Вирджиния Хенли
Лудетина (21)

Глава 21

Селото Ню Аби, на петнадесетина километра на изток, бе нападнато от англичаните, но когато пристигнаха Дъглас и хората му, разбойниците вече бяха изчезнали. Бяха обрали до шушка всичко ценно, дори и църквата. Целият добитък бе откаран, дори бяха плячкосали и хранителните продукти. Мъжете бяха избити, жените — изнасилени, а колибите със сламени покриви — подпалени.

На хълма пламна друг сигнален огън и Рам разбра, че англичаните опустошават селото Къркбийн, на около седем километра. В гърдите му лумна силен гняв. Остави част от хората си да помогнат на жертвите от Ню Аби и се насочи към Къркбийн.

Рам възнамеряваше да плени някои от разбойниците, за да разбере откъде бяха дошли и по чия заповед действаха, но се оказа, че негодниците са три пъти по-многобройни. Беше ясно, че трябва да убиват, за да не бъдат убити, и се развихри жестока и кървава битка.

Повече от десетина англичани бяха избити, докато сред хората на Дъглас имаше само неколцина ранени. Рам бе ранен в бедрото, но той реши, че раната не е дълбока и костта не е пострадала въпреки обилното кръвотечение.

Жителите на Къркбийн се оплакаха, че три от жените били отведени заедно, със стадото. Рам се закле да ги върне и препусна като вихър към скалистия бряг. Обаче се оказа, че отново е закъснял. Един кораб тъкмо вдигаше котва, а друг се отдалечаваше бързо в тъмнината към английския бряг.

Проклетниците бяха изоставили трите жени, но преди това им бяха прерязали гърлата. Рамзи, Джок и Камерон дръпнаха юздите, скочиха от седлата и приближиха към неподвижните тела. Камерон се извърна и повърна в тревата. Рам притисна длан към устните си и затвори очи. Ако не бе дал обещание, че ще върне жените, щеше да ги погребе тук.

— Откога англичаните по границата извършват набези с кораби? — обърна се Джок към Рам.

— Кучите синове са получили заповед от най-високо място. От Дейкър… а може би дори лично от крал Хенри — погледът му се зарея към морето, над което в този ранен час се стелеше лека мъгла. — От утре започваме да попълваме екипажите на нашите кораби — решително заяви той на своите войници. — Повечето от вас знаят как да управляват кораб, а онези, които не знаят, ще бъдат обучавани колкото се може по-бързо.

— Аз ще прибера нашите ранени от Къркбийн — рече първият му лейтенант Джок. — Ти по-добре се върни в замъка, за да обгорят раната ти.

Рам поклати глава.

— Първо ще отида в Къркбийн. Обещах да върна жените. Добре ли си, Камерон? — искаше му се да остави по-малкия си брат да помогне на хората от Ню Аби.

 

 

Ейда и Тина разговаряха повече от два часа в разкошно обзаведената господарска спалня на Касъл Дъглас. Ейда шиеше долна риза от фино тъкан лен. Ефирната материя бе в бледозелен цвят и прислужницата обеща на Тина, че ще й ушие и предизвикателни жартиери с избродирани червени сърца по тях.

— Дали негова светлост няма да си помисли, че се подиграваме с девиза му — Кървящото сърце на Дъглас?

Тина се засмя и поклати лава.

— Няма значение, Рам Дъглас притежава чувство за хумор — тя бродираше една кремава ленена риза с инициалите му.

Не след дълго Тина започна да се прозява и двете жени оставиха ръкоделията си.

— Изглежда, че все пак тази нощ ще бъда сама в хубавата спалня — замислено рече Тина.

Ейда я стрелна с поглед. Дали само й се стори, или наистина долови нотка на разочарование в гласа на възпитаничката си?

Тина бе оставила пурпурния си пеньоар в подножието на голямото легло, в случай че Дъглас се върне неочаквано през нощта. Искаше да скрие тялото си от неговите жадни и тъмни очи. Спа непробудно няколко часа, но след полунощ се събуди, видя, че Рам още го няма и я обхвана безпокойство. Не можа да заспи и само задремваше от време на време. Обхвана я някакво неясно чувство.

Със сигурност това не бе тревога за безопасността му, просто я терзаеше неопределено чувство на безпокойство и смут. Наближаваше разсъмване, когато в двора се разнесе тропот на конски копита. Тина стана, облече пеньоара върху лилавата си нощница и пъхна крака в меките пантофки.

Грабна една факла от желязната скоба, забита стената в коридора, и се спусна надолу по извитата каменна стълба, за да го изчака пред масивната входна дървена врата. Ала никой не влезе и младата жена започна да става нетърпелива. Предпочиташе да е участник в събитията, а не пасивен наблюдател, стаен безпомощно в полумрака.

Излезе на двора и се запъти към конюшните, но с изумление видя, че всички са се струпали пред ковачницата. Рам бе изгубил много кръв и му се виеше свят. Олюля се, когато слезе от коня, а в крака му пламна изгаряща болка. Облягаше се тежко на рамото на Джок. Валентина пристигна точно когато го положиха внимателно върху работната маса в ковачницата. Рам зърна огнената й коса, блестяща на светлината на факлите, и изръмжа:

— Махнете я веднага оттук!

— Чакайте! — спря ги младата жена. — Какво смятате да правите с него?

Камерон сложи ръка на рамото й.

— Ще обгорим раната му. Върни се в леглото.

— Не, няма да направя подобна глупост.

— Моля те — с нисък глас промърмори Камерон, — ще му бъде неудобно да вика в твое присъствие, когато долепят нагорещеното желязо до раната.

— Престанете веднага! Всички до един сте проклети варвари! Джок, отнеси го в спалнята!

— Трябва да спрем кръвоизлива — дрезгаво се обади Рам. — Не се меси в мъжките работи.

— Аз ще спра кървенето, като зашия раната! — твърдо заяви Тина.

— Ти? — смаяно я изгледа Рам.

— Разбира се!

Ъгълчетата на устните му леко потрепнаха.

— А няма ли да припаднеш при вида на кръвта ми?

— Ха! По-скоро ще празнувам. Отнесете го — повтори тя. Помисли, че е истинско варварство, загдето в замъка няма нито една жена, която да се грижи за раните му. Щеше да изпита извратено удоволствие да го види оставен на милостта на иглата в ръцете й.

За Рамзи това наистина бе нещо ново. Бе наистина смайващо, че неговата жена бе слязла, облечена само по пеньоар, за да види как се чувства, и бе предложила сама да се погрижи за раната му. А това, че не искаше той да изпита адските болки от обгарянето и се интересуваше да не му остане грозен белег, си бе истинско чудо.

Когато Джок и Камерон го внесоха в спалнята на горния етаж, тя отметна рисовата кожа от леглото и им каза да го сложат върху ленените чаршафи. После взе ножиците си и започна да разрязва кожените панталони.

— Не стой там като дръвник! — обърна се младата жена към Камерон. — Иди да донесеш топла вода — той хукна да изпълнява заповедта й, а Джок се ухили.

— Искате ли аз да го държа, докато го шиете, милейди?

— Няма да помръдна — изръмжа Рам. — Сигурна ли си, че имаш достатъчно смелост, за да свършиш това, с което си се захванала, жено?

— Обзалагам се, че моята ръка няма да трепне, за разлика от крака ти.

Рам присви очи и кимна с глава към вратата — заповед за Джок да излезе от стаята. Камерон се върна с топлата вода и Рам рече:

— Върви да злорадстваш над нечии други рани. Ние искаме да останем сами.

Когато разрезът стана достатъчно широк и цялата рана се откри, Тина се изчерви, защото видя, че стигаше чак до слабините му. Докато го миеше и почистваше, Рам не помръдна и тя си помисли: „Почакай да забия иглата в плътта ти!“

Между веждите му се появи дълбока бръчка, докато измерваше с поглед иглата в ръката й. Когато видя на какво се мръщи, Тина леко се усмихна.

— Ще те зашия с кремав копринен конец и ще го завържа на френски възел — подразни го младата жена. Пое дълбоко дъх и сръчно забоде иглата.

— Не е нужно да се престараваш с бодовете — обади се Рам.

— Не учи кокошката как да снася яйца. И без това си достатъчно грозен — не искам окончателно да се обезобразиш.

Лицето му се сгърчи.

— Вече е твърде късно. Когато ме видиш гол, сигурно ще припаднеш.

— Ха! Аз не припадам при вида на мъжките белези.

— Не белезите ще те накарат да припаднеш — обеща й той и многозначително се ухили.

— О! — рече тя и отпусна иглата. — Главата ти е подута.

— Да, както и други неща — цинично се съгласи младият мъж.

Тя работеше с иглата много близо до гениталиите му и припомняйки си колко много болка й бяха причинили, го убоде леко.

— Извинявай.

— Изобщо не съжаляваш, хитрушо. Доставя ти удоволствие да ме държиш в ръцете си.

Тина стисна устни и се съсредоточи върху последните бодове и възела накрая.

— Ето, готово. Има ли нещо друго? — зададе въпроса повече на себе си.

— Изпитвам ужасна жажда, момиче… — едва чуто промълви той.

— Извини ме. Колко глупаво от моя страна. Така е, защото си изгубил твърде много кръв — повика един паж и го изпрати да донесе кана с бира. — Или може би предпочиташ уиски за болката? — тревожно додаде тя.

Ала той само поклати глава.

— Не, по-добре бира…

Рам пресуши бирата на един дъх и се отпусна назад. За пръв път Тина го виждаше уморен. Придърпа рисовата кожа върху гърдите му, а той взе ръката й и я поднесе към устните си.

— Благодаря. Обещавам ти, че невинаги ще спим облечени — в очите му блеснаха дяволите искри.

В ранния следобед Тина се качи, за да види как се чувства, и остана смаяна, като го завари станал и облечен да пише писма.

— Не биваше да ставаш — смъмри го тя.

Рам я погледна втренчено, опитвайки се да разбере дали загрижеността й е искрена, или се преструва. Малко го бе грижа за раната, но установи, че не му е все едно какво е нейното отношение към него.

— Има неща, което се нуждаят от вниманието ми. Англичаните ни нападнаха с кораби. Всеки град покрай брега, всяко село се намират в опасност.

— Но Донал и Меги са в Касъл Кенеди, който е на брега! Трябва да ги предупредим!

— Вече изпратих съобщение, ако това ще те накара да се почувстваш по-добре, но едва ли ще нападнат замъка, след като знаят, че Кенеди са в резиденцията.

— Войниците на Донал не са толкова опитни като твоите — изтъкна Тина.

— Някои са — увери я Рам. — Англичаните са нападнали селата в близост до Касъл Дъглас, защото са смятали, че сме още на север. Ако бяха дошли един ден по-рано, наистина щеше да е така.

Намръщи се. Някой може би издаваше сведения или имаше шпионин. Беше толкова изтормозен, че бе готов да подозира всеки, дори и хората от собствения си замък.

Рам не искаше да я тревожи, затова не й каза нищо за убитите жени.

— Ще поискам Ангъс да изпрати още петдесет воини. Тук ще бъдем в безопасност.

Тя сви хубавите си рамене.

— Не от англичаните се страхувам.

— Със сигурност не и от мен — аз съм ранен и безобиден.

— Безобиден като скорпион!

Той се надигна иззад бюрото.

— Предполагам, че си достатъчно опитна, за да измъкнеш отровното ми жило — погледите им се срещнаха и въздухът се изпълни с напрежение. Рам се приближи до нея и повдигна една червено-златиста къдрица. Наведе се и вдъхна аромата й. — Ухае на орлови нокти — промърмори той, а тя се изненада, че знае толкова много за женските парфюми.

Рамзи прокара дългия кичур по гърлото си, а погледът му стана толкова настойчив, че тя не издържа и сведе очи. Забеляза наболата му брада и си припомни смайващото усещане от търкането на брадата му върху нежната й кожа.

— Ще се избръсна — прошепна той и тя вдигна бързо очи, питайки се дали не бе прочел мислите й.

Той плъзна пръсти около врата й и я погали. Златистите й очи се разшириха от страх. Колко лесно би било за него да прекърши врата й, ако поиска да се избави от нея. Инстинктивно приближи ръката си към раненото му бедро, готова да забие нокти, ако пръстите му се стегнат.

— Моята червенокоса лисичка — прошепна младият мъж и покри ръката й със своята, превръщайки я в безполезно оръжие. Искаше да почувства тази ръка върху слабините си, да усети колко е набъбнал и твърд, докато я целува. Но копнееше тя да го докосне по собствена воля. Сведе тъмнокосата си глава и устните му леко докоснаха нейните. — Ще вечеряш ли с мен тук, в спалнята? — това бе покана, а не заповед. — Който рано ляга, рано става — додаде с тих глас.

За миг Тина си помисли, че ще изпълни ръката й със своята мъжественост, но той устоя на изкушението и не я насили. В тъмносивите му очи се четеше мълчалива покана, която смяташе да приеме, независимо от страха си.

— Как бих могла да ти устоя, Дъглас? — измърка гальовно младата жена.

Лицето му остана безизразно, но Тина можеше да се закълне, че думите й му доставиха удоволствие. Когато той излезе, тя се отпусна на леглото. Коленете й трепереха.

— Винаги ще те мразя — прошепна тихо тя.

Тина повика Нел, за да смени спалното бельо, после забърза към кухнята.

— Господин Бърнс, миналата вечер печеното агне беше великолепно. Предполагам, че това е правило, а не изключение, и се надявам кулинарните ти умения да включват и други ястия, не само от овнешко и агнешко. Ако не е така, господин Бюрк много скоро ще те обучи.

Валентина дръпна французина настрани, за да размени няколко думи насаме с него.

— Господин Бюрк, двамата с лорд Дъглас тази вечер ще вечеряме в спалнята. Бих искала да приготвиш нещо специално.

— Какво ще кажете за сьомгата, която уловихте?

— О, да, това сигурно ще му достави удоволствие, освен това не забравяй и десерта.

Господин Бюрк кимна.

Колин влезе в кухнята. Лицето му бе изопнато от тревога.

— Рам лошо ли е ранен?

— Не, не чак толкова. Раната е доста голяма и изтече много кръв, но много скоро ще заздравее — увери го тя.

Той помоли един прислужник за малко соли и попита дали има настойка от опиум.

— И други ранени ли има? — поинтересува се Тина.

Колин кимна.

— Но нито един не е сериозно ранен — успокои я. Когато му казаха, че няма настойка от опиум, той яростно изруга. — Последният път, когато идвах, имаше. Непрекъснато изчезват разни неща.

— Може би има духове — нехайно подхвърли Тина.

— Духове, как ли не! — презрително изсумтя мъжът. — Възрастните мъже не вярват в такива неща.

— Рамзи вярва — осведоми го тя. — Той смята, че призракът на Дамарис е сред нас.

— Така му се иска — промърмори Колин. — Беше влюбен в Дамарис. Двамата с Алекс веднъж се сбиха не на шега — млъкна изведнъж, сякаш бе казал прекалено много, и побърза да смени темата. — Може би твоят изключително способен господин Бюрк ще може да забърка нещо против болка.

— Той наистина прави чудеса. Веднъж ми излекува един зъб.

Тина бе доста замислена, докато се качваше обратно по стълбите. Какво бе казал Лудия Малкълм, когато твърдеше, че Алекс не е отровил Дамарис? „Беше другата млада свиня“. Колко годишен е бил Рам, когато бе станала онази трагедия? Седемнадесет или осемнадесет със сигурност биха подхождали на описанието „млада свиня“, реши тя, докато ужасяващото подозрение покълваше в душата й.

Ейда й донесе ефирната морскозелена дреха, която бе избродирала.

— Мисля, че трябва да я облечеш тази вечер. Разбира се, отгоре ще си сложиш кадифен пеньоар.

Тина поклати глава.

— Той ще го свали от мен само за секунди, нищо чудно дори да го скъса. Възнамерявам да бъда напълно облечена — от главата до петите — избра си една рокля от бледорозова коприна с подходящо бельо — чорапи, жартиери и долни фусти. Реши да си сложи и висока яка с къдрички и избра едно творение в розово и сребристо. Ефектът бе доста впечатляващ, особено на фона на стаята, обзаведена в розово и черно.

Тина го чу, че се движи из съседното помещение, което се използваше като тоалетна стая и баня.

— Остави ме — рече тя на Ейда. — Той ще дойде всеки момент.

Едва смогна да сложи няколко капки парфюм на шията си, когато Рам влезе, без да почука. Всъщност Тина и не очакваше да чука на вратата на собствената си спалня. Бе облечен в черно и тя си помисли колко много приличат двамата на актьори от някоя пиеса — облечени, за да подсилят драматичния ефект, докато произнасят репликите си в интимните сцени.

— Как е кракът ти, Дъглас? — бе готова да кръстоса шпагата си с него и той разбра, че минава в отбрана. Съжали, че действията му са я накарали да се защитава. Знаеше, че му предстои тежка работа, ако иска да я накара да му откликне физически.

— Ще ти покажа всичко мое, ако ти ми покажеш твоето — надяваше се шегата му да я накара да се отпусне.

— А, да разбирам ли, че тази вечер няма да изгасиш светлината?

Думите й бяха предизвикателни и той мигновено се възбуди. Тина знаеше, че бе спал само няколко часа, въпреки това цялата му умора бе изчезнала. Виждаше съвсем ясно, че кипи от живот. Той приближи към камината, хвърли един пън и го намести с края на кожения си ботуш. Тина си представи как побутва безмилостно с върха на ботуша си главата на убития си враг или стъпва върху бездиханните му гърди. Този мъж би премахнал всяка пречка от пътя си без никаква жал. Може би точно така бе отстранил и Александър? Побърза да отпъди мисълта. Никога нямаше да му позволи да я люби, ако го мислеше за убиец.

Той се извърна от камината и й хвърли поглед, който я накара да потрепери. Тази вечер очите му бяха по-тъмносиви от буреносно море. Тя му напомняше на горско създание. Изглеждаше готова да побегне от ловеца, ала той нямаше желание да нарани плячката си, а само да я улови и опитоми.

— Надявах се, че ще разпуснеш косите си заради мен — гласът му бе дълбок, с дрезгав тембър, който я караше да изтръпва. Или самите думи й въздействаха по този начин?

Значи косата й му харесваше. Щеше да го използва, за да го влуди и да го накара да загуби разсъдъка си.

— Прибрах я, за да ти предоставя удоволствието сам да я разпуснеш — тихо рече младата жена.

Сега бе негов ред да потръпне. Тя бе напълно облечена, значи му предстоеше и удоволствието да я съблече. Мисълта за финото й бельо тутакси го възбуди. Не можеше да откъсне очи от нея. Сякаш искаше да я изпие с поглед.

— Ще накарам Колин да те нарисува.

За миг се запита дали го бе накарал да нарисува и Дамарис, после побърза да отпъди смущаващата мисъл. Когато погледите им се срещнаха, и двамата разбраха, че този път заедно ще престъпят ръба на пропастта. Кръвта й потече по-бавно във вените и я обзе пълно спокойствие.

Състоянието на Рам бе съвсем противоположно. Той изгаряше от жизненост и страст. Тя бе обектът на неговото желание и цялото му внимание бе съсредоточено върху нея. Бе завладяваща. Чувстваше се обсебен. Истинска изкусителка. Той падна в плена на изгарящата нужда. Рам нежно я привлече в обятията си, впи поглед в устните й, докато усети, че тя започва да губи присъствие на духа, после сведе глава над лицето й. Целувката бе само загатване за това, което щеше да последва. Бе толкова близо и тя усети, че се задушава. Тъмните им мигли се сплетоха, а диханията им се сляха в едно.

На вратата се почука и двамата се сепнаха. Тина изпита огромно облекчение. Той събуждаше странни пориви у нея и тя се чувстваше почти замаяна. Рам отвори нетърпеливо вратата. На прага бе застанал господин Бюрк с поднос с вечерята им. Рамзи покани французина да влезе на собствения му език и господин Бюрк също му отговори на френски.

— Un moment^[1] — каза Рам, вдигна масата, която използваше за бюро, и я сложи пред камината.

— Merci, monsieur^[2] — отвърна вежливо французинът и остави тежкия поднос с дълбок поклон. — Bon appetit^[3].

— Grace a vous^[4] — отвърна Рам и кимна.

Докато се покланяше, господин Бюрк смигна на Тина, а тя в отговор му отправи най-сияйната си усмивка.

— Не знаех, че говориш френски — рече тя, когато Рам затвори вратата.

— А ти можеш ли?

Младата жена поклати глава със съжаление.

— Научих само няколко думи… derriere, lingerie, deshabiller^[5].

Веждите му леко трепнаха.

— Странни думи, наистина — придърпа два стола към масата и протегна ръка към сребърния похлупак. — Какво имаме тук?

Тина плъзна ръка под неговата, за да вдигне капака.

— Позволете ми, лорд Дъглас — поднесе му чинията също като магьосник, вадещ зайци от шапката си. Ароматът бе изключително пикантен и той не се сдържа и пое дълбоко дъх.

— Сьомга с бял сос, задушена с копър.

Очите му блеснаха от удоволствие. Ценеше хубавата храна, макар че рядко се наслаждаваше на нещо по-специално и отбрано. Върху подноса бяха подредени чинии със захаросани кестени. Освен това имаше яребица, пълнена с ябълки и стафиди с гарнитура от ароматични подправки. Господин Бюрк бе избрал бутилка бяло шабли, макар да знаеше, че Рам предпочита бира или уиски. Изисканото вино щеше да подчертае вкуса на ястията и бе истинска наслада за небцето.

Рам дръпна стола й и я целуна леко по главата.

— Мислех си, че съм гладен за нещо друго, не за храна — промърмори младият мъж, — но трябва да призная, че ястията на този твой французин наистина ме изкушават.

— Нали точно това е казала и Ева на Адам?

Той отметна глава и се засмя. Тя го стрелна с поглед изпод полуспуснатите си гъсти мигли.

— Не се смееш много често.

— Не защото не ми е смешно. Просто съм се научил да прикривам чувствата си.

— Умееш много добре да се владееш — отбеляза Тина.

— За някои неща да, за други — не.

— Като например? — попита тя, както той се надяваше.

— Възбудата — призна си честно Рам. — Тъкмо си мисля, че се съм я овладял, когато само лекото шумолене на роклята ти или небрежното повдигане на красивите ми рамене, или блясъкът на огнените ти коси ме карат да пламна от страст и лудо желание.

Тя се запита дали тези неща са истина или това са просто думи, които един мъж казва на жената, която иска да примами в леглото си.

Той лапна последното късче сьомга, обилно полято с гъстия бял сос, и затвори очи.

— Тази храна е напълно развращаваща.

— Мммм — въздъхна унесено тя.

— Всяка жена, която умее да се наслаждава на храната, умее да изпитва дълбоко задоволство и от сексуалните радости в този живот.

— След като искаш да ме обучаваш, би трябвало да ми кажеш още нещо — усмихна му се тя.

— Ще усвоиш уроците много по-добре, като ти покажа, а не само като ти говоря. Действията винаги са по-силни от думите.

— Бих искала да чуя и думите, иначе ще се почувствам ощетена.

— Покварена ли каза, моя любов^[6]?

— Не, това го казахте вие, лорд Дъглас!

Той заобиколи масата и я взе в скута си. Повече не можеше да сдържа желанието си да я милва и да усеща тялото й под пръстите си.

— Ти винаги ме наричаш Дъглас, никога Рам — оплака се младият мъж.

— Не харесвам името ти и няма да го произнеса.

— Ще го произнесеш! — закле се той и повдигна копринения водопад от коси, за да я целуне по шията.

— Дъглас, още не сме опитали десерта!

— Знам — многозначително рече той и повдигна черните си вежди.

— Само погледни — Тина вдигна сребърния похлупак. — Той ни е направил gateau d’amour^[7].

Сладкишът бе истинско произведение на изкуството. Покритата със счукани бадеми торта бе направена във формата на щит с герба на Дъглас, пурпурното сърце бе от малини, а сокът им бе сгъстен с пухкав сметанов крем. Тя потопи пръста си и го поднесе към устните му. Рам го облиза и промърмори:

— Може да се умре за това.

Тя взе две лъжички и му подаде едната. Двамата заедно вкусиха от божественото творение. Тортата бе толкова сладка, че две-три хапки ги заситиха, а Рам много скоро забрави храната — измъчваше го друг глад, който все още не бе задоволил.

Внезапно всички думи изчезнаха. Нищо не можеше да развали магията на този миг. Устните му се плъзнаха по лицето й, започвайки бавно да я съблазняват. Целуна я по слепоочието, после езикът му погали веждите й, а когато тя сведе поглед, той нежно докосна с устни клепачите й.

Милувките му изгаряха кожата й. Продължиха своя чувствен път към високите й скули, белите му зъби захапаха игриво нежното й ухо. Езикът му плавно обиколи овала й, а Тина пое дълбоко дъх.

После ръцете му повдигнаха косите й и тя си помисли, че той отново ще целуне тила й. И Рам наистина го стори, ала преди това ловките му пръсти развързаха високата яка с къдричките. Тъмните му като нощта очи се впиха за един безкраен миг в устата й и Тина усети, че е загубена. Той я любеше с очите си също толкова умело, както и с устни. Когато най-после я целуна, той засмука с упоение пълната й долна устна, която толкова често бе дразнила въображението му. Пое я между устните си, за да я вкуси, сякаш бе зряла и сочна череша.

Опитните му пръсти разтвориха роклята й и силната му ръка нахлу под плата. Рам бе достатъчно умен, за да не се насочи веднага към чувствителните й зърна. Вместо това топлите му пръсти обиколиха прелестната извивка на високите й гърди, докато накрая обхвана едната в шепата си. Палецът му нежно погали кадифената кожа, предизвиквайки у нея усещания, каквито никога не бе изпитвала.

Бавно, също като изгряващото слънце в ранна утрин, тя започна да осъзнава какво й се случваше. Сгушена в скута му пред огъня, с едната му ръка, пъхната в деколтето й и с устни, впити в неговите, Тина осъзна, че се е възбудила. Той изпитваше такова огромно удоволствие да я гали, че тя почувства силата на собствената си женственост. Ейда бе права — беше напълно възможно да се наслаждаваш на самата чувственост. Това не се влияеше от обстоятелството, че мразиш мъжа, който те възбужда; тъкмо обратното — може би този факт подсилваше сексуалната възбуда!

Той бе дързък и властен, можеше да научи всички тайни на тялото й, но никога нямаше да узнае тайните на ума й. С твърди, но нежни ръце, той свали роклята от раменете й, после я повдигна леко в скута си, за да я съблече напълно.

Тя бе останала почти без дъх, а гърдите й се вдигаха и спущаха под тънката долна риза. Когато нетърпеливите му пръсти се справиха с ризата, тя усети мъжествеността му — твърда и пулсираща, да се търка в задните й части. Ръцете му не спряха, докато тя не се озова напълно гола, само по жартиери и чорапи.

Тогава с огромно усилие на волята той овладя страстта си, която го караше да проникне в нея и да се отдаде на тъмния танц на удоволствието. Искаше да притежава всичко — и тялото, и душата й. Знаеше как да възпламени огнена страст, като нашепва дръзки думички в ухото й. Ръката му се плъзна надолу по плоския й корем, после още по-надолу, търсейки сърцевината на нейната женственост. Топлата му длан покри меките къдрави косъмчета между бедрата й.

Тя промърмори нещо в знак на протест и стисна бедра.

— Тихо, любима, първо трябва да свикнеш с ръката ми — нежно разтвори бедрата й и пъхна ръка между тях. — И долу ли къдриците ти са така огнени? — прошепна и Тина внезапно осъзна, че неговите косми по слабините са черни като въглен. — Знаеш ли колко често съм си представял как ръката ми разтваря нежните ти розови листенца?

Тя зарови лице в шията му. Лицето й пламтеше и младата жена бе сигурна, че постоянните й изчервявания го забавляват. Пръстът му се плъзна вътре в нея и тя простена от това нахлуване.

За миг се скова, смятайки, че това е връх на безсрамието, но после се отпусна. Не се съмняваше, че Рам Дъглас винаги взима всичко, което пожелае. Най-лошото от всичко бе, че той я накара и тя да го желае! Нежните му като перо пръсти я галеха и дразнеха, докато женствеността й не запулсира от желание.

— Трябва да спреш — прошепна Тина.

— Не, не, ако сега престана да те галя, ще останеш копнееща и незадоволена. И твоето тяло, както и моето, си има своите нужди. Това е само любовна прелюдия, за да възбудим още по-силно желанието си един към друг. Ако изиграем любовната игра докрай, ще получим върховно удовлетворение. Отдай ми се изцяло и аз ще те отведа по пътеката към рая.

Тя вдигна глава и се взря в очите му. Видя себе си в тях и си помисли, че вече е станала част от този мъж. „Той се нуждае от мен сега и завинаги. Трябва да се превърна за него в нещо като наркотик, така че когато се отдръпна, той да умира за мен“ — помисли си внезапно.

Погледите им се кръстосаха и тя мигом осъзна какво трябва да направи. Няма да се отдаде толкова скоро и толкова лесно, но когато го направи, ще бъде докрай и изцяло. Няма да го пресрещне на средата на пътя, ще измине целия път. Това ще бъде безусловно отдаване; ще бъде пълен и разтърсващ прелом!

Той я повдигна до сърцето си и я отнесе в леглото. Положи я върху златистата рисова кожа и застана изправен за постелята, запленен от кадифената мекота на кожата й и от чувствените извивки на тялото й. Тя повдигна игриво крака и ги подпря върху твърдите му, мускулести гърди.

Ръцете му бавно смъкнаха жартиерите и чорапите й, а пръстите му се заровиха в огнения триъгълник между бедрата й. Тя се изви и простена. Колко предизвикателна и възбуждаща бе така гола и задъхана под горещия му поглед. Тина не можа да се овладее. Претърколи се по корем и отърка слабините си в меката кожа. Освободеното й държание го подлуди. Косата й се бе разстлала по златистата рисова кожа като трептящ огнен поток. Рам нетърпеливо разкъса ризата си, бързайки да се освободи от задушаващите го дрехи.

Изгаряше от желание да покрие голото й тяло със своето, да почувства меките копринени извивки на сладката й плът. Възседна я, а силните му, мускулести бедра обхванаха нейната мекота. Повдигна косите й и обсипа с целувки гърба й. Ръцете му се пъхнаха под нея, за да погалят гърдите й.

— Обърни се с лице към мен — настоя Рам.

— Не — подразни го тя и разтри лице в разкошната кожа. — Твоята кожа не е толкова мека.

— Господи, едва ли ще го искаш мек! — пресипнало изрече младият мъж.

Тя размърда стегнатото си задниче и го отърка в слабините му. Изпита огромно удоволствие, когато го чу как простена. Силата й над него нарастваше. Той се наведе над ухото й.

— Страх ли те е да ме видиш?

Наистина се боеше малко, ала това още повече усилваше възбудата й. Реши да го признае.

— Мисля, че ме е страх. Не съм готова да ти позволя да отидеш по-далеч.

— Аз само искам да те целуна — обеща той и магическите думи изпълниха предназначението си. Тя се обърна, а златистите й очи го загледаха жадно. Кожата му бе гладка, загоряла, с цвета на тъмна мед. Гъсти и черни косми покриваха силните му, широки гърди. Приличаше й на сатир. Не се осмели да погледне към щръкналата му мъжественост, а вместо това обви ръце около врата му и го придърпа към себе си.

Рам повече не можеше да се сдържа. Целувките му вече не бяха нежни и плахи — бяха горещи и властни, взимаха, но не даваха. Ненаситни, пламтящи и безумни. Тя му отвръщаше с не по-малко плам и настойчивост. Изкушаваше го и го предизвикваше — еротична, жадна, неустоима.

Езикът му нахлу в устата й, за да завладее цялата й сладост. Проникваше все по-навътре, подчинявайки я на сладостния си ритъм, оставяйки я без сили, ала този път с нейно съгласие. И двамата бяха пленници на една и съща нужда. Тя лежеше тръпнеща върху рисовата кожа, чувствена и зряла.

Той направи това, което тъмната му и страстна природа му диктуваше да стори. Презираше предпазливостта и колебанието. Разтвори нежните гънки между бедрата й, хвана дебелия ствол на мъжествеността си и започна да го разтрива по тръпнещата цепка, за да я навлажни. После проникна с един силен тласък и видя как очите й се разшириха едновременно от болка и от удоволствие.

Ако трябва да скочиш в някоя бездна, по-добре да го направиш веднага, със затворени очи.

За един кратък миг на уплаха, тя си помисли, че отново я насилва, но с огромно усилие на волята си му се отдаде. Той се движеше в нея, разпалвайки непознати усещания, и тя извика високо от удоволствие. Двамата заедно бяха като огън и лед, любов и омраза, живот и смърт. Дълбокото и извисяващо чувство, което ги обзе, прогони всички думи, всички мисли. Той я любеше като вихрушка, като ураган, помитащ всичко пред себе си.

Чувствата им увличаха всичко в бесен вихър, съграждаха и рушаха, също като огромни вълни, които се издигаха високо, преди да се разбият в морския бряг. Достигнаха върха едновременно. Виковете им разцепиха нощната тишина, изригвайки във вулкана на освобождението. Лицето му имаше такова диво изражение, че тя се зачуди дали не я мрази. Отприщената страст на Дъглас бе унищожителна. Внезапно Тина избухна в сълзи.

Той мигом я прегърна и нежно я залюля до гърдите си.

— Скъпа моя, нараних ли те? — разкаяно попита младият мъж.

— Да… не — прошепна тя.

Той погали главата и гърба й.

— Съжалявам. Случилото се все още ли е разочарованието на живота ти?

Тя вдигна глава и потърси очите му. По миглите й блестяха сълзи, а косата й се стелеше в безпорядък.

— Не, беше като откровение.

Той я прегърна и се засмя от облекчение. Изглежда смехът му бе заразителен, защото Тина внезапно се разсмя през сълзи. Не знаеше точно защо, може би, защото във вечната война между мъжа и жената този път тя не бе жертвата, а победителката.

Той не искаше да се отделя от нея и двамата останаха да лежат притиснати един до друг под пухкавата кожа. Тина изпитваше огромно любопитство към тялото му, но щеше да отложи проучването си за следващия път, когато малко от срамежливостта й изчезне.

Рам наведе глава, за да я целуне за лека нощ и промърмори:

— Палавница.

Младата жена замръзна. Толкова често в миналото бе хвърлял това име с презрение в лицето й. Ръцете му я притиснаха по-силно.

— Моята хубава палавница — повтори той. Господ да му е на помощ, вече я желаеше отново. Но овладя страстта си. Тя все още не може да осъзнае това, което се бе случило между тях, а той за нищо на света не искаше да развали този миг. — Утре ще отидем до Солуей Фърт и аз ще направя моряк от теб.