Овидий
Метаморфози (95)

Мнестра

Вече гладът намали, намали му стомашната бездна

бащин имот и наследство, но ненамален му остана

страшният глад. Не угасва му неутолимата жажда

в гърлото. И щом изгълта той цялото свое богатство,

щерка му само остана, която друг татко заслужва.

И обеднял, я продава. Отказва тя робството знатна

и от брега към вълните издига ръце за молитва:

„От господаря ми ти ме спаси, та нали си получил

платата — моето девство!“ (Нептун бе й девството грабнал.)

Чу той зова й, макар господарят да беше я зърнал

скоро едва, промени я — лицето й мъжко направи,

сложи й дрехи, каквито рибарите носят при улов.

Щом я съгледа, запита стопанинът: „О въдичарю,

който с нищожна примамка прикриваш висящата кука —

тъй да е тихо морето и рибата тъй доверчива,

твоята въдица тя да не види, додето се хване, —

де е жената с коси разпилени, облечена скромно,

тук на брега преди малко стоеше (стоеше, видях я,

ето тук). А се не виждат следите й по-надалече.“

Сети тя, че милостта на Нептун й помага, и рече

на запитвача, доволна, че нея за нея запитва:

„Който да си, о, прощавай. Не свалях очи от морето,

в дълбочината загледан, бях вдаден всецяло в труда си.

Бога ми, вярвай, кълна се пред морската сила, която

нека ми дава сполука. Освен мен на този бряг никой,

нито мъж, нито жена, не е стъпвал от много отдавна.“

И господарят, повярвал, извръща по пясъка стъпки

и си отива подведен. Тя прежния вид получава.

Щом забеляза бащата, че тялото тя си превръща,

щерка си вече на този и онзи продава, а Мнестра,

ту като птица, ту крава, сърна, ту кобила, офейква

и на баща си така лакомията задоволява.

Но като грозната напаст му всички запаси изчерпа

и го подбуди към жажда жестока за нова прехрана,

почна със собствени зъби месата си сам да разръфва,

тялото да си смалява нещастникът, за да се храни.

Що да разказвам за други? Променям и аз сам вида си.

Само че броят, младежо, на моите форми е малък.

Ту съм, какъвто ме виждаш сега, ту пълзя като дракон,

ту като стаден водач получавам в рогата си сила,

стига да имам рога. Виж, сега ми защитата липсва

над половината чело. Въздишка последва речта му.