Вирджиния Хенли
Лудетина (14)

Глава 14

Макар че кралската катедрала в Стърлинг бе доста голяма, не можа да побере всички членове на клановете, които се бяха събрали. Епископ Кенеди бе дошъл от Сейнт Андрюс, за да отслужи церемонията, и пред катедралата се бе изляло цяло море от червенокоси мъже и жени.

Арчибалд Касилис, графът на Кенеди, огледа хората си. Не след дълго и момичетата на Роб Кенеди щяха да изрекат своите брачни клетви. Рам Дъглас и наследникът на Аран бяха подходящи кандидати за съпрузи на племенниците му, ала той още не бе говорил с Роб по този въпрос. Инстинктивно чувстваше, че Елизабет ще се противопостави на перспективата някоя от дъщерите й да бъде дадена за съпруга на Дъглас. Беше съгласен, че убийството на Дамарис Кенеди преди години бе голяма трагедия, но проклетата жена трябваше да се научи да прощава и забравя. Вече бе получил заповедта на краля и Кенеди от Дун на свой ред щяха да бъдат уведомени за неговите разпореждания, но смяташе да изчака, докато се приберат у дома.

Бледата Меган Камбъл мина по пътеката към олтара, водена от огромния си баща. Младоженката се опитваше да преглътне буцата, заседнала на гърлото й. Младото момиче копнееше майка й, отдавна покойница, да е с нея в този момент или поне да я придружава по-голямата й сестра Елизабет. Меган потръпна. Това бе невъзможно, разбира се, защото Елизабет бе омъжена за предателя Лаклан Маклейн и навярно никога повече нямаше да я види. В този миг девойката зърна високия гръб на Донал Кенеди, който стоеше изправен пред олтара, и страхът й мигом се стопи. За разлика от жестокия и груб Маклейн, Донал наистина я обичаше. В този свят, където на жената не й бе позволено сама да избира съдбата си, Меган се почувства благословена.

Брачните клетви бяха изречени точно преди обяд, за да могат новобрачните да получат светото причастие.

Меган имаше шест шаферки, всички нейни братовчедки от рода Камбъл, с изключение на Тина и Бет. Техните рокли бяха в малко по-светъл нюанс на синьото от тези на сестрите Кенеди, но като цяло си подхождаха.

Дребничката невеста, облечена в красивата носия на Камбъл, слушаше с трепет тържествените думи на епископ Кенеди. Той отправи съвети към младата двойка, както и към насъбралото се паство, като осъди враждите и греховната гордост.

Тина погледна към морето от високо вдигнати глави и дръзко си помисли, че дори епископът да проповядва чак до деня на Страшния съд, никога няма да освободи шотландците от греховната им гордост. Свещеникът заклейми разврата на жените и похотта на мъжете. Тъкмо се впусна в пространни излияния срещу изневярата и прелюбодеянието, когато кралят се изкашля и му хвърли смразяващ поглед. Епископът набързо смени темата и тържествено попита:

— Кой дава тази жена на този мъж?

Внушителният Аргайл, облечен в разкошна дреха от кожа на сребрист вълк, пристъпи напред. Обезобразените му ръце, на които липсваше по един пръст, съединиха ръцете на Меги и Донал. Бащата на булката остана до олтара, отказвайки да се отдръпне, докато не види с очите си, че бракът вече е законен.

Елизабет Кенеди плачеше открито, а Тина видя, че сестра й Бет трепери като лист, смутена от присъствието на толкова много хора. „Глупаво дете — помисли си Тина. — Нима не осъзнава, че никой не я гледа?“

Сватбеният пир започна в два часа и щеше да продължи през следващите дванадесет часа. Храната бе в изобилие, защото клановете притежаваха многобройни стада от овце и говеда, а реките и горите, заобикалящи Стърлинг, бяха пълни с риба и дивеч.

Но истинската изненада бе сватбената торта на господин Бюрк. Никой от присъстващите не бе виждал подобно нещо. Горният пласт представляваше тъмносиньо море, от чиито дълбини се издигаше огромен делфин — емблемата на клана Кенеди.

През първите часове на празненството цареше благоприличие, но с настъпването на вечерта мъжете започнаха здравата да пият. Кралят и кралицата, които седяха един до друг, вече бяха погълнати от други партньори. Джеймс Стюарт танцуваше неуморно с Джанет Кенеди, съвсем открито и без да се притеснява от любовната им връзка.

Кралица Маргарет не можеше да откъсне страстния си поглед и жадните си ръце от младия Дъглас, чийто амбициозен баща, граф Ангъс, го бе научил, че на този свят няма нищо по-важно от властта.

Останалите членове на клана Дъглас бяха пренебрегнали сватбеното тържество и се бяха отдали на удоволствието от лова. Колин предпочиташе да язди, тъй като танците бяха истински кошмар за него. Рам мразеше сватбите. Те го задушаваха и го караха да се чувства като в капан. Гавин и Камерон се състезаваха с братовчедите си Иън, Дръмонд и Джейми, кой ще улови повече дивеч. Ловът на елени бе в разгара си, защото животните тъкмо сменяха козината си. Всички бяха сигурни, че когато се върнат от лова, все още ще има достатъчно печено говеждо и бурета с бира, както и готови за развлечения жени. Замъкът бе пълен с жени, чиито съпрузи или не ги бе грижа, че им изневеряват, или просто щяха да бъдат твърде пияни, за да забележат какво става.

Около Валентина се въртяха толкова много обожатели, че тя доста пренебрегна Патрик Хамилтън. Направи го нарочно. Искаше да го накаже, задето не се бе появил по-рано през седмицата. Наследникът на граф Аран откри, че за да танцува с нея, ще трябва да се пребори с надменните Гордън или с дивите Стюарт, повечето от които бяха превзети контета, независимо от кралската кръв, която течеше във вените им.

Извън стените на крепостта Стърлинг простолюдието също се забавляваше — хората танцуваха край буйни огньове, крещяха, пееха, участваха в някоя и друга крамола и накрая се отдаваха на страстна любов под акомпанимента на гайдите и лютните.

В замъка поведението на празнуващите ставаше все по-разпуснато. Достопочтените матрони се оттеглиха, отвратени от развратното и безсрамно държание на мъжете, като подбраха със себе си и младите си дъщери, за да ги предпазят от опасността. След това сватбеното пиршество се превърна в открита вакханалия. Неприличните песни станаха още по-шумни, придружени от цинични жестове. Прислужниците седяха върху коленете на мъжете, разголили пълните си бедра. Врявата стана оглушителна, когато пияните мъже заудряха със сребърните си чаши и дръжките на мечовете, крещейки: „Целувка, целувка, целувка!“

Донал се подчини на тълпата, но неговата млада булка видимо се изнерви и притесни. Арчибалд Камбъл изпи до дъно сребърната си чаша, запокити я през масата и посегна за друга. Арчибалд Дъглас, зачервен от изпитото уиски, крещеше неприлични покани към всяка жена, която се мернеше пред погледа му.

Валентина остана в балната зала само поради една-единствена причина — страхуваше се за малката си снаха Меги Камбъл, сега вече Меги Кенеди. Пияната тълпа задрънча с чашите си и завика: „Съблечете се, съблечете се, съблечете се, съблечете се!“ Знаеше, че трябва да спаси младоженката и да я скрие в брачната спалня. Тина успя да си пробие път до Меги и я улови за ръката, но изглежда това бе знакът, който развилнелите се гуляйджии чакаха.

Жените, предвождани от кралицата и сестрите Хауард, се спуснаха към Донал и започнаха да го разсъбличат, докато пияните мъже отскубнаха Меган от ръката на Тина, вдигнаха я високо във въздуха и разкъсаха сватбената й рокля и булото. Меган изкрещя, а бледото й лице потъна сред главите на разгорещените мъже, които я понесоха към брачната спалня, препъвайки се в телата на загубилите съзнание пияници и газейки в смрадта на повърнатото.

Тина ги последва безпомощно, неспособна да помогне на Меган. Тя едва смогваше да защити себе си, отблъсквайки мъжките ръце, които се опитваха да разкъсат роклята й и да опипат гърдите й.

Когато ги избутаха в стаята за младоженците, Меги и Донал бяха напълно голи. Тина се сви ужасено в единия ъгъл, наблюдавайки как освирепялата тълпа хвърли младоженеца върху булката и неистово закрещя: „Обладай я, обладай я, обладай я, обладай я!“

Рамзи Дъглас огледа отегчено присъстващите. Тъмносивите му очи зърнаха Тина и в тях проблесна отвращение. Както обикновено, тази кучка бе в центъра на събитията. В този миг тя се опита да си проправи път към вратата, преди да са съблекли и нея. Погледна ужасено към Рам. Но в очите му се четеше единствено презрение. Той огледа жените в стаята. Беше спал с повечето от тях и не изпитваше желание да го повтори.

Младоженката бе като обезумяла. Замаяният от изпитото уиски Донал все пак осъзна, че играта е стигнала твърде далеч. Огледа се за помощ. Обаче брат му Дънкан и Патрик Хамилтън се забавляваха твърде много, за да се намесят и спрат това варварство. Дейви бе непоносим дори и трезвен, а пиян се превръщаше в истински дявол. Донал потърси с поглед бащата на Меган, но Аргайл бе толкова пиян, че дори не бе успял да изкачи стълбите до спалнята на младоженците. Жените, които опипваха навсякъде тялото му, бяха по-лоши и от пияните мъже. Донал се обърна отчаяно към краля:

— Сир, моля ви, помогнете ми!

Добродушният Джеймс разблъска с лакти тълпата и след миг се озова до леглото.

— Искаш да я оплодя вместо теб ли, момче? — весело подвикна той, ала в този миг видя, че булката е изпаднала в истерия и всеки миг ще припадне. С плътен и властен глас, който не търпеше възражение, кралят овладя ситуацията. Гуляйджиите започнаха да се изнизват през вратата, подкрепяйки се един друг да не паднат. Кралят предложи на тези, които бяха твърде възбудени, да потърсят облекчение по другите стаи, по-далеч от новобрачните.

Меги лежеше с лице заровено във възглавницата, а слабите й рамене потръпваха от плач. Донал несръчно се опитваше да я успокои. Тя се отдръпна ужасено от грубите му ръце, не желаейки докато е жива да види или помирише мъж. Постепенно забеляза нежната ръка, която я галеше по косата и чу нещастния глас, който тихо повтаряше:

— Не плачи, момичето ми, не плачи.

Младата жена осъзна, че от този ден нататък Донал Кенеди ще бъде единственият й източник на сила, нежност и любов. От гърдите й се изтръгна силно ридание и тя се хвърли към него. Ръката на Донал мигом се обви около тънкия й кръст, а Меги се вкопчи в него, притиснала глава към рамото му. Двамата млади потърсиха утеха и спасение един в друг.

 

 

Рам Дъглас се наслаждаваше на лова повече от всичко в Стърлинг и затова реши на следващия ден отново да излезе в горите. Сутринта братята му и повечето от братовчедите му страдаха от ужасен махмурлук и той отиде сам. В конюшните забеляза, че красивата кобила с тъмночервен косъм, която той продължаваше да смята за своя, я няма. Леко се изненада, че и друг, освен него, е излязъл толкова рано да поязди.

Не след дълго гъстите гори на Стърлинг го погълнаха. Рам бе нащрек, ослушвайки се за всеки звук и движение. Лесно долови приглушен рев и докато препускаше към поляната и стръмния тревист склон на хълма, той вече знаеше какво ще намери. Беше див бик, потомък на древните зверове, които някога бяха бродили по тези земи. Бикът бе отвлякъл със себе си две домашни крави, които пасяха по ниските склонове, за да му дадат потомство.

Ловът на бик бе много по-вълнуващ, отколкото лова на елен или глиган. Когато побеснееха, биковете бяха напълно непредсказуеми и преследваха всичко живо с дългите си и страховито извити рога.

Рам се опита да подгони животното по-навътре в гората, където щеше да му бъде трудно да се извива и напада, но бикът бе твърде хитър, за да падне в подобна клопка. Рам го наблюдаваше предпазливо. Искаше му се братята му да бяха там, за да му помогнат. Нямаше да е зле и огромната му ловджийска хрътка Бузер да бе с него.

Дивото създание бе мръсно бяло с дебел и як врат и разклонени дълги рога. За миг ловецът се замисли дали е разумно да преследва животното сам, ала предизвикателството бе твърде голямо, за да му устои. Рунтавото създание с масивно туловище очевидно бе не само жестоко, но и умно, защото се насочи към поляната, където щеше да има място да напада и маневрира.

Рам огледа тревистия склон и забеляза една гола скала, която оформяше остър ръб над дълбока урва. Конят му трябваше да внимава за тази опасност, но останалият терен бе сравнително равен.

Бикът я зърна преди Рам. Червените му очи се завъртяха, копитата му зариха земята, изпръхтя и се втурна надолу по склона. Валентина Кенеди бе видяла Рам Дъглас, възседнал огромния си черен жребец, много преди той да се появи в края на поляната. Остана смаяна, когато той й махна с ръка и изкрещя:

— Махай се, по дяволите!

Беше твърде късно, когато съзря побеснелия бик, който препускаше към нея, разпръсквайки наоколо големи буци пръст. Тя пришпори жестоко кобилата си. Знаеше, че ако не го стори, бикът ще я намушка с огромните си рога.

Рам разбра, че няма нито секунда за губене. Настигна бика от едната страна, влизайки в полезрението му, и се опита да го отклони от целта му. Животното ръмжеше яростно и се носеше с всичка сила към момичето. Ловджийският нож на Рам бе по-скоро къс меч. Младият мъж нададе бойния вик на Дъглас и препусна към задните части на животното, надявайки се да забие ножа си и да го претърколи, като в същото време избегне страшните рога.

Във въображението си видя арабската кобила на земята, с разпорен корем. Трябваше на всяка цена да отклони побеснелия бик от набелязаната жертва. Индиго цвилеше и въртеше очи като подивяла. Тресеше се от ужас. Рам зърна лицето на Тина, бяло като костюма й за езда, шапката й бе паднала и косата й се стелеше по лицето и по врата на огнени вълни. След това вече нямаше време да мисли за нищо. Бикът се извъртя, явно решил първо да се справи с нападателя и да остави за после нещастната кобила.

Рам сега бе лице в лице с животното. Можеше да се спаси като скочи от коня, но жребецът му щеше да стане жертва на страшните рога. Взе решението си мигновено и се хвърли върху гърба на звяра.

Белият бик наведе глава, изви гръб и се разтърси. Силните пръсти на Рам се вкопчваха в рунтавата грива, за да попречи на животното да го отхвърли към главата си, обви бедра и глезени около корема и с все сила заби ножа, в дебелия му врат. Бикът изви глава наляво и на дясно, опитвайки се да изтръгне ножа с рогата си. Успя да разпори кожените панталони на Рам и да нарани прасеца му.

Рам бе не по-малко разярен от бика. Измъкна и заби отново острието на ножа дълбоко в плешката на звяра. Усети как едрото му тяло потрепери, но не падна на земята. Знаеше, че не бе улучил сърцето му. Ако отново сгреши, раненото животно щеше да се опита да го хвърли и прободе с рогата си. Извади отчаяно кинжала си и го заби до дръжката на няколко сантиметра по-назад от мястото, където стърчеше късият меч. Най-после усети как бикът се олюля, но продължи да се държи на краката си. Полудял от болка, той се втурна към дърветата. Рам се опита да измъкне оръжията си, за да нанесе нов удар. Звярът все още имаше достатъчно сили, за да нададе силен рев, докато се носеше към дърветата, където се бе скрила Тина.

Рам впери ужасен поглед в нея. Животното залитна, препъна се, задните му крака се огънаха и младият мъж се намери на земята в нозете й. Страшният звяр най-после се свлече мъртъв. Главата му се изкриви, а от устата му шурна кръв. Уплашената кобила потрепери и девойката се опита да я успокои.

— Почти е полудяла от страх — дрезгаво промълви тя.

Очите му изпущаха унищожителни искри, докато погледът му се плъзгаше по бялата кадифена дреха за езда и студената красота на лицето й. В златистите й очи, които гледаха закланото животно, нямаше и следа от страх. Лицето му бе потъмняло от гняв. Коженият му жакет и панталоните бяха разцепени, а от раните му се стичаше кръв. Рам Дъглас бе извън себе си от ярост.

— Ти имаш способността да привличаш нещастието към себе си и не даваш и пукната пара, когато си причина да се стовари и върху другите! — сграбчи я през тънката талия и я разтърси като парцалена кукла. — Нямаш ли капка ум? Тези гори са опасни. Дивите зверове и смъртта надничат иззад всяко дърво. Ти си една безразсъдна малка глупачка, щом си излязла на езда без придружител!

Рам Дъглас рядко бе изпитвал вкуса на истинския страх, но преди малко именно страхът бе сковал сетивата му, когато видя, че красивото момиче може да бъде разкъсано пред очите му. Положи свръхчовешки усилия да я спаси и сега, когато го бе направил, страхът му се превърна в ярост.

Неустоимите й очи блестяха като златен огън, заобиколени от дългите черни мигли.

— Повреди дрехата ми — обвини го тя.

За миг той я изгледа втрещено, не можейки да повярва, че всичко, което я интересуваше в този миг, бе глупавата й рокля. Всяка друга жена би припаднала, трепереща в обятията му. А тази не показваше дори и най-малка благодарност. Той измъкна оръжията си от мъртвото тяло на бика и хвана края на бялата й кадифена пола.

— Повредих ли я? Ей сега ще я съсипя окончателно — заплашително изрече той и понечи да избърше кървавите остриета в плата.

Тя се отдръпна рязко от него, но в очите й се четеше повече предизвикателство, отколкото страх.

— Значи това е начинът, по който галантните кавалери спасяват изпадналите в беда девици — със студено презрение, заяви Тина.

Думите й го накараха да се изчерви. Господи, защо това момиче винаги успяваше да предизвика дявола у него? Можеше да очарова всяка жена в Шотландия, но не и тази. Пусна я и избърса остриетата в тревата. Това му даде време, за да укроти гнева си. Осъзна колко лесно е да й покаже физическото си превъзходство — ала дали това щеше да го задоволи? Можеше да я срази със собствените й оръжия: внимателно подбрани, язвителни думи. Тъмносивите му очи приличаха на море пред буря.

— Направих го, за да спася живота на кобилата, не твоя — безцеремонно рече той, — така че не си прави труда да ми благодариш.

— Очевидно ти не само очакваш благодарности, но и се надяваш да падна в краката ти. Смяташ ме за кучка, която ще ближе ръката ти и ще размахва покорно опашка. Нямам намерение да го сторя!

Всички жени са кучки, помисли си младият мъж, но тази бе успяла да му влезе под кожата. Беше раздразнен, че не може да я обладае; още по-лошо — усещаше как слабините му изгарят от необикновено силно желание. Господи, тя не само бе влязла под кожата му, но бе завладяла и мислите му! Искаше да я тръшне върху тревата и да проникне в нея със страст, каквато рядко му се бе случвало да изпитва. Копнееше да я накара да откликне с цялата си душа и тяло. Пламтящият му от желание поглед я поглъщаше цялата. Рам пристъпи напред и промърмори с пресипнал от чувственост глас:

— Искам да те опитомя.

Тя вдигна камшика си и той изплющя върху бузата му. Без да се колебае, той сграбчи ръката й и я стисна толкова силно, че Тина извика и пусна камшика. Рам се завъртя на пети и се метна на седлото, без да обръща внимание на кръвта, която продължаваше да тече от раната на прасеца. Отдалечи се в галоп от поляната, без да се обръща назад.

 

 

До вечерта Тина бе забравила за злощастното си сутрешно приключение. Много по-важни неща занимаваха сега дамите Кенеди. През последната вечер от пребиваването им в Стърлинг кралицата организираше маскен бал. Елизабет Кенеди, изтощена от вълненията около сватбата, отказа да присъства и бе против дъщерите й да отидат на бала. Ала когато видя разочарованото лице на любимата си Бет, се съгласи да ги пусне, но придружени от Кърсти и Ейда. Четирите жени се втурнаха, за да изберат костюмите и Кърсти незабавно влезе в спор с Валентина и Ейда.

— Най-добре да облекат сините си шаферски рокли. Толкова много труд се хвърли по тях, че е жалко да бъдат облечени само един-единствен път.

— В никакъв случай! — нетърпеливо възрази Тина.

— Е, добре. Но костюмите ви трябва да бъдат подходящи за почтени млади девици. Може би обикновеното облекло на пастирки… Аз ще облека сивата си униформа, разбира се.

— Ти и без това си доста обикновена — грубо изтъкна Ейда.

Кърсти настръхна от възмущение.

— Е, госпожо, какъв необикновен костюм ще предложите вие?

— Може би одеяние на монахиня — сухо отвърна Ейда.

Кърсти стисна устни.

— Бет ще се облече в носията на Кенеди — решително обяви тя и отведе момичето в спалнята на майка й, за да вземат всички необходими и допълнителни принадлежности към облеклото.

— Е, аз не възнамерявам да ти давам съвет — каза Ейда на Тина. — Каквото и да облечеш, ще бъде изключително. Самата аз ще се нагиздя в рокля с изрязано до ключицата деколте и ще си сложа кадифена маска, за да ме помислят за някоя графиня.

Тина усети как в гърдите й се надига възбуда. Разбира се, за да осъществи плана си, се нуждаеше от мъж за помощник. Веднага изключи Патрик Хамилтън. Той в никакъв случай нямаше да остане очарован от замисъла й. Искаше й се Хийт да е тук — той щеше да направи всичко за нея. След като отхвърли всички възможни кандидати, най-накрая се спря на Дейви. Той щеше да й помогне, ако представеше участието му като предизвикателство, а и можеше да го подкупи с нещо.

Взе от ковчежето си със скъпоценности един позлатен нашийник, излезе от замъка и се запъти към ковачницата. С подкупваща усмивка убеди ковача да прикрепи верига към нашийника.

По-късно застана изправена пред лъснатото сребърно огледало и огледа ефекта. Щеше да се маскира като някое екзотично диво животно. Макар че никога не бе виждала такова, реши, че най-добре е да бъде тигрица. Облече прозрачната светлокафява рокля с черна подплата.

Разпусна огнената си коса, която заприлича на буйна грива и очерта очите си с черни линии, които стигаха чак до слепоочията й. Дейви се бе излегнал на леглото, облечен в ловджийския си костюм, а на пода лежаха лъкът и колчанът със стрелите. Сестра му закопча веригата около шията си и му даде последните си нареждания.

— След като ме въведеш в залата с веригата и ме представиш на кралицата, не забравяй да откопчаеш веригата. Не бива да ме даваш като подарък. Жестът ти трябва да бъде символичен — ловецът показва своя трофей.

Голямата зала на Стърлинг имаше два центъра — единият бе край огнището, а другият — около кралския трон. Валентина не вечеря в балната зала, за да направи по-впечатляваща появата си. Присъстващите бяха изключително изобретателни при подбора на костюмите си, въпреки че повечето от тях не бяха предварително предупредени за маскения бал. Имаше моряци и фокусници, цигани и пастири, магьосници и викингски воини, римляни и богини… но нито една дама не се бе облякла като тигрица!

Глъчта постепенно стихна, когато младият ловец поведе плячката си към мястото, където кралят и кралицата седяха върху троновете си. Хората спряха да говорят, вперили погледи в невероятното създание. Огнената Тина Кенеди! Името й се мълвеше от всички.

Бет и Кърсти ахнаха, някои подсвирнаха, а други избухнаха в бурни аплодисменти.

— Иска ми се да я пробода със стрелата си! — извиси се мъжки глас.

Лицата на жените се вкамениха, слабините на мъжете — също. Дейви, който във всяко нещо влагаше по малко злоба, я поведе право към краля. Тина се опита да го отклони към кралицата, но той дръпна заповеднически веригата, така че тя нямаше друг изход, освен да му се подчини, но му хвърли убийствен поглед. Когато Дейви подаде веригата на краля, мнозина бяха готови да се закълнат, че Джеймс Стюарт се е сдобил с нова любовница.

Кралят веднага я освободи от веригата и я поведе към дансинга, възкликвайки галантно:

— Господарят се превърна в роб!

Черния Рам Дъглас бе застанал в другия край на залата, до камината. Докато двойката се носеше по дансинга към него, пламъците на огъня танцуваха по червено-златистите коси на Тина и светлокафявата й рокля, превръщайки я в най-смайващото и ослепително създание, което някой някога бе виждал. Желанието лумна в гърдите му. Искаше да покори и опитоми тази тигрица.

Когато танцът свърши, кралицата попита откъде може и тя да си набави такава рокля, а Тина си отдъхна с облекчение. Явно Маргарет не се бе обидила, задето кралят не откри танците с нея.

Валентина вдигна глава, когато една силна мъжка ръка улови китката й. Щом видя кой е мъжът, златистите й очи се разшириха смаяно.

— Не, благодаря, не искам да танцувам — заяви със студен глас младата дама.

Тъмносивите очи на Рам потъмняха като нощта.

— Дължиш ми един танц — гласът му изсвистя като камшик, а пръстите му стиснаха болезнено китката й.

— Причиняваш ми болка — изсъска тя.

— Надявам се — усмихна се той.

— Ти си едно презряно псе!

— Може би тъкмо псето у мен привлича кучката.

— О! — ахна тя, когато той я завъртя в бързите стъпки на паваната. Знаеше, че трябва да изрече нещо не по-малко оскърбително, така че целият двор да го чуе. Думите се изплъзнаха от езика й, преди да успее да ги спре.

— Нужни са доста повече от петнадесет сантиметра надървена плът, за да бъда привлечена!

— Повече? — развеселено повдигна вежди младият мъж. — Е, аз имам доста повече.

Страните й пламнаха. В златистите й очи се появиха лукави пламъчета и той разбра, че тя отново се кани да го зареже насред дансинга. Протегна силната си ръка и здраво стисна нейната. За Тина бе непоносимо да я надвият. Предпочиташе да се престори, че припада, отколкото да танцува с този мъж, ала й хрумна, че в такъв случай може да плъзнат слухове, че е бременна.

Плъзна се грациозно по пода, завъртайки се и покланяйки се, докато гърдите й се повдигаха и спущаха в такт с музиката. Видя, че Гавин Дъглас щеше да бъде следващият й партньор и му отправи подканваща усмивка, уверена, че той ще й се притече на помощ. Но когато тактът се смени и Гавин приближи, Рамзи процеди:

— Разкарай се!

Гавин Дъглас се поколеба за миг, но не му оставаше нищо друго, освен да подаде ръка на другата дама, която Рам бе пренебрегнал.

Тина се огледа и видя, че е заобиколена от членове на клана Кенеди. Силната ръка на Рам отново се протегна и й попречи да напусне танца. Тя се усмихна и процеди през зъби:

— Ако се опиташ отново да ме задържиш насила, ще направя сцена, която ще се запомни, докато си жив!

Устните му се извиха, а след това той просто се отдалечи от дансинга, оставяйки я по средата на танца и засрамвайки я пред всички, точно както тя бе постъпила с него.

Този мъж бе истински простак, без никакви задръжки.

Една дама можеше да откаже на някой мъж, но той да я обиди и унижи така пред всички! Тина бе засегната до дъното на душата си. Бе сигурна, че Дъглас не е безразличен към нея. Дали красотата й го привличаше, или тя просто бе предизвикателство към мъжката му гордост? Каквото и да бе, тя щеше да го използва срещу него, за да докаже, че Кенеди са достойни съперници на Дъглас.