Мел Одом
Споразумението (8)

Шест

Докато падаше, Лея разпери ръце и крака в поза „Морска звезда“. Въпреки паниката от дългото падане, не можеше да забрави за Кървавия ангел. Скачането през ръба на покрива й беше спечелило малко време, но знаеше, че не е много.

„Спокойно — каза си Лея. — Правила си го и по-рано. Не е кой знае какво“.

Но знаеше, че не бе така. Екипировката, която се готвеше да използва, досега бе прилагана само при оптимални условия. И никога не я беше използвала нощем.

Тя удари със свит юмрук по активиращата подложка точно под врата й и зачака силната агония. Нанодин планерът се разгъна от малката раница на гърба й. Тънката черна кевларова мрежа се плъзна по телескопично удължаващите се подпори, задвижвани от „Конструк“ наноботи. След по-малко от секунда шестметровите крила се бяха изпънали върху рамката.

Ремъците се врязаха в плътта на Лея толкова внезапно, че дъхът й секна. Тя потисна вик на болка. Досега всеки път, когато бе използвала планера, го беше отваряла от стояща позиция. Като погледна крилете, забеляза, че те вибрират бясно. За миг се зачуди дали няма да се счупят поради стремглавата скорост. В такъв случай всичко щеше да свърши. Сблъсъкът след дългото падане щеше да я убие.

„Поне Кървавият ангел няма да те спипа“ — каза си мрачно. Улови ръкохватките за управление, висящи от крилете, и изравни полета си точно навреме, за да избегне една от по-високите сгради. Насочи се към 0–2 и задейства микроракетите, пълни с химическо гориво. Те можеха да осигурят непрекъсната тяга в продължение на трийсет секунди, така че планерът да набере височина за по-продължителен полет.

Кървавият ангел пикира надолу към Лея. Ноктите на демона разкъсаха лявото крило на планера, сякаш бе направено от хартия, а не от специално изработена противокуршумна тъкан.

Лея пусна за малко ръкохватките и посегна към пистолетите — единия, прибран в кобур под лявата й мишница, а другия — на левия й хълбок. Първото оръжие беше термичен пистолет ХМ-41, малка ракетохвъргачка, която изстрелваше смъртоносни снаряди. Второто беше картечен пистолет, притежаващ висока скорострелност.

Лея се изви в ремъците и успя да насочи термичния пистолет към Кървавия ангел през дупката в разкъсаното крило на планера. Надявайки се да не засегне случайно крилото, тя натисна спусъка и изстреля нещо, приличащо на малка огнена топка, като в същото време затвори очи. Защитата на зрението се бе превърнала в нейна втора природа.

Ярка светлина огря клепачите на Лея, когато снарядите улучиха Кървавия ангел. Горещата вълна на експлозията я обгърна за момент, а после изчезна.

Пламъци обвиха демона. Той изпищя от болка и объркване, докато се опитваше да се задържи във въздуха. Лея се прицели и стреля още веднъж. Вторият снаряд също избухна върху кожата на създанието.

Кървавият ангел се предаде и рухна с пронизителен писък. Лея обаче знаеше, че не го е ранила смъртоносно. Тя протегна ръка и почука с дръжката на пистолета по малкия контролен панел, който се бе подал над нея. Върху малкия екран светна надписът „Автопилот“. В същия миг крилете се нагодиха така, че планерът се плъзна гладко по най-късия маршрут към земята. „Внимание. Скоростта на снижаване е твърде висока“ — просветна малък надпис. „Внимание. Няма свободен коридор за летене“.

Знам, знам. Лея проследи с поглед горящия Кървав ангел. Само миг по-късно пламъците, обгърнали демона, угаснаха. Кървавият ангел заплющя с криле, извъртя се и се понесе обратно за нова атака.

Лея вдигна картечния пистолет към демона и натисна спусъка. Оръжието подскочи и зарита в дланта й. Всеки трети изстрел беше пурпурен трасиращ куршум. Лея насочи градушката от куршуми към демона. Те се забиха в Кървавия ангел, отваряйки дупки в тялото му. Лея стреля още веднъж по демона с термичния пистолет.

Заслепен от пламъците, Кървавият ангел се носеше право към нея. Демонът стреля отново с магична енергия и нададе писък.

Лея прибра термичния пистолет и стисна ръкохватките на планера. „Автопилотът изключен“. Палецът й се плъзна по бутона за задействане на ракетите. Тя го натисна и задържа, с намерението да изчака, докато бавно преброи до пет.

Вместо това енергийният изстрел на Кървавия ангел я улучи. Планерът се завъртя, сякаш сграбчен от миниатюрна вихрушка. Подпорите затрепериха и заскърцаха, докато се мъчеха да запазят формата си. „Предупреждение!“ — блесна на екрана над нея. „Скоростта на вятъра е…“

Лея пренебрегна останалата част от съобщението. Нямаше никакво значение. Единственото, което можеше да направи насочващата система, беше да й съобщи колко са зле нещата, а тя вече си имаше представа. Натисна ръчките напред и задейства ракетите, защото изглеждаше, че пътят на най-малкото съпротивление е нагоре.

Тази посока също така я изведе отново на пътя на Кървавия ангел.

Лея хвана картечния пистолет и стреля в центъра на тялото на демона. Куршумите с експлодиращ връх пробиха люспите на Кървавия ангел, проникнаха в плътта му и избухнаха. По тялото на демона зейнаха дупки с големината на юмрук.

Борейки се с управлението, Лея почти изпадна в паника, когато внезапно зърна стената на една сграда само на няколко метра пред себе си. Включи дясната ракета и планерът се наклони встрани. Върхът на крилото задра сградата. Посипаха се рой оранжеви искри, докато металът стържеше в камъка. Звукът бе също толкова ужасяващ, колкото и писъкът на Кървавия ангел.

Полека. Полека. Лея се опита да държи ръчките нежно, но здраво. Висотомерът показваше, че още се намира на двайсет метра над земята. Беше достатъчно високо, за да се пребие при падане.

Кървавият ангел се блъсна в сградата, докато пикираше. Отскочи от стената и полетя с премятане надолу — кълбо от натрошени крайници и раздрани криле, което все още гореше от попаденията на снарядите.

Див триумфиращ вик се откъсна от устните на Лея, преди да се е усетила. В следващия миг планерът остърга сградата с върха на крилото си и се завъртя. Паникьосана, тя рязко се съсредоточи върху собственото си оцеляване. Ритна с десния си крак към стената и се отблъсна от нея. Подпорите на планера изскърцаха и потрепериха.

Като знаеше, че няма какво да губи, Лея задейства ракетите, надявайки се всичко да мине благополучно. Тласъкът отдалечи планера от сградата, но насрещен вятър го улови и го запрати отново към стената. Лея се изви яростно, мъчейки се да предотврати сблъсъка. После профуча покрай сградата и излезе отново на открито над улицата.

Лея овладя управлението и се спусна към земята. Знаеше, че се снижава твърде бързо, но нямаше какво да направи по въпроса. Стрелците измежду Мрачните изчадия вече я следяха. Въздухът изведнъж се изпълни с трасиращи куршуми и размазани енергийни мълнии, които го загряха и предизвикаха вибрации в тялото й и електрически искри по костюма й.

На пет метра над улицата Лея се освободи от ремъците и падна. Приземи се на крака и моментално се претърколи. Увеличената сила на костюма й позволяваше да остане права, но това би я направило лесна мишена за демоните.

— Насам, Лея! Бързо!

Една от оранжевите точки, обозначаващи агентите, изведнъж започна да излъчва концентрични кръгове, за да привлече вниманието й. Тя се окопити и хукна, вадейки и двете си оръжия.

* * *

Двама мъже и една жена се криеха зад преобърнат двуетажен автобус, край обгорялата, ръждясваща коруба на танк, която горчиво напомняше, че британските военни не бяха успели да спрат демонското нашествие през 2020-а. Уилям Питсфийлд — мъжът, който бе повикал Лея — беше ветеран с десетилетия кариера във войската и тайните служби. Умееше да оцелява.

— Малко е напечено навън тая вечер, а? — попита Питсфийлд.

— Може би мъничко — съгласи се Лея. Питсфийлд се подаде иззад автобуса и се прицели с пушката „Гризли“, която носеше. Енергията изригна с пулсиране и пращене, което продължи две секунди. Група Мрачни изчадия, които се приближаваха към позицията им, паднаха като покосена пшеница. Тлеещите им тела останаха да лежат на земята в неестествени пози.

— Едно нещо трябва да му признаеш на тоя купон — рече лаконично Питсфийлд, — не страда от липса на мишени. — Той презареди оръжието си.

— Какво стана с взривяващите екипи? — попита Лея.

— Загубихме единия — каза Евелин Харингтън. — Оказа се, че тук има повече от тези гадини, отколкото ни предупредиха.

Лея не отвърна нищо. Трудно беше да се знае истинският брой на демоните. Толкова много от тях си приличаха, все едно бяха взаимозаменяеми части. В добавка демоните постоянно се движеха, което допълнително усложняваше нещата.

— Трябва ни по-добро разузнаване за тези обекти — рече Лея.

— Съгласен. — Робърт Уикършам беше най-младият сред тях. Беше навършил пълнолетие по време на войната с демоните. Той се подаде за миг иззад ъгъла и стреля с 20-милиметровата пушка ХМ-55, която държеше. Едно Мрачно изчадие-снайперист, разположено в близка сграда, се преметна през прозореца и се разби на земята.

— Добра стрелба — отбеляза Евелин.

— Благодаря.

Взривната вълна на внезапна експлозия помете улицата и блъсна автобуса. За миг на Лея й се стори, че ще го преобърне върху тях. После той се намести обратно със скърцане и дрънчене.

Лея проследи посоката, откъдето бе дошла експлозията.

— Взривяващ екип три — заяви мрачно Питсфийлд. — Не успяха да проникнат в купола.

— Има ли оцелели? — попита Уикършам.

Питсфийлд поклати маскираната си глава.

— Не знам.

— Ако има, не можем просто така да ги оставим на демоните.

— Зная това. — Питсфийлд ги огледа. — Значи всички са готови, така ли?

— Да — каза Лея.

Другите двама повториха отговора като ехо.

— Добре — рече Питсфийлд. — Тогава да действаме, и то бързо. Раздразнихме тия зверчета. — Той хвърли поглед иззад автобуса и тръгна.

Лея го последва.