Метаданни
Данни
- Серия
- Мъглороден (2)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Well of Ascension, 2007 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Юлиян Стойнов, 2010 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,4 (× 81гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- TriAM505(2010 г.)
Издание:
Брандън Сандърсън. Кладенецът на възнесението
Американска, първо издание
Превод: Юлиян Стойнов
Редактор: Иван Тотоманов
Художествено оформление на корица: „Megachrom“
Компютърна обработка: ИК „БАРД“ ООД Анна Балева
ISBN 978-954-655-146-7
История
- —Добавяне
38.
Ето това е проблемът. Макар в началото да вярвах в Аленди, постепенно ме изпълваха подозрения. Вярно е, че той напълно отговаряше на признаците. Но как да го обясня?
Не е ли странно, че отговаряше на тях твърде добре?
„Как може да изглежда толкова уверен, когато аз се чувствам неспокойна?“ — помисли си Вин, изправена до Елънд. Залата на Събора вече се изпълваше с хора. Този път бяха дошли по-рано: Елънд, изглежда, бе решил да посрещне всички членове лично.
Днес щеше да е гласуването за новия крал.
Вин и Елънд стояха на подиума и кимаха на влизащите членове на Събора. Пейките в залата вече бяха пълни със зрители. Първите няколко реда както обичайно се пазеха от стражници.
— Днес си много красива — каза Елънд.
Вин повдигна рамене. Беше облякла бяла рокля и бе загърнала раменете си с полупрозрачна наметка. Като всички нейни тоалети, и тази рокля бе ушита така, че да не спира движенията й и същевременно да е в тон с облеклото на Елънд. Нямаше накити, но бе поставила в косата си няколко дървени шноли.
— Странно колко бързо пак свикнах да нося рокли.
— Доволен съм от промяната — отбеляза Елънд. — Не че не те харесвам с панталоните и блузата, но… сега също си ти. Онази част от теб, която помня от баловете, когато почти не се познавахме.
Вин се усмихна замечтано и го погледна.
— Така и не танцува с мен.
— Съжалявам — отвърна той и я докосна по ръката. — Напоследък нямахме много време един за друг, нали?
Вин кимна.
— Ще се помъча да го поправя — обеща Елънд. — Веднага щом приключа с тази бъркотия и си върна трона, ще отделя повече време за нас двамата.
Вин кимна, после извъртя рязко глава. Един от членовете на Съвета се приближаваше към тях.
— Много си нервна — отбеляза тихо Елънд. — Повече от обичайното. Да не съм пропуснал нещо?
Вин поклати глава.
— Не зная.
Елънд поздрави приближилия се представител на скаа със здраво ръкостискане. Вин остана до него, но настроението й вече не беше същото. „Какво ме тревожи?“
Залата беше претъпкана — всички искаха да станат свидетели на днешните събития. Елънд бе принуден да постави постове при вратите, за да поддържат реда. Но не само тълпата я изнервяше. Имаше странното усещане, че всичко това е нередно. Хората се стичаха като лешояди, подушили мърша.
— Не бива да е така — промълви тя и дръпна Елънд за ръката. — Властта не може да се сменя с речи от подиума.
— Само защото не е ставало преди не значи, че не може да става сега — отвърна той.
Вин поклати глава.
— Елънд, имам подозрения. Сет ще предприеме нещо неочаквано, може би и Пенрод. Хора като тях няма да седят със скръстени ръце, докато се решава съдбата им.
— Зная — отвърна Елънд. — Но те не са единствените, които могат да устройват изненади.
Вин го погледна учудено.
— Да не си намислил нещо?
— Аз… всъщност двамата с Хам снощи измислихме нещо. Малък план. Опитах се да ти разкажа за него, но не намерих подходящ момент. Трябваше да действаме бързо.
Вин се намръщи, доловила тревогата му. Понечи да каже нещо, но млъкна и надзърна в очите му. Изглеждаше леко засрамен.
— Какво има?
— Ами… става въпрос донякъде за теб и твоята репутация. Смятах да ти поискам разрешение, но…
Полазиха я тръпки. Зад тях и последният член на Събора зае мястото си и Пенрод се надигна, за да обяви началото на заседанието. Погледна към Елънд и се покашля.
— Виж, сега нямам време да ти обясня — заговори припряно Елънд. — Но наистина не е нещо особено — може дори да не ми осигури достатъчно гласове. Все пак ще се опитам. Нищо няма да се промени, ще видиш. Имам предвид между нас.
— Какво си намислил?
— Лорд Венчър? — каза високо Пенрод. — Готов ли сте да започнем заседанието?
Възцари се тишина. Вин и Елънд стояха в средата на подиума, между катедрата и столовете на членовете. Тя го гледаше, изпълнена с нарастваща уплаха, объркване и подозрение, че по някакъв начин я е предал.
„Защо не ми каза? — помисли си. — Как може да съм готова, ако не знам какво планирате? И… защо ме гледаш така?“
— Съжалявам — промълви Елънд и тръгна към мястото си.
Вин остана сама пред публиката. Навремето това щеше да я притесни. Но вече не.
Тръгна към мястото си. Хам не беше там. Вин се намръщи и се огледа. Забеляза го сред публиката, седнал при малка група скаа. Хората до него разговаряха тихо и оживено, но дори с помощта на калая тя не можа да различи думите им поради шума в залата. Бриз и неколцина войници на Хам се бяха разположили най-отзад. Бяха твърде далеч, за да са част от плана на Елънд.
Тя смръщи вежди, нагласи роклята си и седна. Не се бе чувствала толкова безпомощна, откакто…
„От онази нощ преди повече от година, когато най-сетне разбрахме какъв е бил истинският план на Келсайър. И когато всичко около мен се срина“.
Вероятно това беше добър знак. Дали Елънд не бе измислил в последния момент някой наистина гениален политически ход? Нямаше значение, че не го е споделил с нея — тя и без това вероятно нямаше да схване правната част.
„Но… преди той винаги споделяше плановете си с мен“.
Пенрод вече откриваше заседанието — многословно както винаги. Сет седеше на предната пейка на публиката, заобиколен от двайсетина войници, и изглеждаше спокоен и доволен. Съвсем оправдано. Очакваше се той да спечели.
Но какво ли бе намислил Елънд?
„Пенрод ще гласува за себе си — помисли Вин. — Също и Елънд. Остават двайсет и два гласа. Търговците подкрепят Сет, както и повечето скаа. Боят се от армията му. Остават благородниците. Някои от тях ще гласуват за Пенрод — той е най-влиятелният аристократ в града и мнозина членове на Събора поддържат тесни връзки с него. Но дори да го подкрепят половината от благородниците — което вероятно няма да стане, — Сет пак ще спечели. Достатъчни са му две трети от гласовете, за да грабне короната“.
Осем търговци, осем скаа. Шестнайсет души на страната на Сет. Победата му беше сигурна. Какво можеше да направи Елънд?
Пенрод най-сетне приключи встъпителното си слово и каза:
— Но преди да преминем към гласуването, ще предоставя на кандидатите възможност за последно обръщение, стига да го пожелаят. Лорд Сет, ще бъдете ли така добър да говорите пръв?
Сет поклати глава.
— Вече казах, каквото имах да казвам, Пенрод. Обещах и заплаших. Всички тук знаете, че трябва да гласувате за мен.
Вин се намръщи. Изглеждаше толкова уверен в себе си. Но въпреки това… Тя огледа тълпата и погледът й се спря върху Хам, който говореше с капитан Демоа. До тях седеше един от хората, които я бяха проследили на пазара. Свещеник на Оцелелия.
Вин бавно плъзна поглед по редовете. Представителите на скаа изглеждаха разтревожени. В този момент Елънд стана и тръгна към катедрата. Беше възвърнал предишната си самоувереност и изглеждаше царствен в новата си бяла униформа. Носеше короната.
„Нищо няма да се промени — беше й казал. — Имам предвид между нас… Съжалявам…“
Възнамеряваше да използва репутацията й, за да спечели гласове. Репутацията й, която тя дължеше на Келсайър и която значеше нещо единствено за скаа. Имаше един доста лесен начин да се спечели влияние върху тях…
— Присъединил си се към Църквата на Оцелелия, нали? — прошепна тя.
Реакцията на скаа членовете на събора, логическата постановка на момента, думите на Елънд отпреди малко — сега всичко имаше обяснение. Ако Елънд бе избрал Църквата на Оцелелия, скаа членовете нямаше да посмеят да гласуват срещу него. А Елънд не се нуждаеше от шестнайсет гласа, за да спечели трона — достатъчно бе изборът да бъде блокиран. С осем скаа и собствения му глас никой не можеше да получи нужното мнозинство.
— Много хитро — прошепна тя.
Планът можеше и да не успее. Зависеше от това какво е влиянието на Църквата на Оцелелия върху скаа членовете на Събора. Но дори ако някои скаа гласуваха срещу Елънд, имаше и благородници, които вероятно щяха да подкрепят Пенрод. И ако броят им бе достатъчно голям, пак щеше да се стигне до равновесие на гласовете и Елънд щеше да задържи трона.
И да изгуби почтеността си.
„Не е честно“ — помисли си тя. Ако Елънд се бе присъединил към Църквата, трябваше да изпълни обещанията, които е дал. И когато Църквата на Оцелелия придобиеше легален статут, щеше да стане толкова могъща, колкото беше Стоманеното министерство. Как тогава щеше да се отнася Елънд към нея?
„Нищо няма да се промени…“ — беше й обещал той.
Чу гласа му зад завесата на обърканите си мисли. Още в първите си думи той спомена Келсайър и тревогата й се пробуди с нова сила. Стана точно както беше казал Зейн. Тя беше острието — друг тип острие, но все пак инструмент. Средство, с което Елънд да защити града.
Би трябвало да е ядосана или най-малкото обидена. Защо погледът й непрестанно се стрелкаше към тълпата? Защо не можеше да се съсредоточи върху думите на Елънд? Защо изведнъж се почувства толкова нервна?
И защо тези хора се промъкваха покрай стените на залата?
— И така — говореше Елънд, — с благословията на самия Оцелял, искам от вас да гласувате за мен.
Млъкна и зачака търпеливо. Моментът беше драматичен — встъпването му в Църквата на Оцелелия го правеше част от външна група. Но Хам и Демоа смятаха, че идеята е добра. Почти през целия предишен ден те бяха разпространявали вестта сред скаа.
Изглеждаше добър ход. Единственото, което го безпокоеше, бе Вин. Тя не харесваше мястото, отредено й от Църквата на Оцелелия, а присъединяването на Елънд към това учение означаваше, че той подкрепя ролята й в него.
Опита се да срещне погледа й и да се усмихне, но тя не гледаше към него. Гледаше към публиката.
Елънд се намръщи. Вин се напрегна.
Един мъж в публиката внезапно бутна встрани двамина от предния ред, после направи свръхестествен скок и се приземи на подиума. Извади фехтоваческо бастунче.
„Какво е това?“ — помисли смаяно Елънд. За щастие месеците, през които се бе упражнявал по заповед на Тиндуил, го бяха надарили с реакции, каквито не знаеше, че притежава. Той се хвърли на пода, претърколи се, вдигна глава — и видя, че мъжът се е надвесил над него с вдигнато за удар бастунче.
Вихрушка от бяла дантела изпълни въздуха над Елънд и Вин се стовари с изпънати крака върху Главореза и го отхвърли назад.
Мъжът изпъшка. Вин скочи пред Елънд ловко като котка. В залата отекнаха писъци и викове.
Вин изрита катедрата встрани.
— Стой зад мен! — В ръката й блесна обсидианов кинжал.
Елънд кимна объркано, надигна се и измъкна сабята от ножницата. Главорезът не беше сам — три малки групи въоръжени мъже напредваха през залата. Едната атакува първата редица и отвлече вниманието на разположените там стражници. Втората се покатери на подиума. Третата се забави заради войниците на Сет.
Главорезът вече се беше изправил. Не изглеждаше да е пострадал особено от ритника на Вин.
„Убийци — осъзна Елънд. — Но кой ги е изпратил?“
Мъжът се усмихна. Зад него се приближиха още петима. Настана хаос. Членовете на Събора се разбягаха, следвани от телохранителите си. Боят в подножието на подиума пречеше на присъстващите да стигнат до вратата. Заседателите се скупчиха при страничния изход. Нападателите обаче, изглежда, не се интересуваха от тях.
А само от Елънд.
Вин се хвърли напред и замахна с кинжала към Главореза. Ала обсегът му бе твърде голям и той с лекота отби удара й с бастунчето. Групата пред нея се състоеше от шестима души — трима със сигурност бяха Главорези, останалите трима вероятно Монетомети и Дърпачи. Силен отбор за контрол върху метални предмети. Някой не искаше Вин да приключи тази битка бързо след дъжд от монети.
Те не разбираха, че никога не би използвала монети при подобни обстоятелства. Не и когато Елънд бе близо до нея, а помещението бе пълно с хора. В дъжда от монети можеха да загинат и невинни.
Налагаше се да премахне тези типове бързо. Те вече се разделяха, заобикаляха нея и Елънд. Движеха се по двойки — всяка се състоеше от Главорез и Монетомет. Щяха да ги нападнат отстрани, за да я отделят от Елънд.
Вин се Притегли назад с разпалено желязо и Дръпна сабята на Елънд от ножницата. Монетометът я Тласна към нея, тя на свой ред я Оттласна встрани и я завъртя към втората двойка аломанти.
Един от двамата Тласна сабята към нея. Вин я Притегли отзад, дръпна металната ножница от ръцете на Елънд и я завъртя във въздуха. Ножницата и сабята се разминаха в полет. Този път вражеският Монетомет Тласна и двата предмета встрани към бягащата тълпа.
Чуха се изплашени викове, неколцина се хвърлиха на земята, за да избегнат удара на сабята и ножницата. Вин стисна зъби. Трябваше й по-добро оръжие.
Тя хвърли обсидианов кинжал по едната двойка, скочи към втората и се завъртя под оръжието на Главореза. Монетометът не носеше никакви метални предмети, беше тук само за да предпази Главореза от убийствен поток боксинги. Вероятно бяха сметнали, че лесно ще се справят с Вин, след като й отнемат възможността да ги обстрелва с монети.
Главорезът отново замахна с бастунчето. Тя го улови, дръпна го към себе си, подскочи и се Тласна от гвоздеите на скамейките зад гърба си. Блъсна се с крака в гърдите на Главореза и го изрита силно с разпален пютриум. Той изпъшка и в същия миг Вин се Придърпа назад към скамейките.
Главорезът успя да се задържи на крака. Изглеждаше шашардисан, когато видя Вин да се отдалечава от него с бастунчето му.
Тя стъпи на земята и се завъртя към Елънд. Той си беше намерил друго оръжие — фехтоваческо бастунче — и бе заел позиция за отбрана с гръб към стената. Вдясно от нея малка група заседатели бе заобиколена от телохранителите си. Залата бе твърде натъпкана, хаосът прекалено голям, за да успеят да се измъкнат.
Членовете на Събора не предприемаха нищо, за да помогнат на Елънд.
Вин се Тласна отново от скамейките, профуча във въздуха и застана между нападателите и Елънд. Двама Главорези вдигнаха оръжията си едновременно. Вин се завъртя над земята, като се Притегли леко от пантите на вратата. Роклята й се развя.
„Наистина трябва да благодаря на шивача“ — помисли тя и вдигна бастунчето. За миг се поколеба дали все пак да не смъкне роклята, но Главорезите вече я доближаваха. Тя блокира ударите им едновременно, хвърли се между двамата, разпали пютриум и ускори рязко движението си.
Единият изруга и се опита да завърти бастунчето си. Вин му строши крака, преди да успее, и той падна с болезнен вопъл. Вин скочи върху него, прикова го към земята и замахна към втория Главорез. Мъжът отби удара й и се опита да я прободе.
В този момент Елънд нападна. Движенията му изглеждаха забавени в сравнение с движенията на разпалилите пютриум мъже. Главорезът се извърна почти небрежно и изби с лекота оръжието му.
Вин изруга и хвърли бастунчето си по Главореза, за да отклони вниманието му от Елънд, извади втория кинжал и се метна напред.
Дъжд от монети полетя право към нея. Не можеше да ги Тласне обратно — не и към тълпата. Тя извика, докато се носеше между монетите и Елънд, после Тласна настрани и ги запокити към стените. Почти веднага усети болезнено опарване по рамото.
„Откъде е взел монети?“ — зачуди се ядосано. Но когато погледна назад, установи, че Монетометът се е навел над съборен на земята мъж. Беше му дръпнал кесията.
Изскърца със зъби. Все пак ръката й не беше обездвижена от удара. Това бе най-важното сега. Извика и се хвърли срещу най-близкия Главорез. Но третият бе докопал бастунче — същото, което бе хвърлила — и сега се опитваше да я заобиколи отзад, следван от своя Монетомет.
„Един по един“ — помисли тя.
По-близкият Главорез замахна с оръжието. Трябваше по някакъв начин да го изненада. Ето защо тя не отскочи, нито парира удара. Вместо това го пое с ребрата си, като разпали дуралуминий и пютриум. Нещо изпука в тялото й, но с разгорения дуралуминий Вин бе по-силна от всякога. Бастунчето се строши на парчета, Вин продължи напред и заби кинжала в гърлото на Главореза.
Той рухна и зад него се появи изненаданият Монетомет. Подклаждан от дуралуминия, пютриумът на Вин свърши за броени секунди и болката отстрани се усили. Без да й обръща внимание, тя измъкна кинжала от шията на падащия Главорез и го заби в гърдите на Монетомета.
Едва тогава спря и се олюля, с два още подритващи трупа в краката.
„Остава един Главорез — помисли си отчаяно. — И двама Монетомети. Без мен Елънд е изгубен!“ С крайчеца на окото си забеляза, че единият Монетомет хвърля по Елънд шепа боксинги. Тя извика предупредително, Тласна ги настрани и чу сподавената ругатня на Монетомета.
Обърна се — разчиташе на синкавите линии от разпалената стомана да я предупредят, ако Монетометът отново опита да обстреля Елънд — и измъкна резервната стъкленица от тайния джоб в ръкава. Но в мига, когато изтегляше тапата, стъкленицата излетя от вдървените й пръсти. Вторият Монетомет се ухили доволно, Тласна я настрани и я пръсна на парченца в пода.
Вин изръмжа, но умът й вече се замъгляваше. Имаше спешна нужда от пютриум. Без него болката от кървящата рана в рамото й — кръвта вече струеше надолу по ръкава — и в ребрата щеше да е нетърпима. Почти не можеше да мисли.
Над главата й профуча бастунче. Тя отскочи настрани и се претърколи. Но без пютриум вече не се движеше толкова бързо. Все още би могла да избегне удар на обикновен човек, но нападението на аломант бе нещо съвсем различно.
„Не биваше да разпалвам дуралуминий!“ Беше заложила на този ход и бе убила двама от нападателите, но сега беше беззащитна. Бастунчето отново изсвистя към нея.
Нещо се блъсна в Главореза и го събори на земята — ръмжаща тъмнокафява топка. Вин успя да се отърве на косъм, докато Главорезът удряше ОреСюр по главата. Чу се хрущене на кост, но Главорезът бе изпуснал бастунчето. Вин го дръпна, отскочи настрани, замахна и го стовари върху лицето на противника си. Той изруга и я подкоси с крака.
Тя падна до ОреСюр. Колкото и да бе странно, овчарката се усмихваше. На рамото й зееше рана.
Не, не беше рана. А отвор под козината, от който се подаваше скрита стъкленица. Вин я дръпна, претърколи се, забелязала, че Главорезът се изправя, и гаврътна течността на един дъх. Вече виждаше на пода до себе си сянката на Главореза, който тъкмо замахваше отново.
Пютриумът пробуди измореното й тяло, а болката от раните се притъпи до смъдене. Тя се метна настрани, като избегна удара на сантиметри, и при сблъсъка с подиума строши няколко дъски. Скочи на крака и стовари юмрук върху ръката на изненадания си противник.
Ударът не беше достатъчно силен, за да счупи костта, но със сигурност болеше. Главорезът — който се беше разделил с част от зъбите си — изстена. Встрани от него Вин забеляза ОреСюр. Долната челюст на кучето бе увиснала под неестествен ъгъл. Той й кимна — Главорезът сигурно го мислеше за мъртъв, след като му бе строшил черепа.
Нов дъжд от монети полетя към Елънд и Вин ги Тласна настрани, без дори да поглежда нататък. Пред нея ОреСюр нападна Главореза отзад и го накара да се завърти миг преди Вин да се хвърли в атака. Бастунчето на Главореза профуча на сантиметри от лицето й и се стовари върху гърба на животното. Вин замахна и удари с юмрук противника си в лицето. Не разчиташе особено на това срещу човек, горящ пютриум, така че бе изпънала показалец, и когато отдръпна ръка, окото на Главореза изскочи навън.
Тя отскочи, следвана от болезнения му вик. Мъжът затисна лицето си с длани. Тя забоде юмрук в гърдите му, повали го на земята, пресегна се през тялото на ОреСюр и вдигна падналия кинжал.
Главорезът издъхна миг след като заби острието в гърдите му.
Вин се завъртя, търсеше с трескав поглед Елънд. Беше взел оръжието на един от повалените Главорези и се отбраняваше срещу последните двама Монетомети, които, изглежда, бяха изгубили надежда да я надвият с металните са порои. Вместо това бяха извадили фехтовачески бастунчета и нападаха жертвата си директно. Обучението на Елънд явно бе достатъчно, за да му помогне да оцелее, но само защото противниците му трябваше да следят непрестанно какво прави Вин.
Тя подритна бастунчето на мъжа, когото току-що бе убила, и го улови във въздуха. След това го вдигна високо и се понесе срещу двамата. Единият Монетомет се Тласна от скамейките и отлетя настрани. Въпреки това оръжието на Вин го застигна във въздуха и го накара да се завърти. Вторият удар повали другаря му.
Елънд стоеше задъхан, с раздърпан костюм.
„Справи се по-добре, отколкото предполагах“ — призна Вин, докато опипваше ударената си страна. Трябва да превърже раната. Монетата не бе стигнала до костта, но кръвта…
— Вин! — извика Елънд.
Две ръце я сграбчиха изотзад с невероятна сила. Вин извика сподавено, докато я дърпаха назад и сетне я поваляха на земята.
Първият Главорез. Беше го забравила, след като му строши краката…
Той затисна гърдите й с коляно, сграбчи я за гърлото с яките си пръсти и започна да стиска. Лицето му бе почервеняло от гняв, очите му бяха изпъкнали, в кръвта му се смесваха адреналин и пютриум.
Вин се опита да си поеме въздух. В съзнанието й изникнаха болезнени спомени от миналото, когато често бе търпяла побоища от такива надвесени над нея разярени мъжаги. Кеймън, Рийн и десетки други.
„Не!“ — извика мислено тя, разпали пютриум и напрегна мишци. Но той я притискаше към земята и беше много по-едър и по-силен. Елънд стовари бастунчето си върху гърба му, но Главорезът изобщо не му обърна внимание.
Вин не можеше да диша. Усещаше, че гърлото й е смазано. Опита се да разтвори пръстите на Главореза, но беше точно както го предсказваше Хам. Дребният й ръст бе голямо предимство в много ситуации, но когато въпросът опираше до физическа сила, тя не можеше да се мери с тази купчина мускули. Направи опит да се Притегли настрани, но хватката на противника й бе твърде здрава, а теглото й — прекалено малко в сравнение с неговото.
Усилията й бяха напразни. Все още имаше дуралуминий — с разпалването му изчерпваше другите метали, но не и него, — но последния път той за малко да я убие. Ако не се справеше с Главореза бързо, отново щеше да остане без пютриум.
Елънд удряше с бастунчето и крещеше за помощ, но гласът му се губеше в шумотевицата. Главорезът почти притискаше лицето си в лицето на Вин и тя го гледаше с облещени очи. Изведнъж й хрумна странна мисъл.
„Къде съм виждала този човек?“
Образът му се замъгли. Но докато продължаваше да стиска шията й, той се приближаваше, приближаваше… приближаваше…
Вин нямаше друг избор. Разпали дуралуминий и заедно с него пютриум. Отблъсна ръцете му настрани и го удари с глава.
Черепът на главореза се пръсна.
Вин си пое мъчително въздух и избута трупа от себе си. Елънд се олюляваше над нея, целият опръскан в кръв. С изгарянето на пютриума изтощението й се върна с пълна сила, но въпреки това тя успя да зърне изражението на Елънд, докато кръвта се стичаше по снежнобялата му униформа.
Ужас.
„Не — помисли тя, докато губеше съзнание. — Моля те, Елънд, недей…“
Пред очите й се спусна пелена.
Елънд седеше с изцапан костюм, подпрял чело с ръце, насред опразнената, опустошена зала на Събора.
— Ще се оправи — каза Хам. — Дори не е тежко ранена. По-точно… не толкова тежко, като за нея имам предвид. Трябва й доста пютриум и грижите на Сейзед. Той каза, че ребрата й не са счупени, само пукнати.
Елънд кимаше отсъстващо. Войници изнасяха труповете, сред тях и на убитите от Вин шестима мъже. Включително и последният…
Елънд стисна очи.
— Какво има? — попита Хам.
Елънд го погледна и се опита да овладее треперенето на ръцете си.
— Хам, виждал съм доста битки… Но не мога да свикна с това… — И кимна към трупа с пръснатия череп.
Хам също го погледна и изхъмка.
— Всъщност досега само веднъж съм я гледал да се бие — продължи тихо Елънд. — В двореца, преди година. Тогава хвърли няколко души към стената. Нямаше нищо общо с това тук.
Хам седна на пейката до него.
— Ел, тя е Мъглородна. Какво очакваше? Обикновен Главорез с лекота ще се справи с осем-десет души, дузина, ако е придружен от Монетомет. Но Мъглородният… Мъглородните са като армия от един човек.
Елънд кимна.
— Зная, Хам. Зная, че е убила лорд Владетеля — дори ми разказа как се е била с няколко Стоманени инквизитори. Но… не бях виждал…
Отново затвори очи. В съзнанието му изникна образът на Вин, с бяла рокля, опръскана с кръвта на убития от нея Главорез…
„Направи го, за да ме защити. Но от това не изглежда по-малко страшно.
Напротив, дори повече“.
Наложи си да отвори очи. Не можеше да си позволи слабост точно сега. В края на краищата бе крал.
— Смяташ ли, че ги е изпратил Страф?
— Кой друг? — отвърна Хам. — Нападнаха теб и Сет. Май заплахата ти към Страф не е била толкова впечатляваща.
— Как е Сет?
— Едва се отърва. Избили са половината му хора. Не можах да видя добре, защото с Демоа се мъчехме да си пробием път до теб.
Елънд кимна. Когато Хам се появи на сцената, Вин вече се бе справила с шестимата убийци. Беше й отнело не повече от минутка.
— Ел, ще ти призная, че съм впечатлен — каза Хам. — Не видях самата битка, но видях последствията. Едно е да се биеш с шестима аломанти, съвсем друго е да го правиш, докато защитаваш обикновен човек и не позволяваш да пострадат странични лица. А що се отнася до последния убит…
— Спомняш ли си, когато тя спаси Бриз? — прекъсна го Елънд. — Беше доста далече, но съм готов да се закълна, че хвърляше коне във въздуха с аломантията си. Да си чувал някога за подобно нещо?
Хам поклати глава.
— Май е време да обмислим отново нещата. След днешните събития не можем да…
И внезапно млъкна.
— Какво има? — попита Хам.
— Вестоносец. — Елънд кимна към вратата. И наистина, един нисичък мъж със знаците на Пенрод на ревера каза нещо на войниците и те го поведоха навътре. Елънд се надигна и тръгна към него.
— Милорд — каза мъжът и се поклони. — Пратиха ме да ви съобщя, че гласуването ще продължи в имението на лорд Пенрод.
— Гласуването? — обади се Хам. — Какви са тия глупости? Негово величество едва не загина днес!
— Съжалявам, милорд — продължи нисичкият мъж. — Аз само предавам съобщението.
Елънд въздъхна. Беше се надявал, че в бъркотията Пенрод ще забрави за крайния срок.
— Хам, ако не изберат нов крал днес, аз запазвам короната. Гратисният период отмина.
— Ами ако има още убийци? — попита тихо Хам. — Вин ще лежи поне няколко дни.
— Не мога да разчитам постоянно на нея — заяви Елънд. — Да вървим.
— Аз гласувам за себе си — заяви лорд Пенрод.
„Нищо неочаквано“ — помисли си Елънд. Намираха се в уютната всекидневна на Пенрод заедно с цялата група стреснати членове на Събора — за щастие никой от тях не беше пострадал при атаката. Неколцина държаха чаши с напитки, между столовете сновяха слуги с подноси. В претъпканото помещение освен това присъстваха Ноорден и трима писари, които според закона трябваше да са свидетели на избора.
— Аз също гласувам за лорд Пенрод — заяви лорд Дукалер.
„И това не е изненадващо — рече си Елънд. — Питам се колко ли ще струва на Пенрод“.
Имението Пенрод не беше крепост, но въпреки това се отличаваше с разкошно обзавеждане. Мекото плюшено кресло, в което се бе отпуснал Елънд, бе приятно облекчение след напрегнатия ден. Но Елънд се страхуваше, че му действа прекалено успокояващо. Толкова е лесно да се унесеш…
— Аз гласувам за Сет — рече лорд Харбен.
Елънд се надигна. Това беше вторият вот за Сет, който го поставяше на второ място след трите гласа за Пенрод.
Присъстващите се обърнаха към Елънд.
— Гласувам за себе си — заяви той, като се опита да говори твърдо, което не беше лесно след всичко случило се.
След него бяха търговците. Елънд се облегна назад и зачака поредица от гласове за Сет.
— Аз давам гласа си за Пенрод — заяви Филин.
Елънд се надигна разтревожено. „Какво означава това?“
Следващият търговец също подкрепи Пенрод. Както и този след него, и след него. Елънд ги гледаше сащисан. „Какво пропуснах?“ Погледна Хам, който само повдигна объркано рамене.
Филин изгледа Елънд с усмивка. Елънд не пропусна да забележи, че в усмивката му се долавя задоволство. „Минали са на друга страна? Толкова бързо?“ Та нали Филин бе помогнал на Сет да се промъкне в града?
Самият Сет не присъстваше на заседанието, беше се оттеглил в Цитаделата Хастинг, за да си лекува раните.
— Аз гласувам за лорд Венчър — заяви Хоус, водачът на групата на скаа. Това също предизвика раздвижване в помещението. Хоус погледна Елънд и му кимна. Той беше твърд привърженик на Църквата на Оцелелия и въпреки че вярващите все още спореха за това как да организират последователите си, всички бяха съгласни, че един представител на Църквата на трона е по-добре, отколкото да предадат града на Сет.
„Тази подкрепа сигурно ще има цена“ — помисли си Елънд, докато скаа продължаваха да гласуват. Те познаваха Елънд като честен човек и бяха уверени, че няма да предаде вярата им.
Елънд все още не знаеше със сигурност какво ще трябва да даде в замяна на тази подкрепа, но в момента по-важното бе, че той и скаа имаха нужда едни от други.
— Аз гласувам за Пенрод — каза Джастин, докер от каналите.
— И аз — добави Търтс, брат му.
Елънд скръцна със зъби. Знаеше, че ще има проблеми, тези двамата никога не бяха одобрявали Църквата на Оцелелия. Но четирима скаа вече му бяха дали гласовете си. Оставаха само още двама, което означаваше, че поражението е почти неизбежно.
— Аз гласувам за Венчър — заяви единият.
— Аз също — каза последният скаа, казваше се Вет.
Това правеше петнадесет гласа за Пенрод, два за Сет и седем за Елънд. Мъртва хватка. Елънд се облегна назад и въздъхна едва чуто.
„Ти свърши твоята работа, Вин. Аз свърших моята. Остава да запазим тази страна единна“.
— Хъм — обади се нечий глас. — Мога ли да си сменя гласа?
Елънд отвори очи. Беше лорд Хабрен, един от поддръжниците на Сет.
— Искам да кажа, след като вече е ясно, че Сет няма да победи — продължи младият Хабрен с поруменяло лице. Беше далечен роднина на Елънд и вероятно по този начин бе получил поста. Връзките все още значеха нещо в Лутадел.
— Не съм сигурен, че бихте могли — заяви лорд Пенрод.
— Е, все пак предпочитам гласът ми да значи нещо — упорстваше Хабрен. — В края на краищата за лорд Сет има само два гласа.
Възцари се тишина. Един по един членовете на Събора извърнаха погледи към Елънд. Писарят Ноорден също го гледаше с очакване. Имаше клауза, според която заседателите можеха да променят дадения глас, преди канцлерът да обяви край на гласуването. Както беше и в този случай.
Но тази клауза не беше известна, Ноорден бе вероятно единственият освен Елънд, който знаеше за нея. Бившият принудител му кимна лекичко, без да сваля очи от него. Беше готов да го запази в тайна.
Елънд седеше неподвижно в една стая, пълна с хора, които му вярваха, въпреки че го бяха отхвърлили. Можеше да направи като Ноорден. Да премълчи или да заяви, че не знае.
— Да — каза той тихо. — Законът ви позволява да промените гласа си, лорд Хабрен. Но можете да го направите само веднъж, преди да бъде обявен победителят. Всички останали имат същото право.
— В такъв случай гласувам за лорд Пенрод — заяви Хабрен.
— Аз също — обади се лорд Хю, другият, подкрепил Сет.
Елънд затвори очи.
— Други промени има ли? — попита лорд Пенрод.
Мълчание.
— Щом е така — заяви Пенрод, — отчитам седемнайсет гласа за мен и седем за лорд Венчър. Официално приключвам гласуването и приемам с благодарност оказаната ми чест. Обещавам да служа колкото се може по-добре, според способностите си.
Елънд се изправи и бавно свали короната.
— Заповядайте — каза той и я постави на масата. — Това вече е ваше.
Кимна на Хам и излезе, без да погледне към хората, които го бяха отхвърлили.