Вирджиния Хенли
Лудетина (26)

Глава 26

С всяка стъпка Тина искаше Рам да се върне за нея. После вече се молеше той да язди по-бавно, за да успее да го настигне. Накрая свали ботушите си и единственото й желание бе краката да спрат да я болят.

Знаеше, че той възнамерява да я накара да измине пеша петте километра до Касъл Дъглас. Когато пристигнаха, Рам отиде първо в конюшнята, за да се погрижи за конете. Двамата влязоха заедно в голямата зала. Тина накуцваше на бос крак, лицето й бе изцапано, а косите висяха на сплъстени кичури. Макар че вече бе доста късно, никой в замъка не си бе легнал и сега всички се взираха смаяно в опърпаното създание, което обикновено беше толкова изискано и елегантно.

Тина застина, когато видя свещеника. Щеше да отказва до последния си дъх. Буйната глава може и да я бе изтощил физически, но тя никога нямаше да се омъжи доброволно за него.

— Съжалявам, че ви загубих времето, отче — студено рече Рам. — Няма да има сватба.

Всички погледи бяха вперени в Огнената Тина Кенеди, доведена отново у дома в окаяно състояние. Младата жена се изчерви, но изпъна гордо рамене и с отмерена стъпка напусна залата. Гласът на Рам я настигна на половината път до стълбите:

— Събери багажа си. Заминаваме със сутрешния прилив.

— И закъде, ако смея да попитам? — надменно попита тя.

— Ще спрем на пристанището в Еър — бе хладният отговор.

Еър? Мили Боже, той смяташе да я върне в Дун! Почувства се наранена, самолюбието й бе засегнато, а в гърдите й се надигна ярост. Тя бе тази, която искаше да го изостави! Как се осмеляваше сега да я отпраща у дома, сякаш вече се е отегчил от нея?

Ейда се втренчи смаяно в размъкнатата повлекана, в която питомката й се бе превърнала.

— Хийт добре ли е?

— Той ме изхвърли! — възмутено отвърна Тина.

— Е, едва ли щеше да изглеждаш по-окаяно, ако Дъглас те бе накарал да вървиш пеша през целия път дотук.

— Но той го направи! — избухна Тина, а Ейда не можа да се сдържи и се засмя от сърце.

Тина я изгледа кръвнишки.

— Сега сигурно ще изпаднеш в истерия. Изпращат ни у дома в Дун.

Ейда мигновено стана сериозна. Мисълта, че положението й ще бъде понижено до това на Кърсти и отново ще трябва да изпълнява заповедите на лейди Елизабет, никак не й се понрави.

— Мъжете искат жените им да бъдат мили, сговорчиви, отстъпчиви и покорни — със съжаление отбеляза прислужницата.

— Но това е първата стъпка към нещастието. Една жена трябва да има собствено мнение и да го отстоява. Истинският мъж не би се почувствал заплашен от независимата си съпруга — настоя Тина.

— Ако си мислиш, че Рам Дъглас не е истински мъж, дълбоко се заблуждаваш, Валентина.

— Уморена съм и съм мръсна. Имам нужда от вана, преди… — гласът й замря. Едва не изрече „преди той да дойде“, но знаеше, че няма да го направи. По дяволите, в леглото можеше да получи от него каквото си пожелае! За да бъде честна, бе длъжна да признае, че и обратното бе вярно — в леглото той също можеше да получи всичко от нея. Потисна усещането за празнота и загуба, което заплашваше да я погълне. — Ще имам нужда от една гореща вана, преди да си опаковам нещата — унило довърши Тина.

 

 

На другия ден, в ранните часове на деня, Тина и прислужниците й се качиха на борда на „Антигона“. „Отмъщение“ не се виждаше никъде, но имаше още шест английски кораба, които отплаваха заедно с тях. Времето не бе обещаващо — надигаше се силен есенен вятър и Рам знаеше, че трябва да има очи и на гърба, ако иска всички кораби да стигнат благополучно до пристанище то в Еър.

Тина стоеше сама до корабното перило, загърната плътно в изумруденозелената си пелерина. Беше сплела косата си на дебела плитка и я бе увила около главата си като огнена корона. Тази сутрин изглеждаше величествена и недостъпна като кралица. Писъците на чайките опъваха нервите й до скъсване, но проклета да е, ако слезе долу и се затвори в тясната каюта заедно с Ейда и Нел и огромната камара от багаж.

Чувстваше се напълно сама, сякаш нито една душа на тази земя не даваше и пет пари за нея. После се засмя на себе си и повдигна лице към вятъра. Нямаше нищо по-патетично от самосъжалението.

Едва бяха навлезли във водите на Ирландско море, когато бурята ги връхлетя с пълна сила. Рам изпрати един от хората си при нея с нареждането да слезе долу, ала тя го отпрати с доста груб отговор. Морякът се върна отново след броени минути.

— Лорд Дъглас иска да отидете на квартердека. Ако не го направите, имам заповед да ви отнеса долу и да ви заключа в каютата ви.

Тина можеше да се придвижва по люлеещата се палуба само като се държи за въжетата. Когато стигна до него, бе мокра до кости. Рам бе твърде вбесен, за да разговаря с нея. Вместо това я сграбчи грубо и я бутна към една ниша зад гърба му, където бе сравнително защитена и нямаше опасност да падне зад борда.

Тя го наблюдаваше очарована. Невероятно, но сякаш се наслаждаваше на бурята. Мургавото му лице бе мокро от плискащата се вода, дрехите му бяха залепнали за силното му тялото, подчертавайки мъжествеността му. Виждаше, че той е в хармония с природната стихия. И морето, и Рам Дъглас бяха диви, жестоки и непокорни. Еднакво неспокойни. Тя можеше за известно време да го укроти, но разбираше, че без нея той ще бъде по-самотен и по-див от всякога.

Бурята скоро утихна. Отмина на север, към английския бряг.

С една ръка върху руля, той се извърна и я привлече към себе си.

— Ти, малка кучко! Доставя ти удоволствие да ме предизвикваш.

— Да! — дръзко заяви тя, а той отметна глава назад и се разсмя.

Сега оживлението му се примесваше с желание. Ръката му се обви около кръста й, притегляйки я подобно на стоманена скоба, и той наведе глава, за да я целуне. Езикът му бързо завладя устата й.

— Изглежда нямаш желание да бъдеш почтена съпруга. Доставя ти удоволствие да си играеш на любовница.

— Не и твоя любовница! — озъби му се тя.

В тъмносивите му очи блеснаха игриви пламъчета.

— Нима смяташ, че никога досега не съм виждал желанието в женските очи? Ти ме желаеш точно толкова силно, колкото и аз теб — говореше със самочувствието на мъж, уверен в себе си. — След като и без това ще трябва да свалиш мокрите си дрехи, искаш ли да си поиграеш малко с мен?

— Развратна свиня! Днес си готов да задоволиш похотта си с мен, а утре — да ме отпратиш в Дун!

— В Дун? — смаяно повтори той. — Никога няма да ти позволя да си идеш — погледът му стана сериозен. Предаде кормилото на Джок и я поведе към долната палуба.

Тина се озова в малка каюта, облицована с дървена ламперия. До тясното легло се виждаше гардероб, а единствената друга мебел бе масата, по която бяха разхвърляни карти и различни уреди. Рам свали подгизналата й пелерина и се зае да съблича роклята й.

— Съсипана е — потрепери Тина.

— Няма значение, аз ще ти осигуря варварски разкош — обеща й той. Роклята и мокрите долни дрехи последваха пелерината. Тя усети как в гърдите й се надига вълнение. Отдавна не се бе любила с него и трябваше да признае, че бе закопняла за ласките му.

Рам я съблече, после я притисна към стената, заграждайки я от двете страни със силните си ръце.

— Нямам време за игрички. Ще те обладая набързо, за да ти покажа кой е господарят — подразни я той.

Видя с удоволствие как златистите й очи запламтяха от възмущение. Бе измръзнала в мокрите дрехи и макар че искаше да изкрещи да я остави на мира, жадуваше за докосването на ръцете му, устата и тялото му, които винаги я възпламеняваха.

Огромната му мъжественост стърчеше гордо като копие, докато тя тръпнеше от желание. За мъж, който не иска да си губи времето с любовна игра, той не бързаше да я прониже. Наблюдаваше как зениците й се разшириха, а устните й се разтвориха в чувствена извивка.

Езикът й се плъзна по шията му, а когато той продължи да й отказва това, за което тялото й молеше, го захапа по рамото. Очакваше всеки миг да я отнесе в тясното легло, ала той не го направи. Устните му докоснаха ухото й.

— Ще те обладая права — коленете й омекнаха и почти се подкосиха. Пулсиращата му мъжественост се търкаше в корема й, но той продължаваше да чака. Горещата му уста отново прошепна в ухото й: — Искаш ли го тук и сега?

— Да! — изкрещя тя.

— Да, какво?

— Да, моля те!

Тина не можеше да издържа повече. Обви бедра около кръста му, а той леко подхвана хълбоците й, и я надяна на твърдото си като мрамор копие. Тя извика от блаженство. Имаше чувството, че я пронизва нагорещено желязо. Ръцете му я обхванаха, за да я поддържат, докато той влизаше и излизаше от нея. Устните му се впиха в нейните, а езикът му нахлу в устата й в ритъма на бесните му тласъци. С върха на пръстите си Рам докосна телата им там, където се съединяваха. Усещането бе толкова възхитително, че викът на блаженство прониза въздуха. Той забави движенията си, уплашен, че й е причинил болка, ала тя обви краката си по-плътно около кръста му и задъхано замоли:

— Вземи ме! Вземи ме! — вече не знаеше дали той е нейното избавление или робство. Не изпитваше срам; след като я бе възбудил до полуда, тя се разтвори докрай, за да може той да задоволи докрай нуждите на тялото й.

Докато се надигаше и спускаше заедно с него, Тина се радваше на виковете му на удоволствие. Двамата приличаха на разбеснели се диваци. Телата им застинаха за миг, после се разтърсиха в спазмите на екстаза. Тя се отпусна, когато семето му се изля в нея. Преди да я пусне на пода, Рам покри лицето й с целувки. После отвори вратата на гардероба, извади една риза и я обви около потното й тяло.

Докато той се обличаше, Тина се облегна на стената. Рам се наведе и я целуна продължително. Тъмните му, триумфиращи очи се впиха собственически в нея. Дълбоко в себе си Тина също тържествуваше, доволна, че все още не бе изгубила силата си над него.

— В крайна сметка няма да отидем в Дун — каза тя на Ейда малко по-късно, когато само по риза влезе в каютата на прислужницата си.

 

 

Флотилията от кораби успя да стигне до пристанището в Еър преди падането на нощта. Залязващото слънце бе обагрило небето в пурпурно, а в далечината планините приличаха на морави сенки. Тина мигом разпозна очертанията на „Тисъл Дун“ и сякаш огромна буца заседна на гърлото й, когато съзря плещестата фигура на баща си на борда. Когато узна, че той е платил на Рам, за да я вземе вместо Бет, мислеше, че никога няма да му прости. Ала сега, когато го видя, осъзна, че е трайно и дълбоко привързана към него. Чу дрънченето на веригата, която спускаше котвата през шлюза, и в следващия миг Рам се озова до нея.

— Ще изпратя бележка на баща ти. Искам да го поканя на вечеря.

— О, нека аз да я занеса! Иска ми се да се поразходя по палубата на „Тисъл Дун“.

За миг Рам се запита дали тя ще се върне при него, ако я пусне при баща й. После се усмихна на собствената си глупост. Той бе като магнит за нея и тя винаги щеше да се връща при него.

— Освен това ще поканя и адмирал Аран и още неколцина капитани — Рам се поколеба. — Защо тази нощ не останеш да спиш на борда на „Тисъл Дун“? Ще свърша много по-бързо, ако не си тук. Ти ме разсейваш прекалено много, а аз имам да върша работа.

— Каква работа?

— Трябва да продам няколко кораба.

Тина видя знамето на „Грейт Майкъл“ и се запита дали Патрик Хамилтън е на борда с баща си. Вероятно не — сигурно патрулираше по границата.

Тина, придружена от Ейда и Нел, мина по кея и се запъти към мястото, където бе пуснал котва „Тисъл Дун“. Охраняваха ги неколцина от внушаващите страх войници на Дъглас и затова никой от моряците на кея не се осмели да им подсвирква или да им подвиква нецензурни забележки. Разбира се, това не попречи да ги изпратят с възхитени и алчни погледи.

Роб Кенеди притисна любимата си дъщеря в мечешката си прегръдка и смигна на Ейда. После отдръпна Валентина от себе си, за да я огледа и да види как й се бе отразил живота с Дъглас. Трябваше да признае, че дъщеря му сияеше от щастие.

— Липсваше ми, момичето ми. Когато напусна Дун, все едно взе със себе си цялата светлина и свежия въздух.

— Как са мама и Бет? — загрижено попита Тина.

— Дразнещи и хленчещи, както винаги — пошегува се той. — Напоследък прекарвам доста време в морето. Последвах съвета на Дъглас и докарах оръдие на борда. Потопих едни английски копелета, които се бяха притаили зад Холи Айлънд, за да чакат в засада някой шотландски кораб — посочи с ръка към съдовете, съпровождащи „Антигона“. — Виждам, че и Дъглас не си е губил времето. Как, по дяволите, е успял да плени толкова много?

Тина сви рамене и му подаде бележката на Рам.

— Попитай го сам. Кани те на вечеря, но аз те предупреждавам, че господин Бюрк остана в Касъл Дъглас.

Роб поклати глава.

— Не вярвах, че някога ще го кажа, но това френско конте ми липсва почти толкова силно, колкото и ти. Оценяваме нещо чак като го изгубим — погледът му се спря на Ейда, след което избухна в смях. — Дейви е тук. Е, ето го и него. Поканени сме на борда на „Антигона“.

— Здравей, Лудетино — подразни я Дейви. — Ти може и да се подчиняваш на заповедите на Дъглас, но аз няма да го сторя — огледа похотливо Нел. — Здравей, Нели — момичето се отдръпна от него, а Тина се намръщи.

— Ейда, заведи Нел на долната палуба. Тази вечер ще спим в една каюта. Ела, Дейвид, можеш да ме позабавляваш — улови го под ръка. — Напоследък участвал ли си в набези?

— Не това развлечение имам наум — изръмжа младежът. — Ще ти отделя един час, а после ще поема към „Пъпчивия“.

— Пфу! Защо кръчмите винаги имат такива отвратителни имена?

— Това не е кръчма, а публичен дом — изкиска се Дейви.

Тя прие предложената халба бира и двамата застанаха до хакборда, загледани в припадащия мрак. Корабите се полюшваха в тихите пристанищни води, осветявани от блещукащите светлини на фенерите.

— Къде отивахте, когато английският кораб ви нападна? — попита Тина.

— Връщахме се от Франция.

— О, Дейви, ти си толкова щастлив, че можеш да отидеш на всички тези места! Иска ми се да се бях родила мъж, а не жена! Покажи ми нещата, които сте донесли.

Той я отведе в трюма, за да й покаже разкошните мебели, които бяха донесли за продажба. На пазара имаше голямо търсене на френски огледала, които бързо изместваха старите английски. Тина видя копринени паравани, скринове с красива дърворезба, елегантни столове и кресла, подходящи за дамски будоар, табуретки и изящни писалища.

— О, това малко преносимо писалище е толкова красиво и удобно! Трябва да го имам! Подходящо е за някой стар джентълмен.

— Сякаш познаваш стари джентълмени! — засмя се Дейви. — Вземи го, не мисля, че татко ще има нещо против. Принадлежало е на любовницата на един френски херцог. Пишела на него любовните си писма. И е много по-удобно, отколкото си мислиш. Виж тази красива дърворезба по ръба на чекмеджето. Натисни тук.

Тина постави пръстите си на мястото, което й показа.

— О, има тайно чекмедже! Колко очарователно! Не може да сте били във Франция и да не сте купили парфюми — рече тя, когато се умори да разглежда мебели. — На татко никога не му липсва шишенце парфюм.

— Да, но сега му липсват поне половин дузина. Аз вече откраднах шест.

— О, едва ли се нуждаеш от френски парфюм, за да впечатляваш момичетата! Разкажи им как си потопил английски галеон и славата ти ще се разнесе из всички кръчми на пристанището.

— Едва ли. Всички приказват само за смелия и опасен лорд Венджънс.

— Лорд Венджънс? — попита Тина, заинтригувана от прякора.

— Само не ми казвай, че досега не си чула за храбрия лорд Венджънс. Набезите, които организира, са опустошили английските земи по границата. Напада и по суша, и по море — в една и съща нощ призрачният му кораб се намира едновременно и на двата бряга.

— Кой е той? — опита младата жена.

— А, ето в това се крие цялата загадка. Според едни слухове това е самият адмирал. Според други — братовчедът на краля, граф Ленъкс. Залозите растат, а напоследък се говори, че може би е Ботуел.

Ръката на Тина се стрелна към устата й.

— Черния Рам Дъглас — прошепна тя.

— Какво за него? — попита Дейви.

— Лорд Венджънс е Черния Рам Дъглас! Той смени името на „Валентина“ на „Отмъщение“!

— Не оставяй въображението ти да те подведе, Лудетино.

— Не, Дейви, истина е. Той доведе със себе си тук, в Еър, шест английски кораба, за да ги продаде.

Дейви я изгледа, но не каза нищо. После започна лекичко да й се подиграва:

— Този лорд Венджънс си рискува главата, за да прави добри дела. Той взема от богатите и раздава на бедните. Това е някой храбрец, с добро сърце, който се жертва заради другите. Нима тези описания подхождат на Дъглас?

— Не — засмя се сестра му. — Лорд Венджънс би дал пленените кораби на краля, за да осигури безопасността на Шотландия — той не би продавал, за да си напълни джобовете.

В този момент на палубата се появи Роб Кенеди, облечен в модерен френски жакет.

— Е, момичето ми, аз тръгвам. Ще се видим на закуска, преди Дъглас да успее отново да те открадне.

— Лека нощ, татко.

— Аз също ще тръгвам — смигна й Дейви. — Чака ме неотложна работа.

Валентина остана до оградата на хакборда дълго след като двамата Кенеди си тръгнаха. Колкото повече мислеше за Рам Дъглас, толкова повече се убеждаваше, че той е лорд Венджънс. Искаше й се да си бе държала устата затворена пред Дейви. Ако това бе истина, информацията уличаваше Дъглас в престъпление.

Тина се събуди с отвратителното чувство, че й се гади.

— Кълна се, че да се люлееш цяла нощ на котва е хиляди по-лошо, отколкото да си на борда по време на буря — изпъшка младата жена. — Облече се набързо и отиде да потърси баща си. Наблюдаваше го как си яде закуската, а лицето й стана по-бледо от овесената каша в купата му. Отказваше да признае, че е бременна, ала един вътрешен глас й нашепваше, че бе изминало доста време от последния й месечен цикъл.

— Знаеш ли, момичето ми, някои хора са умни, но има и такива, които са още по-умни. Рам Дъглас знае тайната, как да се прави злато. Кралят би трябвало да се откаже от алхимическите си опити да получи злато от живак и да наеме Рам Дъглас да му свърши тази работа.

Тина не искаше баща й да разбере, че й е лошо и затова се насили да се съсредоточи върху темата на разговора.

— С други думи, искаш да кажеш, че ти е продал един от корабите си.

— Два — поправи я той. — Аран купи два за флотата, а останалите станаха притежание на О’Мейли, един ирландски корабен магнат — впери проницателен поглед в нея, докато тя отпиваше на малки глътки от виното, разредено с вода. — Дъглас изглежда е много привързан към теб, момичето ми. Каза ми, че смята да те заведе в Глазгоу, за да попълни гардероба ти, преди да отидете в Единбург — поколеба се, после зададе въпроса, който го измъчваше откакто бе сключен временния брак на дъщеря му. — Изпитваш ли някакви добри чувства към него?

Златистите й очи потърсиха тези на баща й и тя отчетливо заяви:

— Винаги ще го мразя.

Думите й го накараха да изпита краткотраен пристъп на вина. Смяташе, че е постъпил правилно, като бе дал любимата си дъщеря на толкова силен и могъщ мъж като Дъглас. Времената бяха тревожни за Шотландия, а усещаше, че лошото тепърва предстои.

Когато се върна на борда на „Антигона“, Тина отиде направо в каютата си, сви се на леглото и остана така, докато не отплаваха за пристанището в Глазгоу. Събуди се удивително освежена. Всички пристъпи на гадене бяха изчезнали, сякаш никога не бяха съществували. Когато се облече и се качи на палубата, видя, че конете са вече на брега, а багажът й е натоварен в една каруца. Пристанището на Глазгоу се намираше на река Клайд, която бе широка, с кристалночисти води.

Рамзи, който я очакваше, й помогна да слезе от кораба.

— Почина ли си? Изглеждаше малко бледа, когато тази сутрин се качи на борда.

— Празният гардероб винаги ме разстройва — невинно отвърна тя.

Той повдигна развеселено вежди към огромната планина от багажа й.

— Малка хитруша! Баща ти е казал колко пари съм спечелил миналата нощ.

— Да, каза ми, милорд Дъглас, и аз възнамерявам да ви накарам да спазите обещанието си да ми осигурите варварски разкош.

Младият мъж се засмя. Чертите на лицето му омекнаха и то придоби ново изражение, доста различно от обикновения суров и твърд израз.

— Ангъс притежава голяма къща в Гароухил. Утре ще те заведа на пазар из магазините на Грейт Уестър Роуд.

— А ще мога ли да получа всичко, което си пожелая?

— Да, всичко — обеща той.

Къщата на Ангъс се оказа великолепна постройка от седемнадесети век. За пръв път Валентина се замисли за голямото богатство и власт, които се свързваха с името Дъглас. Таваните бяха украсени с фрески, елегантна стълба се извиваше до горния етаж, а салоните бяха препълнени с произведения на изкуството и картини от цял свят.

Рам накара Ейда да вземе само една чанта от багажа и да я отнесе в господарската спалня. После повика управителя на къщата и му заповяда да приготви две удобни стаи за прислужниците на Тина в другото крило на къщата. Искаше тази нощ да бъде сам с нея.

Тина бе приятно изненадана, когато влезе в господарската спалня. Стаята бе поне два пъти по-голяма от всички, които бе виждала досега. Стените бяха покрити с бледозелени копринени тапети, а по тавана бяха изрисувани сцени от гръцката митология. Високите прозорци приличаха на врати от блестящо стъкло. Те извеждаха към малка каменна тераса, чиито стълби се спускаха към вътрешна градина. В лехите бяха избуяли разноцветни хризантеми, големи маргарити, червени ружи и късни рози. В средата имаше малък фонтан със слънчев часовник и една голяма липа, под която бе завързана люлка.

Камината в спалнята бе голяма, с красива мраморна полица, но в тази топла есенна нощ двамата нямаше да се нуждаят от огън. Къщата бе закътана и изобщо не приличаше на проветривите шотландски замъци. Разполагаше с отделно помещение за къпане, където топлата вода се доставяше по специални тръби.

Тина и Рам вечеряха в просторната трапезария. Двамата се настаниха в двата противоположни края на дългата полирана маса. Младата жена се чувстваше като истинска кралица, обслужвана от двама лакеи в ливреи, които изпълняваха всяко нейно желание. Рам бе във весело настроение и без никакви задръжки й описваше какво ще правят след вечеря. Разбира се, използваше завоалирани думи и многозначителни сравнения и макар лакеите да запазиха каменните изражения на лицата си, само един малоумен не би разбрал какво иска да каже Рам с изрази като: „долните стълби на един джентълмен“, който изпитвал непреодолимото желание да слиза по тях, за да посещава отново и отново уханната градина, докато всяко нейно цвете и пъпка не бъдат откъснати.

Рам хвърли кърпата си на масата.

— Поздравете главния готвач от мен — рече той и кимна към единия от лакеите. После хвана Тина под ръка и я поведе към вратата. Наведе се към ухото й и прошепна: — Господи, изобщо не разбрах какво ядох — всичко имаше вкус на теб.

Когато се озоваха в красивата спалня, той не се хвърли веднага към нея, за да я съблича, а я покани да изиграят партия шах. По време на играта й разказа за младостта си, когато бе посетил много отдалечени замъци в планинската част на Шотландия. Описа й Касъл Хънтли, който принадлежеше на клана Гордън.

— Той има седем етажа и е направен от дебел червен пясъчник. Отдалеч прилича на някой замък от приказките — целият е във високи кули, фронтони и е опасан с каменни парапети. Има изглед към зелените хълмове на Файф. За да се качиш на третия етаж, трябва да минеш през предния вътрешен двор.

Наблюдаваше внимателно ходовете й. Те бяха умни, но не и коварни. Рам бе изключително впечатлен от нея, защото тя бе първата жена, която не мамеше.

— Не се ли смята, че всички Гордън са малко ексцентрични?

— Изразяваш се доста любезно. По-скоро са напълно луди. Доста голяма част от тях са незаконно родени. Някога лейди Гордън си бе наумила да ме ожени за дъщеря си Луиза. Каза ми да не се тревожа, че може да е луда, защото във вените й не тече и капка от кръвта на Гордън!

Тина се засмя.

— Говориш такива неща, за да отвлечеш вниманието ми от играта! Шах — обяви тя, сигурна, че го е хванала натясно.

Рам премести офицера си.

— Мат — тихо промърмори.

— По дяволите! — изруга Тина.

— Защо не си облечеш една от дрехите, избродирани от Ейда, в която можеш да вкараш в грях дори и светец?

— Това ще те отклони ли от играта ти?

— Не и от тази, която имам наум.

Тина отвори чантата, която Ейда бе донесла в спалнята, и откри вътре една нощница от черна дантела. Мигом разбра, че тази дреха ще отвлече изцяло вниманието му. Погледът му не се отделяше от нея, докато тя бавно започна да се съблича, дразнейки и изкушавайки го с чувствените си движения. Беше уверена в силата на красотата си и на тялото си — извиваше гръб, отмяташе коси, издуваше пълните си устни, докосваше уж неволно гърдите си. Преди да облече черната дантелена нощница, тя капна по една капка парфюм върху зърната си, на пъпа и между краката. После обви тялото си в прозрачната дреха, която повече разкриваше, отколкото скриваше прекрасните й форми.

— Справяш се отлично с ролята на любовница, cherie. От дълго време ли си в играта? — подразни я той.

— Oui. Всичките ми любовници са били изключително надарени.

Устните му се извиха.

— Значи обичаш големите инструменти?

— Не е достатъчно да имаш голям инструмент. Аз обичам умните мъже.

Двамата изиграха още една партия шах, която Тина спечели без никакво усилие, защото Рам дори не си даде труд да се преструва, че гледа дъската. Тя плъзна царицата му в гънките на дантелата между гърдите си и доволно заяви:

— Ще задържа царицата ти и всеки път, когато ставаш непоносим, ще ти я показвам и ще ти се подигравам за поражението ти!

Той пристъпи към нея.

— О, не ще си я взема обратно и аз ще ти се подигравам!

— О, да, моля те! — изкиска се тя, ала смехът й секна, когато той протегна ръце към нея. Златистите й очи се замъглиха от страстта, която този мъж събуждаше. Силните му ръце свалиха тънките презрамки на нощницата от раменете й и тя се плъзна надолу, образувайки черна купчинка в краката й. Царицата се изтърколи под огромното легло, напълно забравена и от двамата.

Той е целува повече от час, после още един си поигра с великолепните коси и тялото й, преди накрая да я обладае. Наслаждаваше се на любовната игра не по-малко от нея — а може би дори повече, защото тя се гърчеше, разтворила широко бедра, не можейки повече да издържи това сладко мъчение.

— Господи, ти си толкова гореща и страстна, че можеш да подлудиш всеки мъж! Караш ме да се чувствам мъж много повече, от която и да е жена, която съм познавал! Когато видя замъглените ти от страст очи, вълнението се забива в мен като парченца строшен кристал.

Тя изохка високо, когато горещото му острие я прониза докрай. Пулсиращата плът в нея изпълни цялото й тяло с трепет. Обичаше тази животинска мъжественост. Всичко у него бе твърдо като желязо. Ръцете, гърдите, краката, бедрата му притежаваха силни мускули, укрепнали от постоянната езда. Двамата достигнаха заедно върха. Преплетените им тела потръпнаха в едновременното освобождение, слели се сякаш навеки в едно.

Той обичаше умиротворението, което го изпълваше винаги, след като я бе любил. Чувстваше се задоволен докрай. Цялостен. Тя възстановяваше силата му, вдъхваше му живот и любов. Накрая се изтърколи от нея, но ръката му продължи да обвива кръста й. На тавана над леглото се виждаше изображението на Афродита, гръцката богиня на любовта и красотата, гола, надигаща се от вълните — златисточервената й коса се стелеше до бедрата, а едната й ръка бе обхванала нежната, изкусителна гръд.

— Ти си по-красива от Афродита — промълви Рам.

— А коя е тя?

— Ти си удивително необразована жена! — засмя се той. — Според легендата Афродита, богинята на любовта и красотата, се е родила от пяната на морските вълни край остров Кипър. Неин съпруг бил Хефест и тя винаги била съпровождана от трите грации и Ерос, наричан още Купидон.

— Ммм, а кое е онова мрачно създание с големия… знаеш какво!

— Това е Марс. Тя имала скандална връзка с него.

— А как е възможно толкова много да прилича на мен? — замислено отбеляза Тина.

— Защото Ангъс я е рисувал — засмя се Рам. — Предполагам, че му е позирала Джанет Кенеди. Изглежда, че ти не си първата любовница, която е лежала в това легло с любовника си.

Тя потри бузата си в гърдите му.

— Мислиш ли, че кралят я обича?

— Той обича всички жени. Те са неговата слабост.

— Не, искам да кажа дали истински я обича? — настоя младата жена.

— Не, не я обича — отвърна с нисък глас Рам. — Единствената истинска любов в живота му бе Маргарет Дръмонд. Вярвам, че те са били тайно венчани, но под натиска на лордовете той сключил брак с дъщерята на Хенри Тюдор, за да свърже Англия и Шотландия с кръвна връзка и да установи мир. Джеймс се е оженил за Маргарет Тюдор чрез пълномощници през януари на 1502 година, но в края на ноември той все още е споделял леглото с Маргарет Дръмонд, която му родила и дете. Кралят още не бил подписал брачния договор. Някой решил да отстрани Маргарет Дръмонд, която представлявала огромна пречка за добрите отношения между Шотландия и Англия. Някой я отровил. Това разбило сърцето на Джеймс, но след месец в абатството Сейнт Мънго — тук, в Глазгоу — той подписал брачния договор и започнали приготовленията за пристигането на кралица Маргарет в Шотландия. Чудно ли е, че той я мрази? Всеки път, когато я погледне, това му напомня, че неговата любима е била пожертвана заради тази английска кучка.

За да прогони мрачните мисли, Рам наля на двамата по чаша вино и приседна на ръба на леглото, за да сподели питието си с нея. Тина се надигна и се облегна на тапицирана с коприна табла. Огнените къдрици се спущаха в безпорядък по прекрасните й рамене и Рам не можа да се сдържи да не погали зърната й. Розовите им връхчета мигновено щръкнаха.

— Тази стая наистина е разкошна. Голите нимфи на тавана просто приканват към любов.

— Аз предпочитам да има огледало над леглото — подразни я Рам.

Тина взе едно огледало от нощната масичка и рече сънливо:

— Само си помисли колко тайни са скрити в кристалните му глъбини.

— Тази вечер си много красива и игрива — промърмори в ухото й той.

Тя остави огледалото и отвори една малка лакирана кутия. Вътре върху кадифена възглавничка бяха поставени пет малки сфери от слонова кост.

— Топчета за игра от слонова кост.

Устните на Рам се извиха в дяволита усмивка.

— Това не са топчета за игра, скъпа.

— А какво са тогава? — озадачено попита тя.

— Сексуални играчки.

— Какво искаш да кажеш? — надигна се Тина с възбудено любопитство.

— Това са китайски топчета на удоволствието. Китайската култура е много по-древна и по-развита от нашата. Техните господари са давали тези топчета на наложниците си. Когато господарите отсъствали дълго, тези сфери от слонова кост са доставяли удоволствие на самотните наложници. Предназначени са, за да попречат на жената да си вземе любовник. По този начин са пазили тяхното целомъдрие.

— Но как? — попита Тина, напълно объркана.

Той долепи устни до ухото й и прошепна:

— Пъхаш малките топчици вътре в себе си, после сядаш в една люлка и се люлееш напред-назад, докато не получиш оргазъм.

— Рам! — извика смаяно тя. — Измисляш си!

Устните му докоснаха нейните.

— Ще ти покажа.

Взе черната дантелена нощница и й помогна да я облече. После я бутна да легне върху възглавниците, разтвори бедрата й и нежно постави малките сфери. Накрая я взе на ръце, излезе на терасата и се спусна по стълбите, които водеха към вътрешната градина. Тина обви ръце около врата му и се притисна към голото му тяло, възбудена от забранената игра, в която се бяха впуснали.

Нощта бе потънала в тъмнолилавите сенки на мрака. От клоните на дървото се чуваше монотонното кукане на кукувица. Той я нагласи внимателно върху люлката и я залюля. Усещането достигна своята връхна точка, когато люлката смени посоката си и се върна обратно към Рам.

— Ох! — извика изненадано младата жена. — Ох, ох, ооох!

Рам тутакси спря люлката и я взе в обятията си.

— Не мога да понасям да се възбуждаш от нещо друго, освен от мен! — пламенно възкликна той. Устните му се впиха грубо в нейните, белязвайки я завинаги като негова жена.

После седна върху люлката и я нагласи в скута си. Ръката му се пъхна под черната дантела, а пръстите му се плъзнаха в нея, за да извадят малките сфери.

— Възседни ме — заповяда той.

Тя дръпна нагоре нощницата си и го възседна. Когато твърдият му член я прониза в тази необичайна поза, Тина осъзна, че никога не бе изпитвала нещо толкова прекрасно и силно. Когато Рам отблъсна с крак люлката, за да я засили, докосването на кожата му до разцъфващата се розова пъпка я накара да изкрещи от наслада. Горещи тръпки пронизаха гърдите, корема, бедрата и стигнаха до пръстите на краката й. Всичко, което можеше да направи, бе да се вкопчи в раменете му и да стене, препускайки заедно с него към дверите на рая.