Вирджиния Хенли
Лудетина (1)

Глава 1

Валентина Кенеди — кръстена така, защото се бе родила в деня на Свети Валентин — бе известна повече като Лудетината или Огнената Тина заради великолепната й червеникавозлатиста коса, в която сякаш танцуваха буйни пламъци. Девойката отметна с нетърпелив жест непокорните кичури, докато се изкачваше към стаята на върха на кулата в Касъл Дун. Изразителните й очи с цвят на кехлибар, обикновено озарени от дяволити пламъчета и искрящи от предизвикателство, в този момент бяха замъглени от безпокойство и притеснение.

Изправи рамене и отвори смело вратата, макар да бе уплашена. Дори прекрачването на този праг й се струваше истински подвиг, защото от най-ранното й детство тази стая бе известна като стая на мъченията. Още от малка Тина влизаше безстрашно в схватки с по-големите си братя и понякога проявяваше много повече дързост и кураж, отколкото което и да е момче. Сърцето й се бе изпълнило с истинска гордост, когато чу слугите да я наричат решително и смело момиче. Ала цялата й храброст се бе изпарила в деня, когато братята й я завлякоха в стаята на мъченията и й показаха ужасяващите инструменти един по един, като не пропуснаха да й опишат страхотиите, които вършеше Палача Ботуик — рязането на езици или избождането на очи. Като се подхилкваха, й посочиха изцапаните с кръв плочи и завряха в лицето й пълен буркан с черни пиявици, уверявайки й, че гадините могат да изсмучат цялата й кръв. Валентина се изчерви, когато си спомни какво бе направила при появата на Палача Ботуик, косматия гигант, който притежаваше тези страховити инструменти за мъчения. Безстрашната Тина най-позорно бе припаднала.

Това бе отдавна, още преди да разбере, че Ботуик е хирургът на замъка, който превързваше ранените воини от клана Кенеди, режеше гнойни циреи и вадеше развалени зъби. Тъкмо мъчителният зъбобол бе причината да бъде тук в настоящия момент. Никога досега не й бяха вадили зъб, нито пък бе виждала да вадят на друг, ала здравият разум й подсказваше, че ще има болка и много кръв.

— Влизай, момиче. Очаквах те — изрече грамадният мъж със силен шотландски акцент и гордо изпъна мускулестата си ръка, нетърпелив да демонстрира майсторството си.

Тина бе скована от ужас, ала притежаваше твърде много от прословутата шотландска гордост и по-скоро би умряла, отколкото да покаже страха си.

— Всичко съм приготвил — продължи Ботуик и взе в огромните си лапи някакви отвратителни клещи. Тина потръпна при вида на ръцете му — бяха твърде големи, за да са способни на каквато и да било нежност. Момичето сякаш се бе сраснало със земята, неспособно да помръдне. — Хайде ела, аз не съм чудовище и няма да те нараня! — подкани я гигантът.

Тя пое дълбоко дъх, за да си вдъхне смелост. Обещанието му малко я успокои. Сви леко изящните си рамене и пристъпи безстрашно напред. Застана толкова близо до него, че усети миризмата на уиски в дъха му. Мощните му мускулести ръце бяха голи и покрити с гъсти косми. Тина си даде сметка, че много лесно би могъл да я надвие, ако реши да му се противи.

Пръстите му докоснаха леко устните й и той нетърпеливо настоя:

— Бъди добро момиче и си отвори си устата.

Инстинктът за самосъхранение я накара да се отдръпне мигом от него. Тина заотстъпва бавно назад, ала с ужас видя как Палача решително пристъпи към нея. Момичето бързо се изплъзна, неспособно да понесе докосването му. Сега тясното легло бе помежду им.

— Легни тук за малко и докато се усетиш ще съм свършил — опита се да я убеди той, но Тина знаеше, че тогава ще бъде напълно безпомощна в ръцете му.

Мислите й бясно препускаха и в съзнанието й изплуваха образите на близките й. По-малката й сестра Бет й бе хвърлила поглед, съвсем ясно изразяващ облекчението й, че не тя е подложена на това ужасно изпитание. Видя как недодяланите й братя се шляпаха по бедрата, доволни, че поне веднъж съдбата е неблагосклонна към своенравната красавица на семейството.

— Но аз почти не съм се оплаквала! Това не е честно! — бе извикала тя, а те се бяха засмели още по-силно, сякаш бедата, която я бе сполетяла, искрено ги забавляваше.

— Кой, по дяволите, някога е казвал, че животът е справедлив? — това бе гласът на баща й, когото в този момент тя смяташе за главния виновник за своето нещастие. Той раздаваше заповеди и никой не смееше да му се опълчи. Винаги покорната й майка само бе пребледняла, когато Роб Кенеди, лорд Галоуей, бе заявил с тон, нетърпящ възражение:

— Тя ще отиде при Ботуик!

— П-палача Ботуик? О, Роб, нужно ли е?

— Да, чу ме добре, жено! Не си глуха, пък и аз не възнамерявам повече да търпя женско хленчене! — сърдитият му поглед предизвикателно бе обходил всички членове на семейството. — Има ли някой в тази стая, който би се осмелил да заяви, че не знам кое е най-доброто за всички ви?

Гърлото на Валентина се сви и красивите й заоблени гърди учестено се надигаха и спущаха от нарастващия ужас, докато Ботуик се навеждаше през леглото, за да я хване. Когато мускулестата му ръка обви раменете й, за да й попречи да избяга отново, страхът я заля като огромна вълна. Девойката стисна очи и усети как гърбът й се притисна към грубата каменна стена. Повече нямаше накъде да отстъпва.

Мъжът повдигна брадичката й с ръка. Умоляващият й поглед срещна неговия.

— Моля ви, не! Не може ли да почакаме до утре?

— Не бъди страхливка, момиче. Колкото повече чакаме, толкова повече ще те е страх. Ще свършим сега! — решително отсече Ботуик. — Ще се постарая да стане, колкото се може по-бързо.

Нямаше по-голяма обида за Тина от тази да я нарекат страхливка. Тя извика на помощ цялата си смелост и плахо направи крачка към него.

Пръстите му докоснаха нежно устните й и мъжът прошепна:

— Отвори си устата.

Тя се подчини и пръстите му се плъзнаха в устата й. Тъмните й гъсти мигли се спуснаха над нежните й страни и в гърлото й се надигна плахо стенание. Усети го как опипва зъбите й. Не можеше да говори, нито дори да диша. Внезапно нещо у нея се прекърши.

Тина събра всичките си сили и отблъсна огромния мъж от себе си толкова рязко, че той се просна върху каменните плочи.

— Юда Искариотски! — изрева Ботуик.

— О, господин Ботуик, моля да ми простите — побърза да се извини младото момиче и се спусна да му помогне да стане. — Току-що промених решението си. Болката изчезна внезапно и зъбът повече не ме безпокои. Няма никакъв смисъл да се вади един напълно здрав зъб, нали?

— Лъжкиня! — сърдито я обвини Ботуик и разтри ожуления си лакът.

Тина му се усмихна мило и възрастният мъж си помисли, че никога в живота си не бе виждал по-прекрасна усмивка.

— Не ме е грижа, че ме наричате лъжкиня, само да не е страхливка. Не казвайте на никого, че съм се изплашила, защото съвсем не е така. Болката ми изчезна напълно, когато пъхнахте пръстите си в устата ми. Имате лековито докосване, господин Ботуик.

Той й се ухили неохотно и сложи настрани отвратителните клещи, които държеше.

— Ти си лъжкиня, но пък си много красива!

— Ще отида да видя дали господин Бюрк няма да ми даде нещо, което да ми помогне.

— По дяволите, момиче, тъкмо неговите буламачи са причина за болката ти. Заради това надуто конте всичките ти зъби ще изгният.

Господин Бюрк бе френски майстор-готвач, който бе придружил майка й в Шотландия след брака й с лорд Кенеди.

Ботуик видя как Тина ужасено се сви и мигом омекна.

— Хайде върви в кухнята. Малко от неговия шоколад няма да ти навреди чак толкова.

 

 

Седнала в кухнята на замъка, Тина не можеше да се въздържи да не сравни фините ръце на господин Бюрк с грубите и космати лапи на Ботуик. Той завиваше краищата на огромен пай с овнешко месо, като дългите му и тънки пръсти артистично оформяха блюдото.

— Cherie^[1], ще изцапам с брашно хубавата ти рокля — предупреди я той.

— Ще посипваш брашно върху гроба ми, ако не ми дадеш нещо за този зъбобол! — нещастно отвърна Тина.

Лицето на господин Бюрк се сгърчи от искрена загриженост за нейното страдание. Вдигна очи към тавана и закърши пръсти. Валентина се засмя, развеселена от изразителното му лице. Винаги се наслаждаваше на компанията на французина. Той бе нежен и красив като жена и между тях двамата царяха пълна хармония и разбирателство още от детските й години. Господин Бюрк вдигна капака на безценната си кутия с подправки, избра един тънък стрък измежду съкровищата си и внимателно го завъртя между елегантните си пръсти.

— Ето!

Тина го помириса и реши, че е карамфил. Отвори доверчиво уста и той внимателно го натъпка около виновника за настоящите й страдания.

Гръмогласният и стържещ глас на Роб Кенеди ги накара да подскочат стреснато. След миг входът на кухнята се изпълни с внушителната фигура на баща й. Той бе видял двете глави, склонени една до друга, но не се изплаши за непорочността на дъщеря си. Този превзет и наконтен френски мухльо не бе заплаха за своенравната му и красива любимка.

— Беше ли при господин Ботуик, както ти наредих?

Валентина скочи на крака и се извърна към баща си.

— Да, милорд. Последвах съвета ви и веднага отидох.

Червендалестото му лице мигом омекна.

— Боля ли те?

— Съвсем малко — увери го тя.

— Имаше ли кръв? — съчувствено продължи лорд Галоуей.

— Нито капка — искрено го увери Тина.

Той доволно поклати глава.

— Това се казва смело момиче! С всеки изминат ден все повече и повече заприличваш на мен!

Тина пламенно се надяваше да не е така. Господин Бюрк се изкашля зад гърба й и Роб Кенеди сърдито го изгледа.

— След колко време ще е готово яденето? — с недоволни нотки в гласа попита господарят на замъка.

— Soupcon^[2], милорд — отвърна готвачът.

— А, ще има и супа^[3], така ли? Надявам се да е хубава, гъста супа, която да те засити, а не някой от редките ти френски буламачи! — предупредително изръмжа лордът.

— Peste!^[4] — възкликна господин Бюрк, след като лорд Галоуей излезе с тежка стъпка от кухнята.

Изведнъж огромната му сянка отново изникна на прага.

— Кажи на своя любимец, че ще имаме гости за вечеря — поръча той на дъщеря си.

— Не се отчайвай, господин Бюрк — промърмори младото момиче. — Той ще отплава утре, да благодарим на Бога!

Думите на баща й не направиха впечатление на Тина. Те винаги имаха гости. Касъл Дун бе топло и гостоприемно място, разположено на границата и близо до оживеното пристанище Еър. Щедростта на Кенеди бе легендарна, но само към тези, които бяха поканени. Лорд Галоуей бе богат и се говореше, че на масата му се сервират най-отбраните и вкусни ястия в цяла Шотландия. Капитаните на Кенеди се хранеха заедно с младите леърди и с водачите на управляващите кланове.

В момента всички стаи за гости бяха препълнени с червенокоси млади мъже, принадлежащи към поне четири от разклоненията на клана. Бяха донесли вълната от първото стригане на овцете, за да бъде натоварена на корабите на Кенеди.

Врявата, която почти оглуши Тина, когато влезе в голямата зала, можеше да съживи дори мъртвец. Девойката обичаше най-много от всичко на света да се смеси с братята и с братовчедите си. Обожаваше мъжката компания, смеха, шумните закачки, грубия език. Винаги тайничко бе копняла да бъде момче. При приближаването й младите леърди набързо изоставиха събеседниците си. Докато пристъпваше, те се разделяха да й направят път като Червеното море пред евреите в легендата за Мойсей, а след това се приближаваха към нея, жадни да привлекат вниманието й.

— Ще ми разрешиш ли да ти донеса чаша вино, Тина? — попита я Калъм Кенеди от Нюарк.

Тя го дари с ослепителна усмивка и заяви:

— Ще пия бира също като вас — в ръката й мигом бе пъхната чаша бира, а най-големият й брат Донал не одобрително я смъмри:

— Бирата е мъжко питие.

Девойката го стрелна предизвикателно с поглед.

— Да, знам, и като всичко останало на този свят е пред назначена да доставя удоволствие на мъжете.

Екнаха дюдюкания и смехове. Въздухът се изпълни с неприлични подмятания, както винаги, когато се подемаше стария като света спор между мъжете и жените.

— Е, питам ви сега, можете ли да ми кажете кои удоволствия са достъпни за жените? — продължи Тина. — Вие ходите на лов, докато през това време ние сме длъжни да поддържаме огъня в огнището!

— Чуй я само! — избухна в смях брат й Дънкан. — Поддържала огъня! Та тя не може дори едно яйце да свари!

— И слава Богу, защото в противен случай всички щяхме да се изпонатръшкаме от гозбите й! — додаде Донал.

— Вие имате доспехи и оръжия, мечове и саби. А ножът, който ми е разрешено да притежавам, е само жалко подобие на оръжие. Как да го сравня с остриетата, които брат ми Дънкан лъска денем и нощем.

— Едва ли е нужно да намесва моя сексуален живот в този спор — промърмори Дънкан в ухото на братовчед си, който се засмя гръмогласно на остроумието.

— Чух какво каза, Дънкан Кенеди, и това е още едно потвърждение на думите ми. Става дума за още една привилегия на мъжете. Кралят си води сметка за копелетата, а всички вие тичате по фусти, може би с изключение само на Дейви.

Последната забележка накара четиринадесетгодишният й брат Дейвид да се изчерви. Той бе единственият русокос сред морето от червенокоси глави.

— Да не се опитваш да ме направиш за смях? Не съм толкова неопитен. Ти си истинска кучка!

— Разбрахте ли какво имам предвид? — засмя се Тина. — Мъжете се хвалят със завоеванията си, а те носят единствено страдания и срам за жените.

Спорът бе подет от Кенеди от Нюарк и Кенеди от Дънър.

— В главата ти няма капка мозък! Кралят не прави списък на копелетата. Прави го брат ми Кийт — заяви гордо младежът от Йюарк.

— А пък ти си един глупак! Когато става дума за копелета, Кенеди не могат да се сравняват със Стюартите.

Братовчед му го ръгна толкова силно в ребрата, че едва не го събори върху огнището. Кенеди от Дънър стисна юмруци и се нахвърли срещу него.

— Ей сега ще ти дам да се разбереш!

Донал и Дънкан се намесиха и побързаха да прекратят разпрата, преди да се стигне до вадене на оръжия.

— Робърт Стюарт от Оркни има седемнадесет синове и нито един не е роден в брачното ложе, нито пък от една и съща майка — заяви Дънкан.

— Не е много подходящо да обсъждаме този въпрос пред нашата малка лудетина — спря го Донал.

Сега бе ред на Тина да избухне.

— Защото съм жена, не е благопристойно да говоря за копелета, така ли? Не мога да пия, да ругая, да се бия, нито пък да яздя с вас — Внезапно всички се умълчаха. Донал и Калъм се погледнаха крадешком и Тина разбра, че нещо се мъти. Обаче бе достатъчно умна, за да си държи устата затворена.

За да наруши неловкото мълчание, Андрю Кенеди, лорд Карик, взе ръката й в своята и рече:

— Ако бе приела едно от предложенията, които получи напоследък, твоят съпруг щеше да ти достави всички удоволствия, за което едно младо момиче може да мечтае.

Един груб глас, достатъчно висок, за да надвика гълчавата в залата, разцепи въздуха:

— Какви са тези приказки за предложения? — попита Роб Кенеди и групата от младежи още веднъж се раздели, този път, за да пропусне бащата на Валентина.

— А-аз казах не, когато Андрю ми предложи да се оженим. Не искам да се омъжвам — изпелтечи момичето.

— Не искаш да се омъжваш? — прогърмя Роб Кенеди и лицето му стана пурпурно. Погледът му я пронизваше обвинително, сякаш току-що бе изтърсила нещо неприлично. — И кого още си отпратила с подвита опашка?

— Н-никого — прошепна девойката, а снажните млади мъже зад нея, чиито коси приличаха на запалени факли, се закашляха неловко пред тази безсрамна лъжа.

— Отказала е на всеки присъстващ мъж в тази стая — уточни Дейви, — а миналата седмица даде пътя и на Санди Гордън.

Дънкан ритна силно в прасеца брат си и го накара да млъкне. Лицето на Роб Кенеди почервеня, сякаш всеки миг щеше да получи удар.

— Отблъснала си наследника на граф Хънтли?!

Лейди Елизабет и по-малката й дъщеря Бет избраха точно този момент, за да влязат в залата. Майката на Тина огледа присъстващите и несигурно се спря. Чудеше се, дали ще има достатъчно храна, за да засити всички тези млади издънки на рода Кенеди. Роб не обърна внимание на появата им, но успя да овладее гнева си.

— След вечеря ще дойдеш в стаята ми. Да ме прости Господ, но дъщерите са истинско проклятие за един мъж.

Андрю Кенеди, който имаше рицарско отношение към жените, помоли Тина да седне до него. Донал се настани от другата й страна и предупредително прошепна в ухото й:

— Татко ти е много ядосан. Внимавай с него…

Девойката дари и двамата с благодарни погледи.

— Ще се справя с татко! — храбро ги увери тя, но мисълта за предстоящата среща развали напълно удоволствието й от шоколадовите трюфели на господин Бюрк, които французинът бе приготвил специално за нея. А и проклетият зъб отново започна да я боли.

 

 

Две жени, около тридесетгодишни, седяха в другия край на залата, където се хранеха по-високопоставените слуги в замъка Дун. Управителят на замъка хвърли изпитателен поглед на двете бавачки. Всички знаеха, че те едва се понасят и всеки миг помежду им можеше да избухне разправия.

Кърсти, шотландката, която отговаряше за Бет Кенеди — по-малката и мила дъщеря на лорд Галоуей, не можа да прикрие злорадата си усмивка, докато си взимаше парче от пая с овнешко. Оправи деколтето на роклята си, обточено с кожа, и прошепна почти радостно:

— Напаст! Напаст е второто име на Валентина Кенеди.

Ейда, англичанката, която лейди Кенеди бе довела със себе си, когато тя бе още малко момиче, се постара да сдържи избухването си. Тина бе нейна повереница, но двете бяха и приятелки, и доверенички. Ейда все още бе много привлекателна жена, която носеше косата си вдигната високо, за да открие дългата си изящна шия и красивите полюшващи се обеци.

— Сигурна съм, че бедното животно, чиято опърпана кожа носиш, едва ли съжалява за загубата й.

— О! — възмутено възкликна Кърсти и сви тънките си устни. — Езикът ти е непристоен и дързък. Съвсем ясно е от кого се е научила на наглост и Огнената Тина.

— Горда съм, че именно аз съм я научила да отстоява възгледите си. Ако си безволев човек и се оставиш другите да те тъпчат, те просто ще бършат в теб мръсните си ботуши — сухо отвърна Ейда.

По устните на Кърсти отново пропълзя злорада усмивка.

— Този път лорд Галоуей е истински вбесен. Съмнявам се, че тя ще съумее дълго да отстоява възгледите си.

— Роб Кенеди може да бъде много груб, особено с този, който му го позволи, но той уважава смелостта, дори и у една жена. А това е нещо, което ти е напълно непознато.

— Ако тя бе моя повереница, много скоро щях да я науча на покорство и послушание — заяви шотландката. Управителят се изсмя в лицето й. Мили Боже, нужен бе наистина много строг мъж, със здрава ръка, за да научи Огнената Тина Кенеди на покорство и послушание!

— Тя е на шестнадесет години — почти седемнадесет — и е вече зряла жена. Твърде е голяма, за да приема заповеди от бавачката си.

— Бет приема заповеди от мен — твърдо възрази Кърсти.

Ейда нямаше намерение да обсъжда Бет, но не можа да се въздържи:

— Двете са съвсем различни — като деня и нощта. Валентина е истинска красавица, очарователна и забавна.

— И тя много добре го знае — обвинително процеди Кърсти, а погледът й се плъзна по мъжете, заобиколили изкусителната червенокоска. — За нея се говори, че била твърде палава, и нищо чудно, след като ти си я възпитавала на морал.

Ейда бе вдовица, която не можеше да отрече, че се радва на мъжко внимание.

— Ревността не ти се отразява добре, жено.

— От собствен опит знам, че мъжете предпочитат жената да е по-невинна и неопитна. Никак не им се нрави, когато цветчето вече е откъснато — злобно заяви Кърсти.

— От собствен опит ли? По-скоро това е плод на въображението ти — на Ейда вече й бе дошло до гуша и реши да накара противничката си да замълчи. — Знаеш ли какво се случва със старите моми, когато навършат четиридесет години? Дупките им зарастват!

Кърсти ахна, а лицето й пламна. Надигна се и избяга от масата. Управителят се задави с бирата си. Обаче задоволството на Ейда мигновено се изпари, когато един паж приближи и я дръпна за ръкава.

— Лейди Кенеди иска да те види.

Бледата лейди Кенеди бе последвала съпруга си в една от стаите на първия етаж, която той използваше за делови срещи. Валентина бе влязла след майка си. Ейда се появи последна и прошепна в ухото на повереницата си.

— Още един ден и той ще е заминал.

По навик Тина сви едното си изящно рамо, а Ейда въздъхна примирено. Не бе възможно да не прехвърчат искри, когато се срещнат два избухливи характера.

Майката и дъщерята седнаха, а Ейда остана права зад стола на Тина. На младини Роб Кенеди бе красив мъж с пламтяща червена коса. Сега в нея се виждаха сребърни нишки. Руменото му лице се бе набръчкало, брадичката бе станала двойна, а закръгления му корем бе доказателство за таланта на господин Бюрк. Обаче все още бе внушителен мъж, с широки рамене и умни, проницателни очи. Сега стоеше с гръб към огъня, а когато заговори, гласът му бе измамно тих:

— Да не би да подушвам някакъв заговор? — погледът му се спря върху безпомощната му съпруга. — Колко точно предложения за брак са останали скрити от мен?

Лейди Елизабет пребледня още повече.

— Роб, аз не знам нищо за това — тихо отвърна тя.

— Не знаеш нищо… не знаеш нищо? В името на Бога, жено, така ли си живееш в пълно неведение? Ти не знаеш нищо и никога не си знаела! — гласът му се извиси и дрезгавите му нотки отекнаха болезнено в стаята.

— Моля те, не плаши мама — обади се Тина.

— Нямам намерение да плаша майка ти… ти си тази, която трябва да се страхува! — очите им се срещнаха и той сурово продължи: — Каква е ползата от дъщерите за мъжа? — последва тишина. — Сега ще ви разясня. Момичетата, особено ослепителни красавици като теб, са ценни при сключването на бракове между могъщите кланове, за да се запази мира, да се увеличи силата и богатството им — отново се обърна към съпругата си. — Не биваше да те слушам. Трябваше да я изпратя в кралския двор и досега щеше да има съпруг и да носи детето му в корема си!

— Последната Кенеди, която отиде в Двора, не успя да си намери съпруг — осмели се да възрази лейди Елизабет.

Ако говориш за моята малка братовчедка Джанет Кенеди, то тя направи нещо по-добро — стана любовница на двамата най-могъщи мъже в Шотландия — на Арчибалд Дъглас, граф Ангъс, а сега и на самия крал.

— Не се осмелявай да произнасяш това име тук — прошепна Елизабет.

— На Джанет Кенеди? Е, тя може и да е малко развратна, но позволи да ти напомня, жено, че мъжете от рода Кенеди са били крале на Карик. В нашите вени тече най-благородната кръв на Шотландия!

— Говорех за Дъглас — тихо рече съпругата му.

Роб Кенеди смутено се изкашля.

— А, добре, нямах намерение да изваждам на бял свят болезнените спомени, Лизи. Господ да ги порази всичките проклети негодници от рода Дъглас!

Елизабет притисна кърпичката към очите си.

— Може ли да се оттегля? Не се чувствам добре — умолително изрече тя.

Той кимна. Остана мълчалив, докато лейди Кенеди излезе от стаята, а след това гневът му се изля с пълна сила върху двете жени:

— Видя ли какво направи! Трябва да те набия, задето разстрои майка си!

Тина рипна като ужилена.

— Ти я разстрои с приказките си за онези презрени Дъглас!

Баща й махна пренебрежително с ръка.

— О, жените са толкова чувствителни. Това се е случило преди петнадесет години и би трябвало отдавна да е забравено. Тя се държи така, сякаш Дамарис е била нейна сестра, а не моя.

— Дамарис е била най-добрата й приятелка, единствената й приятелка в Шотландия. Кланът Дъглас я е отровил и майка ми никога няма да го забрави!

— Сега не става дума за това — вгледа се в изразителното и изключително красиво лице на дъщеря си и за сетен път се запита как, за Бога, бе създал такова прекрасно дете. Отблясъците на пламъците танцуваха по сърцевидното й личице и превръщаха косите й в разтопена мед. Тя привличаше мъжете, както медът пчелите и досега за него бе истинска загадка, кай никой мъж не й бе предложил да я направи своя съпруга. Сърцето му омекна. — Момичето ми, искам да се омъжиш за наследника на Камбъл или за наследника на Гордън.

— Татко, не искам да се омъжвам. Защо не ме научиш да плавам с един от корабите ти и да превозвам вълна до Фландрия?

Лицето му отново придоби сурово изражение и този път обвиняващият му поглед се спря върху Ейда.

— По дяволите, жено, ти ли й натъпка главата с тези глупости? Защо не направи от нея едно нежно и послушно момиче?

— Милорд, Шотландия е сурова страна, хората й са непокорни и груби. Кълна се, че би било грешка да възпитам Тина като майка й или като сестра й Бет. Освен това… хм, тя твърде много прилича на вас, за да бъде нежна. А колкото до послушанието, ще е нужен много силен мъж, за да я превърне в покорна и хрисима съпруга.

— Да, аз дори се съмнявам, че това изобщо е възможно. Тина, момичето ми, послушай стария си татко. Избери си мъж, докато все още имаш тази възможност. Вече си почти на седемнадесет. Ако скоро не се омъжиш, Арчибалд Кенеди, графът на Касилис, ще ти избере жених. Това е негово задължение като леърд на клана. Или кралят може да ти намери съпруг по своя преценка. Бъди разумна — избери си някой син на граф и един ден ще бъдеш графиня! А сега си върви, хитрушо! Искам да разменя някоя и друга дума насаме с Ейда. Господи, понякога жените са толкова упорити и твърдоглави! — възкликна той, след като дъщеря му излезе.

— Самият ти не уважаваш тези, които не са твърдоглави, Роб Кенеди!

— Трябва да призная, че е така. Другата само ми досажда със сълзите и хленченията си — имаше предвид съпругата си. — Предполагам, че ще трябва да я отведа в Англия, за да я успокоя — хвърли й кос поглед. — Ти имаш чудесна фигура, Ейда… мина доста време откакто не сме се забавлявали заедно. Мислиш ли, че тази нощ ще имаш нужда от компания?

Ейда тръсна глава и обеците й предизвикателно се разлюляха.

— Може би…

 

 

Когато Ейда влезе в стаята на Тина, я завари седнала пред излъсканото сребърно огледало. Устата й бе отворена, а вратът й бе изкривен под странен ъгъл.

— Дай да погледна — Ейда взе големия свещник.

Тина послушно отвори по-широко уста и посочи на вътре. След миг Ейда облекчено въздъхна.

— Редно е зъбите да растат през пролетта. Благодаря на Бога, че не си позволила на Палача Ботуик да го извади. Една жена е длъжна да запази всичките си зъби, каквото и да й струва това. Така лицето ти ще остане красиво. Ако ти извадят някой зъб, страните ти ще хлътнат и ще изглеждаш ужасно.

— Благодаря ти, Ейда. Ако изчакам, дали болката сама ще отмине?

— Ако бях на твое място, щях вече да съм си легнала. Може би на сутринта няма да има и следа от болката — Ейда искаше най-доброто за Тина, но в същото време трябваше да се погрижи и за своите интереси. — Утре е първият ден на май.

— Белтейн! — възкликна младото момиче и прегърна раменете си, развълнувана от приближаването на свещения за келтите ден. Утре селяните щяха да танцуват край украсения с цветя и ленти кол, а през нощта — край големия огън. И танците нямаше да бъдат единствените им занимания!

Тина се прозина, повдигна красивите си рамене и взе нощницата си.

— Лека нощ, Ейда. Струва ми се, че ще последвам съвета ти.

В мига, в който Ейда излезе през вратата, Тина пъхна нощницата под възглавницата си.

— Как ли пък не! — щастливо измърмори девойката. Тази нощ циганите щяха да се върнат от долината на Галоуей.