Вирджиния Хенли
Лудетина (33)

Глава 33

Тина се върна в стаята си и застана край прозореца с невиждащи очи. Потръпна при мисълта, че ще трябва да слезе в балната зала за вечеря, ала това бе единствената й възможност да бъде представена на краля и да му предаде писмото. Би направила всичко, за да избегне срещата с Хенри Тюдор, но обстоятелствата не й позволяваха да го стори.

Стоеше и тъжно си припомняше как някога бе мразила Рам Дъглас. Ако по някакво чудо можеше да е сега до нея и да я закриля, щеше да се чувства в пълна безопасност. Въздъхна и си каза да престане с глупавите си мечтания. Предстоеше й да върши работа и тя се закле да я свърши колкото се може по-добре.

Една тъмна сянка падна върху рамката на прозореца, но преди да повика, чу ниския и успокояващ глас на Хийт:

— Видях как свалиха Рам от кораба. Той е в Кървавата кула, която е част от вътрешната крепостна стена. Това е мястото, което са запазили за шотландските затворници.

— Окован ли беше?

— Тина, беше жив! За Бога, престани да се измъчваш! Съсредоточи се върху задачата да издействаш разрешение от Хауард да го посетиш. Аз ще се погрижа за всичко останало. Нуждаем се от официален документ.

— Значи имаш план! — възкликна обнадеждено младата жена.

— Да, но засега е по-добре да не знаеш за него. Само се сдобий с документа — сянката изчезна в мрака на градините под прозореца.

Измъчваха я стотици незададени въпроси, но трябваше да се съсредоточи върху предстоящата задача.

Разчеса косите си до блясък, взе ветрилото си от черна дантела със сребърна дръжка и слезе в балната зала. Ейда се настани на масата за слугите, докато Тина изчака търпеливо един от икономите да я настани. Прислужникът бе получил инструкции да й намери място близо до шамбелана, който да я отведе при канцлера. Последният щеше да я представи на Негово величество след края на вечерята.

От галерията се носеше музика, докато пажовете и оръженосците сновяха нагоре-надолу, за да изпълняват заповедите на господарите си. Най-после се появи Хенри Тюдор, заобиколен от свитата си, и прислужниците започнаха да внасят подносите с храна.

Тина трошеше разсеяно малко парче хляб и отпиваше от чашата си с разредено вино. Сви ноздри, за да се предпази от миризмата на печено еленско месо. Опита се да пропъди от съзнанието си спомена за очите на ранената сърна, пълни с предсмъртен ужас. Щеше да мине много време преди Тина да може да хапне отново дивечово месо.

Ейда й бе казала, че Катерина Арагонска и дамите й се намират в резиденцията в Ричмънд, по-далеч надолу по реката. По този начин кралицата си затваряше очите за развратните похождения на съпруга си.

Тина обръщаше повече внимание на богатите дрехи на придворните, отколкото на самите тях. В резултат не забеляза присвитите очи на лейди Хауард, графиня Съри, насочени към нея, нито тези на сина й Едмънд, които я наблюдаваха от другия край на залата. Тъкмо оглеждаше един тъмночервен жакет, под който се подаваше бяла дантелена риза, когато погледът й случайно се вдигна нагоре към късо подстриганата брада и накъдрената яка. Видя срещу себе си познатите очи на лорд Хауард.

Очевидно той я наблюдаваше. Тина изпита огромно облекчение, че я бе забелязал и му изпрати ослепителна усмивка. В отговор получи топло кимване в знак, че благородникът я е познал. За пръв път през този ден младата жена можеше да диша по-свободно.

Едмънд Хауард видя погледа, който баща му отправи към блестящата красавица, и изруга под нос. Притежаваше достатъчно разум, за да не съперничи на баща си. Тина нямаше представа, че лорд Хауард току-що я бе спасил.

Накрая масите бяха разчистени, останаха само чашите с вино и сладкишите. Хенри Тюдор се гордееше с това, че всяка вечер караше придворните си да падат под масата от преливане и преяждане. Шамбеланът се поклони пред Тина, после я заведе при канцлера. Той забърза с нея към платформата, преди в залата да се появят борците и да отвлекат вниманието на краля. Кралят мигом загуби интерес към храната, когато пред очите му се изправи прекрасната млада жена, която бе зърнал още по време на утринната литургия.

Тина се отпусна на пода, в дълбок поклон, все едно отдаваше почит пред някое божество.

Разположените наблизо очи на Хенри светнаха алчно, когато зърнаха полуразголената бяла гръд, подаваща се съблазнително изпод сребристите къдрички.

— Лейди Валентина Кенеди носи писмо на Ваше величество от кралица Маргарет Шотландска.

Хенри протегна ръката си, за да бъде целуната от просителката, но Тина измъкна писмото от корсажа си и го постави върху едрата длан на краля. Хенри беше много по-заинтригуван от дамата, която бе изпратила сестра му, отколкото от писмото й. Хвърли го небрежно върху масата и покани младата жена да седне до него. Махна с подобната си на свински бут ръка към графа, който седеше на мястото. Благородникът мигом стана и изчезна.

Хенри наля вино в голямата си златна чаша, украсена със скъпоценни камъни, и я постави в ръцете на гостенката си. Тя потисна тръпката на отвращение, задето трябваше да пие от същата чаша, до която се бяха докосвали устните на Хенри Тюдор, и мило се усмихна.

— Не се притеснявай, скъпа — успокои я Хенри и уж покровителствено я потупа по коляното. — Ще споделим не само нашата чаша с теб.

Двама борци се поклониха пред краля, облечени само в тясно прилепнали панталони. Шампионът на краля носеше зеления цвят на Тюдор, докато съперникът му бе в яркожълто. И двамата бяха едри и тежки мъже и Тина си помисли, че цялото това изобилие на плът е доста отвратително. Хенри се наведе интимно към нея.

— Обзалагам се на една целувка, че моят шампион ще победи твоя претендент.

— Сир, той не е мой претендент. Аз не разбирам нищо от борба.

— Това не е много спортсменско от ваша страна, милейди. Аз ще ви обясня всичко, което е нужно да знаете за борбата — отметна глава назад и се разсмя на собственото си остроумие, после приглади червеникаворусата си брада. Хенри, също като някое пораснало момче, искаше да блесне пред тази привлекателна жена. — Моят шампион е най-добрият. Никой не може да си съперничи с него, с изключение на мен, разбира се — очите му гордо блеснаха. — Бихте ли желали да видите как ще го преборя?

Това бе последното нещо, което би искала да види. Устните й се разтвориха, за да си поеме въздух, а Хенри реши, че е изпаднала в захлас пред него.

— Хайде, скъпа, заложи на мен, а аз ще спечеля за теб каквато награда си избереш.

Тина си припомни за писмото, което искаше той да прочете и промърмори:

— Никоя дама не е имала по-високопоставен шампион, сир.

Хенри хвърли жакета и кадифената си шапка на един от придворните и слезе от платформата, съпровождан от одобрителни и окуражаващи възгласи. Тина изпита облекчение, че смята да се бори, без да сваля ризата си. Нямаше никакво желание да вижда голото туловище на този огромен Тюдор.

Спектакълът, разиграващ се пред очите й, й се стори нелеп и уродлив. Две едри тела, с преплетени ръце и крака, се извиваха, бутаха и теглеха, докато лицата им се зачервиха и изпотиха. Тя разтвори ветрилото си, за да прикрие отвращението си. Кралският шампион бе много добър в играта. Той се представи като достоен противник на краля до последната минута, когато изведнъж рухна на земята като повалена кегла. Придворните избухнаха във възторжени овации и вдигнаха чашите си, за да пият тост в чест на победителя.

Хенри вдигна ръце, приемайки жадно угодническото възхищение. Той бе непобедимият шампион на Англия, независимо дали спортът бе борба, тенис, турнир или лов. Смяташе да добави и съблазняваното към дългия списък. Един от придворните му помогна да си облече жакета и той се наведе към Валентина, разперил подобните си на наденица пръсти.

— Избери си някоя от тези дрънкулки, скъпа, не се срамувай!

— Аз не искам бижута, Ваше височество — тихо каза Тина. — Всичко, за което ви моля, е да прочетете писмото, което ви донесох.

Хенри счупи печата и прегледа набързо съдържанието му.

Внезапно стисна недоволно устни.

— Никой не ми е докладвал, че този самозван лорд Венджънс е бил пленен.

— Не е бил пленен, Ваше величество. Лорд Дъглас не е престъпният пират!

Очите на Хенри светнаха алчно, когато погледна към устните й, а след това към красивите й гърди. Мисълта как Дъглас я обладава разпали въображението му, както един ученик би се развълнувал от някоя мръсна картина.

Нацупи устни и рече с престорено скромен тон:

— Ти си сключила временен брак с този Дъглас, така ли?

— Да, сир — тихо отвърна младата жена.

— Един доста безнравствен шотландски обичай, който противоречи на законите в Англия. Това си е чист разврат. Живеете заедно и споделяте едно легло без благословията на църквата — облиза устни. — Ще отречеш ли, че си негова любовница?

Тина разпери ветрилото си и започна да го вее гневно.

— Това е древна и почитана традиция в моята страна, сир. Лорд Дъглас е мой съпруг във всяко едно отношение — докато изговаряше думите, осъзна, че са самата истина. Рам Дъглас бе неин съпруг и тя знаеше, че никога няма да му измени.

Хенри улови ръката й и я стисна силно, когато тя се опита да я измъкне.

— Съпруга и държанка — дрезгаво прошепна той, — много изкушаваща комбинация! Плащат ли ти за услугите в леглото?

Страните й пламнаха, но не от срам, а от гняв. Хенри се наслаждаваше да я дразни. Започна да гъделичка дланта й, а пръстът му се плъзна съблазнително по китката й. После поднесе ръката й към устните си и я облиза с език.

Тина усети как й се повдига и за миг се ужаси, че ще повърне пред кралската особа. Преглътна с усилие и се помоли мислено дано не се изложи.

Графиня Съри бе сериозно обезпокоена. Тя видя как канцлерът представи Валентина Кенеди на краля и видя писмото в ръката й. То можеше да бъде или от краля, или от кралицата на Шотландия и сигурно бе пълно с лъжи за семейство Хауард. Нямаше време да сподели подозренията си със съпруга си, само му прошепна незабавно да се присъедини към краля. Когато видя граф Съри да приближава, той го повика с дебелия си пръст. Хауард бе пронизан от лошо предчувствие в мига, в който малките, лъскави очички на монарха се впиха в лицето му.

— Защо не ми е докладвано за пленяването на неуловимия лорд Венджънс? — с измамно тих глас попита Хенри.

— Ваше величество, едва днес получих вест от сина си Томас, че „Отмъщение“ е бил забелязан край Фламбъро Хед. Един информатор му съобщил, че предстои нападение над Кингстън и адмиралът незабавно разработил план да залови лорд Венджънс и неговия кораб „Отмъщение“ в река Хъмбър.

Хенри потропа замислено с пръсти.

— Твоята информация съвпада с тази на Маргарет. Очевидно лорд Дейкър е арестувал този Дъглас и го е отправил с кораб в Лондон. Как е могъл да оплеска така цялата работа?

Тъй като лорд Дейкър бе съперник на Хауард, той се възползва от възможността да очерни репутацията му. Сви рамене.

— Както навярно си спомняте, Ваше величество предложи голяма награда за залавянето му.

Пръстите на Хенри забарабаниха по-силно.

— Трябваше да ми бъде докладвано веднага след като този прочут шотландец е бил докаран в кулата! Макар че очевидно това не е неуловимия лорд Венджънс, все пак може да се окаже доста ценен на масата за преговорите.

Ледена ръка стисна сърцето на Тина.

— Предполагам, че се познаваш с очарователната лейди Кенеди? — попита Хенри, без да откъсва поглед от лицето на графа.

— Разбира се, сир — лорд Хауард се поклони елегантно пред дамата. — Тя е една от любимките на кралица Маргарет — импровизира благородникът. — Нейната красота е легендарна.

Хенри винаги усещаше похотливите желания и сега се развесели, че достолепният граф Съри копнее за момичето до него.

— Искаме лейди Кенеди да се наслади на посещението си в нашия двор. Разчитаме на теб и твоята съпруга — Хенри подчерта последните думи — да направите всичко, което е по силите ви, за да й служите най-предано.

Хауард разбра, че е бил предупреден да пази новата плячка на краля, така че веднага щом Хенри го освободи, той отиде да потърси съпругата си.

— Тя е донесла съобщение от кралицата. Няма за какво да се тревожим. Той ме помоли да я наглеждам.

— Струва ми се, че Хенри вече го прави и без твоята помощ — сухо отвърна жена му. — Прилича на куче, докопало кокал.

— Това беше доста безвкусна забележка — скастри я Хауард. Съпругата му много добре го разбираше, затова побърза да се нагоди според желанията му. Лорд Хауард искаше Огнената Тина за себе си и очакваше от нея да разсее съмненията на краля.

Лейди Хауард се присъедини към Елизабет Блънт и пося в сърцето й семето на тревогата.

— Елизабет, Негово величество най-безсрамно те пренебрегва, но ти не бива да му се сърдиш. Лейди Кенеди има репутацията на доста развратна жена.

— Нима? — промърмори Беси. Тя тайно се надяваше тази нощ Хенри да задоволи ненаситните си нужди някъде другаде, но проклета да бъде, ако му позволи да я унижава, като открито ухажва онази кучка Кенеди! Хвана под ръка графиня Съри и двете се запътиха към краля. Беси се поклони дълбоко пред него, давайки му възможност да се наслади на пищните й гърди.

— Ваше величество ослепи всички с тази великолепна демонстрация на физическа сила. Сир, в цяла Англия нямате равен на себе си.

Тина си помисли, че ласкателството бе прекалено явно и всеки би се усъмнил в неговата искреност. Хенри обаче засия от удоволствие.

— Ти много често имаш възможност да гледаш моите представления, Беси. Предполагам, че можеш да свидетелстваш, че съм неуморим.

Сцената от лабиринта оживя в съзнанието на Тина. Извърна се към краля и рече задъхано:

— Моля да ме извините, Ваше величество. Чувствам се доста зле. Сигурна съм, че лейди Хауард ще бъде достатъчно любезна, за да ме придружи до стаята ми.

Хенри я погледна многозначително и рече:

— До скоро — после я остави на грижите на графиня Съри, извика да му налеят още вино и плъзна месестата си ръка по задника на Беси Блънт.

Тина се отпусна в креслото пред камината в стаята си и изрита обувките си. Чувстваше се напълно изцедена. Напрежението от присъствието на Хенри Тюдор бе непоносимо. Докато свинските му очички я оглеждаха лакомо, тя имаше чувството, че е омърсена. Ала когато я докосна, изпита чувството, че е осквернена навеки. И все пак това бе нищожна цена за свободата и живота на Рам.

Ейда развърза връзките на роклята й.

— Изглеждаш като ходеща смъртница. Яла ли си нещо днес?

Тина поклати глава.

— Защо не хапнеш поне малко плодове? — настоя вярната й прислужница.

Тина си избра една круша и изяде няколко хапки.

— Би трябвало да съм благодарна. Предполагам, че вечерта беше безспорен успех. Най-после ме представиха на краля, който прочете писмото, а в замяна аз му позволих да ме опипа.

Ейда усети безпокойството в гласа й.

— Ейда, боя се, че Хенри ме желае, а той получава всичко, което предизвика интереса му. Перчи се пред мен също като някой разгонен бик. Пребори се с шампиона си по борба и се поти като свиня.

— И кое от двете е — бик или свиня? — пошегува се Ейда, опитвайки се да разсее мрачното й настроение.

— Мисля, че вече е убеден, че Рамзи не е лорд Венджънс, но той не смята да изпуска могъщия Дъглас от алчните си нокти.

— О, скъпа, та ти си направила чудеса. Най-важното е, че си отстранила заплахата от бесилото, която тегнеше над главата на Рам.

— Може би — въздъхна Тина. — Бедата е, че щом съм си поръчала музиката, ще ми се наложи да платя на музиканта.

Ейда сви философски рамене.

— Това е мъжки свят, любов моя. За всички услуги трябва да се заплаща, но доколкото знам ти винаги си успявала да получиш повече от това, за което си платила. Рам ще те убие, ако узнае, така че се постарай никога да не разбере — додаде тя.

— Той ще ме намрази завинаги — тъжно отбеляза младата жена. — Аз също ще се мразя до края на дните си.

— Ако си достатъчно умна, той никога няма да научи — настоя прислужницата.

„Но аз ще знам!“ — помисли си Тина.

— Дай да закача роклята ти — Ейда й помогна да свали сребристо черната дреха. После подложи една табуретка под краката й, за да си почине пред огъня.

Докато се взираше в пламъците, Тина се пренесе в близкото минало. Виждаше Рам сред децата в Очилтри. Неговата нежност я бе покорила. Повече от всичко копнееше да му роди дете. Постепенно очите й се затвориха, главата й се отпусна върху облегалката на креслото и сънят я обори. Ейда я остави край огъня, облечена само в черната долна риза и отиде да си легне.

Тина отвори очи и примигна. Някой чукаше на вратата на стаята. Сложи ръка на резето и попита:

— Кой е?

— Аз съм, мила моя, лорд Хауард. Нямахме възможност да си поговорим насаме пред очите на краля и целия Двор.

Тина искаше услуга от този мъж и провидението й го бе изпратило. Нито за миг не помисли да откаже да го пусне в стаята си, макар да бе само по долна риза. Запита се колко ли е часът и колко дълго бе спала. Вдигна резето и се огледа за пеньоара си, но навярно Ейда си бе легнала, без да го извади от гардероба.

— Моля да ме извините за облеклото ми, лорд Хауард, но искам да ви помоля за една голяма услуга.

Той вдигна ръка към устните си с галантен жест.

— Скъпа моя, ще направя всичко, което е по силите ми. Много добре знаеш колко много те харесвам.

Малки предупредителни звънчета зазвъняха в главата на Тина и тя се отдръпна от посетителя си.

— Страхът за лорд Дъглас ме накара да измина целия път от Шотландия до тук. Поболях се от тревога по него. Моля ви, напишете ми пропуск, за да мога да го посетя в кулата. Кралят ме увери, че ще ми помогнете, скъпи лорд Хауард.

— За мен е огромно удоволствие да ви услужа, лейди Валентина. Сигурен съм, че в замяна ще проявите щедростта си към мен.

Дъхът й заседна в гърлото. Мили Боже, ето още един, който искаше сексуални услуги! Винаги ли по този начин се уреждаха сделките между мъжете и жените? Хауард бързо приближи към нея и я взе в обятията си. Устните му покриха нейните и той се притисна силно към мекото й тяло, за да усети колко силно го е възбудила.

Тина се отдръпна.

— Милорд, пропускът!

Щом подпишеше документа, смяташе да му каже, че брат й спи в съседната стая.

Без да изпуска ръката й, благородникът отиде до бюрото и взе перото. Усмихна й се.

— Ти вече не си онази малка и неопитна девственица, с която се запознах в Единбург — сгъна листа и го пъхна игриво между гърдите й. — Хайде, ела. Искам да ми отдадеш сладостта си. Прихвана я и понесе към леглото.

Той бе много по-силен от нея и младата жена се изплаши.

— Лорд Хауард — проплака тя, — как се осмелявате да ме насилвате против желанието ми! Моят брат ще ви убие за това, сър!

Един панел в дъбовата ламперия се отмести и в отвора се появи масивната фигура на Хенри Тюдор в халат, поръбен с кожи от сребриста белка. Ченето на Хауард увисна. Мигом осъзна, че е направил непростима грешка. Огнената Тина бе само по долна риза, защото очакваше краля! Заемаше тези стаи, които се намираха под покоите на краля, заради тайната вътрешна стълба, свързваща двата апартамента.

Хенри стисна сурово устни.

— По този начин ли се отнасяте към дамата, на която обещах помощта и закрилата си? — прогърмя гневният му глас.

Тина изпадна в паника от компрометиращата ситуация, в която се бе оказала. Хенри Тюдор бе толкова непредсказуем, че можеше като нищо да ги изпрати в тъмницата.

— Потресен съм от безнравственото ви поведение, Съри. Нито един джентълмен от моя Двор не може да насилва една дама. Нима не виждате, че бедното дете е разстроено? Полагам такива огромни старания да установя строг морал в моя Двор, а после се случва нещо подобно и всичките ми усилия отиват по дяволите!

Тина не можа да повярва на ушите си. Хенри Тюдор бе най-големият лицемер, когото бе срещала! Обаче изглежда напълно вярваше на това, което приказваше в момента.

— Сега ни оставете. Ще ми докладвате утре сутринта. Започвам да се съмнявам дали ще е правилно да ви назнача за свой главнокомандващ.

Съри сковано се поклони.

— Веднага си тръгвам, Ваше величество. Уверявам ви, че интересът ми към лейди Кенеди е изцяло бащински.

Ейда се бе събудила и слушаше от другата страна на вратата. Чу, че лорд Хауард си тръгна и разбра, че сега Тина е сама с краля. Не можеше да направи нищо. Щеше да й струва не само живота, ако застане между краля и неговото удоволствие. Тина Кенеди вече бе истинска жена. Би трябвало да знае как да се справи с Хенри Тюдор…

Валентина виждаше краля през мъглата от сълзи. Устните й трепереха и Хенри седна и я притегли в скута си.

— Стига, стига, миличка… вече си в безопасност — с покровителствен тон рече той и я потупа нежно по ръката. Започна да я подрусва на коленете си, сякаш бе малко дете, което е паднало и си е ожулило лакътя. — Успокой се, мъничката ми, избърши сълзите си — Затършува из джоба на халата за кърпичка и накрая я измъкна със замах, също като фокусник, който вади зайци от шапката си. — Ето! — избърса внимателно мокрото й лице.

— Мирише на корени от перуника — промълви Тина между хълцанията и примигна насреща му със замъглените си очи.

— Точно така, миличка. Каква умница си ми ти! Ммм, а ти ухаеш на фрезия, най-финия парфюм.

Тина бе смаяна. Очевидно Хенри бе в настроение да си играе на „добрия татко и малкото момиченце“. Целуна я леко по устните.

— Ето, моите целувки ще те накарат да се почувстваш по-добре — рече той.

Ужасена от това, което можеше да последва, тя впери в него огромните си, невинни очи.

— Благодаря ви, сир — прошепна клетницата. — Моят брат спи в съседната стая. Ако се бе събудил и бе заварил лорд Хауард посред нощ в стаята ми, а мен само по долна риза, щеше да го прониже с меча си.

Кралят притисна пръст към устните си, а после и към нейните.

— Шшт, сладурчето ми. Ние не искаме да го будим. Сега ще те отнеса в леглото, но те предупреждавам занапред да заключваш вратата на стаята си.

Вдигна я и я отнесе в леглото, но преди да я положи върху него прокара пръст по гърдите й. Притисна устни към нейните и я насили да си разтвори.

— Утре вечер ще седиш до мен, докато циганите ни забавляват — прошепна в ухото й. — След това ще разтвориш прекрасните си бедра за мен и ще те любя така, че да ме запомниш за цял живот.

Хенри се наслаждаваше на очакването не по-малко, отколкото на самия акт. Мигът, в който една дама видеше огромния му член за пръв път, винаги му доставяше безкрайно удоволствие. Дори и за жена, която вече бе имала любовници, сношението с Хенри Тюдор бе сякаш отнемат девствеността й за втори път. Винаги успяваше да предизвика кървене, докато разпъваше ножницата на дамата с гигантския си меч.