще получа подарък?

— Малко закъснял наистина, но все пак ще го получиш — Тод преобръщаше джобовете на якето си. Най-сетне измъкна една малка, облечена в тъмносиньо кадифе кутийка и я подаде на Мариза. — Ето, отвори я.

Тя повдигна капачето и видя вътре един великолепен златен пръстен с едър, искрящ диамант.

— О, Тод, прекрасен е! — не можа да каже нищо повече, вълнението внезапно я задави и очите й се напълниха с радостни сълзи.

Тод извади пръстена и го постави на безименния пръст на лявата й ръка. Целуна я нежно по устните.

— Така, а сега няма да изпитваш угризения на съвестта заради нашия мним годеж. От сега нататък той е действителен. Не, вземам си думите обратно. За мен той винаги е бил действителен…