Карол Мортимър
Необяснимо влечение (5)

Четвърта глава

Тя не знаеше! Рийс го установи по шокирания израз на лицето й, който обаче бързо бе заменен с усмивка, щом усети любопитния му поглед. Господи, беше невероятна! Току-що й бе подлял вода, що се отнасяше до намеренията й Кристофър, а тя бе реагирала съвсем спокойно. Възхищението, както и желанието му да я има нарастваха…

Годежът на Крис, ако ставаше въпрос за това, изобщо не променяше плановете й. След като тя постигне целта си, Крис можеше да се върне при годеницата си. Дори би танцувала на сватбата му, ако плановете й се осъществяха!

Но коя бе годеницата? Даян не беше чувала за никаква сериозна връзка в живота му. Ако той наистина имаше годеница, тя щеше да му потърси сметка за времето, прекарано с Богинята. А Крис не й бе споменал нищо, макар че такова поведение бе обяснимо. Даян нямаше представа как е смятал да се справи с две годеници, ако тя веднага бе приела предложението му!

— Този годеж бе твоя идея… — започна Крис.

— Ти сам направи предложението! Никой не те е насилвал.

— Защото ти го искаше…

— Не си спомням то да е имало някакво значение за теб, след като веднъж вече бе решил какво искаш. А само преди няколко седмици Мадлин очевидно ти харесваше за съпруга.

Мадлин! Значи така се казваше годеницата. Много хубаво име. Даян бе любопитна да види дали и жената е красива като името си. Вероятно, щом Крис е искал да се ожени за нея — той определено имаше вкус към хубавите жени.

— Може би защото исках да ти угодя — защити се Крис. — Ти ми даде да разбера, че един брак между двете фамилии би се отразил много добре на бизнеса. А и знаеш, че винаги съм харесвал Мади…

— Очевидно недостатъчно, за да й спестиш унижението да чуе за връзките ти с Даян от другите — обвини го баща му.

— Мади знае? — Крис направи болезнена гримаса.

— Разбира се, че знае. Слава Богу, че е достатъчно интелигентна. Върна се от Швейцария преди около месец, а ти си я видял едва пет-шест пъти оттогава. И щом снимката ви с Даян се появи във вестниците, ще стане пределно ясно какво правиш, когато не си с Мадлин. Очевидно вечерите ти с нея са били всъщност тези, през които Даян е имала да прави нещо по-интересно.

— Или пък съм работила — спокойно добави Даян.

— Вероятно — отстъпи той. — Каквато и да е причината, ти не беше много учтив, откакто Мади завърши училище. Затова ги заведох с Барбара на ревюто в Париж като компенсация за твоето разтакаване.

— Можех да… — лицето на Крис пламна.

— Какво можеше? Да придружиш Мадлин, вместо да отидеш в Щатите? Сигурен съм, че много щеше да й хареса да седи до теб, докато ти гледаш похотливо Даян на подиума. Никога не съм те смятал за глупак, Крис, но ти наистина постъпи като такъв.

При тези думи Крис се сви и Даян едва не го съжали, макар че си го заслужаваше. Беше се държал като идиот. Трябвало е да се досети, че другото момиче ще види снимките, и ще разбере.

Слава Богу, че не бе приела нещата много навътре. Ала не можеше да не съчувства на Мадлин, каквато и да бе тя. Крис се беше държал като неверен годеник, така че другото момиче вероятно се е запитало що за съпруг ще излезе от него. Ако, разбира се, Мадлин все още иска да се омъжи за него…

В същото време Даян се питаше къде е била Мадлин по време на ревюто с булчинската рокля. Едва ли красивата червенокоса е била тя, защото изглеждаше поне на трийсет и пет. Може би момичето просто е решило да не идва на шоуто, когато е разбрало, че Даян ще участва. Въпреки че това бе малко вероятно, защото сигурно би отишла да види жената, по която годеникът й се бе увлякъл.

— Искам да се оженя за Бо… Даян — упорито заяви Крис и се обърна към нея. — Не съм се виждал с Мадлин от Великден насам — добави той умолително.

— Тя едва ли те е забравила в момента, в който си изчезнал от очите й. Поне скъпият годежен пръстен, който й подари на Коледа, не й позволява да го направи — каза Рийс сухо.

Даян имаше вече отговор на един от въпросите си — причината да не разбере за другото момиче е била, че Мадлин се е намирала в Швейцария през по-голямата част от миналата година.

Тя се обърна рязко към Рийс:

— Крис не е направил нищо лошо. Излизали сме няколко пъти и пресата го разгласи. Но няма нищо, за което годеницата му да се тревожи.

— Даян…

— Приеми с достойнство разкриването си, Крис. И спести объркването на останалите замесени — заяви Рийс твърдо, когато синът му се опита отново да протестира.

Даян се възхити от начина, по който бащата обърна нещата в своя полза — не би било честно спрямо нея Крис да настоява да продължат връзката си.

— Защо не отидеш при Мадлин сега? Не е много късно. Опитай да оправиш нещата, извини й се. Предложи й да я заведеш утре на пазар, ако трябва ще те освободя от работа.

Даян сви устни с отвращение от обидата към другото момиче.

— Това със сигурност ще я успокои! — изрече презрително тя.

— Може би си изненадана — меко се обърна към нея Рийс.

— Много.

— Не познаваш Мадлин…

— Нито пък ти, татко, щом смяташ, че ако я мъкна по магазините, ще ме извини за онова, което съм сторил. — А и не искам! — почти извика Крис. — Не разбираш ли? Вече не искам да се женя за Мадлин. Искам да развалим годежа…

— Тогава ще трябва да имаш доблестта и да й го кажеш.

— Ами как ще се почувстваш ти след това?

О, Крис, простена мислено Даян. Далеч от баща си, той бе доказал, че може сам да си е господар, но когато трябваше да му се противопостави — се страхуваше, както всички останали.

Освен нея. Тя ще му се опълчва до последния си дъх, до вратите на ада!

— Ами опитай и ще видим.

— Надявах се, че като се запознаеш с Даян, ще промениш мнението си, ще разбереш…

— Искаш да направя компромис.

— Не! — запротестира Крис. — Мислех, че щом разбереш колко добра и красива е тя…

— О, разбрах го…

— Тогава? — прекъсна го сприхаво синът му.

— … но то не я прави по-подходяща за теб — последните му думи я накараха да се увери, че я искаше самият Рийс!

Ако Крис не си тръгнеше скоро, Рийс щеше да го изгони! Изгаряше от желание да остане насаме с Даян. Сетивата му бяха насочени към всяко нейно движение, към всеки жест на ръцете й — ръце, сякаш създадени да милват тялото му. А парфюмът й го подлудяваше, така възбуждащ и загадъчен…

— Ще закарам Даян вкъщи, а ти ще вземеш такси и ще отидеш право у Мадлин — нареди той и даде знак за сметката.

Крис гледаше слисан, а Даян остана съвършено спокойна, без да издава чувствата си.

Господи, как искаше да види тази жена да изгаря от желание и студената й маска да изчезне, когато телата им се слеят… Ала този момент му се струваше безкрайно далечен.

— Колкото по-рано разрешиш недоразумението между теб и Мадлин, толкова по-добре — тонът му не търпеше възражение.

— Казах ти, че не искам ти да ми плащаш сметките… Мога и сам да връзвам двата края, благодаря! — сопна се недоволният Крис и грабна сметката.

— Наистина ли? — вдигна подигравателно вежди Рийс. Не харесваше начина, по който синът му се държеше, обаче Крис трябваше веднъж завинаги да разбере кой е господар на положението. Наистина ли искаше толкова много Даян Ламб, че бе готов да заплашва собствения си син? Макар и болезнен, отговорът беше „да“. За миг Рийс изпита съжаление към него. Ако ставаше въпрос за друга жена…

Но Рийс я искаше за себе си. Усети как става все по-напрегнат, като я наблюдаваше да приказва тихо на Крис и докосва ръката му. Не чуваше разговора им. Забеляза как гъстата й разкошна коса се полюшва и му се прииска да зарови ръце в нея. Почувства се като неопитен младок, защото усети тялото си да се напряга от желание. В този момент не можеше да стане, защото щеше да се издаде.

Даян млъкна и погледна към него.

— Тъй като двамата с Крис дойдохме с такси, ще ти бъдем благодарни, ако ни откараш по домовете — гласът й прозвуча предизвикателно.

И тримата знаеха, че това е единственият начин и всички да запазят достойнството си. И то бе заслуга на Даян…

А и плановете на Рийс нямаше да се провалят, щом веднъж Даян се качеше в колата му. Макар че и за миг не му мина през ума, че тя крои нещо.

Намерението му да закара най-напред Крис и после нея бе съвсем очевидно и тя се зачуди на липсата му на всякакъв такт, за да го осъществи. Вероятно той се интересуваше само от това, което ще постигне, а не от начините. Рийс я настани до себе си — отпред в черното БМВ, а киселият Крис седна на задната седалка. Беше като някаква битка между нейната и неговата воля. Но тя нямаше да се предаде лесно!

Когато стигнаха апартамента на Крис, Рийс се обърна към него с явно превъзходство:

— Ще ти се обадя утре, Крис. А сега ще закарам Даян вкъщи.

— Много мило, но ние с Крис имаме да говорим още много — тя отвори вратата и слезе.

— Смятах да те закарам… — намръщи се Рийс.

— Вече го направи — кимна тя. — Беше интересно да се срещнем отново.

— О, не се съмнявам! Както не се съмнявам, че пак ще се срещнем, и то по-скоро, отколкото предполагаш — увери я той и се обърна към Крис. — До утре — и потегли с бясна скорост.

— Господи — проплака Крис беше много по-лошо, отколкото очаквах.

— Какво смяташе, че ще направи баща ти, Крис? Да не би да очакваше да те похвали, че молиш една жена да се омъжи за теб, докато в същото време си сгоден за друга? Нормално е да е ядосан.

— А ти? И ти ли си ядосана?

Щеше да е ядосана, ако го обичаше и наистина възнамеряваше да се омъжи за него.

— Мисля, че постъпи глупаво — каза тя, като внимателно подбираше думите си. — Не зная как си представяше да ни запознаеш с баща ти и той да не спомене, че имаш годеница.

— Наистина се надявах да не го направи, както и да приеме нашата връзка, след като те види.

Очевидно бе вярвал, че ако постави баща си пред свършен факт, просто ще смени една годеница с друга без много шум. Колко наивно! Рийс Фолкън никога не се е поддавал на влияние, напротив винаги той е бил този, който диктува положението.

— Ала не стана, а? — присмя му се тя.

— Не — въздъхна той. — А ти продължаваш ли да твърдиш, че просто сме излизали няколко пъти и нищо повече? Че не си имала намерение да се омъжиш за мен?

— Крис, нямаш право дори да споменаваш тази дума пред мен.

— Заради Мади ли?

— Разбира се! Виж, имали сме приятни мигове, но е време да приемеш факта, че си сгоден, и аз…

— Да? Да не би да си срещнала някого, докато беше в Париж?

Тя не вярваше на ушите си!

— Крис…

— Защото не си същата, откакто се върна. Държиш се на дистанция, дори не си нежна.

Последното обвинение бе направо смешно, като се имаше предвид, че си бяха разменили само няколко целувки, при това доста хладни от нейна страна.

— Няма друг, Крис. Но и не съм имала намерението да се омъжвам за теб. Дори нямаше да излизаме заедно, ако знаех, че имаш годеница.

Последното едва ли беше вярно, защото Крис й бе необходим, за да осъществи връзката си с Рийс Фолкън. Но след тази постъпка, тя не му дължеше нищо. Той се оказа достоен син на баща си, пълен егоист, щом ставаше въпрос за онова, което иска. Изпита съжаление към Мадлин и се запита дали тя заслужава съпруг като Крис.

— Ти знаеше какво изпитвам към теб, Богиньо, и ме накара да повярвам, че…

— Не съм те измамила по никакъв начин, Крис. Нито веднъж не съм ти казала, че те обичам, нито пък съм ти давала някакви празни надежди. Причината за това е твоето присъщо на Фолкънови самолюбие.

— Присъщо на Фолкънови самочувствие ли? — повтори бавно Крис, изненадан от неочакваната атака.

Даян се ядоса заради допуснатата си грешка. Тя се усмихна едва забележимо.

— Сега, когато се запознах с баща ти, ми стана ясно на кого дължиш своята решителност. Беше ни хубаво заедно, Крис. Нека се разделим като приятели.

Когато осъзна, че всъщност Даян му казва „сбогом“, той сграбчи ръцете й и промълви умоляващо:

— Но аз обичам теб…

— Сигурен ли си? — ако не беше влюбен в Мадлин, защо поне не направеше опит да развали годежа? Тъй като е била дълго време в Швейцария, Крис просто бе забравил колко му е скъпа. Отсъствието невинаги кара сърцето да обича повече.

— Толкова съм объркан! Не е смешно, по дяволите! — навъси се той, когато Даян се засмя.

— Не се смея на теб, а на абсурдността на ситуацията. Обикновено жените са „обърканите“.

Той помълча малко после заключи:

— Може би е доста глупаво. Но истината е, че не искам да те загубя, Богиньо.

— Това е просто друга гледна точка, Крис. Ти никога не си ме имал.

— Да, така е — отвърна той със съжаление.

Даян го целуна по бузата в крайна сметка тя водеше борба с баща му, а не с него.

— Послушай баща си и отиди при Мадлин, ако не тази вечер, то утре. Дори само за да кажеш „сбогом“.

— Хм, дължа й го, нали?

— Поне това.

— Ако наистина кажа „сбогом“, мога ли да дойда при теб? Не — отвърна той сам на въпроса си, забелязал насмешливото й изражение.

— Между нас всичко свърши, Крис.

— И баща ми пак постигна онова, което искаше. Не можеш да си представиш колко е унизително!

— Аз няма да му кажа, ако ти не го направиш.

— Остави го да се поизмъчи малко — съгласи се той.

Решението да не съобщят на Рийс Фолкън, че са скъсали, напълно устройваше Даян.

— Надявам се, че с Мадлин всичко ще се оправи.

— Няма ли да промениш решението си? — запита той с надежда и сам си отговори: — Не. Господи, аз съм пълен глупак!

— На всеки се случва да се заблуди, Крис.

О, да, дори Рийс Фолкън беше постъпил като глупак поне веднъж — преди дванайсет години, когато принуди баща й да се самоубие. И както всички глупаци Рийс щеше да плати! И то прескъпо!

 

 

Докато вървеше, косата й се люлееше, а на лунната светлина изглеждаше сребриста. Рийс седеше скрит в автомобила си, паркиран на уличката срещу апартамента на Даян. Чакаше я вече два часа да се прибере и да разбере дали ще прекара нощта с Крис. И докато минутите се нижеха бавно, той се гневеше и измъчваше, когато си я представяше в прегръдките на Крис, в неговото легло, а коприненото й тяло — сплетено с това на сина му. Изпита физическа болка.

И ето я — почти неосезаема на лунната светлина, висока и слаба, с крака сякаш все още боси в тези странни обувки.

Бяха изминали почти два часа, откакто ги бе оставил. Какво се бе случило през това време? Бяха ли се любили? Ако Рийс се бе любил с нея, не би я пуснал след това. Би искал да е с него цялата нощ, за да я люби отново на сутринта. Но Крис не беше като него. О, Господи, та той започваше да мрази собствения си син!

Даян вървеше с вдигната глава и лека стъпка. Когато извади ключа си, усети инстинктивно присъствието на Рийс в паркираната отсреща кола и изгарящия му гняв. Срещу нея. Срещу Крис. Срещу самия него.

Започваше се…