Мел Одом
Споразумението (10)

Осем

Улицата представляваше бойно поле. Около Лея се вихреше непрестанна касапница. Тя държеше пистолетите си вдигнати и стреляше, без да спира. Както бе казал Питсфийлд, мишени не липсваха.

След няколко мига стигнаха до каквото беше останало от взривяващ екип три. Над дузина кървави зомбита ровичкаха сред останките на шест мъже и жени. Гнусните твари изглеждаха като покрити с кръв тътрещи се карикатури на хора.

Лея с ужас осъзна, че поне няколко от изчадията са създадени от мъжете и жените, загинали в тази битка. Някъде някой демон ги измъкваше от портите на смъртта и ги насъскваше срещу другарите им.

Питсфийлд изруга, излезе напред и започна да стреля с пушката „Гризли“. Когато енергийните заряди улучваха кървавите зомбита, създанията се разлетяваха на парчета. Три от тях се разпаднаха, преди вниманието на останалите да се прикове върху Питсфийлд. Още кървави зомбита се появиха иззад преобърнатите коли и купчините хоросан и камък от близките сгради.

— Бягай! — Лея се присъедини към стрелбата на Питсфийлд със собствените си оръжия. — Прекалено много са!

— Един от зарядите не е избухнал — каза Питсфийлд. Изобщо не направи опит да се оттегли.

Едно от кървавите зомбита скочи върху купчина камъни от разрушената стена на близка сграда. Пастта му зейна и то се приготви да скочи върху Лея и другарите й.

Реагирайки инстинктивно, Лея насочи термичния пистолет и заби един снаряд в отворената уста на кървавото зомби. Създанието избухна на късчета овъглена плът и въздухът се изпълни с вонящ дим. Дори маската на Лея не филтрираше напълно миризмата.

Питсфийлд едва удържаше позицията си. Кървавите зомбита напираха срещу него и го изтласкваха назад. Пушката „Гризли“ бе прекалено дълга, за да се използва ефективно от толкова близко разстояние. Лея застана зад мъжа и леко встрани от него и откри огън с картечния пистолет. Кървавите зомбита падаха под неспирната стрелба, но не спираха да прииждат.

— Трябва да се изтеглим — каза Лея.

— Никой не е проникнал в купола — изръмжа Питсфийлд. — Ей там има един пакет експлозиви, който си лежи просто така.

Лея видя чантата, в която се намираха експлозивите. Два кратера и следи от взривове показваха къде бяха избухнали другите, които само бяха разхвърляли лежащите на улицата отломки.

— Ако този проклет купол не бъде взривен… — продължи Питсфийлд, като цапардоса с приклада едно кърваво зомби и му строши главата. Остави другото неизречено.

Кървавото зомби се свлече в зародишна позиция и почна да се олюлява. Лея от опит знаеше, че тези създания понякога регенерират. Ритна кървавото зомби назад и изстреля в трупа му дузина взривни куршуми, които разпиляха парченца във всички посоки.

„Ако се оправи след това — помисли си тя яростно, — поне ще му е нужно повечко време“. Погледна към неизбухналия пакет.

— Аз ще взема експлозивите.

Питсфийлд метна през рамо пушката „Гризли“ и измъкна резонансен пистолет и „Изригвач“. Резонансният пистолет беше оръжие, което използваше електронни и звукови генератори, за да създаде лъч, способен бързо да променя звуковите вълни. Технологията първоначално беше разработена за минното дело, защото полето беше контролируемо и дезинтегрираше неорганична материя като камъни, метал и стъкло.

Технологията на хармоничния резонанс също така унищожаваше органичната материя, която вече не генерира естествени телесни ритми. Сърцата на кървавите зомбита бяха неподвижни и кръвта вече не се изпомпваше по вените и артериите. За хармоничния резонанс те бяха като неорганични предмети.

Когато Питсфийлд стреля с резонансния пистолет, оръжието образува широк конус на унищожение. Кървавите зомбита на пътя на лъча спряха да се движат, после затрепериха и се разпаднаха на парчета. Секунда по-късно засегнатите им части — а понякога и цели кървави зомбита — се разпиляха на атоми и изчезнаха във внезапната синьо-бяла дъга от светлина, която изпълни близката околност.

Кървавите зомбита извън зоната на унищожение залитнаха назад. Явно бяха усетили някакви разсейки от резонансния изстрел, защото бяха твърде мъртви, за да изпитат страх.

Лея забеляза, че двама от мъртвите членове на взривния екип също са засегнати от лъча. На мястото, където бяха паднали, останаха само части от телата им.

Питсфийлд изруга.

Лея знаеше, че мъжът не бе имал намерение да причинява повече поражения на загиналите. „Те не го усещат — каза си тя. — А и сега не могат да бъдат съживени и насъскани срещу нас“.

— Отивам за пакета — каза тя и се стрелна напред. Прибра картечния си пистолет и остави термичния, за да може да го използва. Наведе се, хвана чантата за дръжката, вдигна я и продължи напред. Сега нямаше време за мислене.

Група Мрачни изчадия-разузнавачи се появиха иззад ъгъла на една сграда и бързо коленичиха, за да се прицелят в Лея. Тя насочи термичния пистолет и стреля три пъти.

Само един от снарядите улучи групата. Другите се забиха в земята и в стената на сградата. Пламъци погълнаха цялото пространство и обхванаха Мрачните изчадия, които бяха оцелели от експлозията.

Лея се затича, отхвърлила всички мисли за оцеляване или смърт. Съсредоточи се върху това да избягва противника и да продължава да се движи напред. Стрелбата наоколо бе толкова яростна, че всичко тънеше в дим, който се смесваше с мъглата, пълзяща откъм Темза. Кучешкият остров едва се виждаше насред реката.

— Тук е Син разузнавач — каза Лея, докато прескачаше обезглавеното тяло на един Смрадлив гигант. В огромните ръце на демона лежеше мъртъв мъж в черно. Киселината от гърлената торбичка на Смрадливия гигант беше разяла предпазния му костюм и бе изгорила плътта отдолу.

— Чувам те отлично, Син разузнавач — отвърна командир Харгроув.

— Син разузнавач вече се нарича Взривяващ екип три. — Озовавайки се пред цяла орда Мрачни изчадия, Лея се шмугна в близката пресечка, точно когато енергийните изстрели и куршумите прорязаха мястото, където се бе намирала току-що.

— Разбрано — отвърна Харгроув.

Лея видя как върху схемата на битката обозначението й се променя от Син разузнавач на Взривяващ екип три.

— Успех, Взривяващ екип три — каза й Харгроув.

— Да, сър. Благодаря ви, сър.

* * *

Уличката беше задънена. Преграждаше я стена, висока шест метра. Върху картата, с която разполагаше Лея, беше показана като отворена. Лея изруга — знаеше, че разузнаването преди операцията е извършено калпаво. Не хвърляше цялата вина върху агентите, които го бяха провели. Да бъдеш винаги в крак с демоните и техните машинации, беше почти невъзможно.

— Нагоре, Лея.

Тя се озърна през рамо и видя там Уикършам.

— Пазя ти гърба — каза й той. Лявото му рамо беше обгорено, явно някое Мрачно изчадие го бе простреляло. По черната материя течеше кръв.

— Ти си ранен — каза Лея.

— Ще сме мъртви, ако не побързаш.

Зад него Мрачните изчадия нахлуха в уличката.

Лея метна експлозивите на рамо и прибра термичния пистолет в кобура. Натисна един бутон на лявата си контролна гривна. Костюмите, които носеха, не бяха толкова автоматизирани като тези на тамплиерите. Много неща трябваше да се управляват ръчно.

Микроскопични куки се подадоха от подплънките на ръкавиците, лактите и коленете й. Други щръкнаха от върха на подсилените й ботуши. Щом стигна до стената, преграждаща уличката, тя се метна към нея и залепи дланите, лактите, коленете и върховете на ботушите си върху камъка и хоросана. Куките се забиха в камъка и й осигуриха достатъчно опора, за да запълзи нагоре по стената бързо като гущер. Катеренето беше отработена маневра и тя бе прекарала седмици в усъвършенстването му.

Уикършам я последва по същия начин.

* * *

Близо до върха Лея спря, напрегна сили и се метна към горния ръб на стената. Улови се за него и се изтегли нагоре. Миг по-късно Уикършам се озова до нея. Енергийни изстрели се забиваха в стената и пращяха във въздуха покрай тях.

Лея се затича по стената към сградата, намираща се по посока на 0–2. Метна се на нея, изпълзя още два етажа нагоре до покрива и се прехвърли през ръба.

Уикършам я последва, но се приземи непохватно и падна по лице. Нададе приглушен вой от болка, после изруга. Претърколи се до седнало положение и се изправи.

— Те се катерят — каза Уикършам.

Лея бръкна в раницата си и извади резонансна граната. После я лепна на покрива и задейства брояча. Гранатата запулсира в синьо, когато започна да отброява.

Като използваше изгледа отгоре, предаван от ботовете, Лея бутна гранатата през ръба на покрива върху множеството от Мрачни изчадия, които бяха образували стълба от плът и кръв, за да изкатерят стената на сградата. Тя бе висока два етажа, но демоните разполагаха с предостатъчно тела.

Гранатата падна сред гърчещата се маса. Неколцина от Мрачните изчадия осъзнаха опасността и се опитаха да скочат от върха на стената. Усилията им обаче бяха напразни. Гранатата избухна и синьо-белият пламък изпълни уличката.

Лея надзърна през ръба и видя, че най-голямата група демони са изчезнали. Ръце, крака, глави и туловища осейваха земята в радиуса на взрива. Голяма част от стената също бе унищожена.

Както и огромно парче от сградата.

Покривът потрепери и се размърда със стон.

Като осъзна опасността, Лея сграбчи Уикършам и го затегли.

— Носещите колони от тази страна на сградата са унищожени — извика тя.

И двамата се затичаха, като едва успяваха да изпреварват рухването на сградата и хлътването на покрива. Разрушението набираше сила и мощ и звучеше като вълна, тътнеща подире им.

Когато стигнаха до ръба на покрива, пред тях зейна широка дванайсет метра пропаст. Можеха да се справят с четириетажното падане до улицата долу, но тази зона се владееше от демоните. Ако скочеха на земята, Лея знаеше, че няма да издържат и миг.

— От другата страна — изрече задъхано тя и се изстреля във въздуха с цялата увеличена сила на костюма си. — Това е единственият ни шанс. — Полетя като жив снаряд.

Уикършам я последва само част от секундата по-късно. Понесе се във въздуха високо над уличните боеве, размахвайки непохватно ръце и крака. Някои от Мрачните изчадия долу ги видяха и познаха какви са. Куршуми, лъчи и мистични енергии проследиха пътя на Лея и Уикършам над улицата.

Лея знаеше, че не може да се надява да стигне до покрива на сградата. Насочи падането си към прозорците, защото не вярваше, че бронята на костюма й ще може да поеме сблъсъка със стената.

— Прозорците — изкрещя тя на Уикършам. Не разбра дали я е чул и дали се е опитал да й отговори. В следващия миг разби стъклото. Блестящи късчета се разлетяха във въздуха, отразявайки блясъка на огньовете и оръжейните изстрели.

Празни стойки за дрехи лежаха по пода. Всичко, което си струваше да се вземе, беше отнесено преди години. Лея изпъшка, когато ударът изкара въздуха от дробовете й. После остана да лежи, свита в зародишна поза, обвила главата си с ръце и присвила крака пред корема си за защита.

Когато се увери — с изненада, — че е още жива, Лея се надигна на крака и се втренчи през разбития прозорец. Мрачните изчадия-щурмоваци тичаха към магазина.

Зад тях рухващата сграда се свлече на улицата. Тонове камък, хоросан и стъкло се стовариха върху гъсто събраните Мрачни изчадия. Това, което преди секунди бе изглеждало като грешка, сега се превръщаше в жесток удар срещу демоните.

Лея се приведе, докато летящи парченца камъни и хоросан строшиха останалите прозорци на магазина. Аудио-рецепторите на костюма се мъчеха да издържат, но накрая се предадоха под това кресчендо. Тя овладя дишането си, докато останките валяха върху нея. Увери се, че не е загубила експлозивите, а после измъкна термичния пистолет.

Три Мрачни изчадия пропълзяха през счупения прозорец. Лея изстреля в тях три снаряда. Предната част на магазина се превърна в огнен ад и ударната вълна от експлозиите отвя Мрачните изчадия обратно на улицата.

Друг демон се опита да се вмъкне през вратата, но входът явно бе затрупан. Уикършам го застреля в главата със своето оръжие. Мрачното изчадие залитна назад с обезобразено лице и рухна.

Лея видя през прозореца, че по улицата лежат мъртви Мрачни изчадия и други демони, затрупани от разрушената сграда.

— Малко късмет и за нас — рече мрачно Уикършам. — Предполагам, че заслужаваш аплодисменти.

На улицата се появиха още Мрачни изчадия.

— Можеш ли да тичаш? — попита Лея. Почти цялата горна половина от тялото, на Уикършам блестеше от тъмна кръв. Няколко назъбени парчета стъкло стърчаха от туловището му.

— Нямам избор, скъпа. — Уикършам посегна да махне едно парче стъкло.

— Недей — предупреди го Лея. Тя също бе оставила стъклото, стърчащо от нейното тяло, на мястото му. — Това стъкло може да е единственото нещо, което пречи на кръвта ти да изтече.

— О. — Уикършам отдръпна ръка. — Е, предполагам, че в такъв случай трябва да сме благодарни за него. — Болката прикриваше насмешливия му тон.

* * *

Лея го поведе към дъното на магазина. Вратата извеждаше до малка уличка. Тя се ориентира по данните, предавани от ботовете, и отново тръгна към 0–2.

Придържаха се към сенките и откриха, че се намират зад бойната линия на демоните. Картината също така им показваше, че демоните печелят битката, като изтласкват нападателите все по-назад.

Куполът се издигаше на по-малко от седемдесет и пет метра пред тях. Целият път дотам бе засипан с останки. Земята бе разровена от Кръволоци или други все още неизвестни демони.

— След като влезем — каза Лея, — реката остава единствената ни надежда.

Уикършам кимна.

— Не е нужно да влизаме и двамата, скъпа.

— Искаш да останеш тук ли?

— Не. Предположих, че ти може да искаш.

Лея поклати глава.

— Аз започнах това и аз ще го довърша.

— Тогава да действаме, преди нещата да са се влошили. Защото съм сигурен, че ще се влошат. — Уикършам вдигна оръжието си, а освен това извади и нанодин огнехвъргачката, която носеше.

Лея се обърна и затича, а Уикършам я последва. Двамата бяха като летящи сенки сред мъглата, дима и виещия се мрак пред купола. Вместо да се опитва да си пробие път през главния вход, Лея взриви дупка в една от стените. Горещата вълна отнесе преградата и разхвърля отломки пред тях.

0–2 изобщо не приличаше на онова, което Лея помнеше. Тя беше идвала тук на спортни събития и концерти и беше пазарувала с приятелките си. Сега сградата подслоняваше странни демонски устройства. Сияещи в зелено енергийни клетки озаряваха тъмнината. Странни конвейерни ленти и машини тракаха, бумтяха, скриптяха и ръмжаха, докато оръжията минаваха по поточната линия.

Мрачни изчадия се трудеха над машините и поддържаха цялата система в движение. Други се затичаха към отвора, който Лея бе пробила в стената. Оръжията им загърмяха.

— Взривяващ екип три — обади се командир Харгроув. — Според данните, сте проникнали в обекта.

— Потвърждавам. — Лея откри огън с термичния си пистолет срещу приближаващите Мрачни изчадия и ги отблъсна. Уикършам също се включи в стрелбата.

— Пуснете експлозивите и изчезвайте — заповяда Харгроув. — Започваме отброяването. Имате десет секунди. Девет…

Лея използва увеличената сила на костюма си, за да запрати пакета експлозиви дълбоко навътре в 0–2. Той съдържаше комбинирани резонансни заряди и силно концентрирани пластични експлозиви.

— Бягай — нареди тя на Уикършам.

Без да спори, младежът се обърна и изчезна през дупката, която бяха пробили в стената.

— Към реката — заповяда Лея, промушвайки се след него. Нещо удари лицето й от дясната страна. Болка прониза черепа й и зрението й изведнъж се сви и стана по-ограничено. Адреналинът прогонваше по-голямата част от болката и тя се застави да не спира.

— Пет — каза Харгроув, продължавайки броенето. Докато тичаше към реката, Уикършам се препъна. Лея улови мъжа за ръката и добави своята сила към неговата. Те залитнаха и успяха да нагодят крачките си.

— Две — продължи неумолимо Харгроув.

Даже и с увеличената скорост, давана от костюмите, не успяха да стигнат до самата река, преди Харгроув да отброи нула.

Мощно зарево грейна зад Лея и Уикършам.

— Скачай — извика Лея, когато бяха на десетина метра от реката. — Потопи се толкова дълбоко, колкото можеш.

По-рано, когато Темза беше пълноводна — всъщност нивото й даже се покачваше поради глобалното затопляне, — реката се разливаше по бреговете. Сега, когато Изгарянето бе пресушило голяма част от водата, нивото й беше на метър и половина под старите брегове. Лея се надяваше само да е достатъчно дълбоко — благодарение на изкопаването на дъното през 2012-а, което имаше за цел да позволи по-голям трафик по реката, — за да ги предпази.

Ревът на експлозиите ги застигна, докато летяха във въздуха. Но те успяха да се приводнят, преди въздухът да се изпълни с огън и отломки.

Лея се гмурна на пет-шест метра надолу към тъмното дъно и се улови за една потопена лодка, която вероятно бе потънала някъде след пристигането на демоните.

Пламъците се издигнаха над реката и оцветиха водите в жлъчно жълто-оранжево. Уикършам стоеше вкопчен в планширите на лодката, докато струйки тъмна кръв се точеха от раните му. Лея правеше същото.

Маската се стегна около лицето й и промени малко формата си, когато се включиха защитните устройства. След като костюмът бе разпознал промяната в околната среда, той се запечата около лицето й и включи десетминутния запас от въздух. Лея се насили да диша бавно, макар че сърцето й продължаваше да бие бясно.

Останки от купола заваляха върху реката. Паднаха и няколко овъглени демонски тела. Изглеждаше сякаш над речния бряг зората е запламтяла в небето.

— Добра работа, Взривяващ екип три — обади се командир Харгроув. — Потвърждаваме унищожаването на вражеската цел. Още ли сте с нас?

— Да, сър.

— Бяхте двама.

— И двамата, сър — обади се немощно Уикършам.

— Добре. Върнете се на сборния пункт и ще видим колко жертви сме дали.

— Да, сър.

Уикършам се втренчи в Лея.

— Добре ли си? — Посегна да докосне лицето й.

Лея инстинктивно се дръпна. На мястото, където допреди малко се бе намирала главата й, остана облак от тъмна кръв.

— Недей — каза тя. Кръвта я убеди, че докосването ще е болезнено, въпреки че цялата страна на лицето й бе станала безчувствена.

— Кървиш силно — рече Уикършам.

— И двамата кървим. Хайде да тръгваме. — Лея пусна лодката и заплува под вода. Тъй като горящият купол се намираше съвсем близо, тя с лекота се оправяше в речното корито.

Не беше подготвена да види скелетите, разпръснати по речното дъно. Блестящите бели кости, всичките човешки, лежаха заровени в тинята. Лея не знаеше дали реката ги е довлякла тук, когато демоните са унищожили някои мостове, или пък течението ги е събрало от потънали корабчета и лодки.

Или пък демоните просто са ги изхвърлили на това място като боклук.

Гледката изпълни Лея с ужас. От самото начало на войната с демоните Ръководството беше заявило, че няма начин да спечелят този сблъсък. Най-доброто, на което се надяваше Агенцията, беше да попречи и на демоните да го спечелят. В най-лошия случай искаха поне да накарат демоните да спечелят по-бавно и на по-висока цена.

„Това не е достатъчно“ — каза си Лея. Помисли си за мъжете и жените, които бе познавала до тази нощ, а сега бяха мъртви и нямаше да се върнат призори у дома. Мрачните изчадия бяха само пушечно месо в плановете на Тъмните повелители и Висшите демони.

Ударът, нанесен тази нощ, беше унищожил една оръжейна фабрика, но тя щеше да бъде построена наново за няколко седмици или месеци. В най-добрия случай, въпреки всичката смърт и саможертва, това беше просто забавяща акция.

Лея се опита да прогони тази мисъл и продължи да плува. Но дори това й дойде прекалено много — пулсиращата болка в главата й я надви и я тласна в най-черната нощ, която някога бе виждала.