Брандън Сандърсън
Героят на времето (12)

9.

Аломантията наистина се е зародила с мъглите. Или е възникнала по същото време, когато са започнали да се появяват първите мъгли. Когато взел силата от Кладенеца на Възнесението, Рашек научил някои неща. Едни му били прошепнати от Гибелта, други били неотменна част от силата.

И едно от тях било познанието за Трите метални изкуства. Научил например, че металните късчета в Камерата на Възнесението превръщат тези, които ги поглъщат, в Мъглородни. Все пак те били частици от силата в Кладенеца.

ТенСуун бе идвал и преди в Палатата на Завета — в края на краищата той бе кандра от Трето поколение. Беше се родил преди седем века, когато кандрите бяха все още млад народ — макар че по онова време Първото поколение вече бе отдало отглеждането на своите наследници на Второто поколение.

Вторите не се бяха справили особено добре — или поне сега това бе всеобщото мнение, което те самите подкрепяха. Бяха искали да оформят общество от отделни личности, спазващи строги правила на уважение и старшинство. „Идеални“ личности, които ще живеят само за да служат на Договора — и, разбира се, на членовете на Второто поколение.

Допреди завръщането си ТенСуун се смяташе за един от най-послушните членове на Третите. Беше известен с това, че не се интересува от политиката в Родината, че служи на своя Договор и се старае да стои колкото може по-далече от Вторите и техните машинации. Толкова по-странно бе, че му предстоеше да бъде съден за най-страшното престъпление срещу народа на кандра.

Пазачите го отведоха в самия център на Палатата на Завета — на платформата. ТенСуун не знаеше дали това е почетен знак на уважение, или поредното оскърбление. Дори като член на Третото поколение той не бе допускан често до Палатата на Завета.

Помещението беше голямо, овално, с метални стени. Платформата представляваше масивен стоманен диск, разположен върху скалния под. Не беше висока — вероятно не повече от една стъпка — и с диаметър десет. ТенСуун почувства как през новооформените му крайници прониква студ и за пореден път си припомни, че е съвсем гол. Не му бяха завързали ръцете — щеше да е прекалено обидно дори за него. Кандра спазваха буквите на Договора — дори тези от Трето поколение. Не можеше да избяга, нито би нападнал някой от своите. Не беше паднал чак дотам.

Вместо от пламтящ камък помещението бе озарено от лампи, изработени от синкаво стъкло. Масло за лампи се набавяше трудно — по съвсем разбираеми причини Второто поколение не искаше да се обвързва с доставки от хората. Всъщност никой от някогашните човешки поданици на Отеца не знаеше, че кандрите имат централизирано управление. Така беше по-добре.

В синкавата светлина ТенСуун без усилие различаваше членовете на Второто поколение — и двайсетимата, изправени зад своите аналои в единия край на залата. Бяха достатъчно близо, за да ги вижда и да разговаря с тях — и достатъчно далече, та ТенСуун да се чувства изолиран. Краката му бяха леденостудени. Той погледна надолу и видя малка черта пред пръстите си. Прорязваше стоманения диск на платформата.

„Заветът“ — помисли си. Намираше се точно под него.

— ТенСуун от Трето поколение — прокънтя един глас.

ТенСуун вдигна глава. Беше КанПаар, разбира се. Доста висок за кандра — по-точно, предпочиташе да използва високо Истинско тяло. Като на всички Втори, скелетът му бе изработен от най-чист кристал. Неговият имаше тъмночервеникав оттенък. Тяло, непрактично в много отношения. Костите му не биха издържали големи натоварвания. Но за един чиновник, прекарал живота си в Родината, по-важен бе външният вид и най-вече зашеметяващата им красота.

— Тук съм — отвърна ТенСуун.

— Настояваш ли да бъдеш съден? — попита КанПаар с подчертана надменност. Тъй като не бе живял сред хора, говорът му не бе повлиян от техните диалекти. Предполагаше се, че акцентът на Вторите е като този на Отеца.

— Да — рече ТенСуун.

КанПаар въздъхна силно и се поклони бавно, загледан към тавана на помещението. Първото поколение ги наблюдаваше отгоре. Седяха в отделни ниши, издълбани в стените и озарени от мъждукащи фенери. Не говореха. Приказките бяха оставени за Вторите.

Вратата зад ТенСуун се отвори и той чу тихи гласове и стъпки. Обърна се, макар да знаеше какво ще види. Кандри с различни размери и на различна възраст. На най-младите не беше позволено да присъстват на толкова важно събитие, но възрастните — повечето от Девето поколение — имаха право да влязат. Това беше негова победа, може би единствената за целия процес. Ако го осъдеха на безкрайно затворничество, нека поне другите да знаят истината. И по-важното, нека присъстват на процеса и да чуят това, което иска да им каже. Не би могъл да убеди Второто поколение, а никой не знаеше какво си мислят Първите в своите ниши. Но младите кандра… може би те щяха да се вслушат в думите му. И да направят нещо, когато той си отиде.

Гледаше ги как пристъпват и се подреждат на каменните банки. Бяха стотици. Старшите поколения — Първите, Вторите, Третите — бяха малобройни, тъй като мнозина от тях бяха убити в ранните дни, когато хората се бояха от тях. Но последните поколения бяха много повече — в Десетото поколение имаше над сто кандри. Палатата на Завета бе конструирана така, че да побере цялото население, а ето че сега банките се изпълниха само от тези, които не бяха на работа или не изпълняваха Договори.

Надяваше се МеЛаан да не е тук. Но тя бе една от първите, които пристъпиха прага. За един кратък миг той си помисли, че ще се втурне към него — и ще стъпи на платформата, на която се допускаха само най-благословените и най-прокълнатите. Но тя замръзна на мястото си и се наложи идващите отзад да я избутат раздразнено.

Не би трябвало да може да я познае. Имаше ново Истинско тяло — доста ексцентрично, със скелет от дърво. Костите й бяха тънки и фини, дори прекалено — неестествено крехки; дървеният й череп бе с издължена брадичка, от темето й, подобно на коса, стърчаха парчета усукано платно. Младите поколения отдавна бяха въстанали срещу наложените от Вторите принципи. Навремето ТенСуун вероятно би се съгласил с тях — дори сега той си оставаше в известна степен традиционалист. Но точно днес това бунтовническо тяло го накара да се усмихне.

Усмивката му, изглежда, я успокои, защото тя се обърна и намери място близо до предния край, при група членове на Седмото поколение. Те всички имаха деформирани Истински тела — като кубчета, от които стърчаха тънки ръчички.

— ТенСуун от Трето поколение — каза КанПаар с официален тон, докато плъзгаше поглед по тълпата. — Ти упорито настояваш за процес в присъствието на Първо поколение. По силата на Първия договор не можем да те осъдим, без да ти позволим да пледираш пред Първите. Ако те преценят, че наказанието ти е несправедливо, ще бъдеш освободен. В противен случай ще трябва да приемеш съдбата, която ти отреди Съветът на Вторите.

— Разбирам — отвърна ТенСуун.

— В такъв случай да започнем.

„Изглежда съвсем спокоен — осъзна ТенСуун. — Дори сякаш се забавлява. И защо не? След като от векове проповядва, че Третото поколение е свърталище на негодници. През цялото това време се опитваха да оправдават всички свои грешки с нас — като например, че ни дали прекалено голяма свобода и ни позволили да мислим, че сме равни на тях по качества. Ако докаже че аз — «най-уравновесеният» сред Третите — представлявам заплаха, КанПаар ще спечели борбата, която води през целия си живот“.

ТенСуун винаги се бе учудвал на страха, който Второто поколение изпитваше от Третото. Трябваше да измине цяло едно поколение, за да забележи грешките им — Четвъртите бяха почти толкова лоялни, колкото Петите, с няколко редки изключения.

Но от друга страна, някои членове на младите поколения — като например МеЛаан и приятелите й — се държаха така, сякаш Вторите имаха право да се чувстват заплашени. Ето защо ТенСуун щеше да е тяхната жертва. Способът да възстановят предишния ред.

Със сигурност ги очакваше неприятна изненада.