Карол Мортимър
Необяснимо влечение (8)

Седма глава

Даян усети пристъп на гадене и замайване. Дори й се стори, че ще припадне насред претъпканата зала, но за щастие скоро й мина. Забележката на Фолкън за емоциите беше типична за него — същото отношение, което унищожи баща й и съсипа нейния живот. Господи, как мразеше този мъж и всичко, което той отстояваше! Не можеше да издържа повече!

— Извинявай, Рийс, изведнъж се почувствах зле — каза тя и сложи ръка на пулсиращото си слепоочие. — Имаш ли нещо против да ме закараш до вкъщи?

Беше твърди заета със собствените си емоции, за да забележи ликуващото пламъче в сребристия поглед. Господи, трябваше да се оправи, преди да са стигнали апартамента й, иначе тези няколко болезнени седмици щяха да са напразни. Нямаше никакво намерение да не изпълни онова, в което се бе зарекла!

— Освен ако — продължи тя, когато забеляза Барбара Карлтън да влиза, — не те отнемам от някого — би трябвало да се сети, че може да си е уредил среща, ако не с Барбара, то с някоя друга жена. За него не бе характерно да прекарва времето си в компанията на Крис и неговата годеница.

— Не — отвърна той, проследил погледа й. — Не ме откъсваш от никого и нищо. Мога да тръгна веднага.

Значи й бе казал истината за отношенията му с Барбара. Защото ако помежду им имаше нещо, едва ли би я оставил.

— Ще отида да кажа на Чарлз, че тръгваме — каза Даян, преди да се обърне към младата двойка. — Чудесно беше, че се запознахме, Мади.

— Особено след като Крис не ти беше казал и дума за мен — усмихна се момичето.

— Я стига! — Крис изглеждаше притеснен. — Оставете ме на мира поне за малко!

Мадлин го хвана под ръка и му се усмихна мило. Чарлз беше изненадан, когато Даян му съобщи с кого се прибира.

— Пази се, Даян — предупреди той и хвърли поглед към Рийс, който разговаряше с Барбара. — Този мъж има репутация на…

— Зная — стисна ръката му с благодарност. Още повече, че загрижеността му бе искрена. — Не се безпокой. Мога да се грижа за себе си.

Правеше от години. И то благодарение на Рийс Фолкън. Чарлз нямаше причина да се безпокои не тя беше в опасност…

Рийс искрено съжаляваше, че Даян не се чувства добре. Макар обстоятелствата да не бяха подходящи да остане насаме с нея, все пак беше благодарен за предоставилата му се възможност. Може би все още не бе дошло времето да й каже какво чувства, но и кой знае кога и дали изобщо щеше да настъпи! Остана доволен, че бе тръгнал със собствената си кола.

Намерението му беше да може да си тръгне, когато поиска, без да притеснява Крис и Мадлин. Дори в началото си мислеше, че няма да стои дълго. А сега бяха двамата с Даян в тъмната кола и той се чувстваше въодушевен като ученик на първа среща с любимата. Какво бе направила с него?

Пътуваха мълчаливо. И двамата бяха потънали в мисли.

Даян усещаше въодушевлението му. Но то не я тревожеше. Той можеше да си мисли, че е спечелил първата битка, ала дали щеше да спечели и войната? Макар че едва ли във войната, която тя водеше, щеше да има победител.

— Ще влезеш ли на чаша кафе? — попита тя, щом той паркира. — Само това мога да ти предложа, след като те отвлякох.

— Ненавиждам тези събирания, на които всички клюкарстват и всеки се опитва да впечатли другия. Отидох, защото Крис и Мадлин ме помолиха. Но струва ми се, ти не се чувстваше много добре… — той повдигна вежда въпросително.

Даян отвърна на погледа му.

— Значи не искаш кафе?

— Напротив, много искам. Ако ти се чувстваш достатъчно добре, разбира се…

— Нямаше да ти предложа, ако не бях.

— Тогава — на кафе! — съгласи се той, бързо слезе и отвори вратата й.

Пъдъл, изменникът, се погали в краката на Рийс, за да го поздрави, след като го позна. Остави няколко косъма по тъмносивия му панталон и си отиде на уютното легло, което Даян му бе направила до прозореца.

— Наистина ли няма нищо между теб и Оксли? — внезапно заговори Рийс.

— Теб какво те засяга?

— Е, има ли? — настоя той.

— Не. Абсолютно нищо. И никога не е имало. Рийс, кой сега играе игрички?

Той присви очи предпазливо. Като животно, което усеща, че му устройват клопка, помисли Даян. И точно желанието му да се люби с нея щеше да го хване в капана. Загадъчността никога не е била характерна черта на този мъж. Той я желаеше и не го криеше. А в същото време се чувстваше някак обиден. Може би не беше трудно да се разбере подобно отношение. Не и след като му каза така безцеремонно, че не се интересува от него. Изглежда го безпокоеше фактът, че отношението й сега е променено. Повечето мъже сляпо биха били благодарни на такава очевидна промяна, ала Рийс Фолкън беше нащрек.

— Мога ли да те попитам нещо, Рийс — каза бавно тя и облиза устните си. Не за да го предизвика, а защото внезапно усети жажда. Разбра обаче, че движението не остана незабелязано и нещо трепна у Рийс. — Какво искаш от мен?

Той пое шумно въздух, впечатлен от директността на въпроса й. Опитваше се да спечели време, но Даян знаеше, че не бива да му дава повече време.

— Край на игрите, Рийс. Сигурно си забелязал, че не са по вкуса ми.

— Не съм убеден, че знам нещо за теб — той присви очи. — Коя си ти всъщност?

Сега бе неин ред дъхът й да спре.

— Какво искаш да кажеш? — едва успя да попита тя.

Той уморено прокара ръка по челото си.

— Защо мисля за теб през цялото време? Защо толкова силно те желая?

Тя изпита удоволствие от това признание и не успя да възрази, когато той я взе в прегръдките си и започна да я целува с дива страст. А когато стегнатото му тяло притисна нейното, й се зави свят от неговата близост.

Онова, което последва, беше неподвластно на разума й. Ръцете й го галеха сякаш сами, устните разцъфваха под неговите, поглъщаха жадно, вкусваха, пиеха. По тялото й се разля възбуда и тя отметна глава назад. От гърлото й се изтръгна сподавен стон. И когато Рийс погали гърдите й, зърната им мигновено се втвърдиха. Коленете й се подкосиха — изпитваше неподозирано желание да се люби с него. Усети някаква изгаряща болка, която не знаеше как да облекчи. Стори й се, че ще припадне, когато Рийс спря да целува устните й, наведе се и нежно пое зърното й през тънката материя на роклята.

Това не биваше да се случва! Не биваше да отвръща на чувствата на този мъж! Ала не бе в състояние да се контролира и разбра, че е напълно загубена, щом устните му се върнаха върху нейните, готови за наслада.

— Ето какво искам — простена накрая той. — Искам теб. До мен. В леглото. На пода! Все едно къде!

Този глас! Все той я връщаше към разума и й припомняше кой всъщност е той!

Погледна го объркана — тя се влюбваше в него! Не можеше да си го позволи! Това би я унищожило!

Тя отново се отдалечаваше, усети той, макар тялото й да бе притиснато към неговото. Само че този път нямаше да й позволи да избяга! Защото жадуваше за топлината и желанието й, които бе показала преди малко.

— Даян! — леко я разтърси. — Не ме гледай така. Искам да те любя, нищо повече и нищо по-малко.

По дяволите, беше толкова близо, и то за да усети още веднъж затварянето й в себе си. Не можеше обаче да преживее още такива седмици, през които да се измъчва и страда. Не и когато знаеше, че и тя го желае. Беше сигурен, че взаимността й беше напълно спонтанна, че тя дори бе разтърсена до дъното на душата от своите чувства.

— Даян — отново я разтърси, без да откъсва очи от лицето й.

— Аз… Аз никога не съм преживявала подобно нещо — каза тя с пресипнал глас.

Той се намръщи. Беше объркан. Едва ли искаше да каже…

— Какво говориш?

— Че съм девствена…

Рийс се олюля от изненада. Беше невероятно — тази красива жена-дете, с нейното натрапчиво красиво лице и тяло не познаваше любовното докосване и никога не бе лежала в топлата прегръдка на мъжките ръце. Той не се съмняваше в думите й, напротив — явно това беше причината да изглежда толкова загадъчна.

И като плъзна поглед по изваяното й тяло, разбра, че не иска друг мъж да го притежава. Никога! Искаше я за себе си!

Сега вече не се съмняваше, че тя също го иска. Много мъже са я пожелавали в миналото и му се стори някак странно, че не е избрала никой от тях. Защо не е имала любовник? После се укори за подозрителността си. Изглежда най-после всичко, за което винаги бе мечтал, събрано в тази невероятно красива жена — хубост, ум, неопетненост, никакво заплетено минало, което да се налага да приема. Не вярваше на очите си.

— Ще се омъжиш ли за мен? — чу се да казва Рийс и за своя собствена изненада. Защото преди думите да излязат от устата му, такова нещо не му бе минало през ума. Явно не можеше да мисли нормално, когато Даян беше наблизо.

И той не разбра кой от двамата е по изненадан, когато тя прошепна:

— Да.