Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Elusive Obsession, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,4 (× 45гласа)

Информация

Сканиране
helyg(2010)
Корекция
Ирка(2012)
Допълнителна корекция и форматиране
Xesiona(2012)

Издание:

Карол Мортимър. Необяснимо влечение

Американска. Първо издание

ИК „Арлекин-България“ ЕООД, София, 1993

Редактор: Ани Димитрова

ISBN: 954–11–0172–0

История

  1. —Добавяне

Първа глава

— Обличала съм вече няколко булки — Джоана й поставяше воалетката с цвят на слонова кост може би за дванайсети път. — Но ти изглеждаш… Изглеждаш… — думите сякаш не й достигнаха.

— Фантастично! — без да се колебае, рече Кали в момента, в който се втурна в стаята и чу последната част от разговора.

— Съвършено красива — каза Джоана сдържано. — А и воалетката допълва роклята.

— Безспорно — обади се Даян. — Чарлз ще бъде доволен — добави тя и стисна ръцете на по-възрастната жена.

— Дано е така! — изрече Джоана ядосано, докато се суетеше все още около воалетката, като търсеше идеалното й положение върху блестящата като злато коса на Даян. — Поболях се!

— Тръгвай вече — предупреди я Кали, — преди Чарлз да се е побъркал.

Даян тръгна грациозно към вратата, облечена в роклята с цвят на слонова кост и с дребните перли на челото си като единствено украшение. Семплата линия на дрехата подчертаваше хубавите гърди, тъничката талия и нежните извивки на бедрата.

— Господи, щях да забравя! — Кали забърза към нея, самата тя смайващо красива в златистата си рокля — Гостът най-накрая пристигна. Казва се Рийс Фолкън — съобщението бе направено с тържествен тон заради ефекта, който този мъж предизвикваше.

Но Кали не можеше и да предположи колко силно бе въздействието му върху жената, скрита зад воалетка. Страните й пребледняха, устните й пресъхнаха, а в зелените очи затанцуваха яростни пламъчета.

— Бащата — продължи тя като не получи отговор от Даян — на Кристофър Фолкън. Мъжът, който цяла седмица ти изпраща червени рози с риск да изглежда досаден.

Даян преглътна трудно, като се мъчеше да запази самообладание. Беше толкова ненадейно, истински шок… Знаеше, че един ден ще го срещне, но се надяваше тя самата да избере момента. Дори не знаеше, че са му изпратили покана. А може би не бяха или поне не по обичайния начин, защото Чарлз би я известил за такъв важен гост. Явно Рийс Фолкън бе уредил всичко в последната минута. Той беше от онези хора, които щом искат нещо, непременно го получават.

— Даян… — започна учудено Кали.

— Ще престанеш ли да задържаш момичето? — сряза я Джоана. — Чувам, че ревюто на Чарлз отива към края си. Господ знае какво ще направи, ако Даян закъснее…

— Пази Боже булката да закъснее — отвърна Даян сухо, възвърнала самообладанието си.

Рийс Фолкън бе само един мъж и не можеше да няма някои слабости. Нима няма да открие някое от тях? Не бе ли това причината за появяването му днес? Не можеше да й стори нищо, абсолютно нищо, което да я засегне.

— Няма да остане и един неразплакан — предрече Джоана Дори жена със загрубяла душевност като нея бе трогната от изящното съвършенство на булката.

Даян й се усмихна с благодарност, преди да излезе гордо от помещението. Чу напрегнатото очакване в залата и излезе на подиума. Когато тръгна бавно по сцената, долови въздишките на възхищение. Движеше се бавно и грациозно, точно както искаше Чарлз. Внезапно тишина изпълни цялата зала и дори той, дизайнерът гений, нямаше какво друго да каже, освен да обяви:

— Божествената булка.

Цяла седмица на това модно шоу в Париж Даян представяше колекция на Чарлз с изключителен успех. Защото самата тя бе Богиня.

Всичко бе започнало като някакъв трик за привличане на вниманието между нейния агент и самата нея, когато преди четири години започна да работи като манекенка — Богинята Даян. Но тъй като направи бърз скок в кариерата си, тя просто стана известна сред колегите си и публиката като Богинята. Тази изключителна колекция, носеща нейното име, бе висока награда както за нея, така и за гениалността на Чарлз като дизайнер. Булчинската рокля трябваше да бъде гвоздеят на цялото шоу.

Ако се съдеше по смаяната публика, желаният ефект бе налице. Но в този момент Даян се интересуваше само от реакцията на мъжа, който се бе появил на мястото си малко преди нейното излизане.

Когато манекените влизаха за секунди в гримьорната да се преоблекат, оживено коментираха този необичаен факт. Беше нечувано да остане свободно място на Парижкото модно шоу. И то точно там — в края на пътеката, по средата на реда — шокиращо и очебийно за всички! От едната страна на празния стол седеше красива червенокоса жена, а от другата — очарователна блондинка. Свободното място обаче, както каза Кали, вече бе заето. На него седеше мъж, пред когото останалите изглеждаха като джуджета.

Това бе той. Рийс Фолкън. Или просто Сокола, както го знаеха всички. Граблива птица. Колко точно! Даян разбра, че днес тя е във фокуса на присвитите му сребристи очи, които я гледаха не с възхищение, както останалата част от публиката, а с хладна преценка на развратник. Върху суровото му лице бе изписано вледеняващо задоволство.

Воалетката й служеше като предпазен щит. И макар твърде тънка и прозрачна, тя й даваше възможност да наблюдава спокойно всички, докато никой, включително и този сивоок дявол, не бе в състояние да надникне през нея. И това бе единственото облекчение, след като научи за неочакваното му присъствие днес. Тя знаеше защо е дошъл, знаеше, че все някога това щеше да се случи…

Бе виждала негови снимки, но те в никакъв случай не бяха обективни. Не можеха да предадат силата, която той излъчваше. Носеше ръчно ушит костюм, бяла копринена риза и елегантна вратовръзка част от официалното облекло не можеше да скрие животинската му същност на цивилизацията, носени от мъж, който живееше по свои правила.

Тъмната, леко къдрава коса бе късо подстригана, а черните вежди бяха някак високомерно извити над присвитите сребристи очи, които блестяха върху мургавата му кожа. Носът като че ли бе чупен от някой от многобройните му противници. Устните му бяха тънки, брадичката — издадена и предизвикателно повдигната. Същинска граблива птица!

Но тя нямаше намерение да става нейната следваща жертва.

Изпълни напътствията на Чарлз и се плъзна до самия край на подиума, спря за миг, за да прикове погледите върху себе си, бавно вдигна нежните си пръсти и отметна воалетката.

Под въздействието на красотата и младостта, съчетана с великолепието на дрехата, в залата избухнаха спонтанни аплодисменти. Няколко жени открито плачеха, очаровани от съвършенството.

Рийс Фолкън дори не се усмихна, лицето му не изразяваше нищо, само очите му сякаш я хипнотизираха.

Даян изобщо не се бе възгордяла от външността си. Даваше си сметка за своята изтънчена хубост. През последните няколко години лицето и тялото бяха нейна съдба, а фотографите и дизайнерите й дадоха да разбере, че ще бъде популярна, докато изглежда така.

Русата, естествено вълниста коса се спускаше до кръста и обграждаше красиво лице, от което бе трудно да откъснеш поглед. Около зелените, винаги хладни очи имаше гъсти, дълги мигли, носът бе правилен, устните сочни и чувствени, брадичката малка, а кожата с цвят на магнолия. Беше като нарисувана от Рафаел. Търсеха я както фотографи, така и моделиери.

Но за Рийс Фолкън тя бе сякаш неодушевен предмет!

Даян запази спокойния, замечтано зареян вид на лицето си, както искаше Чарлз. Събра ръцете си почти като за молитва, докато вървеше. Изглеждаше като великолепна непорочна младоженка. Публиката наруши тишината с развълнувания си шепот. Всички бяха завладени от величествената красота.

Хладнокръвието й леко се наруши, когато видя червенокосата дама отляво на Фолкън да се обръща към него и да му шепне, докато очите й останаха приковани в Даян.

Жената бе тук от началото на ревюто. Докато говореше, сложи ръката си, облечена в червена ръкавица, върху тази на Фолкън жест, издаващ близостта им. Първият знак, че Рийс Фолкън не е сам.

Това не би трябвало да означава нищо за нея. И все пак… Рийс Фолкън бе имал много жени — беше се развел преди десет години и бе малко вероятно тази да означава за него повече, отколкото всяка друга преди нея. Ала досега Даян не се беше сетила, че той може да има любовница.

Преди да тръгне обратно по пътеката под звуците на оглушителните аплодисменти, тя огледа изпитателно жената до него. Не бе толкова млада, колкото й се стори в началото. Вероятно бе към края на трийсетте си години съвсем близо до неговата възраст от тридесет и девет. Дребничка и нежна, облечена в скъпи дрехи, които Даян веднага разпозна като бутикови.

Жената очевидно бе изтънчена дама от висшето общество, с каквито Рийс Фолкън обикновено се появяваше. Беше красива, но докато говореше с Фолкън, привличаше само част от вниманието му, защото другата бе твърдо насочена към Даян. Ето защо тя се усъмни, че тази жена ще остави следа в живота му.

В гримьорната почти не забеляза поздравленията на Джоана и останалите. Сякаш всичко беше сън. Съблече сватбената рокля и остана по бикини. Гърдите й бяха едри и с розови зърна, бедрата — дълги и слаби, а тялото й изглеждаше по-стегнато сега, отколкото в изисканите дрехи. Всяко нейно движение бе невероятно грациозно.

Вниманието й беше привлечено от букет рози, поставен върху масичката в ъгъла на стаята днешното предложение на Крис. Картичката бе останала неотворена, тъй като букетът пристигна в най-голямата суматоха преди началото на ревюто. Тя не бързаше да отвори плика, защото знаеше, че съдържанието е както на останалите през седмицата две обикновени думи: „Омъжи се за мен“. А може би този път грешеше? Крис сигурно знае, че баща му е тук, в Париж.

Тя нахлузи бързо рокля и докато отиваше към букета, завърза колана си. Извади картичката и я прочете двете думички бяха на мястото си, но под тях бе написано: „Сокола е на лов“. И двамата знаеха кой е Сокола. Ако бе имала време да я прочете по-рано, щеше поне да е предупредена, че Рийс Фолкън е в Париж. Той вероятно знаеше за отношенията на сина си.

С нея фактът, че се намираше тук, едва ли беше случаен. Това би обяснило онзи похотлив поглед…

— Идваш ли на събирането? — изникна до нея Кали и без да се свени, опита да прочете картичката Даян бавно я смачка в ръката си. Радостната глъч около тях не стихваше, очевидно всички бяха доволни, че е свършила и последната вечер на трудната седмица.

Въпросът на Кали беше риторичен — и двете знаеха, че Даян няма да отиде.

— Ясно е, че няма да дойдеш — усмихна се Кали. — Връщаш се в хотела, за да си отспиш. А после ще се върнеш в Англия с първия полет сутринта.

Даян се усмихна на точното предположение. Тази усмивка разкри колко млада е всъщност. Работата й изискваше да носи тежък грим и да демонстрира изтънчени маниери, а това добавяше години.

— Нима съм толкова предсказуема?

— Това не бива да те притеснява. То само допринася за загадъчния имидж на Богинята.

Донякъде наистина беше имидж, който тя съзнателно изграждаше. Но истината беше, че не се интересуваше от тази страна на професията си. Изкарваше си хляба като манекен, но това, според нея, не означаваше, че трябва да участва в непрекъснатите събирания.

Беше професионалист до мозъка на костите си — никога не закъсняваше, никога не подлагаше на изпитание търпението на хората, с които работеше, със своите настроения, а в същото време пазеше личния си живот в тайна. Което не беше толкова трудно — не и когато не ходеше в обичайните клубове и ресторанти заедно с колегите си. Така не даваше храна на пресата за клюки. И хората рядко правеха връзка между младата жена, която пазарува в магазина или се разхожда в парка с Очарователната Богиня, чийто образ често красеше вестниците. Без грим, с разпусната или сплетена коса, едва двайсет и една годишна, тя почти не приличаше на красивата манекенка.

— Единственото ми желание в момента е да се наспя — усмихна се тя на Кали. Беше напълно изтощена след изминалата трескава седмица. А и появата на Рийс Фолкън бе много по-травматизираща за нервите й, отколкото очакваше.

Преди да си тръгне, отиде при Чарлз. Знаеше, че тълпата го е наобиколила, за да го поздрави за успеха. Той харесваше това ласкателство не по-малко от работата.

Даян тъкмо се канеше да си тръгне, когато го видя да говори с Фолкън!

— А, Даян — усмихна й се Чарлз, щом поздравленията към нея привлякоха вниманието му. Протегна ръка и я прегърна през рамене. Беше малко по-висок от нея. — Точно за теб говорехме…

И двамата мъже бяха на една възраст. Чарлз бе висок, слаб и плешив, изпълнен с бликаща енергия. Нито миг не можеше да стои спокойно — докато говореше, постоянно жестикулираше, а когато мълчеше, барабанеше с пръсти по бедрата си. Другият мъж бе пълна негова противоположност — мургав и по-висок, с едро силно тяло, но в никакъв случай с излишни килограми. Беше завладян от някакво спокойствие, което само по себе си беше по-мощно от каквато и да е сила.

— Нима? — обърна се тя към Чарлз след хладната си преценка.

— Не е съвсем точно — отговори на въпроса й Сокола. Гласът му предизвика познато болезнено туптене в стомаха й. — Обсъждахме сватбената рокля, която представихте.

— Сватбената рокля? — извърна се рязко към него тя.

— Да — потвърди Чарлз, ала погледна някак озадачено към Рийс. — Макар че нямахме намерение да обсъждаме интереса ти към нея, Рийс — рече му той.

— Искам я — заяви простичко Фолкън, сякаш и за миг не се бе съмнявал, че роклята ще бъде негова.

Даян не беше ни най-малко изненадана от самоувереността му, че ще получи желаното. Онова, което я изненада, бе какво всъщност искаше този път. Сватбената рокля? Защо, по дяволите?

— Чудесно! — заяви Чарлз с очевидно задоволство. — Нямах представа, че я искаш — пусна Даян и стисна ръката на Фолкън. — За мен е удоволствие да моделирам сватбена рокля за теб… Е, не лично за теб, разбира се — засмя се той.

Чарлз бе толкова доволен, защото тази дреха щеше да бъде снимана и показвана из целия свят и щеше да му донесе световна слава и престиж. Но фактът, че щеше да има сватба, я изпълни с лоши предчувствия.

За първи път погледът й се кръстоса с този на Сокола. Сякаш електрически ток разтърси тялото й от силата на едва сдържаната под привидната му маска на спокойствие енергия. Отвърна й с хладен, предизвикателен поглед, сякаш знаеше какво мисли и чувства тя. Невъзможно! Нямаше начин да знае!

Същинска „Ледена девица“, помисли Рийс с насмешка. Бе срещнал много жени и някои бяха хладни както тази. Но нито една не бе толкова млада и надменна. Ядосваше се на собственото си любопитство, но съжали, че не си направи труда да научи нещо повече за нея, преди да дойде тук. Знаеше само, че плановете му са осуетени от връзката й с неговия син. Сега вече я видя и се убеди, че е красива и странно загадъчна. И разбра защо Крис рискуваше да навлече гнева на баща си, но да продължи да се вижда с нея.

Тази млада жена можеше да се окаже проблем с главно „П“. Господи, в това нямаше никакво съмнение!

Изпита задоволство, когато се обърна към Чарлз Оксли и видя, че той вече не докосва това изключително красиво създание. Лицето му обаче не трепна. Години наред се бе учил да крие мислите и чувствата си и вече го правеше механично. Само преди няколко минути, когато Даян бе дошла при тях, се бе запитал за сексуалните влечения на Оксли. Но когато видя как този мъж гледаше манекенката, подозренията му бързо се стопиха. Може би защото беше екзотично красива, мъжете не обръщаха толкова внимание на чувствеността й.

— Не искам друга рокля, Чарлз. Искам тази, която видях днес.

— Тази ли? — Чарлз се намръщи. — Но… струва ми се, че булката би трябвало първо да я види, нали така? — опита да отклони въпроса. — Може да не е онова, което тя иска. Ще се радвам да определим деня, когато всички заедно ще можем да поговорим за това, което искаш — Явно не желаеше да го засегне с отказ.

Рийс знаеше много добре защо Чарлз го усуква. Разбираше неохотата му да позволи негова рокля да бъде носена от жена, за която не е абсолютно сигурен, че ще изглежда добре в нея.

— Тя вече я видя — отвърна той сухо. — И я хареса.

Този път нямаше грешка. Застанала до Оксли, Даян не помръдна, лицето й не трепна нещо необичайно за нейната възраст. Но въпреки това Рийс знаеше, че думите му са я обезпокоили, усещаше напрежението й.

Тази жена искаше да обърка плановете му за Крис, но той възнамеряваше да се справи с нея при първа възможност.

Макар че ако Крис е искал само да се позабавлява, трябваше да признае, че вкусът му е добър. Тази млада манекенка, наречена Богинята, въобще не отговаряше на представата му, когато за първи път чу за връзката им. И макар да бе година-две по-голяма от Крис, създаваше впечатлението, че разликата е много повече. В същото време бе някак уязвима, което се опитваше да скрие със своята загадъчност. Странна комбинация. Определено беше интересна. Направо интригуваща! Трябваше да научи нещо повече за нея.

Не се замисли, че намира за привлекателно момичето, за което собственият му син искаше да се ожени. Крис щеше да преодолее увлечението си и да се поучи от него. Малко бяха нещата, които синът му си беше отказвал, след като веднъж бе решил, че ги иска. И всяко нещо имаше своята цена. За цената на тази млада дама щеше да бъде женитбата… Но обичайната практика за всяка сделка беше да искаш повече, отколкото можеш да получиш…

— Поласкан съм, господин Фолкън — започна Чарлз колебливо, — че булката харесва точно тази рокля толкова много и…

— О, престани! Дамата е свикнала да получава онова, което иска.

Оксли все още изглеждаше разтревожен от насоката на разговора. Очевидно търсеше начин едновременно да бъде учтив с престижния клиент и в същото време да защити професионалното си реноме.

— Ако можехме…

— Чарлз, извинявай, че те прекъсвам — леко запъхтяна, пред тях застана около четирийсетгодишна жена. Тя хвърли поглед към Фолкън и прехапа долната си устна, щом го позна. — Едгар Пул те търси.

— Ще ти се обадя след няколко дни, Чарлз — каза Рийс, — но нито аз, нито булката ще променим решението си за роклята.

Булката! Всеки път щом споменеше тази дума, Даян се дразнеше. Нямаше представа… През всички седмици, през които бяха заедно, нито веднъж не бе споменал, че баща му ще се жени. Всъщност години наред Фолкън се бе пазил от брак. Не че нямаше избор, просто беше решен да не повтаря тази грешка.

Веднъж разбрала за неизбежната женитба, Даян не се съмняваше коя ще е булката. Пред очите й изплува ръката в червена ръкавица, отпусната върху тази на Рийс.

Но доколкото си я спомняше, Чарлз имаше основание да се тревожи за дрехата червенокосата бе прекалено ниска, за да предаде красотата на роклята.

Даян се обърна към Рийс Фолкън и видя, че Чарлз се отдалечава заедно с Джоана. Погледът й падна върху орловия му нос. Чак тогава осъзна, че двамата са останали насаме. Сега й бе нужно време да помисли как ще се отрази женитбата му върху собствените й планове.

— Ако ме извините… — усмихна се тя учтиво.

— Няма.

— Моля? — премигна, смутена за миг. — Исках да кажа…

— Зная какво искате да кажете, Богиньо — произнесе той псевдонима й с насмешка. — Изглежда добре си прекарвате тук.

— Ако не изпитвах удоволствие от работата си, господин Фолкън, не бих постигнала нищо.

— Звучи малко глупаво, като се има предвид какви са хонорарите на…

— Има неща по-важни от парите, господине… — млъкна изненадана, защото той избухна в подигравателен смях, който накара хората наоколо да се обърнат и зашушукат.

Как смееше да й се присмива! Само заради това, че той правеше пари, а те можеха да купят дори власт властта и парите бяха боговете в неговия живот — не му даваше право да съди за всеки с цинизъм!

— Откъде, по дяволите, те е изровил Крис?

— О! — сепна се тя, най-после разбрала.

— Най-сетне включи. Играеш си със сина ми, Богиньо…

— Даян — сопна се тя ядосано. — Казвам се Даян.

— Знаех си, че Богинята е безкрайно тъпо име, с което един родител може да обремени детето си. Крис обаче настоява да те наричам така.

Синът му смяташе псевдонима й за романтичен. Освен това му харесваше да го виждат с толкова известна жена. Бе излизала с него само пет-шест пъти, но се бяха натъкнали на пресата и имената им се появиха в светските хроники на жълтите вестници. Не беше чудно, че Фолкън е научил за връзката им. А и тя го искаше. Само че щеше да е по-добре, ако беше предизвестена…

— Крис е различен.

— О, да, много по-различен. Основното нещо, по което се различава от останалите хора, е, че е мой син…

— Всички си имаме недостатъци, господин Фолкън. Въпрос на възможности е да ги превъзмогнем.

За момент той изглеждаше смаян от яростната й атака, сякаш не се бе натъквал на толкова явна враждебност и то от жена. Но когато първоначалната изненада премина в любопитство той забеляза на красивото й, иначе бледо лице, две розови петна, признак за гняв.

— Да, така е — рече накрая той. — Но трябва да приемеш, Даян, че двамата с теб трябва да поговорим…

— Няма нужда — отвърна твърдо тя и понечи да си тръгне, но едва не извика, когато ръката му се вкопчи в китката й. В очите й заискри гняв и те станаха смарагдовозелени. — Пусни ръката ми, Фолкън! — нареди тя почти шепнешком.

— Не и преди да се съгласиш, че трябва да поговорим.

Сякаш не й достигаше дъх и усети студ, въпреки топлината в залата. Там, където беше ръката му, кожата й гореше. За момент й се прииска да се съгласи, само за да я освободи. Но знаеше, че не трябва да го прави, че не бива и за миг да проявява слабост пред този мъж.

— Ако не ме пуснеш, Фолкън, ще се разкрещя! — изрече тя със спокойно безразличие. Остана доволна, че се овладя, макар да й се искаше да крещи. — И ще изкрещя така, че… Благодаря — хладно каза тя, щом той освободи ръката й, разбрал, че ще изпълни заканата си. — Истината е, че съм много изморена. Искам да се прибера в хотела и да се наспя…

— Кой хотел? — попита той бързо.

— „Джордж Пети“ — отвърна тя, без да се замисли и без да има някакво намерение да говори с този мъж където и да е тази вечер. — Но…

— Даян, забравила си това! — извика Кали, забързана към нея с букета в ръка, подаде й цветята и се усмихна на Рийс.

— Беше много нелюбезно от моя страна — каза тя.

— Нелюбезно. Не е ли това думата, с която най-често характеризират мен? — в гласа му се долавяше нескрита ирония. — От сина ми ли са?

— Да. Стисна букета.

— Тогава ще ти се обадя утре сутринта, за да закусим заедно. Освен ако не… живееш само на салата и черно кафе, а? — вдигна въпросително вежди.

Някои от приятелите й имаха проблеми със свалянето на килограми, но диета от салата и кафе беше преувеличено. Не се изненада от това, че му бяха познати проблемите на топмоделите — без съмнение е имал взаимоотношения с някои от тях.

— Едно от нещата, на които най-много се радвам, когато съм в Париж, е закуската ми с пресни кифлички и кафе със сметана.

— В такъв случай ще бъда в хотела ти в осем и трийсет. Рано ли е?

— Идеално — кимна хладно тя, защото знаеше, че по това време вече ще е на летището.

— До утре тогава — каза самодоволно той, преди да си тръгне. Защото и за миг не се усъмни, че утре, в осем и трийсет двамата ще закусват заедно.

Нахалник! Егоист! Диктатор! Нищо чудно, че Крис трудно се разбираше с него. Ако Фолкън си въобразяваше, че я е впечатлил с високомерието си, жестоко се лъжеше! Сега, след като го срещна и разговаря с него, тя го ненавиждаше още повече!

Мразеше безкрайно силно човека, който бе разорил баща й, който беше направил живота му толкова непоносим, че го принуди да се самоубие…