Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Θεῶν Διάλογοι, ???? (Обществено достояние)
- Превод отстарогръцки
- Александър Ничев, 1971 (Пълни авторски права)
- Форма
- Диалог
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,5 (× 2гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Лукиан
Диалози
Издателство „Народна култура“
Редактор: Радко Радков
Художник: Олга Йончева
Художествен редактор: Васил Йончев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректори: Лиляна Малякова, Величка Герова
История
- —Добавяне
14
Хермес и Аполон
ХЕРМЕС
Защо си мрачен, Аполоне?
АПОЛОН
Защото съм нещастен в любовта, Хермесе.
ХЕРМЕС
Да, за такова нещо заслужава да се скърби. Но в какво е твоето нещастие? Навярно случаят с Дафна все още те мъчи?
АПОЛОН
Не, оплаквам своя любим лаконец, Ойбаловия син.
ХЕРМЕС
Що думаш, мъртъв ли е Хиацинт?
АПОЛОН
Уви, да.
ХЕРМЕС
Кой го погуби, Аполоне? Кой е бил толкова безсърдечен, че да убие това красиво момче?
АПОЛОН
Аз сам извърших това.
ХЕРМЕС
В пристъп на лудост ли, Аполоне?
АПОЛОН
Не, стана едно неволно нещастие.
ХЕРМЕС
Как? Искам да чуя как стана това.
АПОЛОН
Учеше се да хвърля диск, и аз хвърлях заедно с него. Зефир, този триклет вятър, и той отдавна беше влюбен в него, но бе пренебрегван и не можеше да понася надменността му. Както обикновено, аз метнах диска нагоре. Тогава той духна откъм Тайгет, отнесе го и го блъсна в главата на момчето. От раната рукна кръв и момчето веднага умря. Но аз веднага се втурнах след Зефир със стрелите си и преследвах беглеца до самата планина, а на момчето издигнах гроб в Амикла, там, дето дискът го повали, и накарах земята да създаде от кръвта му прекрасно цвете, Хермесе, най-красивото от всички цветя, а по него — буквени знаци на моя плач по-мъртвия[1]. Смяташ ли за безсмислена скръбта ми?
ХЕРМЕС
Да, Аполоне. Ти знаеше, че си направил свой любимец един смъртен. Затова не страдай сега, когато той е мъртъв.