Хитрата лисица (корякска народна приказка)

Седяла лисицата върху брега на една река и си мислела:

„Как да си похапна прясна рибица?“

Не щеш ли — по речицата се задал пън, а на пъна — две чайки.

Лисицата попитала:

— Какво правите вие, чайки?

— Ловим риба.

— Вземете и мене със себе си!

— Скачай!

Скочила лисицата. Пънът се преобърнал, чайките отлетели, а лиса паднала във водата.

Течението я понесло надолу по речицата и я отнесло в морето.

Погледнала лиса — наоколо вода. Рекла си:

— Хайде, лапи, бъдете ми весла! Хайде опашко, стани ми кормило!

И плувала лиса като в лодка. Лапите й — същински весла — загребвали водата, а опашката й се въртяла като кормило — насам-нататък, насам-нататък.

Само че лиса забравила да каже на опашката си да кара към брега и опашката карала в открито море.

Лисицата плувала, плувала, а брегът все го нямало. Стигнала до средата на морето. И вече не знаела накъде да плува.

Тогава срещнала тюлена.

Тюленът й казал:

— Накъде плуваш, лисо? Навярно си се заблудила в нашето море и няма да доплуваш до брега.

— Зная аз къде плувам — отвърнала лисицата. — Тръгнала съм да видя има ли още животни в морските води. Чух, че сте останали вече съвсем малко.

— Не — отговорил тюленът, — в морските води има още много животни — и тюлени, като нас, и моржове, и китове.

— Как не — рекла лисицата, — докато сама не видя, да ме убиеш, няма да повярвам. Я излезте вие, всичките животни, от морската дълбочина и се наредете в една редица до самия бряг. А пък аз ще броя.

Тогава всички тюлени, моржове и китове, излезли и налягали по водата в една редица — до самия бряг.

А лиса хукнала по гърбовете им като по мост. Тичала и брояла:

— Един тюлен, два тюлена, три тюлена… Един морж, два моржа, три моржа… Един кит, два кита, три кита.

И тъй лиса дотърчала до брега. Изскочила на брега и викнала на тюлена:

— Право каза, тюлене: в морските води има още много глупави животни като вас. През цялото море може да се построи мост от вас! А сега идете, където искате, пък аз ще почивам!

Морските животни отплували, а лиса си свалила кожухчето и го окачила, да се суши на храстчето, а опашката си сложила на камъка — да съхне.