Мел Одом
Споразумението (9)

Седем

Саймън замахна с широкия си меч, влагайки цялата си увеличена сила. Острието се вряза във влечугоподобното лице на Опустошителя. Кръв пръсна по визьора на Саймън и замъгли предните 76 процента от зрителното му поле — тези данни му ги съобщи ИИ-то на костюма. Той автоматично отстъпи назад, прибра шипомета в кобура на хълбока си и изтри кръвта от визьора. Продължаваше да вижда размазано, но беше по-добре отпреди.

Пред него лицето на Опустошителя беше разсечено почти надве от удара на меча. Оръжието остана заседнало в плътта на демона, когато той се дръпна назад. По конвулсивните движения на съществото Саймън прецени, че то е замаяно. Той използва и двете си ръце, за да освободи меча, при което получи един доста неефективен удар в гърдите, после заби оръжието в сърцето на демона.

Опустошителят потрепери и се изпъна в цял ръст. После окървавената му глава клюмна на една страна. Тялото я последва и демонът се свлече на земята. — Кръволоци! — извика някой. Леко задъхан от усилията си, Саймън се завъртя и погледна покрай пламтящата клада, останала от Опустошителя, когото Нейтън бе атакувал. Другите тамплиери се бяха счепкали с демоните и се биеха за живота си. За щастие всички воини още бяха на крака.

Зад тях обаче от земята се изравяха споменатите същества. Поне дузина от тях се бяха подали над повърхността. Черната пръст се разпиляваше по белия сняг.

Кръволоците наподобяваха танкове. Бяха масивни като слонове, а телата им бяха покрити с дебела кожа, която им осигуряваше естествена защита. Бивни и редици от остри зъби изпълваха огромната им паст. От гърбовете им стърчаха назъбени шипове. Закривени нокти, предназначени за копаене и сеч, излизаха от пръстите им. С тези нокти Кръволоците можеха да разкъсат тамплиерска броня. Саймън го бе виждал със собствените си очи.

Това беше капан. Саймън се смрази, щом осъзна какво е станало. Това тук беше отвъд способностите на Опустошителите и Кръволоците.

— Сканирай за демони — заповяда той на ИИ-то. — Потвърди известните видове.

— Сканирам. Потвърждавам известните демони: Опустошители, Кръволоци и Слуга.

— Изолирай и покажи Слугата. — Саймън отскочи от пътя на един препускащ Кръволок. Колкото и да беше бърз, едва успя да избегне пълната сила на атаката. Едно от раменете на демона закачи десния му крак, завъртя го и го отхвърли право към друг Кръволок на пет-шест метра оттам.

Вторият Кръволок се врътна и се опита да го захапе. Саймън грабна голям камък и го метна в устата му. Камъкът за момент запуши устата на чудовището. Кашляйки, демонът се отдръпна назад и задращи по устата си с предните си лапи. Острите като бръснач нокти деряха грозното му лице. В паниката си Кръволокът не забелязваше порязванията.

— Слугата е изолиран — обади се ИИ-то на костюма. — Показвам на дисплея.

Саймън се изправи и посегна зад гърба си за Блокиращия щит, който носеше. Този щит бе изработен в тамплиерска ковачница, а после покрит със слоеве от мистична енергия и нанодин технология. Наноботите събираха енергия от земното електромагнитно поле, а и магиите служеха за същата цел. Когато бе напълно зареден, щитът представляваше мощно оръжие, както и средство за защита.

Саймън зърна на дисплея си Слугата, очертан в оранжево. Тези демони притежаваха интелект, бяха способни както да изпълняват заповеди, така и да ги дават. Не бяха толкова могъщи или умни като Тъмните повелители или някои други демони, но бяха опасни противници.

Слугата беше възседнал един Смрадлив гигант. Гигантът беше истинска машина за унищожение — висок шест метра и здраво сложен, с широки рамене и малка талия. Зелената му кожа сияеше от трепкаща енергия.

Настанен върху раменете на Смрадливия гигант, с крака увити около шията му, Слугата подтикваше свирепия си носач напред. Покрит с дебела сива кожа, Слугата изглеждаше така, сякаш нещо по-голямо, по-солидно и по-заплашително е било натъпкано в правоъгълен калъп. Дланите на Слугите се премахваха при раждане и ръцете им се снабдяваха с органични връзки или технологични импланти, които позволяваха към тях да се включват различни оръжия. Те носеха със себе си резервни ръце, които им осигуряваха богат арсенал. Дясната ръка на Слугата върху Смрадливия гигант пращеше от електричество, а лявата сияеше в тъмновиолетово.

„Демоните са знаели, че ловуваме тук — помисли си отчаяно Саймън. — Причаквали са ни“. Той завъртя глава на другата страна точно навреме, за да види как Нейтън пада пред един нападащ Кръволок. Демонът го блъсна с лапи в гърдите и го събори.

После бясно заби крака в земята и се опита да убие инерцията си, за да се обърне и нападне поваления враг.

— Нейтън! — изкрещя Саймън и се затича към приятеля си.

Нямаше отговор. Нейтън лежеше полузаровен в сняг и рохкава пръст.

Саймън постави ръка върху шлема му. По връзката между костюмите жизнените показатели на Нейтън бяха изведени върху ПД-то на Саймън. „Нейтън Сингх. Сътресение. Готовност за стимулация?“

— Приложи стимулация — заповяда Саймън. Костюмът на Нейтън вкара необходимите вещества в организма му. Саймън знаеше, че химикалите вече текат през тялото на тамплиера, но щяха да изминат няколко секунди, преди той да се съвземе достатъчно, за да е в състояние да се спаси.

Кръволокът довърши своя завой и се втурна обратно към Нейтън. Тъй като знаеше, че няма време да хване Нейтън, да го вдигне от земята и да се отдръпне от пътя на развилнелия се Кръволок, Саймън застана пред демона и се прикри зад Блокиращия щит. Диаметърът му беше близо метър.

— Включи щита към захранването на бронята — нареди рязко Саймън.

— Щитът включен — отвърна ИИ-то на костюма. — Пълно ниво на мощност.

— Закрепване. — Саймън се взираше в трескавите червени очи на Кръволока, докато онзи скъсяваше разстоянието.

— В дадения момент закрепването не е препоръчително — каза ИИ-то на костюма. — Предлагам избягващи маневри. Има опасност за личната сигурност.

— Закрепване — заповяда Саймън. — Не отчитай личната сигурност. — Усети вибрациите, когато шиповете се забиха дълбоко в земята. Точно преди Кръволокът да стигне до него, Саймън се приведе напред, за да пресрещне демона с щита, като се надяваше, че това не е глупаво самоубийство. По-добре беше да загине, отколкото да го пленят демоните.

В мига на сблъсъка светът сякаш изчезна. Никога досега — нито по време на обучението си като новак тамплиер, нито през годините, докато упражняваше екстремни спортове, включващи скачане с парашут от сгради и нанопружинен скейтборд, с падания при над сто километра в час от височина двайсет и пет метра — той не бе изпитвал толкова силен сблъсък.

Блокиращият щит бе предназначен да пази от сътресения. Мистичната енергия и нанотехнологиите трябваше да пресрещнат силата, да я преобразуват и нулират. На теория вършеше работа. Тамплиерите, които го бяха разработили, предполагаха, че може да спре бързо движещ се автомобил.

Но никой никога не беше опитвал да го направи.

Също така никой никога не бе използвал Блокиращия щит в челен сблъсък с Кръволок.

От удара Саймън отлетя назад. Болка прониза тялото му и той беше сигурен, че краката му са се откъснали от тялото. Щитът се бе блъснал в коленете, рамото и гърдите му толкова силно, че изкара всичкия въздух от дробовете му въпреки противоударните енергии и естествената устойчивост на бронята.

После се приземи по задник и се затъркаля по снега и разровената земя. Някъде по пътя загуби щита си, но продължаваше да стиска меча. Зрението му се люшкаше, опита да го фокусира. Беше успял да отклони Кръволока от другаря си. Зад демона Нейтън се изправи замаяно и посегна към меча си.

— Опитваш се да се убиеш ли? — попита Даниел.

— Силно се надявах да не стане така — отвърна Саймън взирайки се в нападащия Кръволок. Опита се да раздвижи крака и откри, че шиповете са изтръгнали големи парчета камък от земята. Той даде заповед за прибиране на шиповете и камъните се отделиха. Саймън се изправи с мъка и се обърна странично, докато Кръволокът го връхлиташе. Нямаше време да се отмести.

Миг преди лявата му длан да се опре в главата на Кръволока, Саймън подскочи и се претърколи напред по масивните му рамене. Опря подметките на ботушите си в гръбнака на демона.

— Закрепване — заповяда пак Саймън.

Шиповете моментално се изстреляха от ботушите му и потънаха дълбоко в тялото на Кръволока. Поне единият от тях строши гръбнака му. Стъпките на демона изведнъж станаха немощни и залитащи. Но той извъртя светкавично огромната си глава и бивните му блеснаха.

Саймън обърна меча си надолу, стисна го с две ръце и го заби силно във врата на Кръволока, точно под черепа му. Демонът мигновено се превърна в камара мъртво месо, което едва сега бе осъзнало, че е мъртво.

Саймън измъкна закрепващите шипове и скочи от гърба на чудовището. Приземи се в дебела метър и нещо снежна пряспа, от която с усилие се измъкна. ИИ-то на костюма му засече местоположението на щита и той побърза да си го прибере.

— Благодаря ти, че ме спаси, друже — каза Нейтън, като се присъедини към него.

Саймън кимна, после плъзна очи по терена.

— Отстъпвай — предаде той по комуникатора. — На запад.

— В тази посока са скалите, Саймън — възрази Даниел.

Саймън я видя в далечината, докато тя използваше двата си меча с разтопен ръб, за да изкорми един Опустошител, а после да обезглави втори.

— Във всички други посоки има демони — рече Саймън. — Нямаме избор. Изпълнявайте веднага.

Ловната група на тамплиерите се откъсна от демоните и се затича. Увеличената им сила и скорост им дадоха малка преднина, но предвид краткото разстояние до скалите тази преднина нямаше да е достатъчна.

Саймън тичаше, но държеше Слугата отбелязан на дисплея си.