Кобо Абе
Посланик от космоса

В стаята за почивка, където се носеше слаба миризма на тоалетна, Джумпей Нара дремеше на дивана с изтърбушени пружини. Позата му — с успоредни на пода крака, отпуснати плещи — говореше за съзнателен стремеж да използва за почивка всяка свободна минута. В действителност той не спеше, а стиснал зъби едва сдържаше гнева си.

Днес явно не му вървеше. Филмът, който трябваше да бъде показан преди лекцията му, беше донесен с 20-минутно закъснение, освен това още по време на прожекцията се счупи прожекционният апарат и сеансът продължи още 25 минути — така че отидоха на вятъра общо 45 минути.

Така че, с други думи, се хвана в клопката. На преговорите с представители на студентската културна организация, която го покани да прочете лекцията, той, за да покаже на тези сукалчета, че имат работа със солиден човек, назова преди всичко размера на полагащия му се хонорар и без да даде възможност на организаторите да се опомнят, продължи: кое е главното — лекцията или филмът? И когато му отговориха, разбира се, че лекцията, заключи сурово: в такъв случай е необходимо да се промени програмата и главното — лекцията — да се премести в края. Затова беше съвсем основателно да предполага, че ще му кажат: тъй като стана авария, ние ще увеличим сумата, което да ви компенсира изгубените 45 минути. Разбира се, той щеше да откаже — на него му е необходимо не материално, а духовно свидетелство на уважение и тези думи щяха да му бъдат достатъчни. А сега положението е просто да се пукнеш…

Честно казано, той никога не беше обичал особено студентите. А в последно време те загубиха всякаква почит към чистия интелект, свързват абсолютно всичко с политиката. На приземените като жаби изобщо не им идва на ум да се извисят духовно.

Когато той попита за характера на аудиторията и му отговориха, че по-голямата част са студенти, той предложи брошура, подходяща точно за такава аудитория и отгоре, в бялото поле, написа на ръка: „Тема на днешната лекция: «Бъдещето на космическата ера». Този проблем привлече общото внимание и ние искаме да ви представим Джумпей Нара-сенсей, който с остротата на постановката на въпроса ще сложи в джоба си всеки учен-специалист в дадената област.“ Щом са прочели тази фраза, студентите, разбира се, са направили кисела физиономия. Защото такова самовъзхваляване е недостойно за сериозния човек. Нищо, една и съща стока се продава по-добре, щом е в по-лъскава опаковка.

… Когато накрая действително задряма, в коридора се чуха стъпки. Очевидно някой от студентите идваше към него. За секунда стъпките срамежливо заглъхнаха пред вратата. След това дръжката се завъртя и влезе човек. Това беше мъж, който с нищо не биеше на очи, облечен със сив костюм — конфекция. Той изглеждаше малко по-възрастен от организаторите на лекцията, но Джумпей Нара не обърна внимание на това.

Мъжът затвори вратата след себе си и се поклони с малко прекалена вежливост. След това каза с доста смел глас:

— Разрешавате ли да ви обезпокоя?

Тук Джумпей Нара разбра, че мъжът няма нищо общо със студентите организатори, най-вероятно това е един от онези нахалници — на всяка лекция обезателно има по двама-трима от тях, — които непременно искат да поговорят с лектора (купуват си билет на същата цена, както останалите, а се стремят да получат повече от другите) и рязко го прекъсна:

— Зает съм. Необходимо ми е да обмисля реда на лекцията…

Мъжът срамежливо сведе поглед:

— Моля за извинение. Но аз си помислих, че случаят е много подходящ. Неведнъж търсих възможност да се срещна с вас, сенсей. Разбира се, дори не се замислях, сенсей, че вие не проявявате достатъчно интерес към нашия проблем. Наистина известно безпокойство във връзка с космическия бум, възникнал благодарение на появата на изкуствени спътници на Земята…

— Какво бръщолевите, нищо не мога да разбера!

— Съвършено прав сте. Преди всичко трябва да се представя. Съществуват някои сложни моменти… Това няма да е много лесно… Но вие сте човек, увлечен по космоса, и ми се струва, че ще можете да разберете, ако обясня всичко както трябва, освен това сте длъжен да разберете. Вие, сенсей, сте единствената ми надежда…

Джумпей Нара крадешком погледна към вратата. По дяволите, къде изчезнаха тези студенти?!… Хубаво се нареди! Явно този е ненормален. Доста дълга шия, смъкнати рамене, щръкнали ключици, класически тип шизофреник според Кречмер. Не трябва да се разговаря с него… На такъв нищо не можеш да докажеш. По-добре е да мълчиш и без да му обръщаш внимание, да излезеш от стаята. Общо взето, злото никога не идва само.

След кратко мълчание мъжът каза нерешително с тих глас:

— Извинете. Вероятно вие ще се усъмните, сенсей… Добре, да става каквото ще, ще ви кажа — аз съм марсианец.

Джумпей Нара хвърли към събеседника си поглед, пълен с ужас. Действително видът на човека беше някак странен: хлътнали гърди, странен гръб. Но лицето му беше точно като на японец. Разбира се, смешно е, че се смята за марсианец. Обаче това, че комичният тип се е появил тук, на лекцията, е истинска катастрофа. Какво ще стане, като се върнат студентите?… Трябва да си запази достойнството, да не забравя, че е писател… Не, Джумпей Нара не е от тези, които можеш да въртиш на пръста си с детски измислици, а после да го правиш на глупак. Без да успее да задържи кипналото си възмущение, той изрече на един дъх:

— Марсианец? Достатъчно приказвахте глупости! На Марс не съществуват високоорганизирани животни — това е доказано категорично от науката. Вие ли сте високоорганизираното животно? Така ли? Тогава не можете да бъдете марсианец. Трикът ви е остарял. Времената на Уелс са отминали. Марс е много студена планета, без вода и кислород. Тя е пустиня, издигната на двадесет хиляди километра над морското равнище.

— Съвършено вярно, ние сме чудесно осведомени.

— Не иронизирайте! Дори хуморът трябва да има граници!

— Вие сте абсолютно прав. В прекия смисъл на думата аз, разбира се, не съм марсианец — не съм марсианец-кореняк. Но белите, дошли от Европа, станаха американци и в такъв смисъл аз без съмнение съм марсианец.

— Разбрах. В марсианската асоциация вие сте купили парцел от Марс и…

— Нищо подобно. Не, нашето правителство няма намерение да признава сделки от такъв вид. А щом като правителството не ги признае, те се смятат за недействителни.

— Ето каква била работата! Значи вие сте чиновник от марсианското правителство?

— Не, аз не съм чиновник. Не съм чиновник, но като член на експедиционния отряд, подчинен пряко на правителството, съм упълномощен да водя преговори с хората на Земята.

— Ха-ха… Значи с ваше разрешение ще бъде създадена нова компания и отново ще започне разпродажба на парцели от Марс? Но ми се струва, че сте сбъркали адреса.

— Грешите, сенсей… — Човекът говореше с равен глас, без каквато и да било патетичност. — Аз действително съм марсианец. Принадлежа към народа, който отдавна се е преселил на Марс от друга планета и оттогава живее там.

— Достатъчно глупости наговорихте, вие сте обикновен японец!

— Точно тук, сенсей, е проблемът.

Мъжът за пръв път смени позата си и с тънките си дълги пръсти се опря на ъгъла на масата.

— Когато ни стана ясно, че посещението на Земята е реална възможност, ние най-напред решихме, че външната ни прилика с хората на Земята ще ни помогне да се сближим, но като поразмислихме, стигнахме до извода: не, точно тя ще бъде съдбовното препятствие към сближаването. Разбирате ли? Как да докажем, че сме марсианци? Вие самият току-що се убедихте. Не мога да докажа, че не съм от Земята, така че няма да мога да убедя никого, че съм марсианец…

Джумпей Нара почувства, че разговорът става любопитен. Разбира се, това, което беше чул, представляваше остроумна софистика, нищо друго. Но сюжетът прекрасно може да се използва. Например в брошурата или като встъпление към лекцията.

— Доводът е логичен. Но ако вие действително сте марсианец, мисля, че ще можете да подкрепите думите си с някакви характерни детайли. Да речем, ще ми покажете кораба, с който сте пристигнали, специфични предмети, каквито няма на Земята…

— Напълно вярно, ние вече мислихме за това. Разбира се, имаме такива предмети. Специфичните условия изискват специфична екипировка. Що се отнася до кораба… Вижте, той не е материален обект, а някакъв процес… Как по-добре да ви обясня това?… Аз не съм учен, не съм специалист и не мога да го формулирам както трябва, но… Да речем така: материята може да се превърне в енергия. Дори древната технология е позволявала да се осъществи това. Но обратният процес — превръщането на енергията в материя — е много сложен. Най-общо казано, вие, земните жители, също сте отбелязали тук някои успехи, но за вас е още недостъпна техниката за моментално възпроизвеждане на сложен материален обект. Това е от сферата на фазовата физика. Откритията й могат да се използват и в областта на въоръжаването. Помислете, какво ще се случи, ако в материалното тяло дори за миг се появи друго материално тяло? Например представете си, че ние изведнъж преместим във вътрешността на Земята една от нашите луни — Деймос или Фобос. Няма да минат и пет секунди и земното кълбо ще се разпръсне на малки парченца. Не, не, нямаме намерение да осъществим тази идиотска идея. За щастие сега на Марс не съществуват такива образования като държавите и във връзка с това…

Без да забравя, че пред него стои луд — луд на тема космическа ера, — Джумпей Нара не успя да овладее любопитството си:

— Да, да, и във връзка с това?…

— Във връзка с това постиженията на науката се използваха само за стремително развитие на нови съобщителни средства. Разбира се, отначало бяха премествани само неодушевени предмети, извършваше се транспорт на различни товари. А след това стана възможно и преместването на одушевени предмети. По време транспортът на неодушевени и одушевени предмети се различава незначително. Но станциите са различни. Тези два вида станции са покрили буквално цялата планета. На станциите, използвани за пътешествия, са изградени кабини, които приличат на тукашните телефонни будки. Щом кажете пункта, където искате да отидете, влизате в дадената кабина, натискате копчето и в следващата секунда се оказвате на желаното от вас място. По-нататъшните изследвания ни дадоха възможност да отиваме по същия начин и на други планети. Трудността е само в това, че е невъзможно да се построи станция в пункта, където трябва да се отиде, и да се предвидят всички детайли за избягване на опасните стълкновения. Например ние изчисляваме някакъв пункт на повърхността на земното кълбо. Ами ако в точката на пристигане се разхожда куче — което е напълно възможно, — тогава мигновено ще протече реакция на ядрен синтез. Немислимо е да се предвидят подобни случайности. Затова за приземяване беше избран центърът на училищния двор нощем. И въпреки това за всички, които идват тук, пътешествието е свързано със смъртна опасност. Мен наистина ме беше страх…

— Да, в такъв случай действително няма да можете да демонстрирате кораба. Но ми хрумна интересна мисъл… Вие нали се каните да се връщате по същия начин?

— Разбира се. Аз мога да направя това във всеки четиристотен ден от същото място, където съм се приземил. Срокът е определен, като е взета предвид разликата в периода на завъртване на планетата около оста си и около Слънцето.

— Но на мен ми се струва, че в този училищен двор няма никаква станция. Няма и копче, което бихте могли да натиснете.

— Наистина няма станция. Но знаете ли, ако отправната точка е определена предварително, обратното преместване на одушевени предмети е възможно и без станция. Тъй като неодушевените предмети са по-примитивни от одушевените, може да се предположи, че с тях всичко е по-просто. Но в действителност е точно обратното — без станция не само е невъзможно обратното им преместване, но и първоначалното им преместване може да предизвика отклонение от набелязания пункт с величина, правопропорционална на квадрата на разстоянието. Точната причина за това не ми е известна, но ми се струва, че одушевените предмети притежават енергия, способна да направи преместването буквално по релси.

— Тази ли е причината, поради която не сте взели със себе си специфични неодушевени предмети, съществуващи на Марс?

— Да, искахме да сведем възможната опасност до минимум.

— Но — устните на Джумпей Нара се разтегнаха от ехидна усмивка — какво ще кажете за одушевените предмети? Например за марсианските кучета или птици…

Мъжът енергично закима:

— Затруднен съм… Безспорно моят разказ ще ви се стори без доказателства, но… На Марс няма нито кучета, нито птици. Когато нашите предтечи са се преселили на Марс, не са взели със себе си никакви животни. Знаете ли, те вече са можели да синтезират белтъци по изкуствен път.

Джумпей Нара злобно погледна своя събеседник и попита заядливо:

— Но някога ще ви вземат оттук, нали? Кога ще стане това? Трябва ли да се чака още четиристотин дни?

Може би така му се стори — в отправените към него очи на мъжа се появи молба…

— В такъв случай всичко е наред, не е ли така? Може да се извикат журналисти и да се проследи как си отивате. И аз не бих се отказал да присъствам, разбира се, ако вие нямате нищо против. В определеното време вие внезапно ще изчезнете от центъра на училищния двор, а в далечината ще присветва червена звезда… Тогава никой няма да се усъмни, че сте марсианец!

— Нищо няма да излезе — заяви рязко мъжът, навеждайки се напред. — Докато не изпълня своята мисия, за връщане не може да става и дума. Приземяването на марсианците е свързано с огромна опасност и се извършва изключително рядко. И ние, които сега се намираме тук, на Земята, сме длъжни да изпълним своята мисия.

— В какво се състои тази ваша мисия?

— Да намерим авторитетен човек, който да признае, че съм марсианец.

— Добре, ще намерите, а после?

— После се надяваме, че той ще стане организатор на движението за търговия между нашите планети. Ако той посети Марс, ще види всичко с очите си и ще представи своя доклад на компетентните инстанции, преговорите ще бъдат значително облекчени.

— Какви разходи ще са необходими?

— Трудно е да се каже, от порядъка на пет милиарда йени.

Джумпей Нара съзнателно затвори очи. Не, това не е луд, а обикновен мошеник, който иска да го върти на пръста си. За луд това вече е прекалено. Добре, така или иначе, измислицата му може да се използва, да се извлече полза от тази глупава случка. Дори може да стане разказ. Малко ирония и хич няма да е лош. Заглавието — „Псевдомарсианецът“. Какво пък, трябва да помисли!…

Мъжът прошепна, сякаш разсъждаваше на глас:

— Сенсей, вие нали ще оправдаете моите надежди?

— Вижте какво, кажете честно кой сте?

— Нали ви казвам, марсианец съм. Аз съм марсианец! Моля ви, повярвайте ми. Точно сега можем да тръгнем за Марс, след тридесет минути. Да пропуснем тази възможност означава да чакаме още четиристотин дни. А аз безкрайно се уморих. На земното кълбо гравитацията е огромна. Дори когато стоиш неподвижно, се уморяваш много. Моля ви, нека отидем заедно.

— Престанете с глупостите си!

Блъскайки ръката на мъжа, който се опита да го хване за ръкава, Джумпей Нара скочи от дивана. Сърцето му секна и сякаш спря да бие.

— Извинете… Изобщо не искам да прибягвам до насилие, но се поставете на моето място. Колко ми тежи вашето недоверие — не мога да го опиша с думи. Вие сами сте си виновни, сенсей, не вярвате, че съм марсианец. Трябва да ви докажа това.

— Вървете си и не говорете глупости.

— Много ви моля.

— Вървете си!

— Прекрасно разбирам колко опасно е да се действа с принуда. Преди мен на Земята бяха изпратени тридесет и осем марсианци. На седмина не се удаде да се приземят — взривиха се. Можете да направите справка в пожарната — там тези случаи са регистрирани като взривове и пожари, възникнали по неизвестни причини. Останалите, измъчени от недоверието и насмешките, се опитаха в края на краищата да принудят със сила някои хора да отидат с тях на Марс, бяха арестувани и изпратени в психиатрични болници. Аз съм тридесет и вторият марсианец, стигнал благополучно до Земята. Предупреждаваха ме: при изпълнение на мисията си бъди търпелив, дори да се отчаеш, не прибягвай до насилие. Но и на мен търпението ми се изчерпа. Всичко ми дойде до гуша. Вие, сенсей, сте последната ми надежда. Дали ще успея да ви приспя? На моите предшественици не им провървя — те не можаха да открият достойни хора. Но аз, сенсей, ви открих и това е велико щастие. Съгласни ли сте да летите с мен?

Джумпей Нара силно отблъсна мъжа, който, приближавайки го, пристъпваше тежко, тромаво — вероятно от това, че земното привличане е два пъти по-голямо от марсианското — и изскочи на коридора. В стремителен бяг по прохода на зрителната зала, той се оказа пред екран, на който се виждаше как с въртене около оста си стартираше космически кораб, поел посока към Марс. Корабът погълна сянката на мъжа…

— Почакайте, сенсей… Моля ви, сенсей…

Джумпей Нара изтича в канцеларията и позвъни в полицията:

— Елате незабавно, тук буйства един луд!…

След десет минути полицаите пристигнаха. Те хванаха самозвания марсианец и го поведоха към белия автомобил с решетки на прозорците, а Джумпей Нара внезапно си помисли: ами ако това е истински марсианец? И му прилоша.

Трябва ли да се обяснява защо тази вечер лекцията му беше толкова неясна, че никой не можа да разбере нищо. Но към края лицето на лектора се проясни. Може би затова, че внезапно от само себе си се роди заглавието на новия разказ: „Космически безумец“.