Нора Робъртс
Обещания в смъртта (23)

22.

Номерът бе да постави всички играчи един до друг и да ги повали наведнъж. Времето бе съществен фактор. Ако се забавеше твърде много, Грейди щеше да заподозре нещо.

— Ще вземеш Систо и ще разпитате Зибън. Ти командваш.

— Обичам думата „командваш“. — Пийбоди доволно се усмихна. — А Грейди?

— Ще продължа с нея след минутка. Междувременно искам да й дам малко време и спокойствие да се обади на татко си, очаквайки похвала или инструкции. Но… нужен ни е и резервен план.

Ив отново позвъни на Фийни.

— Не ме изнервяй, малката. Не мога да накарам онази жена да използва проклетия линк. Що се отнася до компютъра, Макнаб се занимава с него.

— Ето какво. Цивилният експерт ще дойде, защото държи да участва, но искам да му поставиш друга задача, в случай че тя не използва линка. Ще трябва да поискаш разрешение от Уитни и Омега, но ето какво имам предвид.

— Харесва ми — каза Фийни, след като я изслуша. — Много ми харесва.

— Ще се справите ли?

— Всички тук сме магьосници, хлапе. Ще успеем.

— За по-малко от час?

— Ще бъде доста трудно, но цивилният може да помогне.

— Тогава аз ще се заема с подготовката тук. Звънни ми, когато сме готови.

— Хитро — отбеляза Пийбоди, след като Ив затвори. — Но как можеш да бъдеш сигурна, че няма да влязат в комбина, вместо да се обърнат един срещу друг?

— Сигурна съм, защото са такива, каквито са. Да дадем малко работа на Грейди и да действаме.

Ив се върна в конферентната зала, показвайки известно раздразнение.

— Извинявай. Отвсякъде ме притискат час по-скоро да арестувам някого за Колтрейн. Ще продължа да разпитвам Рикър, но е костелив орех. Слушай, ако поговоря с началника ти, би ли останала да ни помогнеш? Имам файлове, които искам да прегледаш, да видим дали ще можеш да добавиш нещо или да посочиш връзка. Имам много точки, но трябва да ги свържа, за да поставим копелето натясно.

— Аз ще се обадя. Шефът ми иска случаят да приключи скоро, както и всички ние.

— Чудесно. Искаш ли да повикаме още някого от колегите ти? Мога…

— Не, поне засега. Ще прегледам файловете. Ще тръгнем оттам.

— Както желаеш. — Ив извади няколко диска. — Ако искаш помощ, само ми кажи. Оценявам това. Благодаря, че се съгласи да съдействаш, въпреки че всички от екипа ти се чувствахте засегнати.

— Такава е работата ни. — Клио протегна ръка към дисковете. — Бих сторила всичко, с което мога да помогна за залавянето на онзи шибаняк.

— Удобно ли ти е тук?

— Има ли кафе?

— Разбира се.

— Тогава ще остана колкото е нужно.

— Ще дойда да видя докъде си стигнала веднага щом мога. Пийбоди, с мен.

— Какво й даде? — попита Пийбоди, когато тръгнаха по коридора.

— Нищо особено. Просто занимание, докато съчинява други малки лъжи. Върви при Систо и Зибън. — Ив забеляза Рио, която вървеше към нея. — Пречупи го, Пийбоди. Бързо и безмилостно.

— Днес е най-страхотният ми ден. Здравей, Рио.

Ив изчака, докато Рио стигна до нея.

— Дъщерята на Рикър и моя главна заподозряна е в конферентната зала. Мисли, че ми помага да съберем доказателства срещу Алекс. Ще изпратя двама униформени да стоят пред вратата, за всеки случай, но в стаята има подслушвателни.

— Сложила си подслушвателни? Но…

— Попитах я още в самото начало дали има нещо против разговора ни да се записва. Каза, че няма, при включен запис. Съмнително, но ще издържи. Алекс е в една от стаите за посетители. Мога да го пусна, няма какво повече да ми каже на този етап, но мисля, че е добре да остане до финала. Престъпник е, но истински е държал на Колтрейн. Баща му, сестра му и най-добрият му приятел се опитаха да го натопят за убийството й, без окото им да мигне. Мисля, че заслужава да види възмездието.

С по-късите си крака и тънки токчета, Рио ситнеше след широките крачки на Ив.

— Което ще бъде?

— Пийбоди ще накара Зибън да пропее за Рауч. Аз ще развържа езика на Рауч за Рикър и вероятно за Санди и Грейди. После ще изтръгна признание от Грейди за Колтрейн и Санди и накрая за баща й.

— Това ли е всичко?

— Всички са свързани. Ще паднат един след друг като плочки за домино.

— Или къщички от карти.

— Все едно, ще паднат. — Ив спря до автомата за напитки, извади кредити. — Вземи ми чаша пепси. Не искам да докосвам проклетата машина. Както съм напушена, ще гръмне.

— Странни навици имаш, Далас.

Ив огледа елегантните високи обувки на Рио, докато заместник областната прокурорка поръчваше пепси.

— Поне не съм на кокили. Дълго ще сновем от стая в стая. Краката ти ще заплачат, докато приключим.

Ив отпи, разкри й плана.

— Искам Морис да наблюдава всичко, което пожелае. Майра настоява да присъства на разпита на Грейди.

— Мога да се погрижа за това. Ако твоите хора открият нещо в банковия сейф, в което не се и съмнявам, няма да ти бъде нужна цялата тази суматоха.

— Не е достатъчно. Разбира се, ако пръстенът е там, а може би и нещо друго, ще мога да я арестувам. Но няма да бъде достатъчно възмездие, според мен. Обещах на Морис справедливост за Колтрейн. — Бе обещала същото и на убитата. — Ще се постарая да го получи. Доколкото е възможно.

— Ако успееш с тази тактика, много ще улесниш работата ми.

— Ще разчитам на теб да я свършиш.

— Ехо! — Календър дотича при тях, с огромни тъмни кръгове около очите. — Може ли глътка от това? — попита и грабна чашата от ръката на Ив. Шумно отпи. — Благодаря.

— Задръж го.

— Още веднъж благодаря. Систо е при Заличителя. Отведох другия негодник в стая за разпити А, както нареди. — Преглътна още пепси. — Заслужавам да гледам как се пържи.

— Няма само да гледаш. Ще влезеш при него с мен.

— В стаята за разпити? — Уморените очи на Календър засияха. — Мамка му, това е супер.

— Заслужаваш го.

— Отивам да заема мястото си — каза Рио. — Успех.

— Как се справи с този тип?

— Използвах това, което имам — започна Календър. — Надарено момиче съм. — Примигна с уморените си клепачи. — Зазяпа се в циците ми, както всички. Кой би го упрекнал?

— Да, наистина са изключителни. Използвай ги, щом това помага.

— Все още не е споменал за адвокат, но мисли по въпроса. Личи си.

— Нека поиска. Няма значение. Ако настоява за адвокат, няма да се спазарим. Ще се държа като гаднярка. Може би ще бъдеш шокирана. Да вървим.

Ив влезе.

— Запис включен — припряно каза тя, без дори да погледне едрия, широкоплещест мъж, приведен над масата. Съобщи датата, часа и имената на присъстващите, размахвайки пръст срещу него да мълчи.

Широко лице, късо подстригана коса, стърчаща като четка. Страх в очите.

Ив седна.

— Полицай Рауч, добре дошли на Земята — започна с усмивка. — Имате право да мълчите. — Гледаше го съсредоточено докато му четеше правата. — Разбирате ли правата и задълженията си?

— Да, разбирам. Не разбирам само защо, по дяволите, е нужно да ми ги разяснявате. Не разбирам защо бях довлечен тук като престъпник.

Ив се наведе напред.

— О, напротив, отлично разбирате. И когато се върнете там, горе, няма да бъдете на работа, а в килия. Може би съвсем близо до стария ви приятел Макс Рикър.

— Явно сте полудели. Искам…

— Кажи думата „адвокат“ и с теб е свършено. — Вдигна пръст срещу него, сви палец. — Няма да ти дам право да се защитиш, просто ще изтупам прахта от ръцете си, когато бъдеш изправен пред съда и осъден за заговор за убийство на полицай.

— Заго… — Дъхът му буквално секна, а лицето му стана червено като рак. — Никога… какво става тук, по дяволите? Не съм убил никого.

— Затова е фразата „заговор за убийство“. Не е нужно да си пряк извършител, за да получиш тежка присъда. Такъв е животът, Рауч. Всъщност няма да бъде толкова лошо, щом вече живееш на Омега. Само ще трябва да се простиш с плановете си да се пенсионираш и да се установиш, да кажем, в Южна Франция.

Ив се усмихна, когато всяка капка руменина от гняв изчезна от лицето му.

— Това те чака, Рауч. — Календър пристъпи към него, предложи му чаша вода. — Очевидно имаш нужда от глътка. Господи, убийство на полицай. Какъв ужас. Бивш надзирател да бъде затворен в килия заедно с нещастниците, с които се е гаврил… Ох. Не го пожелавам на никого.

— Другарчето ти Зибън е в друга стая за разпити — добави Ив. — И ще се преобърне бързо като дресирано кученце. Само едно почукване на тази врата, преди ти да изпълниш коронния си номер и признанията ти няма да ми бъдат нужни.

Календър подсвирна.

— На твое място бих молила на колене за милост.

— Не зная за какво говори тя. — Гледаше Календър, докато над горната му устна се появяваха ситни капки пот. — Бог ми е свидетел, не съм убил никого. Не зная за никакво убийство на полицай. Защо да участвам в заговор?

— Разбирам те. — Календър го потупа по рамото със съчувствие. — Но… съжалявам, че трябва да го кажа при тези обстоятелства, станал си първа дружка с Макс Рикър. Лично аз открих доказателствата. Донякъде се чувствам отговорна за това, което се случва в момента. Нали знаеш, просто свърших работата си. Подправеният регистър, линка еднодневка в канцеларията ти. Текстовите съобщения. Плюс… о, Южна Франция! — Календър погледна Ив, сякаш току-що бе разбрала. — Трансмисиите до бившата съпруга.

— Които издават, че и тя е в кюпа. Точно сега я арестуват със същото обвинение — заговор за убийство, освен данъчни измами, пране на пари, подкупи и ред други престъпления.

— Луан нямаше нищо общо. Правеше каквото й кажа. Какво от това, по дяволите?

— Макс Рикър е поръчал убийство на полицейски служител, детектив Амарилис Колтрейн, по линка, който ти си му давал. Плащал ти е за услугата. Многократни плащания, които вече са документирани. Искал си заличаване на посещения от регистъра и изтриване на входящи и изходящи трансмисии от и за Рикър. Дал си му шибаното оръжие, отнело живота на Колтрейн.

— Гледай мен, мен! — сопна се тя, когато Рауч отчаяно отмести поглед от Колтрейн. — Познавах Колтрейн. Повярвай ми, като ти кажа, че го приемам лично и не давам пет пари, че ти и алчната ти бивша жена ще прекарате остатъка от живота си в килии. Всеки ден ще си устройвам малко празненство по този случай. Вярваш ли ми?

— Да.

Календър преглътна така, че да бъде чута.

— Уау. Аз също.

— Ето каква сделка ти предлагам. Ще го направя само веднъж и се надявам да не си твърде глупав и да приемеш. Обвиненията в заговор ще бъдат снети от теб и съпругата ти, ако признаеш за подкупите и сблъсъка на интереси, за подправянето на регистъра. Ще получиш от десет до петнадесет години на Земята, в случай че ни сътрудничиш и ни кажеш всичко за комуникациите на Макс Рикър.

— Десет до петнадесет на Земята са повод за празнуване в сравнение с доживотен затвор на Омега без право на помилване. — Календър отново го потупа по рамото. — На твое място бих запяла като пойна птичка. Какво мислиш?

Рауч изтри потта над устната си, прочисти гърло и „запя“.

Когато приключи, Календър излезе от стаята с Ив.

— Върхът. Сериозно. Сякаш тапата изскочи и той избълва всичко като… нещо, което бликва и изтича наведнъж. Наистина съм капнала.

— Върви си у дома, поспи. Свърши важна работа тук.

— Много съм доволна. Здрасти, Пийбоди. Помогнах на Далас да подреди пъзела. Чао.

— Изглежда смазана, както и Систо. Но и ние подредихме своя пъзел.

— Ще сравним записките си. — Ив кимна на Рио, която излезе от стаята за наблюдение. — Ще поговорим в движение. Трябва ни… Морис.

— Този човек е наивник. Алчен наивник. С алчността и наивността си е помогнал за убийството й.

— Зная, че десет до петнадесет може би изглеждат недостатъчни, че може би…

— Не — прекъсна я той, поклати глава. — Достатъчно са. За него.

— Можеш да отидеш с Рио. Вие двамата и Майра можете да наблюдавате следващата фаза. Подготвили сме стаята. — Тя извади комуникатора си, звънеше Бакстър. — Вървете. Почти сме готови да започнем.

Изчака, докато Морис се отдалечи достатъчно, за да не чува, преди да вдигне.

— Казвай.

— Цяло състояние в брой, кредитни карти, фалшиви документи за самоличност и номера, предполагам на банкови сметки. Нерегистриран линк и джобен компютър, все още неактивирани. И големия коз, Далас. Пръстенът на Колтрейн.

— Опаковай го, опиши го и го донеси. Заслужи днешните си понички, Бакстър.

— Изпържи я, Далас.

— Бъди сигурен в това.

Затвори комуникатора и позвъни на Фийни.

— Клъвна ли?

— Нищо на линковете.

— А компютъра й?

— Скрила е всичко зад пароли и защити… притежава известни умения, но не може да се мери с мен. Току-що достигнах до съдържанието.

— Тогава план В. Рурк?

— Ти го повикай: „Хей, баровец, жена ти те иска тук“.

Ив направи гримаса при думите „жена ти“, но сви рамене, когато се появи образът на Рурк.

— Здрасти, скъпа.

— Не ме наричай „скъпа“. Нямам време за губене. Уреди ли го?

— Готов съм, когато ти си готова. Държа да отбележа, че идеята ти е гениална. Удоволствие е да участвам.

— Така си и помислих. Ще ти позвъня два пъти, когато съм готова.

— Харесва ми обръщението „скъпа“ — отбеляза Пийбоди. — Старомодно и романтично. Особено с този акцент.

— Пийбоди.

— Просто мисля на глас. Е, да я изпържим.

— Започваме.

Когато стигна до конферентната зала, Ив спря да даде нови нареждания на униформените.

— Няма да ми избяга, но ако все пак опита, дръжте я.

Влезе в залата. Грейди седеше на конферентната маса, пиеше кафе и се взираше в екрана. Изглеждаше доволна от себе си, забеляза Ив.

— Тъкмо щях да тръгна да ви търся. Мисля, че попаднах на нещо.

— Интересно, аз също. Ти ми помогна да го открия.

— Така ли? — Лицето на Клио засия от искрена радост. — Мога ли да присъствам, когато арестувате негодника?

— На централно място. Вярваш ли, че злото е в кръвта? — спокойно попита Ив. — Нали разбираш, че се предава от поколение на поколение? Лично аз вярвам донякъде. Когато човек работи в полицията дълго време, вижда, че нещата не са толкова прости. Някои хора изпълзяват от калта и водят сносен живот. Други имат добро потекло, а пълзят в калта, защото така им харесва. Отново донякъде кръвта на Рикър носи злото.

— Алекс Рикър не притежава ума на баща си. Само се опитва да му подражава. Не искам да обидя никого, но беше крайно време някой да го притисне.

— Може би. Проблемът му е бил обвързването с жената. Не достатъчно сериозно, за да промени живота си, но достатъчно, за да си навлече неприятности. Момчето има чувствителна жилка, сантиментална, бих казала. Мъже. — Поклати глава. — Мислят се за по-силни, по-печени от нас, но ние знаем истината. Най-хладнокръвните убийци, на които съм попадала, са били жени. Да се върнем на кръвта. Любопитна съм да узная дали си била студена, коравосърдечна кучка, преди да разбереш, че си от кръвта на Рикър или си станала такава след това. Не бързай да отговаряш — продължи Ив, когато Грейди бавно се изправи. — Да уредим формалностите. Клио Грейди, арестувана сте за убийствата на Амарилис Колтрейн и Род Санди. Други обвинения…

Клио посегна към оръжието си, Ив — към своето. Извадиха ги едновременно.

— С удоволствие бих го сторила — заговори Ив. — Бих преливала от радост, докато гледам как падаш. Но може би ти ще ме повалиш. Може би. Тогава партньорката ми, чието оръжие е допряно до тила ти, ще натисне спусъка. Няма да излезеш от тази стая на крака, Грейди. Свали оръжието или ще вкусиш от онова, което си причинила на Колтрейн.

— Моето е на максимална. Паднеш ли, няма вече да станеш.

— Може би. Но партньорката ми ще стреля в тила ти. Свали го.

— Да, мамка му. Отдръпни се от…

Ив стреля. Оръжието й бе на най-слабата степен и Клио само потрепери, залитна назад и нейното изтрака на пода.

— Беше забавно. Наивно от моя страна, но дяволски забавно. Вземи оръжието й, Пийбоди.

— Готово, лейтенант. И на мен ми беше забавно.

— Ръцете зад гърба, Клио. — Ив прибра оръжието си, извади белезниците. — О, само се опитай да побегнеш към вратата — подкани я тя. — Ще имам повод да сритам задника ти.

— Лесно е да го кажеш, когато и двете сте въоръжени.

— Да — усмихна се Ив. — Да го повторя ли?

— Не можеш да докажеш нищо.

— Така ли? Да се обзаложим.

Блъсна Клио към един стол, сложи й белезниците и я закопча за облегалката, докато й прочете обновената версия на правата при арест.

„Без капка кръв по ръцете ми“, помисли си Ив.

— Майра беше права — промърмори тя и поклати глава, когато срещна въпросителния поглед на Пийбоди. — Нищо. Зная, че си дъщеря на Макс Рикър — заговори на Клио. — Зная, че ти си издирила Род Санди да доносничи на баща ти за сина му. Зная, че поддържаш връзка с него от изпращането му на Омега и че сте разменили съобщения в нощта на убийството на Колтрейн.

— Може да отнеса някой шамар за това или да ми коства работата, но не можеш да ми припишеш убийство.

— О, мога. Ти го потърси, нали? Тръгна да търсиш татенцето.

— И какво от това? Не е престъпление.

— Надявала си се да получиш обич и нежност. Горкото нещастно кутре.

Обидата накара Клио да разтърси белезниците.

— Зная за теб, зная, че си била отгледана от държавата. Дори не знаеш откъде произхождаш. Толкова си жалка.

— Зная коя съм сега. — Ив обърна стол, възседна го и опря ръце на облегалката. — Макс Рикър те е изпратил в колеж. Плащал е таксите ти.

— Е, и? Не е престъпление.

— Но не е било безвъзмездно. Той не дава нищо даром. На никого. От друга страна, за теб е било удоволствие да натриеш носа на брат си.

— Полубрат.

— Полубратът, който е получавал цялото внимание и привилегии през всички онези години. Синът. Мъжете толкова много държат да имат синове.

— Зависи от сина.

— Род Санди е бил лесен за манипулиране. Умирал е от завист към Алекс. Само е трябвало да посееш семената, да му разкриеш възможността и наградата.

— Не можеш да го докажеш, защото… о, да, точно така. Той е мъртъв.

— Намерихме кинжала ти, Клио.

— Колекционер съм. Имам лиценз. — Клио се прозина прочувствено. — Бих поискала адвокат, но така е адски забавно.

— Получихме достъп до банковия ти сейф. Пръстенът на Колтрейн беше там. Толкова е глупаво. Ченге да вземе трофей, който е улика за убийство.

Клио нехайно тръсна рамене с израз на отегчение.

— Даде ми го да го понося два дни преди смъртта си. Пазех го там от уважение.

— Да, този номер ще мине. Мислиш ли, че ще мине, Пийбоди?

— Не, дори в свят на танцуващи розови феи. — Поклащайки глава, Пийбоди се надигна и седна на масата. — Обзалагам се, че Макс Рикър й е казал да се отърве от пръстена заедно с всичко останало. Но наистина е красива дрънкулка. — Усмихна се на Клио. — Просто си го искала.

— Тя ми го даде. Не можете да докажете друго.

— Въобразяваш си, че Макс Рикър ще те отърве? — Ив изрече въпроса с лека насмешка. — Че ще използва влиянието и връзките си, за да те измъкне? Може би щеше да опита, ако го беше грижа за теб.

Клио отново разтърси белезниците и Ив долови в очите й жажда за кръв.

— Нищо не знаеш.

— Зная, че те е използвал. Взаимно сте се използвали, за да получите това, което искате. Да нараните Алекс. Щом е трябвало Колтрейн да умре, за да го съсипете, голяма работа. Не е означавала нищо за вас. Колко други хора си убила по негова поръчка?

— Ти ми кажи. Имаш само косвени улики, предположения. Нямаш нищо, кучко.

— Имам достатъчно. — Ив се изправи. — Той не обича нищо, Клио, не поставя нищо над себе си. Била си интересна и полезна за него известно време, но вече си изпяла песента си. Готов е да се отърве от теб като от тумор.

— Нямаш нищо — процеди Клио през зъби. — Нищо не знаеш.

— Добре. Може би ще го получа от самия извор. — Ив даде знак на Рурк. — Можеш да видиш всичко на екрана, Клио. Ще предам на татко ти много поздрави от теб.

Странно бе да бъде в конферентната зала, да знае, че все още е там и в същото време да гледа образа си на стенния екран. Да знае, че е на мястото си, а когато се огледа наоколо, да вижда студена бетонна килия. Да вижда мъжа върху ниската тясна кушетка в невзрачната сива кутия.

Забеляза, че затворът не му се отразява добре. Косата му оредяваше, тялото му бе започнало да провисва, кожата да пожълтява. Но очите му изглеждаха будни и зли, както винаги.

— Здравей, Макс.

Той бавно се надигна. Ив долови тръпките — на изненада, вълнение, страх? Не можеше да бъде сигурна.

— Лейтенант Далас.

Оголи зъби в свирепа усмивка, когато скочи на крака. Премина през холографското изображение и одраска ръцете си в стената, която му попречи да се втурне напред.

— Да, и аз се радвам да те видя отново. Можеш да седнеш. Ще си поговорим.

Макс се обърна, застана срещу нея, толкова близо, че лицата им почти се докосваха. Макар да знаеше, че е невъзможно, тя почти усещаше дъха му върху кожата си.

— Не съм длъжен да разговарям с вас. Холографското ви присъствие е нарушение на правата ми.

— Мисля, че ще пожелаеш да разговаряш с мен. Що се отнася до правата ти, нека ти ги припомня. — След като го направи, Ив се усмихна. — Отново те пипнах, Макс. Заговор за убийство на полицейски служител. Знаем, че ти си поръчал удара срещу Колтрейн. Разкрихме схемата. Искам лично да ти кажа, че отново ще бъдеш обвинен и ще получиш още една доживотна присъда.

Този път Макс седна, с ръце на коленете.

— Не зная за какво говорите. Но и да знаех, какво значение има за мен? Някаква кучка е мъртва.

— Хванахме Рауч, така че вече няма да бъде твое вярно куче. Освен това директорът знае за игрите ти и повече няма да ги допусне. Край на сладките приказки с приятели и роднини на Земята, Макс.

Чертите му станаха сурови.

— Все ще се намери някой готов да се спазарим. Винаги се намира. Някой ден ще ми лепнат и друга доживотна присъда, за твоето убийство. Сериозно се замислям за това.

— Санди също вече няма да ти помага. Мъртъв е.

За миг на лицето му се изписа гняв, но отново стана хладно и сурово.

— Жалко. Но винаги ще се намери и друг Санди.

— Синът ти се обърна срещу теб. Вече няма върху кого да изливаш гнева си, Макс.

— Синът ми е безполезен. Не успя дори да научи една жена да знае мястото си. Вкара полицайка в леглото си, а не можа да я купи. — Усмивка, лукава и ехидна, заигра на устните му. — С радост помогна за убийството, когато го предложих и организирах.

— Моля те. Алекс е голямото разочарование в живота ти, защото е отказал да действа по твоя начин. Не е убил Колтрейн. Момичето ти е при мен, Макс.

— Не зная за какво говорите. — Обърна се и се приведе като сърдито хлапе. — Стига толкова, писна ми от вас.

— Клио е арестувана по обвинение в две убийства. Не се е допитала до теб, преди да убие Санди. Лошо момиче. Тя се издъни, Макс и сега и двамата ще си платите. Планът ви не сполучи по нейна вина. — С израз на съчувствие и разбиране, тя се облегна с гръб на стената, когато Макс отново се опита да се приближи към нея. — Наистина си пълен провал като баща, но може би щом с теб вече е свършено, ще поискаш да помогнеш на нея. Поеми цялата вина, кажи нещо в нейна защита. Принудил си я, изнудвал си я, промивал си мозъка й, заплашвал си я. Може би ще ме убедиш да смекча обвиненията. Тя е ченге, по дяволите. Може би ще успея да й издействам двадесет години, вместо до живот. Все пак е твоя кръв.

— Клио е нищожество. Винаги е била и ще си остане жалко нищожество. Всичко, което има, го е получила от мен и то е повече, отколкото заслужава. Нея съдете за Колтрейн. Аз съм един стар затворник — добави с насмешка. — Не нося отговорност за нещо, което някаква кучка е извършила на Земята. Нямате доказателства срещу мен.

— Кучката е твоя дъщеря, Макс.

— Не ми е никаква и няма да получи нищо повече. Мразеше Алекс. Мразеше го, защото е мой син, наследник. Очевидно е убила онази мръсница, за да го накара да страда и това няма нищо общо с мен.

— Преди малко се опитваше да ми кажеш, че Алекс е извършил убийството.

— На Алекс не му стиска. Клио поне знае как да преследва онова, което иска, с всички средства. Но й липсва умът на Алекс. Ако събереш двамата в едно, може да се получи пълноценен човек.

— Какво те кара да вярваш, че Клио Грейди е убила детектив Колтрейн?

Той отново се усмихна.

— Искаше да го направи още когато Алекс живееше с полицайката в Атланта. Разубедих я, така че нямам вина. Тя не означава нищо за мен. Затворете я. Тъпа кучка. Тъпа кучка. — Удари с юмрук по кушетката. — Тъпа кучка — повтори безброй пъти.

— Изключи холограмата — нареди Ив, но горчивият рефрен продължи да отеква в съзнанието й, когато погледна Клио. — Татко ти е в много лошо настроение — отбеляза тя.

Забеляза сълзи. Съвсем леко проблясваха през яростта в очите на Клио.

— Той лъже.

— О, да, но не и за това. Разкрихме ви, Клио — и него, и теб. Навярно си проумяла, освен ако си пълна глупачка, че той няма да помръдне пръста си за теб.

— Искам сделка.

— Няма да я получиш. — Ив отново седна и се постара Клио да прочете истината в очите й. — Предумишлено убийство за Колтрейн. Имаме достатъчно доказателства. Връзката ти с Рикър ще им придаде по-голяма сила.

— Искам сделка, мамка му.

— Няма да я получиш, мамка му! Не и за Колтрейн. Поне докато дишам. Искала си да се харесаш на татенцето и да нараниш брат си и затова си убила един невинен човек. Полицай като теб, партньор. Ще плащаш за нея до края на живота си. И за Санди. Той не е толкова важен за мен, факт, но това е работата ми. Ще платиш и за него.

— Тогава няма какво повече да си кажем.

— От теб зависи. Да я регистрираме, Пийбоди, две предумишлени убийства.

— Дайте ми нещо, по дяволите.

— Искате нещо, детектив? Проява на снизходителност от мен? Фактът, че си в съзнание и не си обляна в кръв е единственото, което ще получиш.

— Зная за връзките на Макс. Познавам хората, които не успяхте да хванете. Зная къде има сметки, в които има достатъчно, за да плаща на тези хора.

— Не ме е грижа. Едно добро ченге е убито, така че, повярвай ми, не ме интересуват жалките ти пазарлъци. Не можеш да ми предложиш нищо дори наполовина толкова ценно, колкото удоволствието да зная, че ще прекараш остатъка от живота си в килия.

Ив замълча за миг, придавайки си замислен вид.

— Но ще ти дам шанс да си отмъстиш на Макс Рикър. Да стовариш чука върху главата му. — Забеляза интереса, който събуди и новия прилив на ярост. И се възползва. — Той казва, че за него няма значение, но знаеш, че не е така. Още една доживотна присъда, без вратички, през които да протяга ръце и да дърпа конците. Лиши го и от малкото влияние, което му е останало. Ще ти дам една-единствена възможност, тук и сега. Изляза ли, губиш я. Върни му го тъпкано, Клио. Отмъсти му, че те захвърли като боклук.

— Идеята беше негова. Колтрейн, искаше я мъртва и го организира. Не е единствената.

Ив отново седна.

— Да започнем с нея.

— Запазил е част от връзките си в Атланта. Използва ги, когато тя подаде молба за прехвърляне, за да й разчисти пътя до Ню Йорк, до моя отдел. Ако не беше захапала, аз щях да се преместя където отиде. Но не ми създаде проблеми.

— Набелязал я е заради Алекс?

— Бяха разменили гневни думи преди и след залавянето му. Да, отдавна се бе заканил да му даде урок. Беше го предупредил, че ще си плати. Колтрейн беше разплатата.

— Ти си се обадила на Ами в онази нощ.

— Макс състави плана. Трябваше Санди да убеди Алекс да дойдат в Ню Йорк за известно време във връзка с някаква бизнес сделка. Санди знаеше, че Алекс има угризения заради Колтрейн и използва това. Накара го да се свърже с нея, да я покани да се видят. После беше лесно. Санди посъветва Алекс да излезе да се поразходи. Аз й звъннах, казах й, че съм попаднала на гореща следа по случая в Китайския квартал и трябва да се срещнем. Макс ми беше казал как иска да стане и изпълних желанието му.

— Причакала си я на стълбите.

— Само я зашеметих. Макс настоя да бъде извършено точно по този начин. Отнесох я в мазето, свестих я, за да й предам посланието му: „Алекс желае смъртта ти, кучко. Алекс взе проклетото ти оръжие, за да го допре до гърлото ти. Усещаш ли? Никоя не може да зареже един Рикър и да остане жива“. Той искаше Колтрейн да умре, вярвайки, че убийството й е поръчано от Алекс. Ако бъде заловен и осъден, още по-добре. Каквото и да стане, това беше отмъщението. Още по-вълнуващо бе да се осъществи на твоя територия. Леко жегване. Често мисли за теб.

— Ти също ще мислиш — увери я Ив.