Лоръл К. Хамилтън
Убийствен танц (26)

25

— Двамата с мосю Зееман се забавлявайте. Аз ще мина през банята и после ще се присъединя към вас.

Самото изричане на думите ме накара да поискам да се откажа. Но не го направих.

— Сигурен ли си, че това не е някакъв сложен начин да ни накараш да се превърнем в menage a trois?

— Бих ли постъпил толкова нечестно?

— Аха.

Той се разсмя и звукът предизвика тръпки по кожата ми подобно на ледено кубче, спуснато по гръбнака ми.

— Ще ви оставя насаме — той ни подмина и влезе в банята.

Тръгнах след него и хванах вратата, преди да се е затворила. Той ме погледна през отвора.

— Да, ma petite?

— Най-добре е под тази роба да има още нещо, освен кожа.

Усмивката му бе достатъчно широка, че да се появи намек за зъби.

— Нима бих бил толкова недодялан, ma petite?

— Не знам.

Той кимна и затвори вратата.

Поех си дълбоко въздух и се обърнах към другия мъж в живота си. Дрехите на Ричард лежаха сгънати върху куфара ми. Той се приближи към мен. Боксерките бяха срязани достатъчно високо, че да виждам почти ясна линия от стъпалото до кръста.

Ако бяхме наистина сами, щях да отида при него. Онова, което трябваше да е романтично, внезапно се оказа задушаващо неловко. Много добре чувах звука на течаща вода в банята. Жан-Клод планираше да се присъедини към нас. Иисусе Христе.

Ричард изглеждаше великолепно с коса, спусната над едното око. Беше спрял да се приближава. Най-сетне поклати глава.

— Защо внезапно всичко стана толкова неловко?

— Мисля си, че основната причина е в банята и се подготвя да се присъедини към нас.

Той се разсмя и отново поклати глава.

— Обикновено не ни отнема толкова време да се хвърлим в прегръдките си.

— Не — отвърнах аз.

С това темпо щяхме да се взираме един в друг като гимназисти на училищни танци, когато Жан-Клод излезеше.

— Да се срещнем по средата — казах аз.

Ричард се усмихна.

— Винаги.

Пристъпи към мен, за да ме посрещне. Мускулите на стомаха му трептяха, докато се движеше.

Внезапно съжалих, че нося дънки и тениска с яка. Исках да ме види по бельото, което бях купила. Исках ръцете му да се плъзнат по коприната и по тялото ми под нея.

Двамата с Ричард спряхме на сантиметри един от друг, без да се докосваме. Можех да усетя смътната миризма на афтършейва му. Бях достатъчно близо, че да почувствам топлината на тялото му. Исках да прекарам ръце по голите му гърди. Исках да прокарам длани по предната част на тези копринени боксерки. Мисълта беше толкова реална, че скръстих ръце, за да им намеря занимание.

Ричард се наведе над мен. Прокара устни над веждите ми, целуна клепачите ми много нежно. Насочи се към устата ми и аз се повдигнах на пръсти, за да го пресрещна. Обви ръце около мен.

Отпуснах се в него, ръцете ми опипваха тялото му, устните ми се притискаха в неговите. Той се преви и плъзна ръце под задните ми части, след което ме повдигна, докато лицата ни се оказаха на една линия. Прекъснах целувката и щях да кажа „Пусни ме долу“, но взирайки се в лицето му от сантиметър, не можах да изрека думите. Обвих крака около талията му. Той стегна крака, за да запази равновесие. Целунах го и първият прилив на сила се изля върху мен като сноп щипеща кожата и гъделичкаща стомаха топлина.

Ричард издаде кратък гърлен звук, който беше повече ръмжене, отколкото пъшкане. Коленичи на пода с мен, все още яхнала го, и когато ме положи на земята, не се противих. Повдигна горната част на тялото си над мен, стягайки ръце и притисна долната към моето. Когато ме погледна, очите му бяха станали вълчи. Нещо вероятно се бе изписало на лицето ми, защото се извърна, така че да не виждам.

Повдигнах се под него и сграбчих сноп коса, завъртайки главата му към мен не особено нежно. Дали заради болката или заради нещо друго, но той отвърна с ръмжене. Не трепнах. Не извърнах поглед.

Ричард наведе лице към моето и аз се отпуснах на пода. Устата му покри моята. Усетих топъл полъх, когато устните ни се срещнаха, сякаш пробвах енергията му, есенцията му.

Вратата на банята се отвори. Звукът ме накара да замръзна и очите ми се завъртяха към зейналата врата. Ричард се поколеба за секунда, устата му бе несигурна върху моята, после целуна края на брадичката ми и прокара устни надолу по врата.

Жан-Клод стоеше на вратата, облечен в черна копринена пижама. Горнището с дългите ръкави бе разкопчано, така че се вееше около голия му торс, докато вървеше. Изражението на лицето му, очите му, ме хвърлиха в паника.

Потупах Ричард по рамото. Той бе стигнал до основата на врата ми и търкаше нос в яката на тениската ми, сякаш щеше да вкара лицето си вътре в плата. Повдигна тези зашеметяващи кехлибарени вълчи очи към мен и единственото, което успях да прочета на лицето му, бе желание, почти глад. Силата му струеше по кожата ми като пелена от горещ вятър.

Пулсът ми туптеше в гърлото с такава сила, че в един момент си помислих, че кожата ще се пръсне.

— Какво ти става, Ричард?

— Тази нощ е пълнолуние, ma petite. Звярът му го зове — Жан-Клод пристъпи по килима към нас.

— Остави ме да се изправя, Ричард.

Ричард застана на четири крака, позволявайки ми да се измъкна изпод него. Изправих се и той коленичи пред мен, прегръщайки ме през кръста.

— Не се страхувай.

— Не се страхувам от теб, Ричард — взирах се в Жан-Клод, докато изричах думите.

Ричард прокара длани по ребрата ми, а пръстите му се впиваха в плътта, сякаш масажираше гърба ми. Това върна вниманието ми обратно върху него.

— Никога не бих те наранил нарочно. Знаеш го.

Знаех го. Кимнах.

— Повярвай ми сега — гласът му беше мек и плътен, с басова нотка, която обичайно не присъстваше. Започна да измъква тениската от дънките ми. — Искам да те докосвам, да те помириша, да те вкуся.

Жан-Клод пристъпяше около нас, без да се приближава. Обикаляше ни като акула. Тъмносините му очи все още бяха човешки, по-човешки от очите на Ричард.

Ричард освободи тениската от панталоните ми и я повдигна, докато не откри стомаха ми. Прокара ръце по голата ми кожа и аз потреперих, но не беше заради секса, или поне не само заради секса. Тази топла, подобна на електричество сила, която се вливаше от ръцете му по кожата ми. Сякаш някой бе пуснал слаб ток по тялото ми. Не че ме болеше, но можеше да започне, ако не спреше. Или пък усещането да стане много приятно, по-приятно от всичко друго. Не бях сигурна коя мисъл ме плашеше повече.

Жан-Клод стоеше точно извън обсег и наблюдаваше. Това също ме плашеше.

Ричард постави ръце от двете страни на оголения ми кръст, като държеше тениската, увита около китките си.

Жан-Клод направи последната крачка с протегната бледа ръка. Стегнах се, страхът надви последните останки от желание. Той остави ръката си да се отпусне, без да ни докосва.

Ричард близна стомаха ми, едно бързо мокро движение. Погледнах надолу към него и той отвърна на погледа с кафяви очи. Човешки очи.

— Няма да позволя да ти се случи нещо, Анита.

Нямах представа какво му бе коствало да погълне звяра си обратно, но знаех, че не е било лесно. Много от по-низшите ликантропи не можеха да обърнат процеса, щом промяната започнеше. Щеше да е още по-окуражаващо, ако човешките му кафяви очи не криеха собствен мрак. Но това не беше звярът му, а нещо по-първично, по-човешко: секс. Дори похотта не покрива значението на този поглед в мъжките очи.

Жан-Клод беше застанал зад мен. Можех да го почувствам. Без да ме докосва, можех да почувствам силата му, като хладен търсещ вятър. Докосна лицето си до косата ми съвсем леко. Сърцето ми биеше толкова силно, че не чувах нищо, освен бумтенето на кръвта в главата ми.

Жан-Клод отметна косата ми на една страна. Устните му докоснаха бузата ми и силата му се изля върху мен като тих поток, хладна като вятър от гробищата. Потече през мен, търсеща топлината на Ричард. Двете енергии се срещнаха, смесиха се вътре в мен не можех да дишам. Почувствах онова нещо в себе си, което можеше да призовава мъртвите от гроба — магията, поради липсата на по-добра дума — почувствах го как се навива и пламва срещу тях.

Опитах се да се отдръпна от Ричард, но пръстите му се впиха в ребрата ми. Ръцете на Жан-Клод се стегнаха около раменете ми.

— Трупай силата, не се бори с нея, ma petite.

Започнах да се боря с паниката, дъхът ми излизаше на пресекулки. Щях да хипервентилирам и да припадна, ако не се овладеех. Яздех силата и собствения си страх и губех.

Устата на Ричард ме ухапа нежно по стомаха. Засмука кожата ми. Устните на Жан-Клод докоснаха врата ми, хапейки ме нежно. Ръцете му ме притиснаха до гърдите му. Ричард започваше да става топъл край кръста ми. Жан-Клод приличаше на хладен вятър зад гърба ми. Изяждаха ме от двата края като парче дърво, поглъщано от пламъците. Силата беше твърде много. Трябваше да иде някъде. Трябваше да направя нещо с нея, иначе щеше да ме изгори жива.

Краката ми се подкосиха и само ръцете на Ричард и Жан-Клод попречиха на падането ми. Положиха ме на пода, все още сгушена в прегръдките им. Първо рамото ми, после ръката ми докосна пода и след това знаех какво да направя със силата. Почувствах как се надига през земята, търсеща, търсеща мъртвите. Превъртях се по корем. Ръцете на Жан-Клод бяха на раменете ми, лицето му докосваше моето. Ръцете на Ричард бяха под тениската ми и докосваха гърба ми, плъзгаха се нагоре, но всичко това бе на втори план. Трябваше да направя нещо със силата.

Открих мъртвите, които ми трябваха, но не се получи. Силата продължи да се натрупва и щях да изкрещя, ако имах достатъчно въздух. Някаква стъпка, някаква съставка, нещо липсваше.

Превъртях се по гръб и погледнах и двамата. Те отвърнаха на погледа ми. Очите на Жан-Клод бяха станали непроницаемо тъмносини. И двамата се наведоха към мен едновременно. Ричард към устните ми, Жан-Клод към врата. Целувката на Ричард беше почти изгаряща. Можех да почувствам докосването на зъбите, докато Жан-Клод се бореше с желанието да ме ухапе. Изкушението беше навсякъде. Нечия ръка беше под тениската ми и вече не бях сигурна чия е. После осъзнах, че ръцете и на двамата са там.

Какво ми бе нужно за вдигане на мъртвите? Кръв. Трябва да съм го казала на глас:

— Кръв.

Жан-Клод се повдигна и ме погледна само от няколко сантиметра. Ръката му бе точно под гърдата ми. Бях сграбчила китката му, без да се замислям.

— Какво, ma petite?

— Кръв, за да го завърша. Трябва ни кръв. Ричард повдигна лицето си като удавник.

— Какво?

— Мога да ти дам кръв, ma petite — Жан-Клод се наведе към мен.

Спрях го, поставяйки ръка на гърдите му. В същия момент Ричард постави ръка на рамото му. Силата се изля върху нас като изпепеляваща вълна и започнах да виждам бели петна.

— Няма да ме използваш, за да забиеш зъби в нея за първи път — изръмжа Ричард.

Гневът му подхрани магията и аз изпищях.

— Дайте ми кръв или се махнете от мен — вдигнах собствената си китка между тях. — Нямам нож, някой да го направи.

Ричард се наведе над мен. Отметна косата от едната страна на врата си.

— Ето ти кръвта.

Жан-Клод не спори. Наведе се към него с оголени зъби. Наблюдавах като на забавен каданс как впива зъби във врата на Ричард. Той се стегна за миг и издиша рязко, когато зъбите пробиха плътта. Устните на Жан-Клод се сключиха около кожата, засмуквайки, а гърлото му пулсираше.

Силата премина през мен с грохот, накара всяко косъмче по тялото ми да настръхне, пропълзя по кожата ми, докато се почувствах така, сякаш ще се разпадна. Изпратих я навън към всички мъртви, които открих. Изпълних ги и пак имаше твърде много сила. Протегнах се и открих онова, което търсех. Силата ни напусна с хладна светкавична бързина.

Лежах задъхана на пода. Жан-Клод бе от лявата ми страна, подпрян на един лакът. Устните му бяха изцапани с кръв, процеждаща се по брадичката. Ричард лежеше по корем от дясната ми страна, притиснал ръката ми под бузата си. Гърдите му се вдигаха и спускаха на големи интервали, по гръбнака му лъщеше пот.

Светът бе обрамчен в златно, почти реещ се. Звуците се завръщаха постепенно, сякаш ги слушах от дълга тръба.

Жан-Клод облиза кръвта от устните си, прокара трепереща ръка по брадичката си и я облиза. Лежеше до мен с една ръка на корема ми, а главата му бе облегната на рамото ми. Голите му гърди и корем бяха върху ръката ми. Кожата му бе почти гореща, трескава. Никога преди не го бях усещала такъв. Сърцето му туптеше срещу кожата ми като пленена птичка.

Косата му падна към лицето ми. Миришеше на някакъв екзотичен шампоан и на него. Разсмя се несигурно и каза:

— За мен беше великолепно, а за теб, ma petite!

Преглътнах и бях твърде уморена дори да се засмея.

— Винаги мога да разчитам на теб да кажеш каквото трябва.

Ричард се повдигна на лакти, по врата му се стичаше кръв от мястото на двата белега от зъби. Докоснах ухапаното и пръстите ми се обагриха в алено.

— Боли ли? — попитах.

— Всъщност — не — сграбчи нежно китката ми и облиза кръвта от пръстите ми, почиствайки ги идеално.

Странно топлата ръка на Жан-Клод ме галеше по корема под тениската. Разкопча панталоните ми.

— Дори не си го помисляй — казах аз.

— Твърде късно, ma petite.

Наведе се и ме целуна. Можех да почувствам металическата сладост от кръвта на Ричард по езика му. Изправих се да го посрещна, притискайки се към устата му. Аз бях поискала кръвта, а не някой от тях. Истината беше, че не бяхме приключили с кръвопускането за деня. Каквото и да бях призовала от гроба, трябваше да го върна обратно. Това щеше да изисква кръв, свежа кръв. Единственият въпрос беше кой щеше да я дари и как щеше да се събере. О, и още един въпрос: колко кръв щеше да ни трябва?