Вирджиния Хенли
Лудетина (12)

Глава 12

Огнената Тина остана почти без дъх, когато Ейда безмилостно стегна връзките на корсета й. Макар че двете жени пребиваваха в Двора по-малко от ден, вече бяха забелязали огромната разлика между роклите на Тина и облеклата на придворните дами.

Мъжките жакети бяха широки в раменете, с подплънки, а ръкавите — цепнати встрани, откъдето се подаваха копринени долни ризи. Роклите на жените бяха от ватирани платове, украсени с пищни бродерии, а тези на кралицата бяха обшити с перли и скъпоценни камъни. Корсажите бяха със смайващо дълбоки деколтета, докато отзад стърчаха високи, колосани яки.

Моделът, в който Валентина мигом се влюби и който Ейда побърза да изкопира, бе едно творение с многобройни волани, плисета и с къдрички под брадичката. Ейда изряза деколтето на най-хубавата рокля на Тина от изумруденозелено кадифе. Под брадичката й пристегна ред снежнобели къдрички и среса до блясък огнените й коси, надявайки се, че повереницата й няма да изглежда твърде старомодна.

Тина споделяше една стая с Меган Камбъл и когато двете момичета влязоха в дългата и полутъмна бална зала на Единбург Касъл, с облекчение видяха, че Донал Кенеди и Патрик Хамилтън забързаха насреща им. Меган стисна отчаяно ръката на Донал и двойката се оттегли в един тъмен ъгъл, за да поговорят насаме.

Тина с искрено удоволствие се усмихна на Патрик.

— Нямах представа, че си в Единбург.

— Нито пък аз, че ти си тук — отвърна младият мъж, а искрящите му очи й казаха колко красива я намира. Мислено поблагодари на Бога, че носът му вече не е подут.

Тина го хвана под ръка и поверително се наведе към него.

— Баща ти нахлу в Дун и ни обвини, че сме откраднали добитъка му. Моят не му остана длъжен и на свой ред го обвини, че не пази сигурни моретата. Беше истински цирк, особено когато и клоуните пристигнаха. В крайна сметка нашите семейства хукнаха да се оплакват на краля. Страхувах се, че никога повече няма да ни позволят да се видим.

Той покри ръката й със своята и я стисна.

— Скъпа, мисля, че ще умра без теб.

Тина отдръпна ръката си и игриво го шляпна.

— Ласкател! — внезапно се почувства неспокойна. Залата сякаш бе пълна с хора на Дъглас, които се различаваха лесно по тъмните носии и Кървящото сърце на Дъглас, избродирано на гърдите им. Двама от младежите я зяпаха открито и тя цялата пламна, когато Патрик остро рече:

— Престанете да се блещите!

— Тези грозници изглежда са навсякъде — прошепна девойката.

— Графът пристигна днес — отвърна Патрик. — Не смее да се движи, ако не е придружаван от поне двеста войници.

Очите й заблестяха, но тя промълви загрижено:

— Моля те, Патрик, внимавай какво говориш. Граф Ангъс е много влиятелен и жесток човек.

— Не ме е страх от Арчибалд Дъглас — дръзко заяви младият мъж.

Тина потрепери.

— Изглежда името Арчибалд превръща мъжете в чудовища.

— Къде е Меган? — разнесе се груб глас. Пронизващият поглед на граф Аргайл се впи заплашително в нея, сякаш я предупреждаваше да не смее да излъже.

— Тя е с брат ми, милорд — успя да промълви Тина.

За нейно огромно облекчение той само изръмжа и рече:

— Това е добре. Не искам да се развява и перчи наоколо, докато някой негодник я изнасили — явно съдеше за морала на дъщеря си по своя. Втренчи похотлив поглед в ниско изрязаното деколте на Тина и дрезгаво прошепна: — Ти си толкова хубава, че можеш да възпламениш дори и един стар човек — потупа Хамилтън по гърба. — Внимавай, че челото ти много скоро може да се украси с пищни рога!

Страните на Тина пламнаха, а Патрик се изчерви.

— Стар развратник! Никоя дама не е в безопасност край него!

— Разбра ли какво имах предвид, когато ти говорех за името Арчибалд? Меги Камбъл не е от момичетата, които се перчат — в очите й проблеснаха развеселени пламъчета. — Докато аз… — остави думите й да заглъхнат, а Патрик довърши изречението вместо нея.

— Докато ти привличаш всеки мъж на възраст от шестнадесет до шестдесет години. По дяволите, тази вечер тук е претъпкано. Веднага след като приготвят вечерята, ще настане такъв бой за места, та си мисля, че е по-добре да отида да запазя две за нас двамата, ако не искаме да се окажем на масата за прислугата.

— А това едва ли би било подходящо за сина на адмирала! — засмя се младото момиче.

— Нито пък за неговата годеница — промърмори тихо Патрик.

Веждите й се вдигнаха учудено, но не й стана неприятно, че младият Хамилтън мисли за сериозна връзка. Тина внезапно замръзна, когато две силни ръце я обгърнаха през кръста и дълбок, приятен глас се разнесе зад нея:

— Любов моя, измъкни се преди пиесата да е свършила. Ще се пъхна в леглото ти веднага щом се освободя.

Тя се завъртя рязко, а устните й се разтвориха, готови да изсипят порой от гневни думи. Озова се срещу изключително красив мъж с тъмнокестенява коса и елегантно оформена брадичка. Лешниковите очи на краля се разшириха от изумление, когато видя, че дамата не е любовницата му Джанет Кенеди.

— Извинете ме, милейди, взех ви за друга.

В този миг до лакътя му изникна друга блестяща червенокоска. Приликата бе толкова голяма, че всички наоколо избухнаха в смях.

— Ти може да си само лейди Валентина Кенеди — рече кралят и галантно целуна ръката й.

— А вие можете да сте само кралят — Тина се наведе в изискан поклон и шеговито попита: — Ваше величество, означава ли това, че оттегляте поканата си?

Топлите му лешникови очи я изгледаха с възхищение и в тях заблестяха закачливи искри:

— Не, поканата остава в сила през следващите няколко години — Джеймс я представи на Джанет, която бе по-пълна в талията от Тина, но никой мъж не би го забелязал, когато пред погледа му се разкриваха прекрасните й гърди, чиито зърна бяха боядисани с червена боя и напомняха две узрели череши. Джеймс, който трябваше да се присъедини към кралицата на масата върху платформата, се извини и тихо рече на Джанет: — Ще се видим по-късно.

Чифт тъмносиви очи от другия край на залата наблюдаваха как кралят обхвана собственически кръста на Валентина Кенеди. Това само затвърди убеждението му. Всички жени от семейство Кенеди са курви, помисли си презрително той. Когато високият и строен Патрик Хамилтън приближи, за да отведе Тина Кенеди, Рам Дъглас изпита съжаление към врага си. Този нещастник щеше да се снабди с рога още преди да е станал младоженец.

Джанет се присъедини към Патрик Хамилтън и братовчедка си, учудена, че грубият и недодялан Роб Кенеди може да създаде такова прекрасно създание.

— Контрастът между мъжете и жените от клана Кенеди никога няма да престане да ме учудва.

Погледът на Тина се плъзна по широките рамене на брат й Донал и рядката му и червена като морков коса, отмести се към едрата и недодялана фигура на баща й и се спря върху червендалестото и грубо лице на Арчибалд Кенеди, граф Касилис. Прикри ужасеното си потръпване и се усмихна на ослепителната красавица Джанет.

— Спомням си леля ти Дамарис на сватбата й — каза Джанет. — Тогава бях малко момиче, но бях разяждана от завист заради деликатната й красота и от ревност заради греховно красивия Александър Дъглас.

Двете жени се замислиха за смъртта на Дамарис и Джанет тихо додаде:

— Той беше мъж, за когото си заслужаваше да се умре.

Тина понечи да каже нещо за онези изроди Дъглас, но си спомни, че навремето Джанет е била любовница на Арчибалд Дъглас, и замълча.

Патрик обви ръка около раменете й.

— Надявам се, че не ти е студено в тази задушна зала?

Тя повдигна вежди и отмести ръката му, мърморейки някакво извинение. Той би трябвало да я познава по-добре и да не се отнася с нея както с леконравните придворни дами.

Джанет и Тина почти веднага след запознанството си решиха, че няма да бъдат съперници. Сприятелиха се бързо и Тина тихо започна да я разпитва за клюките, които се носеха за кралския двор.

— Истина ли е, че кралят носи железен колан, защото се чувства виновен за смъртта на баща си? — попита Тина.

Джанет стисна устни.

— Истина е, макар че аз отдавна негодувам срещу този противен колан! Толкова е тежък, че би осакатил всеки друг мъж — наведе се по-близо. — Откакто съм с него, го убедих да го сваля, когато сме в леглото. По дяволите, според мен е достатъчно наказание, че трябва да живее в Единбург Касъл и да бъде женен за Маргарет Тюдор!

След вечеря всички останаха по местата си и пиесата започна. Валентина бе завладяна от непознатото удоволствие, когато внезапно Аргайл, сияещ от гордост в своята черна меча кожа, смути актьорската игра и смесвайки представлението с реалността, се включи в двубоя с мечове. Кралят и по-изтънчените придворни се превиваха от смях, докато не стана ясно, че Аргайл сериозно възнамерява да промуши един от актьорите с огромния си меч.

Граф Ангъс заповяда на сина си, младия Арчибалд Дъглас, да обуздае Аргайл и да му обясни ситуацията — доста трудна задача, с която някой по-слаб и страхлив човек изобщо не би се заел. Дъглас успя да се справи с Аргайл и публиката го изпрати с аплодисменти, придружени от подигравателните забележки на лорд Блеъри.

— Има нещо наистина великолепно у мъжете Дъглас — заяви Джанет. Обаче не гледаше към младия господар на Ангъс, а към могъщия му баща, най-високопоставения леърд в страната. Валентина разбра, че братовчедка й все още го обича.

Джанет въздъхна и се изправи.

— Струва ми се, че вече ми е време да се оттегля. Ще очаквам с нетърпение да се видим утре. Може да излезем да пояздим заедно.

Когато разчистиха масите, за да се освободи място за танците, Патрик Хамилтън представи Тина на кралицата. Макар че лицето й бе обикновено и безлично, а фигурата — безформена — роклята й бе изключителна. Тя бе от черно кадифе, осеяно с белите рози на Тюдорите, избродирани с копринени конци. В средата на нежните им листенца се гушеха диаманти, перли и рубини. Когато Тина се поклони пред нея, кралица Маргарет видя, че момичето не носи бижута, и реши, че не й е съперница. Предпочете да не забелязва факта, че лицето и косите й бяха украшения много по-блестящи и красиви от всякакви скъпоценни камъни.

— Лейди Валентина, колко мило от ваша страна, че сте ме почели, обличайки се в зелено и бяло — цветовете на династията Тюдор. Тина не подозираше за това, докато кралицата не й го каза. Маргарет продължи: — Разбира се, твоята скъпа майка е англичанка. Затова имаш такива изискани маниери и толкова приятен глас. Това е Нан Хауард — представи й тя своята придворна дама.

Момичето приличаше на разцъфнала роза от някоя английска градина до бледото лице на кралицата с нездрав жълтеникав цвят. Имаше приятно закръглена фигура, златисторуса коса и сини очи, но погледът, който хвърли на Тина, никак не бе приятелски. Всъщност бе доста враждебен и това я озадачи, докато не я забеляза, че Нан гледа обвиняващо към Патрик Хамилтън.

Откритието развесели Тина. Сви небрежно хубавите си рамене и се извърна, за да бъде представена на лорд Хауард, граф Съри, в момента посланик на Англия в Шотландия. Той беше близък довереник на кралицата и едновременно с това изпълняваше ролята на тайна връзка между Маргарет Тюдор и нейния брат Хенри, новия могъщ крал на Англия. Дъщерите на Хауард бяха наследили русата му коса и прекрасната английска кожа, които му придаваха младежки вид, макар графът да наближаваше петдесетте.

Хауард поднесе пръстите на Валентина към устните си и елегантно се поклони. Бе облечен по последна мода и дрехите му бяха подбрани с изискан вкус. Разликата между него и шотландските благородници бе от земята до небето и си личеше, че той е представител на много по-цивилизована и културна нация. Въпреки това лордът не беше превзето конте. Имаше военно възпитание и бе командвал армията на стария крал Хенри.

— Лейди Валентина, ще ми позволите ли да ви уверя, че вие сте дори по-ослепителна красавица и от майка си? Когато бях млад, прекарах известно време в Карлайл и откровено признавам, че Елизабет разби сърцето ми, когато се омъжи за Роберт Кенеди.

Тина го дари с усмивка и си помисли колко хубаво би било, ако имаше за баща мъж с такива изискани маниери.

— Ще запазите ли един танц за мен, милейди? Възнамерявам да дам урок на тези млади господа.

В другия край на залата Рамзи Дъглас хвалеше братовчед си Арчибалд пред баща му, граф Ангъс, с надеждата да подобри мнението на чичо си за собствения му син.

— Това изисква едновременно и смелост, и дипломатичност — изтъкна Рам.

— Струваше си да контролираш Аргайл, макар и само за няколко минути.

Рам не каза нищо, но си помисли, че е проява на слабост да демонстрираш толкова открито ламтежа си за власт. Ала бащата на младия Арчибалд Дъглас бе толкова властен, че бе трудно да се измъкнеш от сянката му. Макар и вече на възраст, граф Ангъс продължаваше да управлява с желязна ръка целия клан, не само сина си. Рам сухо се усмихна. Поне дузина жени не сваляха очи от тях и той бе сигурен, че ако отхвърли предложенията им, те с радост биха се задоволили с всесилния граф Ангъс, независимо от възрастта му.

Засвири музика и Рам прошепна на ухото на братовчед си.

— Кралицата идва. Предпочитам да избегна авансите й.

— Какво имаш предвид, човече? — попита младият Арчи.

Рам го стрелна с развеселен поглед.

— Изглежда е зажадняла за мъж, и то най-вече за мъжете от клана Дъглас.

Рам видя, че братовчед му се замисли.

— Господи, тогава ще си опитам късмета! — самонадеяно възкликна младежът, а Рам остана потресен, макар да се опита да го прикрие.

Трябва да си много амбициозен или да притежаваш изключителна твърдост на духа, за да яздиш тази сива кобила, помисли си той. Беше достатъчно циничен, така че се запита дали младият Арчибалд не действаше по заповед на баща си; после цинизмът стигна по-далеч и Рам се замисли дали Ангъс нарочно не бе тласнал Джанет в обятията на краля заради собствените си цели.

Патрик Хамилтън поведе Валентина Кенеди в бавна и чувствена павана. Девойката се съсредоточи върху сложните стъпки, като внимаваше да е в синхрон с Патрик, който бе добър танцьор и не за пръв път се изявяваше пред Двора. Наоколо имаше толкова много дами с елегантни рокли и Тина не желаеше да изглежда недодялана сред това изискано обкръжение.

Постепенно придоби повече увереност, отпусна се и започна да се наслаждава на музиката. Всички смениха партньорите си, като мъжете и жените се разделиха. Валентина с ужас видя, че се намира лице в лице с Черния Рам Дъглас. Тъмносивите му очи нахално я огледаха от глава до пети, сякаш я преценяваше по собствените си критерии. Явно установи, че й липсват много неща във всяко едно отношение.

Това бе един съвсем различен Рамзи Дъглас, който нямаше нищо общо с онзи грубиян, облечен в кожени дрехи и ловджийски ботуши. За Бога, дори панталоните му бяха украсени със скъпоценни камъни! Погледът й се насочи към слабините му и тя усети как лицето й пламна. Искаше й се да умре от срам! Внезапно цялата й увереност се стопи. Почувства се млада, непохватна и истинска провинциалистка. Той бе толкова елегантен, надменен и напълно уверен в себе си. Припомни си унизителния момент, когато я бе възседнал върху тревата, и внезапно осъзна, че не може да понесе ръцете му отново да я докоснат. Събра цялата си смелост, повдигна полуголото си рамо, вирна брадичка и с уверена крачка се отдалечи от дансинга.

От тази обида челюстта на Рам щракна като железните зъбци на капан. Всички мъже от рода Дъглас бяха неимоверно горди, ала този надминаваше всички. В гърдите му се надигна убийственото желание да я последва, да обвие ръце около нежния й врат и да го прекърши с един замах. Гневът го заслепи до такава степен, че не забеляза откритите покани на другите жени, напусна залата и си легна сам.

Патрик Хамилтън видя, че Валентина си тръгва и забърза след нея. Настигна я отвън.

— Тина, лошо ли ти е?

— Нуждаех се от малко чист въздух — уклончиво отвърна девойката.

— Пушекът от свещите може да задави дори един силен мъж, но тази нощ от Северно море духа доста студен вятър — той се приближи към нея и я прегърна през раменете.

— Патрик, напуснах танците, защото следващият ми партньор беше Рамзи Дъглас.

Тя видя как ръцете му се свиха в юмруци и той гневно попита:

— Не си е позволил нещо неприлично, нали?

— Не, не. Ние двамата не можем да се понасяме — тя потрепери, а той я привлече към себе си.

— Позволи ми да те стопля — дрезгаво изрече младият мъж. Уханието й замая главата му, а вятърът разроши косите й и един лъскав кичур погали врата му. Това го възбуди мигновено, устните му потърсиха нейните и ги завладява в опияняваща целувка. — Тина, Тина, ела в спалнята ми… Там ще се сгушим един до друг.

Тя се отдръпна от него.

— Патрик, знаеш, че не мога.

Изгарящото желание го накара да не обърне внимание на отказа й и той настоя:

— Много скоро ще, бъдем сгодени… позволи ми да те любя, Тина, моля те! — устните му се впиха жадно в нейните, а ръцете му обхванаха бедрата й и ги притиснаха към втвърдената му мъжественост.

Валентина знаеше, че трябва да се махне, преди напълно да е загубил контрол. Още не бе готова да му се отдаде. Нравите в Двора може и да бяха разпуснати, но не и тя.

— Патрик, пусни ме! И двамата знаем какво ще се случи, ако дойда в стаята ти!

Господи, представяше си я в леглото, усещаше нежното й тяло под своето. Мисълта за това, което щеше да се случи накара ушите му да забучат, а слабините му болезнено запулсираха.

— На сутринта ще мразя и себе си и теб — рече тя и отдръпна ръцете му от бедрата си. — По-добре е да открия Меги Камбъл и да се качим в стаята си.

Патрик изпъшка. Навярно в този момент Донал Кенеди се търкаляше в леглото с Меги Камбъл, но, разбира се, не можеше да го каже на лейди Валентина. Остави я да се върне сама в залата, защото му трябваха няколко минути, преди да успее отново да ходи.

Нан Хауард видя, че Валентина Кенеди се върна в залата без Патрик Хамилтън. Улови за ръката сестра си Кейт и двете излязоха навън, за да го потърсят. Не се наложи да го търсят много надалеч, защото скоро видяха високата му стройна фигура, притаена в сенките. Нан пристъпи към него, а Кейт остана зад гърба й.

— Патрик — изрече Нан с гласа си на малко момиченце, — да не би да ме избягваш?

— Разбира се, че не — прегракнало отвърна той. — Танците просто ме отегчават.

Тя мило се засмя.

— Двете с Кейт също се отегчихме. Защо не си правим компания? Сигурна съм, че ще измислиш нещо забавно, Патрик.

Тя взе ръцете му в своите, а той повдигна едната, после другата към устните си и подканващо прокара език по дланите й. Чу я как бързо си пое дъх и разбра, че я бе възбудил. Добре познаваше чувствеността на Нан Хауард и мигом си представи голото й пухкаво тяло, разтворените розови бедра и изкусителния рус триъгълник между тях.

Изкашля се и се запита как биха могли да се отърват от Кейт.

— Играта, която имам наум, се играе най-добре от двама — рече той.

— Патрик, всяка игра, която се играе от двама, може да стане още по-забавна с трима, освен ако, разбира се, не си прекалено целомъдрен.

Очите на Хамилтън се разшириха от изненада. Господи, знаеше, че дъщерите на Хауард са ненаситни любовници, но не очакваше и двете да имат желание да се забавляват с него. В състоянието, в което го бе оставила Тина Кенеди, бе повече от готов.

— Имам в стаята си няколко шишета с истински нектар на боговете, който плаче да бъде опитан — покани ги той и им смигна многозначително.

Стаите в Единбург Касъл бяха доста мрачни и неприветливи, но тази нощ в леглото на Патрик Хамилтън веселото трио се чувстваше изключително уютно. Всички се изтърколиха в постелята, а момичетата игриво започнаха да разсъбличат доброволната си жертва. Желанието на Патрик бе толкова силно, че той веднага облада Нан без никаква любовна игра. Кейт видя необузданата му страст, притисна голото си тяло към него и извика:

— Не бъди толкова алчна, Нан! Остави малко и за мен.

Докато Патрик лежеше проснат в леглото, опитвайки се да си поеме дъх, двете ненаситни момичета го наливаха с алкохол. Той огледа преценяващо Кейт изпод натежалите си клепачи. Косата й бе по-тъмноруса от тази на сестра й, а коремът й не бе толкова закръглен. Реши, че от месеци не бе виждал такова апетитно парче.

Кейт натопи пръст в чашата със златиста течност и го прокара по главичката на члена му. Когато той отново започна да се възбужда, тя пъхна глава между бедрата му, облиза го и доволно се изкиска:

— Сега знам защо го смятат за опияняващо.

Младият мъж простена. Господи, дали не сънуваше, или бе умрял и се бе възнесъл на небето?

— Моите ангели — въздъхна тихо и затвори очи. Двете сестри си размениха многозначителни погледи над голото тяло на наследника на Аран.

 

 

В мига, в който Тина влезе в балната зала, бе незабавно окупирана от лорд Хауард. Тя въздъхна с облекчение, предполагайки, че в неговите ръце е в безопасност, и му позволи да я отведе на дансинга. Отначало помисли, че си въобразява, но ръцете му ставаха все по-игриви. Той я притискаше към себе си, а дланта му галеше гърба й.

— Ето там е лейди Хауард. Трябва да танцувате следващия танц със съпругата си — остро заяви Тина, понеже нямаше никакво желание да прави сцена.

Той се засмя.

— Моята съпруга е посветила цялото си внимание на младите мъже, надявайки се да намери съпруг за някоя от шестте ни дъщери. Обаче младите мъже не притежават уменията и опита на по-възрастните — прошепна доверително той. — Ние сме много по-добри любовници.

Хауард копнееше да отведе в леглото си тази млада червенокоса красавица. Реши да последва примера на краля и да направи своя любовница една от жените Кенеди.

Тина се препъна и обърка стъпките на танца.

— Милорд Хауард, обещах да се грижа за Меги Камбъл. Наистина вече трябва да вървя.

Той я погледна с разбиране и снизходително се усмихна.

— Какъв глупак съм. Ти се опъваш, защото все още си една малка девственица, нали?

Тина бе толкова потресена, че избъбри без да се усети:

— Да, такава съм! — той я целуна леко по устните и прошепна: — Този път ще те пусна. Но когато откъснат малката ти черешка, ела при чичо си Хауард, за да те научи на изтънченото изкуство на любовта.

Този път Тина направо избяга от залата. Изглежда на тази земя нямаше мъж, който да не мисли само с оная си работа! Очевидно и англичаните бяха не по-малко развратни от шотландците.

 

 

Валентина реши, че ще е в безопасност, когато е сред повече хора и затова на следващата сутрин се присъедини към една група, която се готвеше да излезе да поязди. Около Касъл Рок нямаше голямо пространство, за да се препуска в галоп, но свежият въздух беше за предпочитане пред мрачните и душни стаи на древната крепост.

Кралят се присъедини към Тина и Джанет Кенеди в дългата конюшня и настоя лично да оседлае конете им. Прокара възхитено ръка по лъскавия гръб на арабската кобила на Тина.

— Тя е рядка красавица! — очаровано възкликна той. Джеймс Стюарт разбираше от чистокръвни коне и красиви жени.

— Благодаря ви, сир — засия Тина.

Той я повдигна и я нагласи върху седлото със собствените си ръце. Тина се почувства безкрайно поласкана, че самият крал я бе удостоил с вниманието си. След това изведе кобилата на Джанет, а Тина огледа модерния костюм за езда на братовчедка си и завистливо въздъхна:

— Моето облекло е печално далеч от модния стил.

Джанет вдигна края на кремавата пола за езда на Тина, дръпна плата и той се разпори по шева, разкривайки жартиерите и дантелените черни чорапи на девойката.

— Voila^[1]! Сега си напълно в крак с модата!

Тина се засмя, усетила, че двете са близки като истински сестри. Вдигна глава, когато видя една висока фигура да приближава.

— Ето те и теб, Патрик. Боях се, че може да прекараш цялата сутрин в леглото. Негово величество лично оседла кобилата ми.

Патрик се изчерви и измърмори някакво извинение. Тина подкара кобилата си на двора, огрян от бледите слънчеви лъчи, за да освободи място за мъжете, които искаха да оседлаят конете си. Не бе изминала и тридесетина метра, когато се натъкна на Рамзи Дъглас.

Той зяпна втрещено, когато видя кобилата, завладяла сърцето му, да бъде яздена от тази разглезена кучка Кенеди. Пред очите му сякаш падна червена пелена и гневът го заслепи. Знаеше отлично как се бе сдобила с неговата собственост. Проклетият циганин я бе откраднал веднага след състезанието с ножове и я бе подарил на тази самомнителна красавица. Дръпна с твърда ръка юздата и грубо заповяда:

— Слизай веднага!

Опашката на животното се вдигна нагоре и то нервно затанцува. Тина се взря в унищожителните тъмносиви очи и вдигна камшика си.

Усетил намерението й, Рам стисна ядно устни и издърпа камшика от ръката й, но закъсня и той изсвистя и го перна по бузата, разтваряйки старата рана.

— Махни си мръсните ръце от моята Индиго! — студено нареди тя.

— Твоята Индиго? — невярващо попита той, докато очите му изпиваха безсрамно изложените й на показ стройни крака и жартиери. — Този кон е мой, откраднат от твоя любовник циганина! — захвърли камшика й и се протегна, за да я смъкне от седлото.

Камшикът удари Арчибалд Кенеди, граф Касилис, през гърдите и той се изпречи пред Дъглас.

— Ти, долен негоднико! — развилня се графът. — Знаех си, че ти си откраднал конете ми, кучи сине! От самото начало те заподозрях, а сега съм напълно убеден. Ето го доказателството, от което кралят се нуждае.

В този миг от конюшните излязоха Джеймс Стюарт, Джанет Кенеди и Патрик Хамилтън и чуха разправията. Валентина стоеше между двама мъже, които бяха готови да се убият един друг. Когато Рам Дъглас я избута настрани, Патрик Хамилтън се хвърли напред с извадена сабя. Дъглас се извъртя и светкавично измъкна меча от ножницата си. В този миг видя краля.

Граф Касилис дръпна юздата на уплашената кобила, която нервно въртеше очи и потропваше с копита.

— Ваше величество, ето това е кобилата, която възнамерявах да ви поднеса като подарък, преди този крадлив Дъглас да я задигне под носа ми!

Джеймс Стюарт бе възмутен от шумната и просташка разправия, избухнала между неговите благородници. Измери с унищожителен поглед Дъглас и Хамилтън, които побързаха да приберат оръжията си. Не възнамеряваше да ги скастри както подобава пред дамите — всъщност беше толкова вбесен, че в този момент беше по-добре изобщо да не се впуска в разговор с тях. Ала по-късно щеше да се разправи с тези грубияни. Хвана юздата на красивото животно, погали го нежно и му заговори с ласкав и успокоителен глас. След това пристъпи напред и подаде поводите на Тина.

— Лейди Валентина, моля ви, приемете този подарък от мен. Никой друг не е по-достоен от вас, прекрасно дете, да язди това красиво създание — извърна се към Джанет. — Дами, вървете да се забавлявате. Аз имам да свърша една спешна работа.

Дамите побързаха да се отдалечат, а кралят се завъртя на пети и с бърза крачка се запъти обратно към замъка. Тримата мъже останаха на двора. В гърдите им кипеше едва сдържан гняв, ала не можеха да сторят нищо.

След един час Дъглас и Хамилтън получиха заповед да съберат хората си и да се отправят към границата, където трябваше да присъстват на сесията на Пограничния съд. И двамата разбраха, че са си навлекли гнева на краля и трябваше да се опитат да го омилостивят с добрата си работа в съда. Макар да не бяха наказани за участието си в грабежите, знаеха, че все още не им се е разминало. Заплахата щеше да виси като меч над главите им, докато след седмица или две се върнат от сесията на Пограничния съд.

 

 

През същата нощ Роб Кенеди седеше в леглото и се наслаждаваше на гледката. Ейда бе свалила скромната си рокля на камериерка, разкривайки предизвикателното си долно бельо, състоящо се от пурпурночервени долна риза и корсет. Очите на Роб светнаха от удоволствие.

— Ела тук, момиче — дрезгаво прошепна той. Ейда приближи до леглото и го остави да развърже дантелените панделки на ризата. Пищните й заоблени гърди се изсипаха в големите му шепи. Той простена сладострастно, когато тя се наведе и тъмнокестенявата й коса се разстла върху голите му гърди. Жената впи устни в неговите.

Ейда не се терзаеше от угризения на съвестта, че прелюбодейства с господаря си. Ако подозираше, Елизабет щеше да бъде съсипана, но Ейда знаеше, че любовният акт е едно неприятно задължение за господарката й, което тя напоследък всячески избягваше.

Роб не можеше да се начуди колко различни бяха жените. Ейда бе връстница на съпругата му, никога не е била глезена, а животът й на прислужница не бе от най-леките. Въпреки това в семплата си сива рокля, тя бе много по-желана и изкусителна, отколкото и най-скъпата куртизанка. На неговата възраст любовните желания го спохождаха рядко — не по-често от един път месечно — но Ейда винаги успяваше да го накара да се почувства млад и силен като бик.

Той не успя да я освободи достатъчно бързо от предизвикателното й червено бельо, така че тя игриво отстрани непохватните му ръце — предпочиташе да се съблече сама, отколкото да го остави в нетърпението си да разкъса фината материя. Сваляше дрехите си бавно, разголвайки първо едното рамо, после бедрото и накрая извивката на гърба. Когато остана напълно гола, той вече едва се сдържаше да не я прониже докрай. Дишаше учестено и пъшкаше, а лицето му придоби обезпокоителен морав оттенък.

— Роб, добре ли си, любов моя? — тихо опита Ейда. Той изръмжа доволно, а потта потече на тънки струйки по косматите му гърди.

Пръстите й погалиха челото му.

— Нека аз да бъда отгоре… струва ми се, че прекалено много се вълнуваш.

Той проникна в нея, тласна силно няколко пъти, реши, че е права и се изтърколи по гръб. Ейда се вкопчи в едрото му тяло и остана неподвижна за миг, за да му даде възможност да си поеме дъх. После го възседна и започна да се движи леко в неговия ритъм. Стигна бързо до оргазъм и му позволи да види и чуе каква огромна наслада й бе доставил. Беше достатъчно умна, за да знае колко много един мъж се гордее с умението си да задоволи докрай жената. Миг след като конвулсиите й започнаха да стихват Роб Кенеди изля семето си в нея.

Тя остана да лежи, сгушена в прегръдките му. И двамата бяха благодарни за това, което бяха споделили.

— Скъпа — пресипнало заговори той, — бих искал да останем тук цял месец, но няма да е възможно.

— Нима това е последната ни нощ?

— Да. Изпълних задачата си да осведомя Джеймс за нападението на англичаните и повече няма смисъл да оставам — замълча, после й призна: — Касилис ми заповяда да се върна у дома. Кралят бил бесен заради враждите между клановете, а вождът на нашия клан смята, че Тина подтиква мъжете към насилие.

— Мисля, че наистина е по-добре да си вървим. Кралят има слабост към червенокосите жени, а освен това приятелството й с Джанет не се отразява добре на репутацията й.

— Мили Боже, майка й ще полудее, ако научи — безпомощно простена Роб.

— Е, тя няма да узнае, така че престани да се тревожиш. Тина притежава достатъчно здрав разум, за да не споменава името на Джанет Кенеди пред майка си.

Роб отпъди Елизабет от мислите си и отново протегна ръце към заоблените гърди на Ейда.

 

 

В кралското легло Джеймс Стюарт отново и отново шепнеше името на Джанет Кенеди. Обичаше всички жени, а тази направо боготвореше.

— Джанет, Джанет — стенеше кралят, заровил пръсти във великолепната гъста маса тъмночервени коси, разпилени по копринената възглавница. Макар да бе навършил четиридесет години, Негово величество все още притежаваше тяло на атлет. Яздеше всеки ден, толкова често, колкото можеше — и коне и жени. Предпочиташе червенокосите и за него това се бе превърнало в нещо като мания. Впи поглед в огнения триъгълник между краката й и почти с благоговение сведе устни над къдравите косъмчета.

— Джеймс — прошепна любовницата му, — мисля, че съм бременна.

Той вдигна глава и очите му радостно светнаха.

— Джан, но това е чудесно! — кралят обичаше всичките си деца. — Той ще бъде един малък червенокос палавник като двама ни — целуна нежно леко закръгления й корем.

— Твоята коса е тъмнокестенява, с много по-красив оттенък от моята — възрази тя.

— Не и за мен, скъпа — промърмори той, а горещият му дъх опари влажните й слабини, опиянен от женския й аромат.

Тя също се радваше на перспективата да има дете. Той щеше да я издържа в разкош до края на живота й, както бе постъпил с всички жени, дарили го с деца. Кралският съвет не възразяваше срещу любовниците и незаконните му деца — всеки нов кралски потомък бе доказателство, че той не бе наследил бащината си извратена любов към мъжете. Содомията не беше нещо, което можеше с лекота да бъде преглътнато от грубите и мъжествени шотландци.

По-късно, когато двамата лежаха отпуснати върху килима пред камината, където се озоваха след последното си буйно съвкупяване, той разсеяно погали косите й.

— Какво те тревожи? — попита Джанет и прокара пръст по загрубялата ивица кожа, следа от веригата за покаяние, която носеше.

— Англичаните — отвърна той. — Не, ако трябва да съм искрен, повече ме безпокоят моите шотландци… Враждите между клановете… само ако сме единни и сплотени, можем да устоим на Англия. Клановете отново са се отдали на любимото си занимание — нападения и плячкосване на добитък.

— Имаш предвид хората на Камбъл и Хамилтън?

Той кимна и игриво захапа крайчеца на ухото й.

— И твоите проклети Кенеди са също като тях, ако не и по-лоши.

— Ха! А какво ще кажеш за Дъглас?

Кралят поклати глава.

— Младият Рам би участвал в набезите само заради удоволствието да дразни проклетите Хамилтън. Не стига, че съществува вражда между Дъглас и Хамилтън, ами сега се кани да избухне и война между Камбъл, Кенеди и Дъглас. Казах на Камбъл в най-скоро време да омъжи дъщеря си за Донал Кенеди и му заповядах двамата да подпишат договор за приятелство. Съгласих се венчавката да се извърши в Стърлинг.

— А защо да не се сключи брак между дъщерята на Роб и Дъглас? — попита Джанет.

— Това няма да е първият брак между клана Кенеди и клана Дъглас — припомни кралят.

— Първият не биваше да свършва така. Беше хубав съюз.

— Наистина бе идеален — съгласи се Джеймс. — Прапрадядовците и на двамата бяха женени за дъщери на крал Робърт III. По дяволите, наистина бих се радвал, ако Кенеди и Дъглас се съюзят. Също така бих искал подобна връзка и за Хамилтън и Дъглас, но двата рода имат само синове.

— Открих разрешението! Роб Кенеди има две дъщери. Омъжи едната за Хамилтън, а другата за Дъглас. Така всички ще се сродят. Заповядай им да сключат браковете и да подпишат договори за приятелство.

Кралят се усмихна.

— Ах, Джан, звучи толкова просто от твоите уста. Заповядай това, заповядай онова. Черния Рам Дъглас никак няма да остане доволен, ако му заповядам да се ожени.

— Той минава тридесет и му е време да има наследник! — изтъкна кралската любовница.

— Отдавна му е време — засмя се Джеймс. — Той е един от най-добрите ми воини, Джан. Разчитам неговите кораби да унищожат английските, ако онези негодници продължат да ни нападат. Не искам да го настроя срещу себе си, като му наредя да се ожени.

Тя се изви съблазнително към него и му поднесе устните си.

— Сир, струва ми се, че не сте достатъчно хитър — членът му щръкна и се изправи като животно, събудено от кратка дрямка. — Извикай графовете си и им кажи да сложат край на враждите или в противен случай ще бъдеш принуден да обесиш за назидание неколцина от тях. Касилис няма да закъснее да даде заповедите си на Роб Кенеди. Признавам, че ще ви се наложи да ударите с юмрук, за да накарате Ангъс да разбере, че не се шегувате. Освен това не смятам, че дори Рамзи Дъглас би се опълчил срещу главата на клана.

Тя е права, реши Джеймс. Арчибалд Дъглас не само бе арогантен, той бе направо непоносим. Как бе възможно да остави такава жена да му се изплъзне, за кой ли път се запита кралят, докато се отпускаше върху гладкото и чувствено тяло на Джанет.