Мел Одом
Споразумението (6)

Четири

Лея се прицели в Мечоносеца, който чак сега измъкна шиповете си от трупа на младия инженер. Тя не се съмняваше, че Бейкър е мъртъв. Дори в този миг да не беше, щеше да умре, преди някой да успее да стигне до него.

А демоните щяха да стигнат преди когото и да било от отряда.

„Успокой се. Върши си работата — каза си тя. — Ти го уби. Откъсна поглед от него за достатъчно време, че да го спипа онзи демон“.

Кръстчето на оптическия мерник заигра по гърдите на Мечоносеца.

В тоя занаят хората умират. Първият наставник на Лея й го бе казал още в деня, в който се запознаха. В тоя занаят хората умират. Това се наемаш да правиш. Дали е от патриотизъм или заради пари — а за твое добро се надявам и двете причини да важат, — хората умират. Надявам се, ще ни помогнеш да си разчистим сметките.

На този ден бяха прибрали тялото на един агент. Нейният наставник — кодовото му име беше Уайндър и тя така и не узна истинското му име или каквото и да било за него — й показа трупа на младежа. Той бе измъчван жестоко в продължение на седмици. Накрая го бяха обезглавили.

— Екипът за изтегляне не бе в състояние да спаси това нещастно момче — рече Уайндър. — И определено не можа да върне тялото му в такова състояние, че да го покажем на бедната му майка. Но успяха да направят едно нещо, преди да го върнат у дома.

Лея изчака. Беше едновременно уплашена до смърт, обезумяла и й призляваше. Не знаеше как се очаква да реагира, а Уайндър не й бе подсказал по никакъв начин.

— Преди да напуснат онази презряна дребна африканска страна — каза Уайндър, — са си разчистили сметките. Онзи жалък диктатор сега е храна за червеите. — Той се втренчи в тялото на младежа. — Понякога в този занаят това е единственото, на което можеш да се надяваш: че някой ще разчисти сметките вместо теб, когато напуснеш играта поради лош късмет или некомпетентност.

Лея продължи да стои мълчаливо, взирайки се в тялото.

— Давай, кажи си, че това никога няма да се случи с теб — рече Уайндър. — Кажи си, че ти си по-добра или по-голяма късметлийка. Може би дори ще си повярваш. Поне за малко. Но някоя нощ, докато лежиш спокойно в собственото си легло или пък в някой случаен хотел, където се криеш под чуждо име и рискуваш всичко заради операция, която не разбираш напълно, ще осъзнаеш, че и с теб ще стане същото.

Лея се опита да изгради защита за сетивата си срещу начините, по които й въздействаше трупът. В допълнение към ужасяващата гледка, малката стая за аутопсии бе изпълнена с мирис на смърт.

— Ще го погребат тихомълком — рече Уайндър. — За него няма да има славно връщане у дома. И знаеш ли защо?

Треперейки леко, Лея поклати глава.

— Защото MI-6 не може да го признае за свой човек — каза Уайндър. — Кралицата трябва да се отрече от него. Майка му даже няма да разбере как е свършил. Не е ли чудесна тази дума? Свършил?

Лея каза, че не е. Уайндър се изсмя.

— Може би от теб ще излезе добър агент, госпожичке. Не влизаш тук, пеейки „Боже, пази кралицата“ и бълвайки патриотични глупости, така че може да живееш по-дълго. — Той въздъхна. — Това момче го пратиха на смърт. Дадоха му невъзможна мисия. Но това извади убиеца му на открито, за да може екипът за изтегляне да ликвидира мишената.

Тази мисъл ужаси Лея.

Уайндър сигурно видя реакцията на лицето й. По онова време тя още не се бе научила да прикрива емоциите си толкова добре. Сега той изобщо не би разбрал как са я поразили думите му, беше сигурна в това.

Уайндър се изсмя.

— Не го приемай толкова лично, да му се не види. Той си вършеше работата. Това е всичко, което се иска и от теб. Само че понякога искат да умреш. Мисълта не е много приятна, нали?

— Не — отвърна Лея.

— Е, за това се цаниш. — Уайндър потупа отсечената глава по бузата. — Той беше добро момче. Никога не задаваше въпроси. Правеше всичко както трябва. Даже умря както трябва. Не можем да искаме повече. Той замълча и я изгледа, все още нелепо усмихнат. — А искаш ли да знаеш кой е бил толкова коравосърдечен, че да прати този беден човечец на крайно болезнена смърт в името на страната си?

Лея не можеше да отговори.

— Знаеш ли, що за човек би направил нещо толкова ужасно? — попита Уайндър.

— Не — отвърна тя.

— Аз — каза той със същия мек глас. — Аз го пратих да бъде измъчван и екзекутиран от онова студенокръвно копеле. Само за да можем да очистим диктатора, който беше истинската ни цел. Какво ще кажеш?

Тогава на Лея й призля. Уайндър я заведе до една мивка и тя повърна. Когато свърши с драйфането, той избърса лицето й с топла кърпа. В огледалото над мивката се виждаше отражението на мъртвия агент.

— И ако някой път му дойде времето — каза меко Уайндър, — ще пратя на смърт и теб. Хич не си и помисляй, че няма да го направя. Всеки път, когато те пращам навън, трябва да си наясно, че може и да не се върнеш. Знанието за това е първото, което ще ти помогне да останеш жива.

Четири месеца по-късно Уайндър изчезна. Така и не й казаха какво се е случило с него. Лея бе попитала веднъж и й отвърнаха, че не й е позволено да задава този въпрос. Повече не попита.

* * *

Лея избута горчивите спомени. Беше знаела с какво се захваща. Просто не очакваше да са замесени демони. Въображението й се бе ограничавало с терористи и държавни врагове.

Младият агент също бе знаел с какво се захваща.

Тя премести мерника на пушката от гърдите на Мечоносеца към кошмарното му лице.

„Не се прави на велик стрелец — винаги я беше учил инструкторът й. — Цели се в центъра на телесната маса. Изстрелите в главата са за американските каубои и циркаджиите. Ти не си нито едното, нито другото. Ти си убийца и ще бъдеш толкова добра убийца, колкото мога да те направя“.

Лея натисна спусъка. Снайперистката пушка ритна, изстрелвайки мълния от спектрална енергия. Мечоносецът се люшна настрани, когато зарядът го улучи в слепоочието. Пораженията, които се виждаха през оптическия мерник, се ограничаваха до обгорена и окървавена плът. Не личаха опустошенията, причинени на централната нервна система на създанието.

Когато мерникът на пушката се намести отново, Лея още веднъж дръпна спусъка. Този път главата на демона се пръсна. Създанието падна на колене и се претърколи напред върху тялото на младия агент.

Лея пое дълбоко дъх и прочисти ума си. Не можеше да контролира всички събития на игралната дъска. Твърде много ходове не зависеха от нея. В цялостната схема на нещата тя — както и младият агент — беше само едно мъничко винтче.

— Червен отряд и Син отряд — обади се командир Харгроув по комуникатора, — дайте сигнал при готовност.

„В свободен превод — рече си Лея — това означава да дадеш сигнал, за да разберат всички, че си жив“.

— Син разузнавач в готовност — прошепна тя точно толкова високо, че да бъде гласът й уловен от субвокалния микрофон в маската.

Пред очите й бойното поле се промени. Няколко от сините и червените светлинки на картата угаснаха. Тя предположи, че жертвите им засега са около една четвърт от общия брой.

— Куриерът още е жизнеспособен — обяви командир Харгроув. — Продължаваме операцията.

— Разбрано — отвърна Лея, защото знаеше, че комуникационният екип на командира очаква отговор. — Син разузнавач действа. — И продължи да стреля, щом намираше мишени.

— Пригответе се за доставка — нареди Харгроув.

— Разбрано. — Лея прихвана друга мишена и отново стреля. Едно Мрачно изчадие се строполи на място.

— Син разузнавач — обади се мъжки глас. — Тук е Огнен куриер.

— Намери Огнен куриер — рече Лея. Моментално върху компютърното й зрение се освети група от четирима.

Огнен куриер беше втората поред група от специалисти по взривяването. Групите бяха общо четири. Всяка от тях носеше експлозиви, с които да унищожи демонската фабрика за оръжия.

— Какво мога да направя за вас, Огнен куриер? — попита Лея.

— Приклещени сме от снайперистки огън. Ти си най-близкият контраснайперист, който имаме.

Лея премести вниманието си към сградите около 0–2. Проследи вражеския огън до петима снайперисти. Ярката светлина от оръжията на демоните улесняваше откриването им.

— Огнен куриер, Син разузнавач потвърждава наличие на петима снайперисти — каза Лея.

— Петима ми се струва точна преценка.

— Добре ли сте? — Лея се съсредоточи върху най-близкия снайперист в една от съседните сгради.

— Имаме ранени — отвърна офицерът на Огнен куриер, — но още сме боеспособни.

— Ще видя дали мога да разчистя наоколо.

— Много великодушно от твоя страна.

Лея се съсредоточи върху Мрачното изчадие-снайперист, улови ритъма в движенията на съществото, докато то отново се привеждаше напред да стреля, а после натисна спусъка. Целеше се в центъра на телесната маса и видя как демонът се завъртя странично. Преди да успее да се съвземе, тя го простреля в главата. Демонът безжизнено се свлече на пода.

Второто и третото Мрачно изчадие паднаха също толкова бързо и без да разберат, че по тях се стреля, докато не бе вече прекалено късно. Когато Лея насочи пушката към позицията на четвъртия снайперист, откри, че демонът е зарязал стрелбата и бяга. Тя го пренебрегна засега и се прехвърли към позицията на петия.

Този път, щом го улови, видя, че демонът-снайперист също е насочил оръжието си към нея. Главата на Мрачното изчадие се намираше точно зад тежката пушка, която държеше. Знаейки, че по-малко от секунда я дели от смъртта, Лея се прицели в оптическия мерник на демона и натисна спусъка точно когато нещо изжужа на сантиметри от главата й.

Мерникът на Мрачното изчадие се пръсна на парчета и главата му се отметна назад. Демонът се свлече, без да издаде и звук. Електрически заряд се удари в ъгъла на покрива, само на няколко крачки от позицията на Лея. Тя се дръпна назад, мислено проследи изстрела и разбра, че снайперистът, когото бе пропуснала по-рано, отново е в играта.

Лея се претърколи три пъти, а после разпери лакти и спря в устойчива поза. Подаде напред пушката „Посейдон“ и я насочи към Мрачното изчадие.

На земята Огнен куриер вече се движеше. Мъжете и жените от екипа тичаха, ниско приведени, към 0–2. Всички те имаха по-тежка броня върху черните си костюми и носеха пластични експлозиви с магически заряд.

Лея откри последния снайперист, когато Мрачното изчадие се показа в рамката на един прозорец. Прицели се в центъра на масата му, без да се старае да направи нещо повече от това да улучи целта, и натисна спусъка.

Първият изстрел отхвърли демона назад, а пушката излетя от ръцете му, когато той ги размаха в опит да се задържи на крака. Вторият превърна гръдния му кош в каша от натрошени кости и разкъсани органи.

— Добра стрелба, Син разузнавач.

— Благодаря. — Лея потърси още мишени около взривяващата група. С ъгълчето на окото си зърна някаква сянка, която се носеше по покрива към нея. Претърколи се отново и чу писъка на Кървавия ангел, докато той посягаше към нея. После големите нокти на демона изчаткаха в покрива и оставиха бразди.

Ставай! Лея се отблъсна и се изправи. Вражески огън от земята се насочи към нея. Едно от Мрачните изчадия стреля с ракетохвъргачка и бойната глава избухна в кълбо от оранжево-черни пламъци при удара в стената на сградата.

Горещината обля Лея, а ударната вълна я събори. Тя падна, претърколи се и се изправи отново. Когато хвърли поглед през рамо, забеляза, че Кървавият ангел се е устремил към нея.

Кървавият ангел имаше женски форми и човешка интелигентност. Носеше се по вятъра, разперил кожените си криле. Алени руни сияеха по тъмната му кожа. Този път демонът протегна ръце напред и изстреля спектрални мълнии, които пропуснаха Лея с няколко сантиметра и пробиха дупки в покрива на сградата.

Лея прескочи една внезапно зейнала пред нея дупка. Падна върху тресящия се покрив и едва успя да запази равновесие. Страх се смесваше с адреналина, който вече препускаше из организма й. Кървавите ангели бяха едни от най-свирепите демони, нахлули през Адската порта. Тъй като нямаше избор, тя пусна тежката снайперистка пушка и се втурна към ръба на покрива. Щом я гонеше Кървав ангел, никое място на върха на сграда не бе безопасно.

Когато стигна до ръба, Лея скочи напред. Стори й се, че в този момент изпищя, но се надяваше да не го е направила, защото би било смущаващо да я чуят по комуникатора. В следващия миг обаче я заля паника, понеже дългото й падане към улицата започна.