Карол Мортимър
Необяснимо влечение (7)

Шеста глава

— Господи, та ти изглеждаш ужасно — весело каза Крис, като мина покрай баща си, за да влезе в луксозния му апартамент.

— Благодаря ти за откровеността — Рийс бавно го последва в дневната.

— Само казвам онова, което би показало и огледалото, ако се погледнеш, макар по вида ти да личи, че не си го правил често напоследък. Какво е станало с теб?

Рийс преглътна раздразнението си към критиката, защото знаеше, че синът му има право.

— Абсо… Нищо определено — бързо се поправи той, когато усети какво щеше да каже; не искаше да си спомня изобщо за Даян, нито за онова, което му бе казала миналата седмица.

— Щом бездействието ти е причинило това, препоръчвам ти веднага да престанеш да го практикуваш.

Видът на Рийс наистина беше ужасен бе отслабнал, имаше сенки под очите от недоспиване, а кожата му бе станала бледосива. Но това бе нищо в сравнение с начина, по който се чувстваше.

През първите седмици, когато се опитваше да стои далеч от Даян, запълваше времето си с обикновени неща, които харесваше.

Часовете му минаваха в компанията на жени, които ако не бяха красиви като нея, то поне бяха по-отзивчиви. Понякога работеше, докато не заспиваше върху бюрото от умора. Но нищо не успя да прокуди Богинята от мислите му. Без да има избор, защото тя недвусмислено му бе показала, че не иска да го вижда повече, си взе една седмица отпуска с намерението да седи вкъщи, да чете книги и да гледа телевизия. Седмицата обаче изтичаше, а той бавно започваше да полудява. Нищо не бе в състояние да го накара да не мисли за Даян.

— Много си мил, Крис.

— Предпочиташ да те излъжа, че изглеждаш добре ли?

— Предпочитам да не беше идвал изобщо… О, няма значение — промърмори Рийс и се отпусна във фотьойла. — Какво искаш?

— Научих, че не са те виждали, нито чували през изминалата седмица, затова реших да намина и да проверя дали си жив!

— Доста време ти е трябвало!

— До вчера не знаех, че не си ходил в офиса…

— Предполагам, защото и ти самият не си ходил — каза Рийс и по усмивката на сина си разбра, че е прав.

— Би трябвало да имам някакви привилегии като син на шефа. Така че си взех една седмица отпуск, за да бъда с Мади.

— Как вървят нещата между вас сега?

— Чудесно — отвърна весело Крис. — Когато казах на Мади, че си взел отпуска и си се скрил тук, тя се съгласи с мен, че вероятно си болен и ние трябва да…

— Много смешно! — въздъхна Рийс изморено. — Взех си отпуска, защото имах нужда…

— Отдавна имаш нужда от почивка. Защо обаче точно сега? — след като не получи отговор, сви рамене примирено. — Решихме да се смилим над един стар човек и да те поканим на събиране тази вечер — усмихна се младежът.

Без да иска, Рийс също се усмихна. Крис беше от онези синове, които наистина можеха да те изкарат извън нерви. Нямаше никакво право да идва тук, за да го развеселява, след като той беше решил да се отдаде на мъката! Но все пак трябваше да признае, че се почувства се наведе напред, усетил колебанието на баща си.

— Ела с нас — насърчи го той — Барбара каза, че ако може да се измъкне, също ще дойде по-късно.

Може би точно от това имаше нужда да излезе сред хора, където да се отпусне.

— Добре, ще дойда.

Първият човек, когото видя, щом пристигна, беше Даян! И не беше сама!

Тя също го забеляза. Мразеше подобни събирания със силна музика и шумни гости, мъчещи се да я надвият с празни приказки и клюки. Но Чарлз я бе помолил да го придружи и да демонстрира една от роклите му, така че причината да се появи тук бе делова.

Не беше чудно, че Рийс я забеляза лесно. Даян беше като букет от огнени цветове, облечена в рокля, която започваше с червено и преминаваше през всички нюанси до оранжево.

Рийс се бе намръщил и тя си помисли, че не му е особено приятно да я види. Изглеждаше напрегнат, когато се извини на Крис и Мадлин и тръгна към нея решително. Забеляза как проблясват очите му, когато я приближи.

— Какво има между теб и Оксли? — най-неочаквано попита той.

— Професионално уважение — отвърна тя спокойно.

— Друго?

— Харесва ми да работя за него, затова го правя и тази вечер — обясни търпеливо, защото знаеше, че, ако постоянно го срязва, няма да постигне желания ефект.

— Така ли? — гласът му прозвуча несигурно, а гневът му се поукроти.

— Да — усмихна се тя. — Това Мади ли е с Крис?

Рийс проследи погледа й.

— Да. Изглежда нещата помежду им се стабилизират. Така че стой настрана от тях тази вечер.

От тези думи Даян разбра, че все още не е наясно за взаимоотношенията им с Крис, който очевидно държеше да спазва уговорката. Може би все още беше ядосан на баща си.

— Не мога цяла вечер да не обръщам внимание на Крис — разтегна в усмивка тя идеално начервените си устни. — Повечето хора тук знаят, че сме приятели, и би изглеждало…

— Не съм те молил да не му обръщаш внимание — прекъсна я той, — а само да не си играеш с него като котка с мишка пред очите на Мади.

Даян хвърли поглед към другото момиче. Мадлин Карлтън беше не само млада, но и хладнокръвна. Това следваше да се очаква, като се имаше предвид, че е дъщеря на Барбара Карлтън. Висока, макар и не колкото Даян, с коса до раменете, Мади носеше черната си бутикова рокля с младежка елегантност. Не, Даян не вярваше, че Рийс се е загрижил за това момиче. По-скоро мислеше за себе си.

— Мади изглежда способна сама да се грижи за себе си — отбеляза тя сухо.

Той въздъхна леко, загадъчно привлекателен в тъмносивата си риза и сиви тесни панталони, които очертаваха стройните му бедра. Макар че, помисли Даян като го погледна отблизо, той изглеждаше по-напрегнат от последния път — по-блед и сенки под очите от недоспиване. Дали заради нея? Господи, дано!

— Така е. Искаш ли да пийнем? — попита той, когато сервитьорът мина покрай тях с поднос.

Тя погледна към Оксли, потънал в разговор със свой клиент единствено работата можеше да го обсеби така.

— Защо не? — обърна се тя към Рийс. Лицето й обаче остана безстрастно, дори когато забеляза победоносното пламъче в очите му.

С чаши в ръце, нямаше как да не отидат при Крис и Мадлин, които разговаряха закачливо. Макар че Крис изглеждаше достатъчно щастлив с приятелката си, той не се стърпя и целуна Даян. Тя му позволи, защото това напълно ги устройваше за момента да държат Рийс в напрежение.

— Добре че не съм ревнива — прекъсна поздрава им Мадлин.

Даян погледна с любопитство към нея, незащитена от упорития син поглед. Забеляза приликата между Барбара и Мади, особено в очите. А въпреки младостта си тя никак не беше глупава също като майка си. Само примерът за това как постъпи с Крис, когато разбра за увлечението му по Даян беше достатъчен, за да се направи такова заключение. В такава ситуация повечето жени крещят и избухват, а Мадлин просто изчака всичко да приключи. Може би е знаела, че в крайна сметка тя притежава нещо много по-примамливо за Крис от красотата на една манекенка. Сега двамата изглеждаха наистина щастливи.

— Да, добре, че е така — повтори Даян сухо и двете жени си размениха разбиращи погледи. Сякаш си казаха, че Даян просто е взела Крис на заем за известно време, а Мади, че макар да се е тревожила известно време, накрая всичко се е наредило и Крис е станал още по-внимателен и любещ заради прегрешението си. Този поглед казваше още, че двете дори могат да се сприятелят.

Рийс не пропусна това и остана възхитен. Наистина ли тази красива жена може да очарова всеки срещнат? Дори Барбара, толкова опитна и понякога цинична, след толкова години в козметичния бизнес, бе впечатлена от хубостта на Богинята. Макар да знаеше за приятелството с Крис и заплахата над щастието на собствената й дъщеря, беше наистина разочарована, когато Рийс й съобщи колко непреклонна е била Даян за участие в тяхната рекламна кампания.

Какво притегляше така мъже и жени към Даян? Ако знаеше отговора, вероятно щеше да може да спи отново.

Крис стоеше до Даян, преметнал ръка през кръста й, и Рийс се намръщи от тази фамилиарност. Мадлин успяваше да се прави на безразлична и да не показва ревността си, ала Фолкън искаше направо да удуши собствения си син.

— Хубаво събиране, а, татко?

Рийс вдигна очи и видя, че младият мъж го наблюдава с особен поглед изпод вежди. Крис можеше да причини много ядове, когато решеше да навреди. Особено ако разбереше, че баща му харесва Даян. А Рийс не искаше това. Още повече, че бе възразил, когато Крис беше в неговото положение. По дяволите! Трябваше по-скоро доведе тук Кати и да организират сватбата на Крис и Мадлин. Това можеше да отвлече вниманието на Крис. Можеше…

— Нямах възможност дори да поговоря с домакинята. Извинете ме — и Рийс се отдалечи от потенциално експлозивната ситуация. За първи път му се налагаше да отстъпи. Много неща му се случваха за първи път, откакто Даян влезе в живота му.

— Прав си за баща ти, Крис — каза Мади, щом той се отдалечи. — Изобщо не прилича на себе си.

— Така е — отвърна той замислено, отдръпна се от Даян и я заоглежда въпросително.

— Болен ли е бил? — попита тя с учтив тон, като издържа погледа му.

— Не съвсем. По-скоро се държи необичайно.

Според Даян той действаше както досега толкова нахално й нареди какво да прави, като очакваше тя да се подчини без възражения! Но думите на Крис събудиха любопитството й…

— Чувала съм, че мъжете на неговата възраст са склонни да вършат разни лудории — умишлено ги провокира тя.

— Мъже на неговата възраст ли? — повтори Мади объркана.

— Кризата на средната възраст, някъде около четирийсетте. Чувала съм, че може да е доста неприятна за семейството.

Няколко секунди двамата я гледаха смаяни и мълчаха, а после, щом тя вдигна насмешливо вежди, избухнаха в смях. Даян също не можа да се въздържи. Но усмивката застина на лицето й, когато се обърна и видя на десетина метра Рийс, чийто сребрист поглед бе прикован върху нея.

— Криза на средната възраст! — смееше се Мади. — Едва ли има някой, който да е по-малко застрашен от такова нещо!

— О, не знам… — рече Крис замислено.

Даян забеляза, че Крис продължава да я наблюдава, повдигнал въпросително вежди. Явно се питаше каква е вероятната причина за непредсказуемостта на баща му.

— Не, не мога да повярвам, че е това — решително поклати глава Мади. — Не и Рийс. Нещо друго го тревожи.

— Или някой… — добави Крис.

— Вероятно е нещо, свързано с работата — продължи тя, без да обърне внимание на намека. — Мама ми каза, че си отказала договора с „Карлтън Козметикс“. Надявам се, че решението ти няма нищо общо с мен и Крис…

Изключително хладнокръвна е, възхити й се Даян. Крис щеше да види доста зор с тази млада дама. Очевидно Мадлин се беше научила на доста неща в Швейцария.

— Съвсем не — отвърна Даян.

— Мислех, че днес всички топмодели обичат да рекламират козметика.

— Богинята мисли като теб — обади се Крис. — Тя смята, че… — млъкна, осъзнал, че не е деликатно да цитира убежденията на Даян пред своята годеница.

Мади го погледна насмешливо.

— Договор като този носи много пари.

— Даян е убедена, че има неща, по-важни от парите…

Даян се обърна и видя Рийс. Не бе усетила приближаването му. Разбра, че я дразни нарочно и че изобщо не вярва на това, което тя казва. Дръпна се встрани, за да му направи място.

— Ако не бях убедена, щях да приема предложението на „Карлтън Козметикс“.

— Вероятно — намеси се Фолкън. — А може би имаш по-изгодно предложение?

Даян го погледна състрадателно. За него явно не съществуваха други ценности, освен парите, както и властта, която те даваха. Очевидно бе търсил и на мерил единственото обяснение за отказа й, което той може да разбере.

— Не е задължително да е по-изгодно — каза тихо тя.

— Казваш го само за да възразиш — заяде се той.

Едва ли бе чул презрителните й забележки за кризата на средната възраст, иначе щеше да е по-рязък.

— Не е така — отвърна тя спокойно. — И смятам, че новата серия на „Карлтън“ е много добра.

— Тогава…?

— Когато подписвам подобен договор, трябва да съм сигурна, че не ти си уредил — вдигна гордо глава тя.

Мадлин пое дълбоко дъх, а Крис изглеждаше направо смаян явно и през ум не му бе минало, че може да има някаква връзка между договора и баща му. Но тя съществуваше. Като си спомни колко силно бе настроен баща му срещу нея, беше странно, че изобщо й е бил предложен договор!

Даян забеляза смесените чувства, изписани върху мрачното високомерно лице на Рийс. Възхищението от директността на предизвикателството й и гняв, че го бе направила публично!

Значи е знаела, че той стои зад офертата. Е, той искаше да е сигурен и тя му го каза. И то пред Крис и Мадлин! Няма ли да престанеше да го дразни?

— Това ли е единствената причина да откажеш — Рийс не я изпускаше от очи.

— Разбира се.

Улучи го право в сърцето! А резултатът бе, че я желаеше още по-силно!

— Няма да спечелиш, ако смесваш чувствата си с бизнеса. Прецени ситуацията и тогава действай — каза той и се намръщи, обезпокоен от нейната реакция. Беше пребледняла, зениците й се бяха разширили, а очите потъмнели. Какво, по дяволите…

Без съмнение бе казал нещо не на място. А фактът, че Даян е способна на толкова страст, направо го шокира. Тя винаги е била хладнокръвна и той едва не се намрази заради болката, която й причини. Но в същото време беше доволен от всяка изява на чувствата й. После се запита за причината за тази болка. Знаеше, че животът на манекените не е лек, особено през първите години, когато не знаеш на кого да се довериш. И младите момичета, търсещи слава и богатство, винаги са били лесна плячка за по-зрелите. Даян вероятно бе преживяла всичко това.

— Не става въпрос за емоции — каза тя, все още бледа като платно. — Беше решено от самото начало. Отидох на срещата само защото импресариото ме помоли. Но зад „Карлтън Козметикс“ стоиш ти — гледаше го, без да мигне.

Той издържа погледа й и забеляза, че тя възвръща самообладанието си. Ако въобще го е губила някога! Вече му писваше. Веднъж завинаги трябваше да каже онова, което иска, а после, ако е необходимо — Господи, дано да не е! — да се махне. Досега винаги е знаел кога да се оттегли, ала Даян Ламб бе обърнала с главата надолу иначе подредения му живот…