Овидий
Метаморфози (87)

Мелеагридите

Ляга висок Калидон. Скръб събаря и млади, и стари,

стене и знатен, и прост. На брега на Евен в гръд се бъхтят

майките от Калидон — те тъжат и си скубят косите.

Върху главата си сипе и върху лице състарено

пепел бащата, прострян на земята, той старост проклина.

Майката — тя се наказа сама. Осъзнала ръката

грозното дело, затъкна желязото в своето тяло.

Сто благозвучни езика дори да получех от бога

и прорицателен ум, та и цял Хеликон, аз не можех

да изразя със слова жалостта на сестрите нещастни.

Те хубостта пренебрегват, по гръд синини си нанасят,

докато още е читав трупът, го затоплят и топлят,

него самия целуват, целуват и смъртния одър.

Но като изпепеля, пепелта към гърдите притискат,

просват тела върху гроба, прегръщат надгробния камък

с името, там издълбано, и сълзи над името ронят.

Най-после, задоволена от злото в рода на Партаон,

но пощадила снахата на знатна Алкмена и Горга,

всажда Диана пера по телата им и перушина

и по плещите прикачва им дълги крила за летене,

с човки от рог на устата във въздуха тя ги повдига.