Вирджиния Хенли
Лудетина (22)

Глава 22

Тина се събуди в голямото легло и видя, че сама. Седна и примигна учудено, невярваща, че е станало сутрин. Как бе могла да спи толкова дълго и спокойно в едно легло с чужд човек? При това този мъж бе неин враг! Изпита облекчение, че Рам Дъглас не е в стаята да я наблюдава втренчено с черните си очи, как се събужда. Но в същото време изпита странно усещане за загуба. Отметна кожата и провеси крака през края на леглото. Изчерви се като видя, че бе само по чорапи. Това й се струваше още по-скандално, отколкото да спи гола.

Ейда бе готова с банята й. Хвърли й тревожен поглед.

— Добре ли си, Тина? Чух, че крещиш през нощта, но не посмях да дойда.

— Да крещя? — объркано попита младата жена, но в следващия миг страните й пламнаха, когато си припомни невъздържаните викове и на двамата. Ъгълчетата на устните й леко се повдигнаха. — Сигурно е бил Дъглас, когато му нанесох coup d’eclat^[1].

Ейда знаеше, че по-вероятно Рам й бе нанесъл coup d’epee^[2], като е забил меча си до дръжката, но реши, че е по-добре да прояви дискретност.

— Той каза, че днес ще отидем до Солуей — каза Тина, когато стъпи във водата. — Може би иска да огледа по-добре земята на Кенеди покрай река Дий, която му донесох като зестра, и да злорадства.

Гавин и Дръмонд Дъглас се бяха върнали през нощта. Корабът им бе пуснал котва в река Дий на около десетина километра от Касъл Дъглас. Тина закуси сама, като се надяваше, че ще накара Буйната глава да я чака, но когато излезе на двора, той не я посрещна с нетърпеливо повдигане на черните си вежди. Погледът му я обходи от главата до петите и младата жена се почувства красива.

Един от хората на Рам бе оседлал Индиго и я държеше за юздите. Тина възседна кобилата и препусна напред. Изненада се, като видя как Индиго докосна с нос Рафиън. Жребецът, макар и красив, бе кон със зъл нрав и само един човек можеше да го укроти.

Валентина дари Гавин с една от най-сияйните си усмивки и на Рам му се стори, че някой забива юмрук в корема му. Тина се бе подготвила за подигравките и закачките на Рам относно случилото се между тях през нощта, и се боеше, че ще се изчерви.

— Права си за твоя френски главен готвач. Никога досега не бях ял по-вкусно приготвена сьомга.

Тя го стрелна кокетно с поглед изпод гъстите си мигли.

— Аз пък мисля, че десертът бе великолепен.

Ответният му поглед бе толкова застрашителен и настойчив, че Тина мигом разбра — това, което се бе случило помежду им, бе неприкосновена тайна. Каквото и да бе станало в уединението на спалнята им, то никога не биваше да става обществено достояние. Противно на волята си, тя се изпълни с възхищение към него. Изкашля се и побърза да смени темата.

— Изглежда, че моята кобила Индиго внезапно е за почнала да приема Рафиън.

— Когато бе моя, аз се надявах, че той се е чифтосал с нея. Може да е бременна.

Тина внезапно се изпълни с дива ярост. Проклетият му кон бе опропастил красивата й, чистокръвна кобила, а негодникът явно бе доволен от това! Защо си мислеше, че може да има всяко нещо, което му хареса? Беше се сдобил по нечестен път с Индиго, а сега притежаваше и бъдещото жребче! Тя продължи да язди мълчаливо, после вдигна глава, за да огледа земите от другата страна на реката, които й беше отнел.

— Твоята земя от другата страна на реката е много по-хубава от тази от отсамната.

Той повдигна развеселено вежди и я поправи:

— Йондер е все още земя на Кенеди. Ще я оставя на твое име, докато се оженим.

Ние никога няма да се оженим, мислено се закле младата жена.

Корабът „Антигона“, на който Дръмонд бе капитан, бе пуснал котва в залива на Къркъбри. Малкият отряд от мъже дръпна юздите на конете си и Рамзи я покани:

— Заповядайте на борда, милейди, и си изберете подарък от стоките, които са докарани от Фландрия.

Макар че Рам й помогна да се качи на кораба, той повика Колин да се погрижи за нея, а самият той с Дръмонд и Гавин се качи на горната палуба. Тина бе запленена от товара. Имаше топове платове от най-различни материи — от най-фина вълна до тежък, блестящ брокат. Многообразието от красиви гоблени привлече погледа й. Особено й допадна един, изобразяващ рис със светлокафява козина, с къса опашка, дълги крака и копринена грива. Щеше да изглежда много добре над леглото в спалнята й в Касъл Дъглас.

Колин го сви на руло и го отдели за нея. Бе много радостен, че Дръмонд не бе забравил да му донесе маслени бои и платна от Холандия. За да се излезе на кърмата, трябваше да се мине по палубата и Тина зърна Рамзи, който с мрачно лице слушаше доклада на хората си. Не попита нищо Колин, макар да изгаряше от любопитство. Всички от клана Дъглас бяха много сплотени и Тина не искаше да плъзнат слухове, че е проявила невъздържано любопитство към делата им.

Още преди да слезе в трюма, по екзотичните аромати разбра, че на борда на „Антигона“ имаше разнообразни подправки. Господин Бюрк никога нямаше да й прости, ако не вземе по малко от всяка. Знаеше, че подправките не са от Фландрия или Холандия — Колин й обясни, че са от Молукските острови, които принадлежаха на холандците. Имаше индийско орехче с особения си остър мирис, черен пипер, който дразнеше носа и предизвикваше кихавица. Видя и пакетчета с изсушен карамфил, за който Тина знаеше, че лекува зъбобол и който бе изключително ценен, затова се ползваше в много малки количества. Канелата имаше приятен аромат и сладък вкус, а джинджифилът бе много пикантен.

След като разгледа и помириса всички подправки, Валентина се зае с парфюмите. Различните благоуханни масла се получаваха от екзотични растения, после във Фландрия се смесваха с мак, фрезия и лилии, които растяха в изобилие из полетата. Тина си избра един парфюм, ухаещ на подправки и фрезия, с едва доловим мускусен дъх. Повечето от парфюмите бяха твърде тежки за вкуса й.

Най-после Рам бе готов да слезе от кораба, но Дръмонд и част от хората му останаха на борда. Гавин придружи брат си и докато се качваха на конете си, Тина го чу да казва:

— Почакай само докато го видиш. С невероятно гладка и изчистена линия. Никой кораб не може да го стигне.

Миг по-късно Дъглас застана до Тина.

— Откри ли нещо, което да ти хареса, любима?

— Всичко! Избрах си прекрасно кадифе от някакво място, наречено Веер, както и подправки за господин Бюрк. Сега ще може да ми направи сладкиш с джинджифил.

— А пекъл ли ти е някога сладкиш с джинджифил във формата на мъжка фигурка? — шеговито попита Рам.

— О, да, това са най-хубавите мъже, които можеш да имаш. Винаги са сладки и мълчаливи, а ако ти причиняват неприятности, можеш незабавно да им откъснеш главите!

Той се засмя. Започваше да се наслаждава на хапливите забележки, които тя толкова често му подхвърляше. Имаше много неща, които започваха да му харесват у нея, макар някога да го бяха вбесявали, но това беше преди тя да му принадлежи. Сега се възхищаваше на остроумието й, на начина, по който яздеше, и на факта, че предпочиташе седлото пред затворената карета. Очароваше го начинът, по който оставяше косата си да се вее волно на вятъра, умението й да носи прекрасни бижута и елегантни рокли, суетността й, която засенчваше дори тази на някоя известна парижка куртизанка. Ала най-много му допадаше безразсъдния начин, по който се бе хвърлила в любовта, отдавайки се изцяло и без задръжки. Обаче един тъничък гласец му нашепваше предупредително: „Не я оставяй да си мисли, че те води за носа!“

Препуснаха на запад, към залива Уигтън, където бяха пуснали котва няколко кораба. Но „Валентина“ се открояваше сред тях също като диамант сред бисери. Той бе бързоходен кораб и затова линиите му бяха удължени и също като съименничката си бе изключително приятна гледка за окото. Бе в бяло и златно и блестеше с цялото си великолепие на следобедното слънце.

Когато видя кораба, Тина изпита объркани и противоречиви чувства. Беше горда, че един от най-хубавите кораби на Кенеди е наречен на нея. Но гърдите й се надигна огромна вълна на възмущение, задето баща й го използвал като примамка, за да накара Дъглас да я вземе. Обаче докато към баща си изпитваше негодувание, то черната омраза към Рам Буйната глава, която изпитваше в момента, бе силна и неподправена.

Докато той се възхищаваше на кораба, Тина забеляза същия собственически поглед в очите му, с който гледаше и нея. Макар че това не беше неин кораб и никога не е бил, в момента изпита желание да го притежава. Реши да изпита силата си върху него.

— Има още един подарък, който бих искала да получа днес от теб — измърка тя.

— Назови го — изрече с нисък, галещ като милувка глас.

— „Валентина“ — отвърна тя и кимна към кораба.

Лицето му се изопна.

— За пръв път шегите ти не са ми никак забавни. Ела, ще те кача на палубата.

— Почакай! — извика тя и извиси глас, за да я чуят всички. — Това е все още собственост на клана Кенеди, докато аз официално не го прехвърля на твое име. Аз ще те заведа на борда.

Веждите му се извиха, но Рам запази самообладание. Мъжете слязоха от конете, качиха се на голямата лодка и заеха местата си до греблата. С невъзмутимо лице Дъглас й подаде едно весло.

— Хайде, давай.

Тина погледна отчаяно скъпата си небесносиня рокля, но когато вдигна глава, го видя как смигва на хората си.

— Проклет да си! — процеди през зъби младата жена, измъкна ръкавиците си за езда от колана, нахлузи ги и взе веслото.

Той не бе очаквал подобна реакция и се засмя.

— Остави… аз просто се пошегувах.

Златистите й очи се присвиха.

— Ще подкарам тази проклета лодка, дори това да е последното нещо, което ще направя!

— Ти си не по-малко твърдоглава от мен — промърмори младият мъж.

Тя бе толкова неумела, че само пречеше на останалите мъже да гребат, но когато лодката се изравни с кораба и хората на Дъглас се изкачиха по въжената стълба на палубата, поне дузина ръце се протегнаха надолу, за да й помогнат да се качи на борда. Тина изпита истинско удоволствие, че тъмнокосите мъже на Дъглас я харесваха и открито й го показваха.

На борда на „Валентина“ бяха останали много малко моряци от екипажа на Кенеди. Тина се насочи направо към предната палуба. Разпозна в един от мъжете моряк от хората на брат й Донал и бързо му нареди:

— Донеси ми корабния дневник — вятърът разроши косите й, повдигна игриво сините поли на роклята й и разкри стройните й крака и долните фусти. Когато морякът забърза да изпълни поръчката й, Тина се извърна към Рамзи с гордо вдигната глава и искрящи очи. Минутите се нижеха, а хората му стояха отстрани, забавлявайки се с техния сблъсък. Когато й подадоха тържествено дневника, тя го връчи на Рам.

— Дамата е във вашите ръце, лорд Дъглас. Макар да е красива, няма да ви е толкова лесно да я управлявате, колкото си въобразявате — погледът й бе тържествуващ и всички разбраха намека й.

— Като неин нов господар аз те уверявам, че тя никога няма да попадне в по-добри ръце.

Младата жена прехапа устни. Проклета, арогантна свиня! Винаги ли последната дума трябва да бъде негова?

— Надявам се, че разбираш кога идва буря — предупреди го тя.

— Когато в морето има буря, аз съм в стихията си. Надявам се само, че ти имаш представа колко яростна може да бъде.

Дали да се вслуша в предупреждението му, или да приеме предизвикателството? Докато се взираше в тези тъмносиви очи, я прободе лошо предчувствие и за миг реши да избере първото. Ала после сви рамене и рече с мрачна усмивка:

— Струва ми се, че ти липсва гостоприемство, щом още продължаваш да ме държиш отвън с риск да измръзна до кости.

— Ще те отведа долу и ще те стопля — промърмори той в ухото й.

Тя вдъхна миризмата на смола, носеща се от бялото борово дърво на палубата, примесена с тази на мокрите ленени корабни платна. Обърна се към моряка на брат й.

— Ще бъдете ли така любезен да отнесете едно писмо от мен до брат ми Донал и съпругата му Меги?

Мъжът кимна.

— По-добре да побързаш. Смятам да вдигна котва и да изляза с кораба в морето.

— В такъв случай няма да пиша — отвърна Тина, развълнувана от мисълта за предстоящото плаване. — А и Донал не си пада по писмата. Просто предайте и на двамата моята любов и им кажете, че скоро ще ги посетя.

Рам я поведе към долната палуба. По пътя отбеляза със задоволство красивата дървена ламперия, както и отличното оборудване на новата си придобивка. Отвори вратата на капитанската каюта и я пусна да влезе вътре. В мига, в който вратата се затвори, той я помете като вихрушка. Младата жена се озова в силните му прегръдки, а устните му се впиха жадно в нейните.

— Господи, през целия ден си мечтаех да те вкуся отново, за да се уверя, че не си се променила от миналата нощ.

— А променила ли съм се? — предизвикателно попита тя.

Той отново я целуна и облиза долната й устна.

— Ммм, не е толкова сладко… има тръпчив привкус — подразни я, намеквайки за държанието й. Приседна върху една маса, разтвори широко крака и я привлече помежду им. Преди тя да се усети, ловките му пръсти смъкнаха горнището на роклята й до кръста. Гърдите й се разголиха и той се наведе, за да целуне всяко зърно. Розовите връхчета щръкнаха и Тина смаяно прошепна:

— Ти нямаш капка срам!

— Никак — съгласи се той, а силните му ръце се спуснаха надолу към хълбоците й и той притисна най-тайното й място към издутата си мъжественост. Погледна към леглото. — Достатъчно широко е за двамата, ако лежим плътно притиснати един до друг.

— По-скоро единият ще трябва да лежи върху другия — възрази младата жена.

— Ще се редуваме! — ентусиазирано кимна Рам.

Тя се опита да се отдръпне от него.

— Хората ти чакат да заповядаш да вдигнат котвата и да отплаваме.

— Те знаят, че ще бъда зает. Всички чуха как ме покани долу, за да те стопля. Ти нарочно възбуди страстта ми пред тях.

— Това не означава, че трябва да се нахвърлиш върху мен и да ми разкъсваш дрехите. Струва ми се, че си полудял!

— Да, луд съм! — пламенно възкликна той и отново завладя устните й, вдъхвайки с пълни гърди аромата й. Устните му се спуснаха по шията й и белите му зъби захапаха лекичко долната част на ухото й. — След като прекараш целия следобед в морето, довечера кожата ти ще бъде солена — по гърба й пробягнаха приятни тръпки. — Ако се държиш добре, може да ти позволя да ме оближеш — дръзко додаде той и видя с удоволствие как лицето й пламна. Остана сериозен и сръчно закопча горнището на роклята й. — Изгарям от желание да те любя, но знам колко неудобно ще се чувстваш пред всички тези груби мъже. Обещавам, че ще се въздържам, докато си легнем. Отметна нежно един кичур от челото й и нежно го целуна. — Хайде ела. Нека да излезем да поплаваме из Ирландско море.

Тина се запъти към носа на кораба, докато Рам крещеше заповедите си. Той застана до руля между Джок и Гавин.

— Ще се нуждаем от оръдие — обади се Джок.

— И откъде ще го купим? — попита Гавин.

Рам повдигна черните си вежди.

— Да купим? Нима не сме разбойници? Ще задигнем оръдието, така както задигаме и стадата. Първата ни работа утре ще бъде да заловим някой английски кораб. Днес ще набележим плячката си. Дръжте си очите отворени.

Тина наблюдаваше как моряците развиват главните платна и ги опъват по мачтите. Как й се искаше да бъде мъж! Да крещи заповеди от капитанския мостик, да притежава такива прекрасни кораби като „Валентина“ и всички моряци на борда да й се подчиняват! Облегна се на дървения парапет, погледна морето, после вдигна глава към небето, заслушана в писъците на чайките, които изглеждаха толкова волни и безгрижни. Когато се умори да се взира в морските вълни, потърси с поглед Рам Дъглас.

Гледаше го как говори с всеки един от хората си. Забеляза, че когато говореше с някой мъж, слушаше много внимателно, какво му отвръща събеседникът му. Преди да се насочи към следващия, винаги потупваше мъжа по гърба или по ръката. Между жените не съществуваше такова всеотдайно приятелство. Две жени можеха да бъдат достатъчно близки, като нея и Ейда, но повечето бяха врагове, отколкото приятели.

Мисълта за Ейда я накара да си припомни нейния съвет. Днес бе направила тактическа грешка, давайки воля на острия си език, подклаждана от омразата и гнева си. Трябваше да изчака, докато си легнат, и тогава да помоли Рам Дъглас да й подари „Валентина“. Младата жена потръпна. Той бе опасен мъж — никога не биваше да узнае, че поведението й бе продиктувано единствено от мисълта за по-късно отмъщение.

В късния следобед той се присъедини към нея и обви собственически ръка около кръста й. Огромното червено кълбо на слънцето бавно потъваше в черните морски води.

— Надявам се, че свежият въздух е изострил апетита ти.

— Наистина умирам от глад — отвърна Тина и се облегна на рамото му.

— Добре! Двамата готвачи са приготвили истинско пиршество. Разбира се, не са от класата на твоя господин Бюрк, но има стриди, миди и големи скариди. Всички се каним да хапнем тук, на палубата, ако не възразяваш?

Предложението й допадна. Тина обожаваше да се отнасят към нея като към мъж. Двамата с Рам седнаха по турски на палубата с чинии, препълнени с морски вкуснотии, които прокарваха със студена бира.

Вятърът стихна, когато навлязоха в устието на река Дий. Платната на „Валентина“ бяха прибрани и корабът заплува с вечерния прилив. Рам искаше да разбере на какво разстояние можеше да се приближи по реката до Касъл Дъглас.

— Искаш ли тази вечер да останем на борда? — предложи той. — Утре ще трябва отново да патрулирам по този проклет бряг и само един Бог знае колко често ще мога да прекарвам нощите си с теб. Всички набези се извършват през нощта.

Тя усети колко силно го желае и реши да се съгласи. Нямаше да му отказва нищо. В малката каюта му позволи да я съблече, като се увери, че и двата й чорапа са събути. После ръцете му трескаво разсъблякоха собствените му дрехи, разхвърляйки ги из цялата стая.

Тя остана за миг гола, обливана от златистата светлина на фенера. Рам я повика в леглото.

— Има нещо между краката ми, което има нужда от особени грижи — шеговито подхвърли той, неспособен да прикрие веселите пламъци в очите си. Подаде й острия си кинжал и разтвори крака.

Тя го погледна объркано. Не разбираше каква опасна игра бе започнал.

— Свали шевовете — обясни младият мъж. — Господи, жено, какво си помисли, че искам да направиш?

— Трябва да си много глупав, Дъглас, за да се довериш на една жена от рода Кенеди, още повече с нож в ръката си — подразни го тя и докосна опънатата кожа на корема му. „Сега мога да унищожа това надменно копеле“ — помисли си Тина. Разбира се, и тя щеше да умре, но пък щеше да го лиши завинаги от мъжествеността му. Ала, в следващия миг си припомни удоволствието, което й бе доставил и осъзна, че не би могла да стори подобно нещо.

Приближи фенера, за да освети по-добре слабините му. Пламъкът огря гъстите черни косми, а членът му щръкна, дебел и дълъг като стъбло на дърво. Очите му я изгаряха като пламъка на свещ — възпламеняваха устните й, върховете на гърдите й, слабините й. През цялото време корабът бавно се поклащаше, унасяйки ги в приспивния си ритъм.

Тя с мъка откъсна поглед от мъжествеността му и огледа внимателно дългата рана, която бе зашила. Бе зараснала за изумително кратко време и тя изпита съжаление, че не бе страдал повече. Започна внимателно да срязва копринените конци, горда, че бе свършила чудесна работа и нямаше да остане почти никакъв белег.

Когато пръстите й го докоснаха, членът му подскочи.

— Стой мирно — промърмори Тина.

— Не съм виновен — ти го караш да прави така — обясни Рам.

— Това е лъжа, Дъглас. Нечистите ти помисли те карат да приличаш на разгонен овен.

— Мили Боже, лисичке, ти си коленичила пред мен гола, дразниш и измъчваш плътта ми, докато престана да различавам ангел ли си или дявол, а обвиняваш мен в нечисти помисли. Не са нечисти, а са направо развратни!

— Развратникът Дъглас! — измърка тя, а връхчето на езика й се стрелна между зъбите, когато стигна до последния шев.

Той я сграбчи и я привлече между бедрата си, а устата му се впи в нейната, взимайки в плен езика й. Върхът на кинжала го одраска и рукна кръв, ала той не забеляза, отдаден изцяло на прекрасната изкусителка, която го възбуждаше до полуда. Горещите му устни се плъзнаха надолу по шията й, целуваха, смучеха, ближеха. Той повдигна тялото й по-високо, за да достигне нежните й гърди, дразнейки ги, хапейки и милвайки копринените им извивки с език, обикаляйки твърдите, обли плодове, които се притискаха невъздържано към горещата влага на устата му.

Езикът му се плъзна по стегнатия й корем, после тръгна надолу, изтръгвайки вик на удоволствие от допира на устните му до златистата й кожа. Той се претърколи заедно с нея и я положи върху леглото, като разпиля косите й върху възглавницата. Разбра, че ако не иска да полудее, трябва да я вкуси.

Зарови пръсти в меките къдрави косъмчета между краката й, а тя се изви и се притисна към дланта му, жадувайки да я изпълни цялата. Рам наведе тъмнокосата си глава и целуна нежната кожа от вътрешната страна на бедрата й, после прокара език по кадифената й мекота.

Ръцете на Тина се заровиха в гъстите черни кичури на главата му. Продължи да я целува и в следващия миг Тина осъзна къде са се насочили устните му. Извика смаяно, а страните й пламнаха от срам. Дори гърдите й се покриха с руменина. Виковете й преминаха в ниски стенания, когато той разтвори нежната цепка между бедрата й с палците си и прокара върха на езика си около малката розова пъпка. Започна да си играе безмилостно с нея, да ближе и засмуква тръпнещата й женственост.

Пръстите й се вкопчиха в косите му. Това, което правеше с нея, бе толкова прекрасно, че нямаше сили да му каже да спре. Когато вече си мислеше, че няма да може да издържи нито миг повече, когато усещаше, че пъпката й ще се избуи в тъмно цвете, езикът му я прониза като остро копие.

— Рам! — изкрещя тя.

За пръв път изричаше името му. Устните му мигом намериха нейните. Тина усети собствения си вкус и това бе най-интимното нещо, което бе изпитвала. Той се надвеси над нея и тя видя страстта, изписана на лицето му. Миг преди да проникне в нея, видя как капки кръв бликнаха от раната му и я изпръскаха.

Помете я като вихрушка и започна да движи силното си тяло в нея. Отначало кръвта му се стичаше върху бедрата й, но когато тласъците му станаха много по-силни, плисна и върху корема й. За нейна изненада това я възбуди още повече и за пръв път осъзна значение на думата кръвожадност. Изви врата си и му поднесе устните си. Тялото й се притискаше в самозабрава към неговото, докато се извиваше в бесния ритъм, който той налагаше. Двамата полетяха едновременно в безкрайната бездна. Не знаеха дали това е възхвала на живота или танц на смъртта, а и не ги интересуваше.

Мина доста време, преди да могат да разсъждават отново.

— Пак кървиш — промълви Тина, — чаршафите приличат на бойно поле.

— И наистина бе такова — промърмори той и я привлече към себе си. — Ти само леко ме убоде. До сутринта ще зарасне.

— Ами какво ще стане, ако раната се замърси? — разтревожено попита тя.

— Няма. В морето раните зарастват бързо и никога не се замърсяват — вгледа се в лицето й. — Изглеждаш загрижена за тази малка драскотина. Досега никой не е бил загрижен за мен.

Тина изпита угризение на съвестта. Преструваше се на загрижена за една незначителна рана, докато в същото време искаше да го направи уязвим, за да може да нанесе смъртоносния си удар.

— Донеси ми малко уиски — посочи Рам към гарафата. Когато се върна с гарафата в ръка, Тина зърна за миг особено развълнувано изражение на лицето му. Той бързо се овладя и се протегна към уискито. Тя поклати игриво глава.

— Позволи на мен — доставя ми удоволствие да ти причинявам болка.

Плисна щедро уиски върху отворената рана и той извика от престорена болка. Тина огледа ужасено леглото. Смачканите чаршафи бяха мокри от кръв и уиски.

— Мили Боже, ще трябва да изгорим чаршафите, преди някой да ги види. Ще изглежда сякаш тук е имало пиянска оргия.

— А какво знаеш ти за оргиите, палавнице моя? — попита Рам и се протегна, пъхайки ръце под главата си.

— Не колкото теб, предполагам — предизвикателно го стрелна с поглед тя и протегна пръст, за да докосне мъжествеността му. Тя мигом започна да набъбва и да се уголемява. Това я изпълни с вълшебно чувство на удоволствие — властта й над него растеше. — Доста любопитно оръжие. Аз съм безкрайно невежа, Дъглас.

— Наричай ме Рам, както го направи преди малко — заповяда й той.

— Никога, никога не съм те наричала така.

— Направи го — настоя младият мъж — в екстаза на страстта.

— Глупости! Не си спомням да съм казвала подобно нещо — излъга Тина.

За миг се озова по гръб, с разтворени крака.

— Много добре си спомням какво те накара да ме наречеш Рам — и продължи да й показва без думи.

— Рам, Рам! — извика тя. — Не започвай отново!

— Да, отново — възрази той и Тина отново бе загубена.

Когато отвори очи в сивата утрин на новия ден излегната върху великолепното му тяло, тя си каза, че го е направила за отмъщение.

Двамата се облякоха и излязоха на палубата.

— Намираме се само на три или четири километра от Касъл Дъглас — каза Рам. — Колин ще те отведе у дома. Той отиде да доведе конете. Ще се върна тази вечер или най-късно утре. Ангъс сигурно ще дойде заедно с петдесетте войници, за които го помолих.

Тази сутрин лицето му бе затворено и тя изпита усещането, че вече се е отдалечил от нея. Когато Колин се появи, тя слезе от кораба, оставяйки Рам на палубата. Преди да се качи на седлото, поговори нежно на Индиго и погали кадифения нос на кобилата. Каза си, че няма да поглежда назад. Направи го, разбира се, след като измина стотина метра и замръзна от изненада. Корабът вече не блестеше в бяло и златно. През нощта бе пребоядисан в мръсно сиво. Освен това вече не се казваше „Валентина“. Новото му име бе „Отмъщение“.

Втренчи се ужасено в буквите. Нима той се бе досетил какво замисля? Или също играеше смъртоносна игра? Може би никога нямаше да й прости, задето го бяха принудили да я приеме за жена, и бе решил да си отмъсти в подходящо време и както той намери за добре. Помисли си за леля си Дамарис и усети как кръвта й се вледенява.