Вирджиния Хенли
Лудетина (8)

Глава 8

Вечерта в Касъл Дун цареше весело настроение. Донал бе толкова доволен от себе си, че всеки път, като минеше покрай брат си Дънкан, го шляпваше дружески по широкия гръб с огромния си юмрук. От своя страна Дънкан се поздравяваше, че за пръв път бе последвал съвета на Тина и си бе държал устата затворена. Като резултат всичко течеше по мед и масло.

Дейвид бе щастлив, че ръката му бе оздравяла достатъчно, за да свали превръзката, а белегът бе доказателство за проявеното от него мъжество по време на нощния набег.

Бет бе доволна, че сестра й Тина си бе направила труда да й избере рокля за вечерята и че за пръв път между братята й цареше мир и разбирателство.

Ейда бе радостна, че лорд Хамилтън бе довел със себе си своя пръв помощник, който бе не по-малко елегантен и красив от леърда. Прислужницата подозираше, че е незаконен син на могъщия граф Аран.

Кърсти бе развълнувана, защото тази вечер господин Бюрк й посвещаваше цялото си внимание. Сигурно се дължеше на подплънките, които тя смело бе пришила в корсажа на роклята си. Явно тази малка хитрина най-после и бе помогнала да спечели одобрението, за което толкова дълго бе копняла. За щастие тя още не бе разбрала, че едната от новите й съблазнителни прелести се бе разпорила и се бе изместила към гърба на роклята.

Лейди Валентина Кенеди бе изключително доволна, че Патрик Хамилтън пристигна рано и през цялото време не отделяше сините си очи от лицето й. Той бе внимателен, забавен и интересен събеседник и съвсем явно влюбен в нея. В миналото двамата млади си бяха разменяли много погледи, закачливи усмивки, дружески шеги и невинни целувки. Често бяха танцували, но до тази вечер тя никога не го бе отличавала от останалите си ухажори. Сега обаче около тях витаеше особена атмосфера, която им подсказваше, че им предстои да се опознаят много по-интимно. Братята й бяха любезни и приятелски настроени и се отнасяха към младия лорд Хамилтън като към член от семейството. Най-хубавото, разбира се, бе, че родителите й отсъстваха от замъка.

Храната бе великолепна, а виното и уискито се лееха в изобилие. Самата вечер бе изпълнена с романтика. Топлият пролетен въздух бе пропит от аромата на синчец и прещип, луната къпеше земята в меко сияние, а тъмното кадифено небе бе обсипано с безброй звезди.

Тина изведе Патрик на терасата пред кулата, за да се насладят на дивата красота на морето, ала младият мъж бе едновременно разочарован и раздразнен, че Ейда ги придружаваше. От нощния вятър косите на Тина заприличаха на пухкав червен облак, който обрамчваше нежното й сърцевидно лице и се стелеше по раменете на бялата й копринена рокля. Патрик бе толкова близо, че главата му се замая от тежкото ухание на хиацинт, примесено с женския й аромат.

— Морето никога не е спокойно — обади се внезапно Тина. — Прииждащите вълни и призрачната мъгла му придават особена тайнственост и очарование.

— Красиво… поразително — прошепна той в ухото й и Тина остана поласкана от желанието му да й се понрави. Патрик обви ръка около кръста й, предизвиквайки прислужницата да предприеме някакви мерки. Застина при приближаването на Ейда. Беше готов за нея. За негово изумление жената предложи:

— Валентина, защо не заведеш лорд Хамилтън да види крушовите дървета в градината? Те са така отрупани с цвят, че човек би помислил, че клоните им са покрити със сняг — усмихна се на Патрик. — Милорд, ако изпратите своя помощник тук горе, аз ще му покажа морето и ще се постарая да не скучае през следващите два часа.

На Патрик му идеше да разцелува жената. Беше съвсем ясно, че му позволява да прекара времето насаме с повереницата й. Тина го дари с предизвикателна усмивка. Свали ръката му от кръста си, улови я в своята и двамата заедно се спуснаха по каменните стълби. Лорд Хамилтън размени няколко думи със своя доверен помощник, като го упъти към кулата, а двамата с Тина се отправиха към градината. Щом се озоваха сред дърветата Тина издърпа ръката си от неговата и забърза напред, като от време на време хвърляше по някой поглед през рамо, за да се увери, че галантният й ухажор я следва.

Лунната светлина струеше върху разцъфналите дървета, обливайки ги с мека светлина, а бялата рокля на Валентина приличаше на ефирно сияние, танцуващо сред дъхавите цветове. Младият мъж бързо приближи към нея.

— Тази вечер бе една от най-щастливите в живота ми. Ще ми позволиш ли да дойда пак?

Тина сви красивите си рамене.

— Може би…

Той пристъпи по-близо. Тя не се отдръпна.

— Ако те поканя в Ланарк, ще приемеш ли?

Девойката облиза предизвикателно устни.

— Може би…

Патрик реши, че трябва да се възползва от закачливите й отговори.

— Ако те целуна, ще ми отвърнеш ли?

Красивите й устни се нацупиха кокетно.

— Може би…

В следващия миг той вече бе до нея. Обви ръце около тънкия й кръст и я притегли към гърдите си. Острият аромат на пролетните цветове се примеси с женското й ухание. Младият лорд се бе възбудил още когато останаха насаме, а подканващите й погледи и дръзкото й държание го изпълниха с болезнено желание. Наведе се, за да я целуне, а мъжествеността му набъбна и запулсира. Целуна я нежно и плахо, притискайки устни към нейните. Пулсът му се ускори, когато устните й се разтвориха подканящо. Отдръпна се и дрезгаво промълви:

— Скъпа, когато казваш може би, винаги ли означава да?

— Може би… — прошепна тя, но когато той отново сведе устни към нейните, се отдръпна и се гмурна игриво под отрупаните клони. Той не се поколеба да я последва и да я сграбчи в обятията си. Този път я притисна силно към възбудения си член.

— Малка пакостнице, разбираш ли какво ми причиняваш?

— Какво? — невинно попита девойката, а очите й дяволито блеснаха.

Патрик Хамилтън притежаваше голям опит с професионалните жрици на любовта и до тази вечер се бе придържал стриктно към определени правила спрямо неомъжените момичета от благороден произход. Ала Огнената Тина Кенеди бе нещо съвсем различно. Желаеше я по-силно от всяка друга досега, било тя проститутка или девственица.

Реши поне един път да зареже всякакви правила.

— Ти си истинска изкусителка — прошепна й той.

Тина се повдигна на пръсти и долепи устни до ухото му.

— А добра ли съм в това? — дръзко попита тя.

— Дяволски добра! — провикна се младият мъж. — Мисля, че имаш доста богат опит. Истина ли е, че си отблъснала цели шест предложения?

Тина се изсмя в красивото му лице.

— Шест предложения за женитба и безброй неприлични предложения.

Прямотата й го накара да се засмее и той пое дълбоко дъх, за да укроти нетърпеливото си желание. Макар че интересът й към него бе неприкрит, той се съмняваше, че ще отстъпи пред страстта му.

— Отлично знаеш как да въртиш мъжете около малкия си пръст. Отказала си на предложенията, за да ги подчиниш напълно.

— Не съм го направила нарочно, Патрик. Аз наистина не желая да се омъжа за никой от тях.

Той я прегърна през кръста, а с другата си ръка повдигна брадичката й и се вгледа в очите й.

— Ами аз, Тина?

— Вие притежавате изключително успокоителни ръце, милорд.

Той се усмихна. Знаеше, че тя ще го накара да го каже направо.

— Мислиш ли, че бих могъл да убедя лейди Кенеди да стане лейди Хамилтън?

— Патрик, искам да бъда напълно честна с теб. Съвсем ясно заявих на баща си, че нямам желание да се омъжвам. От своя страна той отвърна, че съм длъжна да го направя. Посъветва ме да си избера съпруг, докато все още мога. В противен случай граф Арчибалд или кралят ще решат вместо мен.

Тя наистина бе най-красивата жена, която бе държал в обятията си. Освен това излъчваше някаква особена чувственост и Патрик копнееше да бъде мъжът, който ще й открие тайните на собствената й сексуалност.

— Скъпа, да не би да искаш да ми кажеш, че аз съм твоят избор?

— Казвам ти, че не бързам да се омъжа, но бих искала да бъда ухажвана. Казвам ти, че навярно бих искала да бъда твоята избраница. А ако след известно време открием, че се обичаме, можем да се сгодим. Доколкото знам, това означава брак — погледът й окончателно замая сетивата му.

Той изпъшка и този път впи страстно устни в нейните.

— Тина, не ми се иска да чакам прекалено дълго.

 

 

Стражата при портата на замъка Дун видя самотния конник в тъмно наметало и вдигна подвижната решетка. Пазачът поклати глава и се засмя, решил, че това е още един от ухажорите на лейди Валентина. Светлината на факлите освети тъмнокоса глава и дреха в тъмнозелени цветове. Вероятно бе наследникът или на клана Камбъл, или на клана Гордън. И двамата младежи се гордееха с могъщите си родове и войникът злорадо си помисли как ли ще реагира някой от тях, ако види, че синът на всесилния граф Аран и братовчед на краля вече ги е изпреварил.

Рам Дъглас премина решително през подвижния мост на замъка Дун. Бог да закриля всеки, който би се осмелил да застане на пътя му. Един от конярите на Кенеди излезе, за да отведе коня му, ала когато видя огромния звяр, се спря нерешително. Черният дявол бе готов да нападне всеки, който го приближи, и да го стъпче с копитата си. Конярят побърза да се скрие в конюшнята.

Рам скочи от седлото и внимателно привърза Рафиън. Отправи се с уверена походка към замъка, сякаш той бе господарят тук. Никой дори не помисли да го спре. Излъчваше самоувереността и властността на мъж, който знае силата си. Насочи се направо към голямата зала, а слугите се отдръпнаха, за да му направят път.

— Донал Кенеди — гласът му бе дълбок и плътен. Отекна заповеднически сред каменните стени.

Донал вдигна глава от чашата си и Рам Дъглас видя един едър и плещест мъж с брадясало лице и пронизващи очи, които се разшириха изумено.

Никой не можеше да сбърка мургавия и страшен Рам Дъглас, известен още като Черния Рам Дъглас. Господи, как бе узнал? Мечът на Донал лежеше до него, но той дори нямаше възможност да го извади от ножницата. Рамзи завъртя с две ръце оръжието си високо във въздуха и с все сила го стовари с плоската част върху главата на Донал. Мъжът се свлече на пода.

Дънкан Кенеди, който тъкмо влизаше в залата откъм кухнята, се закова на място, не можейки да повярва на очите си. Видя, че брат му пада като покосен и позна омразния Дъглас. Измъкна кинжала си и се хвърли към него.

Черния Дъглас притежаваше зрението и слуха на ястреб. Не бе нужно да се обръща, за да разбере, че го нападат откъм гърба. Лакътят му се заби с все сила в корема на Дънкан, който изрева от болка и се преви на две. В следващия миг Рам заби дръжката на кинжала си под брадичката на Дънкан, избивайки му един зъб. Бликна кръв.

Дейви беше в салона на горния етаж и свиреше на лютня, когато чу шума от суматохата. Реши, че Донал си е пийнал повечко и се е сбил с Патрик Хамилтън. Понеже не искаше да пропусне гледката, изтича надолу по стълбите, които водеха към голямата зала. Лицето му пребледня, когато видя Черния Рам Дъглас. Нападателят измъкна лютнята от ръцете на Дейви и я разби с все сила в стената. Подобният на круша инструмент, изработен от дърво, се разцепи на две. Рам притисна единия нащърбен край към гърлото на Дейви и изрева:

— Злобно малко копеле!

Въпреки разбитата си уста Дънкан успя да извика за помощ и помещението бързо се изпълни с червенокосите бойци на клала Кенеди. Рам сграбчи Дейви с една ръка, а в другата размаха меча си. Никой не посмя да го приближи. Рам знаеше, че отлично бе избрал времето за нападение. Всички мъже бяха доста пияни и едва ли някой би се осмелил да го предизвика.

— Възстановете незабавно добитъка ми или ще си понесете последствията! — прогърмя гласът на Рамзи. — Ако желаете война, ще си я получите!

Преди да дойде в замъка Дун, възнамеряваше да плени отново избягалия си затворник и да го задържи за откуп. Ала сега се изпълни с отвращение към страхливите представители на този клан. Бяха оплячкосали земите и стадата му, знаейки, че други ще бъдат обвинени за деянието им. Захвърли Дейвид Кенеди и с безстрастно лице проследи как главата му се удари в огнището и момчето се свлече върху каменните плочки.

Рамзи се извърна, за да си върви, разочарован, че не остана никой, с когото да си премери силите. Яростта все още бушуваше в гърдите му и се нуждаеше от отдушник. Отвори рязко резбованата дървена врата и чу съблазнителния смях на жена, уверена в своята победа. Влюбената двойка се целуна, преди да влезе вътре.

Дъглас отстъпи настрани, за да им направи път, и впи поглед в лицето на Патрик Хамилтън.

— В името на Христос! — изруга той и тъмносивите му очи заблестяха с омраза. — Проклетите негодници Хамилтън са се съюзили със страхливите Кенеди! — изплю се на пода, за да прочисти устата си от гнусния вкус на имената им.

Патрик Хамилтън нямаше представа за какво говори Дъглас, но това нямаше голямо значение. Пред него се намираше дългогодишният му враг. От край време родовете Хамилтън и Дъглас се бяха хванали гуша за гуша. Замъците им бяха кажи-речи един до друг и двата клана си съперничеха за територии и власт. Враждата между вождовете им Арчибалд Дъглас, граф Ангъс, и Джеймс Хамилтън, граф Аран, бе пословична и дори кралят не смееше да ги изпраща заедно да патрулират по границата. Постоянно ги призоваваше да подпишат споразумение за приятелство или поне временно примирие.

— Влез, човече — подкани го Дъглас.

— Ти, долно и недодялано копеле, как смееш да се държиш така просташки в присъствието на една дама? — гневно извика Хамилтън и измъкна сабята си. — Това е почтен дом и нямаш право да го оскверняваш с безобразията си!

— Човече, изглеждаш толкова самоуверен, че се чудя как още не си се задавил! — презрително процеди Рамзи. Двамата мъже пристъпиха в залата. — Присъедини се към страховитите си съучастници в престъплението. Както виждаш, смелостта им доста ме изплаши.

Хамилтън се огледа невярващо.

— Къде са хората ти? — попита той.

— Дойдох сам — дръзко отвърна Черния Рам.

— Повръща ми се от твоето самохвалство! — изрева Хамилтън.

— Ще ти е нужен стомах за това! — подигравателно му отвърна Дъглас.

— Ще се радвам да отърва света от един от най-недостойните представители на рода Дъглас! — озъби се Хамилтън.

— Ти си една жалка въшка и аз имам много по-важна работа, отколкото да се занимавам с теб! — заяви Дъглас.

Валентина бе последвала двамата мъже. Изтича с прималяло сърце към Донал, мислейки го за мъртъв. Разгневи се, когато видя, че е в безсъзнание, и си помисли, че се е напил до самозабвение тъкмо когато Дун се нуждаеше от защита.

Превитият на две Дънкан още не можеше да се опомни, а главата на Дейви бе обляна в кръв.

— Дай да ти помогна, Дейви! — извика Тина.

— Остави ме на мира! — озъби й се той, засрамен, че сестра му се отнася с него като с малко дете.

Тина огледа залата, слугите и хората от клана Кенеди и се запита защо никой не прави нищо, а само гледат и слушат как Патрик Хамилтън и Рамзи Дъглас, които обикаляха в кръг, си разменят обиди. Пулсът й се ускори, а сърцето й учестено заби. Не усещаше никакъв страх, а единствено нарастващо вълнение, че е свидетел на стълкновението между двама заклети врагове. Докато младите мъже обикаляха и се дебнеха един друг, Тина видя колко елегантен изглежда Патрик Хамилтън, облечен в черната си дреха с бяла ленена риза с жабо на гърдите. Той бе висок и строен и се движеше с грацията на черна пантера. Смъртоносното острие на дългата му сабя блестеше на светлината на факлите и тя разбра, че неговото оръжие има предимство пред това на Дъглас.

Погледът й бе привлечен от Черния Рам. Никога преди не бе виждала гол мъж. Вълненото наметало не прикриваше голотата му, а подчертаваше великолепието на могъщите му гърди и рамене. Той не бе толкова висок колкото Патрик, но раменете му бяха по-широки и излъчваха силата и непобедимостта на кален боец.

Мислите й се блъскаха хаотично в главата й. Една част от нея се чувстваше виновна, задето изпитва удоволствие от представлението. Тогава изумена видя, че двамата мъже се усмихваха и явно се забавляваха не по-малко от нея. Когато двамата противници се нахвърлиха един върху друг, девойката затаи дъх и сподави тихия стон, който се надигна в гърлото й. Но вместо кръвта, която очакваше да рукне, двуострият меч на Дъглас изби смъртоносната сабя от ръцете на Хамилтън, тя се завъртя във въздуха и Дъглас ловко я улови с лявата си ръка.

Останал без оръжие, Хамилтън изкрещя:

— Захвърли оръжията си и се бий с мен с юмруци!

Дъглас бе сторил много безразсъдни неща в живота си, но никой не би могъл да го нарече глупак. Знаеше, че невъоръжен ще бъде лесна плячка в ръцете на мъжете Кенеди. Пъхна меча в ножницата си и пристъпи към Хамилтън, насочил острието на собствената му сабя към гърдите. Патрик имаше достатъчно благоразумие, за да отстъпи няколко крачки.

— Достатъчно лошо е, че си плячкосал добитъка, но още по-лошо е, че си помогнал на Кенеди, и то заради една червенокоса кучка. Постъпката ти е подла и непростима, Патрик.

Обвинението му бе несправедливо, но когато Тина се опита да защити Патрик, двамата мъже не й обърнаха никакво внимание. Дъглас продължи да настъпва към обезоръжения си съперник и когато гърбът му опря стената, с рязко замахване на дългата сабя разряза ленената риза и очерта една буква „Д“ върху гърдите на Патрик.

— Подла свиня! — изкрещя Тина. — Правиш това, защото аз те надхитрих! Как узна името ми?

— Не беше никак трудно — репутацията ти е на толкова развратна и безсрамна жена, че вони чак до небесата.

Патрик Хамилтън се опита да я спре, ала това бе не възможно.

— Преди да свърша с теб, ще те видя да гориш в адските пламъци! — изкрещя девойката.

— Възможно е — съгласи се Рам и любезно се поклони. След това й обърна гръб и изгледа презрително Хамилтън и Кенеди. — Вие не сте достойни дори да чистите ботушите ми — с тези думи излезе от залата, без да поглежда нито наляво, нито надясно. Обръщайки гръб на всички, той им показваше, че не го е страх от тази сбирщина страхливци.

Валентина погледна надолу към бялата си рокля и видя, че е изцапана с кръвта на Патрик и Дейвид. В този миг осъзна, че най-горещото й желание е да види пролятата кръв на Дъглас. Извика към мъжете в залата, но те вече си крещяха обиди и си разменяха юмруци. Без да се замисли, изтича навън след Дъглас.

— Страхливец! Кучи син и страхливец! — изкрещя в изстъпление.

Той се извърна към нея и огледа безсрамно гърдите и тънкия й кръст.

— Грешите, господарке. Страхливци са мъжете Кенеди, така както всичките жени Кенеди са курви!

Тина се хвърли към него и го удари с все сила в лицето. Гърдите й се повдигаха и спущаха бясно, докато сипеше обиди и проклятия.

— Нямаш смелост да отвърнеш на удара ми! Не ще посмееш да се защитаваш срещу една жена. Не ти стиска да ме докоснеш дори с пръст!

Мускулестият му гол крак се протегна напред и я ритна силно, събаряйки я на земята. Лейди Валентина Кенеди се намери в унизително и срамно положение, в каквото никога досега не бе изпадала. Рам Дъглас бе отгоре й, заклещил тялото й между силните си бедра. Тя се извиваше диво, а ръцете и заудряха по окосмените му гърди. Вълненото наметало се бе повдигнало, разкривайки интимните му части. Когато я възседна, те бяха само на сантиметри от лицето й и тя усети мъжкия му аромат.

Той загреба пълна шепа торф и с мъка се удържа да не го размаже върху красивото й лице. Възпря се навреме. Не бе нужно да хаби силата си заради тази малка развратница.

— С колко мъже си се въргаляла из тревата? — презрително попита Рам Дъглас, докато се изправяше на крака. Вътрешно в себе си бе впечатлен от нея, защото тя бе показала повече смелост от мъжете Кенеди. Прикри възхищението си и надигналото се желание зад маска на презрение и отвращение. Отдръпна се от нея, сякаш близостта й го оскверняваше. Хвърли й един последен, безочлив поглед, който й подейства сякаш я бяха дамгосали с нажежено желязо, и се метна върху гърба на огромния си жребец.

Тина с мъка се изправи на крака. Безсилието й удвояваше яростта и омразата.

— Кълна се, че някой ден ще си сменим ролите! — извика тя в нощта. — Аз ще бъда въоръжена, а ти — безпомощен, но кълна се, ще използвам оръжието си!

Когато Тина се върна в голямата зала, видя, че Патрик и останалите мъже продължават да си разменят юмруци. Ейда ги наблюдаваше безпомощно. Тя бе прекарала изключително приятна вечер с помощника на Хамилтън в уютната си спалня и сега се чудеше защо мъжете винаги завършват забавата с бой и викове.

Донал все още се олюляваше. Макар вече да бе в съзнание, бе замаян и смутен от случилото се. Тина видя любимата си лютня, разбита на трески, и изведнъж сякаш всичко в нея се пречупи. Взе остатъците от инструмента с висящите скъсани струни, притисна го към гърдите си и избухна в сълзи. Избърса ги нетърпеливо с мръсната си ръка, оставяйки дълги черни ивици по лицето си.

— Защо те унищожават и съсипват всичко, до което се докоснат? — прошепна Валентина.

— Защото са мъже — обясни Ейда и я поведе към спалнята й.

Когато остана сама, Тина си припомни картите на старата Мег.

Тя бе срещнала Императора, тъмнокосия властен мъж, който седеше върху трон, украсен с овнешки глави. В съзнанието й изплува картата с Петте меча. Точно както бе предсказала Мег, той бе дошъл с мечовете си и бе победил всички. Отказа да мисли повече. Всичко бе нелепо и глупаво. Бъдещето й не можеше да зависи от някакви си карти, хвърлени от една стара циганка!