Вирджиния Хенли
Лудетина (37)

Глава 37

Дамарис се спусна напред толкова бързо, че сякаш силно течение измести завесите на леглото, и покри голото тяло на Тина. Рам издърпа ножа, който се бе заплел в завесите, и прокле кучката на Кенеди. Мушна острието обратно в ножницата.

— Вие се заслужавате един друг! — изкрещя той, преди да излети от стаята.

Дамарис видя Александър.

— Какво се е случило? — извика тя.

— Той видя голия портрет — обясни Александър.

— Не го оставяй да си тръгне! Тя не бива да остава тук сама с Колин!

Александър се понесе след Рам, а Дамарис остана с Тина.

В стаята влезе Ейда. Носеше преносимото писалище.

— Какво, за Бога, се е случило? — възкликна тя и прегърна ридаещата Тина.

— Картината! Сигурно е видял картината. Той почти полудя!

Ейда заключи вратата. Познаваше избухливия характер на Дъглас. Не го наричаха Буйната глава току-така.

Александър се появи през заключената врата.

— Той замина. Не можах да го спра.

— Мили Боже, Алекс, понякога трагичните случки са белязали толкова незаличимо някое място, че то е обречено и нещастията се случват отново и отново. Едва не бе отровена като мен. Колин нарисува и двете ни и сега Рам видя портрета, както някога ти видя моя. Ако не сторим нещо, отново ще има убийство! — извика Дамарис.

— Ще отида след него и ще го доведа обратно! — закле се Алекс.

— Не вярвам, че можеш да напускаш това място — безнадеждно прошепна Дамарис.

— Да, мога, ако се превърна в постоянна сянка на някой жив. Тогава мога да отивам навсякъде, където отива и той.

— Бъди внимателен, Алекс! — извика Дамарис.

— Скъпа, не може да ми се случи нищо, което вече да не ми се е случвало.

Тина избърса сълзите си и протегна ръка към нощницата.

— О, Ейда, всичко се обърка! — отметна нетърпеливо дългата си коса. — Миналата нощ той ми каза, че ме обича и ме помоли да се омъжа за него. А сега всичко пропадна, благодарение на онзи извратен нещастник Колин Дъглас! Иде ми да го убия!

— Успокой се, любов моя. Бедата вече е сторена, но докато Рам отсъства, ние имаме време да поговорим открито с Колин и да вземем картината. Заключи вратата след мен. Отивам до кухнята, за да ти донеса закуската и ще помоля господин Бюрк да ни помогне. Ще се нуждаем от мъжка закрила, когато се изправим срещу Колин.

— Това е чудесна идея, Ейда! О, това е писалището, което подарих на бедния стар Малкълм.

— Да, Джена ми го донесе снощи. Каза, че Малкълм я накарал да обещае, че ще ти го предаде.

Ейда слезе в кухнята, а Тина внимателно заключи вратата след нея. После взе старинното преносимо писалище. Отвори го и натисна вдлъбнатината, която отваряше тайното чекмедже. Вътре бе историята на Малкълм. Колко мъчително бе да докосва листата, които старият нещастник бе написал! Той бе толкова обсебен от историята на Дъглас, че тя бе запълвала много дни и нощи от живота му. Изведнъж Тина изпита някакво непреодолимо желание да прочете написаното.

Смръщи озадачено вежди. Смяташе, че историята на Малкълм се отнася за предците на Дъглас и навярно започва с първия граф, но ако той бе писал за по-ранните времена, то тези страници не бяха в чекмеджето. Всъщност нямаше много листа, само около десетина, а вниманието на Тина бе мигом приковано, когато разбра, че написаното се отнася за събитията отпреди шестнадесет години — за нощта, когато е била отровена Дамарис.

Духът на Дамарис застана зад рамото на Тина, за да могат едновременно да четат. Написаното бе ясно подредено и много по-разбираемо, отколкото бяха приживе приказките на Малкълм. Докато четеше гъсто изписаните страници, осъзна, че преди шестнадесет години, когато се бе случила трагедията, Малкълм не е бил прикован към леглото.

„Беше толкова необичайно за младоженци да си разменят гневни думи, така че аз побързах да се оттегля и ги оставих да се разправят насаме. Но в късния следобед повече не можех да се преструвам, че не чувам гневните им гласове. Най-после разбрах причината за гнева на лорд Александър. Колин бе нарисувал портрет на лейди Дамарис и когато бе завършен, всички се възхитихме на огромното му майсторство, но очевидно Алекс бе открил, че Колин я е скицирал гола. Побеснял от ревност, Алекс обвини лейди Дамарис в изневяра. Колин не беше в замъка, за да отговори на обвиненията и Дамарис сама посрещна разразилата се буря.

Спомням си, че следобедът мина много бързо и падна нощ. Лейди Дамарис изпи чаша вино и се отрови. Александър тутакси забрави за ревността си. Тя страдаше толкова много, че той едва не полудя. Дори в онези дни ме наричаха Лудия Малкълм, защото странях от останалите, често се напивах и се отличавах от останалите мъже. Алекс ме обвини, че съм отровил виното и не ми позволи да му помогна.

Тя умря толкова бързо, че аз и без това не бих могъл да направя нищо, но последната дума, която се отрони от устните й, бе: «Отровител!» Отиде си с твърдото убеждение, че съпругът й е причинил смъртта й.

Александър не бе на себе си. Той чакаше завръщането на Колин с изпълнено с омраза сърце. Смяташе, че той е съблазнил красивата му съпруга, която сега лежеше мъртва. Когато Колин узна, че Дамарис е мъртва, направо обезумя. Двамата мъже извадиха мечовете си, хвърляйки си ужасни обвинения. Колин заяви на Алекс, че отровата е била предназначена за него, а не за Дамарис. Мислеше си, че е наследник на титлата лорд Дъглас. Алекс изкрещя в лицето на по-малкия си брат тайната, която се пазеше от години: Колин бе незаконороден и ако Алекс умре, титлата лорд Дъглас щеше да се наследи от братовчед им Рамзи. Алекс и Колин бяха толкова решени да се убият един друг, че аз не можех да направя нищо, за да предотвратя кръвопролитието. Взех една кана с уиски и се затворих в стаята си. Бях изпил по-голямата част, когато ги видях да излизат на терасата.

Александър бе по-добър от Колин и толкова яростно го нападаше, та бях убеден, че Колин е обречен. Видях, че Колин е ранен на няколко места и разбрах, че не след дълго ще бъде пронизан смъртоносно. Сигурно съм загубил съзнание. На следващия ден тялото на лорд Александър бе открито в двора, а съпругата му лежеше отровена в спалнята.

Граф Ангъс нахлу в замъка, както и Кенеди, които искаха да си отмъстят. Някой каза, че Колин се бие в кампанията на краля в планините и аз се изплаших, че ще бъда заподозрян в убийството. Заключих се и се напих до забрава. Откриха картината с голото изображение на лейди Дамарис и всички решиха, че Александър я е отровил в изблик на ревност, а след това се е самоубил, като се е хвърлил от терасата.

Като истински страхливец аз изпитах огромно облекчение, че не ме обвиняват в двойно убийство, и не казах нищо. Когато седмица по-късно Колин се върна у дома, осакатен от раните, които уж бе получил във войната, аз бях единственият, който знаеше, че мечът на Александър го бе обезобразил завинаги. Той ме снабдяваше с уиски и повече от година аз не изтрезнявах ни денем, ни нощем. По-късно, когато се опитах да заговоря за трагедията, хората ми кимаха разбиращо и ме нарекоха Лудия Малкълм.

Разбрах, че нещата можеха да бъдат и по-лоши. Поне Колин не наследи титлата. Рамзи стана лорд Дъглас и бе напълно достоен за тази роля. Вождът на клана, Арчибалд Дъглас, граф Ангъс, бе много доволен от Рамзи, който бе роден за водач. Така че в крайна сметка дяволът не се облагодетелства от престъплението си. Колин продължи да живее с осакатеното си тяло, което всеки ден му напомняше за случилото се. Освен това бе двойно наказан, защото никоя жена никога нямаше да го погледне.

Може би щях да държа устата си затворена завинаги, ако не бе дошла друга красива лейди Кенеди. Знаех, че Колин я желае и подозирах, че е способен да отрови Рам, за да му отнеме жената. Реших да прекъсна дългото си мълчание и да доверя всичко на хартията. След като вече не мога да ставам, аз се страхувам за живота си, но сега се боя и за Рам, и за красивата девойка Кенеди, която бе толкова мила с мен.“

Малкълм Дъглас

— Мили Боже, значи Колин е убил Малкълм, като е отровил виното! Аз по погрешка съм отпила от него…

Защо, Господи, защо не бе открила тези странници преди заминаването на Рам? Тина отключи вратата на стаята и слезе в кухнята, за да разкаже на Ейда и господин Бюрк какво бе узнала. Дамарис не искаше да я пуска да излиза от стаята, но нямаше как да я спре. Можеше единствено да не се отделя от младата жена.

Валентина завари Ейда и господин Бюрк да излизат от кухнята. Тя бързо им разказа какво бе написал Малкълм.

— Колин е много опасен мъж — не можем да се изправим срещу него без оръжие — добави тя.

Господин Бюрк се съгласи. Свали един меч, който висеше върху каменната стена в голямата зала. Не бе трениран боец и не умееше да си служи много добре с оръжията, но бе мускулест и пъргав и притежава достатъчно смелост, за да защитава Валентина. Изпрати Ейда в стаите на рицарите, за да извика войниците, които Рам бе оставил да охраняват замъка. После, без да се колебае нито за миг се запъти към извитата стълба. В този миг видяха Колин, който се появи на горната площадка. По израженията на лицата им той разбра, че е в опасност.

— Не съм искал да отровя Дамарис. Аз я обичах! — извика Колин.

Тина го погледна с пребледняло лице.

— Ти си убил Александър, убил си и Малкълм, за да го накараш да замълчи завинаги, а слагайки отрова във виното, уби и моето неродено бебе!

Беше побесняла заради болката и страданията, които този мъж бе причинил и на Кенеди, и на Дъглас, така че се устреми нагоре по стълбите, готова да го нападне с голи ръце. Изобщо не помисли за опасността, на която се излага.

Той измъкна ножа с лявата си ръка и я сграбчи. Зъбите му се оголиха в зловеща усмивка.

— Щом няма да си моя, няма да позволя и на онази нагла свиня Рамзи Буйната глава да те има! Достатъчно е, че ми отне титлата и богатството!

 

 

Черния Рам Дъглас яздеше начело на войските си. Малкият отряд препускаше към Стърлинг. Конят на Рам летеше като подивял, но хората му знаеха, че не бива да противоречат на господаря си, когато е изпаднал в едно от своите мрачни настроения.

Студеният въздух избистри малко главата му и разсея част от кървавата пелена, обвила мозъка му. Ала щом гневът му се уталожи, сякаш ледена ръка сграбчи сърцето му. Духът на Александър Дъглас яздеше заедно с него.

— Върни се обратно, човече! Валентина е в опасност! — подтикваше го Алекс. Лицето на Рам бе мрачно и непроницаемо. Не можеше да се освободи от еротичния портрет.

— Колин е отровил Дамарис и Малкълм. Той желае Тина и тя е в голяма опасност — настояваше Алекс.

Докато умът на Рамзи се опитваше отчаяно да намери някакво обяснение, в душата му покълна семето на съмнението. Как е могла неговата красива хитруша да се отдаде на Колин? Рам го познаваше много добре — знаеше, че е грозен и отвътре, и отвън. Подозираше, че през всичките тези години нарочно е държал Малкълм постоянно пиян и когато го намериха мъртъв, на Рам му се стори, че нещо не е наред. Но тогава бе твърде зает с възстановяването на Тина, за да разследва случилото се.

Александър се разтревожи от увеличаващото се разстояние между Дъглас и замъка.

— Върни се, Рам! Ако я обичаш, върни се у дома!

Хората на Дъглас се втренчиха изумено във водача си, когато той неочаквано дръпна юздите и спря коня. Огромният черен жребец се вдигна на задните си крака и изцвили. Рам махна с ръка и извика:

— Връщаме се в Дъглас!

Колкото и да се стараеха, никой от войниците не можеше да си съперничи по скорост и решителност с Рам.

Никой не можеше да поддържа неговото темпо и един по един хората му изостанаха.

— В името на Божията любов — тихо измърмори Рам, — знам, че тя ме обича и никога не би направила подобно нещо.

 

 

Господин Бюрк вдигна поглед към стълбата. Сърцето му се сви от ужас. Тина си беше вироглава, но в същото време и безумно смела, така че изобщо не помисли за опасността. Колин я стисна здраво и обви ръка около шията й. Гледаше като луд и изглежда нищо нямаше да го спре да забие ножа в сърцето й.

Французинът стоеше нерешително, затаил дъх. Чудеше се дали да се спусне нагоре по стълбите и да се опита да обезоръжи или рани онази свиня. Внезапно Бузер видя котката на Дамарис. Фоли изсъска към кучето и се стрелна нагоре по стълбите. Хрътката хукна след нея. Увлечено в преследването, животното се блъсна в Колин.

Мъжът изгуби равновесие, а осакатеният му крак се размаха безпомощно във въздуха.

Пусна Тина и тя падна на стъпалата. Колин се олюля, затъркаля се надолу по стълбите и се наниза на извадения меч на господин Бюрк. Ужасната сцена бе видяна от Ейда и двамата едри мъжаги, които Рам бе оставил да пазят замъка.

Господин Бюрк бе пребледнял като платно и целият трепереше. Мъжете го потупаха по гърба, възхвалявайки уменията и смелостта му, които му бяха помогнали да спаси дамата и да убие този дявол Колин Дъглас. Той бе също като отровна змия, свила се в гнездото, и французинът с един замах бе отървал Черния Рам Дъглас от опасен враг. Пазачите тутакси си смениха мнението за красивия готвач, който многократно се издигна в очите им.

Мъжете посъветваха Ейда да отведе младата господарка, докато те се погрижат за убития. Тина слезе с треперещи крака, прекоси залата и прислужницата й помогна да се настани пред камината. Младата жена се загледа с невиждащи очи в пламъците, сякаш бе омагьосана. Отново преживяваше всички случки, които бяха довели до трагедията на Дамарис и Александър Дъглас.

Настоящето се смесваше с миналото и накрая тя загуби представа за времето.

Мислите й мигом се върнаха в настоящето, когато една висока и тъмна фигура влезе в залата. Мургавият шотландец, който крачеше към нея, изглеждаше застрашително в желязната си ризница, с лъскав шлем на главата. Когато видя пламтящите му тъмносиви очи, Тина се надигна от пейката и ръката й се стрелна към гърлото. Пристъпи към него и умолително протегна ръка.

— Рам.

Изведнъж се свлече безжизнена на пода. Той я вдигна на ръце и я притисна към сърцето си. Когато младата жена отвори очи, видя, че лежи в огромното легло, а Рам Дъглас седи до нея, вперил разтревожен поглед в лицето й. Държеше двете й ръце в своите и когато видя, че тя идва на себе си, повдигна ги към устните си и почтително ги целуна. Беше свалил шлема си и черната му коса, разрошена от бясната езда, се бе разпиляла по широките рамене. Наля малко уиски, опита го и каза:

— Изпий това — отметна огнените къдрици от челото й. — Ще можеш ли отново да ми простиш неоснователните подозрения?

— Защо се върна?

— Усетих, че си в опасност. Когато ревността ми се уталожи, осъзнах, че никога не би ми изневерила с подобно жалко създание като Колин.

— Казаха ли ти какво се случи?

— Да. Може ли да прочета това, написаното от Малкълм?

Тина му подаде листата, за да може най-после да узнае невероятната истина за случилото се преди шестнадесет години. Когато Рам свърши, се наведе и я целуна.

— Благодаря на Бога, че историята не се повтори. Нищо чудно, че техните духове все още се разхождат из замъка.

— Може би сега, когато истината най-после излезе наяве, те ще могат да почиват в мир.

— Ще унищожа всички рисунки и скици, които е направил на Дамарис, както и твоите. Мога само да си представя с какви нечисти неща се е забавлявал зад затворените врати на стаята си.

— Той е бил третият Дъглас, който е трябвало да умре — прошепна Тина. — След смъртта на Малкълм и на бебето, аз се страхувах, че това ще бъдеш ти, особено след като те арестуваха.

Той я привлече в обятията си.

— А пък аз се боях, че ще бъдеш ти, особено след като изпи отровата от собствената ми ръка — гласът му пресекна. Помълча, после изрече с усилие: — Дали ще можеш отново да ми вярваш, моя малка хитрушо?

Тина се взря в тъмносивите му очи и ъгълчетата на устните й леко се извиха нагоре.

— Рам, ти си този, който трябва да се научи да вярва — измъкна се от леглото и се изправи пред него.

— Къде отиваш? — рязко попита той.

— Не смятам през целия ден да лежа. Позволи ми да ти помогна да си свалиш ризницата.

— Съвсем забравих, че още съм облечен в това грозно нещо — изправи се и я свали.

— Съжалявам, че те задържам и ти преча да изпълняваш задълженията си към краля… не, изобщо не съжалявам! Толкова съм доволна, че днес се върна, за да ме защитиш и успокоиш. Винаги съм се чувствала в безопасност, когато си до мен.

Рам протегна ръка и докосна буйните й къдрици.

— Да вървят по дяволите задълженията към краля! На първо място са задълженията ми към Дъглас — винаги е било така и винаги ще бъде. Но ти си права. Никога не съм се учил да вярвам на хората. Нито на кралицата, нито на краля. Не бих се доверил дори и на Ангъс. Само си спомни как Колин и Дейвид ни предадоха, а във вените ни тече една и съща кръв. Досега в този живот съм вярвал единствено на себе си. Казвам ти, че те обичам, ала в същото време действията ми доказват, че не ти вярвам — поклати недоумяващо глава.

Тина се приближи до него и облегна глава на рамото му.

— Рам, мисля, че ние много се обичаме, но още не сме се научили да се харесваме. Ние станахме любовници, преди да станем приятели. А доверието е основата на истинската близост.

Двамата се сгушиха един до друг в голямото кресло и разговаряха с часове. Никога преди не се бяха чувствали толкова близки, нито дори и в най-интимните мигове. Докато споделяха страховете, чувствата, надеждите и представите си бъдещето, бариерите падаха една след друга. Някога бяха започнали да се сближават, ала обстоятелствата ги бяха разделили. Този път Валентина бе твърдо решена, че занапред няма да позволи на нищо да се намесва в личния им живот. Закле се никога вече да не му се противопоставя. Ако се наложи, ще застане с него срещу семейство си, срещу краля и страната, срещу самия Дявол. От този момент нататък те бяха една мисъл, едно сърце, една душа. Тя щеше да стане жената на Черния Рам Дъглас и бе дяволски горда с този факт.

Рам остана още два дни, за да се увери, че не е пострадала от преживяното. Единственият път, когато излязоха от спалнята си, бе да се разходят на лунната светлина по хрущящия сняг. Той я уви в топлите кожи и двамата стигаха чак до замръзналата река. Спряха под големия бук, където бяха погребани Дамарис и Александър.

— Някога мислех, че тя е неспокойна, защото гробът й е до този на Александър, но сега съм сигурен, че е по-добре двамата да са заедно. Ако се съгласиш, ще извикам епископа, за да освети земята — или може би смяташ, че трябва да пренеса костите на Александър в Касъл Дъглас, където почиват неговите предшественици?

— По-добре е да останат заедно във вечността — прошепна Тина и избърса една сълза.

Побързаха да се върнат в стаята си, където ги очакваха бумтящия огън и прекрасните блюда на господин Бюрк. Денят, в който Рам трябваше да потегли, бе най-трудният в живота му. Той целуна любимата си за довиждане и прошепна:

— Ще се омъжиш ли за мен?

Тя се притисна към него и тихо отвърна:

— Ммм, може би. Попитай ме, когато се върнеш, дяволе, не когато заминаваш.