Тили Багшоу
Дуел (24)

24.

Рейчъл седеше на бежовото велурено канапе, подвила крака под себе си, и преглеждаше доволно купчината изрезки от вестници със статии за нея. Беше април, четвъртият й месец в Америка, вече бе яздила два пъти за Ранди Кравиц, вероятно най-преуспяващия собственик на състезателни коне в Щатите след Джими Прайс, макар че за разлика от съперника си, Ранди се занимаваше само с чистокръвни коне. Засега идеята да се премести в Съединените щати се бе оказала чудесна.

Отпусната в тузарския си апартамент под наем в Палм Бийч, само на няколко минути от тренировъчните конюшни на Кравиц, Рейчъл седеше с Дез, агента й, и се опитваше да реши в кое от предложените й списания да се снима.

— Какво ще кажеш за „Жена“? — попита тя с копнеж. — Винаги съм харесвала стила им. И имат страхотни фотографи, много по-добри от онези досадници от „Венити Феър“, които снимат всички в бални рокли.

— Вече ти казах — въздъхна Дез. — Не можеш да избереш списанието само защото ти харесва. Трябва да търсим контакт с публиката ти, нали?

— И тя е? — ледено попита Рейчъл.

— Хората, които четат спортни списания, клюкарски парцали и вестници. Тук е по-трудно, отколкото у дома. Основната ти публика са запалянковците, мераклиите и момичета, които се интересуват от сапунени опери и враждата ти с Мили.

Рейчъл се прозя. Дез си беше досаден по принцип, но ставаше особено неприятен, когато бе прав. Колкото и да искаше да влезе в ролята на прочут модел, историята на враждата й с Мили всъщност прикова вниманието и даде старт на дебюта й в Америка. Рекламите на Мили за „Т-Мобил“ бяха навсякъде — на билбордове, по телевизията, дори в кината. Рейчъл трябваше да изтърпи образа на проклетата си съперница онзи ден, докато чакаше да изгледа втората серия на „Бриджит Джоунс“. Очевидно Мили бе по-голяма звезда и много по-известна в Америка от нея. Но Рейчъл не възнамеряваше да й отстъпи първенството за дълго.

Първата й стъпка бе да си осигури Ранди Кравиц за подкрепа. Скоро след това пресата започна да забелязва таланта и красотата й. Уж случайно тя изпусна няколко думи пред клюкарските репортери за дългогодишната си вражда с Мили, като ги подлюти със слухове как семейството на любимата каубойка не й говори след снимките й в „Плейбой“ и как самата Рейчъл е приятелка на брат й от години.

Историята си имаше всичко — две красиви чужденки, брюнетка срещу блондинка, кльощава срещу закръглена, и двете талантливи, амбициозни ездачки, които се състезаваха за прочути собственици на коне. Семейната драма подсилваше интереса. Нямаше начин да не се хареса на публиката.

Отначало, за голямо разочарование на Рейчъл, Мили реши, че е под достойнството й да се занимава с клюки и отказа да коментира. Но след като Рейчъл намекна пред „Ел“, че снимките в „Плейбой“ са опетнили името на Сесил, битката започна. Мили отговори с дълго интервю във „Венити Феър“, в което обясни как Рейчъл бе откраднала семейния й дом, и освен това намекна, че тормози конете си. Не се отнесе любезно и към Джаспър, нито към майка си.

Никога досега конните състезания не бяха привличали такъв интерес.

— Обади ли се на адвокатите си? — попита Дез, като остави настрани списанията.

— Господи, говориш като проклетия ми баща — изстена Рейчъл. — Да, обадих им се. Оставих им поредното съобщение.

След шест месеца загуби тя най-после се решила да продаде Нюуелс. Исканата цена от три милиона лири бе прекалено оптимистична. Но дори да вземеше само два и половина, поне щеше да разкара воденичния камък от врата си.

Засега не бе споменала и дума на Джаспър. Все още се водеха за гаджета — удобно й бе да го пази като елемент от историята с враждата, но Джаспър си стоеше в Англия, където яздеше за Али, и тя не го бе виждала от месец. Когато говореха по телефона, той звучеше абсолютно дрогиран. Пристрастеността му към кокаина излизаше извън контрол. Вероятно изобщо не му пукаше за Нюуелс, но дрогата го правеше ужасно непредвидим и Рейчъл не искаше да рискува разправии, докато не го постави пред свършен факт.

— Е, позволи ми да поговоря с тях, когато се обадят — каза Дез. — Крайно време е да ти намерят купувач. Тогава ще можеш да се фокусираш върху важните задачи като „Белмонт“.

Рейчъл се надигна развълнувано.

— Ранди каза ли ти нещо? Потвърди ли? — нетърпеливо попита тя.

Перспективата да язди в най-важното надбягване в Америка още през първия й сезон бе адски близо. Кравиц бе намекнал няколко пъти, че обмисля да я включи, но още не бе потвърдил. Ако го направеше, това щеше да засенчи всичко, което Мили бе постигнала досега. Никое каубойско надбягване не бе толкова престижно и популярно, колкото „Белмонт“.

— Още не — отговори Дез, като разкърши пръсти и я заслепи със златните си пръстени с диаманти.

Винаги си бе падал по бижутата, но откак пристигнаха в Америка бе заприличал на черен сводник.

— Не се тревожи — добави той. — Ще се обади. Аз отговарям за това.

Рейчъл не се тревожеше. Дез беше досадна и лигава невестулка, но бе страхотен агент. Щом й обещаваше да я вкара в „Белмонт“, щеше да го направи.

Досега не я бе разочаровал.

 

 

В Бел Еър Тод се наведе от леглото и протегна ръка към малката торбичка кокаин, която бе скрил отдолу заедно с дебел гумен вибратор и туба вазелин с вкус на ягоди.

— Стой тук — каза той.

Момичето, застанало голо на четири крака, изпълни заповедта. След секунда Тод се надигна с дрогата в едната ръка и вазелина в другата.

— Сега си извий гърба още малко. Точно така.

Той изсипа линия кокаин върху надигнатия й задник, после я стисна за гърдите и изсмърка дрогата от потната й кожа. Господи, страхотно беше.

Избърса носа си с опакото на ръката си, облиза остатъка от кокаина и плъзна члена си в нея.

Името на момичето бе Наташа Оукли. Позната от таблоидите като изгряваща холивудска звездичка и героиня от тийнейджърски филми на ужасите, тя бе прочута сред богатите мъже в Ел Ей като кокаинова курва. По-късно щеше да му се наложи да сподели дрогата си с нея — такава бе сделката — но цената не бе висока за великолепното й стегнато двадесет и една годишно тяло. Последния път я бе накарал да изсмърка кокаина от топките му. За Тод това бе невероятно възбуждащо.

Животът бе страхотен, помисли си той, докато чукаше Наташа. Бизнесът вървеше по-добре от когато и да било преди. След почти цяла година ухажване най-после бе накарал Джими Прайс да инвестира в огромна сделка с търговски недвижими обекти във Флорида, която щеше да го катапултира в нова тузарска лига. Беше продал и обекта си в Бюелтън за гигантска сума. А накрая, разбира се, идваше и Хайуд.

След месеци правни разправии съдът в Санта Барбара бе отпуснал на „Комарко“ двадесет и един дни за проучване на имота. Това бе страхотен удар върху Боби и му струваше цяло състояние. Ако Тод извадеше късмет, сумите по делата скоро щяха да изхвърлят момчето вън от играта. А тогава личната сделка, която Тод бе сключил с петролната компания, щеше да започне да дава плодове.

Най-странното бе, че Мили все още не се бе усетила за предателството му към каубоя. Но скоро щеше да му се наложи да й каже, може би дори още тази вечер. Мили не бе говорила с Боби от година, но Тод подозираше, че в сърцето й още имаше място за него. Вероятно щеше да побеснее от възмущение, когато я осведомеше за събитията. Не му се искаше да подема тази разправия, пък и вече започваше да се чувства отегчен от връзката им.

Бе останал с Мили досега, защото сексът бе страхотен, а и начинът й на живот му даваше възможност да й изневерява колкото си иска. Освен това нарастващата й слава отвори пред него врати, които иначе биха си останали затворени въпреки всичките му пари. Никога не би го признал, но му харесваше да го канят по приеми и церемонии по награждавания. Особено обичаше да го снимат, когато излиза от ресторанти, макар че папараците бяха там заради Мили.

От друга страна, след смъртта на Демон Мили се превърна в страхотна ревла. По-емоционална и нуждаеща се от обич отпреди, сега плачеше за нищо, а и нямаше съмнение, че състезателната й форма спадаше застрашително. Най-лошото бе, че откак Рейчъл Дилейни се появи и започна да разказва истории пред пресата, стресът накара Мили да свали прекалено много килограми. Тод си падаше по слаби момичета, но напоследък гърдите на Мили бяха изчезнали напълно. Кой би искал да чука торба кокали.

Той усети настъпването на оргазма си и бързо погледна часовника си. Мамка му! Шест и половина. Трябваше да приключи бързо и да разкара Наташа оттук. Имаше среща за романтична вечеря с Мили в осем и се нуждаеше от дълъг горещ душ преди това, да не споменаваме за смяната на чаршафите.

Тод сграбчи Наташа за косата, проникна още по-дълбоко в нея и загледа замаяните й очи в огледалото, докато се празнеше.

— Ето — каза той, като метна торбичка с кокаин на леглото и тръгна към банята, без да погледне назад. — Взимай го и изчезвай. Бързам.

 

 

— Хайде бе! — извика Мили, като натисна клаксона на лъскавия тибърд кабриолет.

Взе книжка само преди месец, но бързо се превърна в нервен шофьор от Ел Ей.

— Мърдай!

Закъсняваше и бе изкарала отвратителен ден. А сега някаква тъпа катастрофа бе превърнала магистралата в паркинг.

Сутринта преживя третото си разочарование за този месец, като се появи на финала пета в надбягване, което трябваше да спечели. Предишната седмица започнаха първите квалификационни състезания. Тя мина през тях, но с толкова слаб резултат, че и Джими, и шефовете от „Т-Мобил“ се нахвърлиха върху нея. Заплашиха я, че ако не се стегне, ще оттеглят подкрепата си. А днешното й представяне определено не бе добро.

Отначало за лошите си представяния Мили винеше Кали, официално познат като Калифорнийско момче, новия кон, който Джими й бе дал след смъртта на Демон. Двамата очевидно не бяха добър екип. Но това извинение вече не вършеше работа. Други жокеи бяха постигнали чудесни резултати с него този сезон. По-вероятно други неща влошаваха формата й — стресът от присъствието на Рейчъл и вечната й несигурност по отношение на Тод.

Искаше й се да не мисли непрестанно за Тод. Но колкото повече го виждаше да флиртува с други момичета и се плашеше да не го загуби, толкова по-отчаяно се държеше за него. Откак се отдалечи от Ейми, той бе единственият човек, с когото можеше да си говори, макар да виждаше, че оплакванията й от Рейчъл му досаждат.

После, сякаш днешната беда не бе достатъчно лоша, прочете в новото издание на английския „Рейсинг Поуст“, че Рейчъл е обявила Нюуелс за продан. При това на ужасяваща цена. Три милиона лири! Наистина ли струваше толкова много? Внезапно идеята й да спечели достатъчно, за да откупи семейния си дом, й се стори абсурдна.

Да, печелеше добри пари, макар че не се знаеше колко дълго ще продължи това, особено ако не възвърнеше състезателната си форма. Но почти не спестяваше. Тод винаги я окуражаваше да харчи. Колата беше негова идея, както и три четвърти от гардероба й, но тя си плащаше за тях. Водеше я на пазар в най-скъпите бутици по „Робертсън“, избираше много повече рокли, отколкото искаше или имаше нужда, а после караше да плати сметката. Мили отчаяно искаше да му достави удоволствие и да задържи интереса му въпреки сериозната женска конкуренция, затова изпълняваше всичките му желания.

Най-после, четиридесет минути по-късно, тя спря пред ресторанта. Беше ужасно изпотена и й се наложи да отлепя белия си панталон от мокрите си крака, преди да подаде ключовете на момчето от паркинга и да извади няколко тайленола от чантата си, за да облекчи кошмарното си главоболие.

— Най-после — изсумтя Тод, когато Мили стигна до него през тълпата. — Какво, по дяволите, стана?

— Извинявай, извинявай, извинявай — извика тя, като грабна ръката му и я покри с целувки.

Тод вече довършваше ордьовъра си, а красивата покривка на червени и бели карета бе покрита с трохи.

— Някакъв камион се бе обърнал на магистралата и имаше страхотно задръстване. Щях да ти звънна, но нямах сигнал на мобифона — обясни тя.

— Аха — мрачно кимна той и сипа остатъка от бирата в чашата си.

Беше ядосан. Заради тъпото й закъснение му се наложи да изпусне цял час секс с Наташа. Но от други страна, не бе лошо да се чувства виновна тази вечер. Това вероятно щеше да смекчи реакцията й на новините му за Хайуд.

Той натопи последната хапка хляб в зехтина и смени темата.

— Как мина състезанието?

— Лошо — отговори Мили, като си наля чаша вода и глътна трети тайленол.

Изглеждаше по-мършава и измъчена от обикновено.

— Стигнахме до финала пети. Джими още не знае, но ще побеснее, когато разбере. Познай какво още научих днес?

— Не обичам гатанки — грубо отвърна Тод, без да прикрие погледа си към висока червенокоса хубавица, която мина покрай масата им и му намигна нагло. — Все ми е едно дали ще ми кажеш или не.

— Нюуелс е обявен за продан — тъжно съобщи Мили. — За три милиона. След всички дивотии, с които Рейчъл убеди майка ми, че ще се справи чудесно с наследството на татко, провали фермата и сега я продава.

— Не те разбирам — каза Тод, като повика келнера да вземе поръчката им. — Мислех, че не искаш Рейчъл да притежава Нюуелс.

— Да — кимна Мили. — Но не по този начин. Имам предвид, какво ще стане с останалите коне? Новият собственик може да реши да не се занимава с коневъдство. Да превърне конюшните във вили или нещо такова…

Лицето й помръкна, когато си представи безкрайните зловещи възможности.

— Е — поде Тод, решил да се възползва от разсеяността й, за да й съобщи лошата новина. — Аз пък имах добър ден в бизнеса. Преговарях с една тексаска компания — „Комарко“, вероятно си чувала за тях — за дял в петролните права на Хайуд. Имахме доста правни проблеми, но току-що научихме, че ще ни позволят да направим проучването следващия месец. Това е добра новина.

Минаха няколко секунди преди Мили да осъзнае за какво ставаше дума.

— Имаш предвид… — бавно каза тя, — че ще сондираш ранчото за петрол?

— Точно така — небрежно отговори Тод. — Крайно време беше някой да го направи.

— Не можеш! — възмутено извика Мили.

— Защо не?

— Защото… — тя поклати глава, сякаш се опитваше да намери подходящите думи, — защото не можеш. Ами Боби? Тази земя е на семейството му от шест поколения. Той по-скоро би умрял, отколкото…

— Моля те — прекъсна я Тод с вдигната ръка. — Спести ми речта за семейство Камерън. Писна ми от нея. Захванах се с Хайуд по същата причина, по която вие, англичаните, на времето превзехте Индия. Защото ми писна да гледам как се хаби потенциала му. И защото можех да го направя. Не дължа нищо на Боби Камерън. А и ти на чия страна си? На неговата или на моята?

Този въпрос я накара да онемее. На чия страна беше? В момента се чувстваше на страната на Боби, но не смееше да го каже на Тод. А и Боби вероятно нямаше да й благодари за подкрепата. Нямаше смисъл да рискува за нищо.

— На твоя, разбира се — излъга тя. — Но все пак не одобрявам. Както и да е, в договора ви няма ли клауза, която гласи, че не можеш да сондираш земята?

— Да, има — потвърди Тод. — Но, за лош късмет на приятелчето ти господин Камерън, федералните поземлени закони имат надмощие над договорите. А най-смешното е — добави той жестоко, — че ти ме насочи към това.

— Аз ли? — ужаси се Мили. — Как?

— Разказа ми за онези случаи в Уайоминг с газовите компании, не помниш ли? Случаите, за които Боби се тревожеше. Оказа се, че е имал право да се притеснява. Единствената му грешка бе, че не сключи договор с петролните компании преди мен. Предполагам е смятал, че не знам нищо по въпроса. И наистина не знаех, преди ти да ми кажеш.

Мили се уплаши, че ще припадне. Наистина, вече не си говореше с Боби, а и той се държа като кретен миналата година и с това я набута в ръцете на Тод. Но никога не би направила нищо, за да го нарани или предаде. Не можеше да повярва, че някакъв случаен коментар, направен толкова отдавна, е довел до всичко това.

— Моля те — погледна тя Тод с надежда. — Моля те, не го прави. Заради мен. Никога не бих казала и дума по въпроса, ако смятах, че ще постъпиш по този начин. Знаеш го.

— Страхувам се, че не мога да те послушам, сладурче — усмихна се той. — Това си е делово решение. Има и други участници. Не мога да се откажа, дори и да искам.

— Но…

— Слушай — каза той, като премести стола си до нейния и я целуна по бузата с нежност, каквато не бе проявявал от седмици и която накара Мили да се разтопи от любов и облекчение. — Единствената причина Боби да не се заеме лично с това е глупавата му, упорита гордост. Абсурдно е да седиш върху толкова много пари и да не направиш нищо по въпроса. Ако аз не се бях намесил, някой друг щеше да го направи.

Мили се поколеба. Ужасно й се искаше да му повярва.

— Ако знам, че стоиш зад мен, това ще означава много за мен — добави Тод, като погали леко зърното на лявата й гърда.

— Чувствам се ужасно заради Боби — отвърна тя, обзета от чувство за вина и желание. — Това е всичко. Но не означава, че не те обичам.

 

 

Късно през нощта, след дълъг и изтощителен секс, Мили лежеше будна до хъркащия Тод и гледаше в тавана.

Чувстваше се все по-ужасно. Чак когато се прибраха у дома след вечерята, й дойде наум какво ли си мислеше Боби. Вероятно смяташе, че тя е знаела през цялото време, но не си е направила труда да му звънне и да го предупреди или да се опита да спре начинанието на Тод.

В седем сутринта не можеше повече да понесе зловещите мисли. Слезе тихо в кухнята, грабна телефона и набра номера на Хайуд. Бе изминала цяла година, но все още го помнеше.

Тъкмо се канеше да затвори след седем позвънявания, когато внезапно се усети, че е адски рано. Но точно тогава се обади женски глас.

— Ало?

— Тара?

— Да. Кой е?

Сърцето на Мили заби лудо и тя едва не затвори. Стегна се и реши да прояви смелост.

— Аз съм, Мили — каза тя.

Мълчанието от другата страна се проточи.

— Слушай, исках да поговоря с Боби и да му обясня. Трябва да знае, че нямах представа за „Комарко“ и за плановете на Тод. Снощи за първи път чух за тях. Честно.

— Почакай.

Тара остави телефона и Мили дочу приглушени гласове. Беше забравила, че в седем всички в ранчото вече бяха станали и закусваха. След минута гласовете заглъхнаха и Мили чу изщракването на друг телефон и затварянето на първия.

— Боби?

Тишина.

— Боби? Ти ли си?

— Не — отговори гласът на Съмър, по-враждебен и отпреди. — Боби не иска да говори с теб. Никога. Никой от нас не иска.

Тя затвори и остави Мили да стиска отчаяно телефонната слушалка.