Нора Робъртс
Обещания в смъртта (21)

20.

Рурк спокойно слушаше разказа на съпругата си, сгушена до него. Котаракът се бе изкатерил на леглото и се търкаше в хълбока му.

Да, хубаво е отново да си бъде у дома.

— Ще го спрат за известно време — каза той, визирайки Рикър. — Но скоро ще намери друг Рауч, друг начин. Загубил е част от влиянието си, свободата си напълно, така че се нуждае от отдушник. От някакво… развлечение.

— Има достатъчно влияние и свобода, щом е успял да организира две убийства. Или едно — замислено каза Ив. — Не мисля, че той е поръчал убийството на Санди. Щом Календър не намери трансмисия за това, склонна съм да вярвам, че няма такава. Грейди го е извършила без указание, по собствено усмотрение.

— Рикър не би възразил. Рано или късно е трябвало да се отърве от него. Санди е бил на тръни и е започнал да се издава. Рикър може да е решил да го очисти още когато е поръчал убийството на Колтрейн.

— Не зная. — Ив понечи да се отдръпне, но Рурк я притисна по-силно. — Веднага се връщам. Използвал е Санди от години, което е повече от вероятно — продължи тя, когато стана от леглото. — Надеждна или не, Санди е бил единствената връзка със сина му. Най-сигурният начин да държи Алекс под око. А вече го няма.

— Грейди може да си въобразява, че ще спечели нещо.

Рурк я проследи с поглед, когато отиде до подвижен панел, отмести го и избра бутилка вино.

— Стори ми се амбициозна и не можех да не се запитам защо все още е с трета степен и работи в малък, непретенциозен екип. Сега виждам логика, защото амбициите й са другаде. — Спря се на тосканско червено и го отвори. — Да, явно има планове. И си мисли, че няма опасност да бъде заподозряна за Колтрейн, Санди ще е нароченият, а аз ще се опитам да свържа Алекс с убития му приятел. Така би трябвало да изглежда.

— Но и ти имаш планове.

— В момента ги обмислям.

Наля две чаши и ги отнесе до автоматичната печка. Програмира няколко вида сирене, хляб, бисквити, плодове. Донесе чашите с вино, подаде едната на Рурк и сложи своята на нощното шкафче, преди да се върне за мезето. Когато постави подноса на масата и котаракът, блажено отпуснал глава на бедрото на Рурк, и самият той едновременно впериха учудени погледи в нея.

— Какво е това престараване?

— Някои хора… — Ив се наведе над него, протегна ръка към виното си и потърка устните му със своите, преди да се изправи — биха го нарекли пълзене в краката ти.

— Добро начало.

Тя намаза сирене върху малък резен хрупкава франзела, подаде му го.

— Алекс и Санди са се запознали в колежа. По онова време бащата и синът не са били в най-добри отношения. Възможно е Рикър да е убедил Санди да се сближи с момчето му, да се сприятелят. — Намаза още един резен за себе си. — Важното е, че Грейди също е учила в колеж. Някаква програма на разменни начала.

— Питаш се дали още тогава е била от хората на Рикър и е издирила Санди за него.

— Само предположение. Била е съвсем млада, но ти също, когато си работел за него. Не я ли помниш? Може да е използвала друго име, да е изглеждала различно.

— Имаше жени, разбира се. Млади жени. Той ги харесваше. Използваше ги. И за секс, и за какво ли не. Видях я на поклонението, не ми се стори позната.

Ив се замисли.

— Не се връзва да е нова за него. Той не може да е знаел, че Колтрейн ще бъде прехвърлена в Ню Йорк, преди самата тя да го узнае. Грейди е в този отдел от три години, а в полицията над осем. А и той никога не би поверил подобна задача на новак. Освен това Рикър е в кафеза по-отдавна, отколкото Колтрейн в Ню Йорк. Тогава как би могъл да издири и убеди Грейди да я убие? „Ловец“. Тази дума е употребена за нея в трансмисията. Вършила го е и преди.

— Значи е била на място и то се е оказало най-подходящото за тази цел, както и времето.

— Да. Ако не тя, щял е да бъде някой друг. Но е била именно тя, следователно как, защо и кога е станала негов наемник? Не е започнала работа в полицията веднага след колежа, а две години по-късно. Нямам сведения да е работила някъде през този период.

— Не е необичайно човек да изчака няколко месеца или година, преди да се впусне в преследване на кариера. В такъв случай това обикновено е време за допълнителни курсове и обучение.

— Детектив трета степен, малък екип… малък шанс за изява. Живее сама, няма кой да се пита къде е, какво прави. Когато й потрябва, ползва пълния си отпуск или болничен, който й се полага.

— За разлика от някои наши познайници — каза Рурк на Галахад, като му подаде малка бисквита и парче сирене.

— Често се разменя с колеги — добави Ив. — Не толкова, че да събуди подозрение, но достатъчно, за да има възможност да изпълнява други задачи. Трябва да узная къде е била в периода от колежа до започването на работа. Дали пътят й се е пресякъл с този на Санди през шестте месеца в Европа. Къде ходи през отпуските си. Нужна ми е само една връзка, едно доказателство за пресичане на пътищата. Тогава Рио ще ми издейства съдебна заповед.

— Значи тази нощ ще работим.

Ив сложи зърно грозде в устата си, преди да отнесе подноса до тоалетката.

— Все още не е нощ. — Пропълзя обратно в леглото и в прегръдката на съпруга си. — И трябва да продължа с пълзенето.

— Добре, давай. — С бързо движение, той размени местата им. Сведе глава, леко захапа долната й устна. Засмука. — Ще падне доста пълзене.

— Имам ли избор? Думата ми е закон.

Сън, секс и малко храна. Това бе идеалната тройна комбинация за зареждане с енергия. Щом бе решила да вложи тази енергия в работа, заслужаваше най-удобните дрехи. Със стари дънки и още по-стара тениска с емблемата на полицейската академия, донесе кафе от кухнята в кабинета си. И завари Рурк застанал срещу таблото.

— Защото е жена?

Ив му подаде едната от чашите.

— Зная, че звучи наивно, защото ти не беше тук. Възможно е да е всеки от тях, но при нея всичко пасва най-добре. И щом пасва така добре… всъщност е просто интуиция. Това е проблемът. Без нещо повече, без някаква грешка по пътя й не мога да получа съдебна заповед за обиск. А може би обискът е единственият начин да открия гафовете й.

— Ако има такива, можем да ги засечем с нерегистрираната техника.

— Не мога да постъпя така. В началото беше заради Морис. — Ив поклати глава, осъзнавайки, че и тази логика е наивна. — Преследвам ченге. Всичко трябва да бъде законно. Всяка стъпка да следва правилата на разследването, защото вече го правя за себе си. Допуснала е грешка някъде, пропуснала е нещо някога. Веднъж сгреши, като ми изпрати оръжието и значката на Колтрейн. После с нескопосаната засада, която ми устрои.

— Ако предполагаме, че е Грейди. Този тук. — Рурк потупа снимката на Клифтън. — Търси си белята. Познавам неговия тип.

— Да, и няма да се изненадам ако чуя, че е получил нареждане да върне значката и оръжието си. Ако Колтрейн беше пребита, той щеше да бъде първи в списъка ми. Това е било грешка — замислено отбеляза Ив. — Грейди го е направила твърде чисто. Просто не е имало много насилие и при двата удара. Това издава гордост. Тя се гордее с работата си. Когато се справя добре като ченге, получава похвали от лейтенанта. А когато изпълни мисия — от Рикър. И в двата случая е доволна.

— „Не ме разочаровай, съкровище“ — спомни си Рурк. — Звучи като предупреждение към жена. Обръщение, което я поставя в подчинена позиция и говори за близост.

— Ти наричаш ли някои от подчинените си „съкровище“?

— Не, за бога. Това е нещо като пошляпване отзад, нали? Ако искам да зашлевя подчинен, правя го лице в лице.

— Именно. Рикър не може, защото се намира в кафез на друга планета. Цялата фраза е обида и предупреждение. Отново се връзва с отношението му към жените. Къде ли е привлякла вниманието му? Вероятно през шестте месеца, които е прекарала в Европа като студентка. Може би ще открия пресечна точка със Санди и тогава ще мога да тръгна оттам.

Отправи се към бюрото си, за да направи точно това. Рурк остана загледан в таблото.

„Привлекателна жена“, помисли си той. Стройна, атлетична, със строги черти, но женствена форма на устните и овал на лицето. Определено типът на Рикър, доколкото го познаваше. И все пак, ако се бяха срещнали толкова отдавна, колкото предполагаше Ив, това означаваше, че е била на осемнадесет-двадесет години. Рикър определено не бе имал скрупули по отношение на секса с млади жени, но дали някога наистина бе проявил интерес към момиче на тази възраст?

Не, доколкото Рурк си спомняше.

Не, тази част не се връзваше, щом ставаше дума за човека, когото бе познавал в младостта си. Жените бяха удобство, нещо, което Рикър използваше и от което лесно се отърваваше. Плащаше им, захвърляше ги. Или — както в случая с майката на Алекс — ги елиминираше.

— Потърси нещо за майка й.

— Какво?

— Майка й — повтори Рурк. — Направи проучване за родителите й. Моля те — добави той, когато видя намръщеното й изражение.

Ив стартира проучването и на екрана се появи информация за Лиса Грейди.

— Привлекателна жена — отбеляза Рурк. — Работи почасово в художествена галерия, откакто със съпруга й са се пенсионирали. В предградие във Флорида. Добра заплата.

— Няма криминално досие. Вече направих проверка за близките на всеки от екипа. И бащата е чист — добави Ив. — Бил е собственик на счетоводна къща. Малка фирма, с двама служители. Чиста. Сега често играе голф и работи на свободна практика.

— Хм. Трябвало е да правят доста жертви, за да осигурят на дъщеря си образованието, което е получила. Къде са били, когато е постъпила в колеж?

Ив въведе периода.

— В Блумфийлд, Ню Джърси.

— Не, работните им места. Тя върши административна работа, а той е счетоводител. Проучи нейното минало. Къде е била, да кажем, девет месеца преди да роди?

— В Чикаго — осведоми го Ив. — Следвала е история на изкуството и е била помощник-управител на малка частна галерия. По време на бременността се преместила в Ню Джърси, където живеели родителите й. Получавала майчинство, а после помощи за професионална майка.

— И нямала мъж до себе си почти докато влязла в четвъртия месец.

— Като че ли никога не се случва. Това е… Почакай.

— Провери галерията, Ив. Онази, в която е работила, когато е забременяла.

Ив започна, поклати глава.

— От шест години не съществува. Сега е антикварен магазин. О, голям гигантски пробив. И аз съм идиотка. Не протеже, не точно. Не наемничка, не само. Не и любовница. А негова шибана дъщеря.

— Алекс каза, че през целия си живот се е опитвал да заслужи одобрението на баща си. Може би тя също. Рикър притежаваше няколко художествени галерии, идеално прикритие за контрабанда на творби на изкуството и фалшификация. Лиса Грейди, навремето Лиса Нийл, би могла да привлече вниманието му.

— А ако е забременяла? Би се отървал от нея.

— Освен ако носи син, предполагам. Направила си е прегледи и се е оказало момиче. Ако е бил щедро настроен, може да е подпомогнал младата жена финансово. Иначе със сигурност би отправил предупреждение.

— И Лиса или е приела финансовата помощ, или се е вслушала в предупреждението и се е преместила в Ню Джърси. Отказала се е от шанса да завърши висше образование, от работата си и е родила детето. Омъжила се е за някакъв тип.

— И този тип е останал свързан с нея повече от тридесет години. Бих казал, че Лиса е срещнала някого и е постигнала нещо.

— Дали се е интересувал какво става с нея? — запита се Ив. — И с детето?

— Не мисля. По-скоро жената и детето са престанали да съществуват за него.

— Добре. Добре. — Тя стана и закрачи. — Един ден й казват истината. Или може би винаги са били откровени. Може би е знаела, че човекът, който я е отгледал, не е биологичният й баща. Става любопитна, започва да се рови.

— И открива Макс Рикър.

— Повечето хора биха изпаднали в ужас, ако търсят биологичните си родители и попаднат на криминален бос, заподозрян, че носи отговорност за смъртта на повече хора, отколкото някои малки войни. Ако се окаже вярно, ако това е връзката — Ив посочи снимката на Лиса на екрана, — Грейди е отишла при него. Тя е установила контакт. „Аз съм твое дете, негоднико, какво ще направиш по въпроса?“ Какво би сторил?

— Отново зависи от настроението му — каза Рурк. — Но може би този директен подход му се е сторил забавен. И щом с Алекс не са били в най-добри отношения, вероятно е бил заинтригуван от идеята да моделира свой наследник.

— Да я обучава, да я тренира. Да я използва. — Ив знаеше доста за това, за методите, прилагани от един баща за моделиране. Прогони тази мисъл, съсредоточи се върху Грейди. — Господи, колко сладко е било да я използва, за да даде урок на сина, който го е разочаровал.

— За нея също, не мислиш ли? — Рурк се върна до таблото. — Било е удоволствие да участва в съсипването на сина, принца, какъвто е изглеждал в нейните очи. Онзи, който е имал всичко, от което тя е била лишена. Богатството, привилегиите, вниманието. Името. Всичко си идва на мястото с този единствен елемент. Но трябва да докажеш, че този елемент е факт.

— Мога да го докажа. — Ив се усмихна ехидно. — ДНК не лъже. Ще напиша всичко това, ще го дам на Майра, за да го добави към профила. Все още се нуждая от нещо, което да издава връзка между нея и Санди, дори само че са били на едно и също място по едно и също време.

— Това е моята задача.

— Да, стига да я изпълниш със законни средства.

— Винаги ме лишаваш от най-забавната част.

— Вече достатъчно се позабавлява, а аз пълзях в краката ти.

— Вярно. — Той се приближи, сложи ръце на раменете й, долепи устни до нейните. — Познавам те. — Леко разтри раменете й. — Онази част от теб, която не умува върху случая, се пита дали ако всичко това е истина, тя е такава, каквато е заради гена си.

Да, помисли Ив, наистина я познаваше.

— Интересен въпрос.

— И следващият, който поражда, е за собствената ти кръв. За онова, което се предава от баща на дъщеря.

— Зная, че не съм като нея. Но това е друг въпрос.

— Ето ти отговора. Трима бащи, нейният, моят и твоят, и три продукта на тяхната кръв, така да се каже. Всеки от нас е станал такъв, какъвто е, може би заради тази кръв. Знаеш, че не си като нея, сигурна си. Познавам те. И съм сигурен, че никога не би могла да бъдеш.

Отново я целуна, преди да я освободи от прегръдката си.

Ив остави онази част от себе си настрана. Онази, която не умуваше върху случая. Поне засега.

Събра парчетата за Майра и реши, че е жалко, че сред доказателствата няма ДНК на Грейди. Само да щракне с пръсти и би получила съдебна заповед, от която се нуждаеше, ако докаже, че е дъщеря на Макс Рикър. Всъщност не бе толкова трудно. Малко слюнка, кожа, косъм, кръв, каквото и да е, всяко от тях би свършило работа.

Изпрати съобщение до командира, до Рио, до Пийбоди и след кратко колебание до Морис.

Отпусната на стола, Ив се замисли какъв е най-добрият законен и носещ удовлетворение начин да получи ДНК на Клио Грейди.

— Ето една интересна подробност — отбеляза Рурк, когато се върна в кабинета й. — Футболният отбор на университета, където са се сприятелили Алекс и Санди, случайно е играл срещу този на университета, в който Грейди е учила на разменни начала.

— Доказан факт ли е, мамка му?

— Да. Всъщност двата отбора са били вечни съперници и мачовете им са били дългоочаквани събития. Агитки, танци, щури купони. Изиграли са две срещи, всеки отбор като домакин, когато Грейди е била там.

— Това ми харесва.

— Алекс привлякъл вниманието на пресата с двата гола, които вкарал. Не открих името на Санди в никой вестник, а е в списъка на играчите.

— Като второкласна резерва. Сигурно адски се е ядосвал. Рио ще подчертае пред шефа си и ще се погрижи шефът й да изтъкне, че мачовете са били гледани от хиляди хора. Трудно е да се докаже, че Санди и Грейди наистина са се срещнали, но трябва да бъде достатъчно. Ще има тежест. Може би Алекс се е запознал с нея — замислено продължи тя. — Или я е видял със Санди. Дали е знаел за нея? Че има сестра?

— Баща му би му казал само ако има някаква полза. Но е имал по-голям интерес да го пази в тайна.

— Все пак трябва да бъде обсъдено. Сутринта се налага да поговоря с доста хора. — Ив наклони глава. — Какво каза преди за образованието и финансите на родителите й? Ако истинският й татко е плащал таксите, трябва да има сведения, колкото и да са скрити. Не мога да надникна по-дълбоко за Грейди, но Рикър е отворена книга. Мога да проникна, където искам. Стига да е със законни средства.

— Знаех си, че що го кажеш… точно бях започнал доволно да потривам ръце.

Ив се усмихна.

— Да открием кой е финансирал следването й. И да добавим още малко тежест на кантара за Рио.

 

 

Подготви каквото можа и очерта следващите стъпки за сутрешното съвещание в централата.

— Няма да рискувам само своята кожа, настоявайки за тази съдебна заповед, ако дойдеш с празни ръце — предупреди я Рио. — Ти и отделът ще се печете на бавен огън заедно с мен.

— Ще намерим още нещо. Искането за заповед не е неоснователно дори само с това, което имаме. Като добавим и кръвната връзка с Рикър и профила на Майра, е не само основателно, а наложително.

— Предполагаема кръвна връзка — напомни й Рио. — И профилът е изграден върху тази теория. Стремеж да впечатли баща си, да накаже брат си и още куп психологически брътвежи… не искам да обидя никого.

— Не се чувствам обидена — увери я Майра.

— Всичко това се крепи върху теорията, че тя е дъщеря на Рикър и го знае.

— Днес ще докажем, че тази теория е вярна. Готов ли си, Морис?

— Да, напълно.

— Ние с Пийбоди ще повикаме Алекс Рикър, ще го поразпитаме. Ако знае, че има сестра или дори подозира, ще го изкопчим от него. И ще се погрижим да се разчуе, че е на разпит във връзка с убийствата на Колтрейн и Санди. Тогава Грейди ще се главозамае от успеха си и ще очаква потупване по рамото от татенцето.

— Вписва се — потвърди Майра. — Може би ще се опита да се свърже с него чрез обичайните си посредници.

— Които също ще бъдат в стаята за разпити в близките няколко часа. Рауч ще ни даде връзката с Рикър, а той тази със Санди. С малко късмет, ще получим и още нещо, което да затегне примката около Грейди. — Ив погледна Фийни. — Ако се опита да се свърже с Рикър, веднага трябва да узнаем. Ще следите непрекъснато.

— Разбира се. Ако изпрати нещо на линка, който Календър е намерила в канцеларията на Рауч, ще получи отговор, какъвто поискаш.

— Е, готови сме. Издействай ми проклетата заповед, Рио. Пийбоди, изчакай отвън, ако обичаш. Макнаб, заеми се с техниката. Морис, остани още минута.

Ив изчака, докато всички други излязоха.

— Макнаб ще слуша целият ти разговор с нея.

— Не се безпокоя за нищо.

— Тя е убийца. Професионална. Имаш повод за безпокойство. Ако надуши нещо съмнително, би те очистила, без окото й да мигне. Само трябва да…

— Вече обсъдихме какво искаш да направя, три пъти. Мога да се справя. И аз съм човекът, който трябва да свърши работата не само заради Амарилис, а защото съм логичният избор. Трябва да имаш вяра в мен, както аз вярвам, че ти ще свършиш своята.

„Нямам друг избор — помисли си тя, — освен да чакам.“

— Вярвам, че ще се справиш.

Проследи го с поглед до вратата и застана с ръце в джобовете, когато Пийбоди отново влезе.

— Няма опасност за него, Далас. Макнаб ще бъде там. Буквално.

— Ако стане напечено, ако тя извади нож или служебното си оръжие, Макнаб ще действа. Все още се двоумя за Морис, но не можах да измисля начин да го направя сама. Тя ще бъде нащрек с мен. Хрумна ми да я предизвикам да ме нападне, за да мога да отвърна. Тогава, опа, по ризата ми ще има нейна кръв. Но ще съм я провокирала да ми даде своя ДНК, вместо неволно да го стори сама.

— Той ще успее. Чувства нужда да допринесе с нещо и ще се справи.

— Несъмнено. Обади се на Алекс Рикър и любезно го покани тук да си поговорим.

— Ще доведе цяла армия адвокати.

— Нямам търпение.

Ив влезе в офиса си да се подготви, да събере на едно място нишките, от които възнамеряваше да усуче въжето за примката. Не просто щеше да я затегне около Клио Грейди, а и да я завърже с червена панделка.

Сега бе нужно само чакане. Рио да издейства съдебната заповед, Календър и Систо да доведат Рауч, Морис да изиграе ролята си.

Алекс Рикър? На този етап той бе по-скоро пионка, отколкото част от примката. Щеше да го използва, за да докаже, че баща му, приятелят му и незаконната му полусестра са го използвали. И да докаже, че всички тези нишки са тръгвали от него просто защото е такъв, какъвто е.

Ив нямаше за какво да се разкайва. Сам бе направил избора си да поеме по стъпките на баща си или достатъчно близко до тях, за да прекрачва границите. Бе избрал да продължи по този път, вместо да се промени заради жената, която със сигурност го е обичала истински. Жената, която бе умряла заради тази любов и раздялата си с него.

Застана до прозореца и отпивайки кафе се замисли върху ситуациите, в които е трябвало да прави своя избор. Когато чу почукване на вратата, извика:

— Влез.

Майра прекрачи прага, затвори след себе си.

— Искаш ли да наблюдавам разпита на Алекс Рикър?

— Да.

— Добре. Ако разпитваш Клио Грейди, държа да наблюдавам и този разпит.

— ДНК ще бъде последното доказателство. Нуждая се от него, защото така повелява законът, но зная коя е. Отроче на Рикър. Онова, което не зная и съм любопитна да узная, е какво е искала и получавала от него. Дали признанието, парите или тръпката? Може би и трите. Съдейки по профилите им, логично е тя да го е потърсила, а не обратното.

— Да. Не е означавала нищо за него, а той е бил важен за нея. Трябвало е да го убеди, че може да му бъде безкрайно полезна.

— Щом е вложил средства в образованието й, явно е успяла. Пари за колеж, отпуснати като стипендия единствено на нея. Било е глупаво скъперничество от негова страна. Защо не се е бръкнал да спонсорира и други младежи? Скрил е плащанията, правел ги е чрез фирма на едно от многобройните си подставени лица. Би могъл да го направи открито няколко пъти. За данъчни облекчения или нещо подобно.

— Не би дал нито долар на някого, без да има личен интерес. Не е в стила му.

— Щом е приела, вече е била в ръцете му. Дали е била твърде глупава, за да го проумее, или не е имало значение за нея? Не е имало значение — каза Ив, преди Майра да проговори. — Прочетох профила ти. Просто разсъждавам на глас.

— Всичко това те притеснява. Генетичната страна.

— Може би. Но засилва решимостта ми да я заловя. Доколкото виждам, имала е сносен живот. Родители със стабилна връзка, приличен дом. Загърбила го е. Някои хора просто се раждат негодници. Зная го.

Загледа се в снимката на Грейди на таблото.

— Може би е било неизбежно да тръгне по лош път… дори без да познава Рикър, без да знае за произхода си. А може би когато е потърсила баща си, истината, която е узнала, я е променила завинаги. До такава степен, че не е имало връщане назад. Любопитна съм.

— Ще има ли значение за живота ти по-нататък? — попита Майра. — Или за начина, по който приемаш онова, което си извършила в миналото?

— За първото не. За второто не съм сигурна. Не твърдя, че няма нищо лично в стремежа ми на всяка цена да я вкарам на топло, защото има. Защото е ченге. И заради Рикър. Заради Морис и Колтрейн. Лично е, дълбоко лично.

— По-лесно и по-ясно е да направиш каквото трябва, когато въобще не е лично или поне не толкова.

Ив срещна погледа на Майра и заговори спокойно, хладнокръвно:

— Искам да я нараня, да изцапам ръцете си с кръвта й. Искам го поради всички причини, които изредих. И заради себе си.

— Но няма да го направиш.

Ив сви рамене.

— Ще видим, бих казала.

— Няма да създадеш риск за разследването заради собственото си удоволствие, колкото и да се изкушаваш. Това трябва да е достатъчен отговор на единия от въпросите ти, Ив. Гените оставят отпечатък у нас, не можем да го отречем. Но от нас зависи какво ще изградим върху тях. Накрая ще можеш да си кажеш, че си направила каквото трябва поради всички причини, които назова. Но най-важното ще бъде, че си го направила за Амарилис Колтрейн.

— Знаеш ли, не й дадох шанс.

— В какъв смисъл?

Тя въздъхна, зарови пръсти в косите си.

— Докато беше жива, с Морис. Не й дадох шанс. По някаква причина изпитвах негодувание, че Морис хлътна по нея. Глупаво.

— Всъщност не. Не си я познавала, а си много привързана към него.

— Не по този начин.

Майра се усмихна.

— Не по този начин. Но ти не си от хората, които се доверяват лесно. Безспорно. Не е имала време да спечели доверието ти.

— Разговарям с нея в съня си. Странно е. Странно, защото зная, че разговорите са плод на моето съзнание, но… онази вечер на купона ми хрумна нещо. Мисля, че заради тези странни сънища. Може би щях да я харесам, ако й бях дала шанс, когато можех. Ако този купон беше шест месеца по-рано и тя щеше да дойде.

— По-тежко е, като знаеш това.

— Всъщност е направо непоносимо.

— Далас. Извинявайте, доктор Майра. — Пийбоди подаде глава през вратата. — Алекс Рикър идва насам.

— Добре. Подготви всичко за разпита.

„Край на чакането“, помисли си Ив.