Мел Одом
Споразумението (7)

Пет

Мраз премина през Саймън, докато мислеше за Опустошителите, доближаващи се от изток. Тези същества бяха на най-ниското умствено ниво за демоните, но определено представляваха заплаха. Те живееха, за да убиват, и винаги ловуваха на глутници.

— Щом си засякла малка група от тях да се приближава насам — рече Саймън, — можеш да се обзаложиш, че не са единствените.

— Така е — каза Даниел. Тя беше проляла немалко демонска кръв в битките през последните четири години. Цял живот се бе обучавала за тамплиерка и бе специалистка по хладните оръжия.

— Включи ме към картината. — Саймън се изправи и погледна към ПД-то си.

— Потвърждавате ли приемане на входящата информация? — попита ИК-то на бронята му.

— Да.

— Показвам.

Пред погледа на Саймън в горния ляв ъгъл на дисплея се отвори един прозорец. Картината представляваше термографски образ на девет топлокръвни единици, наредени по хребета, който се издигаше над ловната зона.

— Потвърждавам предварително разпознаване на демонски единици, известни като Опустошители — каза ИИ-то на костюма. — Размерът и общите характеристики, включително вътрешнотелесна температура, отговарят на известните стойности.

Саймън препрати изображението към останалите тамплиери, които се занимаваха със сърните. Всички се смълчаха и се обърнаха по посока на демоните.

— Те чакат — рече Нейтън.

— Да. — Саймън закачи ножа обратно на бронята си. — Грабвайте колкото сърни можете и да се махаме оттук.

— Да бягаме от битка ли? — попита Кембъл, един от по-младите тамплиери. — От демонската измет?

— Ако можем, да — рече Саймън.

— Но ние сме тук, за да убиваме демоните — възропта Кембъл.

— Не сме тук, за да бъдем наритани от тях, друже — отвърна спокойно Нейтън. — Ти никога не си влизал в битки с демоните.

— Не е по моя вина — отвърна Кембъл. — Имам желание.

Мнозина от тамплиерите още не си бяха изцапали ръцете с демонска кръв. Саймън се опитваше да държи по-младите встрани от опасността, докато не стане крайно наложително. Твърде много от младите неопитни тамплиери отиваха рано в гроба въпреки обучението.

— Ще имаме предостатъчно време за битки — обади се Даниел, преди Нейтън да успее да отговори. — И предостатъчно демони, с които да се бием. Най-важното, което трябва да осъзнаеш сега, е, че Опустошителите никога не ловуват, ако нямат числено превъзходство над жертвите си. — Тя замълча за кратко. — Щом виждаме толкова много, значи има и още.

Саймън преметна тялото на сърната през лявото си рамо. Хвана дръжката на бойния си меч и го извади от ножницата на гърба си. Острието заблестя. Изкован от паладий и стомана, мечът беше дълъг около метър, двуостър и идеално прав. Ефесът бе солиден и тежък, покрит с белези от минали битки. Руните по острието задържаха магическите сили, които Саймън и баща му бяха вложили в метала при изковаването на меча.

— Погледни насам — рече тихо Трент.

Саймън получи нова картина в прозорец върху ПД-то си. Единайсет Опустошителя се приближаваха от север. Само миг по-късно Линда Естеп докладва за още седем на юг.

И трите групи се бяха насочили към тамплиерите.

— Опитват се да ни обкръжат, друже — рече Нейтън.

— Опустошителите не действат толкова планирано. — Саймън се затича леко на запад, единствената посока, която все още бе открита за тях. — Някой ги насочва.

— Жалко, че не успяха да затворят изхода, преди да ги засечем — каза Нейтън.

Саймън изкара на дисплея си карти на околния терен. Полупрозрачният образ не пречеше на зрението му. От дете се бе обучавал да разграничава различни видео– и аудиопотоци, които получаваше едновременно. Тамплиерите в убежището, което той бе създал преди четири години, излизаха навън почти всеки ден. След толкова време не бяха останали много неща от географията на местността, които да не са им известни.

Неприятности се задаваха от запад. Там теренът ставаше стръмен и коварен. Хълмовете преминаваха в отвесни скали, високи по петнайсет-двайсет метра, издигащи се над долини от натрошен варовик.

Опустошителите действаха така, сякаш знаеха това.

— Съберете групата — нареди Саймън. — Ще се опитаме да пробием на юг, преди да ни изтласкат към скалите.

Тамплиерите се събраха. Саймън и Нейтън застанаха начело, на пет-шест метра един от друг. Преминаха от забързано крачене в бяг. Жироскопите в костюма поддържаха движенията на Саймън гладки. Той виждаше Опустошителите на ПД-то си. Вече бяха толкова близо, че нямаше нужда картината да му бъде препредавана от други тамплиери. Въпреки голямата скорост, която бронята осигуряваше, демоните скъсяваха разстоянието.

Докато тичаше, Саймън се опита да не мисли за всичкото месо, което бяха оставили да виси по дърветата и да се разваля. Сърните бяха умрели безсмислено и хората в убежището скоро щяха да започнат да гладуват, ако не се направи нещо. Цялото това стечение на обстоятелствата го дразнеше.

— Вражески сили на сто и пет метра — съобщи му ИИ-то на костюма.

Саймън използва програмата за усилване на светлината, вложена в оптичното оборудване на костюма. Тя обезцвети картината пред него и направи всичко черно-бяло с лек зеленикав оттенък. Човешкото око беше способно да различава нюансите на зеления цвят по-лесно, отколкото на който и да е друг цвят от спектъра.

Седемте Опустошителя изпъкваха сред обкръжението си. Телата им бяха мастиленочерни, а главите — твърде големи за тесните рамене. Стигаха почти до кръста на Саймън. Ходещи на четири крака, демоните напомняха на Саймън за крокодили. Опашките им, дълги почти колкото жилестите им силни тела, се мятаха нетърпеливо насам-натам.

— Нещо не е наред — каза Саймън. — Ние сме десет, а те — седем. Би трябвало да отстъпват, а не да стоят тук.

— Може пък да не могат да броят, друже — подхвърли Нейтън.

Обаче не ставаше дума само за броене. Опустошителите усещаха кога не са достатъчно, за да повалят жертвата.

Хладно предчувствие пробяга по гръбнака на Саймън, докато гледаше как Опустошителите на юг стоят на мястото си. Демоните от север и изток се приближаваха в бесен галоп.

После тамплиерите връхлетяха Опустошителите. Точно преди двете групи да се сблъскат, демоните нададоха своя нисък, гърлен лай. Един самотен воин би имал шанс да избегне среща с тях благодарение на навика им да лаят. Но това нямаше да се случи тази нощ. Демоните се хвърлиха напред с раззинати челюсти.

Саймън пусна трупа на сърната, като се надяваше, че ще има възможност да го прибере, преди да им се наложи да бягат. Извади висящия на хълбока си шипомет. Пистолетът беше голям, с форма на буквата Г, с шест въртящи се дула, които можеха да осигуряват изумителна скорострелност. Мунициите бяха паладиеви шипове.

Саймън видя на 360-градусовата картина на ПД-то си как Даниел извади втория си меч с разтопен ръб. Той беше малко по-къс от първия, който държеше в дясната си ръка. През последните няколко месеца тя бе тренирала дълго и усърдно да борави с два меча в битка. Остриетата от тип „Разтопен ръб“ съдържаха нажежена лента от внимателно контролирана лава, която следваше параметрите, зададени от меча.

И двете оръжия запламтяха, когато тя изрече командите за гласово активиране. Приличаха на течен огън и се открояваха величествено в мрака на нощта. Трудно беше да изгубиш Даниел в нощна битка.

Опустошителите се размърдаха, но не нападнаха, нито пък отстъпиха.

С плавна лекота Опустошителят начело на групата се завъртя към Саймън. Ужасната паст зееше, разкривайки редици остри зъби, извити навътре. След като някой Опустошител сключеше челюсти, захапката му беше като мечи капан. Жертвата трябваше едва ли не да отсече собствения си крайник, за да се освободи.

Вместо да чака атаката на Опустошителя, Саймън се хвърли напред. Скочи високо във въздуха и протегна шипомета към демона. Когато натисна спусъка, непрекъснат откос от паладиеви шипове се вряза в люспестата кожа на създанието.

Опустошителят изрева от болка, но не беше ранен толкова тежко, че да се откаже от едничката си цел да търси жертва. До него друг демон се надигна на задните си крака и се метна към Саймън.

Огнехвърлячът на Нейтън избълва две гранати, които улучиха втория Опустошител в гърлото. Взривовете отхвърлиха съществото назад и го обвиха в пламъци. Преди то да се окопити, Нейтън изстреля още две гранати, които го улучиха в главата. Едната избухна в устата на демона. Онзи изрева, бълвайки огън, и се замята в дива божа.

— Закрепване — нареди Саймън на ИИ-то на костюма, докато падаше. Закрепващите шипове, предназначени да удържат тамплиера намясто при атака, се изстреляха от ботушите му. От двете страни на глезените му имаше по един трийсетсантиметров шип.

Първият Опустошител се отдръпна от онзи, който бе обгърнат в пламъци, но успя да измине само няколко сантиметра. Шиповете на левия крак на Саймън се врязаха в твърдия череп на съществото, а тези на десния само пронизаха шията на демона. Значителната тежест на тамплиера залепи демона към земята.

Опустошителят изтръгна главата си изпод Саймън, който не успя да запази равновесие, тъй като шиповете му бяха забити в демона, и падна странично. Силата на съществото го изненада. Беше смятал, че този удар ще го прикове към земята.

Стовари се тежко по гръб, но специалната противоударна течна изолация, която се намираше между тялото му и бронята, омекоти удара. Опустошителят тръгна към него, но главата му се кандилкаше странно върху мършавия врат. Въпреки това демонът щракна с челюсти към Саймън и зъбите одраскаха бронята му.

Той вдигна шипомета и стреля почти от упор. Шиповете превърнаха лявото око на Опустошителя в кървава каша и се забиха в орбитата и слепоочието му.

Окървавен, демонът отказваше да умре. Изръмжа и заби предните си лапи в земята, а после отново се метна напред. Отхвърлен от тежестта и силата на своя противник, Саймън се просна като парцалена кукла.

— Освободи закрепването — заповяда той.

Шиповете се изтеглиха от главата и шията на Опустошителя. Той моментално се изправи на задните си крака и стовари силно предните върху Саймън. Саймън нямаше възможност да се дръпне и усети как ударът отново го залепи към земята.

— Предупреждение — обади се ИИ-то на костюма. — Целостта на бронята е осемдесет и един процента.

Саймън се претърколи настрани, докато Опустошителят се опитваше да повтори атаката. Земята се разтресе, когато тежките предни лапи се стовариха върху нея. Саймън се претърколи още веднъж и се изправи на крака. Надигна се и отново стреля с шипомета. Опустошителят изви глава, за да го види със здравото си око. Зад него демонът, прострелян от Нейтън, се търкаляше в агония, докато плътта му се издуваше в мехури от обхваналите го пламъци.

— Още демони се приближават от север и изток — каза ИИ-то на костюма.

Един бърз поглед към ПД-то показа на Саймън новата вълна от демони, които се насочваха към тях. Знаеше, че би било чисто самоубийство да се опитват да устоят срещу всичките. Налагаше се да си пробият път през Опустошителите, които бяха по-близо.