Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Metamorphoses, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поема
Жанр
Характеристика
Оценка
5,5 (× 12гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
essop(2011)
Редакция
maskara(2012)

Издание:

Публий Овидий Назон. Метаморфози

 

Съставил бележките: Георги Батаклиев

Редактор: Радко Радков

Редактор на издателството: Марко Ганчев

Художник: Иван Кьосев

Художник-редактор: Васил Йончев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректори: Йорданка Киркова, Лиляна Маляков

 

ИК „Народна култура“, София, 1974

История

  1. —Добавяне

Четвърта книга

Дъщерите на Миний

Но дъщерята на Миний не мисли, че трябва да тачи

култа на бога. Че той е на Юпитер син, безразсъдна,

тя не признава. Споделят сестрите безбожната мисъл

на Алцитоя. Приканил бе жрецът жени и робини

общо да чествуват Бакх — да оставят труда си и с кожи

да си загърнат гърдите, да спуснат коси без повезки

и увенчани с цветя, да замахат обвитите с листи

тирси. Но тъй им предрече: обидят ли те божеството,

лют ще му бъде гневът. Подчиняват се майки, невести —

кошници, станове те, недопредена вълна оставят,

пушат тамян, призовават и Бакх, и Лией наред с Бромий,

огнеродения бог, дваж създаван, единствен двумайчин,

чува се още: „Низей!“, „Тионей с неподрязани къдри!“

и „О, Леней, отгледвач на лозата, сърца веселяща!“,

още: „Никтелий!“, „Отец Елелей!“ и „Иакх!“ наред с

„Еван!“

и имена многобройни, които ти, Либере, инак

носиш по грайски предели. Запазваш невехнеща младост,

о, вековечно момче, с красотата си всички засенчваш,

от небесата блестиш. Щом без рогове ти се покажеш,

грееш с моминско лице. Под властта ти е целият Изток

чак до водите на Ганг, оросител на смуглите инди.

Своите сквернители ти, почитаем, наказваш: Пентей и

с двойната брадва Ликург, а тиренците хвърляш в морето.

Возят те на колесница два риса със шарена сбруя

по вратове и тела, а те следват вакханки, сатири

с вечно пияния старец — подпира залитащо тяло

той на тояжка, едва се държи на дръгливо магаре.

Дето и да се вестиш, проечава гълчава младежка,

смесена с възгласи женски, кънтят под ръцете тимпани,

вдлъбнати медни чинели и флейти чемширови дълги.

„Благ, милостив се яви между нас!“ — Исменидите молят

и по повелята служат на Бакх. Миниадите само

с несвоевременен труд за Минерва сквернят

празненството —

влачат от вълна влакна и пресукват на палеца прежда

или на стана тъкат и към труд и робините нудят.

Рече едната от тях, като теглеше нишка с лек палец:

„Докато други празнуват с участие в тайнства измамни,

ние, които Палада, богинята по-добра, сдържа,

иска полезния труд облекчаваме с разни беседи

и да разкажем поред за наслада на своя слух волен

всяка по нещо забавно, та времето леко да мине.“

С нея съгласни, сестрите предлагат тя първа да почне.

Но що от многото тя да разкаже, че знаеше много —

дали за теб да говори, о вавилонянко Деркета,

как ти, превърната в тяло, облечено в люспи, се хвърли

някога, както разказват мъже палестинци, в басейна

или как нейната щерка с израсли криле по плещите

сетните свои години прекара на бялата кула,

или как с биле омайно и песни онази наяда

в риби безгласни превърна телата младежки, додето

същото бе претърпяла, или за дървото, което,

с кръв оросено, плода си от светъл на тъмен превърна?

Тази легенда накрая избра, че е малко известна,

и като точеше нишки от вълната, разказа почна: