Вирджиния Хенли
Лудетина (38)

Глава 38

Рамзи Дъглас съвестно изпълняваше задълженията си към краля. За да събира войници, пътуваше много и навлизаше доста по-навътре в страната от лейтенантите на Джеймс Стюарт. Успя да се сдобие с подписани договори за съюз, според които вождовете на клановете Дъглас, Кенеди, Камбъл, Дръмонд, Ърскин и Греъм обещаваха да свикат под бойните знамена всички мъже, годни да носят оръжие. Изпълняваше обещанието си към Валентина да се връща всяка нощ, когато разстоянието позволяваше, така че двамата се виждаха по веднъж на шест седмици.

Дългите и принудителни отсъствия правеха кратките им срещи още по-сладки и ценни. Двамата си мечтаеха за времето, когато ще могат да живеят постоянно заедно, без над главите им да тегне заплахата от войната с Англия.

Зимните месеци се нижеха бавно и Джеймс Стюарт събираше войската си и се готвеше за решителната битка. Не беше никак лесно да се събере такава огромна армия, много по-многобройна от всички армии, които някога Шотландия бе имала. Живата сила обаче не бе достатъчна. Трябваха здрави коне за кавалерията, волове, за да теглят каруците с продоволствия, както и платформите с тежки оръдия. Бяха нужни и хиляди оръжия — не само обичайните мечове, ножове и пики, но и специални копия за копиеносците, стрели за лъковете и аркебузите, както и каруци за обозите.

Работата на Рам бе да осъществява връзка между отделните кланове, така че той непрекъснато кръстосваше страната надлъж и нашир. Аргайл вече бе генерал-губернатор на армията, а Аран — главнокомандващ на флотата. Кралят бе решил войските на Ботуел и на буйните Хепбърн да останат като резерв. Останалите от пограничните леърди, с изключение на Дъглас, щяха да се бият под командването на лорд Хоум. Имаше толкова много разклонения на рода Дъглас — при това не всички бяха от граничните райони, — които щяха да бъдат под командването на Рамзи Дъглас, тъй като граф Ангъс поради възрастта си вече не участваше в бойните действия. Граф Хънтли щеше да предвожда планинците от рода Гордън, докато кралят и неговият добър приятел граф Крофорд щяха да командват ядрото на шотландските войски, съставено от воините от клановете Стюарт и Линдзи. Граф Ленъкс бе начело на всички планинци, с изключение на клановете Камбъл и Гордън.

Понеже Стърлинг бе най-силната крепост на Шотландия, кралят свика там всички вождове на кланове, които от своя страна бяха получили клетва за вярност от своите леърди. Петнадесет графа, петима епископи и голям брой лордове и вождове на кланове се събраха, за да положат тържествена клетва за вярност пред Джеймс Стюарт. Всеки един от благородниците поставяше ръцете си върху кралските и се заклеваше да му служи до гроб. Предоставяше на краля не само живота и богатството си, но и живота и богатството на целия си клан и всичките си васали.

В Шотландия отново настъпи пролет, а с нея дойде и краят на спокойните дни. Армията на Хенри Тюдор прекоси Ламанша, за да започне война с Франция. Огромно облекчение обхвана всички графства в Шотландия. Гражданите и жителите на провинцията с еднаква сила искаха да прогонят мислите за войната и да отпразнуват настъпването на хубавото, но кратко лято.

Неколцината умни и проницателни благородници знаеха, че войната с Англия само е отложена. Крал Джеймс Стюарт, граф Ангъс и Рамзи Дъглас бяха добре запознати с амбицията на Хенри Тюдор. Той щеше да използва всички средства — насилствено завладяване, убийство, интриги или подкупи, — за да покори Шотландия. Английските благородници, също като краля си, бяха жадни за власт и дебнеха като чакали, за да погълнат съседното кралство.

Рам напусна Единбург Касъл, съпровождан от обичайния си ескорт от четиридесет воини. Само за два часа стигнаха в Дъглас. Пазачът на стената предупреди Тина, че Черния Рам се завръща и тя изтича в спалнята. Излезе на терасата и размаха коприненото знаме на Дъглас, за да я види любимият й още отдалеч. Когато той влезе в двора, тя вече тичаше надолу по външната стълба.

Рам скочи от лъскавия гръб на Рафиън и я сграбчи нетърпеливо в прегръдките си. Не спираше да я обсипва с целувки.

— Моята малка палавница, колко много ми липсваше!

Тя сияеше от щастие и радост. Залязващите лъчи на слънцето превръщаха огнените й къдрици в разтопена маса от червено злато. Златистите й очи се замъглиха от желание и Рам си помисли, че е най-щастливият мъж на земята. Тина бе замаяна от близостта му. Не забелязваше потта и праха от дългата езда — всичко, което виждаше, бе мургавият шотландец, чието великолепно лице се извисяваше над нея. Тялото му бе силно и твърдо като гранит.

— Обичам те, Рам — задъхано промълви младата жена.

Той я завъртя високо във въздуха, а после я пусна внимателно да стъпи на земята, целувайки я така, както никога досега не я бе целувал.

— Знам, че ще се омъжиш за мен, хитрушо — аз съм твоята съдба.

Очите на Тина заискриха от любов и гордост. Никога нямаше да го превърне в безволев роб. Толкова типично бе за него да й заявява, че ще се омъжи за него, вместо да моли за ръката й! Обаче любовта й бе толкова дълбока и силна, че повече не можеше да му отказва.

Рам я прегърна с мускулестата си ръка и без да се срамува от воините си извика на Джок:

— Иди да доведеш свещеника от църквата „Сейнт Брайд“! И побързай!

От гърлата на мъжете се изтръгнаха оглушителни викове на радост, които отекнаха сред каменните стени. Бузер се появи откъм гората и се хвърли към прегърната двойка.

Рам и хората му отведоха конете в конюшнята. Всички предпочитаха сами да се погрижат за животните, отколкото да ги поверят на конярите. Тина не се отдели от Рам, който разседла Рафиън и старателно го изтърка. После отидоха да видят Индиго.

Тина ахна уплашено, защото красивата кобила лежеше в сеното. Рам коленичи и плъзна ръце по гърба и корема на Индиго.

— Мисля, че скоро ще ражда.

Тина погали животното по врата и му прошепна няколко нежни думи. Кобилата изпръхтя и се вдигна на крака. Рам се намръщи. Беше такова грациозно и фино създание, че можеше да има трудности при раждането. Запази страховете за себе си, но заповяда на коняря да я наблюдава внимателно и когато започне да ражда, веднага да го извика.

Тъкмо излизаха от конюшнята на двора, когато се появиха Джок и свещеникът.

— Венчай ни още сега, докато моята хитруша не е променила решението си — заповяда Рам Буйната глава.

Личеше си, че едва сдържа нетърпението си — един мускул играеше на лицето му — и Тина се запита дали ще остане на едно място достатъчно дълго, за да изчака свещеникът да изрече сватбените клетви.

Всички мъже и жени от замъка излязоха на двора, за да присъстват на брачната церемония на лорд Дъглас и неговата избраница.

— Нима няма първо да се изкъпеш и преоблечеш, варварино? — попита Валентина с престорен гняв в гласа.

Той впи страстен поглед в нея, усещайки как кръвта му кипва.

— Ще го направим заедно. Това ще бъде първото ти задължение като лейди Дъглас — придърпа я към себе си, а свещеникът извиси глас.

— Събрали сме се днес пред погледа на Бога и пред всички вас, за да съединим завинаги този мъж и тази жена в свещения съюз на брака, на това място, благословено от нашия Бог, Исус Христос. Призовавам ви в името на Страшния съд, когато всички тайни, скрити в сърцата ни ще излязат наяве, ако някой от вас знае някаква причина, поради която този брак не може да се състои, да я каже сега или да замълчи завинаги. Вземаш ли тази жена за своя законна съпруга? Да я обичаш и почиташ, да се грижиш за нея в болест и здраве? Да й бъдеш верен, докато смъртта ви раздели?

— Да — тържествено се закле Рам Дъглас.

— Вземаш ли този мъж за свой законен съпруг? Да му се подчиняваш и да се грижиш за него в болест и здраве? Да го обичаш и почиташ? Да му бъдеш вярна, докато смъртта ви раздели?

— Да — ясно и високо отвърна Тина Кенеди.

— Кой ще предаде тази жена на този мъж?

Настъпи дълга тишина и никой не пристъпи напред. Накрая под всеобщи одобрителни възгласи господин Бюрк реши да се нагърби с тази задача.

— Аз, Рамзи Нийл Дъглас, взимам Валентина за моя законна съпруга в добро и зло, в богатство и бедност, в болест и здраве, за да я обичам и да се грижа за нея, докато смъртта ни раздели. Заклех се.

Очите на Тина се разшириха, когато той измъкна сватбената халка от джоба на кожения си жакет.

— С този пръстен аз те вземам за жена и обещавам да те почитам с тялото и душата си. Нека всичко, което притежавам, бъде и твое.

Тина повтори клетвите, а свещеникът ги обяви за съпруг и съпруга.

— А сега с удоволствие ти предавам новата лейди Дъглас — завърши отецът.

Точно този момент с огромно нетърпение очакваха насъбралите се мъже. Те вдигнаха невестата и младоженецът и ги понесоха към замъка, като се смееха и викаха:

— В леглото! В леглото!

Рам успя да се изтръгне от ръцете на грубите воини. Изправи се на платформата и вдигна ръце.

— Да не сте си и помислили! Аз съм този, който ще си легне. Отворете касите с вино и уиски и се забавлявайте!

Мъжете запротестираха, когато двойката се опита да си тръгне, но Рам твърдо заяви:

— Аз трябва да изпълня клетвата си. Нима не обещах да я почитам с тялото си?

Когато Валентина чу пламенното му обещание, прихвана полите си и затича към стълбите. Той хукна след нея и много скоро двамата се намериха в огромното легло, преплели тела в страстна прегръдка.

Дамарис и Александър наблюдаваха с удоволствие кратката церемония. И двамата смятаха, че тези толкова жизнени хора са създадени един за друг. Призраците се почувстваха леко замаяни от бързината, с която се извърши бракосъчетанието, но бяха убедени, че този съюз е правилен и предопределен от съдбата. Клановете Кенеди и Дъглас най-после се свързаха с кръвна връзка и от този брак щяха да се родят много прекрасни синове и дъщери.

Ръката на Дамарис лежеше в тази на Александър.

— Това е чудесен край на историята на Тина и Рам, но всъщност това не е краят, а началото.

Алекс стисна ръката й.

— Но е краят на нашата история, любов моя. Сега трябва да се отидем оттук.

— О, Алекс, не можем да ги оставим сами. Войната е надвиснала над главите им, а какво ще стане, ако Тина отново забременее?

— Скъпа, ние не можем вместо тях да изживеем живота им. Аз също искам да остана, но нашето време тук свърши. Сега идва тяхното време.

— Алекс, страхувам се.

— Аз ще бъда с теб, момичето ми. Ние ще продължим заедно.

В очите му блеснаха дяволити пламъчета.

— Ти ми вярваш, нали?

Дамарис се изчерви. Бе отказала да му повярва цели шестнадесет години, но сега вече бе убедена, че той никога не е предал любовта им.

— Вярвам ти, съпруже. Не мога да ти вярвам с живота си, но мога да ти вярвам с душата си.

— Да се качим на терасата — подкани я Алекс.

Дамарис се взря изпитателно в лицето му. Нито един от двамата не бе посещавал това място от онази съдбовна нощ преди толкова години.

— Няма от какво да се страхуваш, любима. Вярвай ми!

Двата призрака тихо се понесоха към високата крепостна стена.

— Не изглежда много гостоприемен този друг свят — с безпокойство каза Дамарис. — Дали ще бъде рай или ад?

— Може би нито едното, нито другото, ала ще бъде последната проверка на взаимната ни вяра и любов — увери я Александър.

— Ти си толкова храбър. Какво трябва да направя? — той почувства лекия трепет в гласа й.

— Просто пристъпи във вечността или остани без мен завинаги.

— О, не! — извика тя и се понесе обратно към замъка.

Сърцето на Александър се сви. Наистина бе повярвал, че Дамарис го обича достатъчно силно, за да го последва в дългото пътуване. Защо не успя да я убеди? Знаеше със сигурност, че шестнадесетгодишното забавяне не може да бъде продължено. Душата му се изпълни с безкрайна печал. Колко още години трябва да изминат, преди любимата му да осъзнае, че няма друг избор, освен да продължи напред? Това бе последната истина, която всеки е длъжен да разбере — трябва да се върви напред. Обзе го сковаващ студ. Толкова бе непоносимо да бъдеш сам, но Алекс нямаше друг избор, освен да си отиде без нея.

Внезапно я видя да се носи към него с любимата си котка на ръце. Тя се засмя, като зърна мрачното му лице.

— Не можех да си тръгна без Фоли!

Сърцето на Александър се изпълни с безмерно щастие. Улови ръката й, вярвайки, че двамата ще бъдат за едно навеки.

 

 

Рам бе гол, а Тина бе облякла копринена нощница. Двамата бяха коленичили пред огромното легло, плътно притиснати един до друг.

— Кажи ми отново, че ме обичаш — настоя младият мъж. — Беше ти нужно твърде дълго време, за да го признаеш.

— Обичам те, обожавам те, Дъглас!

Тина още не му бе доверила, че отново очаква дете. Щеше още малко да запази тайната. Беше замаяна от щастие, че той й предложи да се оженят, без да подозира за бременността й. Така бе сигурна, че я обича и иска да бъдат заедно заради самата нея, а не заради бъдещите наследници, които щеше да му роди.

На вратата тихо се почука и той се спусна да отвори, без да обръща внимание на голотата си. На прага стоеше едно момче от конюшнята. Ейда бе с него. Младежът отвори уста, но от нея не излезе нито звук.

— Индиго ще ражда — обади се Ейда.

— Слизам веднага — каза Рам на коняря.

— Искаш да кажеш, че двамата слизаме веднага — поправи го Тина и се уви в кожената си пелерина.

Рам навлече бързо панталоните си, но не си губи времето да облича риза. Последвани от Бузер, двамата забързаха към конюшнята. Кобилата бе неспокойна и от време на време тихо изпръхтяваше. Рам прокара ръце по гърба на животното.

— Арабските чистокръвни кобили са много нервни и неспокойни. Жребчето още не е слязло. Мисля, че ни предстои дълга нощ, съпруго.

Тина заговори нежно на любимката си, за да я успокои. Изглежда присъствието им й повлия, защото животното притихна. Рам направи в съседната клетка едно импровизирано легло от дъхаво сено и двамата се сгушиха един до друг, завити с кожената наметка. Бузер се настани удобно в краката им.

— Никога не съм си представял, че ще прекарам първата си брачна нощ като акушерка — обади се Рам и прегърна младата си съпруга.

— Правиш го заради мен, защото знаеш колко много държа на Индиго. Мисля, че е много мило и романтично — зарови пръсти в гъстите черни косми на гърдите му. Обичаше да усеща топлината на тялото му, уханието му, примесено с аромата на сеното. Беше толкова опияняващо! Устните на Рам докоснаха леко челото й.

— Истината е, че никак не съм галантен. По-скоро съм егоист, задето се ожених за теб, преди да потегля на война!

— Нима опасността не е намаляла сега, след като Англия е във война с Франция?

Той остана мълчалив за известно време, после промърмори:

— Не. Сигурен съм, че Джейми Стюарт ще се бие.

— Усещам нотка на съжаление в гласа ти.

— Мисля, че не го съветват правилно. Винаги съм вярвал в силата. Смятам, че ако врагът ни напада, ние трябва да отговорим със светкавичен контраудар, но този път трябва да си останем в Шотландия и да се опитаме да укрепим границата. Джейми постъпи разумно, като събра вождовете на кланове и им заповяда да свикат войските си, но съм убеден, че трябва да спрем дотук.

— Мислиш ли, че кралят ще поведе армията си към Англия? — невярващо попита младата жена.

Рам не отговори на въпроса й, а вместо това каза:

— Иде ми да се ритна отзад, задето изгубих толкова ценно време. Има толкова много места, където искам да те заведа, толкова много неща, които ми се ще да ти покажа.

Тя се притисна към него.

— Разкажи ми, разкажи ми за всичко.

— Ще те взема на север с мен, когато отида за дивите коне. Това са вековните девствени гори на Шотландия. Имам чувството, че светът е започнал оттам. Нещо неземно витае в онези места — тишина, някакво тайнствено величие, обвито в мъгла. Животните са толкова диви и свободни, че сърцето ти се къса, когато трябва да ги разделяш. Можем цяла година да обикаляме огромните владения на Дъглас. Искам да те заведа да видиш Танталон. Това е нещо наистина специално. Представлява множество зъбери от розов пясъчник, надвиснали над морето. А Дънбар Касъл е още по-величествена гледка. Крепостта е купчина от голи скали, издигащи се над морето, като всички са свързани помежду си с коридори, които приличат на подвижни мостове. Никога не си виждала нещо толкова прекрасно.

— Звучи доста страшно — обади се Тина.

— Само за враговете — увери я съпругът й. — Много ми се иска да видиш остров Мей в залива на Форт. През зимата изглежда доста страховито, но през летните дни Северно море се плиска край назъбените скали и те кара да се чувстваш като бог, изкачил се на върха на света. Мястото е необитаемо и над главата ти се реят стотици морски птици и чайки, които въобще не се боят от хората. В пукнатините има езера, някои от които са съвсем плитки, а други достигат до три и половина метра дълбочина. Кралят често обича да се уединява там. Ще ти хареса. Пребиваването по тези места е едно мистично и духовно преживяване.

Двамата се надигнаха едновременно от уханното си легло, когато Индиго високо изцвили. Тина отиде при страдащото животно и нежно му заговори:

— Успокой се, успокой се, красивото ми момиче. Рам опипа издутия й корем, за да провери положението на жребчето.

— Слязло е съвсем ниско. Вижда се единия му крак.

Тина видя, че веждите му са смръщени от тревога.

— Това лошо ли е?

— Не е добре, че се е показал единият заден крик — отвърна с нисък глас той, хвана крачето с уверена ръка и го бутна обратно. Индиго завъртя диво очи, после задиша учестено и капки пот избиха по лъскавата козина на животното.

Тина я покри с топло наметало, а Рам побърза да напълни едно ведро с вода и й даде да пие. Той продължи да разтрива издутия й корем, за да облекчи болката. Това продължи около час, след което Индиго се отпусна в сеното. Треперещите й крака вече нямаха сили да я държат права.

— Рам, направи нещо — замоли го Тина. — Плодът е твърде голям, за да излезе. Трябва да я отървеш от мъките й.

— Не, лисичке, няма да се предадем толкова лесно — опъна едно въже през коленете си, а после внимателно пъхна ръка в утробата на кобилата. На Тина й се стори, че минаха часове. Накрая Рам изръмжа доволно и Тина видя как ръката му се появи, държейки здраво две малки копитца. С безкрайно търпение той отново и отново опитваше да направи примка около малките черни крака, без да ги повреди. Тина бе смаяна как големите и грубите негови ръце бяха способни да се движат толкова нежно и внимателно.

През това време тя не спираше да говори на животното, галеше кадифената муцуна и извиваше врат, за да гледа как Рам ще направи чудото. Той беше невероятно як мъж, ала трябваше да мобилизира цялата си сила, за да изроди жребчето на Индиго. Бори се още около час и накрая новороденото се появи на бял свят, покрито с лъскава ципа. Рам бързо освободи носа и устата му, за да може да диша. Индиго се изправи на крака, душейки потомството си още преди Рам да махне въжето. Изчисти малкото създание с шепа сено и двамата гледаха с радостно блеснали очи, как то се опитва да се изправи на дългите си, подгъващи се крака.

— Мъжко е! — тържествуващо възкликна Рам.

— О, колко е красиво! — извика Тина. — Как ще го наречем?

— Какво ще кажеш за Хезърд^[1]? — засмя се съпругът й.

Тина приклекна в сеното, без да откъсва поглед от майката и жребчето й, докато Рам се изми в коритото за конете и се изсуши с наметалото си. Лицето на младата жена сияеше от щастие, когато вдигна глава, за да погледне любимия си.

— Това бе духовно преживяване.

— Глупости — това бе дяволски тежка работа! — възкликна той. Очите му закачливо блеснаха: — Ей сега ще ти покажа какво значи духовно преживяване! — додаде той и се гмурна в сеното, вдигайки облаци от прах. Ала преди да успее да я обсипе с целувки, някакъв непознат се надвеси над тях.

— Лорд Дъглас? — колебливо попита мъжът.

— Да — прозвуча нетърпеливият отговор.

— Нося ви съобщение от краля, милорд.

Рам въздъхна и бавно се изправи на крака. Засрамената му съпруга се опита да се скрие в сенките. Рам протегна ръка, за да вземе писмото и заяви със строго лице:

— Не казвай на лейди Дъглас, че съм се въргалял в сеното с някаква хубавица.

— Разбира се, че няма, милорд — увери го пратеникът на краля.

— Предполагам, че вече е сутрин. Иди в голямата зала и закуси. Ще сляза веднага след като се изкъпя и преоблека.

Тина се киска тихичко по целия път до спалнята им, но когато Рам прочете писмото и разбра, че кралят го вика незабавно в Единбург, смехът й помръкна. Изпрати Ейда да каже на слугите да донесат топла вода и извади от гардероба панталоните и новия кадифен жакет на Рам.

Рам си съблече и влезе във водата.

— Още днес ли трябва да тръгнеш? — тъжно попита младата жена.

— Ела вътре при мен.

Тина свали копринената нощница и пристъпи във водата. Когато той протегна ръце, за да я привлече към себе си, от гърлото й се изтръгна стон и тя се отдаде на вълната от страст, която я заля. Рам бе коленичил във водата и Тина се намести между краката му. Прекрасните й гърди се притиснаха до неговите. Потръпна от докосването на телата им. Дивото му желание напираше за освобождение; чувствените му устни се впиха в атлазената й кожа, възбуждайки я до краен предел. В този миг нищо нямаше значение, само великолепното му тяло, тръпнещо под нейното. Притисна лице към гърдите му и чу забързаните удари на сърцето му. Езикът му обходи нежната извивка на гръдта й и подразни розовите зърна. Прониза я горещото желание да бъде част от него, да остане завинаги притисната към тялото му. Помисли си, че сърцето й ще се пръсне, преизпълнено от безкрайна любов.

Разкошното й тяло възпламеняваше слабините му. Обви ръце около тънкия й кръст и я повдигна.

— Обхвани ме с бедрата си, но бавно — прошепна младият мъж. Тя го възседна и се спусна към пулсиращата му мъжественост. Отначало движенията му бяха възхитително бавни, въплъщение на вечното единение между мъжа и жената. После започна да се движи по-бързо, навлизайки все по-дълбоко и по-дълбоко, отдавайки й изцяло великолепното си тяло. Тя го прие без остатък, с цялото си сърце и душа. Устните им се сляха във вечното блаженство на любовта.

Тогава той забави ритъма, а златистите й очи се разтвориха, потъвайки в тъмносивите глъбини на неговите, превръщайки се в разтопено море от пламък. Телата им се притискаха, не желаейки да се разделят, защото знаеха, че раздялата ще е мъчителна. Рам не й бе казал подробно, какво съдържа писмото на краля, освен че незабавно го вика в Единбург. Но и нямаше нужда. Тя знаеше.

— Вземи ме със себе си — помоли се младата жена.

— Знаеш, че не мога — отвърна той, докато се обличаше. — Остани тук, ще дойда, за да те целуна за довиждане. Не се обличай, искам да бъдеш гола.

Тя кимна, неспособна да отговори заради голямата буца, заседнала в гърлото й. Знаеше, че той мрази сълзите и с усилие ги преглътна. Оставаше й още малко време. Мъжете трябваше да приготвят оръжията и конете си, да натоварят каруците с боеприпаси и продоволствия.

Внезапно я обзе страх, че той няма да се върне при нея, както й бе обещал. Навярно бе решил, че е по-лесно да замине, без да се сбогува. Измъчена най-после чу забързаните му стъпки и изтича към вратата. Хвърли се в обятията му. Зърна емблемата на гърдите му — Кървящото сърце на Дъглас — и едва не избухна в неутешими сълзи. Изпълни я зловещо предчувствие — сякаш го предаваше на смъртта. В този миг всичко й изглеждаше обречено. Риданията заседнаха в гърлото й и тя се отдръпна от него.

— Довиждане, лейди Дъглас. Бъди смела, моя малка хитрушо.

Тина наметна самурената пелерина и изтича след него. Не можа да го настигне. Тя излезе на двора, където воините му го очакваха. Рам не се извърна, а хвана лъка на седлото на Рафиън. Постоя така за миг, после се обърна и разтвори ръце. Тина се спусна към него и разгърна кожената наметка. Притисна голото си тяло към неговото. От гърлото му се изтръгна задавено стенание и той я притисна към желязната ризница.

Бузер стоеше с наострени уши до Рафиън. Този път бе решен да придружи господаря си. Когато лорд Дъглас се метна на седлото и махна с ръка за сбогом, Тина трябваше да се вкопчи в хрътката, за да й попречи да последва господаря си.