Нора Робъртс
Обещания в смъртта (18)

17.

Не мислеше, че се крие. Беше в стая, в която не бе сигурна дали някога е влизала, със затворена врата и заключена, но не се криеше.

Просто работеше на тихо място, където никой нямаше да я разсейва. Можеше да остане тук през следващите двадесет и четири часа, никакъв проблем. Имаше удобно кресло за спане, малък, но доста мощен компютър. Не видя стенен екран, но когато включи компютъра и даде гласова команда, стъклото на разкошното огледало стана черно.

След кратка игра с бутоните на контролния панел плотът под прозореца се отвори и изскочиха малка автоматична печка и минихладилник.

Ив надникна в съседната баня и намери всичко необходимо. Душът бе проектиран като малък водопад. Да, тук можеше да бъде щастлива, може би години наред.

Програмира кафе, настани се на бюрото. Първо Календър, помисли си тя.

— Да — каза Календър, когато се появи на екрана.

— Докладвай.

— Това място е шибана дупка, но има сериозен хардуер. Няма излизане от тук. Охраната е непроницаема като лицето на чичо Фред на Нова година. Дори с легитимация и съдействие беше нужно време, за да стигна до сърцето на системата. Личните ни устройства за комуникация са у нас, защото сме ченгета и получихме разрешение. Иначе се оставят на съхранение.

— Докъде стигнахте в работата?

— Аз се заех с трансмисиите, Систо с помещенията. Дотук не е попаднал на нищо. Аз изрових малко зрънце, но не зная дали от него ще излезе нещо. Нужно е време.

— Какво е това зрънце?

— Твърде сложно е. Искаш ли да ти обясня?

Неразбираем компютърен жаргон или момичешко парти? Ив се замисли и реши, че нещата са на кантар.

— Имам минута.

— Ще ти го кажа по следния начин. Възможно е да се окаже трансмисия от тук до Ню Йорк, но се налага да мина през милиони филтри, за да го потвърдя. Ще се опитам, защото изглежда е стигнало до Ню Йорк следобеда преди смъртта на Колтрейн, а не е регистрирано. Възможно е някой от техническия персонал тук да се е обадил тайно, защото е до някакъв секс линк, но ми се струва подозрително.

— Имам разпечатка на разговорите от линк-еднодневка тук. Трябва да проверя за съвпадение.

— Дай ми номера. Лесна работа.

— Имаш ли местонахождението на Рикър по време на трансмисията?

— Отново не е сигурно, според регистрите е бил в килията си, но също според регистрите тридесет минути преди трансмисията е отишъл да се погрижи за личната си хигиена. В отделна душ-кабина, под строга охрана. Поисках аудио и видео, но машината работи бавно.

— Възможно е да е изпратил съобщение със закъснение или някой да го е изпратил от негово име. Имаш ли името или имената на надзирателите, които са го придружили до банята и обратно?

— Да. Направихме стандартна проверка, нищо съмнително. Мисля да се поровя по-дълбоко, дано от моето зрънце излезе нещо сочно. — Календър отпи от розовата течност в прозрачна бутилка. — Искаш ли ги?

— Да. — Ив записа имената. — Добре. Продължавай да ровиш.

Ив затвори, отпусна се на стола и се замисли. Това бе зелена светлина от Рикър за изпълнението в Ню Йорк. Нямаше съмнение.

— Компютър, пълна справка, с приоритет. — Прочете имената и номерата на надзирателя и служителя от отдел „Комуникации“. — Да видим какво имаме.

Час по-късно Рурк влезе при нея.

— Ив — бе единственото, което каза.

— Имам нещо. Календър е изровила зрънце, направих проверка. Сесил Рауч, надзирател на Омега от шест години. Отговаря за най-строго охраняваното крило, в което е Рикър. Разведен, но странно защо, финансовото състояние на бившата му съпруга значително е нараснало през последната година. Всъщност не финансите й, а застраховката. Увеличила я е на пет милиона. Откъде бившата съпруга на един надзирател, която преди осем месеца е напуснала средно добре платената си работа и наетото си жилище в Данвил, Илинойс и се е настанила във вила с двадесет стаи в Южна Франция, е взела тези пет милиона?

— Картини, бижута. Превръщане на пари в солидни инвестиции.

— Именно. Плюс недвижимата собственост. Платила е в брой за къщата, която е и на нейно име и на името на бившия й съпруг. Календър ще го повика за разпит, когато нещата паснат, а това ще стане. Все още не съм проследила парите. Не мога да потвърдя връзката между бившата съпруга и Рикър. Може би ти…

— Заминавам за Вегас.

Ив ококори очи, зяпна срещу него.

— Но… за бога…

— Календър, която е достатъчно квалифицирана, ще разпита надзирателя, ще продължи търсенето. Имаш връзката с Рикър… който няма къде да избяга. Продължава издирването на Санди, когото и без това смяташ за мъртъв.

— Но…

Рурк не трепна.

— Доколкото познавам методите на Рикър, едва ли надзирателят има имената на изпълнителите в Ню Йорк. Ти сведе списъка на заподозрените до колегите на Колтрейн, както ти подсказа инстинктът от самото начало. В понеделник ще продължиш. Което и да е ченгето, ти си по-умна и определено по-упорита, но точно сега къщата ти е пълна с гостенки, а отпред е паркирана лимузина и група мъже ме чакат, нетърпеливи да се напият и да проиграят парите си. Това е животът. — Обхвана лицето й и я целуна. — Нашият живот. Трябва да преживеем следващите двадесет и четири часа.

— Щом поставяш нещата така — промърмори тя.

— Морис си тръгна.

— О! По дяволите.

— Каза да ти предам, че се радва, че ще се позабавляваш няколко часа. Чувства се по-добре, отколкото когато дойде. Мисля, че наистина е така и зная, че проведе кратък разговор с Майра, преди да излезе.

— Добро начало. Вече съм по-спокойна за него.

— Хайде, ела да ме изпратиш. Да ме целунеш за довиждане.

Поставена в безизходица, Ив стана.

— Как ме намери тук? Сканиращата система — осъзна тя. — Как не се сетих? Впрочем каква е тази стая?

— Офис за гости. Човек никога не знае кога някой ще има нужда. Добра работа впрочем, за финансите.

— По време на полета ще можеш ли…

— Не, няма да мога — решително отсече той. — Утре, когато се върна и твоите гостенки си тръгнат, не по-скоро. И двамата ще се позабавляваме.

— Лесно е да го кажеш.

— Да. — В шеговитата му усмивка нямаше и следа от съчувствие. — Така е.

— Ето къде си била! — Мейвис, съвършено издокарана за купон с къса снежнобяла рокля и ботуши до коляното в крещящо червено, дотича по коридора. Косите й, в същия крещящ цвят като ботушите, подскачаха, спускайки се до кръста й. — Всички те търсят. Дойдох насам да нагледам Бел. Невероятни сте! Малката детска стая е толкова сладка!

— Искаме на Бел да й бъде удобно и да се чувства щастлива всеки път, когато ни гостува — каза Рурк.

Ив изведнъж забави крачките си.

— Дошла си с бебето?

— Щях да доведа бавачка, но Съмърсет каза, че предпочита да остане край Белисима, вместо да ходи във Вегас. Голям сладур е. Сега е при нея и си играят с гуменото котенце и кученце.

Ив не искаше да си представя как Съмърсет си играе с гумени животинчета. Прогони образа от съзнанието си, когато Мейвис продължи да бърбори.

— Ще си прекараме фантастично. Почакай да видиш украсата, лакомствата, а импровизираният салон за красота е страшно шик. Отивам да изпратя скъпия си Мечо с голяма звучна целувка и купонът ще започне.

— Какво трябва да направя аз? — попита Ив, докато Мейвис слизаше с игрива походка по стъпалата.

— Да ме изпратиш с голяма звучна целувка. А после? Ще трябва да се справиш без мен.

„Толкова много хора“, помисли си Ив, когато всички излязоха навън, където чакаше лимузина, дълга колкото Лонг Айлънд. Едва ли познаваше всички. Когато ушите й престанаха да бучат, осъзна, че сред лицата имаше и такива, които вижда за първи път.

Бъдещият младоженец я сграбчи в енергична прегръдка.

— Благодаря ти — каза Чарлз. — За всичко. Луиз толкова се вълнува.

Ив хвърли поглед към Луиз, която стоеше до Денис Майра. „Мили боже, каза си тя, Рурк ще заведе и господин Майра във Вегас.“ Целият й свят се преобърна.

Сред настаналия хаос мъжете се натъпкаха в огромната лимузина. Докато се отдалечаваха по алеята, Бакстър се надигна през един от люковете на покрива, показвайки знака на победата и дамите реагираха с одобрителни викове.

И тя остана сама с тях.

Всички пищяха, подскачаха и се въртяха. Издавайки нечовешки звуци, вкупом се втурнаха към къщата в неразличима смесица от цветове и крайници.

— Може би всичко това е някакъв шантав сън.

Майра се засмя, приближи се и обви ръка около раменете на Ив.

— Не знаех, че си тук.

— Беше голяма тълпа, с толкова интересна динамика. Мъжете потеглиха за мъжките си забавления, а жените се събрахме тук за своите. — Приятелски я потупа по рамото. — Тържества, които са важна част от традиционната подготовка на две личности за свещения им съюз.

— По-голямата част от тях минава в писъци и пиене.

— И не виждаш никакъв смисъл, зная. Но ще бъде забавно.

— Добре. — Ив забеляза, че Майра е облечена с рокля, бледосиня и елегантна. — Трябва ли да се преоблека?

— Мисля, че да. Ще ти помогне да се настроиш за купон. Впрочем, с удоволствие бих надникнала в гардероба ти, за да изберем нещо подходящо.

— Добре, нямам нищо против. — Когато остане насаме с Майра, можеше да я поразпита. — Рурк каза, че Морис е разговарял с теб, преди да си тръгне.

— Да, и отново ще си поговорим. Спомена, че си му предложила да се срещне с отец Лопес — продължи Майра докато вървяха по стълбите към горния етаж. — Радвам се, че си се сетила. Морис е духовен човек и мисля, че отец Лопес може да му помогне да превъзмогне загубата. Работата, която си му възложила, също помага и е добре, че е намерил сили да я поиска. Така умът му е ангажиран и по-важното, чувства, че участва в търсенето на отговори.

— Имам няколко въпроса към теб.

— Фантастично е. Като малък ексцентричен бутик. — Майра извърна глава към Ив. — Виждаш ли, вече се забавлявам. Задай въпросите си. Ще свършим няколко неща наведнъж. О, господи, само погледни вечерните тоалети!

— Не е нужно да бъда официална, нали?

— Не, не, просто привлякоха вниманието ми. Кажи ми какво ново узна, откакто ми изпрати последните сведения.

Ив й предаде показанията на Алекс Рикър за баща му и за Род Санди, доклада на Календър, информацията за надзирателя. Звуците, подобни на страстни стонове, които Майра издаваше от гардероба, накараха Ив да помисли, че говори на себе си. Все пак преповтарянето на глас винаги й помагаше да проясни мислите си.

— Това. — Майра извади свободно падаща тъмносиня рокля с тънки презрамки. — Семпло, удобно, разкошно.

— Добре.

— Има и малки скрити джобчета за линка и комуникатора ти. — С усмивка на разбиране, подаде роклята на Ив. — Питаш се дали Рикър би убил Колтрейн за назидание на сина си. Дали може да е поръчал удара, без да има някаква изгода. Само от злоба.

— Мислех, че не ме слушаш.

— Отгледала съм децата си. Свикнала съм да слушам, докато върша хиляди други неща едновременно. Да. Възможно е. Това е част от патологията му. Синът му е на свобода, а той не е. Синът му го презира. Рикър вероятно изпитва още по-голяма нужда да презира сина си. И да, с удоволствие би използвал човек, когото синът му смята за най-близкия си приятел. Това би му донесло огромна наслада.

— Пристигането й в Ню Йорк е било ключът, нали? Колтрейн идва тук, където съм аз, където е Рурк. Подписала е смъртната си присъда с прехвърлянето си тук.

— Ти нямаш вина, Ив.

— Зная. Питам, според теб, дали е поръчал убийството, за да засегне сина си и мен. Използвал е ченге. Би могъл да намери и друг начин, друго средство, но е използвал ченге. Зная го. Това е за мен. Изпрати ми оръжието й. С директна заплаха, че следващата може да съм аз. Това е за Рурк.

— Този път — каза Майра след миг — с тази информация и тази история, мога да заявя, да. Целта на този единствен акт е била да засегне тримата, към които изпитва непреодолима жажда за мъст.

— Знаех си. Когато го притисна и натикам това в лицето му, ще изпитвам още по-голямо удовлетворение.

— Когато слезем долу, умът ти ще бъде другаде.

— Няма проблем. — Ив приглади с ръка роклята си. — Ще мисля за няколко неща едновременно.

 

 

Малко по-късно не бе сигурна дали изобщо й е останал ум. Закритият басейн бе преобразен в женска фантазия от златисти, бели и сребърни балдахини, шезлонги и високи бели свещи. На маси с бели покривки бяха подредени безброй кристални чаши с пенливи розови питиета и сребърни подноси с разноцветни лакомства. Върху друга маса бяха струпани подаръците, вързани с дълги панделки.

До далечния край на тъмносинята вода бе салонът за красота. Столове с високи облегалки, легла за масаж, маникюр, педикюр и поставки с множество инструменти, при вида на които Ив почувства леки спазми в стомаха.

— Коктейл „Белини“! — Мейвис пъхна чаша в ръката й. — Моят е с безалкохолно, защото кърмя. Все пак е превъзходен. След малко ще теглим томбола за процедури. След като вдигнем малко градуса.

— Не ме включвайте.

Мейвис се усмихна дяволито.

— Късно е — каза тя и се отдалечи с танцова стъпка.

Ив си помисли: „Какво, по дяволите?“ и изпи половината „Белини“ на един дъх. Беше доста приятно.

— За какво си мислиш? — попита Пийбоди и с широк жест посочи пространството около басейна.

— Мисля, че изглежда като много шикозен бардак без клиенти. В добрия смисъл.

— Горе-долу това беше идеята. Слушай, когато всички се разбъбрят, може да се измъкнем за малко. Ще ме осведомиш за последните новини.

Ив погледна партньорката си, украсата и Луиз, която се смееше с група жени.

— Време е за купон. Всичко друго може да почака. Но щом питаш и наистина искаш да узнаеш, на косъм сме от приключването на случая.

— Наистина ли?

— Наистина.

— Внимание!

Докато Мейвис обявяваше имената на първите спечелили от томболата, жените пищяха, а Ив пресуши белинито.

Луиз сложи друга чаша в ръката й и я докосна със своята.

— Когато бях малка — заговори тя, — мечтаех за сватбата си и всичко свързано с нея. После пораснах и за дълго се отказах от тези мечти. Заради кариерата си и защото никой не можеше да се сравнява с онзи, за когото мечтаех като момиче. Сега Чарлз и това, което преживявам в момента, ме кара да мисля, че имам повече, отколкото някога съм мечтала.

— Изглеждаш пияна от щастие, Луиз.

— Така се чувствам. Пияна от щастие. Зная, че не ти е до празнуване сега, когато Морис се измъчва толкова…

— Няма да мислим за това. Е, няма ли най-сетне някоя от нас да се напие и да падне в басейна?

— О, след не повече от час.

Измина почти час, но все още никой не бе във водата. Мейвис свали ботушите си, плъзна роклята над главата си и се гмурна съвсем гола. Проявата бе посрещната с ентусиазъм и полетяха още рокли и обувки. Жени с различни форми и размери я последваха.

— Очите ми — промърмори Ив. — Всичките „Белини“ на света няма да стигнат, за да свикна с тази гледка.

Плуваха голи и когато някой даде команда за музика, затанцуваха. Бъбреха като свраки и се наливаха с алкохол като невидели. Отпуснаха се на столовете в салона с лица, намазани с кремове в странни цветове. Събираха се в ъглите за разпалени дискусии.

— Всичко е супер.

Ив хвърли поглед към Надин.

— Така ли?

— Виж как Пийбоди се поклаща с Луиз, а Майра си бъбри с Рио и някаква приятелка на Луиз от болницата. Говорят си, докато им правят процедури за лице. Аз твърде много се увличам в работата си. Знаеш как е. Забравила съм какво е просто да си прекараш приятно в женска компания. Да бъдеш с други от своя вид без предварителен сценарий. Когато дойде нещо от този род, чисто женско, истински се забавлявам. Точно това ми беше нужно.

— Не те видях да скачаш гола в басейна.

— Все още не съм пила достатъчно, но нощта едва започва — отбеляза Надин с чаровна котешка усмивка. — Искаш ли да потанцуваме, маце?

Ив се засмя.

— Не, но благодаря. Имам да ти кажа две неща, преди да си вземем по още едно питие. На крачка съм от пробив по случая „Колтрейн“ и веднага ще ти се обадя. Не питай, не тук. Второ, прочетох книгата ти за Айкоув. Много е добра. Вече знаех края, но успя да ме заинтригуваш и исках да видя как си го разказала.

— Нямах търпение да те попитам. — Надин затвори очи, отново отпи. — Благодаря. Искрено и горещо благодаря, Далас.

— Не съм я написала аз. — Ив погледна чашата си. — Празна е.

— Да поправим това.

Ставаше все по-странно. Храната, с която трябваше да се внимава заради линията, бе заменена от още по-примамливи изкушения. Пастички със сметана, сладки, плодови пити, поръсени с пудра захар, еклери с много крем. Очаквайки обаждане от Календър, Ив премина на кафе. Надин, вече пила достатъчно, изпълни забележителен гол скок във водата от трамплина. Няколко чифта гърди се подаваха над вибриращите струи в ъглите. Ив упорито отказваше да повярва, че едните от тях са на Майра.

Просто бе невъзможно.

— След малко започва отварянето на подаръците — предупреди я Пийбоди.

— Добре, сигурно… какво си облякла?

— Купонджийската си пижама. — Сведе поглед към яркожълтото си горнище и клин. Клинът бе изпъстрен с разноцветни картинки на обувки. — Много е сладка.

— Кой носи обувки на крачолите си? Слагат се на краката.

— Обичам обувки. Обичам и пижамата си. — Със сънена усмивка Пийбоди прегърна въображаем партньор и започна да се поклаща в танц. — Забавно е.

— Пийбоди, здравата си се натряскала.

— Зная. Не помня колко изпих от онези „Белами“, „Бимини“ или както и да се казваха. И се натъпках със сладкиши. Ако повърна, поне няма да ми се лепнат. Знаеш ли, Макнаб ми се обади от Вегас. Спечелил е сто долара.

„Мамка му“, помисли си Ив. Явно купонът там бе в разгара си.

— Сто долара?

— Аха. Каза, че ако спечели още сто, ще ми купи подарък. Опа! Подаръците! Време е за подаръците!

Ив се отдалечи, предполагайки, че отварянето на подаръците е свързано с ритуал и преместване от закрития басейн в салона до него. По примера на Пийбоди, някои от гостенките също смениха тоалетите си.

Мейвис влезе с горнище на точки и раиран панталон, с бебето на ръце, облечено със същата пижама.

Жените ги наобиколиха и загукаха около тях като ято гълъби.

— Гладна е — обясни Мейвис. — Освен това не иска да пропусне целия купон.

Седна, извади гърдата си и Бел лакомо засука.

Жени седяха или лежаха изтегнати навсякъде, когато Луиз започна ритуалното развързване на панделките, разопаковането на хартии. Последваха възклицания, въздишки и похотлив смях при вида на няколко секс играчки. И разговори на тема сватби, мъже и секс.

Мъжете нямаха представа какво си говорят жените за тях, когато са насаме, помисли си Ив. Сравнения, гласуване, обсъждане на размери, издръжливост, пози, странни прищевки и предпочитания.

Мейвис премести Бела на другата си гърда.

— Леонардо може да издържи цяла нощ. Като истински…

— Мечок — довърши Ив и я накара да избухне в смях.

— Да, доста як мечок.

— Какъв е рекордът? — полюбопитства някой.

— Шест пъти за една нощ. Разбира се, преди да се появи Бела — добави тя след серия аплодисменти. — Напоследък едва намираме време за креватни приключения, но Мечо знае как да ме обгражда с внимание.

— Ние стигнахме до пет пъти за една нощ. — Пийбоди разклати новата си чаша. — А четири е стандартът при специални случаи. Но най-често е веднъж, дълго и изтощително и може би по-късно още веднъж, кратко. Макнаб е по-скоро кученце. Обича да си поиграе и после да заспи сладко, свит на кълбо.

— Някога ходех с тип, който изглеждаше адски надарен, но се оказа въздух под налягане. Огромен член — добави Надин, показа с ръце и разсмя цялата женска компания. — Но тъкмо го е вдигнал и се свие като костенурка в черупката си. Виках му Костенурчо.

— Преди време спях с един — Трина дъвчеше еклер и с наслада поглъщаше златистата коричка, почти в същия цвят на косите й, — който не беше никак зле. Направихме го няколко пъти и веднъж поиска да опитаме нещо по-различно. Предположих, че става дума за секс игрички и си помислих — чудесно. Всъщност имал предвид тройка. Трябва да бъдем разкрепостени, нали? — Преглътна хапката с розово „Белини“. — Но третата се оказа шибаната му сестра. Наричам го Змията — просъска Трина сред звуци на отвращение.

— Денис все още може да издържи два пъти.

— Няма да слушам това. — Ив закри ушите си с ръце. — Главата ми ще експлодира.

— Какво? Щом имам внуци, не мога да правя секс? — попита Майра.

— Да. Не. Не зная. Това е проблемът.

Майра размаха пръст срещу ръката на Ив.

— Тази консервативна жилка ти придава чар. Както казах, при добра стимулация Денис все още може да се справи два пъти. Когато двама души са женени от толкова време, колкото ние, често топлотата, утехата и спокойният ритъм на живота замества секса. Пожелавам ти това, Луиз. Топлотата и спокойствието на дългия съвместен живот, с по някоя двойна доза от време на време за изненада и на двамата. Бих оприличила Денис на бухал. Мъдър и спокоен.

— Какъв е Чарлз? — полюбопитства Надин. — Опитният прелъстител, бивш лицензиран компаньон и настоящ сексуален терапевт. Сигурно сексът е невероятен.

— Съмняваш ли се? — Луиз се усмихна самодоволно и сивите й очи заблестяха. — Леопард. Строен, грациозен, силен… и повярвайте ми, може да те доведе до пълно изтощение.

— Леопарди, кученца, бухали… дори змиите са секси — захленчи Надин. — А на мен се пада някакъв нещастен Костенурчо. Твой ред е — обърна се тя към Ив и размаха пръст, когато тя поклати глава. — Тогава ще отгатна. Пантера. Ловък, загадъчен, потаен, действа с грация и увереност.

— Добре.

— Не е честно! Добре, какъв е рекордът? Колко пъти?

— Ако можеш да ги преброиш, значи не те е изтощил достатъчно.

Надин изръмжа, разтърси рамене и се усмихна злобно.

— Кучка.

Сред смеха, Луиз отвори поредния подарък. Ив отпи глътка кафе.

— Вълк — промълви тя, без да мисли.

— Да. — Майра я потупа по ръката. — Те са привързват за цял живот.

Когато отзвучаха последните въздишки около подаръците, Трина стана на крака.

— Добре, момичета, обратно на местата. Второ теглене на томболата. — Обърна се, усмихна се на Ив. — Изтеглих теб.

— Не. Няма да…

— Напротив, ще участваш, както всички. Някой да донесе питие на тази жена. Косата. Моя е.

Една подстрижка нямаше да й бъде излишна. Може би. Особено щом не можеше да се измъкне.

— Не искам процедури за тяло — започна Ив. — Нито пък за лице. Не искам…

— Да, да, дрън-дрън. — Някой подаде на Трина „Белини“ и тя пъхна чашата в ръката на Ив. — Запазих те за по-късно. Ще останем до края, ако някой поиска още нещо. Хубаво е това, което правиш тук.

Ив подозрително присви очи срещу Трина, която подреждаше уредите си за мъчение.

— Какво правя?

— Караш всички да се чувстват толкова добре. Луиз е щастлива. Истински щастлива. Провървя й. Никога не съм се лишавала от секс, но не бих хлътнала по лицензиран компаньон. Не толкова, че да се обвържа сериозно. А с нея се случи, защото той се оказа идеалният. И сега получава цялата пинята (мексикански празничен сувенир), с всички бонбончета вътре. Хубаво е, че се събрахме тук и адски се забавляваме.

Точно когато Ив се отпусна и си помисли, че може би ще намерят общ език, Трина се обърна и очите й се присвиха до малки процепи.

— Какво си направила с моята коса? Подкастрила си я сама, а? Не можа ли просто да ми се обадиш?

— Не… само малко. Косата си е моя.

— Не и след като са я докосвали моите ножици, мила. Имаш късмет, че съм гениална и милостива. Ще я оправя, вместо да те обръсна нула номер за наказание. — Трина грабна флакон и започна да пръска косата й със спрей, докато я начупваше с пръсти. — Освен това се нуждаеш от козметика за лице и грим. Около очите имаш тъмни кръгове от умора.

— Не са от умора, а от алкохол. Пийнах доста.

— Щом казвам, че е умора, значи е умора. Зная за приятелката на Морис. Много ми е мъчно, защото е готин мъж, във всяко отношение. Ти ще хванеш копелето, но няма да се появиш с одърпана коса и уморена кожа. Имам си стандарти.

— Искаш косата? Добре, заеми се с нея и остави лицето и тялото ми на мира. Имам…

Линкът й звънна. Ив едва успя да пъхне ръка под безкрайните дипли на пелерината и да достигне до джоба на роклята си. Трина веднага го грабна.

— Заета е — сопна се тя, докато Ив изричаше ругатня.

Неразпознат глас.

Трансмисия за лейтенант Ив Далас.

— Дай ми го, по дяволите. — Ив грабна линка, блъсна ръцете й. — Далас.

Централа, лейтенант Ив Далас. Явете се на Пърл Стрийт 509. Полицаи на местопрестъплението. Труп на втория етаж, визуално идентифициран като Род Санди, обявен за издирване от вас.

— Има ли достатъчно охрана на местопрестъплението?

Потвърдено.

— Тръгвам.

Преди Ив да прекрати трансмисията, Трина свали пелерината и дръпна стола й.

— Да намеря ли Пийбоди?

— Не, може да остане тук. Ще се справя. Ако някой попита за мен, просто кажи, че съм си легнала.

— Щом така искаш.

Ив се измъкна от стаята, готова да побегне към стълбите.

— Хей, хей! — Пийбоди я настигна залитайки. — Не можеш да избягаш. Ще погледаме филми. Ти… узнала си нещо — каза тя, когато успя да се съсредоточи.

— Да. Връщай се. Заеми се с… каквото трябва там.

— Не, лейтенант. Идвам с теб. Имам нещо за изтрезняване. Бързо ще дойда на себе си. Става дума за Колтрейн, така че идвам с теб.

— Добре, но действай бързо. Трябва да се преоблека. Впрочем и ти, по дяволите.

Когато Ив повика асансьора, Майра дотича при нея.

— Какво има?

— Открили са трупа на Санди. Трябва да отида. Тя трябва да изтрезнее, ако иска да дойде.

— Искам.

— Да вървим да се преоблечеш. — Майра подкани Пийбоди и обви ръка около талията й. — Ще се погрижа. Чакай я горе.

— Десет минути — заяви Ив. Скочи в асансьора не вярвайки, че има начин партньорката й да бъде готова и изтрезняла след десет минути.

Докато се качваше нагоре, осъзна, че въпреки всички усилия през този ден, не е имала шанс да хване Род Санди жив.