Мел Одом
Споразумението (39)

Тридесет и седем

Екипът ни е неопитен, Лея.

— Знам, Марик, но с това разполагаме и се налага да свършим работата с него. — Лея коленичи в сенките върху сградата, която предоставяше изглед към магазина на „Епъл“ на Риджънт Стрийт в Уест Енд.

— За такова нещо — промърмори Марик — ония горе трябваше да намерят да пратят нещо повече от сополиви палета. — Той беше над петдесет, слаб, елегантен мъж, който бе прекарал по-голямата част от живота си по бойните полета на чужди държави.

— Още не знаем за какво става въпрос. — Лея огледа фасадата на сградата. Когато компютърният магазин бе отворил през 2004-а, беше голям хит. Баща й я заведе там да си избере първия три ди плейър, когато бе още момиченце.

Някога модерната сграда сега представляваше развалина. Големите украсени стъклени витрини бяха изпочупени. Тротоарът бе осеян с компютърни части, изпуснати от някогашни плячкаджии или измъкнати от оцелели хора, търсещи начин да се свържат с външния свят.

— Значи отгоре докладват за организирана демонска дейност тук? — попита Марик.

— Да.

— Какво по-точно би трябвало да означава това?

— Че сме тук да търсим организирана демонска дейност.

— И ще я разпознаем?

— Шефовете мислят така.

— Браво на тях.

Без да се смути, Лея продължи да оглежда зданието. Стояха тук вече повече от час след залез-слънце. Засега нямаше никаква демонска дейност.

— Демоните строят нови неща — каза Лея.

— Като оръжейната фабрика.

— Да.

— Човек се чуди защо са чакали толкова дълго.

— Не мисля, че са смятали, че ще им отнеме толкова време да смажат и превземат този свят — каза Лея.

— Тоест ние сме оказали по-голяма съпротива, отколкото са очаквали ли?

— Може би.

— Е, те не ни дадоха никакъв скапан избор.

— Нито пък ни оставиха място, където да отидем — съгласи се Лея.

Някакво движение надолу по улицата привлече вниманието й. Тя фокусира бинокъла.

Риджънт Стрийт беше извит булевард, който бе проектиран, така че да се възползва от земите на Короната и да отдели покрития с лоша слава район „Сохо“ от търговската елегантност на „Мейфеър“. Като преграда между имащите и нямащите, не бе постигнал кой знае какъв успех. Джебчиите просто живееха от другата страна на улицата срещу работното си място.

През бинокъла Лея видя как група от четири Мрачни изчадия водят четирима оковани души към сградата на „Епъл“. Това бяха две жени, един мъж и един тийнейджър, който можеше да е или едното, или другото.

— Вкарват ги вътре живи — рече Марик.

Лея не каза нищо.

— По-добре ще е да ги убием сега, вместо да оставим демоните да ги изтезават. Те вече са на практика мъртви.

— Ако го направим, ще издадем, че знаем за това място.

— Виждала си какво правят демоните с жертвите си, Лея. Да пуснем по един куршум в главите на тези хора, ще е милосърдие.

— Знам, но те ще влязат в сградата, преди да успеем да заемем такава позиция, от която да можем да се изтеглим безопасно. Само ще изгубим екипа си.

Марик въздъхна.

— Знам.

Под тях Мрачните изчадия вкараха пленниците си в сградата. Всички изчезнаха в мрака. Лея отвори комуникационния канал.

— Червен гарван шест, тук е Червен гарван водач.

— Червен гарван шест слуша, Водач — дойде бързият отговор. Гласът на младата жена беше уверен и енергичен.

— Имате Шпиониращи очи, нали?

— Да.

— Защо не заобиколите тази сграда? Нека видим какво има отзад.

— Добре.

Макар че знаеше къде е Червен гарван шест и го търсеше с поглед, Лея едва успя да зърне дроновете, които се понесоха по Риджънт Стрийт. Тя ги следеше непрекъснато с бинокъла, но не видя нищо нередно.

— Отрицателно, Водач — докладва младата жена.

— Няма ли пазачи?

— Нито един.

— Поставете очи да наблюдават зоната. Нека им дадем няколко минути. — Лея заглуши предаването и погледна към Марик. — Защо не са поставили стражи?

— Защото не се боят от нищо — отвърна старият агент.

— Знам. — Този отговор подразни Лея повече, отколкото очакваше.

* * *

Четирийсет минути по-късно още не се беше появил никакъв демон, нито пък пленниците се бяха върнали. През цялото това време Лея се мъчеше да не се поддаде на мислите какво ли става с тези хора. Накрая реши да влезе в сградата с малък екип.

— Моят съвет — рече Марик — е да не го правиш.

— Шефовете ни пратиха тук за отговори. Няма да ги получим, като си седим на покрива.

— Няма да ги получим бързо — отвърна Марик. — Но това не означава, че изобщо няма да ги получим. Влизането е рисковано.

— А също и постоянното връщане на този покрив…

— Не е нужно да е същият покрив.

— … или някой подобен, пак е поне толкова рисковано.

Марик се почеса по челюстта през плътно прилепналата маска.

— Тогава следващият ми съвет е да позволиш на някое от младите палета да води проникването.

— Те не знаят достатъчно.

— Тогава прати своя опитен професионалист.

— Теб ли?

Марик сви рамене. Поради безличното изражение на маската това движение изглеждаше странно.

— За това сме ние, подчинените.

— Не ми е в стила да пращам други хора да вършат черната работа вместо мен.

— Никога няма да се издигнеш.

— Виждам, че и ти не си се издигнал.

— Така е.

— Разчитам на теб да ме измъкнеш оттам, ако нещата тръгнат на зле.

— Ще го направя. — Марик й подаде ръка. — Успех.

— И на теб. — Лея я стисна, после залепи длан към стената на сградата и се прехвърли през ръба. Наножичните куки се подадоха от дланите, подметките, предмишниците и коленете на бронята й. Впиха се в зидарията и я задържаха като муха. Тя запълзя надолу по стената на сградата.

Трима от екипа й я посрещнаха долу в уличката. Заедно се затичаха в посока обратна на Риджънт Стрийт, на една пресечка навътре в района „Сохо“, а после шест пресечки встрани. Оттам прекосиха Риджънт Стрийт и се промъкнаха обратно към магазина на „Епъл“.

* * *

Хванала комбинираната пушка, която бе избрала за свое основно оръжие при проникването, Лея се прокрадваше през сенките към сградата, която бе тяхна цел. Сградите по Риджънт Стрийт бяха построени плътно една до друга, без никакви проходи между тях. Но разрухата, сполетяла района по време на нашествието, и непрестанните безчинства на демоните бяха оставили повечето здания надупчени като швейцарско сирене.

Лея пропълзя по натрошените камъни и се запромъква по осеяния с отломки под. Умишлено бе избрала да се качат на втория етаж на сградата, долепена до магазина на „Епъл“. Оттам преминаха през разбитите стени. Пазеха радиомълчание.

В главната изложбена зала Лея усети пулсиращи вибрации отдолу. Притисна лявото си кутре към пода, изпъна китка и пусна моновлакнеста връзка през бетона към тавана на долния етаж. Видеовръзката се включи точно навреме, за да покаже малкото облаче прах, което се понесе надолу от тавана. Това беше единственият знак, че е извършено проникване. Прашното облаче изчезна, преди да измине и метър.

Един бърз оглед показа, че мястото е пълно със зловещи уреди. Лея никога не бе виждала нещо подобно. Средата на стаята се заемаше от правоъгълен блок от жици и части, които изглеждаха грубо скалъпени, вместо завършени. Наоколо се трудеха усърдно Мрачни изчадия.

Отровнозелени и жълти лампи проблясваха във вътрешността на машината и й придаваха вид на зейнала паст на някакво огромно създание. Кабели, подобни на пъпни върви, се виеха по пода и се свързваха с машинните вени и артерии. За първи път Лея осъзна, че вибрацията, която бе усетила, идваше от машината долу.

Тя вдигна поглед към отряда си и протегна ръка. Тагарт я пое и връзката между костюмите се включи, така че другите можеха да видят по видеовръзката онова, което виждаше тя. Заедно продължиха да наблюдават демоните.

Един демон дръпна една от пленничките, за да я изправи на крака, и я бутна към машината. Тя не тръгна доброволно. Мрачното изчадие я удари с приклада на пушката си и я повали. Когато я изправи отново, тя се олюляваше пиянски.

Друго Мрачно изчадие нагласи нашийник около врата на жената. Миг по-късно един демон прикрепи и пъпна връв. Жената залитна назад в ръцете на едно от чакащите Мрачни изчадия. Отнесоха я до машината. Друг демон отвори един празен контейнер, който се бе подал от машината. Хвърлиха небрежно жената вътре и затвориха люка.

Лея погледна люковете от тази страна на машината и осъзна, че в нея има място за четирийсет или повече души. Стомахът й се сгърчи от отвращение.

Някаква сянка се раздвижи пред нея. Отне й миг да осъзнае, че е в същата стая, където се намира тя, а не е част от ужаса долу.

Тя изтегли моновлакнестата шпионираща жичка и посегна към комбинираната пушка, докато десетки демони Ловци изникнаха от сенките около тях.

— Бягайте! — заповяда Лея. — Назад по пътя, по който дойдохме.

Ярки проблясъци на изстрели изпълниха стаята. Сградата затрепери от тази канонада. Лея насочи пушката си към една от най-големите групи Ловци и натисна спусъка. Залп от куршуми се вряза в демоните. Откатът я отхвърли назад и тя едва успя да се задържи на крака.

Парчета от разкъсани и горящи демони полепнаха по стените. По средата на тавана зейна огромна дупка, която започна да се разширява. Лея почувства кратко задоволство от разрушението, но инстинктът й за оцеляване бързо засенчи този успех.

Тя се втурна след екипа си. Демоните отдолу стреляха и куршумите им пробиваха тавана и го трошаха на парчета. Части от него се откъсваха и падаха, оставяйки дупки.

После групата стигна до отвора, водещ към съседната сграда. Тагарт се отдръпна и извади шплинта на една граната.

— Пази се! — Той преброи до нула и хвърли гранатата. Тя избухна и изпълни близката околност с пламъци.

Малко от огъня полепна по костюма на Лея, но тя не обърна внимание. Материалът беше огнеустойчив. След като горивото, подхранващо пламъците, се изчерпеше, щяха да угаснат.

Преди да стигнат до отвора в стената, който водеше към уличката навън, от отломките се надигна един Смрадлив гигант. Огънят от дулата и пламъците озариха за кратко тъмнозелените люспи на създанието. Демонът замахна с подобните си на боздугани юмруци и ги стовари надолу като чукове.

Лея вдигна оръжието си, прицели се в центъра на гръдния кош на Смрадливия гигант и стреля. Куршумите се забиха в целта и отхвърлиха създанието няколко крачки назад. Но преди да стигне до повалените си другари, още един Смрадлив гигант се надигна до нея.

Лея опита едновременно да се обърне, да вдигне оръжието си и да отстъпи. Опорният й крак се подхлъзна на нестабилните отломки, но дори това да не бе станало, тя знаеше, че не може да се измъкне. Демонът беше твърде близо.

Огромната му ръка се сви около главата й и едното й рамо и я натисна към земята. За миг я изпълни невероятна болка, после изгуби съзнание.