Карол Мортимър
Необяснимо влечение (12)

Епилог

— Даян? Даян!

Тя бавно се размърда, протегна се и се усмихна, като си спомни защо толкова й се спеше — Рийс я бе събудил рано тази сутрин с такава настойчивост, че и двамата бяха останали без дъх. Би било добре, ако можеха да подремнат, ала задълженията ги погълнаха и сутринта вече бе изминала, когато няколко минути да си отдъхне в дневната на красивата провинциална къща, която бяха купили.

Не й беше трудно да се досети, какво е накарало Рийс да се разтревожи така.

— А, ето те — рече той с облекчение, застанал на прага напълно объркан.

Даян не можа да не се засмее и отиде при него, за да поеме едното от увитите вързопчета, които той държеше.

— Стерилен, а? — закачи го тя, като взе едното бебе, а после и другото. И двете бяха гладни и плачеха. Явно затова Рийс имаше такъв объркан и измъчен вид. Техните близначки сякаш бяха програмирани да правят всичко едновременно. И бедният Рийс, толкова способен в бизнеса, не можеше да се справи и с двете едновременно.

— Не си ми казала, че твоята баба е близначка — припомни й Рийс и седна да погледа съсредоточените си дъщерички, които Даян кърмеше. Удоволствието, изписано на лицето му, не беше по-малко от тяхното.

— Ти беше стерилен, забрави ли? Затова реших, че не е необходимо да знаеш — усмихна му се нежно над двете русокоси главици.

Все още помнеше невероятната радост, когато разбраха, че ще имат дете. И все още се усмихваше при спомена за обърканата физиономия на Рийс в нощта, когато тя роди не едно, а две бебета, и двете момиченца — съвсем еднакви! Ехографите не бяха показали такова нещо, затова очакваха само едно. Тя обичаше Александра и Виктория със същата пламенност, както ги обичаше Рийс, макар да го хвърляха в паника от време на време.

— Благодаря на Бога, че станах баща още веднъж, преди да ми се роди и внуче — каза прочувствено.

— Съвсем навреме — засмя се Даян. — Детето на Мади трябва да се роди след три седмици.

Въпреки трънливите пътечки на връзката им, бракът на Крис и Мади беше щастлив. Те бяха въодушевени от мисълта да имат дете. А Крис бе не по-малко шокиран от баща си, когато се родиха близначките.

— Ако и на тях се родят близнаци… — усмихна се Рийс, все още омаян от двете малки същества в ръцете й, станали вече на по два месеца.

Даян не се съмняваше, че когато пораснат, малките дяволчета ще въртят Рийс на малкия си пръст. Както и че той ще ги глези и обича.