Карол Мортимър
Необяснимо влечение (6)

Пета глава

Само след еднодневен престой, Ню Йорк се стори на Рийс отегчителен и безцветен. Бе долетял на другия ден след вечерята с Крис и Даян уж по работа, но всъщност, за да поговори с Кати за сватбата. Дължеше й поне това.

По време на обяда бившата му съпруга и майка на Крис, се държа приятелски. Красива както винаги, тя го наблюдаваше усмихната, ала смутена:

— Какво има, Рийс?

— Извинявай — каза той и вдигна очи.

— Ти пиеш черно кафе, без захар, а по някаква необяснима причина от пет минути го разбъркваш.

Той погледна потопената лъжичка и я остави в чинийката. Дори не си бе дал сметка, че прави това. Кати вдигна въпросително вежда. На трийсет и осем тя все още младееше и бе хубава. Щастието, което бе изживяла във втория си брак, личеше от блясъка на тъмносините й очи и меката линия на устните.

— И не си погледнал часовника нито веднъж досега — добави тя развеселено.

За това го критикуваше в миналото. Подозираше го дори, че някъде в дневника си е записвал: „От седем вечерта до седем сутринта — с Кати“.

Не беше вярно, разбира се, обаче трябваше да признае, че за тези години се бе научил да цени времето. И още — че ако не спазва строго начертан график както в личния, така и в деловия си живот, то единият ще пострада.

— Така съм погълнат от твоята компания, че не забелязвам времето.

Кати избухна в смях и няколко мъже се обърнаха очаровани, но тя не обърна внимание. Рийс знаеше, че въпреки всички проблеми, които имаха, Кати му бе останала вярна, така както бе вярна на Луис сега.

— Ти никога не си бил така погълнат от компанията на която и да е жена дотолкова, че да не забележиш времето.

Но тя грешеше. Даян Ламб, Богинята, не излизаше от мислите му. Не престана да мисли за нея от мига, в който я бе срещнал. Работеше като автомат. Личен живот нямаше. Чувстваше се като куче, което се върти в кръг и гони опашката си. Ама че жена!

— А може би греша? — попита тя, като изучаваше лицето му.

Не биваше да й позволява да се досети за причината на неговите вълнения. Характерна нейна черта, спомни си той, бе да не оставя нещата, щом веднъж се е захванала. Затова отклони темата:

— Не си ми казала как е красивата ти дъщеричка — рече той и сложи за миг ръката си върху нейната. — Крис ми каза, че Кели тръгва на училище от следващото лято.

За щастие Кати заговори за дъщеря си, която толкова обичаше. Рийс слушаше с половин ухо. Трябваше да забрави Даян. Тя не беше за него. Но колко я искаше!

 

 

Рийс отново се появи в живота й. Бяха изминали почти четири седмици, изпълнени с напрежение. И днес, като се върна от една командировка, се обади нейната импресарио, за да й каже, че „Карлтън Козметикс“ имат интересно предложение. А зад „Карлтън Козметикс“ стоеше Рийс Фолкън…

Даян познаваше всяка негова дейност, дори тези, в които той участваше частично. Тази оферта не можеше да е съвпадение. И за миг не се усъмни, че той е зад всичко, макар че предложението идваше от един от изпълнителните директори и на пръв поглед нямаше нищо общо с Фолкън.

Тя отказа решително, без дори да попита за подробностите. Импресариото й, слисана от нейната реакция, съвсем сериозно я убеждаваше да не отказва. Ставаше въпрос за един от онези договори, които всички топмодели желаеха — да бъдеш нает специално, и то от козметична компания. Когато компаниите са готови да заплатят стотици хиляди, това означава, че съответният модел е достигнал върха на кариерата си. Сумата наистина беше сериозна и неслучайно Беа бе така разтревожена от нейния отказ. Но за Даян предложението бе само примамка и остана непреклонна. Накрая опита да се оправдае с ангажиментите си за следващата година. Ала Беа веднага й отвърна, че „Карлтън Козметикс“ са готови да се съобразят с тях.

Даян изобщо не се поколеба да отхвърли предложението, макар да се гордееше, че бяха потърсили именно нея. Очевидно Рийс се бе опитал да я забрави, като съзнателно избягваше да я вижда, но не бе успял.

През тези четири дълги седмици тя жадно очакваше съобщение във вестниците за предстоящата женитба на Рийс Фолкън с Барбара. Беше сигурна, че това ще стане, защото дните бавно се нижеха, а той не й се обаждаше. Но в пресата не се появи нищо. Даян прие, че или жената се е вразумила и е променила решението си, или Рийс се е уплашил да поеме отговорността.

 

 

— Върни се и предложи повече пари — нареди сурово Рийс.

— Вече й предложих — отвърна експедитивният Пол, Обясних, че за част от споразуменията можем да се договорим. В рамките на разумното, разбира се. Нейната импресарио смята обаче, че това няма да промени нещата. Виж, Рийс, не съм запознат добре със света на манекените, но ми се струва, че това, което се предложи на Богинята, е доста над…

— Прав си, Пол — прекъсна го Рийс хладно. — Ти изобщо не си запознат!

Как смееше тя да отказва оферта на „Карлтън Козметикс“?! Дори не бе поискала време за размисъл! И както Пол отбеляза, възнаграждението й бе повече от щедро, като останалите условия от договора също бяха в нейна полза факт, на който правният отдел с безпокойство обърна внимание.

Той прекара последните четири седмици, като се насилваше да стои надалеч от нея. След Ню Йорк бе заминал за Лае Вегас, ала вместо да печели в казината, както обикновено, той загуби, и то много. Рулетката бе единствената хазартна игра, по която се увличаше.

Подобно бе положението и с останалите неща, които имаше да върши през този период. Бизнес сделките му се струваха неприятни, защото не усещаше обичайния трепет от предизвикателството. В личния живот също не му вървеше — много красиви жени се бяха умилквали около него, а той не пожела нито една…

Зелените котешки очи го преследваха насън и наяве. Дори за миг да затвореше очи, и усещаше грациозното й тяло да се притиска към неговото. Само веднъж я беше прегърнал, но оттогава не бе престанал да я желае.

Единственото нещо, което вървеше добре през тези четири седмици, беше закърпването на отношенията между Крис и Мадлин. И в същото време синът му не даваше да се разбере дали връзката му с Даян е приключила. Във вестниците вече не се появяваха техни снимки, но това още не означаваше нищо. Ако Крис продължаваше да се вижда с нея, положително го правеше съвсем дискретно. На Рийс му се искаше да го удуши заради жестокостта да го държи в напрежение.

Фолкън сякаш губеше контрол над всяка област от живота си. И знаеше, че причината е в маниакалното му влечение към Даян. Единственото спасение бе да се види с нея отново, да се освободи веднъж завинаги от тази своя потребност.

И когато научи, че „Карлтън Козметикс“ търсят модел да рекламира новата серия гримове, които трябваше да бъдат пуснати през следващите няколко месеца, реши, че това е дар Божи. Първата му мисъл бе за Даян. Беше лицето на деня. Отне му само няколко минути да провери ангажиментите й — нямаше други, освен договора й с Чарлз Оксли. А най-хубавото бе, че му се предоставяше възможност да я види отново, без да жертва гордостта си. Когато предложи Даян да рекламира продукцията на фирмата, никой не възрази.

Освен самата тя…

Рийс беше бесен, когато Пол дойде и съобщи, че е отказала офертата. Не знаеше какво да прави по-нататък. Чувстваше се безсилен, а това никак не му харесваше! Внезапно се сети…

— От сега нататък аз ще се заема с въпроса, Пол. Нямам забележки към твоите способности. Просто познавам дамата — обясни той. Искаше му се да добави колко неразумно можеше да се държи тя и че разбира учудването на Пол от отказа й да приеме дори при такава сума, но премълча.

Изглежда бе имала предвид тъкмо това, когато каза, че не могат да я купят. Поне не с пари. Но сигурно имаше нещо друго, което да я заинтригува…

Само искаше да разбере дали тя се досеща, че той стои зад офертата, или просто е отказала ей така. Лично към него ли беше насочен отказът, или не?

 

 

Една среща, бе казала Беа. Само една среща с шефовете на „Карлтън Козметикс“. Нямало да й навреди, ако просто поговорела с тях.

Но тя знаеше, че и нищо добро няма да й донесе. Никой не можеше да я накара да работи за Рийс Фолкън или за компания, в която той участва.

Въпреки всичко накрая се съгласи да отиде на срещата в офиса на „Карлтън Козметикс“ в Лондон, като отказа Беа да я придружи, защото искаше да види дали Рийс Фолкън ще има куража да се появи като шеф. А и предпочиташе да върши тези неща сама.

Скъпият декор на последния етаж на Карлтън билдинг — дебели килими в розови нюанси и бели мебели не я учуди. Впечатли се обаче, че щеше да се срещне със самата Бабс Карлтън. Дамата бе станала легенда още приживе. След смъртта на съпруга си преди седем години беше поела западащата компания и с финансовата подкрепа на Рийс Фолкън я бе превърнала в машина за милиони. Даян не я бе срещала, ала беше чувала как в деловия свят възхваляват способностите й. Рийс сигурно е бил много упорит, за да въвлече тази заета дама в своите машинации.

Секретарката я въведе в кабинета до огромното бюро стоеше Барбара! И през ум не й бе минало, че Бабс Карлтън може да е красивата червенокоса Барбара, за която Рийс възнамеряваше да се ожени! Това придаде нов смисъл на всичко. Той бе инвестирал значителна сума в „Карлтън Козметикс“ и искаше да запази парите си, като се ожени за президентската на концерна. Дори възнамеряваше да се застрахова двойно чрез брака на Крис и Мадлин дъщерята на Барбара. Очакваше от Рийс всякакви изненади, но това…

— Вие сте по-красива отблизо, отколкото на Парижкото шоу — каза Бабс Карлтън.

И да не бе чула за връзката на Крис с Даян, вероятно я бе обсъждала с Рийс и въпреки всичко се държеше любезно… Ама и него си го биваше да успее да убеди бъдещата си съпруга да й предложи такъв договор!

— Благодаря — отвърна Даян и седна така, че черната прилепнала по тялото й рокля да открива съвършените й крака.

Беше се облякла за среща с Рийс, ала Бабс зае мястото зад бюрото, което означаваше, че друг няма да присъства. Даян се намръщи. Наистина ли не Рийс стоеше зад тази оферта? Бе приела, че връзката му с тази компания е нещо повече от съвпадение. А ако грешеше? Може би Бабс Карлтън бе тази, която след като я бе видяла в Париж, бе избрала точно нея да рекламира продуктите на компанията.

— Ще ви разкажа за новата серия, която възнамеряваме да пуснем тази зима — започна Барбара. Изглеждаше съвсем делово в официалния си жълт костюм и коса, прибрана на тила със скъпа шнола.

Даян бе разочарована донякъде от факта, че Рийс няма пръст във всичко това. Очевидно той не правеше никакво усилие да я види отново, което означаваше, че преди четири седмици тя бе надценила възможностите си.

— Струва ми се, че няма смисъл — отвърна тя нетактично, нетърпелива да си тръгне веднага. — Считам за важно да не се включвам в рекламирането на вашата козметика.

Бабс кимна спокойно, без ни най-малко да се разтревожи от отказа, макар че очите й се присвиха пресметливо.

— Точно това е причината да потърсим вас. Не сте крили възгледите си по отношение на експериментите с животински продукти за целите на красотата…

— Тогава…

— Новата серия е само от растителни продукти — заяви Барбара.

Повечето големи компании бяха осъзнали необходимостта от такава продукция и бяха побързали да я осигурят. Очевидно и „Карлтън Козметикс“. Даян бе впечатлена, че Бабс Карлтън е така добре запозната с отношението й към грима. Отново изпита усещането, че някой стои зад всичко. Вече беше сигурна, че е Рийс. Само той можеше да направи така, че да й е трудно да откаже, без да създаде някакви предубеждения към себе си. Наистина много мъдро, Фолкън…

— В такъв случай, ще трябва да чуя повече — хладно каза Даян.

— Разбира се — отвърна по-възрастната дама и погледна часовника си. — Очаквах го. Вероятно ще искате да видите производствения отдел, пряко зает със създаването на серията, а после, ако желаете, ще обядваме заедно — предложи тя.

Даян бе силно заинтригувана от чутото и видяното през следващия час. „Карлтън Козметикс“ произвеждаше серия гримове в светли цветове, точно каквито се търсеха на пазара. При това от естествени растителни продукти, и то на поносими цени. На път обратно за кабинета на Барбара вече знаеше, че няма да е лесно да обърне гръб и да си тръгне, както си бе представяла.

— О, Даян! — Рийс се изправи иззад бюрото на Бабс. — Заповядай, влез — покани я той, когато тя спря объркана на прага.

Най-после! За последните четири седмици изглеждаше променен. Пак бе облечен в шит по поръчка костюм, този път тъмносив. Бе подстриган педантично късо, кожата му изглеждаше по-мургава, а очите проблясваха с онзи сребрист пламък, щом срещнеха нейните.

— Не, благодаря — поклати глава тя и опита да се измъкне. — Вероятно ще благодариш на госпожа Карлтън от мое име…

— Не бъди такъв инат и влез — прекоси стаята и затвори вратата. Застана опасно близо. — Ти определено си най-упоритата — започна той раздразнено, — вбесяваща, желана жена, която имах нещастието да срещна — последните думи приличаха на мъчителен стон, когато протегна ръце, за да я притисне до себе си, а устните му се спуснаха към нейните.

В душата й се надигна протест срещу пламенното му желание да я целува, ала се застави да не го отблъсне, защото само щеше да влоши положението. Нека разбере, че няма да му отвърне! Имаше намерение да изтърпи целувката му, без да помръдне, но секундите минаваха, а по нищо не личеше, че той очаква отговор. Тогава тя осъзна, че няма лесно да постигне онова, което си е наумила.

Тялото й, на което твърде дълго бе отказвана физическа близост, реагира инстинктивно и сякаш се разтопи от топлината на обятията му.

Колко отдавна не я бе прегръщал никой! О, не бяха никак малко мъжете, които копнееха да я любят. Знаеше обаче, че ако някога позволи да бъде преодоляна защитната преграда на нейните чувства, може никога да не се възстанови от уязвимостта си.

Единственият мъж, за когото бе сигурна, че няма да премине преградата, беше Рийс Фолкън! А може би, в крайна сметка, той беше единственият, който можеше да го направи? О, Господи, простена тя наум, щом тялото й инстинктивно се изви към мускулестата му фигура, а устните й се открехнаха отзивчиво. Ръцете му милваха плътта й, уверени, че предизвикват страст. Трябваше да го спре! Веднага! Но като че ли нямаше воля да го стори. Отметна глава, когато устните му се плъзнаха по врата й, оставяйки горещи дири по кожата.

— Нека пропуснем обяда и да отидем в апартамента ми — прошепна Рийс дрезгаво, а тялото му потръпваше от възбуда. — Или в твоя. Няма значение къде. Искам да сме заедно.

Може би, ако не беше проговорил… Ала той го направи и гласът му я отрезви. И слава Богу! Чак сега осъзна какво бе позволила да се случи, нещо по-лошо — беше му отвърнала! Гласът, който с години я бе преследвал в кошмарите й насън и наяве, сега бе развалил магията на чувствата. Даян се отдръпна рязко. Беше прекалено развълнувана от собствените си емоции, за да успее да скрие удоволствието, което беше изпитала.

Когато той присви очи, тя разбра, че трябва да внимава с презрителното си отношение — Рийс беше проницателен мъж и щеше да усети, че в поведението й има нещо смущаващо, особено след като само преди миг бе изразила взаимност. Този мъж не беше глупак и тя не биваше да го забравя! Направи опит да поправи грешката си, докато сивите, стоманени очи трескаво я изучаваха.

— Кабинетът… на Барбара Карлтън едва ли е най-подходящото място — каза тя хладно, решила, че атаката е най-доброто средство за защита, поне докато овладее чувствата си.

Изражението му остана непроменено.

— Точно затова предложих да си тръгнем — тихо припомни той.

— Нямах предвид това — отвърна нетърпеливо Даян. — Като твоя годеница госпожа Карлтън очевидно…

— Като моя какво? — прекъсна я Рийс.

Беше ред на Даян да го погледне изпитателно — той бе искрено изненадан. Имаше някаква грешка… Припомни си разговора му с Чарлз за булчинската рокля и установи, че бе казал само „булката“. Ала Барбара Карлтън беше с него в Париж. Поне в това бе сигурна.

Рийс я наблюдаваше слисан — Барбара негова годеница? Тя беше красива жена и преди пет години, когато я срещна за първи път, вярно, имаха авантюра. Но дори тогава и двамата знаеха какво правят и какво искат. За Барбара това бе само физическа близост с някой, който може да разбере потребностите й на самотна жена с тринайсетгодишна дъщеря и „Карлтън Козметикс“ зад гърба си. Рийс бе приел тези изисквания. Всъщност това го устройваше.

Но женитба? Господи, тази мисъл въобще не му бе минавала след краха на първия му брак.

Рийс презираше слабостта на провала и считаше за важно никога да не повтаря грешките си. Не успя да разбере защо Даян бе направила такова заключение — първоначалната физическа връзка между тях отдавна бе приключила, макар че все още се харесваха и уважаваха, особено по отношение на деловите си способности. Барбара го бе погледнала с любопитство, когато бе предложил Богинята за новата им рекламна кампания и не пропусна да отбележи, че върви по стъпките на сина си…

При спомена за тази случка Рийс сви устни. Беше му неприятно да мисли за отношенията на Крис с Даян. Ревнуваше за първи път през живота си. А това го правеше слаб.

Колкото до подигравателната забележка за интереса му към Даян — Барбара много добре знаеше, че той притежава петдесет и един процента от „Карлтън Козметикс“, а тя имаше само десетина процента и длъжността си на президент. С други думи, можеше де злобее колкото си иска, последната дума беше неговата.

— Като твоя годеница — повтори Даян.

Когато преди минути го бе погледнала презрително, той се запита дали целувката бе наяве. Но ако през цялото време си е мислела, че е сгоден за друга жена… Господи, сигурно смята, че двамата с Крис непрестанно се забъркват в многобройни авантюри! И нищо чудно, че е толкова студена с него. Нямаше търпение да сломи напълно защитата й.

— Барбара е моя приятелка и съдружничка. А и майка на Мадлин. Тримата бяхме заедно в Париж, защото Мадлин искаше да види ревюто. След отношението на Крис през последните седмици, най-малкото, което можех да направя, беше да заведа двете дами на ревюто. Разбира се, Мадлин искаше да види и теб. Което вероятно е причината за решението й на сватбата си с Крис да бъде с булчинската рокля, която ти представи. Жени!

— Мадлин?

— Тя също беше с мен онази вечер, седеше от другата ми страна обясни той нетърпеливо.

— Блондинката… — сети се тя.

— Да, Мадлин е руса. Тя бе тази, която искаше булчинската рокля на Оксли. За сватбата й с Крис — подчерта отново той. Все още не знаеше какви са отношенията между Даян и сина му.

Но дори Мадлин да не съществуваше, той знаеше, че никога няма да им позволи да се оженят. Въобще не можеше да си представи как прекарва останалата част от своя живот, изпълнен с желание към собствената си снаха. Всеки път, когато видеше Даян, я желаеше все повече. Бяха изминали почти пет седмици от запознанството им, а се увличаше все повече и повече по нея.

Даян си мислеше за младата блондинка, която онази вечер седеше от другата страна на Рийс. Дори не си спомняше как изглежда… Значи това бе Мадлин, годеницата на Крис. В такъв случай не беше чудно, че момичето бе решило да носи точно тази сватбена рокля. Сега, когато нещата се изясниха, ситуацията се променяше, и то значително.

— Сбъркала съм — призна тя.

— Но? — подкани я Рийс нетърпеливо.

— Все още не възнамерявам да отида с теб където и да било.

— Дори и на обяд?

— Едва ли ще има смисъл. Само ще ти загубя времето…

— Съмнявам се — промърмори той.

Упоритият поглед издаваше мислите й.

— Надявам се, че новата серия на „Карлтън Козметикс“ ще има успех — каза тя и взе чантата си, готова да тръгне.

— И нямаш намерение да участваш, така ли?

— Точно така — отвърна тя сухо и се обърна, беше почти до вратата, когато той я сграбчи за лакътя и я обърна към себе си.

Спокойното му изражение от преди малко бе заменено от гняв.

— Не ми обръщай гръб!

— Дните, когато хората излизаха заднишком, като раболепно се покланяха, отдавна са отминали, Рийс — рече тя подигравателно. — Ала ако искаш това от хората, които работят за теб, тогава направих добре, че отхвърлих офертата.

Рийс рязко пусна лакътя й.

— Ти много добре знаеш, че… Какво искаш от мен, Даян? — запита той вбесен. — Какво?

— Да искам нещо от теб? Та ти не можеш да ми дадеш нищо!

— Но ти отвърна на ласките ми!

— В теб няма нищо, което да искам! — презрително повтори тя.

В един момент сякаш щеше да я удари, обаче се овладя и само сви ръце в юмруци.

— Изчезвай оттук — извика той. — Преди да съм направил нещо, за което и двамата ще съжаляваме!

Тя вдигна въпросително вежди.

— Нима си съжалявал някога за нещо?

— Съжалявам, че те срещнах!

Даян си тръгна с усмивка на задоволство. Рийс Фолкън щеше да съжалява твърде много, че я е срещнал!