Метаданни
Данни
- Серия
- В смъртта (28)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Promises in Death, 2009 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Валентина Атанасова, 2010 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,3 (× 40гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- tony_cholakova(2010 г.)
- Разпознаване и редакция
- lkoicheva(2010 г.)
- Допълнителна корекция
- ganinka(2014)
Издание:
Нора Робъртс. Обещания в смъртта
Серия В смъртта, №28
Американска, първо издание
Превод: Валентина Атанасова-Арнаудова
ИК „Хермес“, 2010 г.
ISBN: 978-95426-0848-6
История
- —Добавяне
- —Корекция от ganinka
8.
Веднага получи отговора. Очите му се отвориха широко, устните му затрепериха. Не каза нищо миг-два, докато отпиваше от кафето и се опомняше. Не беше облечен с някой от стилните си елегантни костюми, а с лек черен пуловер и дънки. Косите му бяха вързани на обикновена конска опашка, без обичайното сложно сплитане.
Докато седеше безмълвен, Ив знаеше, че както бе казала на Рурк, отново е нанесла тежък удар на приятел.
— Морис.
Той повдигна ръка, молейки за още минута.
— Потвърдихте ли това?
— Да.
— Знаех, че е била сериозно обвързана с някого, преди да напусне Атланта. — Потърка слепоочията си. — Скъсали и се чувствала дълбоко разстроена, объркана. Това била една от причините да се премести. Просто ново начало, чиста страница. Скъсване с миналото и поглед към бъдещето, както се изрази ти. Вчера трябваше да ти кажа. Не ми хрумна. Не можах да мисля…
— Не се безпокой.
— Спомена нещо, както правят хората, когато се опознават. Каза… какво точно каза? Опитвам се да си спомня, че просто нямало шанс да потръгне. Че никой от двамата не можел да бъде това, от което се нуждае другият. Не каза името му и не попитах. Какво значение имаше за мен?
— Можеш ли да ми кажеш дали ти се е струвало, че нещо я безпокои във връзка с него, с начина, по който са се разделили?
— Не. Помня само, че си помислих що за глупак би я изпуснал. Никога вече не заговори за него и аз не повдигнах въпрос. Беше минало. И двамата се бяхме съсредоточили върху настоящето, върху това, което изживяваме в момента и може би ще изживеем по-нататък. Той ли го е извършил?
— Не зная. Ще проследя тази нишка, но не съм сигурна, Морис. Ще ти кажа какво зная, ако ми имаш доверие, че ще свърша работата си.
— Нямам по-голямо доверие на никого. Честна дума.
— Алекс Рикър е в Ню Йорк.
Руменината на лицето му издаваше едва сдържана ярост.
— Изслушай ме — настоя тя. — Той й се обадил и Ами е отишла да се види с него в деня, преди да бъде убита. Самият той ми каза, когато го посетих тази сутрин.
Морис остави кафето си, стана и отиде до единствения малък прозорец на офиса й.
— Не са се срещали тайно. Щях да разбера.
— Той твърди, че не са и че са се разделили без лоши чувства. Било приятелска среща. Пийнали, поговорили си и тя му казала, че има нова връзка, сериозна. Заяви, че изглеждала щастлива.
— Повярва ли му?
„По дяволите, помисли си Ив, как да заобиколи подозренията си и да удържи на дадената дума?“
— Вярвам, че е възможно да казва истината… или част от нея. Ако се е чувствала застрашена или обезпокоена, би ли го споделила с теб?
— Иска ми се да вярвам, че да. Мисля си, че дори и да не бе споделила, щях да го видя, да го почувствам. Не ми каза за срещата си с него и сега не мога да я попитам защо. Какво означава това, че не ми каза?
Не бе нужно Ив да вижда лицето му, за да знае, че на него е изписано болка.
— Може би го е приела като нещо толкова незначително за нея и е решила, че не си струва да го споменава.
Морис се обърна.
— Но не мислиш, че е така.
— Морис, зная, че понякога хората постъпват странно в една връзка. Казват твърде много или не казват достатъчно.
„Аз например“, помисли си тя. Нима бе казала на Рурк, че възнамерява да се обади на Уебстър?
— Или тъй като връзката ни ставаше сериозна, се е бояла, че ще й задам въпроси, на които не желае да отговори. Това, че в живота й е имало друг мъж преди мен, не означава нищо и двамата не сме деца, но този друг е бил Алекс Рикър.
— Да.
— Синът на известен престъпник, убиец, който, когато са се срещнали все още е бил на свобода. Все още влиятелен. Каква е вероятността Алекс да не е бил замесен по никакъв начин в аферите на баща си? А тя, полицейски служител, се е обвързала с него.
— Никога не е бил арестуван или обвинен в престъпление.
— Далас.
— Е, добре, съмнително е, подозрително, непонятно. Аз също съм полицейски служител, Морис, а не просто се обвързах с мъж, издирван от полицията по цялата планета и дори далеч от нея, а се омъжих за него.
— Понякога човек забравя — промърмори той. Върна се на стола, отново взе кафето си. — Можело е да й създаде проблеми в работата. Какво стана с теб. — Когато Ив не каза нищо, Морис остави чашата. — Имало ли е разследване за нея?
— Точно това се каня да проверя. Но… — „Истината“, напомни си тя. Сделката си бе сделка. — Запазила го е в тайна. Съдейки по показанията на Рикър и онова, което узнах от Атланта и от колегите й тук, никой не е знаел за личната й връзка с него.
— Разбирам.
„Още по-тежко е“, осъзна Ив. За него бе по-тежко да мисли, че отношенията на Амарилис с Алекс са били нейната съкровена тайна.
— Има много възможни причини. Най-простата е, че не е искала да смесва личния си живот с работата.
— Отново се опитваш да ме утешаваш, да ме щадиш. Зная как работи машината за клюки. Всички на моето работно място, на нейното, а бих се обзаложил и всяко ченге, чиновник и лаборант в централата знаеше за нас. Било е нужно усилие, за да запази другата си връзка в тайна. И го е полагала, заради него, при това толкова дълго. Значи е сериозно. — Морис замълча за миг, събра вежди. — Каниш се да провериш дали някой е знаел. Това означава ли, че ще се обърнеш към вътрешния отдел?
— Налага се.
— Ако не са знаели, сега ще узнаят. След като разговаряш с тях.
— Не мога да го избегна. Ще внимавам колкото е възможно, но…
— Дай ми минута. — Той се загледа в кафето си. — Макс Рикър държеше ченгета в джоба си като дребни кредити. Сигурно се питаш дали синът му е държал Ами в своя.
— Трябва да задам въпроси. Трябва да разследвам. Ако оставя някаква пролука, за да спася репутацията й, убиецът може да се измъкне през нея. Няма да го допусна. Дори заради теб.
— Познавах я. Зная как разсъждаваше, чувстваше, как ядеше, спеше и живееше. Щях да разбера, ако е била непочтена. Зная как гледаше на работата си и с какви чувства я вършеше.
— Не си знаел за Алекс Рикър.
Остана втрещен. Ив видя как бариерата се спусна и я отдалечи от него като приятелка, полицай и колега.
— Не, не знаех. — Той стана на крака, сухо добави: — Благодаря, че ме осведоми.
Застана на пътя му, преди да стигне до вратата на офиса.
— Морис, не мога и няма да се извинявам за това, че върша работата си, но съжалявам, че начинът, по който я върша ти причинява болка. Също както съжалявам, че трябва да те накарам да обещаеш нещо. Стой далеч от Алекс Рикър. Ако не ми дадеш дума, че ще си траеш, че няма да търсиш начин да се добереш до него, ще изпратя някого по петите ти. Няма да допусна да попречиш на разследването.
— Имаш думата ми.
Излезе и затръшна вратата след себе си.
Сама, Ив седна на бюрото и закри лицето си с ръце. Приятелствата бяха нещо толкова сложно, което всеки момент можеше да прониже човек с острите си ръбове.
Защо хората винаги се обвързваха с други хора? Защо се подлагаха на цялото това мъчение?
Трябваше да провери версията Колтрейн да е била непочтена. Нима не бе достатъчно тежко, та трябваше да носи и чувството за вина, че е наранила Морис?
Мамка му. Да, трябваше. Нямаше отърване.
Искаше й се да се престори, че не чува почукването на вратата и да се предаде на самосъжаление, но дългът надделя.
— Какво! Кой какво иска, по дяволите!
Вратата леко се открехна и Пийбоди надникна вътре.
— Добре ли си?
„Ето — каза си Ив, — ето защо хората се обвързват с други хора“. Защото когато си потиснат, потънал в самосъжаление, някой, който държи на теб идва да попита дали си добре.
— Не. Никак. Влез и затвори. — Когато партньорката й го направи, Ив въздъхна дълбоко и разкърши рамене. — Електронният отдел?
— Няма нищо странно в служебния и домашния й компютър. Нищо за среща в нощта на смъртта й и бележниците й са проверени. Единствената бележка, която не успяхме да разгадаем, е за някой с инициали А. Р. в деня преди убийството. Съхранена е в „Лични“. Нито адрес, нито номер, само „с/с“, както другаде е отбелязвала накратко „след смяна“.
— Аз имам останалото. А. Р. е Алекс Рикър.
— Алекс… нещо общо с Макс Рикър.
— Единственият му син. Ето за какво става дума.
Въпреки че остана мълчалива докато я осведомяваше накратко, изражението на Пийбоди се промени няколко пъти и Ив напълно го разгада. Първо сякаш казваше „Проклятие“, после „Горкият Морис“, а накрая „Какво следва сега?“.
— Каза ли му?
— Да.
Пийбоди кимна.
— Е, трябваше.
— Не му казах за скалъпеното алиби на Рикър, защото не попита. Не му казах и за убедеността си, че Рикър все още е имал чувства към нея. Дори и без това беше достатъчно подозрително. Трябва ми заповед за претърсване на мезонета на Алекс Рикър и конфискуване на електрониката му. Той ще го очаква. Ще е заличил всички следи, ако е нужно. Но и ние сме хитри. Ще видим какво се крие под повърхността, ако се вгледаме достатъчно внимателно. Трябва да проверим идиотското му алиби. Виж кой е свободен да обиколи заведенията до Таймс Скуеър със снимка. Най-вече онези, в които се гледат спортни канали. Ще застъпим там веднага щом довърша и мога да изляза навън. — Ив потърка очи. — Трябва да убедя Уебстър да се срещнем някъде далеч от тук, където няма да се натъкнем на ченгета и други познати.
— Ето, сега можеш да разбереш как се е чувствала тя. Причините са различни, разбира се, но е стресиращо да се опитваш да си уредиш тайна среща. Не мога да си представя човек да го прави почти две години. Или истински го е обичала, или сексът е бил невероятен.
— Или й е харесвала тръпката… и печалбата.
— Е, може. — Лицето на Пийбоди помръкна. — Трудно е да го приема.
— Разбира се. Но трябва да попитам и… Току-що се сетих за идеалното място. — Ив се завъртя към линка си. — Затвори вратата, когато излезеш. Няма смисъл всички да разбират, че се обаждам на плъховете от вътрешния отдел.
„Даун енд Дърти“ беше секс и стриптийз клуб, където клиентите поглъщаха огнени, изгарящи стомаха питиета и им харесваше. За онези, които можеха да си го позволят, хотелските стаи предлагаха уединение, постеля и място за задоволяване на всякакви естествени или неестествени потребности.
Сепаретата често бяха забулени в дим, през който наркотиците се предаваха от ръка на ръка като пакетчета ядки. През нощта обикновено на сцената се качваше група в различни фази на разсъбличане и съмнителен талант. Танцьорките със същата квалификация се присъединяваха към тях, както и клиенти под въздействието на онези питиета за възрастни или незаконни вещества.
Насилието, което пламваше внезапно и неудържимо бе тръпка, която привличаше някои хора. Подът бе покапан с нещо странно и лепкаво, а храната — отвратителна.
Ив бе отпразнувала дипломирането си там и по време на партито бе заловила убиец. Доброто старо време.
Мъжът зад бара стърчеше с двуметровото си мускулесто тяло. Черната му кожа, покрита с татуировки, лъщеше над разкопчано кожено елече. Бръснатата му глава блестеше като тъмна луна, докато забърсваше барплота и пускаше по уредбата африкански ритъм за триото бездарни танцьорки с внушителни форми.
По това време на деня клубът не бе претъпкан, но неколцина мъже седяха приведени над масите и отпиваха бира, очевидно доволни да гледат тромавите танцови стъпки щом над тях се поклащат голи гърди.
Двама я огледаха, когато мина покрай тях и се снишиха сякаш да се скрият. Мъжът зад бара дълго се взира в нея. Оголи зъби.
— Здрасти, бяла кльощавелке.
— Здравей, голям черньо.
Широкото му глуповато лице се разтегна в усмивка. Протегна ръце над бара, дълги колкото Пето Авеню, повдигна я от пода и шумно впи устни в нейните.
— Стига! — бе единственото, което Ив успя да каже.
— Не мога да се сдържа. Липсва ми лицето ти, освен това тази сутрин се сетих за теб. Какво ще кажеш?
— Просто съвпадение. Как я караш, Трошач?
— Ту добре, ту зле. Напоследък по-скоро добре. Тази сутрин отскочих до парка, както правя понякога, да нагледам дръвчето, което засади за моето момиченце, сестричката ми. Вече се разлиства. Зеленината е радост за очите ми.
В момента, в който един мъж се осмели да се приближи към бара, за да бъде обслужен, изражението му се промени от приветливо в опасно, като щракване с ключ. Клиентът смутено се оттегли.
Наричаха го Трошача заради известния му навик да сграбчва клиенти или хора от персонала, чието поведение не му харесва и да удря главите им една в друга, докато черепите им се пропукат.
— К’во те води насам?
— Имам среща и искам да бъде насаме.
— Искаш стая?
— Не в толкова интимна обстановка.
— Радвам се да го чуя. Харесвам мъжа ти. Дано все още е на ниво.
— Винаги е бил.
Смехът на Трошача отекна като гръм.
— Както и да е, хрумна ми срещата да бъде тук, за да не се сблъскам с друго ченге. Стига да не е проблем за теб.
— Ако искаш, ще изритам тези отрепки, ще затворя и целия клуб ще бъде на твое разположение.
— Само маса, благодаря.
— Питие?
— Изглеждам ли склонна към самоубийство?
— Имам малко минерална вода. — Трошача отмести поглед от нея. — Щом не искаш да виждаш други ченгета тук имаш проблем, защото току-що влезе един от твоята порода.
Ив кимна, когато забеляза Уебстър.
— Всичко е наред. С него имам среща.
— Избери си маса.
— Благодаря.
Тръгна към Уебстър, посочи маса в ъгъла и продължи.
Винаги се чувстваше малко неловко, когато се налагаше да разговаря с него, призна пред себе си. Не защото веднъж го бе прелъстила, когато и двамата бяха детективи в отдел „Убийства“, а защото той го бе приел доста по-сериозно от нея.
Още по-неловко бе след като години по-късно, очевидно загубил ума си, той й се нахвърли. Рурк я завари в прегръдките му, въпреки че тя се съпротивляваше. Двамата се вкопчиха един в друг като разярени вълци, изпотрошиха домашния й кабинет и си нанесоха доста травми, преди Рурк да повали Уебстър в безсъзнание.
Бяха се помирили, напомни си Ив. Тя и Рурк, Рурк и Уебстър, тя и Уебстър, всички.
Все пак бе неловко, дори без смущаващия факт, че той работи в отдела за вътрешни разследвания.
Уебстър, привлекателен мъж с проницателни очи, огледа помещението и седна също като Ив с гръб към стената.
— Интересен избор на място.
— Стори ми се подходящо. Благодаря, че дойде.
— Колко сме учтиви.
— Не се заяждай с мен.
Той сви рамене, облегна се назад.
— Мога ли да получа кафе в тази дупка?
— Разбира се. Ако си решил да се самоубиеш.
Уебстър се усмихна.
— Рурк знае ли, че ще се срещнеш с мен в секс клуб?
— Уебстър, предпочитам никой да не знае, че съм се срещнала със служител от вътрешния отдел, където и да е и по което и да е време.
Облегнат на стената, той изведнъж се напрегна.
— И двамата имаме работа за вършене, Далас. Ако не ти беше нужна информация от отдела, нямаше да бъдем тук.
Имаше право и Ив не възрази.
— Интересувам се дали отделът ви има причина да следи разследването ми за убийството на детектив Амарилис Колтрейн.
— Защо питаш?
— Да или не, Уебстър?
— Попаднала си на нещо, което може да представлява интерес за вътрешния отдел?
Тя се наведе напред.
— Мамка му. Убито е ченге. Опитай са да проявиш малко загриженост.
Уебстър зае същата поза.
— Мамка му. Ако не ме беше грижа, нямаше да бъда във вътрешния отдел.
— Отговори с „да“ или „не“ на въпроса ми и аз ще отговоря на твоя.
Отново се облегна назад и изпитателно се вгледа в нея.
— Да.
Ив почувства мъчително свиване в стомаха, но кимна.
— Да. Трябва да узная дали е била замесена в нечисти дела, Уебстър.
— Не мога да ти кажа. Не мога да ти кажа — повтори и предупредително размаха пръст, когато очите й засвяткаха, — защото не зная.
— Кажи ми какво знаеш. Честна сделка — добави тя. — Ще получиш нещо в замяна, с уговорката, че този разговор ще остане поверителен, освен ако се споразумеем за друго.
— Това мога да ти дам. Нямаше да бъдеш тук, ако вече не беше засякла връзката между Колтрейн и Алекс Рикър. Заподозрян ли е?
— Да. Нямам достатъчно, всъщност почти никакви доказателства срещу него, но търся. Значи вътрешния отдел я следи още от Атланта?
— Получихме сигнал, че е свързана с Рикър.
— Сигнал? — подкани го Ив.
— Снимки на Колтрейн и Алекс Рикър, хванати за ръце или да се целуват, които изведнъж се появили в местния офис на отдела.
— Удобно. Някой е искал да я накисне.
— Може би. Това не променя картината. Получиха пакета около девет месеца преди тя да поиска преместване. Тръгнаха по следата и се потвърди. Всеки от двамата поддържал отделно жилище, но в действителност живеели заедно в трето, в Атланта, апартамент в сграда, собственост на Макс Рикър. Отделен вход, отделен асансьор, собствен гараж. Можела да излиза и да се прибира незабелязано. Прекарвали доста време заедно и когато били в отпуск. Пътувала с него до Париж, Лондон, Рим. Купувал й бижута, скъпи уникати.
— Не открихме такива в апартамента й — изтъкна Ив. — Няма доказателство да е държала нещо в банков сейф.
— Върнала е всичко, когато са скъсали.
— Откъде знаеш? Била е под наблюдение? В жилището й е имало подслушвателни?
— Не мога да потвърдя или да отрека. Казвам ти всичко, което зная.
— Щом това е продължило, защо не е била привикана във вътрешния отдел?
— Противно на това, което се говори, не преследваме ченгета за забавление. Алекс Рикър? Няма криминално досие, няма сведения да е бил замесен в престъпление, нито че Колтрейн е приемала подкупи или му е давала полицейска информация. Дори ако предположим, че в жилището е имало подслушвателни, Алекс Рикър и неговия старец са от хората, които редовно биха викали екип за претърсване.
— И са достатъчно умни да не обсъждат нищо компрометиращо, освен ако са сигурни, че няма опасност.
— Колегите засякоха това-онова.
— Познавала ли е Рикър? — попита Ив. — Макс Рикър? Имала ли е вземане-даване с него?
— Не изникна нищо. Както вече казах, с Рикър-син са пътували, така че е възможно да се е запознала с него. Но от онова, което колегите са дочули, станало ясно, че момчето не иска да разговарят за татко му, така че не го споменавали. Интересно е, че идилията е свършила, когато татенцето попадна на топло.
— Когато ние го пратихме на топло — промърмори Ив.
— Да. Започнала да прекарва повече време в своя апартамент. Няколко пъти се скарали, докато били под наблюдение. После престанали да се виждат. Няколко седмици по-късно тя подала молба за преместване в Ню Йорк.
— Тогава вие поехте нещата.
— Държахме я под око. Не постоянно. Може би ако беше под непрекъснато наблюдение, щеше да бъде жива. Факт е, че търсихме, но не открихме нищо нередно и я оставихме на мира. Не засякохме нищо след преместването й, което да говори за контакт с Рикър, Макс или Алекс.
— Алекс Рикър е в Ню Йорк. Срещнала се е с него в деня преди смъртта си.
— Шибана работа.
— Сега го научаваш.
— Казах, че я бяхме зарязали. — От него струеше отчаяние. — Не разпъваме полицаи на кръст, по дяволите. Беше бивша любовница на сина на известен гангстер, но не открихме нищо нито срещу сина, нито срещу нея. Дойде тук и по всичко изглеждаше, че е напълно чиста. Не я следвахме по петите. Иска ми се да бяхме. Мразя корумпирани ченгета, Далас, но още повече мразя мъртви ченгета.
— Добре. Успокой топката, Уебстър.
— Отново шибана работа. Ревнив бивш любовник ли търсите? Очиства я или поръчва да я очистят, защото го е зарязала и се въргаля в чаршафите с Морис?
Ив повдигна вежди.
— Господи, целият свят знае, че с Морис са били гаджета. Толкова ми е мъчно за него.
— Добре, добре. — Тя се опита да се успокои, защото знаеше, че е истина. — Да, възможен е и този сценарий. Проблемът е, че алибито му е скапано. Щом е от лошите и е много хитър, защо не си е осигурил солидно алиби?
— Понякога скапаните звучат по-правдоподобно.
— Да, имам предвид и това. Все още е бил влюбен в нея, поне донякъде. Все още е привързан.
Устните на Уебстър се извиха в тъжна усмивка.
— Зная как е.
Ив се отпусна на стола и мислено се прокле, че бе сложила пръст в раната.
— Стегни се.
— Превъзмогнах го, но зная как се чувства човек. Ядосва се, не престава да се терзае. Но аз никога не съм искал да те убия.
— Който я е убил, явно го е искал. Планирал го е. Значи не можеш да ми кажеш дали е била корумпирана или не.
— Не. И ти не можеш да ми кажеш. Тогава остава съмнението. Каквото и да е мнението ти за вътрешния отдел, знаеш, че трябва да провериш дали е приемала подкупи, или поне дали е била под влиянието на чувствата си към онзи тип. Трябва да проследиш нишката.
— Дори и да не ми харесва.
Очите му отново пламнаха.
— Мислиш, че на мен ми харесва?
— Иначе защо вършиш тази работа?
— Защото сме се заклели да спазваме закона, не да го използваме. Да закриляме и служим, а не да грабим всичко примамливо по пътя си. Не да правим каквото поискаме. Имаме дълг, който трябва да изпълняваме.
Ив не оспори думите му.
— И мен ли следяхте, когато се обвързах с Рурк?
— Да, известно време. Знаела си го, дълбоко в себе си. Репутацията и досието ти бяха безупречни. Освен това — добави той — и за него никой не е открил нищо уличаващо. В интерес на истината, от личен опит зная, че може да е най-лошия от лошите, но никога не би те използвал. — Уебстър се поколеба и изглежда, взе решение. — Може би никога няма да получиш капитански чин. Най-задръстените в отдела винаги ще останат предубедени спрямо теб.
— Зная. Няма значение.
— Би трябвало да има.
Тя се изненада да долови негодуванието в гласа му заради нея. Нямаше представа какво да каже.
— Както и да е — Уебстър сви рамене, — аз ще надникна тук-там. Няма да опетняваме репутацията й, ако не го е заслужила. Когато откриеш още нещо за Рикър, в каквато и посока да наклони везните, ще ти бъда благодарен, ако ме осведомиш.
— Добре. Мога да ти обещая това.
— Какво знае Морис?
— Казах му за Рикър, преди да ти се обадя. Няма да крия нищо от него.
— Значи знае, че ще се обърнеш към вътрешния отдел?
— Досети се, да.
— Ако отново се видиш с него, кажи му, че ще внимавам да не се разчуе.
— Ще му кажа. Той ще го оцени.
— Да, освен ако открия нещо. Тогава ще иска да изяде сърцето ми със сос от червени боровинки. Трябва да се връщам на работа. — Уебстър стана. — Внимавай с Рикър. Ти спипа баща му. Доста вероятно е да точи лиги за твоето сърце, и то сурово.
Ив изчака, докато Уебстър излезе и отиде да се сбогува с Трошача.
Предполагаше, че за повечето хора е странно, а за едно ченге напълно нормално след среща в секс клуб изведнъж да се озове в приятния, прохладен кабинет на доктор Шарлът Майра.
Като главен психолог на отдела и известен психотерапевт, Майра се разполагаше в просторно помещение, обзаведено по неин вкус, с женска изтънченост.
Същото се отнасяше и за външността й. Майра седеше с кръстосани крака, които щедро се показваха под бледорозовия й костюм. Тъмнокестенявите коси се виеха на нежни къдрици около спокойното й симпатично лице, докато отпиваше чай.
— Изпратих съболезнователна картичка на Морис — каза тя на Ив. — Струва ми се твърде малко за приятел в такъв момент. Видяла си се с него, разбира се.
— Да. Когато жертвата е един от нас, случаят е приоритет. Имала е връзка със сина на Макс Рикър. Опасни води. Професионален риск. И все пак не бих я характеризирала като човек, който обича рисковете.
— Беше ченге.
— Да, професия, в която рискът е неизбежен. Но според сведенията за нея, нито веднъж в кариерата си не е използвала оръжие. Разгадавала е загадки. Била е мислител. Организирана, съобразителна и разсъдлива. Произхождала е от добро семейство, над средната класа, първи брак и за двамата родители. Била е отличничка в училище. Оценките за работата й винаги са били стабилни. Никакви черни точки, никакви бляскави отличия. Била е предпазлива във всичко. Алекс Рикър е бил изключението.
— Любов, страст или печалба?
— Ако целта й е била печалба, защо да рискува с тази връзка, с тази близост? Защо да я поддържа повече от година, да си прави труда да крие от колегите, от семейството? Страстта може да запали огън, но рядко е траен. Възможно е да са били и трите неща.
— Първо влечението, страстта. Секси мъж, интересен, от класа. Опасен. Доброто момиче си пада по лошото момче.
Майра леко се усмихна.
— Съпоставка ли правиш?
— При мен не беше просто влечение. Бях като халосана. Да, виждам някакъв паралел, но начинът, по който е действала…
— Не е като твоя — довърши Майра. — Ти не би постъпвала така. Възможно е тази тайнственост да е правела връзката по-вълнуваща. Всичко, което узнах за нея издава, че се е съобразявала с правилата. Освен в това отношение. Било е нова тръпка.
— Значи всичко започва със страстта, после приятния гъдел „Ела с мен в Париж тази вечер“. Неустоимо. Да, скачала е през горящи обръчи, за да бъде с него — замислено каза Ив — и за да остане с него, така че любовта или това, което е смятала за любов, е изиграло своята роля. Влюбена е и любимият моли за малка услуга. Нещо незначително. Заслепена от любов, склоняваш. Какво толкова?
— А следващата услуга е по-голяма. Затъваш по-дълбоко — кимна Майра. — Логично развитие.
— Може би започва да иска твърде много. Рисковете са твърде големи за жена, неподготвена за тях и нещата тръгват на зле. Според източника ми отношенията им са се влошили по времето, когато заловихме Рикър-старши. Тя вижда какво става с бащата, започва да се пита какво ще сполети сина и нея.
— Моделът се променя — съгласи се Майра. — След краха на баща му положението на Алекс става по-опасно.
— Непосилно е за нея и тя скъсва. Премества се далеч от него. „Чиста страница“, така е казала на Морис. Ново начало. Алекс Рикър губи любовница и информатор. Голям удар за него.
— Баща му беше агресивен, неуравновесен. Известен престъпник, влиятелен и безскрупулен. Майка му е починала, когато е бил малък. Злополука, самоубийство.
— Или убийство — добави Ив.
— Да, или. Въпреки че е получил добро образование и е бил отгледан с всички привилегии, които могат да се купят с пари, той е прекарал детството си в затворени общности, пансиони със строг режим. Като единствен признат наследник, Макс Рикър е очаквал много от него. Изисквал е много. Трябвало е да бъде отличник и когато баща му е готов, да заеме мястото му. Това, което узнах за него сочи, че също е бил предпазлив. Въпреки опасния бизнес, който вероятно е наследил, очевидно е успял да сведе риска до минимум с пластове надеждна защита. Поддържа образ на много по-изтънчен човек от баща си. Винаги е бил внимателен, дори прекалено предпазлив в обществените изяви. И е успял да избегне скандалната слава на син на престъпник, обвинен във всички злини на света, какъвто е Макс Рикър.
— Въпреки това го измъчва.
— О, да, неизбежно. Единственият му жив родител, онзи, който се е грижил да има всичко, което пожелае през целия си живот, е в затвора. Голяма част от имуществото му е конфискувано. Както сама каза, залавянето на баща му съвпада по време с раздялата му с детектив Колтрейн.
— Преживял е ужасен период.
— Побеснява, чувства се предаден, захвърлен за пореден път. Майка му го изоставя, сега го лишават и от баща му, а жената, която обича или с която има интимна връзка, го напуска.
— Щом е предпазлив, би изчакал.
— Да, би могъл. Но…
— По дяволите. Знаех си.
— В начина, по който е извършено убийството няма нищо интимно. Никаква страст или отмъщение. Хладна пресметливост, сдържаност. Тя му е принадлежала в много реален смисъл. Или само като жена, или и като информатор. Ако това чувство за изоставеност, измяна и гняв, макар и хладен и контролиран, го е подтикнало да я убие, бих очаквала да остави някакъв знак. — Майра отпи от чая, раздвижи се. — Вероятно не е могъл да сдържи импулса си да я нарани. Определено човек с неговия профил би избрал по-безопасно място за убийството. Все пак използването на собственото й оръжие издава нещо лично, дори интимно. Унизително е.
— Наел е някого.
— Доста по-вероятно според мен. Предпазлив човек, свикнал да се подсигурява и да защитава интересите си. Убийство, извършено от наемник и планирано така, че да изглежда лично отмъщение. Защо тогава изпраща оръжието й на теб с лично послание? Отново противоречиви тълкувания. Предпазлив престъпник би оставил или би наредил да оставят оръжието на местопрестъплението. Ако не, би се отървал от него. Изпращането му… това е загадка.
— Нагло предизвикателство. Убиецът се гордее с деянието си и това е черешката на тортата.
— Да. Кажи ми, била ли е влюбена в Морис? Трябва да знаеш.
— Да, мисля, че е била.
Майра въздъхна.
— Още по-мъчително за него. Но ако е била влюбена, не мисля, че би му изневерила. Не се вписва в профила й. Щом е скъсала с Алекс Рикър и е обикнала друг, не би го предала.
— Което дава на Рикър още един мотив. Щом интимната им връзка е приключила, какво става с деловата, ако са имали такава?
— Бих казала, че ако са имали, не е могла да я прекрати. Но защо да поема този риск?
— Може би не й е дал избор. Искам да се окаже чиста.
Майра докосна ръката й.
— Зная. Аз също. Мъчително е да гледаме как страда приятел.
— Той вярва, че ще свърша работата си, но не зная дали някога ще ми прости ако открия, че е била непочтена. Изнервящо е, че ме е грижа. Нямаше да ме е грижа, ако…
— Ако беше безразлична.
— Това е най-лошото. — Ив стана. — Благодаря.
— Ако се нуждаеш от нещо, обади се, по което и да е време. Ще намеря начин.
Ив излезе, тръгна обратно към централата, за да изпълни дълга си, каквото и да повелява той.