Нора Робъртс
Обещания в смъртта (17)

16.

Уверено, рязко и грубо, Ив напредваше през сутрешния съботен трафик. До нея Бакстър трескаво работеше на вградения компютър.

— Трябва ни някой от електронния отдел, за да проникнем в част от тези сметки — каза той. — Мога да извадя стандартните. По тях няма особено движение през последните десет дни, но с другите е по-сложно. Ще отнеме време.

— Имаме си компютърни факири. Провери отново транспорта.

— Не се е качил на обществено транспо от града, не и със законната си лична карта. Проверката за частно е по-бавна, а сигурно е използвал частно. Може да се е придвижил с такси или наета кола извън Ню Йорк и да е хванал частно транспо за където и да е с преднината, която има.

— Ще посегне към някоя от сметките си. — Винаги се появява някаква следа, помисли си Ив и парите са най-голямата троха по пътя. — И ще се обади на Рикър на Омега. Изпълнява неговите нареждания. Той е просто брънка във веригата. Следва инструкции, ако не лично от Рикър, от някого, който работи за него.

— Побягнал е панически само с дрехите на гърба си, парите в джоба си и може би някакви документи, но успя да се измъкне.

— Не за дълго. Може да избяга от града, но вече е мъртъв. За бога, Бакстър — каза Ив, когато той се обърна към нея. — Рикър няма да го остави да живее. Вече е изпял песента си. Безполезен е. Или ние ще го спипаме първи или Рикър ще го очисти.

Ив нямаше търпение да чака порталът да се отвори, превключи на вертикална и прелетя над него.

— Юху! — извика Бакстър.

— Ще открием към коя сметка е посегнал. — Ив светкавично премина по алеята. — Кога и от къде е посегнал. Ще проверим полетите с частно транспо, като започнем от града и продължим с покрайнините. И ще изпратим местните до всички жилища на Санди и Рикър. Ще трябва да спре някъде да си поеме дъх, да вземе още багаж. Ако има поне малко ум, а той има, няма да се бави дълго там, но ще открием къде е бил и ще тръгнем по следите му.

Ив скочи от колата, изкачи стъпалата.

— Ти. — Размаха пръст срещу дебнещия Съмърсет. — Свърши нещо полезно. Обади се на Фийни и Макнаб и им кажи, че ми трябват тук. Веднага. Бакстър, повикай твоето момче — добави тя и се отправи към горния етаж.

— Не помниш ли? — извика Съмърсет след нея. — След близо шест часа си домакиня на моминско парти.

Звукът, който Ив издаде, бе опасно близо до писък.

— Моминско парти? — повтори Бакстър.

— Млъкни. Млъкни. Не споменавай за това.

Сви към офиса си и едва не се сблъска с Морис.

Бакстър изведнъж спря.

— Хей, здрасти, Морис.

— Попаднали сте на нещо — каза Морис.

— На някого. Открихме го, загубихме го и отново ще го намерим.

Ив се втурна покрай него и изрече проклятие, когато видя вратата между своя офис и този на Рурк затворена. Червена светлина. Означаваше, че работи.

Отново щеше да му бъде адски задължена.

Почука.

Когато той отвори, в очите му проблесна раздразнение.

— Ив. Вратата е затворена, свети червено.

— Съжалявам. По-късно ще пълзя в краката ти, ако искаш. — Видя зад него няколко мъже с костюми. Холографска среща, досети се тя и осъзна, че пълзенето няма да бъде достатъчно. — Нуждая се от помощта ти. Спешно.

— Десет минути — каза той и затвори вратата пред лицето й.

— Господи, ще си платя за това. Бакстър, използвай допълнителния компютър, за да засечем транспото. Ще започнем да издирваме приятелите на Санди, роднини, познати, бивши любовници, жени или мъже, шибания му шивач. Този тип не е самотник. Обадил се е някъде, на някого.

— Мога да помогна. — Морис стоеше в средата на стаята. — Нека помогна.

Ив го огледа от главата до петите. Изглеждаше отпочинал, което бе плюс. Явно Съмърсет бе изровил риза и панталон за него отнякъде.

— Морис, налага се да извадя таблото си с материали по случая. Ще можеш ли да понесеш и това напрежение? Кажи честно.

— Да.

— Ще трябва да те осведомя в движение. Засега влез ето там. — Посочи към кухненския бокс. — Програмирай кафе за цяла армия. Не е просто намиране на работа. Необходимо е.

— Всичко, с което мога да бъда полезен.

Тя отиде до бюрото си, докато Морис вървеше към бокса.

— Компютър, цялата достъпна информация за Род Санди на първи екран. Приоритетно търсене зададено. Лейтенант Ив Далас.

Прието. Изпълнение…

— Разтреперва се — заговори тя, докато информацията се обработваше. — Става неспокоен, когато Алекс му казва, че ще се срещне с Рурк. Подкрепя го, разбира се, длъжен е, но тревогата не му дава покой. Като на тръни е. Разпитва шофьора, защото не е сто процента сигурен, че нещо в разговора не е събудило подозрение спрямо него. Не може да любопитства пред Алекс, защото така само би го засилил. Шофьорът не е от най-умните. Лоялен, но не особено умен и ето, господин Санди предлага да го почерпи с качествена бира.

Ив крачеше из стаята, поглеждайки от време на време към сведенията, които излизаха на екрана.

— Онова, което узнава от шофьора е достатъчно, за да превърне тревогата му в паника. Какво да прави по-нататък? Някой трябва да му каже. На Рикър ли се обажда? Не, не, той е просто наемник. Пионка. Има йерархия. Най-низшите нива не се обръщат направо към върха. Обажда се на посредника си. Онзи, който е работел с него за Колтрейн. Това прави.

Ив наклони глава.

— Компютър, спри търсенето. Да прегледаме това. Как ви се струва? Род никога не е бил първи. При завършването на колежа е десети в класа, а на първо място е Алекс. В последния курс става капитан на футболния отбор, но Алекс е звездата на отбора. Не нашето момче, Род, а Алекс. А кой заема поста заместник-председател на класа до председателя Алекс? Старият играч Род Санди. Никога не грабва златния медал, винаги втори. Обзалагам се, че се е подмокрил, когато Макс Рикър му е предложил да натрие носа на старото си приятелче Алекс. Сигурно е заплакал от радост. Обзалагам се, че е имало и жени, по които си е падал, а не са му обръщали внимание, заслепени от Алекс. Колтрейн е била една от тях. Може би го е знаела. Разбира се, тя е умна, осъзнава въздействието си. Знаела е, че изпитва нещо към нея. Може би го е съжалявала. Било е неизбежно да я намрази. Съучастието в убийството й е дошло като бонус.

Отново закрачи и забеляза, че Морис я гледа.

— Мамка му. Съжалявам. Просто не…

— Няма за какво. — Донесе кафе, подаде й чашата, която бе налял за нея. — Ще донеса таблото ти, ако ми кажеш къде е. Виждам я такава, каквато беше — добави той.

— Зад онези подвижни панели има шкаф. По всяко време, когато се нуждаеш от почивка…

— Не се тревожи за мен. Мисли за нея.

— Никакви частни транспо полети от града във времевия отрязък — докладва Бакстър. — Няма пътник с неговата самоличност или отговарящ на описанието. Ще проверя от по-далечни точки.

— Действай.

Тя се върна на бюрото си, за да състави хронология на събитията и вдигна поглед, когато влезе Рурк.

— Пълзенето може да почака — каза той, преди Ив да проговори. — Измислил съм и други начини на издължаване, но засега какво има?

— Фийни и Макнаб идват насам. Нужно ми е подробно и задълбочено проучване за финансите на Санди. Взех номерата на тайните сметки от Алекс. Онези, за които знае. Със сигурност има поне още една. Санди е офейкал.

— И като всеки уважаващ себе си беглец се нуждае от средства. Добре, ще видя какво мога да намеря, но в четири ще загубиш целия си екип.

— Но…

— Заминаваме, лейтенант, за Вегас, както е уговорено. Ергенското парти на Чарлз.

— Ще ходите във Вегас? — жално попита Бакстър с надежда. — И аз познавам Чарлз.

Рурк му се усмихна.

— Искаш ли да дойдеш с нас, детектив?

Ив буквално размаха ръце във въздуха.

— Хей, хей!

— Вече съм там. Мога ли да доведа и моето момче?

— Колкото повече, толкова по-весело. — Рурк вдигна пръст срещу Ив, докато тя мърмореше под носа си. — И ти ще бъдеш заета. Ако не открием нещо през следващите няколко часа, значи няма нищо за откриване, но за такъв злощастен случай ще програмирам автоматично търсене.

— Не виждам защо да не отложим цялата работа до…

— Разбира се, че не виждаш, но си малцинство.

— Животът трябва да продължи. — Морис се отдръпна от таблото, след като го сложи в средата на стаята. — Иначе няма смисъл.

— Добре, почакайте. Почакайте. — Трябваше да помисли. — До четири, но ако в три и петдесет и девет открием координатите на Санди или нещо също толкова важно…

— Ще намерим компромисно решение — довърши Рурк. — Дай ми каквото имаш. — Взе диска, който тя му подаде. — Фийни и Макнаб? Тогава ще влезем в компютърната лаборатория. Изпрати ги, когато пристигнат.

Разкъсвана от нетърпение и чувство за вина, Ив влезе след него.

— Слушай, провалих ли нещо, когато те прекъснах?

— О, какво са няколко милиона пропусната печалба в сравнение с грандиозния замисъл? Ще се опитам да ги спечеля отново във Вегас.

— Господи! Боже мой!

Той се засмя и обхвана ужасеното й лице.

— Върза се, а? Не се безпокой, всичко е наред, но няма да се отървеш лесно, така че запланувай онова пълзене в краката ми. Сега върви. Има и други неща, за които трябва да се погрижа, преди да замина, освен твоите компютърни проучвания.

„Разбира се. Добре“. Ив се върна към своята работа.

— Нищо — каза Бакстър. — Проверих полетите от всички точки. Две попадения, но никой от двамата пътници не се оказа Санди. Морис прави нова проверка на сметките и картите му.

— Все още никакво движение. Мога да помогна на Бакстър с търсенето за транспорта.

Тя кимна и се върна към хронологията си. Когато приключи и закачи разпечатката на таблото, екипът от електронния отдел влезе.

Фийни прикова вниманието й.

— Какво си облякъл? Не ти — обърна се тя към Макнаб. — От теб винаги бих очаквала нещо подобно.

— Това е късметлийската ми риза.

Фийни самодоволно вдигна глава.

Късметлийската му риза бе в отровно зелено, цялата на ухилени розови фламинго. Върху разрошените си коси бе нахлупил черна бейзболна шапка, от чиято козирка се хилеше още едно фламинго.

— Господи, Фийни, никой мъж не може да очаква да му излезе късметът, когато е облечен така.

— Не говоря за такъв късмет. — Фийни строго изгледа Бакстър, когато детективът издаде одобрителен вик. — Имам си жена, нали? Тази риза има история. Досега ми е донесла осем стотачки и четвърт печалба.

— Не си струва да я носиш. Както и да е. Рурк вече е в компютърната лаборатория. Накратко — започна тя и очерта основните насоки. — Тази риза изгори очите ми — промърмори, когато излязоха от офиса й.

— Компютърни гении, какво да ги правиш?

Обърна се при репликата на Бакстър и видя Морис, застанал до него да се усмихва.

— Преминете на автоматично търсене. Елате да видите хронологията. — Посочи към таблото. — В седем и тридесет Алекс Рикър позвънява на Рурк. Съмърсет му казва, че Рурк ще му се обади след малко. Рурк се свързва с Алекс в осем и няколко минути и си уговарят среща. Трансмисията трае осем минути. Срещата е на Кони Айлънд в десет. Продължава около тридесет минути. Алекс казва, че се е отбил на две места на връщане към мезонета. Първото е антикварен магазин в Трибека, където бих се обзаложила, че е откарана нерегистрираната техника. Тръгнал е от там около тринадесет и е отишъл на работен обяд, потвърдено, близо до централната част. Прибрал се е у дома около шестнадесет. Твърди, че тогава Санди е бил в мезонета. Провеждат кратък разговор, в който Алекс споменава, че шофьорът е откарал колата на автомивка и преглед.

— И Санди започва да се поти — отбеляза Бакстър.

— Не може да хване шофьора преди седемнадесет. Той се връща в мезонета, според записа от охранителната камера, в седемнадесет и четиридесет и три и да, Санди изглежда, сякаш се е поизпотил. Може би тогава се е обадил на посредника. Със сигурност го е направил, след като Рурк позвъни в мезонета, за да съобщи на Алекс, че ще го посетя тази сутрин за доизясняване. Това става в деветнадесет и пет. Твърде много е. Става твърде напечено. И все пак, тръгва едва след час. Време да получи инструкции, да вземе най-необходимото.

— Не можеш да знаеш колко пари има в брой — изтъкна Морис. — Собствени или държани от Алекс в мезонета.

— Колкото и да са, не може да са били достатъчно. Алекс държи парите си в сейф, но е непокътнат. Санди не може де е отворил сейфа без Алекс да получи сигнал. Програмиран е. Да кажем, че е имал достатъчно, за да напусне града, може би се спотайва някъде докато успее да се добере до още, да уреди нещата по-нататък. Трябва да се действа бързо, а той е методичен.

„Паника, паника“, помисли си Ив отново. „Какво да правя? Къде да отида?“

— Може би има кредитна карта, за която Алекс не е знаел, а ние все още не сме открили. Може би плаща за транспото — предположи тя — и духва. Но ако е така, ще я намерим и ще го проследим. Не може да оцелее без средства.

— Пристигат сведения от местната полиция в някои от горещите точки. Нито следа от него, нищо, което да издава, че е бил там.

Ив кимна на Бакстър.

— Обзалагам се, че е оставил нещо някъде. Никога преди не му се е налагало да бяга, така че няма опит. Досега е бил в привилегировано положение. Няма да издържи дълго без привилегии. — Замълча, смръщи вежди. — Къде се бави Трухарт, по дяволите?

— Е, на път е, но нали се сещаш, Вегас. И аз се нуждая от подходящо облекло. Наложи се да се отбие у дома.

— Изпратил си го да ти събере багажа?

— Нямам много. Впрочем Морис го замества.

— Сигурно и на теб ти се ходи във Вегас — сопна се тя на Морис и изведнъж застина. — Мамка му. Не…

— Почти се изкушавам — спокойно каза той. — Но не, този път не.

Ив отново седна на бюрото си и започна да преглежда информацията за близките на Санди. Родители — разведени и двамата сключили нови бракове, по два пъти. Един брат, една полусестра. Според Алекс, Санди не бе близък с никого от семейството си. Все пак, обикновено човек се обръщаше към някого от семейството, когато се нуждае от пари. Започна досадния процес на обаждания, разпитване, сплашване и елиминиране.

Едва вдигна поглед, когато Трухарт пристигна и забеляза, че свежият млад чирак на Бакстър се е издокарал за предстоящия купон. Изгладен панталон, небрежно разкопчана риза, хубави удобни обувки.

Опита се да не мисли как Бакстър ще развращава срамежливия симпатяга Трой Трухарт във Вегас.

Продължи с роднини, настоящи приятелки и дългия списък бивши. Намръщи се, когато Съмърсет дотътри голяма маса на колела.

— Какво е това?

— Обяд.

— Господи, колко съм гладен. — Бакстър се облегна назад, разроши косите си. — Не съм хапнал нищо, Далас, и очите ми са вече зачервени.

— Ще използвам твоята кухня, за да програмирам онова, което съм намислил — осведоми я Съмърсет.

Лицето й остана намръщено, когато мина покрай бюрото й и котаракът го последва, очаквайки да получи нещо.

— Когато не намираш нищо — каза Морис, — това означава, че отстраняваш онова, зад което се крие търсеното.

— В някоя книга с мъдрости ли го прочете? — полюбопитства Ив.

— Ако досега не е включено, трябва да бъде.

Ив скочи на крака, когато Рурк, Фийни и Макнаб влязоха. От другия край на стаята, Съмърсет буташе двуетажна количка, каквато Ив не знаеше, че притежава.

— Ще ти помогна.

Макнаб се втурна към него.

— Ще се справя с тази, детектив, но в кухнята има още една, ако нямаш нищо против.

— Всичко, с което мога да помогна, щом наградата е хапване.

Макнаб направи опит да затанцува с високите си апрески, докато вървеше към бокса.

Фийни извърна глава назад, разкърши рамене. Ив отдалеч ги чу да изпукват.

— Схванал си се.

— Уредил съм да има две масажистки на борда — осведоми го Рурк.

— Това се казва мъжка постъпка.

Бакстър плесна с ръце.

— Близначки.

— О, горкото ми сърце.

— Една разтривка ще ми се отрази добре. Чисто терапевтична — добави Фийни, когато срещна суровия поглед на Ив. — Открихме сметката. Добре я е замаскирал. Не е глупак. Скътал е дванадесет милиона и малко отгоре. Заложил е на традицията и е избрал Цюрих. Все още не я е докоснал — каза той, преди Ив да зададе въпрос. — Но приложихме някоя и друга хватка. Направил е справка за нея или някой друг от негово име, по линк. Обаждането е било от Ню Йорк и часът, в който е регистрирано е шестнадесет и петдесет и пет източнощатско време.

— Преди разговора му с шофьора — изтъкна Ив и допълни хронологията си. — Започва да се подсигурява. Обезпокоен.

— Никоя от сметките му не е докосната — намеси се Рурк. — Има банкови сейфове на четири места. — Повдигна вежди, когато Ив се обърна. — Отново приложихме хватка. Никой от тях не е бил поискан.

— Приятели — предположи Фийни. — Роднини.

Ив поклати глава.

— Нищо не изскача.

Фийни хвърли поглед към Морис, изду бузи и изпусна въздуха.

— Натъкнахме се на нещо, което може би ще се окаже ценно във връзка с детектив Колтрейн. Линкът, от който е направена справката за сметката в Цюрих. Открихме на чие име се води. Регистриран е на „Разностранни интереси“.

— Компанията на Алекс.

— Да, фирмен линк и получихме справка за трансмисиите. Прехвърляни са на друг линк. Еднодневка, не можем да издирим собственика, но имаме номера и честотата на обажданията. Имало е трансмисии между двата линка от Ню Йорк до Ню Йорк в дните преди, на и след убийството.

— Стигнахте ли до някакви подробности?

— Евтина еднодневка, както сочи всичко. Нищо отличително. Почти е невъзможно да се получи справка за разговорите. Има филтър. Трябва да е бил включен. — Фийни се почеса по тила. — Но ние получихме. Все едно имаме отпечатък или ДНК.

— И ако Календър открие връзка между този отпечатък и Омега?

— Ще засечем съвпадението.

— Тя ще я открие, ако има. — Макнаб гледаше как Съмърсет подрежда плата с месни деликатеси, плодове, зеленчуци и салати също толкова съсредоточено, колкото и котаракът. — Умът й е като бръснач за тези неща. Когато се обади, ще можем да съпоставим находките й с това, което знаем и да получим нещо по-солидно.

— Имаме всичко, което ни е нужно — увери я Рурк. — Включили сме автоматичната сигнализация. Ако някоя от сметките му бъде отворена, дори само за справка или някой от банковите му сейфове бъде поискан, ще узнаем.

— Добре. Добра работа сте свършили.

— Значи можем да хапнем.

Макнаб пръв посегна към храната.

„Ченгета, помисли си Ив, налитащи като мухи на мед.“ Понечи да отиде при Морис, но видя Рурк да застава до него. Почувства трепет в сърцето, приятен, когато заедно се отправиха към масата.

Тя се върна на бюрото си и докато около нея цареше хаос, въведе параметри за изчисляване на вероятност, за да види дали компютърът е съгласен с инстинкта й. Мигове по-късно Рурк се надвеси над нея, потърка раменете й.

— Добре ли е Морис?

— По-добре, мисля. — Над главата й той се загледа в оживлението около масата. — Бих казал, че това помага. Не само работата, чувството, че е полезен, а и да бъде сред хората. Извадила си таблото и си го сложила тук.

— Първо го попитах.

— Не, имам предвид, че си го сложила в средата. Дори докато нагъват сандвичи сякаш скоро ще бъдат забранени със закон, Морис вижда, че тя е в центъра на всичко. Има смисъл.

— Няма да има, ако компютърът и аз сме прави. — Обърна се към него. — Проверих две версии. Санди е в неизвестност от близо седемнадесет часа. Първа версия, скрил се е и смуче палеца си в някой ъгъл. Втора, вече е мъртъв.

— Ти и компютърът сте по-склонни да приемете втората. Аз също. Жив би се превърнал в слабост. Рикър няма никаква полза да го остави да диша и има достатъчно причини да го очисти.

— Някой, на когото има доверие, както за Колтрейн. Отново опираме до колегите й. Един от тях е.

— Не можеш да направиш повече, отколкото правиш, Ив. Остави нещата така за известно време. Който и да е, този човек се чувства в безопасност. Няма да побегне като Санди.

— Не, няма. И докато е ценен за Рикър, ще остане жив.

— Тогава да хапнем, преди твоите ченгета да излапат дори покривката. Имам още малко работа, преди да тръгнем.

— Да, прав си. Близначки? — добави тя докато вървяха към онова, което бе останало от обяда.

— Реших да поглезя пътниците си.

Ив си направи сандвич, отхапа. Сред глъчката от мъжки шеги и мляскане до нея достигна женски смях.

Пийбоди и Надин, и двете издокарани като кукли, застанаха на прага.

— Ммм, мис Прелестно тяло, изглеждаш фантастично.

Любовта, помисли си Ив, можеше да накара дори Макнаб да забрави стомаха си за няколко секунди.

Дотича до Пийбоди, завъртя я, рязко я наведе назад, докато тя се кикотеше като ученичка и заглуши смеха й със страстна целувка.

— Не! Не! Това все още е полицейски щаб. Никакви танци и целувки по време на работа.

Пийбоди само се усмихна на Ив със сияещи очи.

— Твърде късно.

За да не остане по-долу, щипна Макнаб отзад, когато отново я завъртя.

— Това е толкова сладко. — Надин примигна съблазнително. — И храната изглежда апетитно. — Потърка бузата на Ив, докато минаваше покрай нея и накара Трухарт да се изчерви, поклащайки ханш пред него. — На дежурство ли сте, полицай?

— Откажи се, скъпа. — Рурк потупа Ив по гърба. — Смяната свърши.

И това бе окончателно, помисли си тя.

Пийбоди грабна морковена пръчица.

— Засега ще се задоволя със заешка храна. Имаме страхотни нещица за после. Ариел ги приготви. Качих две кила само докато донеса кутиите. Можете да ме осведомите какво става тук.

— По-късно — реши Ив. — Засега приключихме.

— Добре. — Пийбоди весело загриза моркова. — С Надин донесохме почти всичко. Мейвис и Леонардо трябва да пристигнат всеки момент и носят още.

— Юпи!

— Трина и консултантките й ще дойдат преди четири, за да започнем с аранжирането.

— Радост и… кой? Трина? Защо? Какво си направила?

— Ти каза, никакви глупави игри и стриптийзьори — напомни й Пийбоди. — Ще бъде истинско женско парти. Шампанско, вредна храна, процедури за лице, коса и тяло. Романтични филми, подаръци, апетитни десерти. Момичешко събиране с преспиване, а утре голяма закуска и отново шампанско.

— Искаш да кажеш… — Шокът бе внезапен и жесток, като прострелване с бластер. — Цяла нощ и утре?

— Да. — Пийбоди се усмихна широко с моркова в устата. — Не споменах ли?

— Ще те убия.

— Аха. Никакви игри, никакви стриптийзьори. Това бяха единствените правила.

— Лошо ти се пише.

— Ще бъде забавно!

— Ще те пребия, докато заквичиш като прасе.

Ив забеляза Рурк да се оттегля към офиса си и се втурна след него.

— Почакай, почакай!

Вмъкна се вътре и затвори вратата.

— Не можеш да заминеш за Вегас.

— Защо?

— Защото не можеш да ме оставиш тук. Женени сме и има правила. Опитвам се да се съобразявам с тях. Не зная всичките, но бог ми е свидетел, че се опитвам. Трябва да въведем и такова правило. Не можеш да ме оставиш сама в подобно положение.

— Какво положение?

— С всички тези жени. И Трина. Трина — повтори тя, доста разпалено, когато го сграбчи за ризата. — И разни сладкиши, козметични процедури и романтични филми. Цяла нощ. Момичешко парти с преспиване. Имаш ли представа какво е това?

— Чувал съм. Ще има ли бой с възглавници?

Ив го завъртя и го притисна с гръб към стената.

— Не ме оставяй!

— Скъпа. — Той я целуна по челото. — Трябва. Трябва.

— Не. Можеш да пренесеш Вегас тук. Защото… ти можеш всичко. Ако Вегас е тук, всичко ще бъде наред. Ще ти поръчам полугола танцьорка.

— Много мило, но заминавам. Ще се върна утре и ще те лекувам със студени компреси.

— Утре? — Наистина щеше да вдигне температура. — Няма ли да се прибереш тази вечер?

— Нямаше да бъдеш в това състояние, ако беше обърнала внимание какво става. Днес следобед заминавам с полет на совалка, пълна с мъже, за Лас Вегас. Ще има мъжки забавления и може би разорение. Всичко е уговорено. Ще върна цялата компания обратно, надявам се, утре следобед.

— Нека дойда с теб.

— Имаш ли пенис?

— О, господи! Не мога ли да използвам твоя?

— По всяко друго време. Сега се стегни и помни, че след тази дандания вероятно ще арестуваш убиец, който е корумпирано ченге. Това е като двоен десерт.

— Не ми носи успокоение.

— Не мога да ти предложа нищо по-добро.

Ив гневно въздъхна.

— Ще намеря някое място в тази къща, където няма никого и ще крещя.

— Добра идея. — Побутна я към вратата за коридора. — Ще ти се обадя, преди да тръгна.

— Има още време до четири — мрачно каза тя. — Нещо може да провали плановете ти.

— Разкарай се и ме остави да довърша работата си.

Почти я избута навън и за втори път в този ден затръшна вратата пред лицето й.