Карол Мортимър
Необяснимо влечение (4)

Трета глава

Тя все още не се бе успокоила, когато минути по-късно на вратата отново се позвъни. Ако Рийс Фолкън се бе върнал да продължи заплахите и злокобните си предупреждения… Но не той стоеше пред вратата.

— Крис — едва изрече тя, като се запита дали двамата мъже не са се срещнали при асансьора.

Не бе решила какво да му каже и дали да споменава идването на Рийс. Ако кажеше истината, щеше да причини търкания между двамата, а Даян не искаше това точно сега!

— Можеше да се зарадваш и повече, че ме виждаш — усмихна се закачливо. Беше пълна противоположност на баща си. Русата му коса, не много дълга, бе стилно подстригана, очите бяха топли и тъмносини, а на момчешки красивото му лице липсваше циничния израз на бащата.

И тъй като всъщност бе започнала да харесва този пламенен младеж, Даян съжали, че точно тя ще причини първите бръчки от разочарование на това очарователно лице.

Не биваше да е толкова съвестна. Все пак бе един Фолкън, а всички от тази фамилия бяха нейни врагове. Никога не биваше да забравя, че Рийс беше унищожил баща й, семейството, спокойния живот на деветгодишната Дайвиниа, като в същото време не бе пестил любовта и парите за собственото си дете! Трябваше да помни, че наближава моментът, когато ще покаже на Крис, че има хора в неговия привилегирован живот, които могат да му кажат „не“. Но не още… Още не.

Тя отвърна на закачливата му усмивка и го целуна леко по устните. Бяха почти еднакви на височина и той много се дразнеше, когато Даян слагаше обувки на висок ток. А Рийс Фолкън бе един от малкото по-високи от нея мъже, които познаваше.

— Разбира се, че се радвам да те видя — отвърна Даян и го придърпа да влезе.

— Тогава защо не го покажеш? — настоя той, недоволен от безстрастната й целувка.

— Не и в единайсет и трийсет сутринта — чувстваше се в свои води с този млад мъж, за разлика от минираното поле, което създаваше баща му. — Както виждаш, очаквах те — и посочи блюдата по пода.

Крис грейна от удоволствие, а Даян изпита вина.

— Любимият ми! — нахвърли се той върху ябълковия сладкиш. — Е, хареса ли ти Париж?

— Предполагам, колкото на теб Ню Йорк — отвърна тя, седнала на пода до него.

— Прекалено много работа и никакво свободно време. Макар че успях да вечерям с майка си.

Кати Рейтър се бе омъжила повторно за американец няколко години след развода й с Рийс Фолкън. Беше се върнала в родината си, след като съпругът й бе спечелил делото и единственото им дете. Вярваше, че майка му се е преместила, защото Рийс не й позволявал да вижда детето. През следващите пет години Крис не е имал почти никаква връзка с Кати, докато на четиринайсет се осмелил да каже на баща си, че иска да поживее известно време с нея.

Колко ли оскърбително е било това за Фолкън, помисли си Даян. Вероятно е възразил в началото, защото показал, че е не по-малко упорит от него, и избягал от училище. Рийс го открил и го върнал, ала младежът отново избягал. И това се повторило пет-шест пъти, докато Фолкън-старши се предал и позволил на сина си да отиде при Кати за две години. Връзката между майка и син била подновена. Съществуваше и до днес, независимо колко дълго не са се виждали.

Даян бе любопитна да види жената, която е била омъжена за Рийс в продължение на десет години. Какъв човек ли е? Тя не само бе изпълнявала несигурната роля на съпруга, но дори я бе искала, макар да е знаела колко безскрупулен е Сокола.

Даян бе стигнала до заключението, че Кати Фолкън или е като съпруга си, или пък е твърде глупава, щом гради своя живот и този на детето си върху пари и успех, натрупани за сметка на други хора. Имаше и трета възможност, разбира се — толкова да е обичала съпруга си, че да не я е интересувало откъде са парите му. Но последното предположение изглеждаше невероятно и Даян не му обърна внимание.

— Как е тя? — попита Даян и отпи от кафето. Храната не докосваше, защото бе купена от Рийс Фолкън.

— Много добре — отвърна Крис, като поглъщаше всичко, сякаш не бе ял цяла седмица. — Малката ми сестричка е пораснала доста.

— Тя наистина става все по-голяма всеки път, когато я виждаш, глупчо — засмя се Даян. — С децата е така.

— Много смешно! Добре знаеш какво имам предвид!

Когато за първи път чу за петгодишната сестричка на Крис, Даян се запита дали тази неочаквана поява на друг обект на майчината обич не бе причината да се зароди у него желанието да живее с майка си. Ала дори да е било така, Даян знаеше, че Крис обича много силно русокосата си сестричка и носи нейна снимка в портфейла си, която показва навсякъде.

— Сигурна съм, че и тя ти се е зарадвала…

— Да, така е — взе ръката й. — Което ни връща към първоначалния ми въпрос. Колко се радваш да ме видиш?

— Казах ти…

— Нищо конкретно не си ми казала. Както всъщност постъпваш в повечето случаи.

Разговорът внезапно стана сериозен и тя се намръщи.

— Крис…

— Получи ли розите ми, докато беше в Париж? — Да, благодаря ти. Но не биваше да се тревожиш.

— Не съм се тревожил. Получи ли бележката?

— Да. Ти беше прав за баща си — кимна тя. — Той наистина дойде…

— Нямах предвид онова предупреждение за ба… Дошъл е?! — почти извика той.

Изглеждаше силно развълнуван от факта, че баща му е бил в Париж по времето, когато и тя. Не че Рийс Фолкън не предизвикваше подобни чувства у останалите — включително и у нея, но все пак Крис бе негов син.

— И кога?

— Вчера.

— Сам ли беше?

Очевидно Крис знаеше за съществуването на червенокосата. Но дали знаеше, че Рийс Фолкън се готви да се ожени за нея?

— Не беше сам, а с една дама.

— По дяволите! — промърмори Крис. — Говори ли с теб?

— Набързо.

— Не те е… нагрубил, нали? — гледаше я изпитателно.

— Казах ти, Крис, беше съвсем набързо, в зала, препълнена с народ.

Той явно бе притеснен. Стана и започна да се разхожда напред-назад с ръце в джобовете.

— Това е добре. Разбираш ли, преди да отида в Ню Йорк, той ме попита за теб и аз му казах, че… — не довърши.

— Да? — подкани го Даян угрижено.

— Казах му, че ще се женя за теб! — изстреля на един дъх.

И двамата знаеха, че той дори не я бе попитал тогава. Но тя бе сигурна, че се готви да й предложи, така както бе сигурна в отговора си.

— Било е прибързано. Дори безразсъдно. Не ти ли е хрумвало, че ще събудиш любопитството ми, към жената, която си избрал? Че дори може да поиска да ме види лично?

Изведнъж цялото му напрежение се изпари и той й се усмихна влюбено.

— Господи, колко обичам този твой навик да смекчаваш нещата! Да събудя любопитството му! Та той винаги е бил много, дори свръхлюбопитен. Не й се струваше толкова смешно, ала другата възможност бе да плаче. Само че вече бе изплакала всичките си сълзи, и то заради онзи мъж! Никакви сълзи повече!

— Щом те опознае, баща ми ще те обикне така, както аз те обичам — каза Крис и я прегърна.

Но Даян не му вярваше. И то никак…

 

 

В разстояние на две минути Рийс Фолкън поглеждаше за шести път златния си часовник. Бе ядосан на себе си, че желае да види Даян Ламб отново. Едва ли вечерята със сина му го бе развълнувала така! Рийс и Крис се бяха видели в офиса. Младежът го бе поканил да отидат тримата в един от най-луксозните ресторанти.

Щеше ли младата двойка да го постави пред свършен факт и да обяви годежа си? Престанала ли е Даян Ламб да обмисля предложението на Крис? Решила ли е вече да приеме? Иначе за какво друго Крис организираше вечерята?

Никоя жена не го бе интригувала толкова силно. Хващаше се, че мисли за нея дори през деня, когато най-малко го очакваше или искаше. Никога през живота си не бе мислил за жена по време на работа…

Внезапно, без да поглежда към входа, разбра, че тя е пристигнала.

Този ресторант се посещаваше от богати и известни хора, които искаха да запазят в тайна личния си живот. Тук никой и никога не се вълнуваше от останалите. Но в този момент разговорите спряха, а всички глави се обърнаха в очакване.

Рийс бавно вдигна очи… Дъхът му спря в момента, в който я видя. Господи! От златистата й, спускаща се до кръста коса, и съвършеното дори без грим лице чак до тъничката талия и бедрата, облечени в черна дреха, пасваща идеално на стройното й тяло, Даян Ламб представляваше истинска Богиня!

Погледът му остана закован в босите й крака. Къде, по дяволите, бяха обувките й? Този ресторант можеше и да обслужва богаташи и ексцентрици, но все още съществуваше изискване към облеклото. За коя се смяташе, че да идва в този вид? Щеше да постави собственика в неприятната ситуация да я помоли да напусне.

После, когато тя хвана Крис под ръка, за да отидат до масата, където ги чакаше Рийс, той разбра, че е обута със съвсем прозрачни обувки на равен ток.

Не искаше да признае, но двамата прекрасна двойка — еднакво високи, млади и красиви. Светът сякаш беше в краката им.

Те обаче не бяха семейство и никога нямаше да бъдат, защото Рийс нямаше да го допусне. И колкото по-рано двамата младежи го осъзнаеха, толкова по-добре за всички.

Сокола бе дошъл тук само по тази причина. Можеше да доведе и Барбара, но вътрешно се бе възпротивил на мисълта да види двете жени заедно. Знаеше, че ако ги сравни, червенокосата ще загуби. Не би било честно да я поставя редом със свежата недокосната красота на Даян.

И така, бе дошъл сам, като отгоре на всичко чака двайсет минути сина си и Даян! А Крис много добре знаеше колко мрази баща му да губи времето си напразно. Когато младата двойка приближи масата, Рийс се изправи и погледна Крис укорително.

— Да караш госта си да чака, е връх на лошите обноски.

— О, нека си отдъхнем, татко усмихна се спокойно. — Какъв гост си ти!

— Значи ли това, че аз ще платя сметката?

— Не, естествено — ядоса се. — Не разбирам защо е тази шумотевица. Закъснели сме само петнайсет минути…

— Осемнайсет — поправи го Рийс и се запита защо наистина не престане да се заяжда. Но в същото време не можеше да не си зададе въпроса какво са правили двамата през въпросните осемнайсет минути…

Не се и съмняваше, че се любят. Самата мисъл, че може би точно това ги е забавило, го вбеси. Беше необяснимо, невероятно, ала вярно…

— Струва ми се, че вината за закъснението е моя, господин Фолкън — заговори Даян. — Беше ми нужно повече време, за да изсуша косата си, прокара пръсти през нея, сякаш за да се извини.

Рийс Фолкън наблюдаваше жеста. Изгаряше от желание и той да зарови ръка в златистия водопад от копринени коси. Всеки мъж би й простил закъснението. Дяволите да я вземат!

— Както споменах, проява на лошо възпитание е да караш госта си да чака.

— Вече се извинихме, татко — пламна от обидата Крис.

— Всичко е наред — каза Даян и умишлено сложи ръка върху неговата, като съзнаваше, че проблясващите сиви очи следят неодобрително жеста й. — Баща ти е съвсем прав. Не биваше да закъсняваме, още повече като ние сме го поканили. Но съм сигурна, че той ще ни извини — усмихна се подкупващо.

— Разбира се — отвърна Рийс. — Да пийнем по нещо, а после ще поръчаме.

Докато младите четяха менюто, раменете и главите им се докосваха. Крис се поотпусна, макар все още да бе кисел заради отношението на баща си.

Същото не можеше да се каже обаче за мъжа срещу тях. Колкото повече бъбреха и се смееха, толкова повече растеше напрежението у Рийс. Даян хвърли бърз поглед през полуспуснатите си мигли и видя гневно проблясващите му очи и неодобрително стиснатите устни. Той ревнуваше заради близостта й с Крис! Беше сигурна в това, сякаш бе изречено гласно.

— Ако престанете да позирате, бихме могли да поръчаме вечерята — едва не избухна той.

— Откога седенето близо до жената, която обичаш, се нарича позьорство? И то в ресторант? — предизвика го Даян гледаше невинно и чакаше отговора му. Котка!

Котка с остри нокти, помисли си Рийс и гневът му започна да се изпарява. През по-голямата част от времето тя криеше тези нокти зад спокойна сдържаност, макар че дълбоко в нея също бушуваха чувства.

Даян се наслаждаваше на неговия дискомфорт. Рийс се държеше като кръгъл глупак заради близостта й със сина му. Знаеше със сигурността на магьосница, че Сокола я желае за себе си.

А колко силно я искаше той! Безмерно! Поне докато се наситеше на тази интригуваща комбинация от хладнокръвно спокойствие и младежка уязвимост. Защото щеше да се измори от нея, така както се бе изморявал от всички жени.

Но сега искаше Даян в прегръдките си. В своето легло. Господи, копнееше за това най-силно от всичко! Мечтаеше ръцете и краката й да се сплетат с неговите, златистата й коса да се увива около шията му като копринена верига, а зелените котешки очи да потъмнеят от страст, която само той може да задоволи… Тялото му се стегна само при мисълта да се люби с тази загадъчна прелъстителка…

— Извинете, казахте ли нещо? — повдигна тя невинно тъмните си вежди, когато той тихо простена.

— Не — напрегнато отвърна той. Ала не знаеше, че имам какво да кажа за вашата връзка…

— Не сега, татко — намеси се бързо Крис и му хвърли умолителен поглед. — Опознай първо Богинята…

— Името й е Даян, както добре знаеш — при тази забележка Крис се изчерви.

— Е, добре. Само първо я опознай.

Да я опознае ли? Господи! Та той искаше да я удуши заради способността й да го вълнува по този невероятен начин!

— Няма смисъл — сопна се той, ядосан от неспособността да преодолее влечението си към нея. Познаваше и по-красиви и изтънчени жени, които знаеха какво значи да бъдат част от неговия живот. Но имаше чувството, че Даян Ламб има свои правила за мъжете и те не съвпадат с неговите за жените. — Съмнявам се, че с госпожица Ламб ще се виждаме толкова често, че да ми препоръчваш да я опозная.

— Няма ли? — предизвика го Даян.

Сякаш за да докаже думите й, Крис собственически сложи ръката си върху нейната.

— Тогава ще трябва да свикнеш с тази мисъл, татко — каза той със зле прикрит яд.

Само през трупа му! Да стане свекър на Богинята бе последното, което искаше! Тогава тя щеше да е напълно недостъпна за него, щеше да е забранен плод, без значение какъв ще е бракът й…

— А няма ли да е малко неудобно?

— Не ми причинявай това, татко.

— Е, няма ли?

— Казах ти…

— Не можеш да ми кажеш, Крис. Не съм този, на когото да нареждаш.

— Аз… — започна обидено синът му, но в този момент храната им пристигна и той млъкна.

Неколкоминутният отдих обаче не само не разстрои Рийс, а напротив — даде му възможност да обмисли поведението на сина си. Имаше нещо, което не беше наред. Крис се държеше прекалено предпазливо, сякаш… Не, не може да не е казал на Даян, не може да е премълчал нещо така важно и за двамата!

Ала колкото повече мислеше за това, толкова повече се уверяваше, че тя не знае. Какво, по дяволите, си въобразяваше Крис, като криеше такова нещо от жената, за която се предполагаше, че обича?! Както и да е, сега той се намираше в ръцете му. Оставаше въпросът кога да издърпа въдицата и да го остави да се мята безпомощно във въздуха. Ако не изпитваше облекчение от предстоящия край на романа между двамата млади, щеше да съжали сина си. А ако започнеше да излиза с Даян веднага, Крис със сигурност нямаше да го хареса. Но тъй като знаеше, че всичко скоро ще приключи, можеше да прояви щедрост и да изчака няколко седмици. Може би и Даян щеше да стане по-хрисима, ако поживее известно време в несигурност, защото тя явно усещаше интереса му към нея. Да, в крайна сметка яденето започваше да му се харесва. А след кафето…

Имаше някаква осезаема смяна в баланса на вечерта. Даян го усещаше в променената атмосфера. А и ядосан и нервен вече бе не Рийс, а Крис. Личеше си и от начина, по който изядоха храната си — по-възрастният мъж с апетит, а двамата млади само я поразбутаха и скоро я оставиха.

Явно бе свързано с разговора им, когато Крис бе станал толкова предпазлив. Но тя дори не предполагаше каква е причината. А усмихнатият самодоволно Рийс Фолкън едва ли щеше да й каже, докато не му дойдеше времето. Очакваха следващия му ход, а той не бързаше да го направи.

Сервираха кафето. Напрежението на Крис наближаваше критичната си точка. Накрая Рийс се обърна към сина си с подигравателно вдигнати вежди и Даян инстинктивно сграбчи ръката на Крис.

Каквото и да кажеше Фолкън, то нямаше да промени плановете й! Ала той едва ли го допускаше, защото се наслаждаваше на играта на котка с мишка със собствения си син.

— За малко не поканих Барбара тази вечер, за да бъдем четирима.

Звучеше й съвсем безобидно. Съвсем естествено бе да иска да включи годеницата си в семейните проблеми. Но Даян усети как Крис се стегна при тези думи. Вероятно не харесваше особено жената, за която баща му искаше да се ожени, и затова не приветстваше идеята тя да вземе участие в решаването на неговите проблеми. Защото Даян не се съмняваше, че красивата Барбара щеше да вземе страната на деспотичния Рийс.

— После обаче размислих и разбрах колко неуместно би било да я доведа.

— Ти… — лицето на Крис придоби болезнено изражение.

— В крайна сметка, човек обикновено не кани бъдещата тъща на сина си да се срещне с неговата любовница.

Крис се възмути от определението, което баща му употреби за Даян, но тя не го чу. Вниманието й бе приковано от Рийс Фолкън, който седеше и ги наблюдаваше победоносно. В първия момент тя се запита дали не е сбъркал като бе нарекъл Барбара тъща, а не бъдеща мащеха. Но когато съзря подигравателните пламъчета в очите му, разбра, че този мъж никога не греши…