Карол Мортимър
Необяснимо влечение (3)

Втора глава

Богинята… Манекенка от международна величина. Търсеха я заради неповторимата й красота навсякъде по света. Пътуваше постоянно и винаги първа класа, както подобава на един от най-добре платените, разбира се, с шампанско и червени рози — любимите й цветя.

Апартаментът й в хотела не правеше изключение — беше красиво обзаведен, а в спалнята имаше огромно легло с балдахин. Но въпреки заобикалящото я спокойствие и въпреки изтощението си, тя лежеше с отворени очи.

Не знаеше как бе стигнала до хотела, смътно си спомняше и удобната лимузина, която Чарлз бе наел за престоя й в Париж. И всичко това заради Рийс Фолкън…

Месеци наред очакваше тази среща и често мислеше за нея, ала винаги си я представяше различно.

Беше я развълнувала много повече, отколкото предполагаше. И това нямаше нищо общо с вида на Рийс Фолкън, макар и достатъчно зловещ. Не, онова, което я порази, беше гласът му. И с вързани очи можеше да го разпознае — глас, който накара баща й да посегне на живота си.

Защото тя не се казваше просто Богинята. Нито Даян Ламб.

Истинското й име бе Дайвиниа Ламбет. Дъщеря на Хауърд Ламбет, когото Рийс Фолкън разори не без удоволствие.

Надигна се уморено от леглото, отказвайки се дори от мисълта да поспи. Копринената й нощница се хлъзна по дългите загорели крака. Отиде до прозореца и се загледа в красивия Париж.

Ала нищо не видя. Беше потънала в мисли. Укори се, че тази вечер не бе успяла да се справи по-добре. Смяташе, че може да го направи, и затова не се беше отказала от приятелството си с неговия син. А в действителност се бе разтреперила като лист! Та тя бе израсла с омразата си към него, омраза, която граничеше с маниакалност.

Не само, че Фолкън бе принудил баща й да посегне на живота си, макар това да бе повече от достатъчно младата Дайвиниа да го намрази, но той беше отговорен и за разрушаването на онова, което бе останало след смъртта на Хауърд Ламбет.

Всичко, което притежаваха, трябваше да бъде продадено на търг, за да изплатят дълговете си. А след като Фолкън поиска тяхното имение за себе си, не остана много за продаване. Животът й се бе променил безвъзвратно, безгрижното детство си беше отишло… Единствената й утеха бе, че Джанет също беше загубила екстравагантния си начин на живот. След онова, което чу в разговора между баща й и Рийс Фолкън за мащехата си, инстинктивно усещаше, че тази жена не заслужава да получи нищо. Беше едва деветгодишна, но успя да проумее, че мащехата й бе предала съпруга си по някакъв начин. С годините разбра как Джанет е била убедена да го направи.

Младата Дайвиниа презираше доведената си майка почти колкото и Рийс Фолкън.

Лошото бе, че Джанет оставаше единственият й настойник. Едва деветгодишна, тя нямаше голям избор, освен да направи онова, което мащехата смяташе за добре. Ала самата Джанет бе само на двайсет и пет и със сигурност не искаше да се обремени с доведената си дъщеря. Мащехата успя да спаси в хаоса достатъчно пари, за да върне Дайвиниа обратно в частното училище.

А там всички знаеха как и защо е починал баща й. Останаха й само няколко близки приятели. Повечето съученички я отбягваха. Сякаш фалитът на баща й можеше да се отрази и на тях, като ги опетни по някакъв необясним за нея начин. Следващите осем години изминаха в мизерия, а нямаше покой, тъй като голямата част от ваканциите прекарваше в училището. Чудно ли е тогава, че в момента, в който избяга от това място, си смени името и опита да потуши мъката, като скъса всички връзки с хората от онзи период?

След шест месеца Джанет се омъжи отново, този път за италиански бизнесмен, който не се интересуваше от нейното минало. Той искаше само да има хубава съпруга, а Джанет без съмнение беше красива с дългата си пепеляворуса коса и тъмносини очи. Беше съпруга, която бизнесменът можеше да показва в обществото и която оставяше да прави каквото иска, след като и той си намира други развлечения. Това идеално устройваше Джанет, защото тя обичаше само себе си и глезотиите, които парите на Марко й осигуряваха.

Каквото и да е имало между Джанет и Рийс Фолкън, то изглежда бе приключило със смъртта на Хауърд Ламбет и Даян бе доволна — защо пък трябваше Джанет да е щастлива с убиеца на баща й?

Щом се почувства по-сигурна във втория си брак, Джанет омекна към Даян и я канеше в къщата им в Италия за няколко седмици през годината. Даян все още презираше красивата си мащеха, но жадуваше да бъде по-далеч от училището, а и Марко беше чудесен човек. Както повечето италианци, той обичаше децата. За съжаление обаче Даян порасна…

Мислите й рязко се отклониха от този тежък период. За всичко беше виновен Рийс Фолкън! За всичко! Ако не бе довел баща й до отчаяното решение да посегне на живота си, нямаше да й се случи нито едно от ужасните неща, които бе преживяла!

Ето защо, откакто се запозна с Крис, й се искаше да накара Рийс Фолкън да страда по същия начин като нея… И тъй като вече го срещна, усещаше, че няма да й е лесно.

Но тя трябваше да го направи. Трябваше!

— Добре, Пъдъл — тя се усмихна на лудориите на котарака, докато приготвяше храната му, а той се опитваше да я достигне. — Ето, обядът ти е сервиран — сложи купичката на теракотения под в кухнята. Постоя да го погледа как се нахвърля върху яденето, сякаш бе гладувал цял месец.

Което не беше вярно. Бе отсъствала само една седмица, а и Роджър, който живееше отсреща, се грижеше за котарака и винаги й казваше, че Пъдъл яде за десет котки. Беше черен котарак, с липсваща по мистериозни причини опашка.

Винаги реагираше по един и същи начин на заминаванията й — спираше да яде няколко дни, преди тя да тръгне, после се тъпчеше в нейно отсъствие, а когато се върнеше — изяждаше всичко, което му падне, дори я хапеше по краката, за да й покаже, че не одобрява отсъствията й.

Странно, ала котаракът винаги усещаше, че й предстои пътуване. Дори когато умишлено отлагаше събирането на багажа си до последния момент. Той наистина беше рядкост — от чистокръвна порода, а също бе много умен и притежаваше силно развита интуиция. Беше единственият компаньон, с когото Даян избра да живее в огромното си жилище, обзаведено по неин вкус.

Апартаментът имаше две спални, едната от които служеше за ателие, в което Даян се занимаваше със своето хоби — рисуването. Подът бе покрит тук-там с килимчета в светли тонове. Мебелите, колкото ги имаше, както и стените, бяха бели. Даян бе като ярко цветно петно в тази почти аскетична обстановка, облечена в светложълта фланела и многоцветен клин. Остави котарака да яде, взе чашата си и отиде в дневната.

Отпусна се в един от специалните бели фотьойли без крака и отпи глътка кафе. Затвори очи в очакване напрежението й да се разсее.

Полетът от Париж рано тази сутрин беше спокоен. Малко хора разпознаха във високата жена със събрана на кок коса, облечена в бял делови костюм и бяла блуза очарователния модел Богинята. Точно както й се искаше.

Но дори някой да я е познал, той е бил достатъчно учтив да не я безпокои. Напрежението й бе започнало много преди да стигне до летището. Цяла нощ не бе спала, потънала в спомени, неспособна и да помисли за почивка. Присъствието на Рийс Фолкън в Париж я бе обезпокоило твърде много. Затова бе приготвила багажа си и напуснала хотела доста преди полета. После се опитваше да убие времето, като непрестанно се оглеждаше да не би Фолкън да е разбрал и да я е последвал.

Нямаше го, разбира се, но бе толкова нервна, че едва не подскочи, когато стюардесата се приближи и я попита дали иска нещо за пиене…

Отпусна се във фотьойла и затвори очи. Почиваше си за първи път от дванайсет часа насам. Заради онази среща с Рийс Фолкън. За малко да заспи, когато рязко позвъняване на вратата я накара да измрънка недоволно.

Разбира се, знаеше кой е. Кристофър, който той искаше да замине с нея в Париж, но баща му, явно нарочно, го беше изпратил по някаква работа в Америка. А и Даян му обясни, че няма да й остане много време за него и той отстъпи. Червените рози, които изпращаше всеки ден, бяха неговата форма на протест. Той също би трябвало да се върне в Англия тази сутрин и сега идваше да я види и да повтори предложението си за женитба…

Въпреки всичко тя харесваше Крис. По-рано смяташе, че като единствен син на Фолкън, той също е неин враг. Но Крис нямаше нищо общо с баща си. Беше добряк по природа, а по външност приличаше на майка си — висок и рус, с тяло на атлет. Но Даян нямаше намерение да се омъжва за него.

— Топли ми мястото, Пъдъл — въздъхна тя и стана, за да отвори, а издутата от ядене котка веднага се настани на фотьойла.

Уморената й усмивка за добре дошъл замръзна, щом отвори вратата и видя там не Крис, а неговия баща — Рийс Фолкън!

Той забеляза стъписването й и на устните му се появи подигравателна усмивка.

— Закуската — вдигна той хартиената торба. — Казах ти, че ще закусваме заедно — мина покрай нея и без да се колебае, отиде в кухнята — вероятно следвайки мириса на кафето. Секунди по-късно му се чу шума от разопаковането на торбата.

Наистина го бе подценила! Помисли си, че като открие отсъствието й от хотела, може да я последва до летището, но да я гони чак до Лондон…

Това обаче е факт, упрекна се тя. Много добре знаеше колко дързък и целеустремен можеше да бъде, щом си наумеше нещо.

Докато отиде при него, той вече бе разопаковал плика кроасани, пасти и плодове — истинска френска закуска. Този мъж не прави нищо половинчато, призна Даян — беше й казал, че ще закусват заедно и го бе изпълнил. А и закуската сякаш бе изпратена от Франция. Всъщност изглежда беше направил точно това. От Крис знаеше, че баща му обикаля света със собствен самолет, така че нямаше причина да не вземе със себе си закуска от Париж.

— О, кафе! — той вдигна каничката, която Даян напълни преди минути, и наля в две чаши. — Хубаво е — добави той, след като отпи.

Даян стоеше все още стъписана, без да обели и дума. Тук бе нейното райско кътче, а този мъж бе нахлул без никакви задръжки. И при това неканен!

— Пийни си — подкани я той. — Да занесем храната в дневната. Иска ми се да се огледам по-добре.

Тя го следваше, все още като ударена от гръм. Днес Сокола бе облечен изцяло в черно риза с къс ръкав и добре прилегнал панталон, който привличаше погледа към стройните му крака. Всяка част от него издаваше възрастта му, имаше тънки бръчици около устните и очите, а в същото време излъчваше някакъв опасен магнетизъм, който засенчваше възрастта.

— Пъдъл — накрая успя да промълви Даян, когато Рийс сложи чиниите на килимчето пред фотьойла.

— Моля? — вдигна очи към нея той.

— Така се казва котаракът — обясни тя някак нетърпеливо и си даде сметка, че се държи като идиот.

Неочакваното му появяване я бе объркало напълно, и то за втори път това бе единственото й извинение за липсата на воля да се противопостави нахлуването му.

Тя е като цапардосана с мокър парцал по главата, мислеше Рийс. Не звучеше книжовно. Нито пък учтиво. Или изискано. И със сигурност не бе в стила му да говори по този начин. Но беше точната дума за физиономията, която бе направила, като го видя на вратата. А и не се справяше добре засега — промърмори само, че Пъдъл е името на котарака, който се бе проснал на един от фотьойлите. Той обаче не разбра каква е връзката на котарака с техния разговор. Освен ако си е помислила, че не го харесва, или пък е алергичен към котките. Но той харесваше котките, одобряваше чувството им за независимост и уважаваше интелигентността им. Не разбираше защо някои оприличаваха жените с котки — не бе срещнал нито една, която да притежава нещо подобно на тяхната великолепна сдържаност. Все още…

Той започна да оглежда застаналата наблизо Даян. Вече знаеше малко повече за нея, тъй като се бе обадил на своя агент Пол в момента, в който разбра, че е напуснала Париж рано сутринта, и му нареди да събере всякаква информация за модела Богинята. И през ум не му мина, че това може и да не стане — Пол беше толкова находчив, колкото и добре платен.

Когато пристигна в Лондон, Пол вече имаше две папки едната за професионалния модел Богинята, другата — лични данни за Даян Ламб. Учуди го краткостта на втората едва три странички, докато професионалната бе изпълнена със снимки и статии от вестниците за работата й.

Бяха стотици, не, хиляди снимки на великолепната Богиня, които я показваха облечена в какви ли не дрехи. Но никога гола. Тя не беше от този тип модели. И макар че от фотографиите с бански костюми Рийс можеше да прецени колко красива е фигурата й, тялото й си оставаше мъчително тайнствено. Тези снимки изглеждаха много по-еротични, отколкото пълната голота.

Папката с личните данни обаче беше обезсърчаваща. Липсваше и намек за детството й. Но той не се интересуваше от него и това не го обезпокои. Сигурно щеше да намери нещо в миналото й, с което да накара Крис да се откаже от връзката си с нея, но то не беше належащо засега.

Порасналата Даян Ламб водеше много спокоен живот — нямаше скандални любовни истории, нито такива, за които никой не знае — специално бе помолил Пол да провери. Момичето живееше спокойно, подредено и почтено. Нямаше семейство и дори приятелите й не бяха много. Познанството с тази жена напомняше на клуб с ограничен достъп.

И ето че Крис, неговият своенравен, лекомислен и безотговорен син, беше допуснат в този отбран клуб. По непонятни причини фактът разгневи Рийс.

— Пъдъл обича хляб и сладкиши — нетърпеливо обясни тя.

Рийс погледна котарака, който се протегна и изправи мързеливо.

— Стой си там — подвикна Сокола. Последва кръстосване на сребристосивия и жълто-зеления погледи.

Котаракът пръв отвърна очи, отпусна се отново на огромния фотьойл, после се сгуши и заспа. Сякаш никога не се бе интересувал от храната, така изкушаващо подредена пред него. Даян го погледна недоволно заради неговата нелоялност и предпазливо седна до него, за да не го събуди.

Без тежкия грим от миналата вечер тя изглежда още по-млада, помисли Рийс. А свободно падащата фланела показваше, че носи клин не толкова за да впечатлява, колкото за удобство.

Днес Богинята изглеждаше дори по-красива, ако това изобщо бе възможно. Онази уязвимост, която той забеляза предния ден, сега бе по-очебийна и сякаш точно там се криеше нейната вътрешна сила. Наистина беше най-необикновената жена, която някога бе срещал!

— Яж — каза рязко той, като се мъчеше да превъзмогне силната привлекателност на младата жена, с която се бе запознал само за да отдалечи сина си от нея.

— Не съм котка — отвърна хладно тя.

— Много си слаба — засегна я умишлено Фолкън, като се наслаждаваше повече на отговорите й, отколкото на способността й да се владее. Очевидно изненадата бе ключът към успеха при нея.

Тя се усмихна и съвсем несъзнателно кръстоса крака по доста съблазнителен начин.

— Висока съм метър и осемдесет и нося четирийсети размер.

Той го знаеше от папката с данните й. Знаеше също, че тежи само петдесет и осем килограма. Имаше тъмнозелени очи, оградени от черни мигли, и дълга до кръста коса, чийто цвят пресата определяше като цвят на мед.

Ала вън от обсега на прожекторите лицето й бе по-младо от липсата на грим, скулите по-изпъкнали, брадичката — по-заострена, бялата й шия — още по-нежна. А под широките гънки на фланелата фигурата й изглеждаше направо крехка!

За Бога, та той бе дошъл, за да я откаже от Крис, а не да се интересува дали се храни достатъчно!

Какво си е намислил този мъж, чудеше се Даян.

Защо просто не кара по същество, за да приключат по-бързо. И двамата знаеха, че единствената причина за неговото присъствие тук е Крис. И всичко това бе част от игра — да приспи нейното внимание и после да забие нож в гърба й, като поиска да изчезне от живота на сина му.

— Колко искаш, за да оставиш на мира? — грубо изрече той.

О! Най-после! Ала той не разбираше. Изобщо не ставаше въпрос за това „колко“ иска тя, а за нещо много по-ценно. Вече знаеше, че иначе неуязвим, Рийс Фолкън все пак има ахилесова пета — неговия син.

— Е, колко?

— Казах и по-рано, че парите не ме интересуват — отвърна тя възмутена. — Сигурно не ти се вярва, защото водя спокоен и скромен живот, но аз съм много богата благодарение на кариерата си — годините, прекарани като топмодел бяха успешни за нея и печелеше хиляди само за един ден. Нямаше нужда от парите на този мъж имаше предостатъчно средства, за да живее удобно до края на живота си, без да се налага да работи отново. И не можеше да се твърди, че това е незначително постижение, особено като се имаше предвид възрастта й. Не бе и помисляла да напуска работата, която толкова обичаше. След всички тези години й беше приятно да е богата.

— На никого никога не му стигат парите. Само най-богатите, които не познават друг начин на живот, можеха да си позволят да бъдат толкова арогантни. Рийс Фолкън очевидно не бе изпитвал нуждата да има пари, за да не се чувства задължен някому!

— Повтарям, че не желая твоите пари! — каза тя с овладян глас. Дори не би докоснала окървавените му пари!

— Тогава какво искаш? Едно момче едва на двайсет, което не отговаря дори на зрелостта ти. Не мога да повярвам, че е в състояние да задоволи потребностите на жена като теб.

Тя знаеше, че я наранява умишлено и въпреки това пребледня.

— Потребности ли? Не зная…

— О, сигурен съм, че знаеш какво имам предвид — в следващия миг той се озова толкова близо до нея, че косата на слепоочието й се раздвижи от дъха му.

Всяка частица на тялото й протестираше ужасено, щом усети, че се кани да я целуне, секунди преди устните му да се впият диво в нейните.

Тази целувка не можеше да се сравни с нищо досега настоятелна, еротична и принудителна, без никаква възможност за отказ, невероятно чувствена. Устните му бавно милваха нейните.

Даян наистина опита, но не успя да се отдръпне. И точно когато си мислеше, че няма да издържи, разбра какво трябва да направи Фолкън искаше тя да му отвърне. Внезапно Даян се вкамени, ръцете й увиснаха, тялото й се отпусна, устните й спряха да се движат.

Ала той продължи да я целува и за миг й се стори, че планът й няма да успее. Но после, когато бе започнало да й прималява, той разбра. Устните му замръзнаха върху нейните. Отвори очи и я погледна, а тя отговори с хладно презрение. Той вдигна бавно глава и Даян видя как лицето му почервеня. Стори й се, че ще изгори от унижение.

Фолкън се отдалечи, изправи се и зарови пръсти в косата си в израз на едва сдържано безсилие.

Даян го погледна студено и също се изправи. Краката й трепереха. Отметна косата от лицето си.

— Не си единственият, който знае как да „удовлетворява потребностите на жена като мен“! — каза тя с презрение.

Мускули нервно потрепваха под скулите му.

— Да не би да искаш да кажеш, че Крис знае?

— Не казвам нищо, Фолкън! Защото не бива да…

— Ще те унищожа!

Даян дори не трепна.

— Едва ли, Фолкън — едва ли обаче щеше да запази спокойствието си, ако не прекратеше тази среща веднага. — Крис ме помоли да се омъжа за него. А аз все още мисля.

Стори й се, че ще се нахвърли върху нея, но той само стисна юмруци.

— Мисли колкото искаш, Даян. Но те уверявам, че ти никога няма да се омъжиш за Крис!

Повече от всичко й се искаше да отвърне на предизвикателството му и веднага да заяви, че тя би се омъжила за Крис, без значение какви възражения може да има той. Беше вбесена от абсолютната му увереност. Но да отвърне на такова предизвикателство въобще не влизаше в плановете й.

— А защо не допуснеш, че може аз да не искам?

— Та той е богат! И доста представителен…

— И е твой син — каза Даян меко. — Изглежда ти харесва да ми го повтаряш.

— Няма да се ожени за жена, която не одобрявам.

Ама че нахалник!

— Ако исках да се омъжа за Крис, щях да го направя, повярвай ми. С или без одобрението ти — тихо рече тя.

— В деня, в който се ожени за теб, ще го изхвърля от работа и ще го лиша от наследство!

— За щастие аз печеля достатъчно.

— И няма да ти пука, че ще издържаш съпруга си?

— Ни най-малко — нямаше намерение да се омъжва за Крис, но не би се притеснила, ако се влюби в някой, който няма пари, и се наложи да преживяват с нейните доходи. Но този мъж не можеше дори да разбере подобни взаимоотношения. — Ако го обичам достатъчно, няма значение кой изкарва парите.

— И обичаш ли Крис толкова, че да направиш такова нещо за него? Защото, ако вие се ожените, точно това ще стане.

— Струва ми се, че говорим по принцип, господин Фолкън. А що се отнася до предложението на Крис, вече казах, че все още го обмислям.

— Ти…

— И ако реша да приема, а ти изпълниш заканите си…

— О, да, ще го направя, повярвай ми!

— В такъв случай забравяш един много важен фактор — Крис е твой син. И затова не разбирам как ще я кара без работа.

Крис бе израсъл в богато семейство, но когато решил да се занимава с бизнеса на баща си, той не го бе улеснил по никакъв начин. Трябваше да докаже себе си най-напред като асистент на един от помощниците на баща му.

С други думи, почти година бил момче за всичко. Не, тя не се съмняваше, че Крис ще издържи, защото притежаваше решимостта на баща си да успее в живота.

— Мога да гарантирам, че вие двамата няма никога повече да си намерите работа.

Тя не се съмняваше в думите му, ала това никак не я плашеше.

— Горко ти тогава, защото няма да ти го прости.

— Проклета да си!

— Благодаря, а сега, ако ме извиниш… — тя вдигна вежди. — Крис ще е тук всеки миг и аз бих искала да изглеждам превъзходно…

Рийс Фолкън едва сдържаше гнева си. Обърна се и напусна апартамента, като затръшна вратата.

В момента, в който той излезе, тя се разтрепери. И не можеше да се овладее. Не знаеше колко често щеше да й се случва това и дали щеше да се справя с подобни срещи.

Но трябваше. Трябваше!

Рийс Фолкън не можа да успокои гнева си през целия път до елегантната сграда, където на десетия етаж се намираше луксозният му апартамент. Но дълбоко в себе си съзнаваше, че следва да се сърди единствено на себе си. Мили Боже, та той ревнуваше! Ревнуваше! Той, който никога досега не бе го правил! При това ревнуваше от собствения си син заради връзката му с Даян Ламб!