Карол Мортимър
Необяснимо влечение (9)

Осма глава

Вероятно никога нямаше да й хрумне подобна мисъл, ако преди три месеца, на една вечеря не се бе запознала с Фолкън и не бе забелязала колко различен е бил за него животът през тези дванайсет години с бащиното богатство зад гърба му.

След смъртта на баща си тя изпитваше някаква сковаваща омраза, която по-късно, след като напусна училище, започна да я измъчва. Забеляза, че непрестанно търсеше снимки във вестниците на „преуспяващия Рийс Фолкън“. Но тогава омразата й бе някак безсилна, защото вероятността до го срещне не беше голяма, макар че кариерата на фотомодел и манекен й потръгна. Всичко се промени обаче след запознанството с Крис. Най-после имаше възможност да отмъсти за смъртта на баща си, като по някакъв начин засегне Рийс Фолкън.

Знаеше, че Рийс обича сина си много. Ала все още не й се искаше да наранява Крис — имаше сметки за уреждане с бащата, а не със сина. Беше запланувала да заплени по-възрастния мъж и по този начин да го накара да познае безпомощността; да разбере какво значи да загубиш някого, когото си обичал повече от всичко.

Макар и да не й бе приятно, Крис служеше като примамка, за да привлече тя вниманието на Рийс към себе си.

Защото беше сигурна, че нейната загадъчност ще го съблазни. А сега не можеше да повярва колко добре се бяха наредили нещата, всъщност Фолкън й предложи брак! И тя… прие.

Той се засмя несигурно и взе ръцете й в своите.

— Не мога да повярвам, че го казах — рече Рийс.

Очите й се разшириха от тревога. Отказваше ли се вече от предложението си? Съжаляваше ли за импулсивността си?

Господи, нямаше ли да е по-добре така? Защото всичко щеше да се стовари върху нея. Разбра колко лошо всъщност бе замислила всичко. Да се запознае с Крис беше катализаторът на поредица от действия, които щяха да доведат до ада да бъде съпруга на Рийс. Сигурно не е била с всичкия, като й е хрумнало такова нещо.

Спомни си последният път, когато видя баща си, кръвта… О, Господи, кръвта…

Онзи заседнал в гърлото й вик оттогава продължи с месеци. Дълбоката емоционална травма доведе до неспособността й да говори. И всичко заради Рийс Фолкън!

Но тя се влюби в него! Как беше възможно?

— Хей, не съм казал, че съжалявам — опита да я успокои Рийс, забелязал бледостта й. — Само че не мога да повярвам.

Тя поклати глава, изплашена от собствените си емоции. Как въобще е помислила да се омъжи за човека, когото обича и мрази едновременно?

Рийс започна наистина да се тревожи от нейното мълчание.

— Всичко ще бъде наред, Даян. Аз ще се погрижа за всичко. Само не искай, за Бога, сега да премисляш предложението ми, защото ще полудея!

Точно това й се искаше — да помисли! Имаше чувството, че се е събудила след дълъг кошмар, че излиза от дълбок и тъмен тунел, в който след смъртта на баща си е била защитена и едновременно напълно изолирана както от любовта, така и от болката. Сега Рийс Фолкън й даряваше светлина…

Господи, тя се беше влюбила в единствения човек, който би трябвало да бъде неин враг… — Би трябвало ли? Та той е!

Как бе възможно да го мрази и обича едновременно? Или беше вярно, че има само една крачка между любовта и омразата? И в най-смелите й планове не съществуваше вероятността да се влюби в него! Какво трябваше да направи сега? Не можеше да се омъжи за него, защото го обичаше и щеше да се подложи на непоносимо изпитание. Но как пък беше възможно да не се омъжи, след като го обича? Как щеше да живее без него?

— Даян, зная, че се запознахме съвсем скоро — заговори Рийс убедително, усетил нейната вътрешна борба, и стисна силно ръцете й. — И че само сме спорили. Но понякога, при такова силно мигновено привличане е възможно да стане така. Поне така мисля… Никога преди не ми се е случвало.

Стана й ясно, че този самоуверен мъж беше шокиран за първи път, откакто се бяха срещнали. Мислите й се объркаха съвсем. Възнамеряваше да разкрие коя е всъщност в деня на сватбата им, да му каже за кого се е оженил, кой е баща й. Ала вече не й се искаше да го направи, не и по този начин. Рийс обаче щеше да научи кой е баща й в момента в който разбере, че името й не е Даян Ламб. И тогава щеше да стане ясно защо се бе държала така през последните седмици. Всичко щеше да рикошира в нея с отвратителни последици и едва ли той щеше да е съсипаният…

Рийс наблюдаваше разтревожен как по лицето й се изписваха различни чувства. Разбра, че последното нещо, което е очаквала тази вечер, е предложението му за брак, което тя да приеме. Бе ясно, че и тя като него е шокирана от ангажимента, който току-що бе поела.

Господи, все си мислеше, че никога няма да се ожени отново, че харесва живота си какъвто е. Или поне го харесваше… Осъзна колко пуст е бил всъщност той през няколкото седмици, откакто срещна Даян. Болезнено копнееше за нещо повече, но не знаеше какво точно. Сега обаче беше сигурен, че този глад е бил за Даян, защото е искал да бъде негова жена.

Но той беше по-възрастен от нея не само с осемнайсет години, а и с всичко преживяно. Имаше вече един неуспешен брак и син почти на нейната възраст. Не му бе хрумвало досега колко неблагоприятна партия е всъщност. Никога не бе мислил да се задоми повторно, след като с Кати всичко бе приключило зле и знаеше, че има неща, които не може да даде в един брак. Ала той отчаяно желаеше Даян и беше готов дори да я измами, за да се оженят. Можеше да й даде толкова други неща, че едно по-малко…

Бързо отхвърли мъчителните въпроси, решен веднъж завинаги да се справи с колебанията й. Тя щеше да бъде негова!

— Предлагам да направим сватбата възможно най-скоро — каза той нахакано, а очите му я гледаха предизвикателно. — Няма причина да чакаме.

— Аз имам договори за работа месеци напред — възрази тя.

Той ненавиждаше мисълта съпругата му „Да се перчи с прелестите си“ пред публика. Но трябваше да бъде много внимателен. Ако се опиташе да я принуждава за каквото и да е, тя щеше да му се изплъзне. Нима не му беше показала досега колко решителна може да бъде? Веднъж да се оженят, и по-късно щеше да има време да й каже какво мисли за кариерата й.

— Тогава ще вмъкнем сватбата и медения месец между тях — краката му се подкосиха само при мисълта за медения им месец!

— Няма защо да бързаме, след като веднъж сме взели решение — поклати глава Даян.

— Така ли? — попита той мрачно напрегнат.

Известно време го наблюдаваше мълчаливо.

— Все пак трябва да кажем на Крис за плановете си — каза най-сетне.

Рийс я пусна, стреснат от споменаването на сина му. В желанието си да притежава Даян бе забравил напълно, че трябва да съобщи на Крис. Какво щеше да си помисли синът му, когато разбере, че иска да се омъжи за жената, която не бе одобрил само преди пет седмици, жената, в която Крис до скоро си бе мислил, че е влюбен? Едно бе сигурно — това нямаше да му хареса.

Все едно дали ще го хареса, или не, беше следващата му мисъл.

Животът си е негов, по дяволите, и ще прави с него каквото си поиска, включително да се ожени за жената, която синът му смята за неподходяща и за него.

Даян забеляза, че за миг Рийс остана без дъх, когато стана дума Крис да научи за тяхната женитба, но секунди по-късно високомерието — като неизменна негова черта, отново се настани на лицето му. В този момент Рийс не се интересуваше как Крис ще ги възприеме като двойка.

Тя очакваше това вероятно противоречие между баща и син да се прояви, когато настъпеше моментът да смачка самодоволството на Фолкънови и да ги накара да изпитат същото безмерно отчаяние, което изпита тя на девет години. Само че Даян познаваше Крис и знаеше как е преживял развода на родителите си, за да разбере, че и той като нея е невинен. А сега пък се бе влюбила в Рийс! Колкото и да обичаше баща си, тя се провали, когато дойде време да отмъсти за него! А колкото до Крис — той щеше напълно да се обърка от съобщението. Щеше да е ужасен от вероятността тя да бъде негова мащеха!

— Аз ще му кажа — заяви Рийс решително. — Нищо няма да ни попречи да се оженим, Даян.

И тя му вярваше. Беше постигнала онова, което искаше, онова, което бе запланувала, когато се запозна с Крис. Ала победата нямаше стойност, защото в деня, в който станеше негова жена, тя щеше да загуби всичко, което бе важно за нея сега — самия Рийс…

Колкото и да го убеждаваше, той не отсрочи сватбата. От момента, в който се съгласи да се омъжи за него, тя бе станала жертва на своята несигурност и неговата целенасоченост. Не че някога се бе съмнявала в решителността му, просто целта сега беше женитбата и той помиташе всичко по пътя си, всяко възможно възражение от нейна страна.

На следващата сутрин той я заведе да й купи годежен пръстен с диамант, а после веднага се обади на Крис, за да го покани на вечеря в апартамента си. Искаше да уведоми сина си за плановете им насаме!

Апартаментът на Рийс бе изненада за Даян. Тя отсядаше в първокласни хотели навсякъде по света и приемаше техният разкош като част от работата си. Но когато ставаше въпрос за собствения й дом, бе предпочела удобството пред разкоша. Ала апартаментът на Рийс надминаваше всякакви представи за разкош — мебелите бяха от стъкло, хром и кожа, а стените бяха украсени с оригинални произведения на художници, които тя можеше да види само в галериите. И между другото й каза, че имал подобни апартаменти в Ню Йорк, Хонконг и вила на Бахамите!

Не бе споменал имението Чалфорд… Но Даян знаеше, че все още го притежава, а за къщата се грижат. Откакто бе пораснала, само веднъж беше отишла да я погледа…

Спомените, които гледката събуди у нея, й отнеха куража да дойде отново… Но въпреки че като дете бе живяла сред подобно великолепие, тя не беше подготвена за неговия начин на живот. След като разпозна авторите, Даян започна трескаво да се движи между картините. Беше разстройващо. Усилията й да си внуши, че няма значение как са придобити картините и останалите скъпи украшения, се провалиха. Същевременно любовта я караше да се съмнява в собствените си убеждения през изминалите години…

— Егоистично е, зная — промърмори Рийс и приближи към нея с чаши в ръка, — че пазя всичко красиво, което притежавам, от ненаситните хорски очи.

Даян бе застанала пред една картина, изобразяваща дете сред поле от диви нарциси.

— И за жените ли се отнася? — предизвика го тя, като имаше предвид вчерашното му отношение, по-точно стиснатите му устни, когато му заяви, че ще продължи да работи като модел и след като се оженят. Не се съмняваше, че той би бил щастлив да я заключи в една от луксозните си къщи и да изхвърли ключа.

Рийс се намръщи на прозорливостта й и й подаде чаша с портокалов сок, като мислеше как да й отговори, без да предизвика спор. Въпреки годежния пръстен все още не беше сигурен в нея. Даян беше интелигентна и можеше да прозре истината през всеки уклончив отговор.

— Обикалям целия свят — започна бавно той. — Последното нещо, което искам, е ти да летиш за Ню Йорк, докато аз пътувам за Хонконг.

Тя едва-едва се усмихна.

— Мисли си просто за срещите ни — нежно се пошегува тя.

От момента, в който я видя, не беше мислил за нищо друго, освен да я люби. Но сега, когато знаеше колко е невинна, беше готов да чака докато се оженят, без значение колко болезнено е за него това.

— Но те не са достатъчни. Даян, искам да си с мен…

Даян сложи тънките си пръсти върху устните му и той я погледна нетърпеливо.

— Аз харесвам работата си, Рийс — заяви тя твърдо. — Изпитвам удовлетворение от нея. Доста се потрудих, за да стигна дотук. За мен няма да е достатъчно да си пилея времето, като чакам в един или друг луксозен хотел да ми отделиш няколко минути от безценното си време между деловите срещи…

— Няма да е така! — запротестира той.

— О, разбира се, че ще бъде така — поклати глава тя и косата й се люшна към гърдите. Беше облечена в тъмнозелена къса рокля без презрамки, която подчертаваше нежните извивки на тялото й.

— Не, по дяволите — остави чашата си на масичката. — Няма да го допусна! Искам да бъда с теб, Даян, а не някъде, в някой офис… Не ми се смей!

— Изглежда това е първият ни спор като годеници.

Да, така беше. И той знаеше защо. Може би това го привличаше у Даян — тя беше негова, ала напълно независима по отношение на действията си. И все пак не беше много приятно.

— Без съмнение един от многото — усмихна се той.

— Не обичам споровете, Рийс — каза тя рязко. — Мисли за разрешаването им, което е добре за мен.

За нея също беше предизвикателство, но същевременно я притесняваше. Тя нямаше никаква воля, щом Рийс я прегърнеше. Като сега!

Устните му се раздвижиха чувствено върху нейните, езикът му еротично се плъзна по очертанията им, пробяга по равните й зъби, като обеща много, но не го изпълни. Даян простена и се предаде. Отпусна се в обятията му. Протегна се и придърпа главата му към себе си, притискайки се по силно към него.

— Когато никой не отговори на позвъняването ми, реших да вляза с моя ключ — чуха те познат глас. — Извинете, ако съм ви прекъснал — добави Крис сухо. — Но си мислех, че съм поканен на вечеря… Господи, Даян! — произнесе той смаяно, когато тя бързо се отдръпна от баща му и той разбра кого бе целувал Рийс — Мислех… Аз не знаех — направи болезнена гримаса и се обърна към баща си: — Татко?

Искаше обяснение поне от единия и Даян не можеше да го вини за чувствата му. Тя не знаеше, че има ключ от апартамента на Рийс, макар да й беше казвал, че е живял при него до преди година. Поне да бяха чули звънеца! Но вече беше късно. Крис трябваше да разбере за връзката между нея и баща му. Само че това бе станало по възможно най-неподходящия начин.

Рийс не изглеждаше притеснен от неочакваната поява на сина си. Прегърна съвсем непринудено голите рамене на Даян и застана до нея сякаш да я защити.

— Крис, бих искал да те запозная…

— Знам коя е, за Бога! — намръщи се Крис.

— Моята годеница — довърши Рийс спокойно, сякаш синът му не го бе прекъснал. Гледаше предизвикателно смаяното лице на Крис. — Бъдещата ти майка.

В този момент Даян съжали младежа. Гневът му бе заменен с объркване и страх. Не го винеше, тъй като доскоро бе смятал, че е влюбен в нея…

— Крис, аз… — рече съчувствено тя.

— Да свикнем с мисълта, Крис — прекъсна я Рийс. — Сватбата ще бъде следващия месец.

Това бе изненада и за нея. Доколкото си спомняше, не бяха определили датата. Но Рийс явно го бе направил, разбра го, когато погледна към него с разширени от учудване зеници. И може би умишлено бе избрал този начин за определяне на датата. Така тя нямаше да може да възрази, иначе щяха да се изложат пред Крис.

Той изглеждаше шашнат от бързината, с която се развиваха събитията.

— Аз дори не знаех, че вие двамата… Защо? — изгледа ги подозрително.

Тя усети напрежението у Рийс и разбра, че е вбесен заради този въпрос и начина, по който бе зададен. Погледна го многозначително — бе го предупредила, че ще стане така, ако избързат със сватбата.

— Защото искам Даян да бъде моя жена — отвърна той ледено. — Възможно най-скоро. Бих се оженил за нея още утре, ако това можеше да се уреди.

Крис се посъвзе и се усмихна подигравателно на предизвикателството.

— Изненадан съм, че още не е уредено, след като веднъж си решил, че го искаш! Господи… Нищо чудно, че беше толкова убеден, когато ми казваше, че няма да се оженя за нея. Тогава си решил, че искаш Богинята за себе си!

— Името й е Даян — отвърна Рийс през зъби, защото само преди минути Крис съвсем естествено се обърна към нея с Даян. — Ако предпочиташ, можеш да я наричаш майко — добави, явно много ядосан.

Лицето на младия мъж почервеня.

— Шегуваш се! Имам си майка и тя е на трийсет и осем. Очевидно вече ти харесват младоженки-деца!

Даян ги наблюдаваше мълчаливо. Точно това бе искала, когато се запозна с Крис — син срещу баща, баща срещу син. Това да бъде инструментът, който ще съсипе тях и всяка част от толкова комфортния живот на Рийс. Ала беше ужасно. Отвратително. Ето това имаше предвид, когато каза на Рийс, че мрази споровете. Не можеше да ги понася от деня, в който почина баща й.

Рийс отново си възвърна самообладанието и заговори тихо и спокойно. Ала колко опасен можеше да е този спокоен тон!

— Държиш се по детски, Крис. Ти…

— Спрете! — извика тя. Същото бе искала да изкрещи и онзи ден в кабинета на Хауърд. И винаги бе съжалявала, че не го направи. Може би ако баща й знаеше, че тя е там и го обича, любовта й щеше да му помогне да преодолее трудностите, а не да реши, че няма за какво да живее… И сега не можеше да стои безучастно и да гледа как двама души, които в действителност много се обичат, се карат така.

— Престанете и двамата — почти се задави тя и кръвта се отдръпна от лицето й.

— О, небеса! — извика Крис, като видя колко е пребледняла. — Богиньо… Даян — бързо се поправи той, след като баща му го погледна свирепо. — Просто… Не мога да повярвам, че това се случва.

Заприлича й на кученце, което току-що е ритнала. Рийс инстинктивно стисна раменете й.

— Няма за какво да се упрекваме, Крис. Абсолютно нищо. Ясно ли се изразих? — неприветливо попита той.

Съвсем, помисли си Даян, щом Крис погледна към тях невярващ. О, тя беше казвала на Крис още в самото начало на връзката им какво мисли за физическата любов и той сякаш се бе съгласил. Не можеше да скрие изненадата си обаче от това как баща му се е примирил с тези възгледи. Но Рийс беше достатъчно ясен…

— Да… — Крис преглътна тежко. — Ами аз… Не зная какво да кажа — сви рамене той.

Даян усети как Рийс се отпусна, когато и двамата разбраха, че най-трудното е отминало. И макар че Крис едва ли одобряваше ставащото, не можеше да направи нищо, за да ги спре. Само трябваше охотно да се съгласи. Горкият Крис — колкото и да се опитваше, все още изглеждаше напълно объркан от неочаквания годеж.

— Добре дошла в семейството ще свърши работа — рече Рийс. — А след това: „Какво има за вечеря?“

Докато стоеше и наблюдаваше как Крис целува Даян по бузата, Рийс въздъхна облекчено, че опасният момент е отминал. Никога не е бил по-близо до вероятността напълно да се отчужди от сина си, както преди няколко минути.

Знаеше със сигурност, че ако трябваше да избира между сина си и жената, която обича, щеше да предпочете нея, без значение колко болезнено можеше да се окаже това.

Рийс нямаше намерение да й се налага много. Бе разбрал, че не бива, когато й купуваше годежния пръстен. В крайна сметка се бяха споразумели — диамантът не бе толкова голям, колкото искаше той, но не купиха и малкия, който пък тя бе избрала. Компромис. Преди да срещне Даян, думата не съществуваше в речника му. Колкото по-скоро сложеше халката на пръста й до годежния пръстен, толкова по-добре щеше да се чувства. Дотогава не беше напълно сигурен дали тя няма да промени решението си да се омъжи за него…

Абсурдността на ситуацията го разсмя. Години наред бе избягвал брак с жени, които не криеха, че са склонни да станат следващата госпожа Фолкън, а сега жената, която той искаше, се държеше като него. Сигурно си го заслужаваше, но никак не му харесваше това постоянно усещане за несигурност.

А колкото повече опознаваше Даян, разбираше, че тя едва ли щеше да е по-малко решителна и след като се оженят. Като си спомни упоритостта, с която тя настояваше да продължи работа, той пак се намръщи.

Но с това щеше да се справи по-късно. Всичко по реда си. Първо трябваше да й сложи брачната халка!

През следващите дни Даян разбра, че Рийс не се кани да обсъжда датата на сватбата им. И когато вестниците се добраха до новината за техния годеж, макар да беше сигурна, че Рийс сам им я е съобщил, тя напълно изгуби контрол върху нещата.

Съобщението, че сватбата им ще се състои следващия месец беше голяма новина. Чарлз веднага й се обади и й предложи роклята от ревюто в Париж, а Рийс бе повече от доволен и самоуверено заяви, че не би позволил друг да облече тази дреха, дори Мадлин. Когато я видя облечена в нея, за първи път разбра, че я иска. Даян не бе и помислила, че някога ще е булка в тази рокля. По-скоро й се плачеше, че красивата дреха щеше да се използва в крайна сметка по не толкова щастлив повод…

Където и да отидеха, след тях постоянно имаше журналисти и фотографи; статии за сватбените им планове излизаха в жълтата преса. Сякаш ставаше въпрос за кралска сватба — кралицата в света на модата и кралят на предприемчивостта — така ги наричаха във вестниците. Беше глупаво, но продаваше вестниците, отбеляза Даян цинично.

Веднъж тръгнали, слухове не отминаха и бъдещия им живот — от това къде щяха да живеят след сватбата до това колко принцове и принцеси щяха да наследят огромното богатство.

Последната спекулация първоначално разтревожи Даян, а после я отврати. Беше направо смешно — та Фолкън вече имаше наследник! Но за явно неудоволствие на Рийс вестниците явно бяха решили да разнищят тази тема.

— Те ще изберат и имена вместо нас — захвърли вестника Даян. Бяха си приготвили заедно обяд и сега почиваха в нейния апартамент. Всичко тук е толкова уютно, помисли тя със съжаление. Тази нарастваща ежедневна близост между тях й се струваше обезпокоителна, защото беше започнала да очаква общите им вечери и се радваше, когато оставаха сами.

Знаеше, че това ще приключи в момента, в който Рийс разбере коя всъщност е тя. Лицето й помръкваше, когато мислеше за това време, което щеше да настъпи съвсем скоро. Знаеше, че не може да чака сватбата, че не бива да му причинява такава болка публично, че ще трябва да му каже преди това.

Усети физическа болка, когато си помисли колко самотен щеше да е животът й без него. От години не се тревожеше, че живее сама. Ала досега не знаеше и с колко обич може да бъде изпълнен животът…

— Даян, трябва да знаеш, че не искам повече деца — суровото му заявление нахлу сред мъчителна дилема на чувствата й.

— Рийс? — погледна го намръщено.

Той стоеше невъзмутим, с ръце в джобовете.

— Аз съм на трийсет и девет, Даян, след няколко месеца ще бъда на четирийсет. Късно е да ставам отново баща.

Тя смяташе, че няма смисъл двамата да имат деца и затова й се бяха сторили смешни коментарите във вестниците. Но щом погледна пребледнялото му лице, осъзна, че за него този въпрос е от голямо значение…

— Мислех, че е от значение възрастта на майката — рече тя.

— Не трябваше да имам деца първия път. Сега още по-малко.

— Това не е ли нещо, което трябва да обсъдим двамата? — не знаеше защо е толкова настоятелна. Нямаше да имат деца, така че разговорът беше напълно безсмислен. Но в същото време въпросът изглеждаше много важен.

— Това ще се отрази ли на решението ти да се омъжиш за мен? — попита той с каменно лице.

— Не, но…

— Никакви деца, Даян. Не е вярно, че обогатяват брака — добави той по-меко, като видя колко изненадана е тя. — Децата предизвикват повече напрежение от каквото и да било.

— Това ли стана между теб и Кати?

— Не искам да говорим за това… Не гледай така! — седна до нея на пода. — Просто не мисля, че обсъждането на неуспеха на първия ми брак ще ни помогне — каза той мило и погали бузата й. — Това само отваря старите рани.

Даян не беше съгласна. Смяташе, че ако се обсъдят старите грешки, може да се избегне повторното им допускане.

Господи, трябваше да намери начин да оправи нещата между нея и Рийс, така че да се омъжи за него, защото го обичаше. Трябваше да намери.

Но когато на другия ден отвори вратата на апартамента си и видя кой й е дошъл на гости, разбра, че няма да успее…