Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Ἐνάλιοι Διάλογοι, ???? (Обществено достояние)
- Превод отстарогръцки
- Александър Ничев, 1971 (Пълни авторски права)
- Форма
- Диалог
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5 (× 1глас)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Лукиан
Диалози
Издателство „Народна култура“
Редактор: Радко Радков
Художник: Олга Йончева
Художествен редактор: Васил Йончев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректори: Лиляна Малякова, Величка Герова
История
- —Добавяне
11
Ксант и Морето
КСАНТ
Море, приеми ме, страшно си изпатих, угаси раните ми[1].
МОРЕТО
Какво е това, Ксанте? Кой те запали?
КСАНТ
Хефест. Целият съм овъглен аз, нещастният! Пламтя!
МОРЕТО
Но защо е хвърлил огъня си върху тебе?
КСАНТ
Заради сина на нашата Тетида. Той избиваше фригийците[2] и аз му се помолих за тях, но не спрях гнева му: с труповете им той запречваше течението ми. Смилих се над нещастниците и тръгнах срещу него с намерение да го удавя, та, като се уплаши, да остави хората.
Тогава Хефест — той се случи някъде наблизо — взе, мисля, всичкия огън, който имаше, и всичкия от Етиа и от другаде, и ме нападна, запали брястовете и тамариксите, свари нещастните ми риби и змиорки, а самия мене направи да завря и едва-що не ме пресуши. Виждаш в какво положение съм от толкова изгаряния!
МОРЕТО
Ти си мътен и горещ, Ксанте, и това е естествено: кръвта е от труповете, а горещината, както казваш, от огъня. Но пада ти се, Ксанте, задето си се вдигнал против моя внук, без да го зачетеш като син на нереида.
КСАНТ
Значи, не трябваше да се смиля над моите съседи, фригийците?
МОРЕТО
А Хефест не трябваше ли да се смили над Ахил, сина на Тетида?