Нора Робъртс
Обещания в смъртта (24)

Епилог

Когато всичко бе приключило, Ив изпитваше колкото задоволство, толкова и отвращение. Нареди на униформените да отведат Клио в ареста.

— Ще останеш ли? — попита Пийбоди.

— Не, нямам желание.

— Аз ще се погрижа — предложи партньорката й. — Наистина е потресаващо. Убила е повече от десет души за него. Само защото е наредил.

— Не, не само. Отчасти, а останалото? Просто го носи в себе си. Бог знае защо.

— Ще допиша доклада. Искам да го направя — добави тя, преди Ив да проговори. — За Колтрейн.

— Добре.

Сама в конферентната зала, Ив просто седна. Твърде много терзания, осъзна тя. Твърде много натрапчиви мисли.

Морис влезе безшумно, седна срещу нея.

— Благодаря ти.

По причини, които не можеше да назове, Ив се подпря с лакти на масата и потърка парещите си очи.

— Изпитваш известно съчувствие към нея.

— Не зная какво изпитвам — промълви тя.

— Искрица съчувствие към жената, чийто баща е способен на такова презрение. Видях лицето й, докато той ти говореше за нея. Думите му я разкъсаха. Радвах се и в същото време и аз изпитах искрицата съчувствие.

Ив отпусна ръце.

— Заслужаваше го. Всичко. Дори повече.

— Да. И все пак. Това ни прави различни от нея, Ив. Можем да й съчувстваме, въпреки всичко. Тази вечер заминавам за Атланта. Искам да кажа на семейството й, че убиецът… убийците ще получат справедливо наказание. Държа да го направя лично.

— Е, добре. Разбира се. Ще… — едва се осмели да попита — ще се върнеш ли?

— Да. Тук е мястото ми, работата ми. Ще се върна. — Той сложи кутийка на масата. — Това беше нейно. Искам да го дам на теб.

— Морис, не мога…

— Дребно е. — Повдигна капака. Вътре имаше кристална пеперуда с разперени криле, покрити с бляскави камъчета. — Каза ми, че било първото нещо, което си купила при пристигането си тук. Че винаги я кара да се усмихва. Ще означава много за мен, ако я приемеш.

Ив кимна, сложи ръка върху неговата.

— Този път не беше просто работа.

— Зная. Но за теб никога не е. — Морис стана, приближи са към нея. Обхвана лицето й и леко я целуна по устните. — Ще се върна. Обещавам — каза и я остави с бляскавата пеперуда.

Загуби представа за времето, докато седеше там и чакаше да се успокои, да дойде на себе си. Не знаеше колко е седяла така, когато Рурк влезе в стаята.

Седна срещу нея, като Морис. Изпитателно се вгледа в лицето й.

— Уморена съм — каза тя.

— Зная.

— Искам да се чувствам доволна, а не мога. Свърших добра работа, зная. Всички свършихме добра работа. Но не мога да се почувствам удовлетворена. Просто съм уморена. — Пое си дъх. — Исках да се измъчва и знаех, че Рикър ще й причини точно това. Очаквах го. Исках го. Имах достатъчно улики срещу нея и без него. Но…

— Колтрейн и Морис заслужаваха нещо повече. И двамата знаем, че арест не означава присъда.

— Рио щеше да я срази. Но да, Колтрейн и Морис заслужават нещо повече.

— Двамата се обърнаха един срещу друг толкова лесно. Нападнаха се и взаимно се очерняха без колебание, без угризения. Въпреки че злорадствах, докато наблюдавах Рикър в бетонната килия, просто беше разтърсващо двама души, между които би трябвало да има лоялност, да се нахвърлят един върху друг като лешояди на мърша.

— Тя изпитва нещо към него. Може би това е проблемът.

— Така е, права си. Но то не й попречи. Ти знаеше, че изпитва нещо, макар и извратено, и го използва. Това се казва добра работа, лейтенант. — Рурк докосна отворената кутийка. — Какво има тук?

— Била е на Колтрейн. Морис… настоя да я взема.

Над бляскавите крилца той й се усмихна.

— Мисля, че занапред ще можеш да я гледаш и да се чувстваш спокойна. Ще си тръгваме ли вече?

— Да. Пийбоди ще се погрижи за досадните подробности.

— Да си вървим у дома и да прекараме една приятна вечер, благодарни, че сме такива, каквито сме.

Ив затвори кутийката, пъхна я в джоба си. Заобиколи масата и го прегърна.

— Благодарна съм. Господи! Искам да си похапвам пуканки и да се наливам с вино, гледайки филм с много експлозии, а после да правим пиянски секс на пода.

— Странно, точно такива са плановете ми. — Той я завъртя, хвана ръката й. — Идеални сме един за друг.

Макар и да не преливаше от радост докато вървяха към ескалаторите, Ив определено се чувстваше по-добре.