Вирджиния Хенли
Лудетина (7)

Глава 7

Донал бе в отлично настроение, когато се завърна в Дун. Касъл Кенеди бе добре запасен с добитък и провизии и умът му бе зает с плановете за бъдещето. Смяташе да уговори баща си да даде укрепената кула и земите в долината на река Дий на Дънкан, а на него да повери пълното управление на Касъл Кенеди в Уигтън. Замъкът бе подходящ дом за една млада невеста, особено за дъщерята на могъщия граф Аргайл. Стадата бяха попълнени с млекодайни крави и овце с чудесна вълна, а и възнамеряваше да увеличи броя им с някой друг набег. Може би следващия път щяха да плячкосат самия замък Дъглас. Тогава щеше да поиска ръката на Меги и да я отведе в Уигтън с благословията на граф Аргайл. Едрогърдата му любовница, която бе топлила леглото му предишната нощ в Къркъбри, не играеше важна роля в живота му. А и щеше да бъде много по-разумно да я държи настрана от бъдещата си съпруга.

 

 

Първите лъчи на зората вече обагряха небето в розово, когато Рам Дъглас поведе любимия си кон Рафиън надолу покрай реката. Беше махнал юздата и бе оставил животното само да го води. Рам се съблече и се гмурна без колебание в ледените, буйни води. Имаше нужда да проясни мислите си и да охлади чувствата си. Знаеше, че чак късно през деня ще успее да се сдобие с нужната информация, а не искаше да излива яда си върху членовете на семейството.

Този път нямаше да вземе войници със себе си. Отмъщението му бе лично. Рафиън се наслаждаваше на банята си, пръхтейки и изпускайки водни струи през ноздрите си. После препусна към брега на реката, за да се наслади на сладката и сочна пролетна трева.

Рам укроти гнева си и се зае с обичайните си задължения. По време на обяда братята му и Колин го наблюдаваха с подозрение. Знаеха, че е мъж на действието. Изблик на необуздана ярост, последван от бързо отмъщение — това бе неговият начин; неслучайно бе получил прозвището Буйната глава.

В ранния следобед свали един от любимите си мечове от стената, почисти го и го смаза старателно, а след това лъсна до блясък сребърната ножница. Оръжието бе плосък меч е две остриета, с тежка плоска ръкохватка, която идеално лягаше в дланта му. Погрижи се и за любимия си кинжал, чиято дръжка бе украсена със сребърна глава на овен с извити рога. Застана гол пред огледалото, обмисляйки какво да облече. Ръцете, краката и гърдите му бяха покрити с гъсти черни косми. Обикновено се обличаше в черно от главата до петите, което в комбинация със смуглото му лице му придаваше доста застрашителен вид.

Днес обаче избра едно от тъмнозелените наметала на Дъглас. Късата плисирана пола разкриваше мускулестите и силни крака. Не си облече риза, а вместо това надипли наметалото през едното си голо рамо и го закопча с брошка с древната емблема на клана — Кървящото сърце на Дъглас. Препаса меча и затъкна кинжала в кожения колан. От разстояние тъмнозелените и сини цветове на клана Дъглас изглеждаха черни.

Докато оглеждаше отражението си в огледалото, го наблюдаваха и още един чифт очи. Духът на Александър Дъглас бе неспокоен и тревожен. Въздухът в стаята бе наситен с първична животинска сила, която Черния Рам едва успяваше да овладее. С дългите си черни коси, които стигаха до широките рамене, той изглеждаше точно като далечните си предшественици. Александър знаеше, че примитивната му и дива природа всеки миг може да изплува на повърхността. Този мъж бе също толкова груб и безмилостен, както и първият Дъглас преди много векове. Александър бе изпълнен с ужас, защото се боеше, че Рамзи е белязан с гибелната слабост, толкова характерна за шотландците — да се избиват помежду си, вместо да се борят с общия враг. В този замък бе стаена омраза, този замък бе свидетел на много тъга и кръвопролития, всъщност това се отнасяше за всеки замък на рода Дъглас, а каменните им стени бяха навеки опетнени с невинна кръв. Представителите на клана Дъглас бяха прочути с жестокостта, безчувствените си сърца и корави души. Майките плашеха непослушните си деца с Черния Дъглас. Фактът, че Рам бе племенник на всесилния Арчибалд Дъглас, граф Ангъс, всяваше още по-голям ужас у хората. Любимото занимание на граф Ангъс бе да беси престъпници. За него се носеха слухове, че жестокостта му не знае граници, и когато яздеше из страната, съпровождан от воините си, всички безпрекословно се подчиняваха на заповедта:

— Направете път за Дъглас!

Буйната глава не се нуждаеше от седло. Лъскавият черен гръб на Рафиън отразяваше последните лъчи на слънцето, преди да се скрие зад планините. Рам Дъглас много добре знаеше каква величествена гледка представлява, възседнал огромния жребец. Младият шотландец държеше здраво юздите и насочваше коня с голите си колене.

Когато Зара зърна Черния Рам да препуска към циганския катун, сърцето й подскочи в гърдите. Нима жаждата му за нея бе толкова силна, та дори не бе могъл да дочака падането на нощта? Циганката изтича към него още преди да скочи от коня. Блестящите й черни очи огледаха алчно голите му бедра, задържаха се за миг върху косматите му гърди и накрая се спряха върху мургавото му лице, чиято вътрешна сила я накара да потръпне.

Белите й зъби блеснаха, а очите не можаха да скрият радостта й.

— Милорд, поласкана съм, че сте дошли преди падането на нощта.

— Ти имаш нещо, което ми е нужно. Дойдох за него — просто отвърна той.

С гордо изправена глава и царствена походка Зара го поведе към фургона си. Красивата циганка хвърляше съжалителни погледи към другите жени от племето, които палеха огньове, за да сготвят вечерята. Бе изпълнена с много по-голямо тържество и триумф, отколкото през нощта, когато сподели леглото на Джеймс Стюарт, краля на Шотландия.

Рам Дъглас се спря като закован, когато видя един млад циганин да води конете към реката. Нямаше нужда да оглежда по-внимателно животните, за да разбере, че са от отлична порода. В момента обаче мъжът бе този, който го интересуваше. Двамата застанаха един срещу друг. Мислите им бяха скрити зад непроницаемите маски на лицата им, но някаква враждебност витаеше помежду им. Рамзи изпита желание да притисне ножа си към гърлото на циганина и да го накара да произнесе интересуващото го име, но беше сигурен, че може да го узнае и от Зара. Тази вечер нямаше да излее яростта си върху циганина. Обаче си обеща, че когато му дойде времето, ще позволи на тлеещите чувства да избухнат с всичка сила и може би да достигнат върха си в смъртта.

Рам дръпна силно юздата, за да успокои Рафиън, който откликна на повиците на кобилите. Двамата мъже отклониха погледи и Рам се запъти към жилището на Зара. Завърза здраво Рафиън отпред, така че жребецът да може да пасе от тучната трева, и изкачи трите стълби.

По-голямата част от помещението бе заета от леглото и Рам се спря, за да могат очите му да привикнат с тъмнината. След малко забеляза, че Зара вече се е пъхнала под завивките.

— Запали фенерите — помоли го тя, а хрипливият й глас издаде нуждата й да види прекрасното му тяло, което полумракът скриваше.

Червените светлини обляха всичко наоколо в чувствена светлина, а очите на Зара се разшириха от удоволствие, когато отблясъците затанцуваха по смуглото лице, широките рамене и голите бедра на необикновения й любовник. Пъргавите й пръсти разшириха деколтето на ризата й, за да пуснат на воля малките й, закръглени гърди, твърди и изкусителни като ябълките в райската градина.

Младата жена разтвори широко бедра, после чевръстите й кафяви пръсти уловиха края на червената й пола и бавно я задърпаха нагоре.

Ъгълчетата на устните й се извиха самодоволно, когато видя щръкналия член на Рам, който напираше под плисираната пола. Изхлузи полата през главата си и затаи дъх, докато той бавно сваляше карираното наметало.

Очите й го изпиваха и тя предусещаше, че когато телата им се слеят, ще се изпълни с неговата сила и мощ. Проклет да е, но изглежда изобщо не бързаше, макар да се виждаше, че е готов за нея.

Зара го гледаше като омагьосана. Тъмнокафявата кожа на гърдите му, под която играеха мускули, караше стомахът й да се присвива, а слабините й да пламтят. Изгарящото желание напираше в гърдите й и изтръгна гърлен вик от чувствените й устни. Тя запълзя на колене към него. Очите й не се откъсваха от гордата му мъжественост, пулсираща и огромна, с копринено мека на пипане кожа. Върхът на езика й облиза пълните й устни и тя се приближи по-близо. Духна леко набъбналата от възбуда плът, а горещият й дъх го предизвика да я обладае с животинска сила и страст. Устните й се разтвориха подканващо.

— Това ли желаете от мен, милорд? — попита, доближила устни само на сантиметри от него.

— Не — отвърна той и я изправи пред себе си върху леглото.

Тя преплете пръсти в черните, къдрави косъмчета на гърдите му и се притисна съблазнително към него. Рам я оттласна от себе си, а после мъчително бавно протегна ръка към черния триъгълник между краката й, за да разкопчее обицата върху слабините й. Тя простена, когато пръстите му докоснаха чувствителната розова цепка и освободиха златната халка.

Рам я закопча на ухото й и я повдигна така, че бедрата й да се увият около кръста му. Върхът на езика му се плъзна по линията на устните й, а тя затвори очи и се отдаде на опияняващото усещане. Членът му се триеше леко в разтворилата се нейна женственост, докато гърдите му се отпускаха ритмично нагоре и надолу.

Пръстите му погалиха гърдите й, разтриха набъбналите розови зърна. Тя се изви, пронизана от сладка болка. Тогава твърдата му уста най-после завладя нейната. Зара разтвори нетърпеливо устни, жадна да вкуси езика му, както бе жадна да усети как мъжествеността му я изпълва докрай.

Вкуси от него, потопи се в мъжката му сила. Пръстите й се заровиха в черните му коси и тя почувства, че ще изкрещи, ако продължава да я възбужда, или ще умре, ако не я дари с освобождение. Устните му се отдръпнаха от нейните, а ръцете му се плъзнаха леко по гърба й.

— Онзи млад циганин твой брат ли е?

Цялото й същество бе изпълнено единствено с Рам Дъглас и затова й бе нужно известно време, за да осъзнае въпроса му.

— Не, Хийт не е мой брат.

— Този Хийт… твой някогашен любовник ли е?

Въпросът му я озадачи. Не й се искаше да говори за това.

— Не, не. Той не изпитва желание към мен и никога не ме е ухажвал. Не се тревожи, милорд.

— Той предпочита червенокоси — рече Дъглас.

Внезапно тя разбра. Вече знаеше какво точно иска от нея — и как щеше да го получи, — ала въпреки това не я бе грижа. Тя също искаше нещо от него и ако можеше, щеше да го накара да плати цялата цена. Свали стройните си крака от кръста му и се надигна.

— Казах ти, милорд — игриво изрече. — Не знам името й.

Рам Дъглас вътрешно се усмихна. С отрицанието си току-що потвърди, че много добре знае името на момичето, както и че добре я познава. Щеше да бъде детска игра да го изкопчи. Когато решеше, можеше да бъде много убедителен. Излегна се върху леглото и я придърпа върху себе си. Плъзна твърдия си член в горещата й и влажна цепка, разтривайки го напред и назад по най-съблазнителния и дразнещ начин.

Зара пъхна ръка между телата им и се опита да го насочи навътре към себе си. Ръката на Рам се стрелна и покри нейната, оформяйки непреодолима преграда. Широката му длан обхвана влажните й слабини и бавно започна да ги стиска леко и да ги разтрива.

— Наистина не знам името й — упорито простена циганката.

Ръката му улови брадичката й, а устните му се повдигнаха към нейните.

— Шшт.

Целувките му бяха като райска наслада. Устата му бе толкова твърда и настойчива, че тя напълно се предаде. Той я претърколи по гръб и я стисна между мускулестите си бедра. Измъчваше я и отлично го знаеше, дано да гори във вечния огън!

— Аз… аз мисля, че името й е Тина — прошепна нещастницата.

Името не означаваше нищо за Рам, но той награди Зара за парченцето информация. Подпря се на лакти и проникна дълбоко в нея. Тя извика от удоволствие и заби нокти в широките му рамене. Тласна, изпълвайки я докрай три пъти в горещата й, пулсираща плът. После се отдръпна бавно и рече:

— Да излезем навън. Вече се е стъмнило. Този фургон ме кара да се чувствам като в капан.

Зара бе наясно, че той играе жестока игра. Знаеше също, че много скоро щеше да му каже цялото име на онази лейди. По дяволите, Рам Дъглас можеше да я възбуди до такава степен, че би му дала и душата си, ако я пожелае!

Обви един шал около тялото си и се измъкна навън. Рам я последва гол. Той бе от онези мъже, които се наслаждаваха на голотата си и не се срамуваха от нея. Беше му много удобно без дрехи, никога не се чувстваше заплашен или уязвим като останалите, когато оставаха голи. Както у животните, тялото му бе покрито с гъсти косми.

Отведе я при брега на реката и я положи да легне върху буйната, хладна трева. Пръстите му докосваха най-чувствителните и уязвими места на младото й тяло. Целуваше слепоочията й, клепачите й, високите скули, а накрая се надвеси над нея, впил жаден поглед в устните й. Напрежението помежду им ставаше почти непоносимо.

— Тя живее на запад.

Пръстите на Рам се плъзнаха по втвърденото зърно на едната гърда, спуснаха се надолу по плоския корем и навлязоха между бедрата й. Палецът и показалецът му уловиха нежната розова пъпка на женствеността й и започнаха да я мачкат и разтриват ритмично.

Ръката на Зара се протегна, за да обхване набъбналите му топки, а пръстите й нежно започнаха да ги трият една в друга. Искаше да го накара да загуби контрол и да я дари с неземната наслада така, както само той умееше. Пръстите й докоснаха твърдия му член и загалиха кадифената му главичка. Познаваше всеки трик в любовта. Нейният занаят бе да доставя удоволствие на мъжете, да знае кое ги възбужда до лудост и кое ги кара да молят за милост.

Той плъзна два пръста дълбоко в нея и тя се изви към ръката му. После мъчителят й я възседна, измъкна пръстите си и ги замени с дългата си и твърда мъжественост. Вкара члена си дълбоко в нея, изпълвайки я както никой друг.

Сега тя бе почти изпаднала в несвяст, движейки се нагоре и надолу в ритъма на силните му тласъци. Внезапно той се отдръпна и прошепна:

— Скъпа, мисля, че все пак е по-добре да се върнем във фургона ти.

Мили Боже, тя вече не знаеше дали са останали още върхове, които да изкачи! Той я бе отвеждал до висините отново и отново само за да я пусне пак в долината, без да достигне най-високата част. Знаеше, че няма да го понесе, ако той продължи с това изтезание.

— Лейди Валентина Кенеди! — изкрещя незадоволената любовница.

Той я прониза с диво опиянение и започна бясно да се движи в нея. Знаеше точно с колко тласъка ще я накара да стигне до така дълго жадуваното освобождение, когато ще се отпусне изнемощяла, изпускайки любовните си сокове. Изчака я търпеливо да изплува от тъмната половина на рая и да осъзнае действителността. Ала Зара знаеше, че той не се бе освободил, че е все още твърд, пулсиращ и незадоволен, и разбираше, че в момента тъкмо това желае своенравното му тяло.

Знаеше също, че той я бе забравил в мига, в който устните й произнесоха онова име. Протегна се за шала, а той я вдигна на ръце и я отнесе във фургона. Положи я нежно върху леглото, облече се и я остави без да каже нито дума.

 

 

Проклетите Кенеди! Някога бяха крале на Карик. По тези западни брегове живееха повече от десет леърди от клана Кенеди. Вдигна очи към хълмовете, които през вековете бяха станали свидетели на едни от най-мрачните сцени на войни между клановете и на кръвожадни изстъпления. Кенеди бяха най-противната и подла сган, живяла някога на този свят!

Препусна в лек галоп към Касъл Дун. Най-после позволи на ума си да се съсредоточи върху жената. Значи това бе Огнената Тина Кенеди. Трябваше да се досети. Всъщност бе искрено смаян, че красивото създание, което бе срещнал, е дама от благороден произход. Още повече бе изумен, че на една неомъжена лейди й се позволява да посещава цигански катун, да язди без придружител, както и да гостува в непознати замъци, където би могла да бъде изнасилена. Разбира се, не си правеше илюзии, че е девствена. Говореше се, че е доста палава. Цели легенди се разказваха за нея. Беше чувал името й в кралския двор, от приятели, от мъже от клановете Гордън и Камбъл. Славата й се носеше не само по границата, но и високо в планините. Името й се мълвеше и в Глазгоу, и в Единбург, и в Стърлинг. Споменаваше се всеки път, когато мъжете говореха за красиви и своенравни жени, за жени, които биха искали в леглата си, които щяха да бъдат великолепни любовници. Стисна здраво устни, а един мускул заигра на бузата му. Тя бе просто още една кучка от проклетите Кенеди!