Мел Одом
Споразумението (52)

Петдесет

Знаеш ли, друже — каза Нейтън, — това е може би най-шантавото нещо, което съм правил.

Саймън надзърна през вратите на товарния отсек на хеликоптера към града долу. Въпреки напрегнатия момент и високия залог, не можа да се сдържи да не отвърне:

— На мен не ми влиза дори в челната десетка.

— Да, ама не всички сме родени със склонност към самоубийство.

— Отчиташ ли факта, че ще се приземим в зона, гъмжаща от демони? — попита Даниел. — Защото мисля, че това може да го включи в класацията.

— Не, не бях го отчел — каза Саймън. Провери за последно ремъците на парашута. — Добре де, влиза в челната десетка.

— Може да ти напишат това на надгробния камък — каза Нейтън.

Саймън за миг се замисли за Нейтън. Той очакваше бебе. Преди да тръгнат от укреплението, Саймън му предложи да остане. Нейтън отказа.

— Още не е късно да се върнеш — каза му Саймън по личния канал.

— Единственият начин да се върна — отвърна Нейтън — е, ако ти сам ни поведеш назад. Готов ли си да го сториш?

Лея е там долу.

— Не.

— Тогава не се връщам. Да им сритаме задниците и да приключваме.

Няколко минути по-късно пилотът на хеликоптера им съобщи, че наближават мястото. Машината се спусна надолу и веднага стана мишена за малки летящи демони. Те обаче не можеха да я хванат. Ако хеликоптерът се забавеше, щеше да стане плячка за Кървавите ангели.

Саймън погледна към тамплиерите, после отвори канал за връзка с тях и с онези в другите два товарни хеликоптера.

— Тази нощ за първи път ще отвърнем на удара. Нека демоните да разберат, че не сме напълно победени. Нека разберат, че няма да вземат този свят без бой. — Той направи пауза. — За живите.

— За живите! — повториха тамплиерите.

Пилотът им даде сигнал да скачат.

Саймън беше пръв. Хвърли се през вратата в познатата поза „Морска звезда“ и загледа как показанията за височината върху дисплея му намаляват.

— Задействай парашута — обади се ИИ-то на костюма.

Саймън посегна към гърдите си и удари бутона за отваряне на парашута. Платното се изду над него. Той хвана въжетата за насочване и ориентира спускането си към магазина на „Епъл“. Петдесет и трима тамплиери кацнаха върху покрива на сградата. Четирима не я улучиха и се приземиха на улицата долу.

Без да разменят нито дума, тамплиерите се заеха да поставят по покрива експлозивите, докато Саймън и още няколко човека се закачиха към въжета за спускане. Той провери за последен път оръжията си.

— Лорд Крос — повика го женски глас по комуникатора.

Обаждането не беше пълна изненада. Саймън умишлено бе използвал такава честота, до която знаеше, че Лея има достъп. Беше се надявал, че по някое време ще могат да се свържат.

— Да — отвърна той.

— Не сме се срещали — каза жената. — Аз се казвам Лира Дариус. Приятелка съм на Лея.

Саймън се усмихна.

— Предполагам, не си излязла на вечерна разходка.

— Не. Осъществих контакт с Лея по-рано тази нощ. Разбрах къде се намира. Обкръжили сме сградата и сме готови да влезем да я потърсим. При неуспех сме решили да взривим всичко.

— И да убиете Лея? — Тази мисъл не се харесваше на Саймън.

— Ако се наложи. Трябва да призная, че като видях хеликоптерите и тези бронирани костюми, почувствах повече оптимизъм за крайния изход.

— Не съм дошъл тук да убия Лея.

— Нито пък аз. Надявам се, че няма да се стигне дотам.

— Няма.

— Как искате да го направим?

Саймън видя, че тамплиерите отстъпват от експлозивите на покрива.

— Досега демоните трябва да са узнали, че сме тук, затова смятах да опитаме директен подход. Да видим колко объркване можем да посеем по пътя си.

— Ще влезете през покрива?

Това изненада Саймън.

— Да.

— Ако ние имахме брони като вашите, може би щяхме да опитаме същото. Обаче нямаме.

— Ние пък имаме — каза Саймън. — Значи влизаме вътре, прибираме Лея и останалите, причиняваме колкото можем повече щети и се измъкваме оттук.

— Демоните ще ви гонят по петите.

— Вероятно.

— За щастие ние ще чакаме на улиците, готови да ви защитим.

— Това ми звучи добре.

— Освен това открихме няколко от вашите, които не са улучили сградата. Ще се погрижим за тях, докато вие имате възможност пак да им обърнете внимание.

Саймън се усмихна отново.

— Ако се измъкнем живи, ще те черпя едно.

— Аз също. Имам чувството, че тогава ще имаме нужда от това. Успех.

Саймън й благодари, после даде заповед да взривят зарядите на покрива. Експлозиите отекнаха в бърза последователност. Облаци прах излетяха към небето и покривът се разпадна.

* * *

Преди да се отвори Адската порта, един от кабалистите бе бил градски работник и бе използвал технологията на хармоничната честота за разчистване на някои от срутените тунели под Лондон, за да се отвори място за повече маршрути. Казваше се Джерниган и беше истински магьосник с преносимия честотен инструмент за копаене, който бяха взели от градските складове.

На Уорън почти му призляваше от страх, докато следваше мъжа, който копаеше нов проход от един сервизен тунел, минаващ напречно под улицата. Справяха се бързо, защото звуковите вълни премахваха всяка неорганична материя за секунди.

Като измери за трети път разстоянието, Уорън разбра, че са под магазина на „Епъл“. Откакто жената се бе свързала с него в съня му, той много мислеше за нея, чудейки се каква ли е. Планът да я измъкнат се беше появил в ума му сравнително бързо.

Уорън нареди на кабалиста да ги изведе нагоре. Това беше по-трудно, защото тунелът трябваше да се копае под ъгъл, насочен нагоре, но и да не е прекалено стръмен, за да се изкатерят по него.

Кабалистите го последваха с известно нетърпение. Всички те сега имаха по някаква част от Карелот, която усилваше способностите им. Искаше им се да разберат колко силни са в битка. Никой от тях нямаше желание да умира, но бяха склонни да рискуват.

Колкото до самия Уорън, той идваше заради жената — Лея. Кошмарът с пастрока му бе по-различен от всичко, което бе сънувал преди. Не искаше да се повтори.

А и Мерихим беше тук. Ако наистина демонът бе организирал това, както твърдеше Лилит, между тях имаше сметки за уреждане, които можеха да се изплатят само с кръв.

Той последва тунелокопача нагоре по наклона, който беше достатъчно стръмен, за да го затрудни. Миг по-късно последният пласт между пода и магазина се изпари. Пътят беше чист.

Уорън очакваше, че може да се озоват насред Мрачните изчадия, сглобили машината. Това обаче не стана. Кабалистите излязоха в задната част на сградата, където се съхраняваха стоките.

Като стигнаха до вратата, Уорън надзърна през нея и откри, че вниманието на повечето демони е приковано към тавана. Бяха обкръжили голяма машина, която на височина заемаше почти цялото помещение.

В следващия миг силен тътен от взривове отекна в зданието. Едно голямо парче от покрива се срути. След него в сградата се спуснаха, увиснали на въжета, осем тамплиера. Те веднага откриха огън с оръжията си.

Нападнати отгоре, Мрачните изчадия понесоха големи загуби, преди да успеят да заемат позиции и да освободят собствените си оръжия. Тамплиерите се спуснаха на пода, привличайки огъня на демоните, но още докато се подреждаха в отбранителни позиции, нова вълна от тамплиери се спусна по въжетата.

Въпреки всичко, Мрачните изчадия не смятаха да се дават без бой.

— Ще се озовем приклещени между тамплиерите и Мрачните изчадия — каза Уорън.

— Тамплиерите не са ни врагове — рече Дайю. — Демоните са. Ако това е толкова важно, колкото казваш, нямаме избор. Тамплиерите само ще ни улеснят.

„Освен ако не ни убият“ — помисли си Уорън. Собственият му опит с тамплиерите не беше блестящ. Въпреки това той се включи в битката.

* * *

Саймън беше един от първите тамплиери, стъпили на пода. Видя машината пред себе си, на по-малко от петнайсет метра. Бе разположена почти в центъра на сградата. Сега трябваше само да намерят Лея, да унищожат машината и да се измъкнат живи.

Ако не бе подложен на толкова масиран огън от демонските оръжия, можеше дори да почувства оптимизъм.

— Саймън — извика Даниел. — В сградата има и кабалисти.

Той се свърза с ПД-то й и видя кабалистите, които се познаваха мигновено по татуировките и облеклото си.

— Те пък откъде се появиха?

— От дупка в пода. Току-що си прокопаха път навън.

— Адски удобно, не смяташ ли? — попита саркастично Нейтън, докато изстрелваше ракета към група Мрачни изчадия, струпани край машината.

Саймън се замисли върху това.

— Лея каза, че минава през главите на много хора. Нейната приятелка Лира е тук. Така че не съм единственият, на когото е предала съобщение.

— Може би трябваше да направим торта — рече Нейтън.

Саймън приготви оръжията си.

— Готов ли си?

— Да, друже. Готов съм. Води, аз ти пазя гърба.

Стиснал в едната ръка меча, а в другата — шипомета, Саймън излезе от прикритието си и тръгна право към Мрачните изчадия. Изстрелите на шипомета се врязаха в редиците им и започнаха да ги повалят. Преди демоните да успеят да побегнат, той се озова сред тях и развъртя меча. Крайници, глави и вътрешности бързо покриха пода. Саймън прибра пистолета си и се отдаде изцяло на сечта.

Нейтън повтаряше действията му и му оказваше подкрепа във всичко. Двамата заедно се превърнаха в унищожителна сила.

Едно Мрачно изчадие се метна към Саймън, с надеждата да го изненада в гръб. Можеше и да успее, ако не беше 360-градусовият изглед на ПД-то. Саймън го посрещна със смазващ удар на огромната си лява ръка, от който черепът на демона хлътна. После улови падащия труп и го хвърли срещу другите демони пред себе си, като по този начин временно разчисти пътя си.

Преодоля още разстояние, приближавайки се към огромната машина. Мрачни изчадия стреляха от скелето, минаващо като мост над механизма.

В следващия миг една кипяща огнена топка, хвърлена от кабалист, се вряза право сред тях и ги размята във всички посоки. Повечето бяха обхванати от пламъци и вероятно умряха още преди да паднат на земята.

— Виждаш ли някаква врата в това нещо? — Саймън продължаваше напред, без да престава да сече демони.

— Да — каза Нейтън. — Докато се мотках тук отзад, я забелязах.

Саймън се свърза с картините от ПД-то на Нейтън и видя вратата.

— Влезем ли веднъж — каза Саймън, — излизането може да се окаже сложно.

— Като ще е гарга, рошава да е, друже. Щом Лея е в това нещо, ще я измъкнем. Когато си готов, само кажи.

— Готов съм — каза Саймън, мислейки за Лея и за всичко, което бе изтърпяла тя.

— Опасявах се, че това ще кажеш.

С ритници, удари, стрелба и блъскане, Саймън си проби път до вратата. Щом стигна до нея, откри, че тя представлява по-скоро херметичен люк, какъвто можеше да се види в тамплиерското Подземие.

Преди да успее да отвори люка, една жена скочи от сенките и се приземи до него. Демонските рога и опашка, които носеше, веднага показваха, че е кабалистка. Татуировки покриваха всеки квадратен сантиметър от кожата й. Дясната й длан сияеше леко и когато тя удари Саймън с нея, му се стори, че са го халосали със стенобойно оръдие.

Залитна назад към перилата на скелето и едва се задържа на крака. Преди да успее да се съвземе, жената се завъртя и го изрита в лицето. Той отлетя и се блъсна в Нейтън, като за момент и двамата загубиха равновесие.

— Виж й сметката — изръмжа Нейтън и избута Саймън напред.