Вирджиния Хенли
Лудетина (34)

Глава 34

Когато кралят си отиде, Тина зарови лице във възглавницата и плака, докато най-после се изтощи и заспа. Почти веднага я връхлетяха странни кошмари. Стоеше само по една прозрачна долна риза, опитвайки се да скрие гърдите си с огнената пелерина на косите си. Пред нея се виждаше безкрайна редица от мъже. Баща й я даде на Патрик Хамилтън; той я бутна в ръцете на Джеймс Стюарт, който на свой ред я прехвърли на Ангъс. В самия край на редицата стоеше Черния Рам Дъглас и я чакаше.

Единственият начин, по който можеше да стигне до Рам, беше да мине през всичките тези мъже. Ангъс я предаде на един тъмнокос слуга на Дъглас; слугата я побутна към иконома; икономът на шамбелана; шамбеланът я тласна към канцлера. Сега само двама мъже стояха между нея и целта й — лорд Хауард и Хенри Тюдор.

Докато минаваше от ръцете на канцлера в тези на лорд Хауард, тя погледна към Дъглас Буйната глава и внезапно разбра, че той я чака, за да я убие. Когато от ръцете на краля тя най-после ще се озове в неговите, той щеше да я унищожи. Извика и отвори очи, но сънят продължи. Отново имаше редица от мъже. Този път всеки държеше чаша, от която тя трябваше да пие. Не вярваше на никого от тях. Със страх, който едва не я задави, тя изпи чашата, дадена й от брат й Дейвид, после пресуши тези, които й поднесоха Гавин и Камерон. Следваха братовчедите Иън, Дръмонд и Джейми, последвани от Колин, който изглеждаше още по-осакатен, отколкото в истинския живот. После трябваше да пие от чашата на Лудия Малкълм, защото това бе единственият начин да стигне до Рам. Накрая достигна целта си и вдигна чашата на Рамзи към устните си. Изпи я покорно, с пълно спокойствие, макар да знаеше, че й бе дал отрова. Притисна колене към корема си и извика от болка. Отвори очи, но явно все още сънуваше. Хийт бе там, но странно защо косата му бе червена като на братята й и тя започна истерично да се смее. Хийт я разтърси.

— Престани, Тина, аз съм Хийт.

Младата жена го погледна изумено.

— О, Господи, помислих, че си част от кошмара ми! Каква е тази червена коса?

— Това е перука. Никой няма да повярва, че съм Кенеди, ако не съм с червена коса. Сдоби ли се с пропуска?

— Да, да, взех го. Къде, по дяволите, се дяна тази хартия? — за миг-два не можа да си припомни, после пъхна трескаво ръка под ризата си и измъкна скъпоценния лист. Внезапно започна да трепери. — О, Хийт, мразя това място. То е истински кошмар, независимо насън или наяве. Никога, никога няма да стигна до него.

— Ето, Ейда ти носи горещ чай. Искам да се облечеш топло. Отиваме към реката.

— Реката? — попита тя и обви пръсти около чашата, за да ги стопли.

— Гледай — Хийт очерта въображаема линия върху завивките. — Тук са реката и пристанът. Ще се качим на лодка, ще прекосим Трейтър Бридж, после Трейтър Гейт, която води към Томас Тауър, ще минем по водите на крепостния ров и точно на отсрещната страна е Кървавата кула, която е част от вътрешната крепостна стена.

— Трябва ли да минем през Трейтър^[1] Гейт, за да стигнем до него? — потрепери Тина. — Аз не съм го предала, макар той да вярва в противното.

— Тина, стегни се. Мисли за всичко като за едно вълнуващо приключение — хвърли й една ленена кърпа. — Яж!

Тя смръщи нос и предпазливо попита:

— Какво е това?

— Господи, сигурно пак си мислиш, че ти предлагам таралеж. Това са овесени питки.

Тина ги изяде покорно и изпи чая.

— По-добре ли се чувстваш? — попита Ейда.

— Не! — с отчаян глас отвърна младата жена.

— Не ми казвай, че си изгубила бойния си дух — скара й се Хийт. — Усмихни се и ощипи бузите си, за да се зачервят. Ако Рам те види в този вид, ще си помисли, че вече са подписали смъртната му присъда.

Тина отметна завивките и скочи от леглото.

— Ейда, приготви ми някоя елегантна рокля — как можеше да се държи толкова малодушно! Всичко, което трябваше да направи, бе да си запуши носа и да отдаде тялото си на Хенри Тюдор. Ако не може да очарова тази тлъста грамада и да издейства свободата на Рам, значи не струва нищо като жена.

Ейда й донесе роклята в прасковен цвят с плисирания корсаж и ниската талия, а Хийт отвори гардероба и извади разкошната самурена пелерина.

— Като ще е гарга, рошава да е — промърмори младият мъж, а тя протегна ръце и го прегърна с обич. Беше много по-привързана към своя полубрат, отколкото към родните си братя.

Тина никога досега не бе изпитвала такава огромна благодарност към Хийт за подкрепата му, както в тази мрачна утрин, когато слязоха от лодката на кея при Тауър. Докато плуваха надолу по Темза, я обзе някакво безразсъдно въодушевление. Обаче, когато се показаха зловещите очертания на Тауър, коленете й омекнаха и сърцето й заблъска в гърдите. Не знаеше кое й всява по-голям ужас — страшната крепост или мисълта за обвиняващите очи на Черния Рам Дъглас.

Остана малко изненадана, че пропускът, подписан от граф Съри, им осигури безпрепятствено преминаване през Трейтър Гейт. Тази изненада прерасна в изумление, когато ги пуснаха да влязат и в Кървавата кула. Придружени от пазача, те минаха покрай три килии, преди да спрат пред четвъртата, залостена с железни решетки. Тъмничарят им даде строги инструкции, преди да отключи вратата.

— Ще ви заключа със затворника. Повикайте ме, когато искате да си тръгнете.

Двамата Кенеди кимнаха в знак на съгласие и тежкият ключ се превъртя в ключалката.

Когато Рамзи видя Валентина, не бе сигурен кое иска повече — да я целуне или да я убие. В гърдите му се надигна огромна вълна от любов, задето рискуваше живота си, за да го спаси. Ала в същото време му се искаше да я разтърси силно и да й влее малко здрав разум. Тя бе толкова безразсъдна, толкова нехаеща за опасността, надвиснала над главата й, че това го ужасяваше. Само като я зърна, всичко у него сякаш се преобърна. Сърцето му бясно затуптя, а кръвта запя във вените му от безумната радост да бъде заедно с нея. Щом тази жена му вярваше и беше до него, той вече бе способен на всичко!

Тина едва дишаше от вълнение, но погледът й бързо се плъзна от главата до петите му, за да види дали е лошо ранен. Облекчението, че е здрав, бе толкова огромно, че й се зави свят и тя си помисли, че ще припадне. Обичаше го с цялото си сърце и щеше да направи всичко възможно на тази земя, за да възвърне свободата му. Трябваше да го накара да й повярва, че тя не го бе предала и да му обясни, че никога не бе очаквала такава подлост от брат си Дейви. Но преди да намери думите, с които да го убеди в своята вярност, Хийт сложи червената перука върху главата на Рам и метна пелерината си през раменете му.

— Англичаните събират войските си като полудели — бързо заговори циганинът. — Имат гарнизони в Ковънтри, Глостър, Лестър, Нотингам, Манчестър, Йорк и Нюкасъл, в Карлайл и Берик, както вече знаеш. Пристанищата са пълни с кораби и трескаво се обучават екипажи. Армията вече наброява между двадесет и тридесет хиляди войници. Обаче има и добри новини — преди да нападнат Шотландия, смятат първо да водят война с Франция.

— Добре свършена работа, човече! — възкликна доволно Рам. — Но не мога да ти позволя да заемеш мястото ми.

— Моят брат бе този, който те предаде — отвърна Хийт. — За мен е въпрос на чест да поправя стореното от него — ухили се. — Ти в замяна ще трябва да заемеш моето място. Ще ти се наложи да забавляваш краля и целия двор в Гринуич. Готов ли си да яздиш прав върху понита и да хвърляш ножове?

Тина ужасено ги изгледа. Те взимаха нещата в свои ръце и най-безразсъдно искаха да си разменят местата.

— Рам, не! Аз мога да убедя краля да те пусне.

Той я сграбчи за раменете, а тъмносивите му очи се впиха като кинжали в нея.

— Бих предпочел да те видя мъртва, отколкото да молиш за услуга Хенри Тюдор!

— Вървете по дяволите и двамата! Как ще понеса това, което смятате да направите? — ужасено изпъшка младата жена.

Ръцете му я стиснаха здраво, сякаш искаше да й предаде от силата си.

— Тихо, хитрушо — докосна с устни челото й.

— Твоята работа още не е свършила, Тина — с нисък глас се обади Хийт. — Трябва да отидеш право при краля, да устроиш гневна сцена и да заявиш, че затворникът не е Рам Дъглас — ухили се на Рам и двамата си стиснаха ръцете в мълчалива клетва за вярност. — Зара те очаква.

Очите на Тина гневно блеснаха, но Рам я притегли към себе си и я притисна към гърдите си.

— Извикай пазача.

Страхът й, преди да влезе в килията бе нищо в сравнение с ужаса, който изпитваше, докато излизаха, но тъмничарят не обърна внимание на мъжа, който я придружаваше.

Двамата седяха един срещу друг, докато лодкарят ги откарваше обратно към Гринуич. Не смееха да се докоснат, освен с погледи. Сърцето му се свиваше от мъка като гледаше колко крехка и беззащитна изглежда любимата му и колко са дълбоки сенките под очите й.

Тина прехапа устни, за да възпре отчаяния си вик, когато вятърът разтвори яката на ризата и разкри дълбокия белег на шията му, оставен от желязната верига. Имаше хиляди неща, които искаше да му каже, но всички останаха неизказани. Гърлото й се бе стегнало от вълнение и тя знаеше, че ако изрече само една дума, ще изгуби самообладание.

Опита се да прочете какво се таи в сърцето му, но лицето му представляваше мрачна и непроницаема маска. Едно нещо бе сигурно — тя може и да бе уязвима, но Рам Дъглас — не. Той бе по-здрав от стомана, по-твърд от гранит. Тина решително преглътна сълзите си и се закле да не плаче пред него. Дали щеше да я помисли за смела жена или по-скоро за безсърдечна? Имаше ли значение какво изобщо си мисли той? Осъзна, че мнението му за нея означава много повече отколкото животът или смъртта. Само ако можеха да избягат заедно, ала не можеха. Тя бе затворница, също като Хийт в каменната килия.

Докато Рамзи гледаше как дребната фигурка на любимата му жена се изкачваше по стълбите на двореца Гринуич, погледът му омекна и стомахът му се сви на топка от притеснение за нея. Бе изложила живота си на опасност, за да го спаси. Сега любимият й брат се намираше в лондонския Тауър. Рам стисна сурово устни; знаеше, че тя бе готова да заплати всякаква цена, за да спаси циганина.

Инстинктивно Тина усещаше, че единственото, което можеше да я спаси, бе гневът. Докато се носеше по коридорите на двореца Гринуич, ядът й се разгаряше все повече и повече. Запъти се право към личните покои на Хенри Тюдор и спря чак в приемната. Един гвардеец пазеше пред вратата, а канцлерът стоеше между нея и пазача.

— Лейди Кенеди, боя се, че тази сутрин Негово величество е зает.

Тя повдигна вежди и го удостои с ледения си поглед.

— Предполагам, че е с лорд Хауард.

— Да, милейди. С граф Съри е.

— Моята работа засяга и него — отмина го и застана пред стражата.

— Спри я! — извика канцлерът.

Гвардеецът препречи вратата с алебардата си, а канцлерът ужасено извиси глас:

— Не можете да видите краля!

Златистите й очи светнаха предизвикателно.

— Не мога ли? — попита тя, отметна глава и нададе силен вик. След две секунди вратата се разтвори и Хенри Тюдор се появи на прага.

Тя размаха пропуска, който лорд Хауард й бе подписал.

— Мъжът в кулата не е Рам Дъглас! Какво сте направили с моя съпруг?

Изтича към краля и го заудря с юмручета по широките гърди.

Пазачът изпусна алебардата си, сграбчи ръцете й и ги изви на гърба. Валентина мигом припадна и грациозно се свлече на пода.

— Пусни дамата! — нареди кралят и се наведе, за да я вдигне. Отнесе отпуснатото й тяло в покоите си и я положи на коленете си. Потупа нежно бузите й, докато тя отвори очи. Наблюдаваше безпомощно как златистите й очи се наливат със сълзи.

— Вие сте го убили… знам, че сте го убили! — зарида младата жена.

— Моя скъпа лейди, не сме убивали никого. Каква е цялата тази работа, Съри? — строго попита кралят.

— Аз… аз дадох на лейди Кенеди пропуск, за да посети Дъглас в кулата — запелтечи лорд Хауард. — Не виждам нищо лошо в това.

— Нищо лошо ли? — извика Тина. Самурената й пелерина се свлече от раменете, разкривайки прасковената рокля, която подчертаваше изящната й гръд. — Ваше величество, помогнете ми!

— Успокой се и се овладей, миличка — кралят говореше като на някое малко капризно дете. — Хенри ти обещава, че най-подробно ще проучи този въпрос. Сега искам да отидеш в стаята си и да си починеш. Ще бъда много ядосан, ако нещо помрачи днешния празник — погледна остро и многозначително към Съри, но думите му бяха предупреждение и към Тина.

— Съжалявам, Ваше величество — разкаяно промълви тя. — Обещавам ви, че ще бъда послушна. Знам, че вие ще се погрижите за мен.

Той я потупа благодушно и целуна върха на главата й, преди тя да стане от скута му. Щом си излезе, Хенри извърна обвиняващия си поглед към Съри.

— Ти прекара доста време в шотландския двор. Можеш ли да познаеш този Рам Дъглас?

— Със сигурност мога, Ваше величество.

— Тогава изпрати да доведат проклетника и да сложим край на този фарс — раздразнено заповяда кралят.

Два часа по-късно лорд Хауард се върна, за да докладва. Казаха му да почака. Благородникът кръстосваше нервно из приемната, докато Блъф крал Хал задоволяваше страстите си с Беси Блънт. Всичко у нея дразнеше Хенри. Защо косата й бе толкова безцветна? Господи, та тя бе дебела като крава! Не можа да го възбуди както трябва, а той се бе изпразнил само два пъти! Беси се разплака и си тръгна, подсмърчайки, което не беше нещо ново през последните дни.

Хенри приближи до вратата. Искаше да участва в състезанието по стрелба с лък и сега се сърдеше на Съри заради тази бъркотия с шотландеца, която проваляше удоволствието му.

— Е? — прогърмя той.

— Ваше величество, лейди Кенеди казва истината. Мъжът в тъмницата със сигурност не е Рамзи Дъглас.

— Тогава, кой, по дяволите, е той? — избухна Хенри.

— Ъъ… той не пожела да каже, сир. Каза, че ще разкрие самоличността си само пред Ваше величество.

— Нима нищо в това проклето кралство не може да стане без мен? О, върви и го доведи. Само бъди сигурен, че е добре окован, преди да го въведеш при мен.

Хенри рошеше нервно брадата си, очаквайки връщането на Съри. Какви дяволски заговори се готвеха на север от границата? Защо, по дяволите, Маргарет толкова настояваше да спаси кожата на някакъв си шотландец? Или е била принудена да напише писмото? Хенри изгледа свирепо мъжа, когото двамата пазачи въведоха в покоите му. Китките и глезените му бяха в железни окови.

— Кой, по дяволите, си ти? — властно запита кралят на Англия.

Високият и тъмнокос млад мъж пристъпи към монарха и тихо промърмори нещо. Хенри се изкиска и погледна с нови очи на този красив млад дявол. После отметна глава назад и едрото му туловище се разтресе от смях. Мили Боже, нищо чудно, че Маргарет нямаше търпение да си върне хубавеца!

— Как, по дяволите, се остави да те арестуват?

— Един мъж в моето деликатно положение има много ревниви врагове — отвърна Хийт.

— Така си е — подсмихна се Хенри. — Съри, свали проклетите окови от човека. Днес празнуваме Вси Светии. Ще бъдеш мой гост и ще се присъединиш към веселието. А довечера циганите ще ни забавляват.

Хийт разтри китките си.

— Много съм поласкан от поканата, Ваше величество, но не смея да се задържам повече. Една наша обща позната, която няма да назова, отчаяно се нуждае от услугите ми. Може би в недалечно бъдеще ще мога да окажа безценна услуга на Ваше величество. Давам ви думата си — тържествено се закле младият циганин и сведе глава.

Когато Хийт си отиде, Хенри издаде две заповеди:

— Последвайте го, а докато не съм забравил — искам слугите много внимателно да наблюдават брата на лейди Кенеди, когото още не съм виждал.

Малко по-късно Хенри и придворните му се отправиха към игрището, където щеше да се проведе състезанието по стрелба с лъкове.

„Каква потайна кокетка е Маргарет — помисли си кралят, — но, какво, по дяволите, ще кажа на малката червенокоска?“

В този миг малката червенокоска трескаво събираше багажа си.

— Довечера ще облека бялата рокля и ще си сложа изумрудената огърлица. Всичко останало прибери.

— Ще имаш нужда и от пелерина. Есента вече настана и в Англия — каза Ейда.

— Да, ще облека зелената кадифена пелерина.

— Добър избор. Хенри ще си помисли, че си облякла цветовете на Тюдорите.

— Може да си мисли каквото ще, но проклета да съм, ако ме завари тук, когато тази вечер се появи през тайния панел в стената. Отнеси багажа в конюшните и кажи на мъжете да запазят стаи в странноприемницата. Дай им златни монети, за да платят.

На вратата леко се почука и двете жени мигом млъкнаха. Ейда отвори леко и видя един паж с писмо в ръка.

— Негово величество желае лейди Кенеди да го придружи на състезанието с лъкове — обяви момчето.

— Благодаря ти — усмихна му се Тина и му подаде една сребърна монета. — Заведи ме при краля.

Пажът се подчини с удоволствие. Обикновено, когато носеше съобщения, получаваше само по някой сладкиш, а се случваше и здравата да му издърпат ухото. Тина последва младежа през градините на двореца, минаха покрай игрището за крикет и влязоха в големия парк, където се намираше поляната за състезанието с лъкове. Всички в двора поздравяваха младата жена. Получаваше ниски поклони и възхитени погледи от мъжете, както и любезни поклони от жените. Страните й пламнаха. Явно всички мислеха, че е последното завоевание на краля, и младата жена наистина се срамуваше от себе си.

Когато най-после пристигнаха, състезанието, както и залозите, бяха в разгара си. Тина застана сред останалите зрители — още една кукла, която ръкопляскаше на точния мерник на краля и високо се смееше на остроумията му. Стоя търпеливо около час, докато Хенри хвърляше стрелите си и пиеше бира. Той отново беше безспорен победител и след като получи оглушителни ръкопляскания, награда и най-разточителни комплименти, най-сетне благоволи да забележи присъствието й.

— А, миличка, ела да се поразходим и аз ще се постарая да разсея тревогите ти.

Тина се поклони ниско, а похотливият му поглед не можа да се откъсне от гърдите й. След цяла минута той й подаде ръка, за да й помогне да се изправи.

— Оказа се, че през цялото време не сме знаели истинската самоличност на затворника. Какъв късмет, че дойде при мен! Предполагам, че си виждала джентълмена в двора на сестра ми?

— Ъъ… да, Ваше величество. Струва ми се, че той е личен приятел на кралица Маргарет.

— Благодарение на вас, милейди, мъжът вече е на път към Шотландия, което ми напомня за вашия лорд Дъглас.

Тина едва не припадна от облекчение.

— Да, сир? — промърмори тя.

— Нямам ни най-малка представа къде може да е той, но се обзалагам, че никога не е напускал пределите на Шотландия. Готов съм да се закълна, че се намира на повече от четиристотин километра от Гринуич.

„Аз пък съм готова да се закълна, че се намира на по-малко от четиристотин метра!“ — помисли си Тина, замаяна от облекчение. Повдигна се на пръсти и целуна радостно Хенри.

Той мигом се наведе към нея.

— Ще открия къде е твоя Дъглас, дори и да трябва да го търся през цялата зима. А междувременно ти ще оста еш при мен, защото така ще бъдеш в пълна безопасност. Нека се поразходим из лабиринта, миличка. В средата има една пейка, където ще бъдем далеч от любопитни погледи.

Тина се закова на място.

— Ваше величество — заекна младата жена, — аз изпитвам безкраен страх от лабиринти и затворени пространства, защото като дете веднъж бях заключена в гардероба — издърпа ръката си от неговата. — Само мисълта, че мога да попадна в лабиринт, ме кара да настръхвам от ужас! Извинете ме, сир.

Тина се обърна и хукна през градините. Спря чак в балната зала, където беше и Ейда.

Осъзна, че за пръв път от седмици изпитва глад. Напълни си една чиния със студено говеждо, взе халба бира и осведоми Ейда за последните събития.

— Аз не излъгах — каза Тина между хапките. — Кралят наистина ме ужасява!

Внезапно Тина срещна очите на един мъж, който я наблюдаваше. Той побърза да се извърне, но тя вече бе разбрала, че изпълнява нечии заповеди.

— Не поглеждай веднага, Ейда, но си имаме пазач. В момента е между нас и вратата. Мили Боже, ако слугите още не успели да отнесат багажа ми в конюшня, няма да успеят да се промъкнат незабелязано навън.

Ейда допи бирата си и се изправи.

— Най-добре е да си тръгнем поотделно. Той няма да може да последва и двете ни.

— Не, Ейда, не ме оставяй сама. Ще отидем в стаята ми. Кралят ще остане поне още няколко часа в парка.

Надяваше се, че дворцовият съгледвач не я бе проследил сутринта и не е видял, че е тръгнала с един мъж, а се е върнала с друг. Не, досега щеше да бъде арестувана, ако някой знаеше, че извършила нещо подобно.

Тина отправи гореща молба към Бога дано Рам не е бил проследен. Тогава си помисли за Хийт. Предполагаше се, че двамата не се познават, а ето че всеки момент той може да се прехвърли през прозореца и съгледвачът на Тюдор ще го види. Кръвта замръзна във вените й. Мили Боже, кралят наистина възнамеряваше да я задържи при себе си! Сигурно е усетил, че тя планира да изчезне. Хенри Тюдор бе ненаситен — щеше да я погълне без остатък.

За тяхно облекчение, когато влязоха в апартамента, видяха, че багажът вече е изнесен.

— Ще отида да се изкъпя и преоблека — решително рече Тина. — Не искай топла вода. Ще използвам тази в каните.

Ейда изпразни съдържанието на всички кани в изящната вана и Тина се потопи в хладката вода. След пет минути беше готова и Ейда й помогна да облече красивата рокля. Докато закопчаваше с треперещи пръсти изумрудената огърлица, си помисли колко много й се иска Рам да я види с прекрасната вещ, която бе избрал за нея. В следващия миг я прониза една непоносима мисъл: Той щеше да я види! Нали щеше да се представя за циганин!