Мел Одом
Споразумението (11)

Девет

По-дебел сняг се бе натрупал край скалите. Докато Саймън стигне до тях, вече газеше в преспи, високи над кръста му. Заснеженият терен беше коварен. Саймън неведнъж падаше и с мъка се вдигаше отново на крака.

Опустошителите и Кръволоците се събраха в група, сякаш усещаха, че жертвите им няма накъде да бягат. В небето няколко крилати демона, които Саймън не можа веднага да познае какви са, прелетяха, плющейки с криле, през нощния въздух и се очертаха като черни силуети на фона на ярките звезди.

Слугата продължаваше да седи върху гърба на Смрадливия гигант. Посегна през рамо и измъкна копие с обсидианов връх, който някак си сияеше в черно дори в нощта. Черната светлина изпъкваше на фона на девствено белия сняг.

— Тамплиери — изръмжа с гърлен глас Слугата. — Искате ли да се предадете?

Саймън закрачи напред. Трима от тамплиерите бяха паднали в битката. Само седмина стояха върху брулените от вятъра скали. Нямаше дървета или големи камъни, които да им предлагат временно прикритие.

— Кой си ти? — попита Саймън, стиснал меча и щита си.

Слугата си пое дълбоко дъх и поклати буцестата си глава.

— Засега съм никой. Не съм Именуван. Дойдох на вашия жалък свят, за да се бия и убивам, и така да си спечеля име. Винаги е било тъй. А ти кой си?

— Саймън Крос от дома Рорк и дори през ум не ми е минавало да се предавам на демони.

Демонът кимна.

— Рорк. Този дом ни е известен. — Той се ухили, разкривайки пожълтелите си зъби. — Убивали сме прадедите ти.

Саймън не знаеше дали е вярно. Контактите между хора и демони на този свят преди нашествието бяха редки. Той стоеше и се мъчеше да измисли някакъв изход, някакъв начин да оцелеят. Нищо не му идваше наум. Изтощен от липсата на сън и от стимулаторите, които използваше, за да поддържа бдителността си през последните няколко дни, той се олюляваше на краката си.

— Кажи ми къде са останалите — рече демонът. Окуражен от това, Саймън се стегна. Ако демонът не знаеше къде е тамплиерската крепост, надеждата оставаше. Когато ловната група не се върнеше, другите щяха да разберат, че нещо се е случило, и щяха да преминат в режим на усилена сигурност. Щяха да изчакат няколко дни, както ги бе инструктирал Саймън, а после да проверят. Все още имаше възможност да измъкнат невинните хора от опасността.

— Няма други — отвърна Саймън.

Слугата се изсмя подигравателно.

— Това ли ще е отговорът ти, тамплиере, ако те накарам да се закълнеш в честта си?

— Аз нямам чест за демоните — каза Саймън. — Нито пък любезност или милост. От нашите два вида, демоне, само един ще остане жив на този свят.

— Ще намерим останалите — обеща демонът. — Сега, когато намерих теб, ще набия главата ти на моето копие и ще съобщя на господарите си, че има и други тамплиери, които се крият в тукашните гори и хълмове. После ще ги намерим и ще ги избием всичките.

— Още не си ни убил — отвърна Даниел.

— Това ще отнеме съвсем кратко време — рече Слугата. Протегна копието си към Саймън.

Саймън едва успя да се прикрие с щита, преди от копието да се стрелне черен лъч. Щитът разпръсна по-голямата част от електрическия заряд на магичното оръжие, но силата отлепи краката на Саймън от земята и го събори по гръб.

— Предупреждение — обади се спокойно ИИ-то на костюма. — Защитите паднаха до четирийсет и три процента.

Кръволоците и Опустошителите нападнаха като един. Втурнаха се напред и ноктестите им лапи ровеха снега. В крайна сметка обаче числеността им се оказа в тяхна вреда. Пречкаха се един на друг, в опитите си да атакуват.

Саймън стана и излезе напред. По-малки и по-бързи, Опустошителите нападнаха първи. Саймън халоса първия и прекърши врата му, но още докато трупът се плъзгаше по щита, следващият вече чакаше. Той скочи към главата на Саймън. Тамплиерът замахна с меча си и почти разсече Опустошителя наполовина. Острието заседна в гръбнака на демона. Саймън стъпи върху убития враг и изтръгна оръжието си.

Преди да успее да се подготви, Слугата отново стреля по него с лъч от копието си. Този път Саймън зърна зелените кристали, красящи дръжката. Те пулсираха от енергия.

Снегът не даваше сигурна опора. Саймън се опита да се закрепи, но шиповете пронизваха само снега и не намираха за какво да се задържат. Черни пламъци плъзнаха по бронята му и размътиха зрението му.

— Защитите паднаха до двайсет и осем процента — каза ИИ-то на костюма.

— Анализирай огъня — заповяда Саймън.

— Анализът невъзможен — отвърна ИИ-то. — Няма достатъчно информация в базата данни.

Въпреки бронята си, Саймън усещаше горещината, която заплашваше да опърли кожата му. Премести щита, за да блокира продължителния изблик на енергия, и едва успя да го нагласи, преди един Кръволок да се надигне пред него. Саймън изтика напред меча си и прониза тялото на Кръволока по средата, но едрите лапи на демона го блъснаха по щита и го отхвърлиха назад.

Той усети, че десният му крак се плъзга през ръба на скалата и се опита да запази равновесие. Изкорменият Кръволок замахна напред с двете си лапи и го удари пак.

Този удар изхвърли Саймън отвъд ръба, но Кръволокът не успя да спре собствения си устрем и излетя след него. И двамата започнаха да падат към неравния терен долу.

Във въздуха рефлексите и обучението на Саймън се задействаха. По време на обучението си за тамплиер той беше научил много за падането и как да се справя с инерцията, а заниманието му с екстремни спортове бе превърнало необикновените ситуации в нещо банално за него.

Падайки надолу с главата, Саймън долепи празната си длан към отвесната скална повърхност.

— Закрепи дясна ръка.

ИИ-то мигновено изстреля шипове от долната страна на китката му, които се забиха в здравия камък. Ръката му остана закрепена за скалата и падането на Саймън спря рязко. Изведнъж той се оказа отново в нормално вертикално положение, но ръката му бе заклещена зад него. Болка прониза китката и плъзна нагоре по ръката му. Саймън удари подметките на ботушите си в скалата и закрепи и тях.

После премести щита на гърба си, закрепи лявата си ръка и освободи дясната. Залюля се леко навън и погледна към потрошеното тяло на Кръволока долу.

Нейтън нададе панически вик.

Саймън хвърли поглед нагоре, точно когато от ръба на скалата на двайсет и пет метра над него се посипа сняг. Той едва успя да забележи, че Нейтън пада, преди да посегне към приятеля си. Нейтън падаше с главата надолу, когато ръката на Саймън се сключи около глезена му. За миг на Саймън му се стори, че рамото му ще изскочи от ставата, но то издържа.

— Мама му стара — изпъшка Нейтън, докато се люлееше като махало в ръката му. — Мислех, че съм свършен, друже.

— Аз също — каза Саймън.

Един от летящите демони се спусна от небето. Щом се приближи, Саймън прецени, че не е много по-едър от африкански кондор, но това все пак означаваше адски голям. Имаше прилепови криле и раздвоена опашка, дълга наполовина колкото тялото му.

Летящият демон заплющя бясно с криле и рязко спря. После замахна с опашката си напред и опита да пробие с бодливия й край наличника на Саймън. Мънички пукнатини се появиха в удароустойчивия поликарбонат.

— Предупреждение — обади се ИИ-то на костюма. — Многократните удари…

Демонът се завъртя, изпищя кръвожадно и нанесе нов удар. Пукнатините станаха по-дълги и по-широки.

— … могат да доведат до пробив в наличника — довърши ИИ-то. — Атмосферната цялост е нарушена.

Саймън залюля Нейтън към скалата.

— Закрепи се — изръмжа той и чу как шиповете от костюма на Нейтън се изстрелват. Разчитайки, че ще издържат, Саймън насочи вниманието си към нападащия демон.

Като се придържаше към обичайния си метод на атака, демонът се извъртя отново и нанесе още един удар с опашката си. Този път обаче Саймън сграбчи замахналата опашка и спря бодливия й край на сантиметър от наличника си.

Демонът опита да се измъкне, пляскайки бясно с криле. Когато откри, че не може, се извъртя и клъвна с острата си човка, която остави бразда в бронята на Саймън.

Още два крилати демона се събраха пред Саймън. Той замахна настрани с този, когото държеше за опашката. Костите на съществото се строшиха при удара в скалата. Саймън пусна мъртвия демон и вдигна свободната си ръка, за да се брани от двата нови.

Преди да стигнат до него обаче, Нейтън се обърна, стиснал своя огнехвърляч. Пламъци изригнаха от пистолета и овъглиха двата демона. Мъртви или умиращи, те рухнаха като камъни.

— Благодаря — каза Саймън.

— Няма защо — отвърна Нейтън. — Ако не беше ти, друже, нямаше още да съм тук.

Саймън се обърна към скалата и започна да се катери, използвайки шиповете на костюма. Докато се издърпваше нагоре, се включи към видеоканалите на другите тамплиери през ПД-то си. Даниел и останалите четирима се биеха отчаяно срещу превъзхождащия ги враг. После Хъниуел падна, атакуван от един Кръволок. Демонът се надигна на задни лапи в дива животинска радост и заблъска по падналата тамплиерка.

Саймън се изтегли през ръба и се изправи на крака. Освободи меча си и се втурна да помогне на Хъниуел с надеждата, че не пристига твърде късно. Нейтън го следваше.

Кръволокът забеляза приближаването на Саймън и се опита да се обърне и да го посрещне. Но преди звярът да се приготви, Саймън преряза гърлото му с меча. Заби рамото си в демона и го изблъска от Хъниуел.

„Живей“ — заповяда Саймън, докато коленичеше, за да постави длан върху гърдите на Хъниуел. Обменът на данни между костюмите се включи незабавно и предаде жизнените показатели на падналата тамплиерка.

Хъниуел беше едва жива. По дисплея се заизнизва списък на счупените кости и вътрешните травми. Тя нямаше да се върне в битката, а може би нямаше да доживее и края й.

— Промяна на медицинската процедура — каза Саймън, като се свърза с ИИ-то на Хъниуел.

— Променям медицинската процедура — отвърна ИИ-то.

— Пълно изключване на системите.

— Потвърждавам. Крис Хъниуел се нуждае от незабавни медицински грижи.

— Отбелязано е — отвърна Саймън. Стана и свали щита от гърба си. След като го намести, костюмът отново включи захранването му. Нейтън вече стоеше до него, а Опустошителите бяха насочили вниманието си към тях.

— Какво мислиш, друже? — попита Нейтън, като простреля един Опустошител с огнехвърляча си. Пламъците обвиха демона и той зави ужасено.

Саймън подхвана с щита си един скочил Опустошител, тръшна го на земята и го настъпи силно по гърлото, за да смаже трахеята. После го настъпи отново и заби един закрепващ шип в главата му.

— Ако успеем да вдигнем Хъниуел, може да се опитаме да слезем по скалите.

— Опустошителите могат да се катерят.

— Но Кръволоците не могат.

— Вярно е.

Саймън прониза с меча си черепа на един Опустошител и пусна още един труп в краката си. Но те не спираха да прииждат. Той призова Даниел и останалите при себе си. Тамплиерите храбро си проправиха път през гъмжилото от демони. Нейтън и двама други тамплиери образуваха преграда с щитовете си, докато Даниел и другият майстор на острието се биеха с по два меча всеки. Опустошителите умираха и се трупаха пред тях на растяща стена.

Кръволоците останаха назад. Саймън подозираше, че е заради малкото пространство за маневриране на ръба на скалата. То им пречеше да прокопаят тунели под тях. Кръволоците зареваха диво, жадни за кръв.

— Ще умрете, тамплиере — подразни го Слугата от раменете на Смрадливия гигант. — После ще се върна да взема подкрепления. Ще намерим онези, които защитавате. Ще ги намерим и убием.