Овидий
Метаморфози (89)

Ехинадите

Рече потокът: „Не е единична земята в морето,

острови пет там лежат. Отдалече пространството мами.

Слушай сега и недей се чуди на гнева на Диана.

Всичките бяха наяди. Веднъж те за жертва заклаха

десет юнеца, зоваха над тях божества на полето,

без да се сетят за мен, и поведоха празнични танци.

Аз придойдох пълноводен, какъвто съм някога бивал,

и необуздан еднакво в гнева и вълните потекох,

къртих гори от горите, изтръгвах поля от полята

и до морето довлякох местата и техните нимфи,

докато спомнят за мене. Нарязват вълните, и мои,

и на морето, на толкова части земята едничка,

колкото острова виждаш, и те се зоват Ехинади.“