Нора Робъртс
Обещания в смъртта (15)

14.

Ив прослуша записа от началото до края, остави го да улегне в съзнанието й и го пусна отново. Облегна се назад и се замисли. С крайчеца на окото си забеляза, че Рурк се забавлява, криволичейки през натовареното движение като змия през високи треви.

— Вярваш ли му? Вярваш ли, че е искрен за чувствата си и за лоялността или по-скоро за липсата й към баща му?

Рурк зави рязко на изток, превключи на вертикална скорост и след като прелетя над дълъг камион за доставки, съвестно изчака на светофара.

— Да, вярвам му. Трябваше да изпробвам и микроскопичната видеокамера, за да добиеш по-ясна представа. Чувството беше в очите му. Познавам тази дълбока ненавист, защото съм я изпитвал към собствения си баща.

— Може би точно по тази причина — изтъкна Ив — е заложил на тази карта, защото е знаел, че ще се вържеш.

— Не е невъзможно, но би означавало, че е доста добре информиран, щом аз го узнах едва миналата година. Мислиш ли, че лъже за майка си?

— Когато прочетох сведенията, първата ми мисъл беше, че Рикър я е убил. Невинаги първото предположение се оказва вярно, но втората и третата ми мисъл бяха същите. Не, не мисля, че лъже, че баща му я е блъснал през прозореца. Питам се обаче дали това има толкова съдбоносно значение за него.

— Съмняваш се в очевидното. И двамата, той и аз, сме отраснали с бащи насилници, убийци. Ако не ме пребие преди залез-слънце, моят смяташе деня си за провален. Неговият, поне според твърденията му, в един момент го прегръщал, а в следващия го влачел по пода. Ако е истина, за него е било още по-тежко според мен. Аз поне винаги очаквах ботуша.

— Имал е майка, която го е обичала през първите години от живота му.

— А аз не. Мисля, че и в това отношение неговият жребий е по-тежък. Аз поне никога не съм знаел какво ми липсва. Той казва, че е отраснал, опитвайки се да заслужи одобрението на баща си, а аз никога не съм давал пет пари дали старият е доволен от мен или не, освен когато търсех начин да избегна ботуша. Мразя го, откакто се помня и просто бях свикнал с това. Мисля, че когато омразата се е зародила по-късно в живота, гори по-силно, така да се каже. Сигурно ще искаш да прослушаш записа заедно с Майра — добави Рурк, докато спокойно се придвижваше по Медисън. — Но не мисля, че лъже.

— Добре. — Ако не можеше да приеме неговата дума, чия тогава, запита се тя. — Добре, връзва се. Едно посещение при него на Омега и после нищо. Никакъв контакт. Ако се насочиш към връзката му с Колтрейн, времето…

— Залавяш Макс и част от силата на удара се стоварва върху сина му. Алекс е на кръстопът, преосмисля ценностите си. Приятелката му проумява, че той няма да се възползва от шанса да се оттегли, да излезе на светло. Никога няма да го направи.

— И взема решение да скъса с него, а Алекс взема своето. Избира да се откаже от нея, вместо от тъмните си афери. Не е твое копие — отбеляза Ив.

Рурк й хвърли поглед.

— И отново има по-лош късмет, нали? Защото аз съм тук със съпругата си и ще влезем заедно в магазин за бельо, а той няма жена до себе си.

— Дошъл е тук с надежда за промяна и това е задвижило механизма. Затова Рикър е натиснал бутона. За да даде жесток урок на сина си.

— Сигурно си права. Поне отчасти.

— Значи е в течение на всичко, което прави синът му — заключи Ив. — Което означава, че някой от обкръжението на Алекс му доносничи. Някой достатъчно близък, за да знае, че възнамерява да се обади на Колтрейн и какво се надява да постигне. И кога. Залагам на…

— Род Санди.

— Аз бях първа — промърмори Ив. — По дяволите.

— Изпреварих те. — Рурк потупа ръката й, обърна се към нея. — Личният помощник на Алекс, негов дългогодишен приятел. Със сигурност довереник. Знаел е, до който извод ти вече стигна, че Колтрейн е била неподкупна, че никога няма да работи за тях. Знаел е и какво се е случило помежду им, когато са се срещнали тук, в Ню Йорк.

— И на следващия ден тя е мъртва. Не й се е обадил Санди. Излязла е въоръжена, което според мен отново говори за някого от колегите й, но може би той е бил на стълбите. Ако е успял да подправи записите от камерите или да намери друго прикритие, когато е знаел, че Алекс е извън дома си, значи…

— Интересна история. Запомни тази мисъл и я запази за после. Сега мисли за еротично бельо.

— Защо да… О! — Ив си даде сметка къде се намира и забеляза, че са паркирали. Озадачена бе как е успял да намери свободно място на улицата в централната част на града в петък вечер. — Къде е този магазин?

— Точно зад ъгъла. На Медисън. — Рурк я настигна на тротоара, хвана ръката й. — Ще се възползваме от късмета си с паркирането с приятна вечеря. Има хубаво заведение точно отсреща. Ще седнем отвън, ще хапнем и ще пийнем вино.

— Наистина трябва да…

— Да работиш, да.

Той повдигна ръката й, целуна я.

Щеше да седне при нея и да вечеря в офиса й, докато тя работи, помисли си Ив. Защото това бе естествения ред на нещата за нея.

Спря на ъгъла, погледна го.

— Може би ако ме поканиш на среща.

— Моля?

Тя извърна глава, погледна го изпод вежди и видя широката му усмивка.

— А, скъпа, би ли приела покана за вечеря в ресторант?

— Ако тя откаже, аз идвам — подхвърли жена, която мина покрай тях. — Дори ще черпя.

— Да, приемам.

Ив задържа ръката си в неговата, докато изминаха половин пряка.

Във витрината на магазина, наречен „Тайни“, стояха манекени в копринени халати и оскъдни творения от дантела и сатен или стегнати корсети. Подът бе посипан с розови листенца. Ив ги огледа и реши, че при нормални обстоятелства би трябвало да допрат електрошоков пистолет до слепоочието й, за да я накарат да прекрачи прага.

Може би приятелството бе също толкова задължаващо.

— Твой ли е?

— Магазинът? Имам малък дял. Двадесет процента — уточни, като видя как смръщва вежди.

— Защо само двадесет?

— Двойката, която го управлява и притежава останалото, работеше за мен. Дойдоха със своя идея, концепция, оферта и бизнес план. Хареса ми. Затова им дадох нужната подкрепа. Преди около пет години. Вече има и втори в центъра, във Вилидж, но е малко по-фънки. Мисля, че този е по-подходящ за Луиз.

— Тогава можех просто да поръчам нещо и да ми го доставят. Да не се налага наистина да… пазарувам.

— Не се глези, войнико — каза той и отвори вратата.

Заслужи смушкване с лакът в ребрата с тази реплика, но я познаваше достатъчно добре, за да го избегне.

В магазина ухаеше на… еротика, реши тя. Тлеещи ароматни свещи и нежен полъх на парфюм. Подбрани модели стояха разперени като екзотични пеперуди върху плотове или трептяха във въздуха като висящи скъпоценни камъни. Жена, седнала на позлатен стол с кадифена тапицерия, докосваше оскъдните сутиени и бикини пред себе си така внимателно, сякаш наистина бяха скъпоценности.

Друга стоеше в далечния край и сръчно опаковаше в мека хартия нещо червено и ефирно.

— Дори не се виждат — промърмори Ив. — Какъв смисъл имат тези неща, които и без това остават скрити под дрехите?

— Нека преброя ползите.

— Виждаш ли? — Побутна го с хълбок. — Тук има само облекла за чукане, както казах. Не съм сигурна дали искам да…

Замълча, когато дамата с меката хартия забеляза Рурк и на лицето й се появи ослепителна усмивка.

— Толкова се радвам, че отново се видяхме — обърна се тя към клиентката. — Носете го с удоволствие.

— О, разбира се. Удоволствието ще бъде за него.

Със смях, клиентката се отправи към изхода, поклащайки лъскавата си сребриста чантичка.

— Каква приятна изненада.

Собственичката запристъпва като модел върху подиум с розовите си сандали с токчета, тънки като игла и протегна двете си ръце към Рурк.

— Ейдриън, изглеждаш прекрасно.

— О! — Леко докосна бухналите си слънчеви коси. — Беше натоварен ден. Бихте ли изчакали само момент?

— Не се безпокой. — Когато тя тръгна към дамата със сутиените и бикините, Рурк се обърна към Ив. — Виждаш ли нещо, което ти харесва?

— Ето откъде идва бельото ми. Искам да кажа, нещата, които като по чудо попадат в чекмеджетата ми. И халатите, които мистериозно се появяват на закачалката в банята.

— Понякога. — Той се отдалечи на няколко крачки да огледа къса бледосива нощница, прозрачна като вода. — Ейдриън и Лив имат изключителен вкус. Като жени притежават усет за това, което кара една жена да се чувства секси или романтична, уверена, желана. А като жени, които харесват жени, знаят кое привлича внимание и прави една жена секси в очите на друга.

— Значи си ме довел в лесбийски магазин с дрехи за чукане. — Ив завъртя очи, когато Рурк впери поглед в нея. — Така да се каже. Е, добре, всичко е изискано, както и обстановката. Секси, но без пошлост.

— Така трябва да звучи рекламата им.

Тя се намръщи.

— Това получаваш, като ме водиш на място, където се чувствам извън стихията си.

Рурк обхвана лицето й, изненада я със закачлива целувка.

— Така ми харесваш.

— И ти се зазяпваш по пошлото, както всички мъже.

— Скъпа Ив, само когато пошлото е на теб.

Ив се засмя, смушка го в гърдите.

— Продължавай в същия дух, приятел.

— Извинявайте, че ви накарах да чакате. — Ейдриън забърза към тях, докато дамата със сутиените и бикините излизаше от магазина с голяма торба. — Освободих Уенди, продавачката, преди час. Среща със секси гадже. Разбира се, когато човек е сам, винаги пристигат по три-четири клиентки наведнъж. Лейтенант Далас. — Хвана ръката на Ив, енергично я стисна. — Толкова се радвам най-сетне да се запозная с вас. Рурк казва, че не обичате да посещавате магазини.

— Не особено. Но вашия си го бива.

— Благодаря. Двете с партньорката ми го обожаваме.

— Как е Лив? — попита я Рурк.

— Страхотно. Бременна е — каза Ейдриън на Ив. — Двадесет и втора седмица.

— Поздравления.

— На седмото небе сме. Днес просто беше уморена и я убедих да си тръгне по обяд. Ще съжалява, че ви е изпуснала. И двамата. С какво мога да ви помогна? Нещо специално?

— За мен? Не. Не. Имам си достатъчно. Предостатъчно.

— Това. — Рурк посочи към прозрачната нощница. — Но после ще го видим. Ив?

— О, да. Добре.

Ейдриън присви спокойните си сини очи и се замисли.

— Търсите нещо, но не за себе си. За подарък.

— Да. — Слава богу. — Да, търся нещо за подарък.

— Поводът?

— Сякаш си на зъболекар, а? — отбеляза Рурк.

— Млъкни. — Ив въздъхна дълбоко. — Поводът е сватба. Моминско парти.

— О, да, ще намерим най-подходящото. Каква е връзката ви с младоженката? Имам предвид, каква ви е — добави тя, правилно предполагайки, че Ив отново ще изпадне в паника. — Добра приятелка, роднина, позната?

— Приятелка.

— Ив ще й бъде кума — допълни Рурк.

— Значи много близка приятелка. Разкажете ми за нея. Като за начало — как изглежда?

— Блондинка е.

Рурк въздъхна.

— Опишете заподозряната, лейтенант.

— Добре. — С това можеше да се справи. — Жена, кавказки тип, малко над тридесетте, пепеляворуса. Около метър и шестдесет и пет, близо петдесет килограма. Стройно тяло, правилни черти.

— Така. — Явно доволна, Ейдриън решително кимна. — Какъв модел би предпочела, традиционен, класически, екстравагантен, предизвикателен…

— Класически.

— Чудесно. Да видим. — Ейдриън замислено потърка устни, докато вървеше из магазина. — С какво се занимава?

— Лекар е.

— За първи път ли се омъжва?

— Да.

— Лудо влюбена ли е?

— Предполагам. Разбира се. Защо иначе?

— Може би вече си е купила нещо за първата брачна нощ. Но… като кума точно натам бих ви посъветвала да се насочите. Нещо класическо. Романтично. — Ейдриън отвори вратата на висок тесен шкаф. — Като това.

Беше дълъг прозрачен халат върху дълга лъскава нощница. Не точно сива, помисли си Ив, не точно сребриста, а с цвят… на лунна светлина, реши тя.

— Подходяща е.

— Коприна, със сатенени акценти на корсета и презрамките. Отзад — Ейдриън обърна нощницата, за да покаже отворения гръб с кръстосани ивици сатен. — Много ми харесва този гръб.

— Да, подходяща е — повтори Ив.

— Хубаво щеше да бъде, ако имахте нейна снимка. Важен подарък е. Трябва да бъде идеален.

— Искате снимка? — Озадачена, но заинтригувана, Ив извади джобния си компютър. Зареди стандартно изображение на Луиз Димато и обърна екрана към Ейдриън. — Това е Луиз.

— О, страхотно! Хубавица е, нали? Бихте ли донесли това тук? Само да сканирам… снимката?

— Е…

— Ще видиш нещо, което ще ти хареса — увери я Рурк и поведе под ръка към отворена врата. Когато Ейдриън седна пред компютъра, той взе джобния, нагласи няколко параметъра и разпечата снимката на Луиз. — Използвай това.

— Идеално. Ние сме единствения магазин за интимно облекло в града с такава система. Не бихме могли да си го позволим без подкрепата на Рурк. Ще сканирам снимката й и ще въведа данните за ръста и теглото й. Сега да добавим името на модела. Будоарен ансамбъл „Лунна елегантност“ на Латехт. Погледнете.

Компютърът изпрати лъч над малката масичка, който се превърна във вихрушка от малки светещи точки. Точките се подредиха и свързаха.

— Минихолограма — промълви Ив.

— Нещо подобно. Използва данните и изгражда умалено копие. И… Ето. Какво мислите?

Ив се наведе да огледа отблизо холограмата на Луиз, която се завъртя над масичката с бляскавата нощница.

— Трябва да призная, че съм впечатлена. Много е правдоподобно. Може би има по-малко тук.

Ив завъртя пръст пред гърдите си.

— По-деликатни форми?

Ейдриън направи малка промяна в параметрите.

— О, да. Много сладко. Ако имах подобно нещо в отдела… не съм сигурна какво приложение щях да му намеря, но щях да го използвам. Можем да правим холограми, но не направо от компютър. Повече се използват в лабораторията, от криминалистите, за възстановяване на образи на жертви.

— О!

— Извинявайте. — Ив поклати глава, изправи се. — Съвършено е. Благодаря.

— Радвам се, когато успея да помогна! Компютърът казва шести размер и аз бих казала същото, съдейки по данните, но…

— Такава е и моята информация — увери я Рурк.

— Чудесно. Все пак, ако по някаква причина не й стои добре, може да го върне. Ще го опаковам. Докато чакате, „Миниводопад“ беше, нали? Имаме мерките ви, само минута.

Ив едва успя да примигне, преди Луиз да изчезне и на нейно място да се появи собственият й образ с късата, почти прозрачна нощница.

— Мамка му.

Ейдриън се засмя.

— Стои ви прекрасно. Никога не грешите — обърна се тя към Рурк.

— Ще я вземем.

Ив преглътна, заповяда си да откъсне очи от собственото си копие и не можа.

— Бихте ли изключили това? Странно смущаващо е.

— Разбира се. — Все още лъчезарно усмихната, Ейдриън угаси холограмата с гласова команда. — Искате ли нещо друго, докато сте тук? Имате ли достатъчно корсажи?

— Достатъчно какво?

— Стегнати корсажи, от онези, които предпочитате за работа вместо сутиени.

Ив отвори уста, но не можа да проговори.

— Пет-шест няма да ти бъдат излишни — отбеляза Рурк.

— Аз ще се погрижа.

— Не се и съмнявам. — Рурк се наведе и целуна Ейдриън по бузата. — Отиваме на ресторант. Можеш да опаковаш всичко, да го добавиш към сметката и да го изпратиш на адреса ни.

— С удоволствие. Искрено се радвам, лейтенант.

— Благодаря.

— Предай много поздрави на Лив — добави Рурк, когато поведе Ив навън.

— Тя знае какво нося под дрехите си. Знае как изглеждам гола. Да, наистина е много смущаващо.

— Работата й е да знае — изтъкна Рурк. — И за колкото и привлекателна да те намира, тя е вярна на Лив.

— Не в това е проблемът. А някои хора се питат защо мразя пазаруването. Искам да пийна вино. Голяма чаша.

— Мога да го уредя.

Докато пресичаха Медисън, той обви ръка около раменете й и я целуна по слепоочието.

 

 

Хубаво бе от време на време да си напомня за истинския живот, помисли си Ив по-късно. Да се откъсне от работата, макар и само за няколко часа и да поседи на маса на тротоара в приятна майска вечер в града, с чаша добро вино и вкусно ястие в компанията на мъжа, когото обича.

Наведе се към него над масата.

— Ще кажа нещо, но имай предвид, че може да е от виното.

Той се наведе и долепи чело до нейното.

— Добре.

— Наистина никога не грешиш, както каза тя.

— За нощницата?

— Сам си направи подарък и двамата знаем. За вечерята. Ти и аз. Хубаво е.

— Да, хубаво е.

— Аз не се сещам често да ти предложа нещо хубаво.

— Ив. — Той закри ръката й със своята. — Мисля, че ми даваш достатъчно хубави неща.

— И ти си замаян от виното.

— Може би. Или от мисълта как ще те видя да обличаш и събличаш онази нощница по-късно.

— Умел играч. — Ив се облегна назад и въздъхна, докато гледаше хората, движението по улицата. Всички бързаха ли, бързаха. — Този град е добро място — тихо каза тя. — Нито е чист, нито е съвършен. Има си недостатъци, в него се случват ужасни неща, но е добро място. И двамата сме го избрали.

— Никога не съм те питал защо го избра?

— Търсех убежище. — Веждите й се повдигнаха, когато намръщено втренчи поглед във виното си. — Може би отново заради виното това беше първото, което ми хрумна. Мисля, че беше част от мотивацията ми. Градът е достатъчно голям, за да ме погълне, ако трябва да изчезна. Хареса ми бързото темпо, тълпите, работата. Нуждаех се от тази работа повече отколкото от въздуха.

— Това почти не се е променило.

— Може би, но вече дишам спокойно.

Вдигна чашата си, отпи.

— Очевидно.

— Когато пристигнах тук вече знаех. Не мога да обясня, но знаех, че това е моето място. После се запознах с Фийни. Той видя определени качества у мен и ме издигна. Превърна ме в нещо повече, отколкото съм предполагала, че мога да бъда. Мястото ми беше тук, но ако се бе преместил някъде на майната си, щях да го последвам. — Беше ли се замисляла за това преди, запита се Ив. Беше ли го осъзнала или признала? Не бе сигурна. — А ти защо го избра?

— Мечтаех за Ню Йорк още от малък. Струваше ми се като лъскав златен пръстен, който исках да грабна. Мечтал съм за много места и направих всичко възможно да стигна до тях, но тук исках да се установя. При златния пръстен. Не за да бъда погълнат, а за да го притежавам. Исках да притежавам този град. — Загледа се както Ив в тълпите, движението, суматохата. — Е, това говори нещо, нали? После се влюбих в него като в прелестна опасна жена. И желанието да притежавам, да докажа на себе си и може би на мъртвия прерасна в нещо повече, в начин на съществуване.

— И доведе Съмърсет тук.

— Да.

Тя отпи от виното си.

— Важно е да имаш баща и не е нужно да бъдеш негова кръв. И двамата сме намерили бащи или те нас, все едно. И това е променило живота ни.

— Мислиш ли, че Алекс Рикър е загубил своя в деня, когато е узнал, че е убил майка му и това е била неговата промяна.

— Добре четеш мислите ми.

— Разбира се. Да се прибираме да поработим.

Ив изчака, докато той плати сметката и стана с него.

— Благодаря за вечерята.

— Ще я повторим отново.

— Рурк? — На тротоара тя спря, вгледа се в лицето му и сви рамене. — Какво толкова, по дяволите, в Ню Йорк сме. — Прегърна го и всмука устните му в дълга, зашеметяваща целувка. — За това, че така добре четеш мислите ми.

— Ще купя цяла каса от същото вино.

Ив се смя през целия път до колата.

 

 

У дома тя свали сакото си и го преметна върху креслото. По риза, закрачи пред таблото с материали по случая.

— Каза, че и ти ще продължиш работата си у дома. На Каро — напомни му.

— Да, но не преди да ми кажеш за своите планове.

— Мисля да те помоля да се обадиш на новото си приятелче, преди да се заловиш със своите неща.

— И защо да му се обадя?

Сигурно беше от виното, помисли си тя, защото понякога, когато говореше гласът му се лееше като келтска музика и я караше да се разтапя.

— Ммм. — Поклати глава. — За да му кажеш, че е важно и той и помощникът му да останат в Ню Йорк, и че бих искала да поговоря с всеки от тях утре сутринта.

— В събота. Утре си домакиня на парти.

— Мога да поработя сутринта. Пийбоди и Надин ще нахълтат тук бог знае с какво. Аз няма да имам грижа за нищо. Така казаха.

— Спокойно, скъпа. И защо трябва аз да кажа това на новото си приятелче?

— За да покажеш благоразположение, че съм склонна да му вярвам, дрън-дрън, че искам да обсъдим някои подробности, които биха могли да помогнат за разследването.

— И да дам жега на Санди. Добре. Ще го направя. Аз ще тръгна два-три часа по-късно. Нали помниш, че утре заминавам за Вегас.

— А… — Сега си спомни. — Да, да, за онази мъжка оргия.

— Може би ще успея да дойда с теб сутринта, щом Пийбоди ще бъде заета.

— Не. Не. Вече направи достатъчно. — Можеше да отиде сама, но знаеше, че това никак няма да му хареса. И с право, призна тя. — Ще повикам Бакстър.

— Добре тогава.

Въоръжена с кафе, Ив седна да нахвърли записките си. Стартира второ проучване за Род Санди, включително и за финансовото му състояние. Още от колежа е част от обкръжението на Рикър, помисли си тя. Доста дълго време.

Със сигурност знаеше как тайно да заделя пари тук-там. Може би пари, плащани от бащата, за да предава сина.

Прегледа докладите на електронния отдел за информацията от конфискуваните компютри и линкове от мезонета на Рикър. Нищо до Омега, разбира се. Нямаше да бъде толкова лесно и нищо до Колтрейн, освен единственото обаждане на Алекс, за да я покани на питие. Нищо до никого от съседите или колегите й.

Но умник като Санди не би оставил ясна следа, на която приятелят му Алекс може да се натъкне и да се усъмни.

Втори джобен линк някъде. Прибран на сигурно място, скрит… или може би вече изхвърлен?

Погледна часовника си. Часове, помисли си тя. Оставаха часове, докато Календър пристигне и още докато започне да рови. Реши да използва това време, за да доизглади теорията си, да провери за недостатъци.

Наля си още кафе и едва бе започнала, когато Рурк влезе отново.

— Свърза ли се с Алекс?

— Да, уредено е, очаква те около девет. Ив, Морис е до портала. Изпратих Съмърсет да го посрещне.

— Морис?

— Пеша.

— О, мамка му. — Ив стана от бюрото си и тръгна надолу по стълбите. — В какво състояние е? Да не е…

— Не попитах. Реших, че е най-добре да дойде тук. Съмърсет му изпрати карт.

— Карт?

— Господи, откога живееш в тази къща? Един от автокартовете. Ще го докара право тук.

— Откъде да зная, че имаме автокартове, по дяволите? Да не би да се придвижвам с автокарт? Какво мислиш? — попита тя Съмърсет, когато стигна до долния етаж. — Състоянието му?

— Изгубен. Не географски. Трезвен. Измъчен.

Ив прокара пръсти през косите си.

— Направи кафе — нареди на Съмърсет. — Или… може би трябва да го оставим да се напие. Не зная. Какво да правим? Не зная какво мога да направя за него.

— Тогава измисли. — Съмърсет тръгна към вратата. Спря, обърна се към нея. — Едно напиване само притъпява болката за известно време, а после тя се връща още по-силна. Най-добре е да пийне кафе, докато го изслушваш, защото от това се нуждае. Да го изслуша някой, който държи на него. — Отвори вратата. — Хайде. Ще се почувства по-добре, ако ти го посрещнеш.

— Не ме блъскай — промърмори тя, но излезе.

Картът се спусна почти безшумно по алеята, направи плавен завой и спря пред стъпалата.

— Съжалявам. — Морис потърка очи, сякаш се събуждаше от сън. — Толкова съжалявам. Не зная защо дойдох. Не биваше. — Слезе от карта, докато тя пристъпваше по стъпалата. — Вървях, без да мисля. Съжалявам.

Подаде му ръка.

— Влез вътре, Ли.

Той потръпна, сякаш се бореше с мъчително страдание и само поклати глава. Ив познаваше болката и усилието за потискането й. Приближи се към него и пое тежестта му, заедно с част от мъката, когато ръцете му я обгърнаха.

— Ето — тихо каза Съмърсет. — Сети се какво да направи, нали?

Рурк сложи ръка на рамото му.

— Може да му донесеш кафе и нещо… едва ли е ял.

— Ще се погрижа.

— Влез вътре — повтори Ив.

— Не знаех къде да отида, какво да правя. Не можех да се прибера у дома, след като… брат й я откара. Отидох да ги изпратя и гледах… как я натовариха в транспото. В ковчег. Тя не е там, зная, че е така, но не можех да го понеса. Не можах да си отида у дома. Не зная дори как се озовах тук.

— Няма значение. Хайде.

С ръка около кръста му, Ив се качи с него до входната врата, където Рурк чакаше.