Вирджиния Хенли
Лудетина (6)

Глава 6

Желанието на Тина не се сбъдна. В мига, в който потъна в дълбок сън от изтощение, тя отново се пренесе в замъка Дъглас като пленница на Черния Рам. Той изглеждаше като Императора от картите таро и седеше на висок трон, чиито облегалки бяха украсени с изображения на овнешки глави. Докато лежеше, просната в краката му и притиснала тъмнозелената наметка върху голото си тяло, тя осъзна, че той притежава силата и могъществото на десет мъже. Бе твърд и непоколебим в преценките си и управляваше с желязна ръка.

В дъното на стаята Палача Ботуик се бе изправил пред един врящ казан, а на стената зад него висяха уредите му за изтезания. Стискаше здраво брат й Дейвид.

— Виновен е! Обесете го! — заповяда Черния Рам.

— Не! Моля ви! — отчаяно замоли Тина и се вкопчи в краката му, обути в кожени ботуши с шпори, изработени от рога на овен.

— Изправи се! Съблечи се! — прогърмя гласът на Черния Рам.

— Никога! — извика Тина и златистите й очи блеснаха гневно.

Черния Рам повдигна вежди към Палача Ботуик, който потопи ръката на Дейвид в казана с врящото олио. Момчето изкрещя от нечовешката болка.

— Подчини ми се и мъчението ще спре!

Валентина бавно се изправи и остави наметката да се свлече на пода. Застана гола пред него, трепереща от омраза и страх. Знаеше, че не бива да издава чувствата си. Изправи гордо рамене и вдигна високо глава. Гърдите й щръкнаха дръзко напред, а розовите им зърна привлякоха погледа му. Очите му я изпиваха с животинска похот. Той протегна властно ръка.

— Ела!

Тя прикри кипналото си недоволство зад студена маска и пристъпи към безмилостното чудовище. Мазолестите му пръсти докоснаха червеникавите къдрици между бедрата й и той похотливо изръмжа:

— Лудетина.

Тина потръпна, когато той я вдигна, положи я на коленете си и пъхна огромен рубин в падината на пъпа й.

— Този камък е прокълнат — изрече жестоко. — Всеки друг, който те докосне, ще умре — тя ахна високо, когато дланта му обхвана едната й гърда; другата му ръка се плъзна между бедрата й и той прошепна дрезгаво: — Разтвори ги за мен.

Умът й отказваше да повярва, че той й заповядва да стори подобно нещо, после внезапно в ръката му се появи висока златна чаша, пълна е кървавочервено вино.

— Разтвори ги за мен — повтори звярът.

Тя с облекчение разбра, че той й нарежда да разтвори устните си, но когато отпи от чашата, с ужас осъзна, че виното е отровено.

Валентина се изправи рязко в леглото и извика. Цялата трепереше и измина доста време, преди да се убеди, че е сънувала кошмар и че в действителност никога не е седяла гола върху коленете на Черния Рам, докато той я наблюдава с извратена наслада, как пие от отровното вино.

Плъзна се от леглото и запали свещ, за да прогони мрака; падна на колене и отправи гореща молитва и благодарност към Бога, задето с брат й се бяха спасили от лапите на онова чудовище. Припомни си картите на старата Мег и нейната костенурка, върна се в леглото, седна и обви коленете си с ръце. Почувства се в безопасност и изведнъж избухна в смях. Заля я огромна вълна на задоволство от победата й над Черния Рам. Радостта прогони студа от тялото й, когато си представи безпомощността и гнева на проклетия Дъглас при откритието, че птичките са излетели от клетката.

 

 

Рано на следващата сутрин Тина се запъти към стаята на Дейвид. Откри, че брат й Дънкан бе прекарал нощта там, за да се грижи за момчето. Изпита огромно облекчение, тъй като Дейви изглеждаше много по-добре и болката в ръката му почти бе изчезнала.

— Дънкан — започна да увещава тя по-големия си брат, — не е ли по-добре Донал да не знае какво направих вчера. Всъщност — продължи и изгледа многозначително Дейвид, — защо изобщо да му съобщаваме, че Дейви е бил заловен, нали всичко завърши добре? Знаеш, че той ще се вбеси и ще започне да ни чете дълги проповеди, и преди да се усетиш, Бет ще е обляна в сълзи, а Кърсти ще побърза да уведоми татко, че си организирал набег веднага щом си му видял гърба.

— Знаеш ли, тя има право — подкрепи я Дейвид. — Нападението беше успешно. Защо да разваляме всичко, като казваме на Донал?

Дънкан изгледа своенравните си брат и сестра.

— Ако останеш в леглото през целия ден — каза той на Дейви, — а ти не напускаш Дун, за да скиташ Бог знае къде — обърна се към Тина, — може и да си помисля за предложението ти.

— Дънкан, обещаваме, че ще направим всичко, каквото кажеш. Няма да ти създаваме никакви неприятности — закле се Тина.

— Напаст е второто ти име, Валентина Кенеди, както вече половин Шотландия знае, а и другата половина ще го узнае, преди да си навършила двадесет години! — заяви Дънкан.

— За Бога, човече, ако продължаваш да я хвалиш, тя така ще си навири носа, че няма да е възможно да се живее край нея! — възмути се Дейви.

 

 

С олекнало сърце Тина се спусна надолу по стълбите и се втурна в кухнята. Настани се до голямата работна маса на господин Бюрк и започна да увещава привлекателния французин.

— Господин Бюрк, нуждая се от помощта ти. Поканих за вечеря Патрик Хамилтън и бих искала да поднесеш нещо изключително вкусно. И моля те, скъпи господин Бюрк, нека приготвеното да не е от нещо, което носи рога.

— Cherie, шотландците не смятат, че са нахранени, ако не са яли овнешко — засмя се главният готвач.

— Патрик е син на граф Аран. Той не е толкова груб и недодялан като предишните ни гости.

— Тогава предлагам менюто да включва пушена сьомга, последвана от крехка яребица. Ще я изпека така, че кожичката й да стане златиста и хрупкава, точно както ти я обичаш.

— Не знам… мъжете винаги ядат дивеча с пръсти — замислено рече девойката.

— Тогава ще сложа масата купа с розова вода и ленени кърпи — предложи французинът.

— Господин Бюрк, аз казах, че той не е недодялан, не съм казала, че е префърцунен!

— Донал ще се върне днес. Предлагам за всеки случай, cherie, да приготвя и печен агнешки врат. В твой интерес е брат ти да е в добро настроение, n’est-ce pas^[1]?

Тина не се тревожеше, че господин Бюрк е толкова добре осведомен за делата на семейство Кенеди. Той умееше да пази добре тайна.

— Последния път, когато Патрик Хамилтън ни гостува, той бе във възторг от твоя pate en gelee^[2]. Възможно ли е да те убедя да го приготвиш, господин Бюрк?

Готвачът й хвърли предизвикателен поглед.

— Внимавай! Този сладкиш може да го направи доста игрив!

— О, чудесно! Обещаваш ли? — изкиска се Тина.

 

 

Рам Дъглас не би повярвал на нито една дума на измамните Хамилтън, но нещо в държанието на пазача на Ланарк Касъл му подсказа, че този път му казват истината. Мъжът увери Дъглас, че в момента той е с най-висок ранг в резиденцията. Патрик и хората му били в Еър, където баща му пускал по вода новия флагмански кораб на краля. По-малкият син на графа на Аран патрулирал край границата, а останалите мъже от рода Хамилтън се намирали в Хамилтън Касъл, доста навътре на север. Освен това съперничеството между двата клана бе пуснало твърде дълбоки корени, така че бе немислимо Хамилтън да се крие страхливо зад стените на замъка си, след като Дъглас бе дошъл само с малобройна войска. Предизвикателството бе прекалено обидно и дяволски изкусително, за да се отмине с лека ръка.

По обратния път към Дъглас, Рам се чудеше кой друг — освен Хамилтън — би се осмелил да нападне добитъка и земите му. Англичаните никога не биха се решили да навлязат толкова навътре на север, защото макар и той, и войската му да отсъстваха, останалите шотландци по границата строго пазеха земите си. Трябваше веднага щом се върне да накара плененото момче да си развърже езика. Никога не бе възнамерявал сериозно да обеси младия дявол, но беше готов здравата да го натупа и да му даде добър урок.

След това мислите на Рам се понесоха към пламенната красавица, която очакваше завръщането му. Само при мисълта за нея слабините му запулсираха и мъжествеността му се втвърди. Сигурно го бе видяла в циганския катун и бе решила да го улови в капана си. Жените не се колебаеха да се хвърлят в обятията му, щом научеха, че той е могъщият и богат Дъглас. Не бе повярвал напълно на историята й, че си е загубила паметта. Устните му се извиха в усмивка. Явно бе замислила някаква женска дяволия и той с удоволствие щеше се присъедини към играта й. През изминалите дни не бе спал достатъчно и с радост щеше да се гушне в леглото с привлекателната хубавица.

Устата му пресъхна, когато си представи как я съблича. Никога досега не го бе осъзнавал, но долната риза с дантели едновременно и прикриваше, и подчертаваше чувствените извивки на женското тяло, а това бе дяволски възбуждащо. Рам Дъглас облиза устни, предвкусвайки очакващото го удоволствие.

 

 

Хората на Дъглас мълчаха засрамено пред разбеснелия се Рам.

— В името на Исусовите рани, да се оставите да бъдете надхитрени от едно сукалче с жълто около устата! — братята му държаха халбите с бира, знаейки склонността на Рам да ги помита от масата, когато се разгневи. — Дадохте ли му кон и торба с овесени сладки за из път?

— Логан е ранен много лошо — обади се Гавин. — Момчето се оказа едно малко зло дяволче.

— И дори не сте го съблекли, за да видите дали няма скрит нож! — презрително изсумтя Рам. — Бузер щеше да е много по-добър пазач. Направихте ме за смях. Занеси вечерята ми в стаята — да бъде за двама! — нареди на един слуга. Погледна към Колин. — Къде е момичето?

— Трогната от гостоприемството на Дъглас, тя избяга, докато целомъдрието й е все още неопетнено — саркастично отвърна той.

Гавин сви безпомощно рамене и се опита да омаловажи случилото се.

— Сигурно си е спомнила всичко и е побързала да изчезне, щом е разбрала, че са намира в дяволските лапи на Дъглас.

— Позволи ми да ти налея чаша уиски — предложи Камерон.

— Остани си на мястото — кресна му Рам и взе цялата бутилка. — Тази вечер не отговарям за себе си!

Захвърли кожения си елек и си наля в първия му попаднал съд — сребърна чаша с келтски символи. Изпи я на един дъх. По гърлото му се разля топлина и избухна в гърдите му. Улови се с две ръце за полицата над огнището, подпря челото си и се втренчи в пламъците. Минаха няколко минути, преди да осъзнае колко добре се чувства сега.

Хрътката се излегна в краката му. Рам разсеяно се протегна, за да погали рошавата глава на кучето. Когато спря, Бузер протегна лапа и заскимтя жаловито.

— О, добре, за Бога! Не плачи! — разкопча фината си ленена риза и я захвърли върху близкия стол. Сякаш по сигнал хрътката се изправи на задните си крака и постави предните си лапи върху раменете на господаря си. Двамата останаха така известно време, после в гърлата им се надигна ниско ръмжене и човекът и кучето се претърколиха на пода, сякаш опитвайки се да премерят силите си.

Рам сграбчи гъстата козина на кучето и много скоро обърна съперника си по гръб. Но с помощта на силните си крака и остри зъби животното бързо успя да смени позициите. В мига, в който Бузер просна Рам по гръб, дългият му език започна да го ближе по лицето. Мъжът избухна в смях, а кучето се излегна доволно до него, размахало лапи във въздуха и оголило корема си. Знаеше, че господарят му ще го чеше, докато заръмжи от удоволствие.

На вратата се почука.

— Влез — извика Рам на слугата с вечерята, без да отделя развеселения си поглед от Бузер. Животното мигом скочи на крака и тялото му се напрегна, готово за скок. Знаеше много добре, че когато господарят му не е сам, не бива да се прави на разглезено домашно кученце.

Рам погледна подноса с храна за двама и разочаровано въздъхна. Сложи втората чиния пред Бузер.

Да вървят по дяволите всички жени! Особено червенокосите додаде и посвети вниманието си на храната и уискито. Два часа по-късно, докато наблюдаваше играта на светлината върху сребристата козина на животното, очите му се затвориха и чашата се изплъзна от пръстите му.

Сънят го сграбчи в прегръдките си. Препускаше върху гърба на великолепен жребец, а вятърът шибаше лицето му. От дванадесет часа не бе слизал от седлото и Касъл Дъглас, отвъд реката Дий, го мамеше да го приюти. Не се чувстваше уморен, бе възбуден и изпълнен с очакване. Когато масивната сграда изплува пред погледа му, разбра какво го привлича толкова неудържимо. Беше жена. Щом го видя, лицето й се озари от радост. Пламтящата й коса се стелеше по раменете й като разтопена лава. Сърцето му се преизпълни с щастие, защото знаеше, че тя винаги ще бъде там и ще го очаква — и денем, и нощем.

Скочи от коня и хукна по каменните стълби, за да я вземе в прегръдките си. Тя се засмя, притисна се към гърдите му, отдавайки се на ласките и целувките му. После внезапно той се видя гол, докато я носеше на ръце към широкото легло. Беше много възбуден и не можеше да мисли за нищо, освен за прекрасното й тяло. Знаеше, че ако скоро не види и не докосне пламтящите къдрици между бедрата й и не се потопи в огъня й, ще умре от желание.

Тя бе облечена в най-възбуждащата дреха, която някога бе виждал. Беше бледолилава, с избродирани нежни цветя върху гърдите. Тичинките на цветята бяха розовите зърна на гърдите й, които се подаваха през тънки цепки. От кръста надолу се спускаха фини като паяжина фусти и всеки път, когато махнеше едната, отдолу се подаваше друга, която криеше ревниво женственото й лоно. Мазолестата му ръка разкъса с рязко движение копринената дреха и той зарови лице в уханната й атлазена кожа.

— Знам коя си ти — дрезгаво прошепна той.

— Коя?

— Ти си моята жена! — тържествуващо извика, готов да проникне в сладките й дълбини. Внезапно вратата на стаята се разтвори и най-красивият мъж, когото някога бе виждал, извика предизвикателно:

— Тя беше първо моя!

Рам скочи от леглото и се озова лице в лице с циганина, чието лице бе мургаво като неговото. Мъжът също бе гол. Двамата извадиха ножове, готови да се бият за красавицата.

— Ти може и да си бил първият, но аз ще бъда последният! — процеди през зъби Рам.

Заби ножа и кръвта обля ръката му, топла и влажна. Отвори рязко очи и видя, че до него бе хрътката, която ближеше ръката му. Стана и се запъти към леглото. От гърдите му се изтръгна нерадостен смях. Може би ако заспи отново, ще успее да я извика в съня си. Някъде в далечината чу гласа й: „Е, поне имаш чувство за хумор!“

Ала на следващия ден чувството му за хумор напълно го напусна. Обикновено издържаше на пиене, но сега слепоочията му пулсираха и в главата му сякаш удряха чукове. Обаче едно нещо му стана съвършено ясно: бягството на хлапака и появата на красивата хитруша в замъка му бяха свързани. Нима ярката й хубост го бе заслепила и помрачила разсъдъка му? Беше изумен от собствената си глупост. Как е могъл да не разбере целта й още тогава, когато я откри легнала на пътеката, водеща към замъка? Измамната хубавица ги бе направила за смях! И останалите Дъглас бяха не по-малко тъпи от него. Гневът към хлапака, който бе ранил един от хората му, се примесваше с гнева към самия себе си и настроението му бе ужасно. Мисълта, че бе надхитрен от жена, наливаше допълнително масло в огъня. Изведнъж в съзнанието му изплува лицето на циганина от съня му. Рам стисна сурово устни. Едно нещо бе сигурно. Дяволски сигурно. Преди слънцето да залезе той щеше да узнае името й.